ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 614
гр. Перник , 19.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА
МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от РЕНИ П. КОВАЧКА Въззивно частно
гражданско дело № 20211700500336 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 423, ал.1 от ГПК.
Образувано е по възражение по чл. 423, ал.1, т.1 ГПК, подадено от И. Б. Б. от ***
срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д.
№ 517/2020год.. по описа на Пернишкия районен съд . Във възражението се твърди ,че
заповедта по чл.410 от ГПК не е била надлежно връчена на длъжника, поради което се иска
същото да бъде прието и спряно изпълнението по заповедта. Твърди се че не са налице
законовите изисквания за залепване на уведомлението,тъй като не са не е спазена
поредността на действията, предхождащи и обуславящи законосъобразността на
залепването. Същевременно се поддържа ,че уведомлението не е залепвано нито на
вратата,нито на пощенската кутия,поради което е нарушена процедурата по връчване на
уведомлението.
Ответното дружество счита възражението за неоснователно и моли съда да не го
уважава.
Пернишкият окръжен съд намира, че така предявеното възражение се явява
допустимо, тъй като същото е подадено от заинтересовано лице, имащо правен интерес от
неговото предявяване. Възражението е подадено в законоустановения срок , считано от
датата на узнаване на процесната заповед за изпълнение. Молителят е узнал в началото на м.
март 2021год. за дължими суми по заповед за изпълнение след направена справка във „ В и
К“ П., където му е връчена покана за доброволно изпълнение. Горното се установява от
показанията на разпитаната по делото свидетелка М. Б. . Предвид на това и липсата на
1
доказателства за по-ранен момент на узнаване, следва да се приеме, че депозираното на
05.04.2021год. възражение е подадено в законоустановения едномесечения срок по чл.423,
ал.1 от ГПК.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено следното:
От документите, съдържащи се в приложеното ч. гр.дело № 517/2020год. по описа на
Пернишкия районен съд се установява, че същото е образувано по заявление на „
Водоснабдяване и канализация „ ООД гр.П. против И. Б. Б. от *** за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК за парични вземания за доставена, консумирана и незаплатена
питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за апартамент № **, находящ се в
***. Въз основа на така подаденото заявление е издадена Заповед за изпълнение № ***год. ,
с която изцяло е уважено искането , обективирано в заявлението. На датата на издаване на
заповедта е изготвена справка за настоящия и постоянен адрес на длъжника по заповедта , от
която е видно че постоянния и настоящ адрес на длъжника е *** . На същата дата –
31.01.2020год. е разпоредено препис от заповедта да бъде връчена на длъжника .По делото е
приложено съобщение до длъжника за връчване на заповед за изпълнение, в която е
посочено от връчителя, че настоящия и постоянен адрес на длъжника е посетен на
20.02.2020год., на 13.03.2020год., на 19.05.2020год. и на 13.06.2020год. и на адреса не е
намират никой,както и че никой не се отзовава на оставените известия.Предвид тези данни
е разпоредено залепване на уведомление по чл.47 от ГПК , което е извършено на
05.08.2020год. В него е посочено ,че уведомлението е залепено на вратата на *** . В същото
е указано до И.Б. , че в двуседмичен срок от 05.08.2020год. следва да се яви в
канцеларията на РС – Перник за получаване на книжа по ч. гр.дело № 517/2020год. като са
посочени и последиците от неявяването й в срок. С Разпореждане от 28.09.2020год. е
разпоредено издаване на изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение.
От показанията на разпитания по делото свидетел М. Б. –съпруга на молителя се
установява ,че след 01.05.2020год. и поради пандемията са отишли да живеят в близко на
*** село,като престояли до м.09.2020год. През този период никой не бил обитавал
собствения им апартамент,като тяхна близка се грижела за поливането на цветята.
Свидетелката разяснява ,че входната врата на входа се заключва,но има прорези за
пощенски кутии на всеки един апартамент.Твърди ,че при еднократните си посещения в
апартамента не е забелязала залепено съобщение от съд до съпруга й,нито за такова й е било
съобщавано от съседите.
По делото е разпитана като свидетел и С. К.,която установява ,че е поливала цветята
в апартамента на своите приятели- М. и И.Б.и през времето ,през което са пребивавали на
своето село. Свидетелката сочи ,че е посещавала апартамента поне веднъж седмично,че
входната врата на входа не се заключва и че не е виждала нито на входната врата ,нито на
2
вратата на апартамента да е поставяно съобщение от съд,адресирано до И.Б..
Разпоредбата на чл.423, ал.1 от ГПК предвижда възможност на длъжник, който е бил
лишен от възможността на оспори по реда на чл.414 от ГПК вземането по издадена срещу
него и влязла в сила заповед за изпълнение, да подаде възражение пред въззивния съд, ако е
налице някое от следните изчерпателно изброени основания: 1/ заповедта за изпълнение не
му е била връчена надлежно, 2/ заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в
деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на РБ, 3/
длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени
обстоятелства или 4 / длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени
непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. В хипотезата на чл.423, ал.1
,т.1 от ГПК е налице удостоверено връчване, чиято редовност основателно се оспорва от
молителката в настоящото производство.
За да бъде извършено призоваване чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 от
ГПК следва да са налице две кумулативни предпоставки- длъжникът да не може да бъде
намерен на посочения по делото адрес / настоящ и постоянен/ и на този адрес да не се
намери лице по чл.46, ал.2 от ГПК, което да е съгласно да получи съобщението. В чл.47 от
ГПК е посочено ,че невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото
адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица
между тях ,като най-малко поне едно от посещенията е в неприсъствен ден. Ако при тези
многократни посещения адресатът не бъде открит и не бъде намерено друго лице от този
адрес, което да е съгласно да получи съобщението , са налице предпоставки връчването да
бъде извършено чрез залепване на уведомление.
Предвид начина на оформяне на съобщението за заповедта за изпълнение, изпратена
на постоянния и настоящ адрес на молителката , настоящият състав намира , че залепването
на уведомлението на този адрес е извършено без да са налице предвидените по закон
предпоставки за това, което опорочава осъщественото по реда на чл.47 от ГПК
връчване.Редовността на последното предпоставя връчителят да удостовери ,че длъжникът
не може да бъде намерен на адреса и че не се намира лице, което е съгласно да получи
книжата по делото. В случая, посочените в съобщенията дати на посещения, извършени от
връчителя , не могат да обосноват извод за невъзможността длъжника да бъде открит на
настоящия му и постоянен адрес, както и невъзможността книжата да бъдат връчени на
друго лице по реда на чл.46 от ГПК. Връчителят е длъжен да отразява в съобщението
всички действия във връзка с връчването, включително и релевантните такива във връзка с
връчването по чл.47 от ГПК-по сведения на кои лица или въз основа на какви факти е
направил констатация,че лицето не може да бъде намерено на установения по делото
адрес,както и че не се намира лице,което е съгласно да получи съответните книжа. В случая
връчителят е отразил в съобщението си четири посещения на адреса и обстоятелството , че
на него не намира никой, като липсва надлежно удостоверяване,че лицето не може да бъде
намерено на адреса, както и че не е намерено лице , живущо на него, което да е съгласно да
3
получи книжата. Връчването в хипотезата на чл.47 от ГПК следва да се прилага при
стриктно спазване на изискванията на законовия текст,което в случая не е сторено.
Гореизложеното е достатъчно да се приеме, че Заповед № 419/31.01.2020год. за
изпълнение по чл.410 от ГПК не е била надлежно връчена на И.Б. , поради което съдът не
обсъжда останалите доводи за това , изложени във възражението. Основателността на
възражението по чл.423 от ГПК предпоставя същото да бъде прието, като се постанови
спиране изпълнението на заповедта на основание чл.423, ал.3 от ГПК. Следва да бъде
указано на основание чл.423, ал.4 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК на заявителя- „
Водоснабдяване и канализация „ ООД гр.П. , че в едномесечен срок може да предяви иск за
установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.
В производството по чл. 423 от ГПК разноски в полза на длъжника се присъждат
единствено в хипотезата на чл. 423, ал. 3, във вр. чл. 411, ал. 2, т. 3 и т. 4 от ГПК, когато
въззивният съд служебно обезсилва заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея
изпълнителен лист. В този случай, заповедното производство приключва, респ. заявителят
може да търси вземането си единствено по исков ред. Във всички останали случаи
произнасяне по дължимостта на разноски на длъжника се дължи при окончателното
разрешаване на въпроса за основателността на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – било от заповедния съд при произнасяне в хипотезата на чл. 415, ал. 2 от ГПК
/при обезсилване на заповедта/, било от исковия съд при разрешаване на спора за
съществуването на вземането по оспорената заповед за изпълнение /в иска по чл. 422 от
ГПК/. Горният извод се налага и по аргумент от т.4 от Тълкувателно решение №
6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, както и от разрешението
на т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. Ето защо, независимо от изхода на спора, разноски за настоящото производство не се
следват.
Мотивиран от горното и на основание чл.423, ал.1,т.1 от ГПК, Пернишкият окръжен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА възражението на И.Б. с ЕГН ********** от *** срещу Заповед № ***год.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. №
517/2020год. по описа на Пернишкия районен съд .
СПИРА изпълнението на издадената заповед № ***год. , постановена по ч.гр.дело №
517/2020год. по описа на Пернишкия районен съд .
ВРЪЩА делото на Пернишкия районен съд за изпращане на указание до заявителя
по реда на чл.415, ал.1 от ГПК.
4
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5