№ 104
гр. Благоевград, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело №
20221200500381 по описа за 2022 година
И за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 900044 от 14.02.2022 г., постановено по гр. д. № 921/2020
г., РС С. ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. К. С. с ЕГН
********** от гр. С., ул.“адрес“ № 22, В. К. Г. с ЕГН ********** и Р. Г. Г. с
ЕГН ********** и двамата от гр. С., ул.“адрес“ № 2, че Д. В. С. с ЕГН
********** от гр. С., ул.“адрес“ № 22 е собственик по покупко- продажба на
реална част от 140, 23 кв.м. (сто и четиридесет кв.м. и двадесет и три
кв.см.), представляваща югозападната част от поземлен имот с
идентификатор 65334.300.2280 по КККР на гр. С., при съседи на частта: от
североизток : част от ПИ с идентификатор 65334.300.228, външен контур по
югоизток и югозапад фасадни стени на сграда „1“ и сграда „3“ и североизток
фасада на сграда „2“; от северозапад: ПИ с идентификатор 65334.300.2275;
от югозапад: ПИ с идентификатор 65334.300.2279 и от югоизток: ПИ с
идентификатор 65334.300.3256 – улица „адрес“, която площ от 140, 23 кв.м. е
оцветена с червен цвят в скица - приложение № 1 към заключението на
вещото лице инж. К.С, e неразделна част от решението.
ОСЪДИЛ Г. К. С. с ЕГН ********** от гр. С., ул.“адрес“ № 22 да
предаде на Г. К. С. с ЕГН ********** от гр. С., ул.“адрес“ № 22 владението
на реална част от 140, 23 кв.м. (сто и четиридесет кв.м. и двадесет и
три кв.см.), представляваща югозападната част от поземлен имот с
идентификатор 65334.300.2280 по КККР на гр. С., при съседи на частта: от
1
североизток : част от ПИ с идентификатор 65334.300.228, външен контур по
югоизток и югозапад фасадни стени на сграда „1“ и сграда „3“ и североизток
фасада на сграда „2“; от северозапад: ПИ с идентификатор 65334.300.2275;
от югозапад: ПИ с идентификатор 65334.300.2279 и от югоизток: ПИ с
идентификатор 65334.300.3256 – улица „адрес“, която площ от 140, 23 кв.м. е
оцветена с червен цвят в скица - приложение № 1 към заключението на
вещото лице инж. К.С, неразделна част от настоящото решение.
ОСЪДИЛ Г. К. С. с ЕГН ********** от гр. С., ул.“адрес“ № 22 да
заплати на Г. К. С. с ЕГН ********** от гр. С., ул.“адрес“ № 22 сумата от
832 (осемстотин тридесет и два) лева, с която неоснователно се е обогатил
за негова сметка в периода, считано от 13.07.2019 година до 06.10.2020
година, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.10.2020 год. до
окончателното й изплащане.
ОСЪДИЛ Г. К. С. с ЕГН ********** от гр. С., ул.“адрес“ № 22, В. К.
Г. с ЕГН ********** и Р. Г. Г. с ЕГН ********** и двамата от гр. С.,
ул.“адрес“ № 2 да заплатят на Д. В. С. с ЕГН ********** от гр. С.,
ул.“адрес“ № 22 сумата от 2 075 (две хиляди и седемдесет и пет) лева за
направените от него разноски по делото.
Срещу това решение са постъпили въззивни жалби, както следва:
1. От адв. Б. Д., пълномощник на Г. К. С. с ЕГН ********** от гр. С.,
ул.“адрес“ № 22.
Отправя се искане да бъде обезсилено като недопустимо, а при
условията на евентуалност, да бъде отменено същото като неправилно и
необосновано.
Счита, че решението е недопустимо, незаконосъобразно, необосновано
и неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения, като
излага следните аргументи в подкрепа на това:
Обжалваното решение било недопустимо, като постановено по
недопустима искова молба. Подадената по делото искова молба била
изначално нередовна, тъй като ищецът не е индивидуализирал частта от
недвижимия имот, на която претендира да е собственик и за която твърди, че
се владее или държи без основание от ответника. В заявения петитум в
исковата молба било отправено искане за предаване владението върху целия
поземлен имот с идентификатор 65334.300.2280 съгласно КККР на гр. С., с
площ 396 кв.м., при положение, че в обстоятелствената част се твърдяло, че
ответникът ползва част от дворното място.
С Определение от 21.12.2020 г. по първоинстанционното дело,
съдебният състав отхвърлил като неоснователно възражението на
ответниците В. Г. и Р. Г. за нередовност на исковата молба, като в пълно
противоречие с разпоредбите на чл. 129, ал. 1 и ал. 2 от ГПК приел, че
„Размерът и местонахождението на конкретната спорна част от процесния
имот може да бъде уточнен и в съдебно заседание“. Впървото по делото
2
открито съдебно заседание на 23.02.2021 г. съдът оставил исковата молба без
движение, тъй като ищецът не уточнил точно частта от поземления имот, за
която твърди, че се владее неоснователно от ответника. Ищецът не е
отстранил нередовността на исковата молба и в дадения му едноседмичен
срок от заседанието на 23.02.2021 г. В подадената уточнителна молба отново
не била индивидуализирана частта от процесния имот, която се претендира. В
молбата площта не била посочена конкретно и точно, а напълно произволно -
„с площ на тази част около 120 (сто и двадесет) квадратни метра. Не били
посочени ясно и границите на претендираната реална част, като не били
посочени кои са конкретните й съседи от север, юг, запад и изток. Доколкото
в случая ищецът не изпълнил указанията на съда в срок и не отстранил
допуснатата нередовност на исковата молба, първоинстанционният съд
следвало на основание чл. 129, ал. 3 и ал. 4 от ГПК да върне исковата молба и
да прекрати производството. Като не стори това, първоинстанционният съд
обективно се произнесъл по недопустима искова молба, от което следвало, че
решението му също е недопустимо и като такова следва бъде обезсилено.
Допълнителен аргумент, че нередовността на исковата молба не е отстранена
в срок, било обстоятелството, че в последното открито съдебно заседание по
делото на 16.11.2021 г. ищецът отново извърши уточнение на размера на
процесната реална част от недвижимия имот, а именно същата да се счита, че
е 140,23 кв/м.
На второ място, искът бил недопустим и като предявен от ненадлежна
страна. Видно от текста на исковата молба, ищецът Д. В. С. твърди, че е
собственик на поземлен имот с идентификатор 65334.300.2280 съгласно
КККР на гр. С., с площ 396 кв.м., на основание „договор за продажба,
оформен с нотариален акт № 119, том 6, рег. № 1758, дело 1136 от 12.07.2019
г. на СВ — гр. С.”, по който договор ищецът твърди, че е закупил от баба си,
баща си и леля си процесния недвижим имот. В исковата молба се твърди, че
начинът на трайно ползване на имота е ниско застрояване до 10 метра. При
това положение, ако се приемело, че имотът действително е за ниско
застрояване и ограниченията по ЗУТ и ЗТСУ, които първоинстанционният
съд цитира в решението си, че са приложими в настоящия случай, следвало да
се съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗУТ,
урегулираният поземлен имот за ниско жилищно застрояване в курортно
населено място и селищно образувание и в курортна зона на населено място
следва да има размер от най — малко 16 метра лице и 500 кв.м. повърхност. В
случая, с Решение на Министерския съвет № 89 от 1967 г., гр. С. е обявен за
курорт, от което следвало, че за процесния недвижим имот изрично важи
разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗУТ. Същата безспорно била в сила към
датата на процесната продажба от 12.07.2019 г. От това следвало, че
процесният недвижим имот със своите 396 кв.м. не покрива необходимия
размер от 500 кв.м. за площ на урегулиран поземлен имот за ниско жилищно
застрояване в курорт. Дори при приложение на разпоредбата на чл. 19, ал. 3
от ЗУТ, според която определените най — малки размери на урегулираните
имоти за ниско застрояване могат да бъдат намалявани най — много с една
пета, площта на процесния имот отново не би била достатъчна, за да покрие
3
законовите изисквания за минимални размери на урегулиран поземлен имот
за ниско жилищно застрояване в курорт. При минимален размер от 500 кв.м.,
площта на имота можела да се намали най — много с една пета, т.е. със 100
кв.м. и площта на имота би трябвало да бъде най - малко 400 кв.м. Доколкото
разпоредбите на чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ били в сила към момента на
процесната продажба от 2019 г., се налагал изводът, че договорът за
продажба, съдържащ се в нотариален акт от 12.07.2019 г., въз основа на който
ищецът претендира право на собственост върху процесния недвижим имот, е
с невъзможен предмет, противоречи на закона и поради това е нищожен.
Прави се извод, че В. И.а С.а, В. Х.в С. и Виолета Х.ва Гутева не са
прехвърлили валидно на Д. В. С. собствеността върху процесния недвижим
имот и ищецът не бил станал собственик. Поради това предявените от него
искове били изначално недопустими като предявени от лице без активна
материална и процесуална легитимация. Като не бил съобразил тези
обстоятелства, съдебният състав бил постановил недопустимо съдебно
решение, което следвало да бъде обезсилено.
При условията на евентуалност, се излагат съображения, че решението е
незаконосъобразно и неправилно, тъй като е постановено при допуснато
съществено процесуално нарушение.
Липсвал приет доклад.
Счита се, че решението на Районен съд — гр. С. е необосновано и
неправилно. Съдебният акт бил постановен при съществено нарушение на
процесуалните правила, като същият не отговаря на изискванията на чл. 236,
ал. 2 от ГПК, тъй като по същество липсвала преценка на събраните
доказателства. По този начин обжалваното съдебно решение било
постановено в обективно противоречие и с разпоредбата на чл. 12 от ГПК.
