Определение по дело №1849/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 1844
Дата: 14 юли 2022 г. (в сила от 14 юли 2022 г.)
Съдия: Ралица Димитрова
Дело: 20221000501849
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 28 юни 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1844
гр. София, 14.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова

Нина Стойчева
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно частно
гражданско дело № 20221000501849 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на М. С. А.. срещу решение №
966 на СГС, ТО, VI-10 състав, постановено по ч.гр.д. № 14128/21г. в частта,
имащо характер на определение, с което е оставена без разглеждане жалбата
й срещу действия на ЧСИ.
Жалбоподателят излага, че атакуваният съдебен акт е необоснован и
противоречи на закона. Излага,че не се касае за основанията по чл.433 от
ГПК, а именно имало е правилно образувани изпълнителни производства и
основание за прекратяване. Но ЧСИ е отказал да го прекрати в хипотезата на
чл.126 от ГПК. Не е необходимо да има изричен отказ, който да се обжалва.
След като съдебният изпълнител не е спазил служебните си задължения, то
съдът е трябвало да се произнесе и да го прекрати служебно. Прилагането на
сходни законово вменени задължения на ЧСИ не могат да се приемат за
разширително тълкуване на закона. Срещу жалбоподателя е имало
образувано друго изпълнително дело от същия взискател, за същите суми и
по същия изпълнителен лист. Нито на нея, нито на съда е представено
постановление за прекратяване. Сочи, че е посочила в жалбата си, че става
въпрос за разлики в сумите между изпълнителният лист и разпореждането за
образуване на изпълнителното дело. ЧСИ не е издал или не е приложил друг
акт, в който да мотивира разноски и лихви. Сметката не е негов акт, но
следва да се основава на такъв. След като са установени тези разминавания
1
съдът да задължи ЧСИ да доокомплектова преписката и след това да
направи преценката си за допустимост.
Затова моли съда да отмени обжалваното определение и върне делото
за продължаване на процесуалните действия.
Съдът, след като обсъди доводите на страните намира частната жалба
за допустима като предявена в законоустановения преклузивен срок за
обжалване по чл.275, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна и срещу съдебен
акт, подлежащ на инстанционен контрол.
Обжалвания съдебен акт е валиден и допустим.
По правилността му.
С атакуваното определение първоинстанционният съд е приел, че
жалбата на М. А. е недопустима, тъй като не се обжалва изпълнително
действие, което да попада в приложното поле на чл.435, ал.2 от ГПК.
Видно от приложеното изпълнително дело е, че то е образувано по
молба на „ОТП Факторинг България“ АД и изпълнителен лист, издаден на
10.08.2015г. от СРС, с който жалбоподателят е осъден да заплати парични
суми на дружеството. С разпореждане от 15.09.2021г. ЧСИ е образувал
изпълнително дело № 1332/21г.. В него М. А. има качество на длъжник.
Разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК изчерпателно изброява кои
действия на съдебния изпълнител могат да се обжалват от длъжника. В
молба от 09.03.2022г. жалбоподателят е уточнила, че обжалва образуване на
изпълнително дело на основание чл.435, ал.2, т.6 от ГПК. Основният довод
на М. А. е, че изп.д. № 767/15г. не е прекратено, а е образувано ново в
противоречие с чл.126 от ГПК. Няма спор, а и в мотивите на ЧСИ по чл.436
от ГПК това обстоятелство е потвърдено, но е посочено, че първото
изпълнително дело е прекратено. Видно от приложените документи по изп. д.
№ 1332/21г.е, че на гърба на изпълнителния лист е сложен печат, в който
текстово е посочено, че се прекратява изп. д. № 767/15г. на основание чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК. Датата на акта на съдебния изпълнител е 01.07.2021г. В
процесуалния закон няма предвидена форма за постановлението за
прекратяване от гледна точка на вида му. Т.е. то може да бъде като писмен
акт, но няма пречка да бъде и с печат. Това също е вид писмена форма.
Достатъчно е от съдържанието му да се направи извод за това кое
2
изпълнително дело се прекратява, на какво основание, на коя дата е
постановено постановлението за прекратяване и да изхожда от компетентния
орган- съдебния изпълнител. Няма форма за валидност на постановлението за
прекратяване като начин на постановяването му/ ръкописно, печатно или с
печат/. Затова постановлението от 01.07.2021г., оформено с печат е
произвело правните си последици.
Неоснователен е доводът, че съдебният изпълнител е следвало да
прекрати изпълнителното дело на основание чл.126 от ГПК. Тази разпоредба
по систематично място е в Глава втора „Общ исков процес“ и е относима към
заведени граждански/търговски дела, но не и към изпълнителния процес.
Основанията за прекратяването му са изчерпателно уредени в чл.433, ал.1 от
ГПК и извън тях съдебният изпълнител не може да го осъществи.
По отношение на различията в сумите по изпълнителния лист и тези,
посочени в разпореждането за образуване. В него няма посочени такива. Те
са конкретизирани по размер в поканата за доброволно изпълнение.
Разликата в тях е от начислената лихва за периода от 27.05.2015г. до
изплащане на вземането. Тази лихва се определя от съдебния изпълнител,
който предприема индивидуално принудително изпълнение по молба на
взискателя за събиране на главницата. Вземането му включва и законната
лихва, както и разноските, които е направил в изпълнителния процес.
Отделно от тях длъжникът е задължен и за разноски към съдебния
изпълнител. Ако жалбоподателят счита, че не дължи тази сума, има друга
правна възможност, с която да се защити като оспори изпълнението.
За съда няма задължение да изиска от съдебния изпълнител
документ/акт, в който да е отбелязан начина на формиране на вземането на
кредитора, доколкото като такъв характер има изпълнителният лист. Акт на
съдебния изпълнител в този смисъл е неотносим към допустимостта на
жалбата срещу действията му.
С оглед на изложеното частната жалба е неоснователна.
Обжалваното решение в частта, в която има характер на определение
следва да се потвърди.
Воден от горното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 966 на СГС, ТО, VI-10 състав,
постановено по ч.гр.д. № 14128/21г. в частта, имащо характер на
определение, с което е оставена без разглеждане жалбата на М. С. А.. срещу
действия на ЧСИ.
Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4