РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 838
/ 11.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав в открито заседание на двадесет и седми октомври през две
хиляди двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ :
ГЕОРГИ ПЕТРОВ
СВЕТОМИР БАБАКОВ
при
секретаря ЯНКА ВУКЕВА и участието на прокурора ЖИВКО
ПЕНЕВ, като разгледа докладваното от съдия Петров к.н.а. дело №875 по описа на
съда за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбите и
становищата на страните:
1.
Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния
кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.
2. Образувано
е по жалба на И.Г.К., ЕГН **********,***, с посочен съдебен адрес ***,
адв. П., срещу Решение № 460 от
09.07.2021 г., постановено по а.н. дело
№ 146 по описа на Районен съд Пазарджик за 2021 г., в частта му с която е потвърдено Наказателно постановление № 21-1006-000002
от 11.01.2021 г., издадено от Началник на Сектор „Пътна полиция” към Областна
дирекция на МВР, Пазарджик, с което на И.К., за нарушение и на основание на чл.
174, ал. 3, предложение първо от ЗДвП са наложени административни наказания
глоба в размер на 2000,00 лева и лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 24 месеца.
Възражения
се субсумират в извода, че атакуваният съдебен акт е постановен в противоречие
с материалния закон при допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, като наложеното наказание е явно несправедливо, съставляващи
отменителни касационни основания по чл. 348, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК, във вр.
с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
С оглед
констатациите, отразени в акта за установяване на административно нарушение се
поддържа, че ако дъха на човек е с мирис на алкохол, то от това не следва, че
той е във „видимо нетрезво състояние“. Възразява се, че в издадения талон, не е
посочен характера и естеството на изследването, което е следвало да бъде
предприето. Според жалбоподателя, акта за установяване на административно
нарушение е съставен около 03:10 часа, но е връчен едва в 04:00 часа. Счита се, че административно наказващия орган
е възпроизвел буквално констатациите в акта, без да извърши каквато и да е
проверка по тях. Възразява се, че от описанието на изпълнителното деяние в акта
и в наказателното постановление, не става ясно, какво е административното
нарушение, което се твърди да е извършил жалбоподателя - отказ от извършване на проба за
употреба на алкохол или неизпълнение на предписанието за изследване е
доказателствен анализатор, като в тази насока се счита, че първоинстанционния
съд също не е бил наясно, какво точно е административното нарушение, за което
жалбоподателя е санкциониран.
Поддържа
се, че съставителя на акта за установяване на административно нарушение не е
бил свидетел на описаните в него факти, посочения в акта свидетел – Васил
Вергилов Минков е бил свидетел, но неговото „процесуално качество“ не е описано
в акта. При това положение се счита, че акта е следвало да бъде подписан от още
един свидетел.
Възразява
се, че талонът за медицинско изследване, не е съставен съобразно установените
за това изисквания.
Иска се
отмяна на постановеното съдебно решение, като се отмени процесното наказателно
постановление. Иска се да бъдат присъдени сторените разноски по производството.
3. Ответната
Областна дирекция на МВР Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“ не взема становище
по касационната жалба.
4.
Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик
дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, поради което
първоинстанционното решение, следва да бъде оставено в сила.
ІІ. За допустимостта :
5.
Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален
срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява
ДОПУСТИМА.
ІІІ. За
фактите :
6. Районен
съд Пазарджик е бил сезиран с жалба,
предявена от К., срещу НП 21-1006-000002 от 11.01.2021 г., издадено от Началник
на Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР, Пазарджик, с което нему, за нарушение и на
основание на чл. 174, ал. 3, предложение първо от ЗДвП са наложени глоба в
размер на 2000,00 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 24 месеца, за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50,00лв. Същото е
издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 325659 от 03.01.2021г.,
съставен от Т. Е. Б., на длъжност мл. автоконтрольор към ОДМВР, Пазарджик, Сектор
„Пътна полиция“. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:
На
03.01.2021 г. в 03:10 часа в гр. Пазарджик на ул. „И. Вазов“, И.Г.К. управлява
лек автомобил „…., лична собственост, като извършва следните нарушения: 1. Водача И.К. е във видимо нетрезво
състояние дъха на алкохол. Водача отказва да му бъде извършена проверка с
техническо средство Алкотест „Дрегер 7510 ARDM“ с фабричен номер 0195 в 03:10
часа. На водача е издаден Талон за изследване номер 0059703, който водача е
подписал и получил, като е заявил, че желае да се тества с доказателствен
анализатор. Издадени са били седем броя стикери номер А029327.
2. Не е
представил МПС на технически преглед.
Деянията
са квалифицирани, като нарушения на :
- чл.
174, ал. 3, предл. първо от ЗДвП – отказва проверка с техническо средство за
употреба на алкохол в кръвта и не изпълни предписание за изследване с
доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрация на
алкохол в кръвта му;
- чл.
147, ал. 1 от ЗДвП – не е представил ППС на технически преглед.
Акта е
съставен в присъствието на свидетеля В. В. М.. Връчен е на неговия адресат на
03.01.2021 г., който е вписал „…имам
възражения…“.
Описаните
в АУАН факти, обстоятелства и правна квалификация на деянията са изцяло
възприети и възпроизведени от административно наказващия орган в издаденото от
него наказателно постановление, с което на основание на чл. 174, ал. 3, пред.
първо от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 2000,00
лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 24
месеца, съответно на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер
на 50,00лв.
7. В
хода на първоинстанционното съдебното производство, като доказателства са били
приобщени :
- Талон
за изследване № 0059703, в който е отразено, че К. е отказал извършване на
проба с техническо средство Алкотест „Дрегер 7510 ARDM“, заявил е желание за
извършване на изследване за употреба на алкохол, чрез доказателствен анализатор
и не желае медицинско и химическо изследване или химико-токсикологично
изследване. Указано е, че К. *** до 45,00минути от връчването на талона, което
е сторено в 04:00 часа;
- Протокол
№ 10060-57 от 04.01.2021 г. на ОДМВР,
Пазарджик за установяване на концентрация на алкохол в кръвта, чрез
измерване му в издишания въздух с
доказателствен анализатор, в който е отразено, че на 03.01.202 г., в 04:50 часа,
К. е отказал да бъде извършена пробата с доказателствен анализатор „Дрегер 7110
ARSN-0003“ ;
- Регистър за проведените измервания с
доказателствен анализатор в който на 03.01.2021г., 04:50 часа е отбелязано „…лицето отказва да бъде тестван…“;
-
Писмени обяснения от К. вх. № 100600 от 04.01.2021 г. на Началник Сектор „ПП“
ОДМВР, в които е заявил, че в момента когато е бил поканен за извършване на
проверка за употреба на алкохол, той се е намирал на паркинг, а автомобилът му
е бил паркиран. При това положение, доколкото не е имал качеството на водач на
МПС е отказал извършване на проверка;
-
Сведение № 10060-172 от 06.01.2021 г. от мл. автоконтрольор Тодор Емилов Боев,
в което е заявил, че на 03.01.2021 г. е получил сигнал от оперативна дежурна част за съдействие,
които били спрели за проверка процесното МПС, собственост на К.. При
пристигането на място, колегата му В. Минков казал, че има съмнения, че водача К.
е употребил алкохол. Според Б., К. бил във видимо нетрезво състояние и отказал
да бъде извършена проверка за употреба на алкохол. Акта за установяване на
административно нарушение, Б. съставил в ОДМВР, Пазарджик, Сектор Пътна
полиция, докато изчаквали, доказателствения анализатор да бъде подготвен за
извършване на проба. Описани и останалите обстоятелства свързани с процесния
казус;
-
Сведение от Д. Н. Ц. № 1006р-174 от 06.01.2021 г., в което е посочено, че на
03.01.2021 г. се е движил със служебния автомобил, като се разминали с
автомобил …, управляван от И.К., като освен него, в автомобила не е имало друго
лице. С патрулния автомобил, последвали автомобила на К., като подали сигнал за
да спре и му бъде извършена проверка. К. завил рязко в ляво и влезнал на „…
паркинга на Петраков …“, където паркирал автомобила ;
-
Сведение от В. В. М. № 1006р-174 от 06.01.2021 г., в което е посочено, че на
03.01.2021 г. се е движил със служебния автомобил, като се разминали с ….,
управляван от И.К., като освен него, в автомобила не е имало друго лице. С
патрулния автомобил, последвали автомобила на К., като подали сигнал за да спре
и му бъде извършена проверка. К. рязко променил посоката на движение и влезнал
на „… паркинга на бизнесцентъра
„Петраков“ …“, където паркирал автомобила. През цялото време, патрулния
автомобил бил плътно след автомобила на К. ;
-
Сведение от П. К. Б. № 1006р-237 от 07.01.2021 г., в което са описани
обстоятелствата свързани с предприета спрямо К. проба с доказателствен
анализатор на 03.01.2021 г.
- Заповед
№ 81212 – 515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи с която са
определени органите по осъществяване на контролна дейност по ЗДвП, като на
основание чл. 186 и чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от Закона за движението по пътищата
са определени полицейските органи, на които са предоставени правомощия да
издават наказателни постановления за нарушения на Закона за движението по
пътищата, като в т. 2.8 от същата са посочени началниците на районни управления
при ОДМВР – на обслужваната територия ;
-
Справка за нарушител/водач И.К., от която е видно, че свидетелство за
управление на МПС, категория „В“ е било издадено на К. на 29.04.2002г., като за
този период спрямо него са издадени две наказателни постановления, включително
процесното и са постановени две принудителни административни мерки;
-
Дневник за получени и предадени сигнали в ОДЦ(ОДЧ) Пазарджик, в който е
отбелязано, че в 02:50 часа, на паркинг пред бизнес център „Петраков“ е спрян
за проверка лек автомобил с peг № РА4474ВС, с водач И.К., който отказва да бъде
извършена проверка за употреба на алкохол;
- два
броя диска, съдържащи видеозапис от камера, монтирана в служебен ….
8. В
съдебно заседание е бил разпитан, като свидетел, съставителя на акта за
административно нарушение, както и свидетелите В. В. М., Д. Н. Ц., П. К. Б. и И.Г.
Б., всички служители в ОДМВР, Пазарджик. Депозираните от тях показания са
възприети от първоинстанционния съд, по следния начин :
Счетено
е, че от данните заявени от свидетелите М. и Ц. се установи несъмнено, че на
процесната дата и място жалбоподателят е управлявал посоченото в наказателното
постановление превозно средство. Според показанията на тези двама свидетели,
докато са извършвали обход по ул. „Хан Крум“ в гр. Пазарджик по време на
дежурство, нощна смяна, са забелязали движещия се срещу тях лек автомобил…..ато
ясно са възприели, че МПС се управлява от жалбоподателя. Тъй като същата вечер
преди това са посещавали адреса на жалбоподателя, по подаден от него сигнал за
нарушаване на обществения ред от негови съседи, те възприели, че К. е употребил
алкохол. Поради тази причина преценили, че следва да извършат проверка на
водача, поради което последвали автомобила, управляван от К.. Последният
движейки се по ул. „Хан Крум“ в посока центъра, в района на сградата на
Адвокатурата, предприел маневра и завил наляво, като продължил да се движи по
ул. „И. Вазов“, като навлязъл в паркинга срещу бизнес-център „Петраков“ където
спрял автомобила и изключил двигателя. През цялото време той бил следван с
полицейския автомобил, в който били свидетелите М. и Ц.. След като спрели до
автомобила на К., двамата полицаи слезли от автомобила, представили се
започнали проверка на водача. Тъй като отново констатирали, че той лъхал на
алкохол, за съдействие бил повикан втори автопатрул, в чиито състав били Т. Б.
и Х. А.. От свидетелите М. и Ц. те разбрали, че жалбоподателят е управлявал
автомобила и също констатирали, че К. лъхал на алкохол. След като извършил
проверка на представените от водача документи, Б. поканил К. да бъде тестван с
техническо средство за употреба на алкохол. К. отказал да бъде проверен, като
заявил че той не е спиран за проверка и че автомобилът бил паркиран. При това
положение бил издаден талон за изследване. Свидетелите Б., А., .М. и Ц. еднозначно
и безпротиворечиво са заявили, че К. е отказал да бъде изпробван с техническо средство
за употреба на алкохол.
Счетено
е от съда, че данните заявени от разпитаните по делото свидетели са
безпротиворечиви и съответни на тези съдържащи се в приетите по делото писмени
документи.
9. За
да потвърди наказателното постановление, районния съд е приел, че вмененото във
вина на жалбоподателя К. нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му
напълно да разбере в какво се изразява административното нарушение, поради
което не е накърнено правото му на защита. Счетено е, че нарушението е ясно,
словесно описано, като са посочени
всички реквизити: дата и час (03.01.2021 г., в 03,10 ч.) и място на
извършаването му (гр. Пазарджик, ул. „И. Вазов“), както и останалите
съставомерни обстоятелства, като качеството на водач на жалбоподателя и
неговите действия, изразяващи се в управляването на лек автомобил ….“ с …. при
извършената му проверка е отказал да бъде изпробван с техническо средство за
употреба на алкохол „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARDM 0195, което е станало
в 03,10 часа, както и че след това му е издаден Талон за изследване с №
0059703, който той подписал и получил. В този смисъл е счетено от Съда, че
нарушението е ясно описано, като правилно е определена и нарушената законова
разпоредба, в случая чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. След съвкупната преценка на всички
доказателства, решаващия Съд е приел, че независимо какви са били причините
жалбоподателят да откаже да бъде изпробван с техническото средство, то според
доказателствата по делото, е налице несъмнен отказ, тъй като тези действия са
осъществени по волята на самия жалбоподател. Пояснено е, че разпоредбата на чл.
174 ал. 3 от ЗДвП, не изисква водачът кумулативно да е отказал да бъде тестван
за употреба на алкохол и след това да откаже да бъде изследван с доказателствен
анализатор или да не даде кръв за химически анализ.
За
ирелевантно по казуса е прието обстоятелството, че дежурният автопатрул се е
отклонил от плана, който е следвало да изпълнява през въпросното дежурство
(смяна) и че не е имал задача за обход на ул. „Хан Крум“, доколкото
полицейските служители по закон са длъжни при съмнение за извършено
престъпление или нарушение да извършат проверка и да предприемат следващите се
по закон действия. Пояснено от Съда е, че събитията предшестващи процесната
проверка, а именно посещението по подадените сигнали на К. от автопатрула
Минков и Цветанов и неговото недоволство от решението им да не съставят
предупредителен протокол, не променя извода,че процесното нарушение е
фактически осъществено от К..
С оглед
възраженията на жалбоподателя, Съдът е посочил, че след словесното описание на
нарушението, административно наказващия орган е възпроизвел словесно текста на
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради което не може да се приеме, че е налице неяснота
в повдигнатото административно обвинение.
Счетено
от Съда е, че наложените наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца са с във фиксиран от закона размер,
който не може да бъде намален, явява се справедлив и е адекватен на тежестта на
извършеното и е достатъчен за постигане на целите на административните
наказания по чл.12 ЗАНН. Прието е също, че хипотезата на чл.28 от ЗАНН е
неприложима в настоящия случай.
ІV. За
правото :
10. Според
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, водач на моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
две години и глоба 2000 лв.
Правилото
на чл. 42, т. 3 и т. 4 от ЗАНН(редакция ДВ, бр. 59 от 1992 г.) изисква, актът
за установяване на административното нарушение да съдържа: датата и мястото на извършване на
нарушението, както описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било
извършено.
В чл.
57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН(същата редакция) е предвидено, че наказателното
постановление трябва да съдържа: описание на нарушението, датата и мястото,
където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на
доказателствата, които го потвърждават и законните разпоредби, които са били
нарушени виновно.
11.
Описаните в предходния раздел на настоящото решение факти, обстоятелствата при
които са проявени и цитираната нормативна уредба, налага да се формират изводи,
които са различни от тези възприети от първоинстанционния съд и изложени в
обжалваното решение. Съображенията за това са следните:
Обстоятелствените
части, както на АУАН, така и на издаденото въз основа на него наказателно
постановление, повече от очевидно не съдържат пълно, еднозначно и ясно описание
на всички факти и обстоятелства при които е счетено, че К. виновно е нарушила
чл. 174, ал. 3, пред. първо от ЗДвП. От всичко, двете изречения с които е описано
първото от нарушенията, по никакъв начин не е възможно да се добие пълна и
конкретна представа относно начина и механизма при който се е стигнало до
необходимостта, К. да бъде подложен на проверка за употреба на алкохол.
Едва от
събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства, вече е
възможно да се направи извод, че всъщност в случая става реч за предприето от
автопатрул в състав Минков и Цветанов преследване на автомобила шофиран от К. ***,
с оглед констатирано от тях преди това обстоятелство, че К. вероятно е бил употребил алкохол. Заварването
на въпросния автомобил, спрял на паркинга срещу бизнес център „Петраков“, подаване
на сигнал и извикване на втори автопатрул в състав Тодор Боев и Христо Ангелов,
пристигането на втория патрул, покана от страна на контролния орган Боев до К.
да бъде извършена проверка за употреба на алкохол и отказ на последния, това да
бъде сторено.
12. Тази
фактическа последователност, не се съдържа нито в акта за установяване на
административно нарушение, нито пък в издаденото въз основа на него наказателно
постановление. Според обстоятелствените части на двата документа, така както те
бяха възпроизведени в т. 6 на настоящото решение следва извода, че съставителя
на АУАН мл. автоконтрольор Т. Б., лично е възприел факта, че И.К. управлява лек
автомобил с рег. ….. ***, лично Б. е спрял К. и го е поканил да бъде извършена
проверка за употреба на алкохол, каквато К. е отказал да бъде извършена, като
всичко това се е случила на незнайно кой участък от ул. „И. ***.
Както
нееднократно се посочи обаче, фактите и обстоятелствата, свързани с процесното
деяние са съвършено различни. Съставителя на акта за установяване на
административно нарушение, не бил свидетел на факта, че К. управлява въпросния
лек автомобил. Той е пристигнал относително по – късно, след като автомобила на
К. е бил паркиран.
13. Всъщност,
изпълнителното деяние на твърдяното от административно наказващия орган
нарушение е отказ на водача на автомобила да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта. Според несъмнените и
еднозначни в тази насока данни по делото, това изпълнително деяние е
осъществено на 03.01.2021 г., в
03:10часа, на паркинга срещу бизнес център „Петраков“. Такова описание на
мястото на извършване на нарушението не се съдържа нито в процесния АУАН, нито
пък в издаденото въз основа на него наказателно постановление. Каза се, в
обстоятелствената част на двата документа се сочи ул. „И. ***, без да е
уточнено кой точно участък на улицата е мястото, където се твърди да е
извършено нарушението е без да е посочено по никакъв начин, че в случая става
реч въпросния паркинг пред център „Петраков“. Тези факти и обстоятелства,
очевидно са били доведени до знанието на административно наказващия орган,
посредством съставените справки от контролните органи, но същият нито е
констатирал, че те не са намерили отражение в съставения акт за установяване на
административно нарушение, нито е описал същите в обстоятелствената част на
процесното наказателно постановление, нито пък ги е обсъдил по някакъв начин.
14. Впрочем,
едва след установените в хода на съдебното производство данни е възможно да се
констатира, че възражението на жалбоподателя, за това, че съставителя на АУАН
Боев, не е бил очевидец на нарушението е неоснователно. Действително,
констатира се, че Б. не и възприел лично управлението на автомобил с рег. № РА
4474 ВС от страна на К., но в случая основния факт от състава на
административното нарушение е отказа да бъде извършена проверка за употребата
на алкохол, което деяние вече е възприето лично от Б.. Явно е, че тези изводи и
констатации, не биха могли да бъдат извършени единствено въз основа на
описанието в АУАН и в наказателното постановление или по скоро не биха могли да
бъдат извършени, именно защото в обстоятелствената част на АУАН и на наказателното
постановление, липсва пълно и точно описание на административното нарушение и
на всички обстоятелства при които то е осъществено.
15.
Съществен с оглед разрешаването на текущия правен спор е факта, че всички тези
данни са обсъждани от първоинстанционния съд, но не е посочено, че те не се
съдържат в обстоятелствените части на акта за установяване на административно
нарушение и в оспореното пред съда наказателно постановление. Това
обстоятелство не е обсъдено от решаващия съд и съответно не е подложено на
преценка с оглед формирането на извод относно законосъобразността на наложеното
от административния орган административно наказание.
