Р Е
Ш Е Н
И Е
198/10.3.2020г.
гр.
Шумен
Шуменският
районен съд, XIІІ състав
на девети март 2020
година
в публично
заседание в следния състав:
Председател: К. Колешански
Секретар: Н. Йорданова
като разгледа докладваното от
съдията ГД № 3069/2019г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени искове с правно основание чл.
128, т. 2, чл. 224, ал. 1 от КТ.
Искова молба от Г.Ж.А., ЕГН : **********,
с адрес за призоваване – ***, срещу “***” ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес
на управление – ***, с посочено правно основание чл. 128 и чл. 224 от КТ.
Ищецът сочи, че се намирал в трудово
правоотношение с ответника, за периода 03.07.2019г. – 09.09.2019г., прекратено
със заповед № 119/09.09.2019г., на основание чл. 326, ал. 1 от КТ.
Работодателят, не му заплатил обезщетение, за неизползван платен годишен
отпуск, в размер на 57 лева, за 3 дни; сумата от 869,10 лева, трудово
възнаграждение, за периода 11.07.2019г. – 09.09.2019г., в едно със законната
лихва върху претендираните суми главница от предявяване на иска, и разноските в
производството.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът,
редовно уведомен, не подава отговор.
В съдебно заседание, страните редовно
призовани, ищецът изпраща представител, който прави искане, за произнасяне с
неприсъствено решение, и присъждане на разноските, а за ответника, не се явява
представител.
Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество
е основателна,
по следните съображения :
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1
и 2 от ГПК, съдът, постановява неприсъствено решение когато на страните са
указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяване в
съдебно заседание и искът вероятно е, или не е основателен, с оглед посочените
в исковата молба обстоятелства и представени доказателства, или направените
възражения и подкрепящите ги доказателства.
В конкретният случай са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, уважаващо предявените
искове – ответникът е бил редовно уведомяван и призован, като последиците от
неподаване на отговор и неявяване в съдебно заседание са му били указани.
Представените писмени доказателства сочат съществувало трудово правоотношение
между страните, размера на дължимото трудово
възнаграждение и обезщетение.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 600 лева разноски в
производството.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК,
ищецът следва да заплати по сметка на ШРС, сумата от 260 лева, от които 100
лева държавна такса по уважените искове и 160 лева разноски в производството,
за възнаграждение на вещо лице.
Водим от горното
и на посочените основания, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
“***”
ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, да заплати на Г.Ж.А.,
ЕГН : **********, с адрес за призоваване – ***, на основание чл. 224, ал. 1 и
128, т. 2 от КТ, сумата от 929,10 лева, представляваща 869,10 лева трудово
възнаграждение за периода 03.07.2019г. – 09.09.2019г. и 57 лева обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск от 3 дни, в едно със законната лихва върху
главницата от 929,10 лева, от 14.10.2019г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА “***” ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, да
заплати по сметка на ШРС, сумата от 260 лева – държавни такси и разноски, в производството на настоящата инстанция.
ОСЪЖДА “***” ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, да
заплати на Г.Ж.А., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – ***,
сумата от 600 лева разноски в производството.
Решението, не подлежи на обжалване, на основание чл. 239,
ал. 4 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :