Р Е Ш Е Н И Е
№ 260088 / 20.08.2020 год., град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен
съд ХXXVІІ – ми граждански състав
На тринадесети юли две хиляди и двадесета година
В публичното
заседание, в състав
Районен
съдия: Асен Радев
при секретаря М.Енчева, като разгледа докладваното от
съдията Радев гражданско дело № 7270 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „Първа инвестиционна банка” АД против В.С.В.,
за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи следните суми:
11809.10 евро – неплатена главница по сключен между страните договор за
предоставяне на ипотечен кредит „Улеснение“ № 317-136/11.05.2010 год., 6359 евро – договорна лихва за периода от
15.03.2012 год. до 15.09.2017 год., 1752.60 евро - наказателна лихва за периода
от 15.03.2012 год. до 10.10.2017 год., 236.20 евро - такси за управление на
кредита, 147.60 лв. - разноски по събиране на вземанията, както и законната
лихва върху главницата, начиная от 11.10.2017 год. до окончателното плащане, за
които вземания по ч.гр.д. № 16283/2017 год. на Варненския районен съд са
издадени заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист.
Исковете са
предявени по реда на чл.422 от ГПК, а правното им основание е в чл.79, ал.1, чл.82,
чл.86, ал.1 и чл.92 от ЗЗД и в съдебно заседание се поддържат от пълномощника
на ищеца, който моли за тяхното уважаване, ангажира доказателства, претендира
разноските по делото.
Особеният
представител на ответника оспорва исковете, моли за отхвърлянето им.
Съдът, въз основа на
събраните по делото доказателства, приема за установени следните факти, имащи
отношение към спора:
На
11.05.2010 год. между „МКБ Юнионбанк“ АД - кредитодател (чийто универсален
правоприемник е „Първа инвестиционна банка“ АД, съгласно публичното вписване в
търговския регистър) и В.С.В. - кредитополучател, е сключен договор за ипотечен
кредит „Улеснение“ с № 317-136, по силата на който кредитодателят е предоставил
на кредитополучателя кредит в размер на 12500 евро, срещу задължението на
последния да го върне в срок до 31.05.2025 год., на 180 месечни анюитетни
вноски, ведно с договорна лихва от 10.85 % за първата година и плаващ лихвен
процент за следващия период.
С
договора е уредено и заплащане на лихва за просрочие (неустойка), възлизаща на
редовната лихва плюс надбавка, такси - еднократна, в размер на 60 лв., ежегодна
- 1.5 % върху отпуснатия кредит за първата година и постоянна такава за
следващите, съгласно тарифа на банката, а също и предсрочната изискуемост на
неплатения остатък от кредита при неплащане на която и да е анюитетна вноска.
По
заявление на „Първа инвестиционна банка” АД - правоприемник на кредитодателя
„МКБ Юнионбанк“ АД, е образувано ч.гр.д. № 16283 / 2017 год. на ВРС, приключило
с издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за процесните
вземания.
В
кориците на приложеното към настоящото дело заповедно производство се съдържат
доказателства - два броя нотариални покани с изявление на банката за предсрочна
изикуемост на кредита, с които В., в изпълнение на чл.47, ал.3 от ГПК, е търсен
на двата вписани адреса - постоянен и настоящ, но не е намерен. Поради това
връчването е прието за редовно по реда на ал.5 от цитираната разпоредба.
За
изпращането на нотариални покани банката е заплатила нотариални такси в общ
размер на 147.60 лв., съгласно представени сметки по чл.89 от ЗННД.
Пак
там се съдържа и извлечението от счетоводни книги на банката, послужило за
издаване на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист.
Изслушано
е и заключението на вещото лице по назначената счетоводна експртиза, според
което отпуснаният кредит е изцяло усвоен от В. на 31.05.2010 год. Вещото лице е
посочило размера на неиздължената главница - просрочена и предсрочно изискуема,
на лихвите - договорна и наказателна, както и на таксите за обслужване на
кредита, имайки предвид погашенията, извършени от ответника.
При
така установените факти, исковете по чл.79, ал.1, чл.86, ал.1 и чл.92 от ЗЗД са
частично основателни, като доказани в своето основание, а искът по чл.82 от ЗЗД
- за заплащане на разноски по събиране на процесните вземания - неоснователен.
Категорично,
страните са били обвързани от валиден договор за ипотечен кредит, по който банката
- праводател на ищеца, е предоставила уговорената сума, срещу заплащане на
възнаграждение и комисионна, а при неточно изпълнение (забава в плащането на
анюитетните вноски) - и на неустойка (наказателна лихва). Липсват
доказателства, ангажирани от ответника, при негова доказателствена тежест, да е
обслужвал срочно кредита си, поради което следва да се приеме, че банката
надлежно е прекратила едностранно договора, възползвайки се от правилото на чл.60,
ал.2 от ЗКИ, изпращайки уведомления на регистрираните постоянен и настоящ
адреси на ответника. Същите са надлежно връчени, при съблюдаване правилото на
чл.47, ал.3 вр. с ал.5 от ГПК, в редакцията му към онзи момент. Понеже
договорът е прекратен (кредитът обявен за предсрочно изискуем) към 15.09.2017
год., от този момент насетне са се дължали просрочената главница, както и
предсрочно изискуемата такава, а също натрупаните и неплатени до този момент
възнаградителна лихва, неустойка (наказателна лихва) и комисионни за обслужване
на кредита.
Що
се отнася до основателния размер на исковете, тук е моментът да се обсъди
възражението за изтекла погасителна давност, релевирано от особения
представител на ответника, касателно вземанията за главници, комисионни и лихви по анюитетните
вноски с падежи, предхождащи с 3, респ. 5 години депозирането на исковата
молба, съобразно фикцията на чл.422 от ГПК. Същата се счита за депозирана на
11.10.2017 год., когато е депозирано заявлението за издаване на заповед по
чл.417 от ГПК, поради което главницата по вноските, както и дължимите
комисионни, чийто падежи са настъпили преди 11.10.2012 год., а също лихвите -
договорна и наказателна, по вноските с падежи преди 11.10.2014 год., са
погасени по давност.
Така,
непогасени и дължими от В. са главница в размер на 11629.93 евро,
възнаградителна лихва в размер на 3248.58 евро, наказателна лихва в размер на 1456.85
евро, както и комисионните в размер на 236.20 евро.
Изначално
недължими са направените от кредитодателя извънсъдебни разноски - по обявяване
на кредита за предсрочно изискуем, посредством изпращане на нотариална покана,
т.к. това е дейност по управление на кредита, за която така или иначе кредитополучателят
дължи комисионни. Следователно, не може да се приеме, че същите са вреди. Иначе
би се стигнало до заплащане на една и съща услуга два пъти. Но не само -
разноските по фактическо събиране на вземанията, са тези, сторени по съдебните
производства - заповедно и исково, като по правило подлежат на репариране с
краен съдебен акт.
По
отношение на възраженията на особения представител на ответника за
недействителност на договорни клаузи, следва да се има предвид следното:
Понеже
се касае за договор за ипотечен кредит, сключен преди приемането на ЗКНИП, вярно
е, че е приложима уредбата на ЗЗПотр. Но клаузите, уговарящи дължимост на
договорна лихва, по начина, по който са оформени, не оставят съмнение, че са
извън стандартните условия, т.е. са индивидуално уговорени. Още повече, че уговорката
за плаващ лихвен процент не е произволна - по усмотрение на кредитодателя и
само във възходяща линия, а е корекционна - при настъпване на обективни факти,
обуславящи нейната промяна, както във възходяща, така и в низходяща посока.
Ето
защо, следва да се постанови решение, с което исковете за главница, договорна и
наказателни лихви, както и комисионни, да се уважат за основателните им размери,
а иска за разноски по събиране на вземанията - да се отхвърли.
На
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, предвид дължимостта на главницата в горепосочения
размер, дължима е и законната лихва за забава, начислена върху същата, за
периода от 11.10.2017 год. до окончателното й плащане.
При този изход на
спора и съгласно чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът дължи на ищеца разноски,
възлизащи на 689.18 лв. за производството по ч.гр.д. № 16283/2017 год. на ВРС и
на 792 лв. - за настоящото производство.
Водим от горното, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено, че В.С.В. ***, ЕГН - **********,
дължи на „Първа инвестиционна банка” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Изгрев”,
бул. „Драган Цанков” № 37, представлявана от
изпълнителните директори Светозар Попов и Неделчо Неделчев, следните
суми: 11629.93 евро – неплатена главница по сключен между страните договор за
предоставяне на ипотечен кредит „Улеснение“ № 317-136/11.05.2010 год., 3248.58 евро
– договорна лихва за периода от 11.10.2014 год. до 15.09.2017 год., 1456.85 евро
- наказателна лихва за периода от 11.10.2014 год. до 10.10.2017 год., 236.20
евро - такси за управление на кредита, както и законната лихва върху
главницата, начиная от 11.10.2017 год. до окончателното плащане, за които
вземания по ч.гр.д. № 16283/2017 год. на Варненския районен съд са издадени
заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница, за горницата над уважения до пълния предявен размер
от 11809.10 евро и за периода от 15.03.2012 год. до 15.09.2012 год.; иска за
договорна лихва, за горницата над уважения до пълния предявен размер от 6359.42
евро и за периода от 15.03.2012 год. до 15.09.2014 год.; иска за наказателна
лихва, за горницата над уважения, до пълния предявен размер от 1752.60 евро и
за периода от 15.03.2012 год. до 15.09.2014 год., КАТО ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ, КАКТО
И ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за разноски по събиране на вземанията, възлизащи на 147.60
лв.
ОСЪЖДА
В.С.В. да заплати на „Първа инвестиционна банка” АД деловодни разноски в размер
на 689.18 лв. за производството по ч.гр.д. № 16283/2017 год. на Варненския
районен съд, както и в размер на 792 лв. - за настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването
му.
Съдия:/п/ А.Радев
Вярно с оригинала:
И.Г.