Р Е Ш
Е Н И Е
№ 27
Гр. Перник, 26.01.2023 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, касационен състав, в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет и пети януари през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
АНТОНИЯ АЛЕКСОВА
при съдебния секретар Е. В.*** и с участието на прокурор А.
А.** от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Антония
Алексова КАНД № 263 по описа за 2022 година на Административен съд – Перник, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „**“ АД с ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление гр. *** представлявано от изпълнителния
директор инж. Ч.К.С.**против Решение № 586 от 01.11.2022 година, постановено по
АНД № 20221720201190 по описа за 2022 година на Районен съд Перник.
С обжалваното съдебно решение е изменено Наказателно
постановление № 118 от 29.06.2022 година, издадено от Директора на Регионална
инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ С.***, с което на „**“ АД на
основание чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ за
извършено нарушение по чл. 123в, т. 2, във връзка с чл. 164, ал. 1 от ЗООС е
наложен имуществена санкция в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева,
като е намален размерът на същата в размер на 15 000 /петнадесет хиляди/
лева.
В касационната жалба се твърди, че решението на районния
съд е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила. Излагат се доводи срещу изводите на районния съд
за процесуална законосъобразност на административнонаказателното производство и
конкретно: неустановено нарушение на правилото на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН при
съставяне на акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ във
връзка с броя на свидетелите. На следващо място се посочва, че е нарушена
разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, във връзка с индивидуализиране на
наложеното административно наказание. Твърди се, че наказателното постановление
е издадено в нарушение на разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, тъй като
според касатора административно наказващия орган не е обсъдил всички
доказателства и не са взети предвид възраженията относно изтекла погасителна
давност. Счита, че в хода на развилото се първоинстанционно съдебно
производство не е доказано по безспорен и категоричен начин, че дружеството е
реализирало състава на чл. 123в, т. 2 от ЗООС. Моли съда да постанови съдебен
акт, с който да бъде отменено решението и да постанови друго, с което да отмени
изцяло наказателното постановление.
В проведеното съдебно заседание на 25.01.2023 година
касаторът редовно призован се представлява от юрисконсулт С. С.**, който
поддържа касационната жалба. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да
бъде отменено решението на районния съд и да постанови друго, с което да отмени
изцяло наказателното постановление.
В проведеното съдебно заседание на 25.01.2023 година ответникът
по касационната жалба РИОСВ С.***, редовно призован не се представлява.
В проведеното съдебно заседание на 25.01.2023 година
представителят на Окръжна прокуратура Перник, намира касационната жалба за неоснователна.
Предлага да бъде оставено в сила решението на районния съд, като правилно и
законосъобразно.
Административен съд – Перник, като прецени събраните по
делото доказателства и наведени касационно основания, прилагайки нормата на чл.
218 от АПК, след съвещание, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена
в срок, от страна в производството по делото пред първа инстанция, за която
решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е основателна.
След извършена проверка в пределите на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е валидно и
допустимо като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма,
по допустима жалба. Същото обаче е неправилно поради следните аргументи:
В хода на настоящото производство се установи, че с
Решение № 53- Н1-И0-А0/2014 година, изпълнителният директор на Изпълнителна
агенция по околната среда е издал Комплексно разрешително № 53- Н1/2014 на „**“
АД за експлоатация на „Горивна инсталация за производство на топлинна и
електрическа енергия“. С това комплексно разрешително са определени условията,
които операторът следва да спазва. С Решение № 53- И0-А1/2021 година е
актуализирано комплексното разрешително.
На 10.02.2022 година след подаден сигнал с вх. № С-59/
10.02.2022 година в РИСОВ е извършена извънредна проверка на р. Струма и „**“
АД от служители на РИОСВ. При проверката е направен оглед на коритото на река
Струма в четири участъка – „Димова махала“, кв. „Сини вир“, мост при
бензиностанция „Шел България“ и кв. „***“, гр. Перник. Експертите
са констатирали, че в участъците от кв. „Димова махала“ до моста при
бензиностанция „Шел България“ водите в реката са оцветени в сив цвят, който е
характерен за шламови води. Локализиран е източник на заустване на
производствени шламови води в река Струма – бетонова шахта на помпена станция „Струма“,
собственост на „**“ АД, находяща се на левия бряг на река Струма преди моста на
бензиностанция „Шел България“ При оглед на място експертите са установяват, че
от бетоновата шахта на помпената станция се заустват производствени води с
характерен сив цвят във водоприемника – река Струма. Резултатите от тази
проверка са обективирани в Констативен протокол № ККФОС-КК-03/10.02.2022
година.
Взети са проби от служители на ГД „Лабораторна –
аналитична дейност“ към ИАОС, за което е съставен Протокол за вземане на проба
/извадка от води № 251/10.02.2022 година на ИАОС. Резултатите от изпитванията
са обективирани в два протокола, както следва: Протокол № 01-0306/16.02.2022 година и №
01-0307/16.02.2022 година.
Въз основа на констатациите отразени в констативния
протокол е съставен на „**“ АД Акт за установяване на административно нарушение
№ 57 от 29.03.2022 година, в който младши експерт в отдел „ Контрол на
компонентите и факторите на околната среда ( ККФОС), дирекция „Контролна и
превантивна дейност (КПД) при РИОСВ С.*** е установил, че с поведението си „**“
АД не е изпълнила две от условията определени в Комплексно разрешително (КР) №
53- Н1/2014, а именно: Условие 10.1.1.1 – „На притежателят на настоящото
разрешително не се разрешава заустване на производствени и излишни охлаждащи
води във водни обекти и/или канализационни системи на населени места“ и Условие
10.1.1.2 – „Притежателят на настоящото разрешително да използва
производствените и излишните охлаждащи отпадъчни води по Условие 10.1.1.1
единствено в оборотен цикъл и за хидротранспорт на отпадъци до два броя
площадки за временно съхранение на сгуроотвал „***“ с КР № 297- Н0/2008 година.
С АУАН е установено нарушение на разпоредбата чл. 123в, т. 2 от ЗООС. Актът е
предявен и подписна от представител на дружеството, като срещу него в срока по
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е депозирано възражение с вх. № 6917 от 31.03.2022 година
пред административнонаказващия орган.
Въз основа на съставения АУАН, Директорът на РИОСВ С.***
е издал Наказателно постановление № 118 от 29.06.2022 година, с което на
основание чл. 53 от Закона за административните нарушения и наказания, във връзка
с чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда е наложил на „**“ АД,
имуществена санкция в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева за извършено
административно нарушение на чл. 123в, т. 2 от Закона за опазване на околната
среда, а именно заради несъобразяване с условията в комплексно разрешително,
изразяващи се в несъобразяване с изискването на Условие 10.1.1.1 – „На
притежателят на настоящото разрешително не се разрешава заустване на
производствени и излишни охлаждащи води във водни обекти и/ или канализационни
системи на населени места“ и Условие 10.1.1.2 – „Притежателят на настоящото
разрешително да използва производствените и излишните охлаждащи отпадъчни води
по Условие 10.1.1.1 единствено в оборотен цикъл и за хидротранспорт на отпадъци
до два броя площадки за временно съхранение на сгуроотвал „***“ с КР № 297-
Н0/2008 година. Наказателното постановление е връчено на касатора на 29.06.2022
година.
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд
Перник, който с Решение № 586 от 01.11.2022 година, постановено по АНД №
1190/2022 година го е изменил, като е намали размера на наложената имуществена
санкция на 15 000 /петнадесет хиляди/ лева.
За да постанови атакуваният съдебен акт
първоинстанционният съдебен състав, въз основа на сбраните по делото писмени и
гласни доказателства, и след техния анализ съвкупен и поотделно е приел от
фактическа страна, отразената в АУАН и НП фактическа обстановка.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
след извършена цялостна проверка за законосъобразност на производството по
налагане на имуществената санкция и във връзка с доводите на жалбоподателя, в
решението е прието, че при съставяне на АУАН и при издаване на наказателното
постановление са спазени изцяло императивните изискания на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН,
тъй като са изложени всички обстоятелства необходими за установяване на
вмененото административно нарушение. Приел е също, че по категоричен начин е
било доказано извършеното от страна на настоящият жалбоподател административно
нарушение и правилно същият е бил подведе под административнонаказателна
отговорност. Съдът обаче е счел, че размерът на наложеното административно
наказание от страна на административнонаказващия орган не съответства на
степента на обществена опасност на нарушението и предвид значимостта на
обществените отношения, които то засяга наказанието е прекомерно завишено, като
е определил административно наказание – имуществена санкция в размер на
15 000 /петнадесет хиляди/ лева, в който смисъл е и изменил наказателното
постановление.
Решението е неправилно, поради противоречие с материалния
закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, във връзка
с чл. 63в от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в касационната
жалба пороци на решението, като за валидността, допустимостта и правилното
приложение на материалния закон следи служебно, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК.
Изводът на районния съд, че административнонаказателното
производство е протекло при спазване на уреждащите го процесуални правила е
правилен. В тази връзка касационния съдебен състав не се солидизира с доводите
на касатора във връзка с това, че актът за установяване на административното
нарушение, въз основа на който след това е постановено обжалваното пред
първоинстанционния съд наказателно постановление е незаконосъобразен, тъй като
противоречи на разпоредбите на чл. 40, ал.1 от ЗАНН. Вярно е, че в разпоредбата
на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН е използвано множествено число по отношение на субекта
„свидетел“, но използваната от законодателя множествена форма на съществителното
не може да обоснове извод за нередовност на съставянето на АУАН, поради
подписването му от един свидетел в процесната хипотеза. Разпоредбата на чл. 40,
ал. 1 от ЗАНН сочи, че АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са свидетели на неговото установяване, т.е. които не са
очевидци на неговото извършване, а на неговото разкриване като няма
непосредствени лични впечатления от извършването му. Поради това, че
съществуват различни по вид административни нарушения, а от друга страна и че
самият начин на тяхното извършване може да бъде различен, то по тази причина е
невъзможно всякога да се иска от страна на законодателя нарушенията да бъдат
извършвани в присъствието на не по – малко от двама свидетели. Употребеното в
чл. 40, ал. 1 от ЗАНН множествено число на думата „свидетели“ е относимо към
установените в разпоредбата две категории свидетели, а именно свидетелите
очевидци на нарушението и очевидци на неговото установяване. Тогава, когато има
очевидци на нарушението именно те се вписват като свидетели в акта. Колко на
брой са тез очевидци е въпрос на конкретика и зависи от времето, мястото и
начина на извършване на нарушението. Тогава, когато няма очевидци на
нарушението, за свидетели се вписват лицата, които са присъствали при неговото
установяване. И тук важи същото, колко ще бъде броят на тези свидетели зависи
от самите особености на административното нарушение, т.е. в този случай е
възможно да бъде и само едни свидетел и нямаме предвидено задължение да бъдат
два или повече. Само когато нямаме нито една от тези две категории свидетели,
то само тогава законът изисква АУАН да бъде съставен в присъствието на двама
други свидетели, като в този случай това ще бъдат свидетели само и единствено
на съставянето на АУАН. В настоящия случай не се изисква АУАН да бъде съставен
в присъствието на двама свидетели, доколкото видно от представените по делото
писмени доказателства се установява, че едно от лицата, посочени като свидетели
в АУАН е присъствало при установяване на административното нарушение, идно от
приложения към делото Констативен протокол за извършена проверка. По тази
причина, доводите изложени в касационната жалба, че АУАН е издаден при
нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН са несъстоятелни.
Основателно обаче се явява възражението на касатора
досежно липсата на осъществен административнонаказателен състав, предвиден в
разпоредбата на чл. 123в, т. 2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/.
В разпоредбата на чл. 123в, т.2 от ЗООС е предвидено ангажирането на
административнонаказателна отговорност на оператор на съответната инсталация,
когато същият не е изпълнил условията, предвидени в комплексно разрешително. В
настоящият случая отговорността на касатора е ангажирана във връзка с
неизпълнение на две от условията, които са предвидени в КР № 53-Н1/2014, а
именно: Условие 10.1.1.1 – „На притежателя на настоящото разрешително не се
разрешава заустване на производствени и излишни охлаждащи води във водни обекти
и/ или канализационни системи на населени места“ и Условие 10.1.1.2 –
„Притежателят на настоящото разрешително да използва производствените и
излишните охлаждащи отпадъчни води по Условие 10.1.1.1 единствено в оборотен
цикъл и за хидротранспорт на отпадъци до два броя площадки за временно
съхранение на сгуроотвал „***“ с КР № 297- Н0/2008 г.“.
Доколкото характерът на настоящото производство е от
административнонаказателен характер, то следва да се установи налице ли е
осъществено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла
на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено
ли е виновно от него, като всички тези предпоставки следва да бъдат доказани от
страна на административния орган.
