№ 1175
гр. Варна, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20213110203134 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба предявена от Г. Н. М. против Наказателно Постановление № 582787-
F610828/14.06.2021г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на
НАП, с което на Г.М. е наложена "Глоба" в размер на 500 лева на основание
чл.185 ал.2 от ЗДДС.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна при
наличие на представителна власт и в предвидения от закона срок, поради
което е приета от съда за разглеждане.
В жалбата въззивната страна моли отмяна на наказателното
постановление. Сочат се множество нарушения на процесуалните правила и
се излага твърдение, че нарушението не е извършено, алтернативно се моли
да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована, не се
представлява.
Въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител, оспорва
жалбата и моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление,
като правилно и законосъобразно.
След преценка на доводите на въззивника и становището на
въззиваемата страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие
1
за установено от фактическа страна следното:
На 26.04.2021г. вечерта св.И.К., който бил служител на ТД на НАП,
заедно със свои колеги, в изпълнение на служебните си задължения, отишли
в търговски обект сладкарница, намиращ се в гр.Варна. Обекта се намирал на
адрес в гр.варна, ул.я.с. №1 и се стопанисвал от ЗДДС „В.“ с представляващ
въззивника М.. След като свид.К. колегите му се легитимирали и извършили
проверка. Било установено, че обекта има въведено в експлоатация фискално
устройство, от което бил изведен дневен отчет. В хода на провеката се
установило, че разчетната касова наличност съгласно междинен отчет на
монтираното в обекта фискално устройство е в размер на 267.50лева, а
фактическата наличност в касата е в размер на 467.50лева.
Служителите на ТД на НАП установили разлика от 200 лева между
фактическата касова наличност и сумите по изведения финансов отчет. При
проверката било установено, че реализираният дневен оборот в обекта до
момента на проверката е в размер на 267,50лв.. Фискалното устройство
притежавало функциите „служебно въведени" и „служебно изведени".
Установената промяна в касовата наличност ебила в размер на 200 леваи
представлявала въвеждан ен апарични суми в касата, което не било
отразено в касовото устройство в момент ан аизвършване на
операцията.
След извършена фактическа и документална съпоставка на паричните
средства е била установена положителна разлика от 200лв., което нарушавало
отчетността на касовата наличност, където освен случаите на продажба всяка
промяна в касовата наличност се отразява в касата в момента на
извършването и. Към касовата наличност не била отчетена сумата от 200лева.
Т.к. това нарушавало реда за отчитане на касовата наличност, срещу
търговеца бил съставен АУАН, предявен и връчен срещу подпис на
представител на въззивника. Срещу АУАН не постъпили възражения. АНО не
констатирал спорни обстоятелства и издал обжалваното НП.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните по делото доказателства. Съдът напълно кредитира показанията на
разпитаните по делото свидетели К., който е установил адм. нарушение
явяващо се в неотразяване на сумата от 200 лева, свидетелят е категоричен,
че тази сума не се е намирала като касова наличност в обекта. Възражения на
2
место на проверката не са били направени. Съдът изцяло кредитира,
писмените доказателства – материалите по АНП, вкл. АУАН, протокол за
проверка, заповед за компетентност.
Страните не ангажират доказателства за различна фактическа
обстановка и не оспорват установената по делото.
Съдът, предвид становищата на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание прави следните изводи:
Било констатирано, че ЗДДС „В.“ с представляващ въззивника М., не е
изпълнило задължението си извън случаите на продажба да отбележи всяка
промяна в касовата начална сума въвеждане и извеждане на пари в и извън
касата на ФУ, чрез операциите „служебно въведени" или „служебно
изведени" суми.
За констатираното бил съставен акт за административно нарушение,
като актосъставителят квалифицирал нарушението, като такова по чл. 33 ал.1
от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ и чл.118 от ЗДДС.
