№ 484
гр. Пловдив, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, I състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи февруари
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря К.Р., като разгледа докладваното от председателя административно дело
№ 2849 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172 ал.5 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/.
Образувано
е по жалба на Я.В.Я., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адв. М.Д., срещу
принудителна административна мярка по чл.171 т.5
б."б" от ЗДвП,
наложена от старши полицай в сектор "Общинска полиция" при Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ - Пловдив.
В
жалбата се твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен и
нищожен и се иска отмяната му от съда. Сочи се, че за наложената мярка, освен фискални
бонове в размер на 80.00 лв. за репатриране на автомобила и 2.00 лв. за престой
на паркинг, не е издаден никакъв документ. Излага и доводи, че мястото не е
било обозначено със забранителен за паркиране знак, както и че се е паркирал по
начин, по който не пречи на останалите участници в движението.
Ответният
контролен орган – Г. П. Б. – старши полицай в сектор "Общинска
полиция" при ОДМВР - Пловдив, е на становище, че жалбата е неоснователна и
моли да бъде отхвърлена.
Окръжна
прокуратура - гр. Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в
настоящото производство, не изпраща представител и не взема становище по основателността
на жалбата.
Жалбата
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява допустима.
От
фактическа страна съдът намира за установено следното:
Със
заповед № 21 ОА-2574/17.09.2021 г. на кмета на общ. Пловдив са определени
държавни служители от сектор "Общинска полиция - Пловдив" към отдел
"Охранителна полиция" при ОД на МВР – Пловдив, които могат да
преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство
на отговорно пазене на предварително оповестено място, без знанието на неговия
собственик или на упълномощения от него водач. Под т.15 в заповедта е посочен и
младши инспектор Г. П. Б. , на длъжност старши полицай.
Със
заповед № 8121з-1215/27.10.2016 г. министърът на вътрешните работи е делегирал
на длъжностните лица на ръководни, изпълнителски и младши изпълнителски
длъжности от структурните звена на "Пътна полиция" и
"Охранителна полиция" в Столична дирекция на вътрешните работи и
областните дирекции на Министерство на вътрешните работи, правомощието да
преместват или да нареждат да бъде преместено, паркирано пътно превозно
средство на отговорно пазене на предварително оповестено място, без знанието на
неговия собственик или на упълномощения от него водач.
Според
ежедневна ведомост от 02.11.2022 г., утвърдена от началник сектор
"Общинска полиция" - Пловдив, Г. П. Б. е определен за наряд в екип с
репатриращ автомобил тип „Паяк“ с участък за обслужване – репатриране, за
времето от 08:00 часа до 20:00 часа.
Г.Б.
е изготвил докладна записка от 02.11.2022 г. до началник сектор "Общинска
полиция" - Пловдив, в която удостоверява, че при работата му по
безопасност на движението на 02.11.2022 г. в 10:15 часа, в гр. Пловдив, на кръстовището
между ул. "Хан Кубрат" и ул. „Фредерик Жолио Кюри“, на основание чл.171 т.5
б."б" от ЗДвП,
е репатриран автомобил марка "Ауди", цвят – черен, с рег. № РВ ***
СА, тъй като е бил паркиран в кръстовището и прави невъзможно маневрирането на
репатриращ автомобил „Ивеко“ с рег. № РВ ***ТТ. Автомобилът е оставен за
съхранение на паркинг на бул. "Н. Цанов" № 24, в 10:30 часа.
При
репатрирането е изготвен снимков материали, от който е видно, че на 02.11.2022
г., в 10:13 часа, МПС - "Ауди А8" с рег. № РВ *** СА, е спряно в
дясно на платното за движение до тротоара кръстовището на ул. "Хан
Кубрат" и ул. „Фредерик Жолио Кюри“. Прозорците и вратите на автомобила са
затворени, в него няма водач или пасажери, няма индикации за включени аварийни
светлини.
При така установеното от фактическа
страна, съдът формира следните правни изводи:
Нарушението
на забрана за паркиране на определено място, като административно нарушение, е
основание за налагане на ПАМ - принудително преместване на превозно средство.
Хипотезите, при които това е допустимо са три /чл.171 т.5 б."б" ЗДвП/ - две визират състояние, при която
паркираното превозно средство пречи на останалите участници или създава
опасност за тях, а третата хипотеза изисква предварително да бъде оповестено
чрез нарочен знак, че от забраненото за паркиране място се извършва
принудително преместване /в случая е налице първата хипотеза - паркираното ППС пречи
на останалите участници, така и е посочено в докладната записка по процесното
репатриране/.
Принудителната
административна мярка - преместване на превозното средство представлява проява
на властта на съответния орган едностранно да предизвика промяна в правната
сфера на адресата на мярката и следователно има белезите на индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК. За да бъде една
принудително-административна мярка законна, тя следва: да бъде прилагана само в
изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъде налагана само от
посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други
органи; да бъде прилагана във вида, по начин и ред, определени в правната
норма.
В
случая законът не предвижда съставяне на нарочен акт в писмена форма за
налагане на процесната принудителна административна мярка. Аргумент в тази
насока се извлича при тълкуване на разпоредбата на чл.172 ал.1 от ЗДвП, според която изброените в чл.171
т.1, 2, 2а, 4, т.5 б."а" т.6 и 7 принудителните административни мерки
се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. По аргумент на противното, за мярката по чл.171 т.5
б."б" от ЗДвП
не се изисква писмена форма. Същата се налага чрез фактически действия –
използване на техническо средство за принудително преместване на пътното
превозно средство. Тази законово установена форма на издаване на акта допуска
доказването на административното нарушение с всички допустими средства, в т. ч.
и снимков материал.
Съгласно
чл.39 ал.1 от АПК, относимите за административното
производство факти се установяват с всички незабранени със закон
доказателствени средства, включително веществени доказателства. В случая,
снимковият материал представлява именно веществено доказателство, събрано в
хода на административното производство по прилагането на ПАМ, поради което е
годно доказателствено средство и има сила пред съда, съгласно чл.171 ал.1 от АПК /така Решение № 3018 от 4.03.2013 г.
на ВАС по адм. д. № 112/2013 г., VII о. /.
На
следващо място, за да бъде валидна съответната ПАМ, същата следва да бъде
приложена от компетентен орган. В закона не е посочено изрично кой е
административният орган, оправомощен да наложи процесната ПАМ, при което следва
да се приеме, че той е от кръга на субектите по чл.168 ал.1 от ЗДвП: - определените от министъра на вътрешните работи
длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от
собствениците или администрацията, управляваща пътя. Следователно правният акт,
по силата на който може да се осъществи подобна дейност, вкл. и в дадения
случай, е нареждане на органа по репатриране за преместване на МПС, което е
паркирано в нарушение на нормативните изисквания.
Процедурата
по прилагане на процесната принудителна административна мярка е регламентирана
в ЗДвП – чл.168 ал.1 и чл.171 т.5 б."б" и правилата на Наредба за организацията
на движението и паркирането на територията на общ. Пловдив, приета с Решение № 350,
взето с Протокол № 19 от 22.12.2020 г. /приложена по административната
преписка, както и откриваема на сайта на общ. Пловдив /https: //www. plovdiv.
bg/.
Според чл.30 ал.1 от
Наредбата, определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от
службите за контрол и длъжностни лица, определени от собствениците или
администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или нареждат да бъде
преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на
предварително оповестено място без знанието на неговия собственик или на
упълномощения от него вода, а според чл.31 т.4
от същия нормативен акт, когато ППС е паркирано в нарушение на правилата
за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за
принудително преместване на паркирано превозно средство, както и, когато
създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в
движението, в този случай, лицата по чл.168 уведомяват районното управление на
Министерството на вътрешните работи, от територията на което е преместен
автомобилът, за новото местоположение на превозното средство; разходите,
направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на
собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане
на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на преместения автомобил се
начислява от момента на уведомяването на районното управление на Министерството
на вътрешните работи.
Съгласно
чл.93 ал.1 от ЗДвП пътно превозно средство е в престой,
когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници
или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача.
Паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го
характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с
необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или
сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение /чл.93 ал.2 от ЗДвП/.
Съгласно
чл.98 ал.1 т.6 от ЗДвП, както и съгласно глава втора, раздел I общи правила от Наредбата за
движението и паркирането на територията на общ. Пловдив, чл.4 ал.1 т.5 изрично
е указано, че престой и паркиране не може да става на кръстовище и на по-малко
от 5 метра от него.
Цитираната
нормативна уредба налага извод, че фактическият състав на визираната в чл.171 т.5
б."б" от ЗДвП
мярка за административна принуда, при наличието на който е законосъобразно
прилагането й, е ясно установен в закона - да е налице паркиране на моторно
превозно средство в нарушение на правилата за движение – в случая, когато
създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в
движението. Елементите на фактическия състав трябва да са налице кумулативно.
По
делото е безспорно установено, че процесният автомобил, на посочените дата,
място и час, е бил неправилно паркиран в зоната на кръстовището на посочените
по-горе улици. Оспорващият не ангажира доказателства паркирането да се дължи на
обстоятелства, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг
участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на
правилата за движение /чл.93 ал.2 от ЗДвП/.
Установената
с нормативен акт забрана за престой и паркиране не се явява валидирана чрез
заплатената от оспорващия нормативно установена такса и разходи по прилагане на
мярката. Таксата не е елемент на фактическия състав на принудителната мярка. Тя
е последица от мярката, поради което, органът не е компетентен нито да я
променя, нито да преценява съответна ли е на принципите на чл.6 от АПК, нито да освобождава лица от нейното
заплащане. Приложената административна принуда цели да се преустанови
извършеното от водача нарушение на правилата за движение по пътищата. За
налагането на мярката е без значение обстоятелството, чия собственост е пътното
превозно средство. Нормата на чл.171 т.5
б."б" от ЗДвП
ясно сочи, че мярката се прилага без оглед знанието на собственика на пътното
превозно средство или на упълномощения от него водач.
Мотивиран
от горното, при проверката по чл.168 от АПК, съдът намира, че оспорената
принудителна административна мярка е наложена от материално и териториално
компетентен орган в предписаната от закона форма и ред, при спазване на
процесуалните правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта
на закона, поради което подадената срещу нея жалба се явява неоснователна
Воден
от горното, Административен съд – Пловдив, I състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я.В.Я., ЕГН **********,
адрес: ***, чрез адв. М.Д., срещу принудителна административна мярка по чл.171
т.5 б."б" от ЗДвП, наложена от старши полицай в сектор "Общинска
полиция" при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
/ОДМВР/ - Пловдив.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Р България в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: