№ 37442
гр. София, 28.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Частно
гражданско дело № 20221110116716 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „Профи Кредит България“ ЕООД, за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. СЛ. ИЛ. за вземане в размер на 500 лева - главница
по договор за потребителски кредит № ********** от 24.08.2018 г., ведно със законната
лихва от 30.03.2022 г. до окончателното плащане, 108,74 лева – договорна лихва за периода
26.09.2018 г. – 26.07.2019 г., 550,44 лева - неплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, 30 лева – неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането, както и 230,56 лева – лихва за забава за периода 27.09.2018 г. – 29.03.2022 г.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК следва да се издаде за вземанията за главница,
договорна лихва, лихва за забава, както и за разноските, съразмерно с уважената част от
вземанията. Следва да бъде отказано обаче издаването на такава за сумата от 550,44 лева,
представляваща възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги, както и за сумата
от 30 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране. Съображенията за това за следните:
В разглеждания случай страните са уговорили заплащането на възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 550,44 лева. Следва да се посочи, че
предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора за
потребителски кредит, каквото е изискването на императивните разпоредби на закона, а
наред с това не е формирана цена за всяка от услугите поотделно. Това налага извод, че
същата е в противоречие с чл. 10а, ал. 4 ЗПК, поради което и нищожна. Отделно от това,
същата противоречи и на императивното правило на чл. 10, ал. 4 ЗПК, доколкото
заплащането на възнаграждението от потребителя е предварително, т. е. дължи се за
„възможността за предоставянето“ на изброените в договора услуги, както е посочено и в
общите условия и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на
действието на сключения между страните договор. При всички положения възнаграждение в
такъв размер, който се доближава до размера на заетата сума противоречи на добрите нрави
и цели заобикаляне изискванията на Закона /чл. 19 ЗПК/, което съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК,
прави клаузата нищожна.
На следващо място съдът намира, че и клаузата, предвиждаща задължение за
заплащане на такси за събиране на вземането, е нищожна, тъй като преследва забранена от
закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава. Това е така, тъй като срещу тази
такса не се дължи никакво поведение, а напротив – изискуемостта на това вземане следва
автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. Следователно не става въпрос за
никаква такса, защото не се дължи заради извършени разходи, а самото наименование
покрива неистинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата.
1
Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Ето защо, посочената клауза е в колизия с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и
следва да се приеме за нищожна. Тази наказателна клауза е в пряко противоречие на
забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си представлява неустойка,
излизаща извън присъщите ѝ от закона функции, което също влече нищожността ѝ.
В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично
вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК – в този смисъл Определение № 974 от
07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II ТО, ВКС. Ето защо заявлението в посочената по-
горе част следва да бъде отхвърлено.
Заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за претендираните разноски
съразмерно на отхвърлената част от заявлението или над сумата от 16,78 лева до пълния
заявен размер от 28,39 лева за платена държавна такса и над сумата от 29,56 лева до пълния
дължим размер от 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, срещу
М. СЛ. ИЛ., с ЕГН **********, в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 550,44 лева - неплатено възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги и за сумата от 30 лева – неплатени такси по
тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, както и в частта, в която се претендират
разноски за държавна такса над сумата от 16,78 лева до пълния заявен размер от 28,39 лева
и разноски за юрисконсултско възнаграждение над сумата от 29,56 лева до пълния дължим
размер от 50 лева.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъка от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2