РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. Бургас, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно
гражданско дело № 20212000500519 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по в.гр.дело № 519/2021г. по описа на Апелативен съд-
Бургас е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на ЗАД „Армеец“ ЕИК *, чрез
пълномощника юрисконсулт Й., против решение №303/09.08.2021г. по
гр.дело №1947/2020г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е осъдено
дружеството да заплати на К. В. Ч. сумата над размера от 20 000 лв. до
присъдения от 50 000 лв.-обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
Г. К. К., настъпила при ПТП.
Иска се отмяна на решението в обжалваната част като неправилно и
незаконосъобразно и постановяването на друго, с което искът да бъде
отхвърлен над размера от 20 000 лв.
В отговор на въззивната жалба, подаден от К. В. Ч., чрез пълномощника
адв.Ч., се иска оставянето и без уважение като неоснователна.
По делото е подадена и насрещна въззивна жалба от К. В. Ч., чрез
адв.Ч.. Счита размера на присъденото обезщетение за прекомерно занижен и
МОЛИ искът да бъде уважен изцяло.
1
Страните не са направили доказателствени искания.
Бургаският апелативен съд, в рамките на въззивните оплаквания и въз
основа на собствен анализ на събраните по делото доказателства, приема
следното:
С решение №303/09.08.2021г. по гр.дело№1947/2020г. по описа на
Бургаския окръжен съд е осъден „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК *, със седалище
град С. и адрес на управление район „С.“, ул.„С. К.“ №*, представлявано
заедно от изпълнителните директори М. П. И. и В. К.-М. да заплати на К. В.
Ч. сумата от 50 000 /петдесет хиляди лева/ лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди вследствие на пътнотранспортно произшествие, при
което на 06.04.2019г. е настъпила смъртта на Г. К. К., виновно причинена при
управление от страна на водача на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел
„Е 220 ЦДИ“ с рег. * с валидно сключена при ответника застраховка
„Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху присъдения
размер главница, считано от 29.02.2020 година до пълното и изплащане, като
за разликата над уважения размер до претендирания от 120 000 лева, заявен
като частична претенция от такава в общ размер на 200 000 лева, ведно със
законната лихва искът е отхвърлен.
За да приеме решението си съдът е намерил, че ищцата е активно
легитимирана по субективно съединените искове с оглед наличието на
особена близост и привързаност между нея и починалия, предвид наличието
на трайна, дълбока и емоционална връзка между тях, породила в нея
значителни болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормални присъщите за приятелска връзка и е приел претенцията за
основателна до присъдения размер. Оставено е без уважение направеното от
ответника възражение за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия
и е уважена претенцията за законна лихва съобразно уважения размер на
главницата с начална дата от 29.02.2020г.
Предявен е иск по чл.432, ал.1 КЗ за заплащане от застраховател на
прекия причинител на обезщетение за неимуществени вреди от настъпило
застрахователно събитие на увреденото лице, ведно с иск по чл.86 ЗЗД за
дължимите върху главницата лихви в размер на законния лихвен процент.
Предявено е и възражение от страна на въззивника за наличие на основание за
намаляване на обезщетението по чл.51, ал.2 ЗЗД.
Както пред първостепенния окръжен съд, така и пред въззивната
2
инстанция, страните не оспорват фактическата обстановка, приета за
установена с обжалвания съдебен акт по отношение на наличие на
застрахователно правоотношение на ответното дружество с прекия
причинител, настъпване на застрахователното събитие, механизъм на
произшествието, довело до смъртта на пострадалия.
По тези въпроси, след като при анализа на съвкупността от представени
доказателства въззивният съд достигна до същите фактически констатации,
на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите в обжалвания съдебен акт.
Спорните обстоятелства по делото, извлечени от формулираните
въззивни оплаквания във въззивните жалби и отговора на страните, се
свеждат до въпроса за действителния размер на вредите, подлежащи на
обезщетение и определения при спазване на критерия по чл.52 ЗЗД размер на
това обезщетение.
По наличието на фактическо съпружеско съжителство.
В жалбата се навеждат оплаквания за липса на задълбочено обсъждане
на претърпените от ищцата болки и страдания, довело до определяне на
несправедлив и очевидно прекомерен размер на обезщетението, предвид
факта, че ищцата и пострадалия не са живели в общо домакинство. В
резултат, решението оставало в противоречие с приетата съдебна практика,
обективирана в решение №110/18.06.2010г. по т.д №849/2009г. на ВКС.
Въззивникът не оспорва, че ищцата е преживяла страдания от смъртта на
своя приятел, но счита, че те не се ползват с признатата от правото
значимост, за да бъде присъдено обезщетение в такъв размер.
От своя страна ищцата, в насрещната си жалба се оплаква, че не е
отчетена в достатъчна степен дълбочината на връзката между нея и
пострадалия. Присъденото обезщетение не отговаря на действителната
фактическа близост между двамата и на текущия размер на застрахователните
лимити. То не съответства и на практиката на ВКС и на действителните
вреди, претърпени от ищцата, възрастта и и тази на пострадалия и неговата
икономическа активност.
За да обоснове иска си, ищцата в исковата молба е очертала връзката си
с пострадалия като фактическо съжителство. Ищцата носи и
доказателствената тежест да установи действителното съдържание на
връзката си с починалия. В тази връзка са събрани свидетелски показания.
Свидетелите са от близкия кръг на ищцата- нейна родственица и нейна
3
приятелка. Те безпротиворечиво и при отсъствие на оспорване от другата
страна установяват, че връзката между двамата е с продължителност от около
две години, видна била силната емоционална привързаност между двамата,
пострадалият, като по-възрастен, полагал за нея грижи, като за съпруга,
правели заедно планове да се преместят в с.Лозарево и ремонтирали къщата
там. В деня на катастрофата са пренасяли багаж в ремонтираната къща и
предстояло пренасянето им за живеене.
Въз основа на тези белези на връзката им съдът приема, че освен
емоционална и духовна, тя е била основана на общо домакинство, общи
икономически отношения, свързани с полагане на общи усилия за
задоволяване нуждите им и осигуряване на общо благополучие, т.е.
съвместния общ стремеж на двамата с взаимност и обща грижа един за друг
за си създадат общ живот.
В случая фактическото съпружеско съжителство носи белезите на
трайна връзка, приравнена на съпружеска, независимо от местоживеенето на
двамата, поддържане на общност на отношения от материален и
нематериален характер, съвместна грижа на лицата едно за друго.
При направеното от ответната страна възражение следва да се има
предвид Тълкувателно решение № 1/2016г. от 21.06.2018г., по ТД№ 1/2016г.
на ОСНГТК на ВКС, в което е изяснено, че материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961г. и
Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на ВС и по изключение всяко
друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение
се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди. Кръгът на лицата, които имат право на
неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и обхваща най-
близките роднини-изходящите, възходящите и съпруга.
С Постановление № 5 от 24.XI.1969г. на Пленума на ВС е определено,
че има право на обезщетение за неимуществени вреди лицето, което е
съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено
увреждане, без да е бил сключен брак.
С оглед така направените от ВКС разяснения, които са задължителни
4
за съдилищата, въззивният съд приема, че по отношение на ищцата е доказана
по делото принадлежността и към най-близкия кръг от лица, на които законът
признава право на обезщетение за вреди от смъртта на техен близък. В този
смисъл въззивното оплакване е неоснователно.
По отношение на обема на вредите.
По делото е установено, че ищцата, която към датата на увреждането е
била на 20 години, се е познавала с пострадалия от около две години преди
това. Свидетелките И. и К. свидетелстват за преживяванията и след
катастрофата, като използват фразите–„беше се изключила“, „не приемаше
факта“, „беше разбита“. Въпреки усилията на семейство и приятели да я
утешават, че е млада и животът продължава, тя се е затворила и обяснявала,
че не може да мисли как друг човек ще застане на неговото място.
От описанието на страданието на ищцата може да се заключи, че както
приживе, така и след смъртта му чувствата и към него са като към съпруг и
най-близък човек. Внезапността на загубата му, съзнанието, че важен за
живота и човек си е отишъл, са причинили на ищцата продължителни и силни
по интензитет душевни болки и страдания, с които тя не е могла да се справи
и досега.
По размера на обезщетението.
Въззивният съд, като подложи на съвкупна преценка обстоятелствата,
свързани с личността на ищцата–младата и възраст, отсъствието на данни да е
потърсила специализирана помощ, това, че от връзката не са родени деца;
обстоятелствата около инцидента–внезапно и напълно нелепо възникнала
смърт на млад човек, точно в деня на пренасяне на вещите им за съвместно
живеене; общата продължителност на негативните изживявания–почти 2
години след произшествието; социално–икономическия аспект, свързан с
времето на увреждането, намира при условията на чл.52 ЗЗД за справедлива
сумата от 50 000лв. за обезщетение на понесените неимуществени вреди.
Обезщетение под тази сума би било несправедливо, защото не е
съответно на обичайния размер, присъждан от съдилищата в обезщетение за
загубата на съпруг към момента на конкретното увреждащо събитие.
Обезщетение над тази сума също би било несправедливо, доколкото не
съответства на размера на вредите, установени по делото.
По възражението по чл.51, ал.2 ЗЗД.
Неоснователно е направеното възражение за съпричиняване от страна
5
на пострадалия при ПТП. При неоспореното заключение на автотехническата
експертиза следва да се приеме за несъмнено доказано, че ударът е последвал
в лентата за движение на пострадалия, при скорост на другия автомобил от
160 км/час, който единствен е могъл да предотврати удара, като намали
скоростта и се прибере в своето платно за движение. При тези категорични
изводи относно механизма на произшествието въззивният съд не намира
основание да приеме, че с поведението си пострадалият е допринесъл за
увреждането.
По изложените съображения съдът достига до крайни изводи за
неоснователност и на двете въззивни жалби, поради което потвърждава
обжалваното решение.
По разноските.
Разноски не се присъждат, поради неоснователност както на въззивната,
така и на насрещната въззивна жалба.
Мотивиран от изложеното Апелативен съд- Бургас, граждански състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №303/09.08.2021г. по гр.дело №1947/2020г.
по описа на Бургаския окръжен съд.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6