Р Е Ш Е Н И Е
№...................../
............................. г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ касационен състав, в публично съдебно заседание,
проведено на осми декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТАНИСЛАВА СТОЕВА
при участието на прокурора Силвиян
Иванов и при секретаря Камелия Александрова, като разгледа докладваното от съдия Т. ДИМИТРОВА касационно административнонаказателно дело № 2568/2022 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от А.Г.В., с ЕГН **********,***, подадена чрез адв. Й.А.
– ВАК, против Решение № 1270 от 27.09.2022 г. на Районен съд – Варна (РС -
Варна) по АНД № 2303/2022 г., с което е потвърдено Наказателно постановление (НП)
№ 22-0819-001576 от 10.05.2022 г., издадено от Началник група в Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна.
С потвърденото НП, на основание чл. 174, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП), на касатора са наложени административни наказания „глоба“
в размер на 1 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 18
месеца за нарушение на чл. 5,
ал. 3, т. 1 ЗДвП.
С жалбата се настоява, че решението на РС
– Варна е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Според касатора при
съставяне на акта за установяване на административното нарушение (АУАН) и при
издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а
именно: налице е неяснота в коя от двете хипотези на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП е
наказано лицето - дали за управление на МПС с концентрация на алкохол над 0,5‰
или след употреба на наркотични вещества или техните аналози, което сочи на
разминаване на фактическото и юридическото обвинение; нито в АУАН, нито в НП е
описано дали водачът е дал кръв за медицинско изследване; не е съобразена
разпоредбата на чл. 774 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат
на метрологичен контрол, като не е посочено дали при извършеното измерване с
техническото средство е отчетена максимално допустимата грешка за анализатори
за алкохол в дъха, а ако се приеме, че максимално допустимата грешка е 8%, то
процесната проба ще е 0,77‰, което се отразява на санкционната разпоредба; не е
описано коя точка на чл. 174, ал. 1 ЗДвП е приложена, като неточната санкционна
норма препятства съдебния контрол; не са изложени мотиви за налагане на
наказанието лишаване от правоуправление над минимално определения размер. На
следващо място касаторът поддържа недоказаност на извода за повторност на
извършеното нарушение, като сочи, че в НП бланкетно е посочено някакво друго НП
и не става ясно за какво нарушение е издадено другото НП, за да се прецени дали
има повторност, а и не е посочено конкретно по коя от хипотезите е извършено
повторно нарушение – по чл. 174, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗДвП. Искането е да се
отмени обжалваното решение на РС – Варна и да се отмени НП, а в условията на
евентуалност – да се намали размерът на наложеното наказание лишаване от право
да управлява МПС до предвидения в закона минимум – 12 месеца. Претендира се
присъждане на разноски за двете инстанции.
Ответникът – Началникът на група в Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, с писмени бележки на процесуален
представител – ст. юриск. К.Л.А., застъпва становище за неоснователност на
жалбата, като се излагат доводи за правилност и законосъобразност на решението
на РС - Варна. Искането е да се остави в сила обжалваното решение, като се
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за
прекомерност на претендирано евентуално адвокатско възнаграждение от касатора.
Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалбата. Пледира за оставяне в сила решението на РС
- Варна като правилно, постановено при спазване на процесуалните правила и
закона.
Административният съд, като взе предвид доводите на страните, обсъди
фактите, изведени от РС - Варна от събраните по делото доказателства, мотивите
на обжалвания съдебен акт и заключението на участващия по делото прокурор, в
рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и в обхвата на
касационната проверка, очертан в разпоредбата чл. 218, ал. 2 АПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала
във въззивното съдебно
производство и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.
Производството пред районния съд е образувано по
жалба на настоящия касатор срещу НП № 22-0819-001576 от 10.05.2022 г. на Началника
на група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, с което за нарушение
на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 2, във вр. с ал. 1 ЗДвП, на
касатора са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 1 000
лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 18 месеца.
Според НП на 06.03.2022 г. А.Г.В. управлява
собствения си лек автомобил Опел Астра Г ЦЦ с рег. № ***** в гр. Варна, по ул.
„Девня“ в посока „Аспарухов мост“ до кръстовището с --------с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5‰ - 0,84‰ в обема на
издишания от водача въздух, установено с техническо средство Дрегер Алкотест
7510 с фабр. № ARBB 0096, проба № 8180. В
НП е посочено, че нарушението е извършено повторно, видно от НП №
20-0442-000368/21.05.2020 г. по описа на 04 РУ при ОД на МВР Варна, влязло в
сила на 11.06.2020 г. За установеното нарушение е съставен АУАН Серия GA № 578470/06.03.2022 г., срещу който не са постъпили
възражения и е издадено процесното НП.
За да потвърди НП, въззивният
съд приема, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила –
АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица и съдържа необходимите
реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и при спазване на сроковете, визирани в
ЗАНН. Позовавайки се на фактите, които се извеждат от писмените доказателства и
от свидетелските показания на актосъставителя, въззивният съдът приема
следното:
Нарушението е описано пълно, точно и ясно от фактическа страна, посочени
са обстоятелствата, при които е извършено, посочен е и съставеният АУАН, с
който е поставено началото на АНП, посочена е нарушената правна норма, посочено
е и предходното влязло в сила НП за същото нарушение.
Не е било ограничено правото на защита на нарушителя, тъй като същият се
защитава изцяло срещу фактите, които са посочени изчерпателно, визирано е
изрично управление на МПС с недопустима концентрация на алкохол в кръвта,
никъде не се визира употреба на наркотични вещества, поради което и
непосочването на конкретното предложение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП не
съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и не е ограничило по
никакъв начин правото на защита на нарушителя.
Предвид наличието в НП на нужните факти, районният съд не е констатирал
и разминаване между фактическото и юридическото обвинение, поради което и тези
възражения на наказаното лице не са споделени.
Констатирано е, че проверяващият е изпълнил задълженията си, издаден е
бил талон за медицинско изследване на кръвта, като липсата на изрично
отразяване на това обстоятелство в НП не е съществено процесуално нарушение,
доколкото безспорно е установено, че талонът е бил издаден, съобразно
доказателствата по преписката и че водачът не се е възползвал от възможността
да даде кръвна проба. Съдът е посочил, че за нарушаване на нечии права би могло
да се говори, ако талон не бе издаден и ако бе взета кръвна проба, а това
обстоятелство не е било отчетено от наказващия орган, но настоящият казус не е
такъв.
Наказанието на В. е наложено на основание чл. 174, ал. 2 ЗДвП, която
норма регламентира нарушения на чл. 174, ал. 1 ЗДвП, извършени повторно, като
визира единствено минимален и максимален размер на наказанията, без да отчита
изрично дали се касае за повторно нарушение на т. 1 или т. 2, поради което и
визирането на връзка с конкретна точка на чл. 174, ал. 1 ЗДвП не е наложително
и би следвало да се прецени от наказващия орган при определяне размера и срока
на наказанията. По същите съображения, въззивният съд приема, че е ирелевантно
обстоятелството дали в предходен момент водачът е бил санкциониран на основание
т. 1 или т. 2 на чл. 174, ал. 1 ЗДвП, тъй като нарушението е едно и също -
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП - управление на МПС с концентрация на
алкохол над 0,5‰, като дали превишението е до 0,8‰ или над 0,8 ‰ до 1,2‰,
включително има отношение единствено към размера и срока на предвидените от
законодателя наказания, поради което и в тази насока възраженията за неяснота
относно повторността не са споделени от районния съд.
Срещу АУАН не са били подадени възражения, които АНО да прецени, преди
да се произнесе по преписката, не са били налице спорни обстоятелства, които да
се разследват или да се събират допълнително доказателства в подкрепа на
констатираното нарушение, поради което е прието, че не е допуснато нарушение на
чл. 52, ал. 4 ЗАНН.
Въззивният съд стига до извод, че правилно
наказващият орган е приел, че В. е извършил нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, тъй като на посочената в АУАН и НП дата е управлявал МПС под въздействието
на алкохол, като концентрацията на алкохол е била 0,84‰ и е била установена по
надлежния ред с техническо средство, което съгласно приобщените по делото
писмени доказателства е било изправно и е от одобрен тип. От обективна страна е
прието, че нарушението е извършено повторно, тъй като с НП №
20-0442-000368/2020 г., влязло в сила на 11.08.2020 г. въззивникът е бил
санкциониран също на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП за управление на МПС с
недопустима от закона концентрация на алкохол в кръвта, като безспорно към
датата на процесното нарушение не са изминали две години от датата на влизане в
сила на НП по смисъла на §6, т. 33 ДР ЗДвП.
РС – Варна посочва, че не са налице
предпоставки за приспадане на определена стойност от показанията на
техническото средство след извършения тест с техническо средство, поради
възможност за допустима грешка, като се позовава на разпоредбата на чл. 6, ал.
9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози, според
която концентрацията на алкохол в кръвта се установява въз основа на показанията
на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта в
случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при
неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с
доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. При тази
нормативна регламентация очевидно в случая ангажирането на отговорността по чл.
174, ал. 2, вр. чл. 174, ал. 1 ЗДвП на водача В., управлявал повторно пътно
превозно средство под въздействие на алкохол и който не е изследван с
доказателствен анализатор и не е дал кръв за медицинско изследване, е следвало
да се извърши именно въз основа на резултата от направения на водача тест с
техническо средство "Алкотест Дрегер 7510" № ARВВ-0096. В този смисъл,
според районния съд, административнонаказващият орган няма задължение (а и
право, по аргумент от чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. ), да
прилага разпоредбите от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол, касаещи максимално допустима грешка. При условие, че нито
при извършената от контролните органи проверка, нито в хода на
административнонаказателното производство, водачът на МПС е оспорил отчетения с
техническото средство резултат за концентрация на алкохол в кръвта и при
изричната правна регламентация по чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г.,
абсолютно неоснователно е да се извършва припадане на отчетената от
техническото средство стойност на концентрацията на алкохол в издишвания
въздух.
Във връзка с допустимите грешки на
анализатори за алкохол в дъха за пълнота, районният съд посочва, че възможността
за допускане на грешка в показанията на анализатора за алкохол, с който е
извършена проверката в разглеждания случай, не се отнася за сочените разпоредби
от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол. Съгласно чл. 773, ал. 1 от тази Наредба "анализаторът за алкохол
в дъха трябва да показва резултата от измерването в mg/l", а според ал. 2
на същия текст – "анализаторът за алкохол в дъха може да показва резултата
от измерване в ‰, съгласно приложение № 39". В разпоредбата на чл. 781 от
Наредбата са предвидени максимално допустими грешки на анализатори за алкохол в
дъха при последваща проверка, но за тези анализатори, които измерват в mg/l.
Резултатът на В. е отчетен в ‰, следователно максимално допустимите грешки на
анализатори за алкохол в дъха при последваща проверка, предвидени в чл. 781 от
Наредбата не са приложими за настоящия случай, тъй като се касае за отчетен
резултат в ‰, а не в mg/l.
Районният съд приема, че правилно е наложена санкция на основание чл. 174,
ал. 2 ЗДвП, като наложените административни наказания „глоба” от 1000 лв. и „лишаване
от право да управлява МПС” за срок от 18 месеца са в рамките, предвидени от
санкционната норма. По отношение размера и срока на наложените административни
наказания въззивният съд посочва, че в НП липсват конкретни мотиви, но съдът не
споделя становището на наказания, че не съответстват на нарушението. Въззивният
съд констатира, че глобата е определена в минимално предвидения от закона
размер, като дори, според съда, размерът е занижен, доколкото за предходното
нарушение от същия вид, вече е била налагана глоба в този размер и тя не е
оказала никакво поправително, възпитателно и възпиращо въздействие. Наказанието
„лишаване от право да управлява МПС” е определено под средния размер, предвиден
от санкционната норма, във визираните от законодателя граници от една до три
години. Позовавайки се на справката за нарушителя, от момента на придобиване на
правоспособност до момента на произнасяне на районния съд, е съобразено, че В.
е извършил множество нарушения на правилата на ЗДвП, за които е бил
санкциониран с влезли в сила НП. Районният съд е изтъкнал, че недопустимата от
закона концентрация на алкохол в кръвта не е незначителна, както и че не се
касае за инцидентна проява на противоправно поведение, а за трайно установени
незаконосъобразни навици и за висока степен на обществена опасност както на
извършеното нарушение, така и на личността на нарушителя. Управлението на МПС
след употреба на алкохол е нарушение, което сериозно застрашава здравето и
живота на останалите участници в движението. В конкретния случай се установява,
че нарушението е извършено в активна част на денонощието, когато движението по
пътищата е интензивно и опасността е завишена. Предвид поведението на В. като
водач на МПС и системното нарушаване на правилата за движение, включително и
констатираното управление на МПС с недопустима концентрация на алкохол в кръвта
извън проявата, водеща до повторност, както и предвид констатираната
концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя и повторността, районният съд
намира, че наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от
18 месеца е справедливо и не се констатират предпоставки за неговото
редуциране, още повече, че за предходното нарушение, обуславящо повторността,
вече е било наложено наказание лишаване от същото право за срок от 12 месеца,
което не е поправило и превъзпитало нарушителя по никакъв начин.
По възражението с въззивната жалба във връзка с контролните точки,
районният съд посочва, че те не са "наказания" по смисъла на чл. 13 ЗАНН и същите следва да се отнемат само при влязло в сила наказателно
постановление, като отнемането им е извън предмета на въззивния контрол.
С обжалваното решение на РС – Варна е
потвърдено НП и е осъден А.Г.В. да заплати на ОД на МВР Варна сумата в размер
на 80 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Обжалваното решение на РС - Варна е правилно и законосъобразно.
Релевантните за решаване на правния спор
доказателства са анализирани от въззивния съд подробно, поотделно и в
съвкупност, а изведените факти правилно са отнесени към правото. Направените изводи
съответстват на приложимия материален закон и се споделят от настоящия
касационен състав. На основание чл. 221, ал. 2 АПК административният съд препраща
към мотивите на въззивния съд.
С касационната жалба са изложени доводи за
незаконосъобразност на НП, идентични с изложените такива във въззивната жалба,
които доводи районният съд подробно е обсъдил и формирал обосновани и правилни
мотиви за неоснователност. Касационната жалба не съдържа конкретни твърдения за
неправилност на направените от въззивния съд изводи по отношение на
възраженията на наказаното лице.
Наведените в касационната жалба доводи за наличие
на неяснота по отношение на вмененото нарушение, разминаване на фактическото и
юридическо обвинение, неяснота дали е извършено медицинско изследване,
неотчитане на допустимата грешка на техническото средство, неяснота повторността
в коя хипотеза на чл. 174, ал. 1 ЗДвП е и въобще дали е налице повторност в
случая са неоснователни и не обосновават наличие на касационни основания по
смисъла на чл. 348 НПК за отмяна на въззивното решение и на НП, потвърдено с
него. При извършената от въззивния съд проверка за законосъобразност на НП тези
въпроси са подробно обсъдени и са обективирани конкретни съображения за тяхната
неоснователност в мотивите на съдебния акт. Правилно съдът е стигнал до извод,
че не е налице нарушаване на правото на защита на наказаното лице.
Правилно РС – Варна приема и че безспорно
се установява извършването на посоченото в НП нарушение от В. и правилно е
потвърдил обжалваното НП.
Касационната жалба се явява неоснователна
и следва да се остави в сила
обжалваното решение на РС - Варна.
Настоящият състав на съда напълно споделя
и изводите на въззивния съд по отношение законосъобразността на определеното
като вид и размер наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за 18 месеца,
както и извода, че определеното от наказващия орган наказание „глоба“ в
минимален размер – 1000 лв., дори е в занижен размер. Районният съд е изложил
подробни съображения в този аспект, които касационната инстанция не намира за
необходимо да повтаря. Предвид така приетото не са налице основания за
уважаване на искането, направено в условията на евентуалност с касационната
жалба – да бъде намален размерът на наложеното наказание „лишаване от право да
управлява МПК“ до предвидения в закона минимум – 12 месеца.
Достигайки до извод, че административнонаказателната
отговорност на В. е ангажирана основателно и законосъобразно при спазване на
процесуалните и материалноправните разпоредби, доколкото и не са налице
основания за приложение на чл. 28 ЗАНН, а и законосъобразно са определени
наказанията като вид и размер, РС - Варна е приложил правилно материалния закон
и не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
основания за отмяна на съдебния му акт.
При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон, за което касационната
инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК,
съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяна, обезсилване
или обявяване на нищожността му.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 63д, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ЗАНН,
във връзка с чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, в полза на ОД на
МВР Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
Ответникът, чрез юрисконсулт представя по делото писмени бележки, без явяване в
съдебно заседание, като съдът съобрази конкретния обем на процесуалното
представителство, както и че спорът не се отличава с фактическа и правна
сложност.
На основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН,
административният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1270 от
27.09.2022 г. на Районен съд – Варна по АНД № 2303/2022 г.
ОСЪЖДА А.Г.В., с ЕГН **********,***, да заплати на ОД на МВР Варна сумата в
размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски по КАНД № 2568/2022 г.
на АдмС - Варна за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: