№ 6851
гр. София, 10.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.А
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.А Гражданско дело №
20241110126250 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 146 ГПК вр. чл. 140 ГПК.
Предявни са осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1, във вр.
чл. 52, вр. чл. 99 от ЗЗД от „Л“ ЕООД против С. Г. М. и К. Т. М..
Претендира се отв. К. Т. М. да заплати на ищеца сумата 250,00 лева, ведно
със законна лихва от датата на увреждането 29.02.2024 г., до окончателното й
изплащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
В А В, настъпили в резултат от обиди, клевети, твърдения за професионална
компетентност и неверни обстоятелства, разпространени с Покана за изпълнение
изх. №16183/27.02.2024 г. чрез ЧСИ Г К – „По делото, адв. В А В се афишира
като пълномощник на ПИБ АД с пълномощно от 30.07.2021 г., което прилагам
към тази покана. Наред с което, по същото дело той се афишира и като
пълномощник на „С.Г.Г“ ЕАД“; „При всички тези безспорни факти възниква
въпроса чии интереси защитава адв. В В по в.гр.дело № 59/2023 г.?“; В случай че
не отговорите на такава отправена покана, Ви информирам, че ще уведомя
Софийска Районна Прокуратура за поставяне в ход на процедура по разследване
и установяване на ОПГ.“;
Претендира се отв. С. Г. М. и отв. К. Т. М. да заплатят солидарно на ищеца
сумата 250,00 лева, ведно със законна лихва от датата на увреждането 06.03.2024
г., до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от В А В, настъпили в резултат от обиди, клевети,
твърдения за професионална компетентност и неверни обстоятелства,
разпространени с Молба вх. №6073/06.03.2024 г. по в. гр. д. № 59/2023 г. по
описа на САС – „Подобно развитие е в пряко нарушение на задълженията на
адвоката, съгласно чл. 43 ал.3 от Закона за адвокатурата.“; ,,Адв. В продължава
да се афишира по настоящото дело с пълномощно, дадено му от ПИБ АД от дата
30.07.2021 г. /приложено е към молбата му с вх. № 4377/19.02.2024/, което към
момента не е актуално, предвид настъпилите изменения в отношенията между
двете страни. Ето защо със своето възражение-искане от 16.02.2024г., поисках
потвърждаване на актуалността на неговата процесуално-представителна власт
по делото, което потвърждение и към момента не е дадено, вместо това се правят
опити да се прикрие липсата му с голословни твърдения и лозунги от адв. В с
цел очерняне пред настоящия съд на ишеца и на мен като негов процесуален
представител.“; „Моля, да не се допускат личните душевни терзания на В В да се
превръщат в предмета на настоящия спор.“; „Отделно прилагането по делото на
1
постановените по друго дело съдебни актове, без връзка между предметите на
спора и без съгласието на другата страна от приложения съдебен акт,
представлява неправомерно разпространение на лична информация и е в пряко
нарушение на Закона за защита на личните данни.“; „В контекста на заявените от
мен по горе в т.1 възражения отново е актуален въпроса: чии интереси защитава
адв. В?“; „Моля, злоупотребата с права да не бъде толерирано и допускано от
съда, без значение статута на страната / в случая банка/, защото в процеса
страните са равни /чл.9 от ГПК/.“
Претендира се отв. С. Г. М. и отв. К. Т. М. да заплатят солидарно на ищеца
сумата 150,00 лева, ведно със законна лихва от датата на увреждането 23.03.2024
г., до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от В А В, настъпили в резултат от обиди, клевети,
твърдения за професионална компетентност и неверни обстоятелства,
разпространени със Становище с вх. № 7931/23.03.2024 г. по в. гр. д. № 59/2023 г.
по описа на САС – „Узнавайки за новите поредни молби от ПИБ АД чрез адв. В
В, депозирани след Протоколното определение, постановено в СЗ на 19.02.2024г.
и извън срока, указан в него за становище, имам усещане за превръщане на
настоящото дело в фейсбук страница, на която непрестанно се поства
разнообразна по вид информация със съмнително съдържание и се очаква
събирането на лайкове /харесвания/.“; „Оставям без коментар фамилиарния изказ
на обръщение към Ищеца от страна адв. В, относимо за употребения израз „сем.
М“, който факт сочи за нивото на интелигентност и липсата на процесуална
етика в процеса.“; „Моля, настоящият съд да обърне внимание на процесуалните
действия на адв. В по в.гр.дело № 59/2023г и да не толерира подобно открито
нарушаване на защитата на лични данни.“; „Заместването на правни аргументи с
психологически фиксации и внушения са присъщ стил на адв. В, прилаган в
многогодишния настоящ спор по всичките му инстанции“.
В искова молба са изложени фактически твърдения, че ищецът е носител
на спорното материално право, съгласно договор за цесия от 07.05.2024 г.,
сключен с В А В, за което прилага уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД с искова
молба. Поддържа, че правото на обезщетение за неимуществени вреди е
възникнало по повод процесуалното представителство от пострадалия на трето
лице-помагач „П“ АД, както и на „С.С.Г“ ООД, по гр. дело №5416/2017 г. по
описа на СГС, водено от „Л И Г“ АД, представлявано от ответниците – отв. М.
като законен представител, а отв. М.- адвокат, срещу „Л Т“ ООД, и в. гр. дело
№59/2023 г. по описа на СРС. По повод надлежно учредена ли е представителна
власт на В В, ответниците са отправили покана до банката с посоченото по-горе
съдържание, което станало достояние на адвоката, като банката е потвърдила
представителството с нарочна молба от 12.03.2024 г. пред САС. Въпреки това
ответниците изпратили молба №6073/06.03.2024 г. и Становище с вх. №
7931/23.03.2024 г. по в. гр. д. № 59/2023 г. по описа на САС. Ищецът поддържа,
че изнесеното от ответниците в поканата и молбите неоснователно е накърнило
доброто му име, репутация и уронен авторитет, от което се почувствал дълбоко
емоционално засегнат с нарушен душевен и професионален интегритет и
претендира паричен еквивалент на психическите болки и страдания.
Ответникът С. М., получила препис от искова молба с приложеня, на
25.10.2024 г., е законоустановения срок е подала отговор на искова молба.
Оспорва исковете по допустимост, основателност и размер. Оспорва
процесуалната легитимация на ищеца, в т.ч. с доводи по молба от 13.11.2024 г.
Поддържа, че правото на обезщетение е строго лично и оспорва договора за
цесия като недействителен поради липса на възможен предмет, с оглед на
естеството на прехвърляното право на паричното вземане, в т.ч. бъдещо и
неопределено. Оспорва като недостоверна датата на договора за цесия.
2
Предявеното вземане не кореспондирало с предмета на договора за цесия. Счита,
че липсва противоправно поведение, а твърденията касаят друг правен спор и
сложилите се там процесуални отношения между страните, с оглед на които са
цитираните в искова молба изявления, в т.ч. оспорва авторството на молбата от
12.03.2024 г. на банката. Поддържа, че изявленията са в отговор на молби на В В
и в отговор на начина, който водил процеса, с необосновано засягане на личната
сфера на ответницата. Намира за недоказано твърдението, че разпространеното
са неверни и позорни обстоятелства станали публично достояние, и изложеното
от нея е мнение.
Ответникът К. М., получил препис от искова молба с приложеня, на
13.11.2024 г., е законоустановения срок е подал отговор на искова молба.
Оспорва исковете по допустимост, основание и размер по съображенията,
изложени от отв. М., а по отношение на договора за цесия оспорва и подписите.
Съдът приема исковете за допустими. Преценката за наличието на
процесуална легитимация по спора се извежда от изложените фактически
твърдения в искова молба, с които ищецът обосновава своя правен интерес да
предяви чуждо право пред съд. При въведените в процеса фактически твърдения,
съдът намира, че ищецът е обосновал своя правен интерес за водене на делото, а
доводите за липса на активна процесуална легитимация на ищеца касаят спора
по същество.
Съобразно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, за да е налице непозволено увреждане
другиму, е необходимо извършено деяние на ответника (волеви акт извършен
чрез действие или бездействие), което е противоправно поради несъответствие
между предписаното от уредените нормативни или общоприети правила за
поведение и фактическо осъщественото от дееца, както и неимуществени вреди,
между които и деянието да има обусловеност такава (причинна връзка), че без
деянието никога не биха настъпили точно те и точно в този им вид /размер на
иска/. Тези обстоятелства подлежат на доказване от ищеца, както и валидно
правоотношение по договора за цесия и уведомяване на ответниците за него.
Вината на извършителя се предполага, по арг. от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
При установяване на горните обстоятелства ответникът следва да докаже
наведените твърдения за наличие на обстоятелства, изключващи отговорността
му, в т.ч. невъзможен предмет на договора за цесия по изложените твърдения;
или че е заплатил претендираното парично вземане, за което не сочи
доказателства.
Ищецът, при оспорванията на ответната страна, следва да установи
достоверна дата на договора за цесия, за което се указва, че не сочи
доказателства; а в срок да заяви дали ще се ползва от документа по оспорването
на истинността му.
По доказателствата:
Представените от ищеца документи са допустими и относими, както и
искането по чл. 164 от ГПК.
Представените от ответниците документи са допустими и относими.
Искането по чл. 193 от ГПК като неотносимо за настоящия правен спор, и по чл.
192 и чл. 195 от ГПК на ответната страна, като ненеобходимо, следва да се
остави без уважение
Предвид изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част
3
на определението.
УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и
проект за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в
изпълнение на предоставената им възможност страните не направят
доказателствени искания, те губят възможността да сторят това по-късно, освен
в случаите по чл. 147 ГПК.
ДОПУСКА за приемане представените от страните документи като
писмени доказателства.
УКАЗВА на ищеца, в едноседмичен срок от получаване на съобщението,
да заяви, на основание чл. 193, ал. 2 от ГПК, дали ще се ползва от представения
към искова молба документ - договор за цесия от 07.05.2024 г., с оглед откриване
производство за проверка истинност в частта подписи на лицата, които са го
сключили. При неизпълнение съдът ще изключи от доказателствата по делото
посочения документ; в случай, че ще се ползва- в този срок да представи в
оригинал документа. УКАЗВА на ищеца, че при откриване на производство по
реда на чл. 193 от ГПК негова е доказателствената тежест да установи
истинността на документа, на осн. чл. 193, ал.3, изр.II от ГПК.
ДОПУСКА до разпит един свидетел на ищеца, при режим на довеждане,
за датата на насроченото съдебно заседание за установяване на посочените
обстоятелства. УКАЗВА на ищеца, че ако не доведе свидетеля, делото ще се
гледа без гласни доказателства, на осн. чл. 253, вр. чл. 158 от ГПК.
ОСТАВЯ без уважение искане по чл. 192, 193 и по чл. 195 от ГПК на
ответниците.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да
бъде оттеглено. Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане
на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той
не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност, а именно: медиация и други способи за
доброволно уреждане на спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на
делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з. съдебната
спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване
пред по-горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага
на страните сами да постигнат споразумение. Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за
медиацията споразумението има силата на съдебна спогодба и подлежи на
одобрение от районните съдилища в страната. Списък на медиаторите по
Единния регистър е общодостъпен на интернет-сайта на Министерство на
правосъдието.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат
глоба на основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
4
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
24.03.2025 година от 10,30 часа, за които дата и час да се призоват страните, като
ответниците с едно общо съобщение чрез адв. М..
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, а на ищеца и
препис на отговори на искова молба, с приложения, и молба от 13.11.2024 г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5