РЕШЕНИЕ
№ 278
гр. Благоевград, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Атанас Иванов
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело № 20231210100385 по описа
за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Р. С. В., ЕГН **********, против
„Микрофонд колект“ ЕООД, ЕИК *********.
Навежда се в молбата, че срещу ищеца се води изп. д. № 306/2014 г. на ЧСИ -
Шукри Дервиш. След направени справки се установило, че същото изп. д. е образувано по
молба на "МИКРОФОНД" АД, ЕЖ ********* на дата 05.06.2014 г., въз основа на издаден
изп. лист от Районен съд Благоевград от дата 15.02.2013 г. по ч.гр.д. № 3552/2012 г..
Изпълнителният лист е издаден в полза на "МИКРОФОНД" АД, ЕИК *********. С
постановление от дата 20.03.2015 г. на ЧСИ Дервиш изпълнителното дело е било спряно с
оглед на постъпило Определение № 8468/08.12.2014 г. постановено по ч.гр.д. № 3552/2012 г.
на PC Благоевград. Делото е било спряно, тъй като в срока след връчване на ПДИ било
депозирано възражение срещу заповедта за изпълнение, а с оглед на това взискателят в
едномесечния срок депозирал иск за съществуване на вземането. Твърди се, че е образувано
гр.д. № 894/2015 г. на PC Благоевград, като след развило се производство било постановено
решение по-горе посоченото дело, което влязло в законна сила на дата 28.10.2016 г.. Твърди
се, че с решението се признава за установено, че длъжниците дължат на взискателя сумата,
предмет на оспореният запис на заповед, като от тогава до настоящия момент принудителни
действия по смисъла на закона не са предприемани. Твърди се, че на дата 17.09.2018 г. е
била депозирана молба с вх. № 30632/17.09.2018 г. във връзка с която молба е конституиран
нов взискател по делото, а именно настоящият ответник.
Твърди се, че ищецът не дължи сумите, установени с горецитирания изпълнителен
лист, тъй като същите се явяват погасени по давност и прави възражение в този смисъл.
Сочи се, че когато при наличието на висящо изпълнително производство бъде
паралелно образуван и съдебен процес въз основа на искова молба по чл. 422 ГПК е
възможно принудителното изпълнение да бъде спряно на основание чл. 420 ГПК. Това е
възможно в 3 хипотези, като една от тях е именно настояща - когато е налице документ по
1
чл. 417, т. 9 ГТЖ, тогава принудителното изпълнение се спира по силата на закона. Твърди
се, че принудителното изпълнение е спряно въз основа на представено на ЧСИ Дервиш
Определение от 08.12.2014 г., като от тогава кредиторът не е могъл да действа. Моментът, в
който тази невъзможност е настъпила, е датата на представяне на определението на
съдебния изпълнител, в случая това е дата 20.03.2015 г. - арг. от опр. № 700 от 19.11.2009 г.
по ч. търг. д. № 713/2009 г., II т.о. на ВКС, и опр. № 415 от 15.07.2009 г. по ч. търг. д. №
375/2009 г., I т.о. на ВКС. От този момент погасителната давност за вземането се счита за
спряна на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД, защото до неговото настъпване кредиторът е
могъл да иска от съдебния изпълнител предприемане и извършване на изпълнителни
действия, а съдебният изпълнител - да изпълни исканията. Крайният момент на спиране на
погасителната давност ще е отпадане на правното основание, препятстващо принудителното
изпълнение на вземането. Прави се довод, че ще е необходимо кумулативното наличие на
два елемента - отмяна на определението за спиране на изпълнителното производство и
довеждане до знанието на това определение до кредитора. Едва тогава той ще има
обективна възможност да поиска възобновяване на изпълнителното производство и
продължаване на изпълнителните действия. Ако кредиторът обаче е узнал за определението
на съда, с което отпада пречката му да действа в изпълнителното производство, и той е
бездействал, тогава не е необходимо изпълнителното производство да бъде формално
възобновявано от съдебния изпълнител, за да се счита, че давността е започнала да тече. В
случая Решението е било връчено на взискателя, а впоследствие е и влязло в сила. Тоест
безспорно се доказва факта, че кредитора е узнал, че пречката му за предприемане на
действия в изпълнителното производство вече му е отпаднала, но въпреки това е
бездействал, а и продължава да бездейства, тъй като изп. д. и към момента все още се води
„спряно“.
Твърди се, че решението по образуваното дело е признало за установено, че сумата
по издадения запис на заповед, която е и предмет на издадената заповед за парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 1331/15.02.2013 г. по ч. гр. д. № 3552/
2012 г. на PC Благоевград е дължима. Считано от датата на влизане в законна сила на
Решението — 28.10.2016 г. давностния срок е започнал отново да тече, тъй като с влизането
в сила на крайния съдебен акт съдебния процес е приключил, а от там и е отпаднало
основанието за спиране на давността, визирано в чл. 115, б. „ж“ ЗЗД. Считано от тази дата
следва да се приеме, че е започнала да тече нова погасителна давност - арг. чл. 117, ал. 2
ЗЗД, във вр. с чл. 416 ГПК.
Навежда се, че последващи прекъсващи давността действия не са предприемани,
поради което и към дата 28.10.2021 г. задължението е било погасено по давност – тя е
изтекла към момента на предявяване на настоящата искова молба.
Сочи се, че видно от чл. 116, ал. 3 ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на
действие за принудително изпълнение. Видно от ТР № 2/ 2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК
на ВКС, т. 10, се прие, че нова погасителна давност за вземанията започва да тече от датата,
на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Твърди се, че от последното действие на дата 28.10.2016 г., от което е прекъсната
давността за цитираното задължение към датата на предявяване на настоящата искова молба
са изтекли повече от пет години, период от време, достатъчен за погасяване на вземането
съгласно чл. 110 ЗЗД, както главното, така и акцесорните такива.
Според разпоредбата на чл. 110 ЗЗД всички вземанията, за които не е предвидено
2
друго се погасяват с изтичане на пет годишна давност, а на основание чл. 119 ЗЗД с
погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни
вземания.
Прави се довод, че вземането по изпълнителния лист се явява погасено по давност
и въз основа на същия не следва да се извършват, каквито и да било изпълнителни действия.
Прави пред съда искане, да се признае по отношение на ответника, че Р. С. В., ЕГН
**********, не дължи по отношение на ответника "МИКРОФОНД КОЛЕКТ" ЕООД, ЕИК
********* общо сумата от 13 537,29 лв., за която сума е издаден изпълнителен лист от дата
15.02.2013 г. по ч. гр. д. № 3552/2012 г. по описа на Районен съд Благоевград, както следва: -
сумата от 3 365 евро или тяхната левова равностойност в размер на 6 581.37 лв.
представляваща неизплатена главница, дължима по Запис на заповед, издаден на 05.02.2009
г., място на издаване: гр. Благоевград предявен за плащане на 10.01.2012 г.; - сумата от 6
824.29 лв. представляваща законната лихва върху главницата считано от датата на подаване
на заявлението по чл. 417 ГПК - 12.12.2012 г. до датата на депозиране на настоящата искова
молба и - сумата от 131.63 лв. представляваща внесена държавна такса.
Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, с който
признава фактите, на които се основава иска, признава иска.
Ответникът претендира сторените по делото разноски. В съдебно заседание, ищецът
не се явява, поддържа иска чрез процесуалния си представител.
В съдебно заседание, ответникът не се явява лично. Упълномощеният процесуален
представител на ответника, признава иска.
С протоколно определение от 26.04.2023 г., постановено по гр. дело № 385/ 2023 г. по
описа на РС - Благоевград, съдът е прекратил съдебното дирене и е обявил, че ще се
произнесе с решение при признание на иска.
При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска, въведения предмет
на делото - спорното материално право да се признае за установено, че не се дължи
вземането по изпълнението, която правна квалификация е чл. 439, ал. 1 ГПК.
Съдът като взе предвид посочените и представени по делото доказателства, както и
направеното признание на иска от ответникът в отговора на исковата молба, намира иска за
основателен.
По искането за разноски, направено от ищеца, съдът намира за основателно. Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В случая
обаче, ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като е поддържал висящо
изпълнително дело с длъжник настоящия ищец, по което дело към всеки един момент може
да се насочи изпълнение спрямо длъжника, настоящ ищец. Ето защо, е приложимо общото
правило за разноските, предвидено в чл. 78, ал. 1 ГПК - Заплатените от ищеца такси,
разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се
заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
Водим от горното, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. С. В., ЕГН **********, не дължи по
отношение на ответника "МИКРОФОНД КОЛЕКТ" ЕООД, ЕИК ********* общо сумата от
13 537,29 лв., за която сума е издаден изпълнителен лист от дата 15.02.2013 г. по ч. гр. д. №
3552/2012 г. по описа на Районен съд Благоевград, както следва: - сумата от 3 365 евро или
тяхната левова равностойност в размер на 6 581.37 лв. представляваща неизплатена
главница, дължима по Запис на заповед, издаден на 05.02.2009 г., място на издаване: гр.
Благоевград предявен за плащане на 10.01.2012 г.; - сумата от 6 824.29 лв. представляваща
законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417
ГПК - 12.12.2012 г. до датата на депозиране на настоящата искова молба и - сумата от 131.63
лв. представляваща внесена държавна такса.
ОСЪЖДА "МИКРОФОНД КОЛЕКТ" ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Р. С. В.,
ЕГН **********, сумата от 586.22 лв. (петстотин осемдесет и шест лева и 22 стотинки),
представляваща държавна такса по иска.
ОСЪЖДА "МИКРОФОНД КОЛЕКТ" ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Р. С. В.,
ЕГН **********, сумата от 1400.00 (хиляда и четиристотин лева), представляваща
възнаграждение за адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Благоевград в двуседмичен срок
от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4