МОТИВИ по НОХД № 391/2011г. по описа на РС-гр.
Монтана
Подсъдимият И.И. xxx е обвинен в това, че на
19/20.08.2011г. в гр. Монтана, в условията на опасен рецидив и в съучастие като
извършител с Д.И. xxx извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието било
съпроводено със съпротива срещу орган на властта-Б. Р. Р.-полицай при ССОД при
ОД на МВР-гр. Монтана, Б. Н. Н.-полицай при ССОД при ОД на МВР-гр. Монтана, Р. Е.
Л.-ст. полицай при РУ”Полиция”-гр. Монтана, К. С. К.-ст. полицай при
РУ”Полиция”-гр. Монтана и П. К. К.-ст. полицай при РУ”Полиция”-гр. Монтана, изпълняващи
задължения по опазване на обществения ред, като викал, псувал, заплашвал, обиждал
и не изпълнявал разпорежданията на полицейските служители, като им нанасял
удари и късал служебната им униформа, ритал и удрял служебен лек автомобил и
деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и
дързост-престъпление по чл. 325, ал. 4, във вр. с ал. 2, пр. 1 и пр. 2, във вр.
с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК и
На 19/20.08.2011г. в гр. Монтана повредил
противозаконно чужда движима вещ-лек автомобил, марка”Ситроен”, модел”Кеара” с
ДК № XXXX , собственост на Областна дирекция на МВР-гр. Монтана,
като деформирал десен преден калник в областта на предно колело и предна лява
колонка на предно стъкло, счупил пластмасова поставка зад предна лява седалка, капаче
на дръжка на подлакътник на задна лява врата/комплект тапицерия на задна лява
врата/, пластмасов панел зад предна лява седалка долу за опора на крака, с
което нанесъл щети на стойност 573.77 лв., като случаят е немаловажен-престъпление
по чл. 216, ал. 1, пр. 2 от НК.
Подсъдимият Д.И. xxx е обвинен в това, че на
19/20.08.2011г. в гр. Монтана извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, нанесъл удар в
областта на челото с юмрук и скъсал блузата на А. П. А. от гр. Монтана, охранител
в охранителна фирма “Д.”ЕООД-гр. София, клон-гр. Монтана и в съучастие, като
извършител с И.И. xxx извършил непристойни действи, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието било
съпроводено със съпротива срещу орган на властта-Б. Р. Р.-полицай при ССОД при
ОД на МВР-гр. Монтана, Б. Н. Н.-полицай при ССОД при ОД на МВР-гр. Монтана, Р. Е.
Л.-ст. полицай при РУ”Полиция”-гр. Монтана, К. С. К.-ст. -полицай при
РУ”Полиция”-гр. Монтана и П. К. К.-ст. полицай при РУ”Полиция”-гр. Монтана, изпълняващи
задължения по опазване на обществения ред, като викал, псувал, заплашвал, обиждал
и неизпълнявал разпорежданията на порлицейските служители, като им нанасял
удари и късал служебната им униформа, ритал и удрял служебен лек автомобил и
деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и
дързост-престъпление по чл. 325, ал. 2, пр. 1 и пр. 2, във вр. с ал. 1, във вр.
с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура-гр. Монтана поддържа обвинението и неговата правна квалификация. Заявява,
че установената фактическа обстановка в обвинителния акт напълно е потвърдена
от събраните по делото доказателства. Твърди, че престъплението безспорно и
несъмнено е установено от обективна и субективна страна. По отношение на
подсъдимия И.Н. намира, че следва да бъде определено едно наказание към средния
размер, предвиден от законодателя, което наказание, съгласно разпоредбата на чл.
58а от НК и предвид факта, че производството е по реда на чл. 370 и сл. от НК, следва
да бъде намалено с една трета. Или наказанието, което реално се наложи на
подсъдимия, предлага да бъде изтърпяно ефективно, като не следва да бъде
по-малко от една година “лишаване от свобода”. По отношение на престъплението
по чл. 216, ал. 1 от НК намира, че следва да бъде определено наказание към
средния размер от предвиденото в закона, след което съдът да извърши групиране
на двете наказания, като общото най-тежко наказание, да бъде изтърпяно при
първоначален “строг” режим, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Предлага, гражданският иск да бъде уважен така, както е предявен. По отношение
на подсъдимия Д.Н., с оглед на смегчаващите вината обстоятелства, предлага на
съда да му наложи наказание “лишаване от свобода”, което да бъде отложено за
изпитателен срок от три години.
Предявен е граждански иск от ощетеното
юридическо лице Областна Дирекция на МВР-гр. Монтана, представлявана от ст. юрисконсулт
Д. срещу подсъдимия И.Н., за сумата от 573.77 лв., представляваща обезщетение
за нанесени имуществени вреди от деянието, заедно със законната лихва, считано
от 20.08.2011г. до окончателното изплащане на сумата.
Изслушан в съдебно заседание подсъдимият И.И.Н.
разбира в какво е обвинен и признава вината си. Признава фактите, отразени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират
доказателства за тези факти. Моли съда да му измени мярката за неотклонение.
Изслушан в съдебно заседание подсъдимят Д.И.Н.
разбира в какво е обвинен и се признава за виновен. Признава фактите, отразени
в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие да не се сдъбират
доказателства за тези факти. Моли за по-ниско наказание.
Служебният защитник на подсъдимия И.Н.-xxx
пледира съда да постанови справедлива присъда, като определи общо най-тежко
наказание по двете обвинения срещу подзащитният й, от две години “лишаване от
свобода”, като това наказание да бъде изтърпяно при първоначален “общ” режим, тъй
като подсъдимият страда от много заболявания. Моли съда да измени и мярката му
за неотклонение в по-лека, тъй като подсъдимият се грижел за болната си майка.
Служебният защитник на подсъдимия Д.Н.-xxx, моли
съда да постанови минимално наказание по отношение на подсъдимия, имайки
предвид разпоредбата на чл. 55 от НК, тъй като са налице многобройни смегчаващи
вината обстоятелства.
Производството се развива при условията и по
реда на чл. 370 и сл. от НПК-проведе се съкратено съдебно следствие, предшествано
от предварително изслушване на страните.
Доказателствата по делото са писмени. На
основание чл. 373, ал. 1, във вр. сд чл. 283 от НПК съдът ги прие и прочете, без
да извършва разпит на свидетелите и вещите лица по изготвените съдебно-медицинска,
съдебно-оценъчна, съдебно-техническа и съдебно- психиатрична и психологична
експертизи, неоспорени от страните.
Съдът, след като съобрази събраните по делото
доказателства, в тяхната взаимна връзка и логическо единство, във връзка с
доводите и становищата на снтраните и като спази разпоредбата на чл. 301 от НПК,
приема за установено следното:
Подсъдимите И.И.Н. и Д.И.Н. xxx.
На19/20.08.2011г. подсъдимите били на
заведение в гр. Монтана, където употребили алкохол. Тръгнали си към дома, заедно
с компания, като минали през общинския пазар в града. По това време свидетеля А.
П. А.-охранител към СОТ”Д.”-гр. Монтана бил на дежурство. Намирал се на стоянка
в района на пазара в гр. Монтана. Видял три непознати лица на входа на пазара, които
викали на висок глас, а един от тях се подпрял на витринното стъкло на магазин
за парфюмерия. Свидетелят А. им направил забележка да не счупят стъклото. Тогава
единият от тях започнал да го псува и му казал, да си гледа работата. Свидетелят
А. им се представил, че е охранител към фирма СОТ”Д.”. В този момент единият от
тях му налетял да го бие-скъсал му фланелката и го ударил по челото с юмрук. А.
се обадил на операторката към фирмата в която работел, да съобщи в полицията. Междувременно
пристигнали още две лица, единият от които бил брат на лицето, което го ударило,
а другият бил негов приятел. Започнали да спорят кой кого ударил, през което
време пристигнали и служители на полицията-свидетелят Б. Н. и свидетеля Б. Р.. Свидетелят
А. им разказал за случилото се и полицаите веднага предприели действия и на
бариерата до входа на Общинския пазар установили лицето, а именно-подсъдимия Д.Н..