Актът за административно нарушение бил връчен надлежно на
въззивника, след което АНО издал атакуваното НП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото материали по АНП, както и от гласните и писмени
доказателства събрани в хода на съдебното производство, които са
безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на
неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното
наказание, прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима- подадена е в срока за обжалване, от
надлежна страна и приета за разглеждане от съда.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-
директора на ТД на НАП- Варна, съгласно заповед на Изпълнителния
Директор на НАП.
Въз основа на Акта за нарушение е издадено обжалваното наказателно
3
постановление, като административнонаказващият орган е възприел изцяло
обстоятелствата, сочени в акта за нарушение. Административнонаказващият
орган е квалифицирал нарушението по чл. 185 ал.1 от ЗДДС .
Съдът намира, че административнонаказателното производство е
проведено правилно и законосъобразно. Наказателното постановление е
издадено в шестмесечният преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Спазени
са нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото
наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези
норми.
Съдът не установи обстоятелства, които да изключват отговорността.
По делото въззивната страна не изведе възражение по фактите и
причините за установената неточна касова наличност. Нарушението е
описано по начин даващ възможност на страната да разбере какво нарушение
и е възведено.
Предвид горното правилно са отнесени фактите към правните норми и
правилно е определен субекта на нарушението.
Съдът намира, че въззивника М. представляващ ЗДДС „В.“
законосъобразно е санкциониран от административно наказващия орган, като
правилно е била ангажирана отговорността му.
Правилно е била ангажирана отговорността на с налагане на "Глоба.
Съдът съобрази, че разпоредбата на чл. 357 от Закона за задълженията и
договорите предвижда, че с договора за дружество две или повече лица се
съгласяват да обединят своята дейност за постигане на една обща стопанска
цел. Дружеството, създадено по този ред (чл. 357 от ЗЗД), е
неперсонифициран правен субект, като правата и задълженията при
осъществяване на дружествената дейност не възникват за дружеството, а за
самите негови съдружници. Ето защо според съда съвсем правилно
административно - наказващия орган е ангажирал отговорността именно на
жалбоподателя М. като управляващ и представляващ съдружник на ДЗЗД
"В.".
В конкретния казус се касае за нарушение, извършено при
осъществяване на дейността на дружество по ЗЗД. Дружеството по ЗЗД е
неперсонифицирано дружество, не е ЮЛ по смисъла на закона, поради което
4
не може да бъде субект на административно-наказателна отговорност и не
може да му бъде налагано административно наказание имуществена санкция.
Съгласно чл. 9, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс/ДОПК/
тези дружества се приравняват на юридически лица само в производствата,
предвидени в кодекса, т. е. по ДОПК. С оглед разпоредбата на чл. 26 от ЗАНН
административно наказание може да бъде налагано единствено на физическо
лице. Изключение от общото правило е разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН,
която предоставя възможност за налагане на имуществена санкция на
юридически лица и еднолични търговци. В специалната норма на чл. 185 от
ЗДДС са посочени конкретно адресатите на административна отговорност,
като се сочи, че на физическите лица се налага глоба, а на юридически лица и
еднолични търговци – имуществена санкция. По същия начин са
формулирани адресатите и в чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. Това означава, че важат
общите принципи на административно наказване, визирани в ЗАНН, относно
субектите, носещи административно-наказателна отговорност. В конкретния
случай правилно не е санкционирано ДЗЗД с имуществена санкция, което е
недопустимо и само по себе би било основание за отмяна на наказателното
постановление. При констатиране на нарушение от ДЗЗД, то
административно-наказателната отговорност не може да се търси от ДЗЗД, а
такава следва да понесат лицата, участващи в дружеството, както е
процедирал административно-наказващият орган. С оглед на изложеното
правилно е ангажирана отговорността на въззивника в качеството му на
представляващ дружеството, осъществяващо дейността, при извършването на
която е осъществено процесното нарушение
Настоящият състав не възприема стореното за “Маловажен случай” по
смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, приложим на основание чл. 11 от ЗАНН, е този,
при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Т. е.
маловажността е конкретна преценка на степента на обществената опасност
на нарушението в сравнение с други случаи на нарушения от съответния вид.
