ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1057
гр. Велико Търново, 16.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Христо Томов
Ирена Колева
като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело №
20214100500798 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на Кооперация „Градина – 2018“ /с
предишно наименование „Организация на производителите – Кооперация градинар и млад
фермер“/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление село Н.В. ул.“...“ № ..,
представлявано от прокуриста П. Й. В., срещу Постановление от 20.08.2021г. за отказ на
съдебния изпълнител да уважи направено възражение за несеквестируемост на парични
вземания на длъжника и връщане на събраните суми в общ размер от 2 629.08 лв.,
постъпили вследствие наложен запор върху банкови сметки на кооперацията, от които –
150.94 лв. на дата 26.11.2020г., 621.31 лв. на 18.12.2020г., 1 018.67 лв. на 04.03.2021г., 444.38
лв. на 26.03.2021г. и 393.78 лв. на 26.04.2021г., по изп.дело № 403/2020г. по описа на ЧСИ
Дияна Колева – Стефанска, с район на действие ВТОС. Излагат се доводи за
несеквестриуемост на посочените вземания на основание чл.444 т.8 ГПК, доколкото се
твърди, че същите представляват изплатени субсидии от Държавен фонд „Земеделие“.
Прилагат се извлечения от банкова сметка на кооперацията в „Банка ДСК“ АД. Прави се
искане за отмяна на атакуваното постановление, като незаконосъобразно и съответно
вдигане на наложения запор върху тези вземания и възстановяването им.
В срока по чл.436 ал.3 ГПК взискателят не е подал писмено възражение по жалбата.
Съдебният изпълнител излага мотиви за неоснователност на същата поради липса на
представени от длъжника доказателства за несеквестируемост на вземанията.
1
Съдът, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и данните в
изпълнителното дело, намира следното:
Производството по изп.дело № 403/2020г. е било образувано по молба на „АДВАНС
ТЕРАФОНД“ АДСИЦ срещу Кооперация „Градина – 2018“ за събиране на парично вземане
въз основа на изпълнителен лист от 19.02.2020г., издаден по ч.гр.дело № 267/2020г. по
описа на Районен съд-Горна Оряховица. Съдебният изпълнител наложил запор върху
банкови сметки на длъжника до размера на задължението в „ПИБ“ АД, „Банка ДСК“ АД,
„Уникредит Булбанк“ АД и „Юробанк България“ АД, като връчил запорни съобщения на
посочените търговски банки. Длъжникът бил надлежно уведомен за наложения запор с
връчено му на основание чл.50 ал.4 ГПК съобщение, считано от 01.12.2020г. На 26.11.2020г.
по делото /по сметка на ЧСИ/ от наложения на длъжника запор върху банковата му сметка в
„Банка ДСК“ АД постъпила сумата от 150.94 лв., на 18.12.2020г. – сумата от 621.31 лв., на
04.03.2021г. – сумата от 1 018.67 лв., на 26.03.2021г. – сумата от 444.38 лв. и на 26.04.2021г.
– сумата от 393.78 лв. Извършени били разпределения на събраните суми, съответно те били
предявявани на страните и с тях било извършвано погасяване на задълженията към
взискателя. С молба с вх. № 6481/18.08.2021г. до съдебния изпълнител длъжникът възразил,
че посочените суми, постъпващи по банковата сметка в „Банка ДСК“ АД, върху която е
наложен запор, представляват платени от Държавен фонд „Земеделие“ субсидии по
различни схеми и мерки, поради което са несеквестриуеми и поискал възстановяването им
на това основание. С постановление от 20.08.2021г. съдебният изпълнител оставил молбата
му без уважение.
В разпоредбата на чл.435 ал.2 ГПК са изброени подлежащите на обжалване действия
от страна на длъжника в изпълнителното производство и сред тях не попада обжалвания
отказ. На обжалване подлежат само тези действия и откази на съдебния изпълнител, които
са изрично посочени в закона, като те могат да бъдат обжалвани само от посочените в
закона лица и на посочените в него основания. Настоящата жалба се явява недопустима, тъй
като е подадена срещу неподлежащо на обжалване действие на ЧСИ – отказ на същия да
уважи възражение за несеквестируемост и да възстанови събраните суми. Ако се приеме, че
посредством настоящата жалба длъжникът упражнява правото си на закрила поради
несеквестируемост на вземането, върху което е насочено изпълнението, то последното е
действие, което на основание чл.435 ал.2 т.2 ГПК той е легитимиран да обжалва, но жалбата
му отново е недопустима. Както е прието и в задължителната съдебна практика /ТР №
2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. на ВКС/, насочването на принудителното изпълнение
спрямо имуществото, за което жалбоподателят твърди, че е несеквестируемо /банковата му
сметка в „Банка ДСК“ АД, по която постъпват плащания от Държавен фонд „Земеделие“/ е
станало с налагането на запора. Според разясненията в същото тълкувателно решение,
срокът за обжалване при насочване на изпълнението върху парично вземане от трето
задължено лице започва да тече от връчване на съобщението за наложения запор върху
изцяло несеквестируемо вземане или друго вземане, върху които не се допуска
принудително изпълнение, а когато запорът не е съобщен на длъжника или е наложен върху
2
частично несеквестируемо вземане – от узнаването, че третото задължено лице /в случая
банката/ е платило на съдебния изпълнител и поради това отказва да плати на длъжника.
Видно от приложеното изп.дело № 403/2020г., за насоченото принудително изпълнение
жалбоподателят е узнал чрез връченото му надлежно на 01.12.2020г. по реда на чл.50 ал.4
ГПК вр. чл.47 ал.5 ГПК съобщение. Същият е бил уведомяван, чрез връчване на съобщения,
отново чрез залепване на уведомление по адреса и седалището на управление на
кооперацията, и за извършваните разпределения на посочените в жалбата суми и
предявяването им, последно за предявяване на разпределение на 12.04.2021г., чрез
съобщение, връчено на 02.04.2021г. Извършените разпределения на събраните суми не са
били обжалвани от длъжника, включително и на соченото основание. Пропускането на
срока от страна на длъжника да обжалва действието на съдебния изпълнител по насочване
на изпълнението спрямо несеквестируемо вземане от трето задължено лице не осуетява
правото му да иска вдигане на запора и връщане на несеквестируемата част от събраните
суми, но само докато те не са получени от кредитора. В случая със същите суми са погасени
задължения на кооперацията към взискателя по цитирания по-горе изпълнителен лист и те
са получени от последния.
По изложените съображения, доколкото съдът не дължи произнасяне по недопустима
жалба, то същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото
следва да се прекрати.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на Кооперация „Градина – 2018“ /с предишно
наименование „Организация на производителите – Кооперация градинар и млад фермер“/,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление село Н. В., ул.“... № .., чрез прокуриста
П. Й. В., срещу отказ на съдебния изпълнител да уважи възражение за несеквестируемост на
парични вземания на длъжника и връщане на събраните суми по изп.дело № 403/2020г. по
описа на ЧСИ Дияна Колева – Стефанска, с район на действие ВТОС, като
НЕДОПУСТИМА и ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.дело № 798/2021г. по описа на
ВТОС.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок, считано от връчването му
на страните, пред Апелативен съд-Велико Търново.
След влизането му в сила, препис от същото да бъде връчен на ЧСИ Дияна Колева -
Стефанска, с рег. № 728, с район на действие ВТОС, за сведение, както и бъде върнато на
ЧСИ приложеното копие на изп.дело № 403/2020г.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4