Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 09.02.2012г. гр.С.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на втори февруари през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
ДЕНИЦА
ЦВЕТКОВА
при участието на секретар Б.А. като
разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 2112 по описа за 2010г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.240, ал.1 ГПК.
С неприсъствено решение, постановено в о.с.з. 07.12.2009г.,
гр.д.5195/09г., СРС, 35 с-в осъжда „Е.С.” ООД да заплати на Х.И.Х. сумата
5 500 лв. – обезщетение за имуществени вречи /частичен иск от 110 000
лв./ и сумата 500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди /частичен иск от
10 000 лв./, представляващи вреди от разрушаване на едноетажна жилищна
сграда, находяща се в гр.С., бул.”С.” № **, с лице към булеварда, застроена на 69 кв.м., заедно
със законна лихва от 26.01.2009г. и 240 лв. – разноски.
Постъпва молба за отмяна на неприсъственото решение по
чл.240, ал.1, т.1, пр.1 и 2 ГПК от ответника „Е.С.” ООД. Счита, че не му е редовно връчен препис от
искова молба за отговор и не е редовно пР.н за съдебно заседание, въпреки че не
е напускал адреса по търговска регистрация. На входа няма табела с неговото
фирмено наименование, поради което няма как да се постави редовно уведомление.
Не е назначен особен представител. Иска се отмяна на неприсъственото решение.
Ответникът по молбата – ищеца Х.И.Х. я оспорва.
Софийският градски съд, ІV-а
с-в, след съвещание и като обсъди наведените
оплаквания в молбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Молбата за отмяна е подадена в срока по чл.240, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Първоинстанционното
производство е образувано по предявени от Х.И.Х.
срещу „Е.С.” ООД искове за обезщетения за имуществени и неимуществени вреди. На
посоченият по исковата молба и съвпадащ с този по УАС от 2009 и 2010г. адрес на
ответника в гр.С., район „М.”, кв.”Г.”, ул.”К.” №*, вх.*, ап*, не е намерен служител на ответника, нито лице,
съгласно да приеме съдебните книжа. Видно от върнатите в цялост съобщения за
връчване на препис от искова молба за отговор и призовки за о.с.з.
07.12.2009г., както и разписките при поставяне на уведомление за връчване на
препис от искова молба и за пР.ване, дружеството е напуснало адреса от 2006 -
2008г. по данни на съсед Д. А.Ц. и М.Д.Д., апартаментът има нов собственик и до
входа на жилищната сграда няма достъп.
От показанията на свид.Ц. и представената
кореспонденция между ответника и трети лица може да се направи извод, че
ответното дружество продължава да ползва офис на адреса по УАС. Безспорно е и
обстоятелството, че на входната врата на сградата има една пощенска кутия, до
която са поставени табели с различни имена, включително и с наименованието на „Е.
С.” ООД, в каквато насока са съвпадащите становища на представителите на
страните в о.с.з. 02.02.2012г.
Независимо от това, свид. А., който ползва апартамента
заедно с ответника и свид.Р. – призовкар, по еднакъв начин изясняват, че
входната врата на сградата е винаги е заключена, външен човек не може да влезе
без ключ и влизането във входа е много трудно. В този смисъл са потвърдени официалните
удостоверителните изявления на длъжностното лице-връчител, отразени в съдебните
книжа относно липсата на достъп.
Налага се извод, че по отношение на връчването на
книжата до ответника не е бил изпълнен хипотезиса на чл.50, ал.2 ГПК за
прилагане на книжата по делото, приложим единствено при напуснат адрес по
търговска регистрация и непосочване на нов. От друга страна, доказано е
наличието на една от алтернативните предпоставки на чл.50, ал.4 ГПК, а именно
ненамиране от връчителяна на достъп до канцеларията. Наличието или не на табела
на входа не е елемент от фактическия състав. Релевантно за приложението на
последната разпоредба и на чл.47, ал.1 ГПК, към който тя препраща е този да е
адресът по актуална фирмена регистрация, като изискването е спазено. В тази
връзка редовно е връчването до ответника на препис от искова молба и призовка
чрез залепване на уведомление. Назначаването на служебен представител на
търговец не е законово уредено, а само по отношение на ответник-физическо лице,
съобразно чл.47, ал.6 ГПК. Нормата на чл.50, ал.4 ГПК препраща изрично и
единствено към чл.47, ал.1 ГПК, поради което спрямо търговци е неприложим по
аналогия чл.47, ал.6 ГПК. Затова не е нарушено правото на ответника да участва
в процеса по смисъла на чл.240, ал.1, т.1 ГПК и молбата за отмяна на неприсъственото решение следва да се отхвърли като
неоснователна.
В настоящото производство ответникът по молбата
установява разноски от 500 лв. – изплатено адвокатско възнаграждение, които се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-а с-в
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
молбата на „Е.С.” ООД за отмяна на неприсъствено решение, постановено в
о.с.з. 07.12.2009г., гр.д.5195/09г., СРС, 35 с-в, предявена по реда на чл.240,
ал.1, т.1, пр.1 и 2 ГПК.
ОСЪЖДА
„Е. С.” ООД, гр.С., район „М.”, кв.”Г.”, ул.”К.” № *, вх.*, ап.* да заплати на Х.И.Х., ЕГН **********,*** и чрез адв.Р.В.
***, пл.”С.” № 1Б сумата 500 лв. – разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.