Първоинстанционният съд не бил изложил мотиви кои от събраните по
делото гласни доказателства кредитира и защо. Липсвал анализ на
свидетелските показания, както и правни изводи въз основа на тях.
Първоинстанционният съд напълно необосновано бил кредитирал и
заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице К.С,
вместо експертизата на вещото лице инженер - геодезист К. С.. В случая
решението на съдебния състав било постановено в пряко противоречие с
принципа за установяване на обективната истина, което представлявало
съществено процесуално нарушение.
Поради това останало неясно как съдът е стигнал до извод, че спорната
част от недвижимия имот е в размер на 140,23 кв.м. /колкото приема вещо
лице Стоилова/, а не 145,78 кв.м. /каквото е становището на вещо лице С./,
както и че стойността на твърдяното неоснователно обогатяване е равна на
832 лева, а не на 496,18 лева, колкото е посочило вещото лице С..
Първоинстанционният съд неправилно бил приел в решението си и че
спорната част от недвижимия имот е реална и са приложими ограниченията
на ЗУТ и ЗТСУ.
От горното следвало, че не съществувала законова забрана да се
придобие от въззивника на основание изтекла придобивна давност правото на
4
собственост върху идеална част от процесния недвижим имот. А съгласно
разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по тьлк.д.
№ 4/2012 г. на ОСГК на ВКС, придобивната давност е способ за придобиване
на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ чрез
фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона
срок от време. Нормата на чл. 79 от ЗС регламентирала фактическия състав
на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение,
включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и
владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС в хипотезата на чл. 79, ал. 1 от ЗС и
допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл.
79, ал. 2 от ЗС. Правната последица — придобиване на вещното право била
нормативно свързана само с тези юридически факти. От анализа на
доказателствата по делото безспорно се установило, че владението от страна
на въззивника и неговите наследодатели върху спорната част от поземления
имот е започнало още през 60-те години на миналия век. Владението било
започнало с поставянето на оградата, като това било известно на
праводателите на ищеца и в продължение на десетилетия, до 2019 г., не е
имало противопоставяне от тяхна страна. Прави се крайният извод, че
собствеността върху процесната част от недвижимия имот е придобита по
давност от праводателите на жалбоподателя още в началото на 70-те години
на миналия век, а след смъртта им Г. С. я е наследил. Предвид изложеното,
първоинстанционният съд необосновано и неправилно бил отхвърлил като
неоснователно възражението на Г. К. С. за придобиване на правото на
собственост по давност върху спорната част от процесния недвижим имот и
съответно неправилно уважил предявеният ревандикационен иск.
Налице било обективно противоречие между мотивите на съда и
неговият диспозитив. Нещо повече, невъзможно било ищецът на основание
покупко - продажба да е станал собственик на реална част с площ 140, 23 кв.
м., тъй като подобно положение противоречи на разпоредбите на Закона за
устройство на територията, съгласно приетото от съдебния състав.
Тъй като жалбоподателят е станал собственик на процесната част от
недвижимия имот, изначално неоснователен се явявал и искът за
неоснователно обогатяване. Не се установило на първо място обедняване на
ищеца. По делото и двете вещи лица в експертизите си използвали методи за
определяне наемната цена на сградата, чрез която косвено да определят наема
на земята. На второ място, не се доказало от ищеца, като страна, носеща
доказателствената тежест за положителните факти по аргумент от чл. 154, ал.
1 от ГПК, да има обогатяване за ответника, под каква форма се е осъществило
това обогатяване, какъв е размерът на това обогатяване, както и дали има
причинно — следствена връзка между двата факта - обедняването за ищеца и
обогатяването за ответника.
Отправя се искане, да бъде обезсилено като недопустимо Решение №
900044 от 14.02.2022 г. по гр.д. № 921/2020 г. по описа на Районен съд - гр.
С., а при условията на евентуалност – да бъде отменено изцяло като
неправилно и необосновано, като вместо това въззивният съд постанови
решение, с което да отхвърли предявените искове и да признае за установено,
5
че Г. К. С., ЕГН: ********** е станал собственик на основание изтекла
придобивна давност на част от процесния имот с идентификатор
65334.300.2280 по КККР на гр. С., с площ от 145,78 кв.м.
2. Въззивна жалба от адв. С. И. С. - САК, със служебен адрес: гр. С., бул.
адрес, пълномощник на Р. Г. Г., ЕГН: ********** , с адрес: гр. С., ул.
„адрес“ 2, против решение № 90044/14.02.2022г., по гр. д. № 921/2020г.
по описа на Районен съд — гр. С., в частта му, с която, по отношение на
Р. Г. Г., с ЕГН: ********** е признато за установено, че Д. В. С., с ЕГН:
********** от гр. С., ул. „адрес“ № 22 е собственик по покупко -
продажба на реална част от 140, 23 кв. м. (сто и четиридесет кв. м. и
двадесет и три кв. см.), представляваща югозападната част от поземлен
имот с идентификатор 65334.300.2280 по КККР на гр. С., при съседи на
частта: от североизток: част от ПИ с идентификатор 65334.300.2279,
външен контур по югоизток и югозапад фасадни стени на сграда „1“ и
сграда „3“ и североизток фасада на сграда „2“, от северозапад: ПИ с
идентификатор 65334.300.2275, от югозапад: ПИ с идентификатор
65334.300 2279 и от югоизток: ПИ с идентификатор 65334.300.3256 -
улица „адрес“, която площ от 140, 23 кв. м. е оцветена с червен цвят в
скица - приложение № 1 към заключението на вещото лице инж. К.С,
както и в частта му, с която Р. Г. Г. е осъден да заплати заедно с
останалите ответници по делото Г. К. С. и В. К. Г., на ищеца Д. В. С.
сумата от 2 075 (две хиляди и седемдесет и пет) лева за направените от
него разноски в хода на първоинстанционното производство.
Счита Решението на PC - С. в горепосочената му част за недопустимо,
поради което отправя искане съдът да го обезсили и да прекрати
производството, по отношение на Р. Г. Г.. При условията на евентуалност,
желае съдът да приеме Решението на PC - С., в атакуваната му част, за
неправилно, поради противоречие с материалния закон и необосновано,
поради което отправя искане съдът да го отмени, в атакуваната му част и да
постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения срещу този
ответник иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Претендира сторени разноски пред първата инстанция в пълен размер.
Излага следните съображения:
а/ липса на правен интерес от предявяване на иск с правно основание
чл. 124 от ГПК, срещу Р. Г. Г.. Установило се, че Р. Г. живее на адрес,
различен от адреса на процесния недвижим имот и нямал никакво отношение
към процесния имот.
б/ Решението на PC - С. е неправилно, тъй като е постановено в
нарушение на материалния закон. Счита, че в хода на първоинстанционното
производство не било доказано категорично, че ищецът е собственик на
процесната част от недвижимия имот. В тази връзка, се иска съдът да има
предвид, че съдът е посочил, че процесната част от имота, с площ от 140,23
кв. м., не отговаря на изискванията на чл. 19 от ЗУТ, тъй като е под
6
минимално установените размери, а именно повърхност от 300 кв. м. В
следващ момент, в диспозитива на Решението си, PC - С. приел за установено,
че ищецът е собственик по покупко - продажба на реална част от 140, 23 кв.
м. (стои четиридесет кв. м. и двадесет и три кв. см.) представляваща
югозападната част от поземлен имот с идентификатор 65334.300.2280 по
КККР на гр. С., при съседи на частта: от североизток: част от ПИ с
идентификатор 65334.300.2279, външен контур по югоизток и югозапад
фасадни стени на сграда „Г‘ и сграда „3“ и североизток фасада на сграда „2“,
от северозапад: ПИ с идентификатор 65334.300.2275, от югозапад: ПИ с
идентификатор 65334.300.2279 и от югоизток: ПИ с идентификатор
65334.300.3256 - улица „адрес“. Действително разпоредбата на чл. 19 от ЗУТ
предвижда, че при урегулиране на поземлени имоти за ниско жилищно
застрояване, свободно или свързано в два имота, се спазват размери в
градовете, съответно 14м. лице и 300 кв. м. повърхност. В тази връзка
следвало да се има предвид, че е невъзможно за ищеца да е собственик по
покупко - продажба на реална част с площ 140, 23 кв. м., тъй като подобно
положение категорично противоречало на разпоредбите на Закона за
устройство на територията.
Иска се да бъде обезсилено решението, в частта му, с която, по
отношение на Р. Г. Г., с ЕГН: ********** е признато за установено, че Д. В. С.
е собственик по покупко - продажба на реална част от 140, 23 кв. м. (сто и
четиридесет кв. м. и двадесет и три кв. см.), представляваща югозападната
част от поземлен имот с идентификатор 65334.300.2280 по КККР на гр. С.,
при съседи на частта: от североизток: част от ПИ с идентификатор
65334.300.2279, външен контур по югоизток и югозапад фасадни стени на
сграда „1“ и сграда „3“ и североизток фасада на сграда „2“, от северозапад:
ПИ с идентификатор 65334.300.2275, от югозапад: ПИ с идентификатор
65334.300.2279 и от югоизток: ПИ с идентификатор 65334.300.3256 - улица
„адрес“ и съдът да прекрати производството, по отношение на ответника Р.
Г. Г.. При условията на евентуалност, се отправя искане за отмяна на
горепосоченото Решение в атакуваната му част, като съдът отхвърли
предявения срещу Р. Г. Г. иск, като неоснователен и недоказан.
Претендира сторените от него разноски.
3. Въззивна жалба от адв. С. И. С. - САК, със служебен адрес: гр. С., бул.
адрес, пълномощник на В. К. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул.
„адрес“ 2, против решение № 90044/14.02.2022г., по гр. д. № 921/2020г.
по описа на Районен съд - гр. С., в частта му, с която, по отношение на В.
К. Г., ЕГН: ********** е признато за установено, че Д. В. С., с ЕГН:
********** от гр. С., ул. „адрес“ № 22 е собственик по покупко -
продажба на реална част от 140, 23 кв. м. (сто и четиридесет кв. м. и
двадесет и три кв. см.), представляваща югозападната част от поземлен
имот с идентификатор 65334.300.2280 по КККР на гр. С., при съседи на
частта: от североизток: част от ПИ с идентификатор 65334.300.2279,
външен контур по югоизток и югозапад фасадни стени на сграда „1“ и
сграда „3“ и североизток фасада на сграда „2“, от северозапад: ПИ с
7
идентификатор 65334.300.2275, от югозапад: ПИ с идентификатор
65334.300.2279 и от югоизток: ПИ с идентификатор 65334.300.3256 -
улица „адрес“, която площ от 140, 23 кв. м. е оцветена с червен цвят в
скица - приложение № 1 към заключението на вещото лице инж. К.С,
както и в частта му, с която В. К. Г. е осъдена да заплати заедно с
останалите ответници по делото Г. К. С. и Р. Г. Г., на ищеца Д. В. С.
сумата от 2 075 (дрехилядир седемдесет и пет) лева за направените от
нея разноски в хода на първоинстанционното производство.
Иска се да бъде обезсилено решението, в тази му част, и съдът да
прекрати производството, по отношение на този ответник. При условията на
евентуалност, се отправя искане за отмяна на горепосоченото Решение в
атакуваната му част, като съдът отхвърли предявения срещу В. К. Г. иск,
като неоснователен и недоказан.
Изложени са съображения, идентични с тези в жалбата на Р. Г. Г..
Претендира сторените от него разноски.
В предвидения по чл. 263, ал.1 от ГПК двуседмичен срок, от другата
страна Д. С., действащ чрез адв. Д. Хаджиева са постъпили отговори по
подадените въззивни жалби. Изразява се становище за тяхната
неоснователност. Отправено е искане съдът да постанови решение, с което да
потвърди атакувания съдебен акт.
Претендират се разноски.
Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страни в
първоинстанционното производство, насочени са срещу съдебен акт,
подлежащ на въззивна проверка, съдържат необходимите реквизити, не
страдат от пороци, като са извършени необходимите действия по
администрирането й, поради което съдът ги намира за допустими.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на
спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели
на въззивното производство, очертани с жалбите, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Установява се, че ищецът е син на В.Х.С., който от своя страна е
низходящ наследник, като син на на Х. Г. С., починал на 18.12.2005 год. След
смъртта си Х. С. е оставил като наследници: съпругата си В. И.а С.а и децата
си В. С. и В.Г..
На 03.11.1956 год., с нотариален акт за покупко- продажба на недвижим
имот № 8, том втори, дело № 4018 1956 год., наследодателят Х. С. закупил от
Яне Прокопов Стойков парцел VIII, в кв. 101 по регулационния план на гр.С.
с площ от 360 кв.м., при съседи: улица, парцел IX, парцел XVI и парцел VII,
образуван от бивша нива в местността „Ливадица“ в землището на гр. С. за
сумата от 3 000 лева.
На 05.02.1962 год. с нотариален акт за учредяване на суперфиция № 11,
8
том втори, дело № 34/ 1962 год., Х. Г. С. отстъпил на К. Г. С. правото да
построи върху собствения му парцел VIII жилищна сграда, съгласно
утвърден архитектурен план, която сграда ще се построи общо от двамата
братя Х. и К. Г.и, при което същата ще се състои от два етажа, като първият
етаж ще се построи от К. Г. и ще бъде негова собственост, а вторият етаж ще
се построи от Х. Г. и ще бъде негова собственост. Правото на строеж е било
отстъпено безвъзмездно и безсрочно.
Не се спори между страните, че жилищна сграда е била построена в
средата на 60 - те години на ХХ век.
Приживе, на 11.03.2005 год., Х. Г. С. и съпругата му В. С.а дарили своя
син В. С. с 100/ 360 кв.м. идеални части от УПИ VIII в кв. 101 по
регулационния план на гр. С., състоящ се от 360 кв.м.
Същият ден, Х. С. и съпругата му В. С.а дарили на внука си – ищец в
производството, втория жилищен етаж от жилищната сграда, построена в
УПИ VIII, като този втори жилищен етаж е със самостоятелен вход от към
северната част от имота.
По делото не е имало спор, че първият жилищен етаж от жилищната
сграда е със самостоятелен вход откъм южната част на имота.
На 12.07.2019 год., след смъртта на Х. С., неговите наследници В. С.а,
В. С. и В.Г., с нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 120,
том първи, рег. № 1643, дело № 112/ 2019 год., продали на Д. В. С. УПИ VIII,
в кв. 101 по регулационния план на гр.С., който имот е нанесен в КК и КР гр.
С. като ПИ с идентификатор 65334.300.2280 и с административен адрес : гр.
С., ул.“адрес“ № 22.
На 13.01.2020 год. на ответника Г. К. С. е била връчена нотариална
покана с рег. № 1965, том 1, № 67 от Нотариаус № 286, с която ищецът му е
дал едномесечен срок, в който да освободи частта от имота му, в която баща
му е направил зеленчукова градина и в която отглежда зеленчуци. Такива
покани за били връчени и на В. Г. и съпругът й Р. Г..
Събрани са гласни доказателства. Изслушани са СТЕ и оценителна
експертизи.
По въззивните жалби на В. Г. и Р. Г.:
Въззивният съд намира наведеният довод за недопустимост на
атакувания съдебен акт в обжалваните му части – за основателен. Решението
е недопустимо и ще бъде обезсилено в тези части. Съображения:
Положителна процесуална предпоставка за предявяване на
установителен иск за собственост е наличието на правен интерес за ищеца от
този иск. Както е посочено в т.2 на ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 8/2012 на
ВКС на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска
колегия - По смисъла на чл.124, ал.1 ГПК, разликата между осъдителния и
установителния иск не е в различието между субективните права, които са
техен предмет, а в интереса, който поражда нуждата на ищеца от защита.
Преценката на съда относно допустимостта на установителния иск зависи не
9
от вида на спорното право, а от степента на засягането, което съС.ието на
спора предизвиква в правната сфера на ищеца. Когато защитаваното с
установителния иск право е само застрашено, без да е било нарушено,
доколкото не е реализирана опасността да се възпрепятства упражняването
му, защитата се ограничава само с неговото потвърждаване /аргумент от
чл.124, ал.1 ГПК/. Само нарушаването на правото обуславя нуждата от иск за
неговото възстановяване. От установителен иск за собственост или друго
вещно право ще е налице правен интерес, когато конкретното засягане на
правната сфера на ищеца изисква защита чрез установяване на правото със
сила на пресъдено нещо.
Ищецът обосновава правен интерес от водене на този иск /след
изменението му/ с обстоятелството, че е изпратил нотариална покана и до
тези ответници, с цел охраняване на интересите му, а също и че ответницата
В. Г., устно му заявила, че няма да освободят имота, предмет на съдебния
спор. Навежда довод, че Р. Г. е съпруг на В. Г., поради което е насочил иска
си и срещу него.
Ответниците В. Г. и Р. Г. оспорват твърдението, че владеят имота.
Сочат, че живеят на друг адрес и не живеят в процесния имот. И двамата
ответници не оспорват, че посещават имота, че са виждали оградата, която е
поставена. Сочат, че такава ограда има в имота и че тя е построена след 1962
г. и тази ограда е разделила имота на две части. Ответницата В. Г. посочва, че
е внучка на К. С., от детските си години е посещавала имота и е виждала така
начина на ползване на имота. Посочва, че е наследник на майка си С., дъщеря
на К. и че е извършила отказ от наследството на майка си на 13.11.2015 г.
В първото съдебно заседание, проведено пред първоинстанционния съд,
е прекратено производството по исковете, предявени от Д. С. против В. Г. и Р.
Г. за заплащане на сумата от 1 500 лева, с която неоснователно са се
обогатили за негова сметка, като собственик на имота – поради оттеглянето
им.
Допуснато е в това заседание и изменение на иска по чл. 108 от ЗС,
предявен от Д. С. против В. Г. и Р. Г. за предаване владението върху
процесната част от поземления имот и се иска от съда да постанови решение,
с което да признае за установено по отношение на тези ответници, че ищецът
е собственик на спорната част от имота. Ищецът е оттеглил иска в
осъдителната част - за предаване на владението срещу тези ответници и
производството е продължило по предявявения иск с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК.
Въззивният съд, с оглед наведените факти, обстоятелства и възражения,
след преценка на събраните по делото доказателства, намира, че предявеният
от Д. С. против В. Г. и Р. Г. положителен установителен иск е недопустим,
доколкото защитаваното право не е застрашено. Не се констатира
извънсъдебно оспорване от тези двама ответници на претендираното от
ищеца право на собственост върху процесния имот, което да е дало повод за
завеждане на иска и срещу тях. Изпратената до тях нотариална покана с рег.
№ 1965, том 1, № 67 от Нотариаус № 286, с която ищецът е дал едномесечен
10
срок, в който да освободи частта от имота му, в която баща му е направил
зеленчукова градина и в която отглежда зеленчуци - не обосновава обратен
извод. Установява се, че ответниците Г. С. и В. Г. са наследници на К. С.,
брат на Х. С.. От удостоверение за наследници, издадено от Община С. е
видно, че К. С. е починал на 28.06.1996 год. и е оставил като наследници
съпругата си Николина С.а, починала на 07.01.2010 год., сина си Г. С. и
дъщеря си С. С.а. Ответницата В. Г. е дъщеря на починалата на 21.10.2015
година дъщеря на К. С. – С. С.а.
От удостоверение, издадено от РС- С. става ясно, че ответницата В. Г. е
извършила отказ от наследството на майка си С. К. С.а и отказът й е бил
вписан в особената книга на съда под № 49 на 13.11.2015 година.
От гласните доказателства не ес установява поведение на ответниците
В. Г. и съпругът и Р. Г., което да дава повод на ищеца да приеме, че са
засегнати негови права в собствеността, изискващи защита чрез установяване
на правото със сила на пресъдено нещо.
Преценката на съда е, че ищецът не доказа, че е налице правен интерес
от воденето на този иск срещу тези двама ответници. Наличието на правен
интерес от установяването е процесуална предпоставка за допустимост на
установителните искове – положителни или отрицателни, изрично
предвидена в текста на сега чл.124, ал.1 ГПК. Решението на
първоинстанционния съд в обжалваните му части от тези въззивници ще
бъде обезсилено, а производството по предявения от ищеца срещу тях иск с
правно основание чл. 124, ал.1 ГПК – въззивният съд ще прекрати.
По въззивната жалба на Г. К. С.:
Въззивният съд, при проверката си по същество констатира, че
първоинстанционният съд в мотивите на частично обжалваното решение от
този въззивник правилно е приел, че е сезиран с иск от лице, с имена от Д. В.
С. от гр. С. против Г. К. С.. Въпреки приетото, е формирал решение с
диспозитива си, при уважаване на ревандикационния иск, в частта за
предаване владението, така и по иска с правно основание чл. 59 ЗЗД
посочвайки както като ищец, така и като ответник едно и също лице - Г. К.
С..
Съдът намира, че се касае за ОФГ по смисъла на ГПК. Очевидна
фактическа грешка е налице тогава, когато е налице несъответствие между
формулираната в мотивите на съдебния акт воля на съда във връзка с
повдигнатия спор и външния израз на същата,като същата може да е резултат
на погрешно изписване на имена, цифри и прочие.
Констатира се сгрешени собствено и бащино имена на ищеца, а те,
заедно с фамилното име индивидуализира,идентифицира и отличава едно
лице от останалите съгласно ЗГР, като следва и другите индивидуализиращи
белези да са вярно отразени.
Решението по чл.247 ГПК е предназначено да поправи опороченото
процесуално действие на съда по писмено отразяване в диспозитива на
11
решението на формираната в мотивите действителна воля за разрешаване на
спор.
Съгласно чл.247, ал.1 ГПК, поправянето на грешката може да бъде
извършено и по служебен почин на съда, но само на този съд постановил
сгрешеното решение / в т.см. Решение № 60092 от 27.01.2022 г. на ВКС по гр.
д. № 3549/2020 г., II г. о./.
С постановяване на решението за поправка , то става част от
съдържанието на основното решение по делото и по разпореждане на чл.247,
ал.4 ГПК може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване
решението.
С оглед на изложеното, настоящото производство по тази въззивна
жалба следва да бъде прекратено, а делото върнато на първоинстанционния
съд за произнасяне по реда на чл.247 от ГПК.
Решението, в тази му част, имаща характер на определение - не подлежи
на касационно обжалване, тъй като не прегражда по-нататъшното развитие на
производството.
Настоящият въззивен състав споделя мотивите на обжалваното решение
в частта им относно констатациите от фактическа страна по приетите
писмени доказателства и доказателствени средства и доколкото пред
настоящата инстанция не са приобщени нови доказателства, то счита, че
същите не следва да се преповтарят в настоящото решение и съгласно чл. 272
от ГПК препраща към мотивите на първостепенния съд. По изложените
съображения въззивната жалба на Г. С. се явява неоснователна и поради
съвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на районния
съд, първоинстанционното решение следва да се потвърди в тази му част .
По отношение на разноските:
Първоинстанционното решение ще бъде отменено в частта, в която В. Г.
и Р. Г. са осъдени да заплатят сумата от 2 075лв. на Д. С..
Всяка страна, чрез пълномощника и е заявила възражение по чл. 78, ал.5
ГПК, както в първата, така и във въззивата инстанция.
С оглед изхода на производството, на въззивниците В. К. Г., с ЕГН
********** и Р. Г. Г. с ЕГН ********** и двамата от гр. С., ул.“адрес“ № 2,
се следват сторените разноски, както в първата, така и във въззивната
инстанция, които следва да бъдат заплатени от Д. В. С..
Всеки един от тези въззивници претендира разноски по списък по чл. 80
ГПК, в размер на 1020 лв. с ДДС, доказани като сторени за адвокат и 25.00
лв. – за внесена д.т. по въззивна жалба.
