№ 486
гр. Варна, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Антония Светлинова
при участието на секретаря Дияна Димитрова
като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело №
20213110104809 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от СТ. М. М. срещу ИВ. ИЛ. ДР.
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл.
пето ЗЗД за прогласяване нищожността на договор от 05.07.2013 г. за
покупко-продажба на дружествените дялове от капитала на „Б.а.м.“ ЕООД,
ЕИК *** с нотариална заверка на подписите на страните с рег. №
9263/05.07.2013 г. на нотариус А.А. с рег. № *** на НК, като привиден.
В исковата молба ищецът твърди, че е бил едноличен собственик на
капитала и управител на „Б.а.м.“ ЕООД, ЕИК ***. Излага, че на 05.07.2013 г.
между него, в качеството му на продавач, и ответника, като купувач,
формално е сключен процесният договор за покупко-продажба на
дружествени дялове в капитала на посоченото еднолично дружество срещу
продажна цена от 50 лв. Поддържа, че договорът е привиден, тъй като в
действителност двамата с ответника не са желали настъпването на правните
му последици и са приели в отношенията помежду си, че дружествените
дялове са останали в негова собственост. Затова и твърди, че на същата дата
страните са подписали обратно писмо, в което са декларирали изрично, че не
желаят прехвърлянето на собствеността на дяловете и продажната цена по
договора не е реално заплатена. Излага, че въпреки абсолютната симулация,
на 11.07.2013 г. в Търговския регистър по партидата на дружеството
привидният договор е вписан, той е заличен като едноличен собственик,
ответникът е вписан като такъв и е обявен нов учредителен акт, а
впоследствие на 10.02.2021 г. той е заличен като управител и за такъв е
вписан ответникът. Счита, че вписаните обстоятелства са несъществуващи и
обосновава правния си интерес от предявения иск за нищожност на договора
с възможността да предяви последващ иск по чл. 29 ЗТРЮЛНЦ.
По изложените съображения по същество моли за уважаване на иска и
1
претендира разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата
молба, в който излага становище за неоснователност на предявения иск.
Твърди, че с молба от 05.07.2013 г. той е декларирал желанието си да закупи
всички дружествени дялове от капитала на „Б.а.м.“ ЕООД срещу цена от 50
лв., въз основа на която молба на същата дата ищецът, действащ в качеството
му на едноличен собственик на капитала, е взел решение да продаде дяловете
на ответника при предложените условия. Счита, че двата документа
обективират две насрещни волеизявления за покупко-продажба на целия
капитал от дружеството. Излага, че въз основа на решението на ищеца от
05.07.2013 г. е сключен и процесният договор, както и че продажната цена е
реално заплатена, за което в съдържанието му е обективирана разписка.
Затова и поддържа, че договорът е валиден и правните му последици са
настъпили. Отрича да е подписвал представеното от ищеца обратно писмо и
оспорва автентичността на документа в тази му част.
С тези аргументи моли за отхвърляне на предявения иск.
В открито съдебно заседание ищецът, действащ чрез процесуалния му
представител адв. Д.П., поддържа предявения иск и представя списък на
разноски по чл. 80 ГПК. Ответникът, чрез адв. С.З., също поддържа отговора
и претендира разноски, съобразно представен списък.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на разглеждане е отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД за прогласяване нищожността на
процесния договор за покупко-продажба на дружествени дялове от капитала
на ЕООД, като привиден.
Привидността на договора е обоснована от ищеца с твърдения за
абсолютна симулация. В подобна хипотеза страните по симулативния
(привиден) договор нямат намерение да бъдат обвързани така, както външно
са изразили воля. Те обективират волеизявления в правната действителност,
които стават известни на трети лица, но в действителност съзнателно изобщо
не желаят настъпването на правните последици (така – решение №
247/04.02.2019 г. на ВКС по гр.д. № 4288/2016 г., IV г.о. и др.).
Следователно основателността на иска е обусловена от наличието на
следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно:
сключването на договора между страните, както и наличието на уговорка
между тях само формално (привидно) да сключат сделката, без в
действителност да желаят прехвърлянето на дружествените дялове. Съгласно
правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса,
обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да
проведе пълно и главно доказване на тези факти.
С изготвения и обявен за окончателен доклад по делото като безспорно
е отделено обстоятелството, че на 05.07.2013 г. между страните е сключен
процесният договор за покупко-продажба на дружествените дялове от
капитала на „Б.а.м.“ ЕООД, ЕИК ***, по силата на който ищецът С.М., в
качеството му на продавач, е прехвърлил в полза на ответника И.Д., като
купувач, всички притежавани от него 50 дяла от капитала на посоченото
2
еднолично дружество с номинална стойност от по 1 лв. на всеки дял, срещу
обща продажна цена в размер на 50 лв. Това обстоятелство се потвърждава и
от съдържанието на приложения договор с нотариална заверка на подписите
на страните с рег. № 9263/05.07.2013 г. на нотариус А.А. с рег. № *** на НК
(л. 7). Сключването на сделката е предшествано от подадена на същата дата
молба от купувача И.Д. за закупуване на дружествените дялове (л. 22) и взето
от едноличния собственик на капитала С.М. решение от 05.07.2013 г. за
продажба на дяловете в негова полза (л. 21).
От страна на ищеца е ангажирано и двустранно подписано от страните
обратно писмо от 05.07.2013 г. (л. 8), според което те не са желали
прехвърляне на собствеността върху посочените в договора за покупко-
продажба дялове от капитала на „Б.а.м.“ ЕООД и изразеното съгласие в
договора е привидно, като в отношенията помежду им дяловете остават в
собственост на продавача С.М..
Автентичността на обратното писмо е оспорена своевременно от
ответника в срока по чл. 131 ГПК, поради което и след изрично заявеното от
ищеца желание да се ползва от документа, с постановено в закрито заседание
определение № 2972/01.07.2021 г. е открито производство по проверка
истинността (автентичността) на обратното писмо в частта, касаеща подписа
на купувача И.Д., на основание чл. 193, ал. 2 ГПК.
В тази връзка ответникът, комуто е разпределена доказателствената
тежест да установи неавтентичността на частния документ, носещ неговия
подпис, е поискал назначаването на съдебно-почеркова ексертиза.
От приетото заключение на вещото лице Е.А. (л. 43 и сл.) се доказва, че
подписът, положен срещу „купувач“ в обратното писмо от 05.07.2013 г., е
изпълнен от ответника И.Д.. При изслушването на вещото лице в о.с.з. по
реда на чл. 200 ГПК (л. 57) експертът пояснява, че изследваният подпис е
изпълнен с прекъсване, но както в началната му част, така и след
прекъсването, са налице множество характерни и съществени признаци с
висока идентификационна стойност, които дават основание за категорично
заключение относно неговата автентичност.
Заключението е оспорено от ответника, поради което е допуснато
провеждането на повторна съдебно-почеркова експертиза относно
авторството на подписа за купувач в обратното писмо, както и допълнителна
такава, която да изследва автентичността на ръкописно изписания под
подписа текст, съдържащ имената на ответника „ИВ. ИЛ. ДР.“.
От приетото заключение на повторната експертиза, изготвено от вещото
лице Н.Р. (л. 72 и сл.), се потвърждава автентичността на обратното писмо в
оспорената негова част. Изяснява се от допълнителното заключение още, че и
ръкописният текст – предмет на изследване, е изпълнен от ответника.
Съдът кредитира напълно и двете експертни заключения като
компетентно изготвени, правилни и обосновани, доколкото същите са
изготвени въз основа на представения от ищеца оригинал от документа и снет
от ответника сравнителен почерков материал, като дават еднозначно и
категорично заключение относно автентичността на обратното писмо в
изследваната му част.
Следователно в производството по чл. 193 ГПК е доказана
автентичността на документа и съдът приема за вярно материализираното в
него изявление досежно действителната воля на страните по процесния
3
продажбен договор. Според съдържанието на обратното писмо страните
изобщо не са желали настъпването на правните последици на отчуждителната
сделка, респ. съгласието им за прехвърляне на дружествените дялове е
абсолютно симулативно. Затова и договорът за тяхната продажба е привиден
и, като такъв, нищожен, на основание чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД.
Съдът не споделя тезата на ответника, че договорът е обективиран в
неговата молба за закупуване на дружествените дялове и решението на
едноличния собственик за продажбата им, доколкото посочените документи
са съставени в проста писмена форма, а в закона (чл. 129, ал. 3 ТЗ, ред. ДВ.
бр. 48 от 1991 г., в сила от 1.07.1991 г. и действаща към момента на
сключване на договора през 2013 г.) е предвидена квалифицирана форма за
действителност на сделката - писмена с нотариална заверка на подписите на
страните.
По изложените мотиви предявеният иск се явява основателен и следва
да бъде уважен, като се прогласи нищожността на процесния договор на
посоченото основание.
По разноските:
С оглед изхода на делото и направеното искане, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски в общ размер на 606 лв., от които 53 лв. за държавна такса, вкл.
преводна такса от 3 лв. (л. 3), 103 лв. за депозит за вещо лице, вкл. преводна
такса от 3 лв. (л. 63) и 450 лв. за адвокатско възнаграждение, доказателства за
реалното заплащане на което са представени по делото – договор за правна
защита и съдействие от 09.12.2021 г., съдържащ разписка за плащане в брой
(л. 91).
Предвид извода за основателност на иска, разноски на ответника не се
следват.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на сключения на 05.07.2013 г.
между продавача СТ. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. *** №
44, и купувача ИВ. ИЛ. ДР., ЕГН **********, с адрес: гр.Шабла, обл. Добрич,
ул. ***, договор за покупко-продажба на дружествените дялове от
капитала на „Б.а.м.“ ЕООД, ЕИК ***, с нотариална заверка на подписите на
страните с рег. № 9263/05.07.2013 г. на нотариус А.А. с рег. № *** на НК и
район на действие РС-Варна, КАТО ПРИВИДЕН поради абсолютна
симулация, на основание чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД.
ОСЪЖДА ИВ. ИЛ. ДР., ЕГН **********, с адрес: гр.Шабла, обл.
Добрич, ул. ***, да заплати на СТ. М. М. , ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ул. *** № 44, сумата от 606 лв. (шестстотин и шест лева) за сторените
по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чре процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5