16. Във
връзка изложеното до тук, в заключение е необходимо да се посочи следното
:
За да
предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното
постановление, като писмено обективирано волеизявление, следва да съдържа
отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и
обстоятелствата, които безусловно следва да
съдържа наказателното постановление са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези
от тях, посочени в чл. 57, ал.1 т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно - описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е
извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните
разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите
и правни основания, от които следва постановения от административно наказващия
орган резултат.
Неспазването
на така установените нормативни изисквания, има за последица постановен в
съществено нарушение на закона акт. Изискването за обосноваване на
наказателното постановление е една от гаранциите за законосъобразност на
същото, които законът е установил за защитата на правата и правно защитените
интереси на гражданите и организациите - страни в административно наказателното
производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите
се довеждат до знанието на адресата съображенията, въз основа на които
административно наказващият орган е пристъпил към налагане на конкретно
административно наказание. Това подпомага лицето, чиято юридическа отговорност
е ангажирана в избора на защитните средства и въобще при изграждането на
защитата срещу такива актове. От друга страна пък, наличието на мотиви улеснява
и прави възможен контрола за законосъобразността и правилността на акта,
упражняван при обжалването му пред съда, допринася за разкриване на евентуално
допуснатите закононарушения. Значението на изискването за мотиви според Закона
за административните нарушения и наказания е такова, че тяхното не излагане към
наказателното постановление съставлява съществено нарушение на закона и е
основание за отмяна на акта.
17.
Ясно е при това положение, че прежде цитираните части от акта за установяване на
административно нарушение и от наказателното постановление, не дават
задоволително обяснение на въпроса, къде конкретно е мястото на извършване на
процесното деяние, при какви конкретни условия е било извършено деянието,
квалифицирано от контролния и от административно наказващия орган като
нарушение на материалния закон, дали е извършено и какво точно е нарушението,
защо е счетено, че именно К. е управлявал процесния автомобил. Разпоредбата на
закона е ясна и категорична. Каза се,
според чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН наказателното постановление, трябва
да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го
потвърждават, като се посочат законните
разпоредби които са нарушени. Описанието трябва да е пълно, конкретно и
небудещо съмнение. Данните свързани с
твърдяното от административния орган нарушение, не могат да бъдат извличани по
пътя на формалната или правна логика или да бъдат добавяни едва в хода на
съдебното производство. Това би имало за последица твърде сериозна
неопределеност в регламентацията на обществените отношения от категорията на
процесните, и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на
привлеченото към отговорност лице. Правоприлагането по принцип и в частност
административно наказателното такова, не може да почива на предположения, а на
конкретно заявени и установени факти, обстоятелства и данни. Това впълнота
относимо към конкретния казус, с оглед значителните по вид и размер санкции,
които са наложени с наказателното постановление.
V. За
разноските :
18. Констатираната
основателност на жалбата, налага на К. да бъдат присъдени сторените разноски по
производството. Те съобразно представения списък се констатираха в размер общо на
800,00лв., за двете съдебни инстанции.
Ето
защо, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 460 от 09.07.2021 г.,
постановено по а.н. дело № 146 по описа
на Районен съд Пазарджик за 2021 г., в частта му с която е потвърдено Наказателно постановление №
21-1006-000002 от 11.01.2021 г., издадено от Началник на Сектор „Пътна полиция”
към Областна дирекция на МВР, Пазарджик, с което на И.Г.К., ЕГН **********,***,
за нарушение и на основание на чл. 174, ал. 3, предложение първо от ЗДвП са
наложени административни наказания глоба в размер на 2000,00 лева и лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 24 месеца., като вместо
това
ПОСТАНОВЯВА :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 21-1006-000002 от 11.01.2021 г., издадено от Началник на Сектор
„Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР, Пазарджик, в частта с която на И.Г.К., ЕГН **********,***, за нарушение и на
основание на чл. 174, ал. 3, предложение първо от ЗДвП са наложени
административни наказания глоба в размер на 2000,00 лева и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 24 месеца, като на основание
Наредба №1з-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер
на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки
на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на
допълнително обучение са отнети 12 контролни точки.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
МВР Пазарджик, да заплати на И.Г.К., ЕГН **********,***, сумата от 800,00(осемстотин)лв.,
представляваща направени от последния разноски по производството.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: /п/
ЧЛЕНОВЕ
: 1. /п/
2. /п/