С оглед на гореизложеното, настоящият касационен състав
на първо място следва да посочи, че в действащата нормативна уредба липсва легална
дефиниция на понятието „заустване“, а такава може да се извлече само чрез
прилагане на правилата на логическото тълкуване. Въз основа на това може да се
направи извод, че заустването на отпадъчни води в повърхностни води е дейност,
която подлежи на разрешителен режим и се предоставя от издадено разрешително за
ползване на возен обект по реда на чл. 46, ал. 1, т. 3 от Закона за водите.
Съгласно чл. 135, ал. 1, т. 13 от същия закон за поддържане на количеството и
необходимото качество на водите министърът на околната среда и водите издава
наредба за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни
обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници
на замърсяване. Наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 13 от Закона за водите е именно
Наредба № 2 от 08.06.2011 година за издаване на разрешителни за заустване на
отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни
ограничения на точкови източници на замърсяване, предвидени в § 8 от ПЗР от
цитираната наредба. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на същата Наредба „заустване на
отпадъчни води“ е дефинирано и в наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 12 от ЗВ.
Съгласно § 62, ал. 3 от ПЗР на ЗВ до привеждането на разпоредбите по чл. 135, ал. 1, т. 7 и
т. 13 в съответствие с този закон се прилагат отменените наредби по чл. 135,
ал. 1, т. 10 и т. 12, доколкото не противоречат на този закон. Разпоредбата по
чл. 135, ал. 1, т. 12 от ЗВ е Наредба № 6 от 09.11.2000 година за емисионните
норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчни води,
зауствани във водни обекти, предвид § 10 от ПЗР на Наредба № 6 от 09.11.2000
година. Съгласно § 1, т. 12 от ДР на Наредба № 6/2000 година „заустване на
отпадъчни води“ означава въвеждане във водните обекти с отпадъчни води на
топлина и вещества, които са в обхвата на тази наредба, с изключение на
посочените хипотези в б. „а“, които обаче са неотносими към настоящия казус.
Дефиниция на понятието заустване се е съдържала и в § 1, т. 3 от ДР на Наредба
№ 10 от 2001 година за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води
във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на
точкови източници на замърсяване, където понятието е било определено като
вливане във водните обекти на отпадъчни води чрез едно или повече
хидротехнически съоръжения.
Въз основа на това изложение, настоящият касационен
състав прави извод, че в понятието „заустване“, законодателят влага следния смисъл,
че това е целенасочена дейност, която е свързана с улавяне, отвеждане насочване
на води за оттичането им във воден обект чрез предназначени за целта
съоръжения. Тази дейност е подчинена на разрешителен режим, предвиден в Закона
за водите, като подробна регламентация е предвидена в подзаконов нормативен акт
по прилагането на този закон, като в случая този подзаконов нормативен акт е
Наредба № 2 от 08.06.2011 година.
В настоящият случай обаче липсват факти, които да доведат
до извод, че в случая е осъществена именно такава целенасочена дейност, а
напротив, както се посочва и в издаденото наказателно постановление,
навлизането на непречистени шламови води във водния обект по описаното в
наказателното постановление трасе са резултат от преливане на такива от
бетоновата шахта на помепната станция.
Предвид това следва да се приеме, че не е налице
„заустване“, респективно липсва нарушаване на посочените две условия от
комплексното разрешително, а това води до извод за нереализиране на състава на
чл. 123в, т. 2 от ЗООС.
От горното следва, че като е издал Наказателно
постановление №
118 от 29.06.2022 година, директорът на Регионална инспекция по околната среда
и водите (РИОСВ) С.*** е издал един незаконосъобразен акт, който следва да бъде
отменен. Приемайки обратното, районният съд е постановил неправилно решение,
което на основание чл.221, ал.2 от АПК следва също да бъде отменено.
Относно разноските:
Предвид липсата на претенции от касационния жалбоподател
за присъждане на направени по делото разноски съдът не дължи произнасяне по
този въпрос.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящия касационен състав на Административен
съд – Перник
Р Е
Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение №
586 от 01.11.2022 година, постановено по АНД № 20221720201190 по описа за 2022
година на Районен съд Перник, КАТО
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 118 от 29.06.2022 година, издадено от директора на Регионална
инспекция по околната среда и водите С.***, с което на „**“ АД с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“
представлявано от изпълнителния директор инж. Ч.К.С.**на основание чл. 164, ал.
1 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ за извършено нарушение по чл.
123в, т. 2, във връзка с чл. 164, ал. 1 от ЗООС е наложен имуществена санкция в
размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева, като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: