№ 3736
гр. София, 15.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20241110207130 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК ********* срещу наказателно
постановление № 762578-F757829 от 22.03.2024 г., издадено от Началник на отдел
„Оперативни дейности“ - София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“, с което за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ,
на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1200 лева
на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от Закона за данъка върху добавената стойност
(ЗДДС).
С жалбата се иска отмяна на атакуваното НП, тъй като същото било издадено
при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че
служителят в обекта бил китайски гражданин, който не владеел добре български език,
като при проверката бил изброил и свои лични парични средства.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател, нередовно уведомено, не се
явява представител. Призовката е била върната в цялост, с отбелязване, че при
посещение на адреса търсеното дружество не е било открито, нямало индикация за
фирма, реклами, обозначителни знаци или табели на офис. Нямало служители или
управител на търсената фирма. По сведения на домоуправителя нямало такава фирма
на адреса. Не било намерено упълномощено лице, което да получи призовката, поради
което съдът е дал ход на делото на основание чл.61, ал.4 от ЗАНН.
1
Процесуалният представител на наказващия орган оспорва жалбата и моли
същата да бъде оставена без уважение. Счита жалбата за неоснователна и недоказана.
Иска да бъде постановен съдебен акт, с който да се потвърди издаденото НП като
правилно и законосъобразно. Счита, че в хода на административнонаказателното
производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Претендира
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в законовия срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и производството е редовно
образувано пред РС-София, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът, с оглед на събраните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:
На 12.02.2024 г. била извършена проверка на търговски обект – магазин „***“,
находящ се в гр. София, на бул. „***“ № 39, ет. 2, стопанисван от „***“ ЕООД. В хода
на проверката било установено, че наличната парична сума в касата на обекта била
1368,50 лева, а съгласно разпечатката от дневния отчет на намиращия се в обекта
електронен касов апарат с фискална памет (ЕКАФП), в касата следвало да има сума в
размер на 721,10 лева. Въпреки, че намиращото се в обекта ЕКАФП притежавало
функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми, установената промяна в
касовата наличност в размер на 647,40 лева, която представлявала въвеждане на пари в
касата, не била отразена във фискалното устройство в момента на извършването й с
точност до минута. Това е следвало да стане, чрез опцията „служебно въвеждане“,
което било задължение на търговеца, след като ЕКАФП е свързан с дистанционна
връзка с НАП и фискалното устройство има функция за служебно въвеждане и
извеждане на суми. Фактическата наличност в касата била установена въз основа на
изготвен опис на паричните средства от служителя в магазина – ****, след което бил
разпечатан дневният финансов отчет, въз основа на който се установило
разминаването в сумите, а именно разлика в размер на 647,40 лева между отразените
суми в ЕКАФП и наличните пари в касата на обекта.
Констатациите от проверката били отразени в протокол за извършена проверка
№ 0129973 от 12.02.2024 г., а на 27.02.2024 г. бил съставен АУАН № F757829.
Нарушението, описано в АУАН, било квалифицирано по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на МФ. Актът бил подписан от актосъставителя и един свидетел при
установяване на нарушението, след което бил предявен на представляващ
дружеството-нарушител, който го подписал без възражения.
АНО счел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз основа
на него било издадено атакуваното понастоящем наказателно постановление №
762578-F757829 от 22.03.2024 г., с което за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на МФ, на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена
2
санкция в размер на 1200 лева на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от Закона за данъка
върху добавената стойност (ЗДДС).
Изложената фактическа обстановка се доказва по категоричен начин от
показанията на свидетелката Ц. Р., както и от приложените по делото писмени
доказателства. Показанията на свидетелката Р. изцяло кореспондират с писмения
доказателствен материал, поради което съдът ги кредитира напълно. Свидетелката Р.
разказа как на процесната дата извършили проверка в горепосочения търговски обект,
при която установили, че в касата на обекта имало по-голяма сума от тази по
отпечатания дневен финансов отчет, която не била отразена като служебно въведена
сума във фискалното устройство. Показанията на свидетелката са логични,
последователни и непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира напълно, а от
друга страна те изцяло кореспондират и със събрания по делото писмен
доказателствен материал, както и с отразеното в протокола за проверка. По делото са
приложени разпечатаният дневен финансов отчет и описът на парите в касата, а
данните в тези два документа изцяло съответстват на разказа на свидетелката.
Неоснователни са възраженията в жалбата, че служителят в обекта бил китайски
гражданин, който не владеел добре български език, като при проверката бил изброил и
свои лични пари. Това остават голословни твърдения, които не са подкрепени с
никакви доказателства по делото. В тази връзка съдът намира, че това представлява
само защитна версия, целяща единствено избягване на административнонаказателна
отговорност за нарушението. Прави впечатление, че при връчването на акта такива
възражения не са били направени от представляващия нарушителя, а се правят на по-
късен етап. От друга страна е видно, че лицето изброило парите е записано с ЕГН,
което говори за отдавнашно пребиваване в страната. Освен това той се е подписал, че
носи наказателна отговорност за невярно декларирани данни при описа на паричните
средства. От друга страна свидетелката Р. не спомена служителят в магазина да е
броил и свои лични парични средства, а само тези, които са били в касата на обекта.
Предвид всичко това, изложената в жалбата версия остава категорично недоказана. От
друга страна отговорността на юридическото лице е да наеме на работа такива
служители, които да могат да изпълняват възложените им трудови задължения,
включително да изпълняват законовото задължение да съдействат на контролните
органи при извършване на проверки в търговския обект.
От всичко изложено до тук може да се направи извод за категорична доказаност
на описаните по-горе фактически констатации, въз основа на събраните по делото
гласни и писмени доказателства.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени
3
изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити -
описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата
и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и
нормата, въз основа на която е определена санкцията. Спазени са сроковете по чл.34 от
ЗАНН за съставяне на акта и издаване на НП. В случая не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на търговеца не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да накърняват правото му на защита до
степен, даваща основание на съда да отмени оспореното НП само на това основание,
без да разглежда спора по същество.
В конкретния случай нарушението се изразява в неотразяване до минута в
електронната касова памет на наличния ЕКАФП на въведена сума от 647,40 лева, чрез
опцията „служебно въвеждане“, тъй като ЕКАФП е бил свързан с дистанционна връзка
с НАП и фискалното устройство има функция за служебно въвеждане и извеждане на
суми, което е нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, а
съгласно този член, извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност
(начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се
регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“
суми. В тази връзка, дори това да са били някакви служебни пари, а не средства от
продажби, то отново търговецът има задължение да въведе тази сума в паметта на
фискалното устройство, след като парите физически се намират в касата, тоест
задължението за въвеждане не е единствено при продажби, а се изкисва да се въвежда
в паметта на устройството всяко действие по въвеждане или извеждане на пари от
касата, независимо дали става въпрос за разплащане с доставчици, за служебни пари
или за продажби, а това задължение не е било изпълнено.
Съгласно чл.118, ал.4 от ЗДДС министърът на финансите издава наредба, с която
се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за
въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане,
съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и това е
Наредба № Н-18/2006 г.
Според чл.185, ал.2 от ЗДДС, извън случаите по ал.1 на лице, което извърши или
допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото
прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от
600 до 2000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 6000 до 20 000 лв., а когато нарушението не води до
неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1. В случая проверяващите са
приели, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи, поради което
4
санкцията е била наложена на основание алинея 1. Касае се за бездействие на
служител на търговеца, което е довело до извършване на нарушението и ангажиране
на административнонаказателната отговорност на дружеството.
Отговорността на юридическото лице е обективна и безвиновна, поради което
не следва да бъде обсъждана субективната страна на нарушението и евентуалното
наличие на вина. Към субективната страна също така спадат причините и мотивите за
извършване на деянието, поради което и те не следва да се коментират.
Посочената разпоредба на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.,
предвижда необходимост да се регистрира „всяка промяна“ на касовата наличност, без
да се правят каквито и да било изключения от общото правило (независимо дали става
въпрос за продажби или за служебни пари оставени в касата за работа с клиенти).
Случаят не може да се определи като „маловажен“, тъй като нарушението е формално
и то се смята за извършено със самото осъществяване на изпълнителното деяние, като
засяга особено важни обществени отношения, свързани с фискалните функции на
държавата по отношение коректното отчитане приходите на търговците, с цел
правилното и законосъобразно начисляване и събиране на данъци. Отговорността,
която законът възлага, е проява на засилена превенция на държавата срещу определени
нарушения и за да бъде ангажирана е достатъчно да бъде констатирано формално
неизпълнение на законови задължения, без за съставомерността на деянието да се
изследват конкретно настъпилите последици за фиска. Преценката на настоящия
състав е, че санкционираното с процесното НП деяние не може да се прецени като
маловажно. Законодателят е предвидил санкция за това нарушение, независимо от
реализирания през деня оборот на търговеца и независимо от размера на неотразените
приходи, а и в случая този размер не е никак малък – 647,40 лева. Санкцията има освен
предупредителна и превъзпитателна функция по отношение на санкционираното лице,
също и превантивна функция, като действа предупредително върху останалите
търговци, които не спазват данъчното законодателство. С оглед важността на
обществените отношения, които са засегнати и възможността нарушението да бъде
допускано и в бъдеще, ако остане несанкционирано, деянието не може да се определи
като маловажно. Настоящият състав също така намира, че наличието на парични
средства в касата, в размер различен от регистрираните продажби, за които няма данни
по какъв начин са попаднали там и защо не са отразени, би могло да представлява
суми от неотчетени продажби, съответно приходи, но такива доказателства по делото
не са събрани, а и наказващият орган не е изложил подобни твърдения. В този смисъл
е и практиката на касационната инстанция по идентичен казус, а именно Решение №
3659 от 30.05.2019 г., постановено по КНАХД № 2771/2019 г. по описа на АССГ, 5
касационен състав.
Правилно и законосъобразно административнонаказателната отговорност на
5
дружеството-жалбоподател е била ангажирана на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от
ЗДДС. Предвидената имуществена санкция, когато не се е стигнало до неотразяване на
приходи е в размер от 1000 до 4000 лева. На дружеството-жалбоподател е наложена
санкция в размер на 1200 лева, тоест малко над минимума, която съдът намира за
справедлива, с оглед тежестта на извършеното нарушение. Вземайки предвид
обществената опасност, немалкият размер на неотчетената сума (647,40 лв.) и
тежестта на извършеното нарушение, съдът намира за справедлива и обоснована
наложената имуществена санкция в размер на 1200 лева, която най-пълно съответства
на характера и интензитета на нарушението, и съдържа потенциал да въздейства
предупредително и превъзпитателно по отношение на субекта-нарушител, съобразно
предвиденото в чл.12 от ЗАНН. Тук трябва да се отбележи, че санкцията надвишава
съвсем малко законоустановения минимум и не може да бъде приета за прекомерна, с
оглед предвидения максимален размер от 4000 лева.
Предвид изложеното, то издаденото НП се явява законосъобразно и следва да
бъде потвърдено изцяло.
При този изход на спора и с оглед направеното искане от процесуалния
представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът намира същото за основателно. Съгласно чл.63д, ал.4 от ЗАНН, в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. На основание чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150
лв., поради което съдът намира, че следва да се присъди такова в определения от
закона минимум от 80 лева, каквото беше и искането на юрисконсулта.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 и чл.63д, ал.4 от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 762578-F757829 от 22.03.2024
г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ - София, Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за нарушение на чл.33, ал.1
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, на „***“ ЕООД, ЕИК ********* е наложена
имуществена санкция в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева на основание чл.185,
ал.2, вр. ал.1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).
6
ОСЪЖДА дружеството-жалбоподател „***“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати
на Централно управление на Национална агенция по приходите – гр. София (ЦУ на
НАП-София) сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7