В случая извършеното нарушение не е с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените нарушения от този вид. Наред с това
фактът, че нарушението е първо по ред е по съществото си смекчаващо
5
обстоятелство, което има значение при определяне на наказанието, но не и
при преценката за маловажност на случая, и не може да обоснове извода, че
деянието не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно
незначителна и не представлява административно нарушение. Определящо в
този случай е значимостта на конкретно увредените обществени отношения,
които изключват приложението на чл.28 от ЗАНН и отмяната на НП на това
основание.
Видно от самото наказателно постановление, АНО е извършил
преценка за приложение на цитираната норма, като не е намерил основание за
това. От събраните по делото доказателства не се установява процесното
неизпълнение на задължение да притежава значително по-ниска обществена
опасност от обичайните случаи на нарушения от посочения вид. Това е така,
доколкото се касае за нарушение на просто извършване, за чиято
съставомерност не се изисква настъпването на вредоносен резултат. Нещо
повече, в случая е приложена разпоредбата на чл. 185, ал. 2 изр. второ ЗДДС,
която предвижда по-лека наказуемост в случаите, когато допуснатото
нарушение не води до не отразяване на приходи, т. е. и това обстоятелство е
съобразено от законодателя при преценка на обществената опасност на
деянията от посочения вид и не може да се отчете отделно и като смекчаващо
отговорността обстоятелство. Освен това, нарушаването на изискването на чл.
33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за отбелязване на всяка промяна на
касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и
извън касата) е свързано с не съблюдаване на правилата за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства,
съществено уврежда обществените отношения, регулирани от данъчните
закони и насочени към формирането и несмущаваното разходване на
държавния бюджет, което изключва извода за неговата маловажност. Поради
това установената разлика на касовата наличност от 200лв., е съществена и не
обуславя приложението на чл. 28 ЗАНН, а налагане на административно
наказание в размер около минималния.
Въз основа на събраните по делото доказателства по безспорен начин
се установява извършването на нарушението.
При преценката на спора по същество настоящият състав констатира,
че в административно-наказателното производство не са допуснати
6
нарушения на процесуалните правила, които да съставляват основание за
отмяна на наказателното постановление. АУАН и наказателното
постановление са издадени от съответните компетентни органи, в
необходимата форма и при спазване на изискванията на чл. 40 и сл. от ЗАНН
и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Извършването на нарушението и неговото
авторство са безспорно установени, квалификацията на деянието е
законосъобразна, а наложеното наказание е съобразено с изискванията на
чл.12 и чл.27 от ЗАНН.
Правилно наказващият орган е приложил и посочената санкционната
норма, тъй като именно в чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС е предвидена
санкция за лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на
нормативен акт по прилагането на чл. 118 от ЗДДС. Видно от § 11 от ПЗР на
Наредба № Н-18/13.12.2006 г., е че същата е издадена на основание чл. 118 от
ЗДДС. Т. е. същата се явява нормативен акт по прилагането му и
неизпълнението на предвидените в нея задължения се санкционира. От друга
страна е установено, че самото нарушение не е довело до неотразяване на
приходи.
При индивидуализация на наказанието, наложено на въззивника
административнонаказващия орган се е съобразил с обстоятелството, че
нарушението е извършено за първи път, поради което съдът намира, че
наказанието, определено към минималния размер е справедливо и
съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл.12 от
ЗАНН. В този смисъл съдът намира, че размера на административното
наказание „Глоба” от 500 лева е справедлив.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от
2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът отхвърли оспорването
или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която
административния акт е благоприятен, има право на разноски". От
изложеното следва, че в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски
за юрисконсултско възнаграждение, което Съдът определи в размер на 80
лева, които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя на АНО.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 582787-F-610828 от 14.06.2021г. на Началник
отдел „Оперативни дейности“ в ТД на НАП-Варна, с което на Г. Н. М. ЕГН
********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500
лева на основание чл.185, ал. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Г. Н. М., ЕГН ********** да заплати на ТД НАП
-гр.Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, на осн. чл.63
ал.3 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-
дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са
изготвени пред ВАС.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8