Пред първата инстанция са претендирани от всеки един, в качеството
им на ответник по иск - отново по списък по чл. 80 ГПК разноски в размер на
1020 лв. с ДДС, доказани като сторени за адвокат. Възнаграждението, което
се дължи по иск за вещни права съгласно чл.7 ал.5 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е не по-
12
малко от 1500 лв. В конкретния случай се претендира по-ниско
възнаграждение, поради което възражението по чл. 78 ал.5 е неоснователно.
Д. С. следва да заплати на всеки един от тези въззивници разноски в
производството, както следва:
1. В. К. Г., с ЕГН ********** – сторени разноски в размер на 1020 лв. с
ДДС за адвокат в първа инстанция и общо 1045 лв. – сторени разноски
пред БлОС, от които 25.00 лв. – внесена д.т. и 1020 лв. с ДДС за адвокат.
2. Р. Г. Г., с ЕГН ********** - разноски в размер на 1020 лв. с ДДС за
адвокат в първа инстанция и общо 1045 лв. – сторени разноски пред
БлОС, от които 25.00 лв. – внесена д.т. и 1020 лв. с ДДС за адвокат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Обезсилва решение № 900044 от 14.02.2022 г., постановено по гр. д. №
921/2020 г., на РС С., в частта, в която съдът е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на Р. Г. Г. с ЕГН ********** и двамата от гр. С., ул.“адрес“ №
2 и В. К. Г., с ЕГН **********, че Д. В. С. с ЕГН ********** от гр. С.,
ул.“адрес“ № 22 е собственик по покупко- продажба на реална част от 140,
23 кв.м. (сто и четиридесет кв.м. и двадесет и три кв.см.),
представляваща югозападната част от поземлен имот с идентификатор
65334.300.2280 по КККР на гр. С., при съседи на частта: от североизток :
част от ПИ с идентификатор 65334.300.228, външен контур по югоизток и
югозапад фасадни стени на сграда „1“ и сграда „3“ и североизток фасада на
сграда „2“; от северозапад: ПИ с идентификатор 65334.300.2275; от
югозапад: ПИ с идентификатор 65334.300.2279 и от югоизток: ПИ с
идентификатор 65334.300.3256 – улица „адрес“, която площ от 140, 23 кв.м. е
оцветена с червен цвят в скица - приложение № 1 към заключението на
вещото лице инж. К.С, e неразделна част от решението и прекратява
производството по делото по този иск.
Отменя решение № 900044 от 14.02.2022 г., постановено по гр. д. №
921/2020 г., на РС С., в частта, в която съдът е осъдил В. К. Г., с ЕГН
********** и Р. Г. Г., с ЕГН ********** и двамата от гр. С., ул.“адрес“ № 2
да заплатят на Д. В. С. с ЕГН ********** от гр. С., ул.“адрес“ № 22 /заедно с
Г. С./ сумата от 2 075 (две хиляди и седемдесет и пет) лева - направените от
него разноски по делото.
Осъжда Д. В. С. с ЕГН ********** от гр. С., ул.“адрес“ № 22 да
заплати на:
1.В. К. Г., с ЕГН **********, от гр. С., ул.“адрес“ № 2 – сторени
разноски в размер на 1020 лв. с ДДС за адвокат в първа инстанция и общо
1045 лв. – сторени разноски пред БлОС, от които 25.00 лв. – внесена д.т. и
13
1020 лв. с ДДС за адвокат.
2.Р. Г. Г., с ЕГН **********, от гр. С., ул.“адрес“ № 2 - разноски в
размер на 1020 лв. с ДДС за адвокат в първа инстанция и общо 1045 лв. –
сторени разноски пред БлОС, от които 25.00 лв. – внесена д.т. и 1020 лв. с
ДДС за адвокат.
ОТМЕНЯ на осн. чл. 253 ГПК протоколно определение, постановено в
открито съдебно заседание, проведено на 05.07.2022 г., с което е даден ход на
делото и такъв „по същество” по въззивната жалба на адв. Б. Д.,
пълномощник на Г. К. С. с ЕГН ********** от гр. С., ул.“адрес“ № 22 срещу
Решение № 900044 от 14.02.2022 г. по гр.д. № 921/2020 г. по описа на Районен
съд - гр. С., в частта, в която са уважени предявените срещу него искове с
правно основание чл. 108 ЗС във връзка с чл. 124 ГПК и чл. 59 ЗЗД.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№ 381/2022г. по описа на
БлОС в тази част по тази приета за разглеждане въззивна жалба.
ВРЪЩА делото на Районен съд - С. за произнасяне по реда на чл.247 от
ГПК, в тази му част, след което същото да се изпрати по компетентност на
ОС Благоевград за произнасяне по въззивната жалба.
Решението, имащо характер на определение , в частта, касаеща ОФГ -
не подлежи на обжалване.
Решението в останалата част подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал.1 ГПК в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14