№ 705
гр. Варна, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20233100500819 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и е образувано по две жалби, както следва:
1.На М. Г. Г., чрез адв.Н. против Решение № 550 от 19.02.2023 година,
постановено по гр.дело № 10 629/2022 година, по описа на ВРС, в частта, с
която е била отвръхрлена исковата претенция на ищеца против
Прокуратурата на Р България - осъдителен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 17 000 /седемнадесет
хиляди/ представляваща разликата между присъдените 3 000 лева и
претендираните 20 000 лева – представляваща обезщетение за неимуществени
вреди причинени на ищеца за периода 26.11.2014 година - 09.06.2022 година,
в резултат на повдигнато обвинение за извършване на престъпление от общ
характер, за което е оправдан с влязла в сила оправдателна присъда,
постановена по НОХД № 1339/2020г. по описа на ВРС, потвърдена с решение
№120/09.06.2021г., постановено по ВНОХД № 111/ 2021г. на Варненски
окръжен съд, ведно със законната лихва върху главницата считано от
09.06.2021г. – дата на влизане в сила на съдебното решение по ВНОХД
№111/2021г. на ВОС до окончателно изплащане на задължението, на
основание чл. 2, ал. 1 т. 3 ЗОДОВ .
1
От доводите в жалбата става ясно, че въззивника М.ов моли съдът да
отмени атакуваното решение в обжалваната му част, като неправилно и
противречащо на наличните по делото доказателства.Излагат се доводи,
според които съдът превратно е тълкувал закона, като не е отчел, че се касае
за тежко престъпление и че до съдебното производство е продължило дълго
време.Излага се, че съдът е подценил гласните доказателства и в тази насока
акта му е необонсован.С тези доводи се настоява ВОС да отмени обжалванато
част от атакуваното решение и да присъди обезщетението в пълен размер.
2.Постъпила е и втора жалба – от страна на Прокуратурата на Р
България, чрез Прокурор Б. против Решение № 550 от 19.02.2023 година,
постановено по гр.дело № 10 629/2022 година, по описа на ВРС, в частта, с
която е била осъдена Прокуратурата да заплати в полза на ищеца сумата от 3
000 /три хиляди / лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
причинени на ищеца за периода 26.11.2014 година- 09.06.2022 година, в
резултат на повдигнато обвинение за извършване на престъпление от общ
характер, за което е оправдан с влязла в сила оправдателна присъда,
постановена по НОХД № 1339/2020г. по описа на ВРС, потвърдена с решение
№120/09.06.2021г., постановено по ВНОХД № 111/ 2021г. на Варненски
окръжен съд, ведно със законната лихва върху главницата считано от
09.06.2021г. – дата на влизане в сила на съдебното решение по ВНОХД
№111/2021г. на ВОС до окончателно изплащане на задължението, на
основание чл. 2, ал. 1 т. 3 ЗОДОВ .
Излага се в жалбата, че от представените по делото доказателства не е
несъмнено установено, че претърпените от ищеца болки и страдания са в
резултат именно на заведеното против него наказателно производство.Цитира
се Съдебно пхисиатричната експертиза, като представителя на обвинението
намира, че тя е обективно дадена и в никакъв случай не определя засилена
тревожност.Моли за решение в този смисъл.
Страните не са депозирали отговор против всяка от жалбите, не са
направили и доказателствени искания.
В съдебно заседание пред ВОС, въззивника М.ов е редовно призован, не
се явява, представлява се от адв.Н., които поддържа въззивната жалба.
Прокуратурата на Р България, редовно призована, се представлява от
Прокурор Н.а, която оспорва жалбата и поддържа въззивната жалба на
2
Прокуратурата.Моли за решение в този смисъла.
За да се произнесе по спора и като съобрази застъпените позиции на
страните ВОС намери за установено следното:
Описаните в Исковата молба факти, твърдени от ищцовата страна са
безспорно верни.Видно е следоно:
С постановление от 26.11.2014 година по д. п. № 538/ 2014 год. по
описа на Трето РУП – Варна, ищеца М. Г. Г. е бил привлечен в качеството на
обвиняем за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 НК, за което му е
определена и МНО „Подписка“.
Бил е внесен обвинителен акт от 07.07.2015 година против М.ов и е той
е бил обвинен в това, че на 16.03.2014 г. в гр. Варна е причинил средна
телесна повреда на В.К.К., обусловила разстройство на здравето, временно
опасно за живота – престъпление по чл. 129, ал. 1 НК.
Обвинителният акт е внесен в съда на 08.07.2015 г. С Присъда № 398/
02.11.2015 г., постановено по НОХД № 3207 по описа на ВРС за 2015 г., М. Г.
Г. е признат за виновен за това, че на 16.03.2014 г. в гр. Варна е причинил
средна телесна повреда на В.К.К., обусловила разстройство на здравето,
временно опасно за живота, за което му е наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от две години, при първоначален строг режим, в условията
на затвор.
Видно е от Решение № 12 от 26.01.2016 г., постановено по ВНОХД №
1633 по описа на ВОС за 2015 г.,че ВОС е отменил първоначалната присъда и
е върнал делото на ВРП за доразследване.
С Постановление от 14.01.2019 г. на ВРП е прекратено наказателно
производство по № 538/ 2014 г., водено срещу М. Г. Г., за престъпление по чл.
129, ал. 1 НК, но с Определение № 788 от 25.04.2019 г., постановено по ч. н. д.
№ 881 по описа на ВРС за 2021 г., Постановление от 14.01.2019 година за
прекратяване на разследването е било отменено, като делото е върнато на РП
– гр. Варна.
Последвал е нов обвинителен акт от 13.03.2020 г. на ВРП, с които
ищеца е бил отново обвинен в това, че на 16.03.2014 г. в гр. Варна е причинил
средна телесна повреда на В.К.К., обусловила разстройство на здравето,
временно опасно за живота – престъпление по чл. 129, ал. 1 НК.
Обвинителният акт е внесен в съда на 16.03.2020 г. С Присъда № 260062 от
27.10.2020 г., М. Г. Г. е признат за невиновен за това, че на 16.03.2014 г. в гр.
3
Варна е причинил средна телесна повреда на В.К.К., обусловила разстройство
на здравето, временно опасно за живота,, с което е осъществил състава на
престъпление по чл. 129, ал. 1 НК, поради което е оправдан по така
повдигнатото обвинение. Със същата присъда предявения от В.К.К. срещу М.
Г. Г. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30
000 лева, ведно със законната лихва, считано от 16.03.2014 г. до
окончателното изплащане на сумата. С Решение № 120 от 09.06.2021 г.,
постановено по ВНОХД № 111 по описа на ВОС за 2021 г., е потвърдена
присъдата по НОХД № 1339/ 2020 г. на ВРС, постановена на 27.10.2020 г., с
която подсъдимият М. Г. Г. е признат за невиновен по обвинението да
престъпление по чл. 129, ал. 1 НПК и е отхвърлен изцяло гражданския иск.
Пред ВРС е била изслушана по настояване на ищеца Съдебно
психиатрична експертиза, в която в.л.Ц. установява, че повдигнатото
обвинение е изиграло роля на стресогенно събитие до толкова, до колкото
такова се явява всяка негативна промяна в житейските обстоятелства;
подобни стресогенни събития са загубите на родителите му през 2020 г. и
2021 г.; че не са налице данни относно промяна в емоционалното или
психично функциониране при ищеца, през периода, в който е повдигнато
обвинението; към настоящият момент, в своето ежедневие, личността
функционира нормално в психологичен аспект, не се отчитат проблеми;
тестовите данни сочат за по – висока тревожност, която не може категорично
да се съотнесе с наказателното производство.Отделно от горното и пред съда,
Ц. е изложил, че се касае за емоционално стабилна личност, при която е
възможна лабилност при голям натиск или ситуация на уплаха. В обичайни
ситуации личността е относително адаптивна. Към момента е налице слаба
комуникативна връзка с другите, склонност към социална самоизолация,
апатия и снижение на социалното функциониране.
Изслушани са били и двама свидетели - Я.Х.Х. и П.И. Ц., които излагат,
че след обвинението постепенно приятелския кръг на Г. се е стеснил,
приятелите му започнали да го избягват; той е станал затворен, изпитвал срам
да излиза и да се събира с други хора; често сменял работата си, поради
необходимостта да отсъства често, а и работодателите не били съгласни да
наемат човек, срещу когото е заведено дело.Преди образуване на
наказателното производство бил жизнерадостен, весел, приятен и спокоен
4
човек, но след това той се отчуждил от приятелите си, изпитвал е
притеснение.
При тези данни становището на съда е следното:
Практиката на съдилищата ясно и недвусмислено указва, че размерът на
обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане е свързан
с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо
който настъпилата вреда се съизмерява.От своя страна справедливостта, като
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва
винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага
са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на
закона не е абстрактно понятие, съгласно Постановление № 4 от 1968 година
на ВКС – напротив тя се извежда от преценката на конкретни обстоятелства,
които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждането,
начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото
обществено и социално положение. От друга страна пък самия принцип за
справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на
увреденото лице от вредоносното действие.Самата вреда, като понятие е
обективирана с настъпване на непозволеното увреждане, с факта на
осъществяване на деликта - личното засягане на защитените ценности, поради
което дължимото обезщетение следва да се определи към този
момент.Следователно, за да определи размера на обезщетението, съдът
следва да съобрази всички обстоятелства, свързани с причиняването на
непозволеното увреждане, които обуславят настъпилите вреди.
От данните по делото е видно, че на 26.11.2014 година, въззиваемия
М.ов бил привлечен като обвиняем по дознание № 538/2014, по описа на
Трето РПУ-Варна и че му е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 129
от НК. Взета му е мярка за неотклонение „Подписка”, без да е задържан под
стража в Арестта или в поделение на МВР.Става ясно също, че на 07.07.2015
година ВРП е внесла обвинителен акт срещу него за престъпление по чл.129,
ал.1 от НК, като в резултат това е бил първоначално осъден, а по – късно след
проверка от страна на ВРС и ВОС е бил и окончателно оправдан, с Решение
№ 120 от 09.06.2021 година на ВОС, по ВНОХД № 111/2021 година.
Няма спор, че Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани
5
от органите на следствието, прокуратурата и съда вследствие обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено, поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление. Тази отговор съществува обективно и се осъществява чрез
заплащане на обезщетение, което се дължи за всички имуществени и
неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното
обвинение. Доказването на вредите и на причинно-следствената връзка между
тях и незаконното обвинение, респ. отменената осъдителна присъда, е изцяло
в тежест на ищеца - жалбоподател, сезирал Съда с иск за заплащане на
обезщетение по реда на този закон.
Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.2 от ЗОДОВ се касае за защита честта,
достойнството и доброто име на гражданина, основно защото и самата
държава може да ги накърни, когато чрез своите органи упражнява свое
материално право по предвидения за това ред.Щом обаче обвинението не
съответства на истината, то задължението за разкриването й е останало
неизпълнено и то е незаконно.Също тогава възниква правото за обезвреда на
настъпилите вреди.Обезщетението на последните се дължи при наличие на
причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и
претърпените вреди. То следва да се съизмерва с обществения критерий за
справедливост и да възмезди увредения за всички неимуществени
вреди.Размерът на вредите, обаче е винаги индивидуален и е свързан с
конкретността на случая.Т.е. в тежест на ищеца – жалбоподател е да докаже,
че действително е претърпял вреди, респ. техния размер, както и причинната
връзка между действията на органите по чл. 2 от ЗОДОВ и вредоносния
резултат.В случая се вземат предвид продължителността на наказателното
преследване, неговото отражение върху личността, емоционалното и
здравословно състояние на потърпевшия.
За разлика от имуществените вреди, размерът на претърпените
неимуществени вреди следва да се определи на базата на критерия на
обществото за справедливост - арг. на чл. 52 ЗЗД. Размерът на търсеното от
увреденото лице справедливо обезщетение се обуславя от претърпени от
увреденото лице болки и страдания, от степента на уронения престиж и добро
име в обществото и настъпили негативни последици.Целта на репарирането е
да се обезщетят моралните вреди, изразяващи се в психически болки и
6
страдания, свързани с негативните изживявания - пряка и непосредствена
причина от воденото наказателно производство, които не могат да се
изчислят като месечно обезщетение или възнаграждение.
Като съобрази фактите по делото съдът приема, че заедно с
предварителното производство разследването и съдебното дирене против
ищеца е продължило повече от една година.Настъпилия срив в психиката на
въззивника е бил очевиден – иде реч за отказ от социални контакти и
притеснения досежно изхода на спора, безсъние, загуба на трудова
способност и заетост, рушащ се социален и семеен статус.Тези обстоятелства
се подкрепят и от наличните по делото доказателства – разпита на
разпитаните свидетели Я.Х.Х. и П.И. Ц..Най – важното обаче от тези
обстоятелства е факта на оправдаването му по това обвинение, като присъдата
на ВРС е била потвърдена пред въззивния съд, т.е. факта на невиновността на
въззиваемия е била закрепена в рамките на съществуващия процесуален ред.
Наред с горното обаче е видно и друго – според Съдебно
психиатличната експертиза повдигнатото обвинение е изиграло роля на
стресогенно събитие до толкова, до колкото такова се явява всяка негативна
промяна в житейските обстоятелства; експерта дава за пример и други такива
събития - загубите на родителите му през 2020 г. и 2021 г.; експерта приема
също така, че не са налице данни относно промяна в емоционалното или
психично функциониране при ищеца, през периода, в който е повдигнато
обвинението; към настоящият момент, в своето ежедневие, личността
функционира нормално в психологичен аспект, не се отчитат проблеми;
тестовите данни сочат за по – висока тревожност, която не може
категорично да се съотнесе с наказателното производство.Отделно от
горното и пред съда, Ц. е изложил, че се касае за емоционално стабилна
личност, при която е възможна лабилност при голям натиск или ситуация на
уплаха. Следователно търпените от ищцовата страна негативни преживявания
са отшумели и е постигнат емоционален стабилитет.Редно е да се посочи още,
че макар наличната реабилитация да заличава предходните осъждания, то
ищцовата страна е имала досег с правораздавателните органи и преди.При все
това / отговаряйки на жалбата на Прокурор при ВРП/ съдът приема, че
страдания са били търпени и причинно – следствената връзка между тях и
действията на органите на до съдебното производство, е налице.
7
С оглед изхода на спора в полза на адв.П. Н. следва да бъде присъдена
сумата от 600 /шестотин/ лева, на основание чл.38 от ЗА.
На основание изложеното, ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 550 от 21.02.2023 година, постановено
по гр.дело № 629/2022 година, по описа на ВРС, тридесет и пети състав.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да
заплати на адвокат П. Б. Н., вписан в Адвокатска колегия – Варна, с личен
номер № ***, с адрес: ***, сумата от 600 (шестотин) лева, представляваща
адвокатско възнаграждение – адвокатски хонорар пред ВОС, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния Касационен Съд, в
едномесечен срок от връчването му на страните, на основанията, посочени в
чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8