С него бил и брат му И.Н., както и свидетелите Б. С. и А. Х.. Служителите на
полицията поискали документи за самоличност, при което двамата подсъдими им
отправили обиди и заплахи”боклуци, ще ви избием и ще ви уволним”. Държали се
агресивно и арогантно, не се подчинили на служителите на полицията да
преустановят и да се държат нормално и възпитано. С оглед и на това служителите
на полицията поискали съдействие от колеги от друг патрулен участък, а
именно-свидетелите П. К. и Р. Л., да откарат лицата в РУ”Полиция”-гр. Монтана, тъй
като свидетелят Антонов разпознал лицето, което му нанесло побой, а
именно-подсъдимият Д.Н.. Свидетелите К. и Л. пристигнали на местопроизшествието.
Свидетелят К. разпоредил на лицата да се приближат и поставят ръцете си върху
капака на автомобила, да представят личните си документи, за да ги обискира, преди
да ги откара в сградата на РУ”Полиция”-гр. Монтана. След като отправил устно
разпореждане, подсъдимият И.Н. започнал да обижда свидетеля К. и му отправил
заплахи-нарекъл го “боклук”, заплашил го с уволнение. Подсъдимият И.Н.
категорично отказал да изпълни даденото му разпореждане от служителя на полицията,
викал, удрял с юмрук по капака на служебния автомобил на полицията и нанесъл
силен удар с крак по десния калник на автомобила. Деформациите, които причинил,
вследствие на ударите, веднага се видели. Тогава свидетелят К., за да предотврати
други удари и неправомерни действия от страна на подсъдимия И.Н., го хванал за
ръцете отзад и го повалил на земята със стандартната за този случай водеща
техника. Подсъдимият продължавал да буйства и всячески се опитвал да се измъкне.
Свидетелката Л. трябвало да му постави белезници. Подсъдимият продължавал да
рита с крака във всички посоки, включително и към нея и по всякакъв начин се
опитвал да се измъкне, да не му поставят белезниците. В един момент Л.
поставила белезниците на подсъдимия и свидетеля К. го изправил на крака и му
казал да влиза в служебния автомобил. Подсъдимият отново оказал съпротива, като
се наложило служителите на полицията да го вкарат в автомобила. При влизането
си в купето на автомобила, подсъдимият се засилил и ударил главата си в
областта на челото в горната рамка на вратата на автомобила. Вътре, в самото
купе на автомобила продължил да рита с крака във всички посоки и удрял силно с
глава по седалките и навсякъде в купето. През цялото време вдигал силна
врява-обиждал служителите на полицията, като им викал”буклуци”, с какво право
го задържат, че ще ги уволни, като в същото време не преставал да удря
навсякъде в автомобила. Свидетелят К., в показанията си твърди, че тъй като
имало опасност подсъдимият да счупи автомобила или пък да нарани себе си, се
обърнал към един от присъстващите, а именно свидетелят А. Х. да влезе и той в
автомобила при подсъдимия, за да го успокои. Въпреки това, подсъдимият
продължавал да буйства. По едно време, докато подсъдимият буйствал в лекия
автомобил, свидетелят К. усетил, че кракът на подсъдимия влязъл в облегалката
на седалката му и опрял в кръста му. Когато спрели с автомолбила, К. видял, че
подсъдимият бил разкъсал тапицерията на автомобила. Подсъдимият И.Н.
продължавал да вика и пред сградата на полицията, а също така и в самата сграда,
като обиждал всички служители на полицията. Удрял си главата в чиновете, в
салота на полицията. След като го оставили в сградата, свидетелят К. тръгнал с
друг автомобил по повод подаден сигнал, като оставил повредения служебен
автомобил. След известно време, когато отново се върнал в сградата на
РУ”Полиция”-гр. Монтана, подсъдимият продължавал да вика и обижда всички
служители, като се чувал още от улицата. Вече се намирал в местата за задържане
за 24 часа по ЗМВР. Отдалече се чувало как рита навсякъде и се дъри арогантно. От
показанията на разпитаните свидетели се установява, че при влизане в сградата
на полицейското управление, подсъдимият ритал маси, столове, крещял, заплашвал
свидетелката Л. и колегата й с уволнение и саморазправа, обиждал ги, като им
викал”боклуци”, ”измет”, ”пустиняци”. Наплюл дежурния по РУ”Полиция”-гр. Монтана-свидетеля
К. К. и го заплашил, че ще изпита силна болка, когато го срещне някоя нощ.
Докато на общинския пазар, служителят на
полицията-свидетелят К. изпълнявал служебните си задължения по отношение на
подсъдимия И.Н., другият служител на полицията-свидетелят Б. Н. разпоредил на
подсъдимия Д.Н. да преустанови своето грубо държане към него. Подсъдимият Д.Н.
обаче се нахвърлил върху полицая, разкъсал униформата му и го ударил. Това
наложило и употреба на физическа сила от свидетеля Н. спрямо подсъдимия. Заедно
със свидетеля Р. качили подсъдимия в другия служебен автомобил. Подсъдимият
непреставал да буйства и рита по задните странични стъкла на служебния
автомобил и да обижда служителите на полицията-наричал ги “боклуци”, ”че ви
пребия”. За неподчинение на полицейско разпореждане свидетелят Н. съставил АУАН
по чл. 55 от ЗМВР на подсъдимия. От показанията на свидетеля К. се установява, че
при довеждането на двамата подсъдими в полицията, същите се държали агресивно, буйствали.
На влизане в сградата, подсъдимият Д.Н. ритал по входната врата и със засилване
си ударил главата в стената. Брат му-подсъдимият И.Н. крещял, опитвал се да се
отскубне. В салона на сградата ритал масите, столовете, плювал служителя на
полицията-свидетеля К. в лицето и по ризата. Крещял, че ще каже, че му е избил
зъб, тъй като сега му паднало да си отмъсти, затова, че преди го бил хванал за
извършена кражба и бил осъден ефективно, на лишаване от свобода. Заявил му, че
ще дава пари ако е необходимо, за да го уволни и тогава”да му счупи главата”. Всички
служители, които се намирали там се опитвали да го успокоят, но последният
продължавал да се държи агресивно и да буйства. В местата за задържане за 24
часа по ЗМВР продължил да буйства и да удря, и рита с ръце и крака, да си
блъска главата в масата в килията. Около 2.54ч. свидетелят К. отишъл да провери
състоянието му. Твърди, че изглеждал видимо спокоен. Поискал да пие вода, при
което свидетелите К. и Н. го придружили. Тогава подсъдимият отново избухнал и
дръпнал свидетеля К. за униформената риза, при което последната се разкъсала на
около 20 см.
Видно от изготвената на досъдебното
производство съдебно-медицинска експертиза се установява, че служителят на
полицията-свидетелят Б. Н. е получил следните увреждания:оток и зачервяване по
външно-задната повърхност на ляво рамо, охлузване по задната повърхност на лява
предмишница, оток, кръвонасядане и охлузване в областта на първата фаланга на
ІV пръст на лява ръка. Посочените увреждания са от естество, да му причинят
болка и страдание.
От заключението на вещото лице по извършената
съдебно-оценъчна експертиза се установява, че причинените от престъплението
имуществени вреди по служебен порлицейски лек автомобил, марка”Ситроен Ксара” с
ДК № XXXX , са на стойност 573.77 лв., а
именно-деформиран/хлътнал/ преден десен калник в областта над предно колело и
предна дясна колонка на предно стъкло, счупена пластмасова поставка зад предна
лява седалка, капаче на дръжка на подлакътник на задна лява врата/, комплект
тапицирана врата, лява задна/, пластмасов панел за предна лява седалка долу за опора
на крака.
От изготвената съдебно психиатрична и
псдихологична експертиза се установява следното:Освидетелстваният И.И.Н. е с
уточнено заболяване епилепсия, лека умствена изостаналост. Не е установено непрекъснато
провеждано лечение за състоянието му. Има изградено защитно поведение с
необходимият опит при налично пребиваване и криминогенна среда. Описаните данни,
изследването във всички части дават представа за запазени годности по отношение
на извършените от него действия. Въпреки леката умствена изостаналост и
епилепсията, подсъдимият има годност да възприема факти и събития и да дава
обяснения по тях. Въпреки леката умствена изостаналост е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Не страда
от алкохолна и наркотична зависимост. Има изградени защитни реакции при наличен
опит—демонстративност, високи претенции, егоцентризъм, умение за представяне в
различни социални роли-според конкретните потребности.
При условията на чл. 343, ал. 4 от НПК, съдът
приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се
позовава на направеното признание на подсъдимите и доказателствата от
досъдебнвото производство, които ги подкрепят.
Налице са всички условия на чл. 303, ал. 2 от НПК и съдът намира, че повдигнатото обвинение е доказано по несъмнен и
безспорен начин.
Горната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, от
показанията на разпитаните свидетели и изготвените и неоспорени от страните
съдебно-мадицинска, съдебно-оценъчна, съдебно-техническа и съдебно-психиатрична
и психологична експертизи. По отношение на основните факти свидетелските
показания са пълни, последователни и безпротиворечиви, поради което съдът
намира, че следва да бъдат кредитирани.
С оглед на установеното от фактическа страна, съдът
намира, че с деянието си подсъдимият И.И.Н. е осъществил от обективна страна
състава на престъпление по чл. 325, ал. 4, във вр. с ал. 2, пр. 1 и пр. 2, във
вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, за това, че на
19/20.08.2011г. в гр. Монтана, в условията на опасен рецидив и в съучастие, като
извършител с Д.И. xxx извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието било
съпроводено със съпротива срещу орган на властта-Б. Р. Р.-полицай при ССОД при
ОД на МВР-гр. Монтана, Б. Н. Н.-полицай при ССОД при Од на МВР-гр. Монтана, Р. Е.
Л.-ст. полицай при РУ”Полиция”-гр. Монтана, К. С. К.-ст. полицай при
РУ”Полиция”-гр. Монтана и П. К. К.-ст. полицай при РУ”Полиция”-гр. Монтана, изпълняващи
задължения по опазване на обществения ред, като викал, псувал, заплашвал, обиждал
и не изпълнявал разпореждания на полицейските служители, като им нанасял удари
и късал служебната им униформа, ритал и удрял служебен лек автомобил и деянието
по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост.
Безспорно е установено, че подсъдимият И.И.Н.
е осъществил от обективна страна и състава на престъпление по чл. 216, ал. 1, пр.
2 от НК, за това, че на 19.08.2011г. в гр. Монтана повредил противозаконно
чужда движима вещ-лек автомобил, марка”Ситроен”, модел”Ксара” с ДК № XXXX , собственост
на Областна дирекция на МВР-гр. Монтана, като деформирал преден десен калник в
областта на предно колело и предна дясна колонка на предно стъкло, счупил
пластмасова поставка зад предна лява седалка, капаче на дръжка на подлакътник
на задна лява врата/комплект тапицерия на задна лява врата/, пластмасов панел
зад предна лява седалка долу за опора на крака.
С оглед на установеното от фактическа страна, съдът
намира, че с деянието си, подсъдимият Д.И.Н. е осъществил от обективна страна
състава на престъпление по чл. 325, ал. 2, пр. 1 и пр. 2, във вр. с ал. 1, във вр.
с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, като на 19/20.08.2011г. в гр. Монтана
извършил непристойни действия, грулбо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото-нанесъл удар в областта на челото с юмрук и
скъсал блузата на А. П. А. от гр. Монтана-служител в охранителна фирма”Д.”-гр. София,
клон –гр. Монтана и в съучастие, като извършител с И.И. xxx извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото, като деянието било съпроводено със съпротива срещу орган на
властта-Б. Р. Р.-полицай при ССОД при ОД на МВР-гр. Монтана, Б. Н. Н.-полицай
при ССОД при ОД на МВР-гр. Монтана, Р. Е. Л.-ст. полицай при РУ”Полиция”-гр. Монтана,
К. С. К.-ст. полицай при РУ”Полиция”-гр. Монтана и П. К. К.-ст. полицай при
РУ”Полиция”-гр. Монтана, изпълняващи задължения по опазване на обществения ред,
като викал, псувал, заплашвал, обиждал и не изпълнявал разпорежданията на
полицейските служители, като им нанасял удари и късал служебната им униформа, ритал
и удрял служебен лек автомобил и деянието по своето съдържание се отличава с
изключителен цинизъм и дързост.
От субективна страна, установените по делото
доказателства сочат, че подсъдимите са действали при условията на пряк умисъл, по
смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК-съзнавали са общественоопасния характер на
извършеното, предвиждали са неговите общественоопасни последици и са искали настъпването
на тези последици.
Причини за извършване на деянията се коренят в
ниския социален статус на подсъдимите, липсата на морални устои и зачитане на
установения правов ред.
Авторството на деянията безспорно е установено
по отношение и на двамата подсъдими. Безспорно доказани са и останалите
обстоятелства за времето, мястото и начина на извършването им. Подсъдимите са
имали представа за всички обективни елементи от състава на престъпленията. По
отношение на престъплението по чл. 325, ал. 4 и ал. 2 от НК, двамата подсъдими
са го извършили в съучастие, като извършители.
С оглед на обстоятелството, че съдебното
следствие е протекло по реда на Глава ХХVІІ от НПК и задължението съдът да
определи наказанието при условията на чл. 58а от НК, с оглед липсата на каквито
и да било изключителни или многобройни смегчаващи вината обстоятелства, съдът
определи горните наказания при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК и не приложи
разпоредбата на чл. 58а, ал. 4, във вр. с ал. 1от НК.
Съгласно разпоредбата на чл. 58а от НК/редакция в ДВ бр. 26/2010г. /, в случаите на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът
определя наказанието”лишаване от свобода”, като се ръководи от разпоредбите на
Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета.
Това е приложимата разпоредба на закона, с оглед времето на извършване на
престъпленията-19/20.08.2011г.
Във връзка с индивидуализиране на наказанията
по отношение на подсъдимия И.Н., съдът съобрази високата степен на обществена
опасност на конкретното деяние по чл. 325, ал. 4, пр. 1 и пр. 2, във вр. с ал. 2
и обществената опасност по чл. 216, ал. 1, пр. 2 от НК. Като отегчаващи вината
обстоятелства по отношение на този подсъдим съдът отчете незавидната предходна
съдимост, деянието е извършено при условията на “опасен рецидив”-чл. 29, ал. 1,
б. ”б” от НК, лоши характеристични данни. На 3.09.2010г. е освободен по
изтърпяване на ефективно наказание от 3г. и 3м. лишаване от свобода, от
Затвора-гр. Враца, който престой явно не е въздействал поправително и възпитателно
върху подсъдимия. Като смегчаващи вината обстоятелства съдът прие признаването
на вината и младата възраст.
В тази връзка съдът не намери многобройни
смегчаващи вината обстоятелства, налагащи приложението на чл. 55 от НК, поради
което и наказанията за двете престъпления по отношение на този подсъдим, съдът
определи при условията на чл. 54 от НК. Съдът намери в случая адекватно и
съответстващо на извършените престъпления, определените наказания “лишаване от
свобода” и след приложението на чл. 23, ал. 1 от НК, определеното общо
най-тежко наказание, да бъде изтърпяно ефективно.
Съдът, съобразявайки всичко изложено по-горе в
мотивите и с оглед постигане целите на чл. 36 от НК, наложи на подсъдимия И.И.Н.
наказания при условията на чл. 54 от НК, както следва:-за престъплението по чл.
325, ал. 4, във вр. с ал. 2, пр. 1 и пр. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал.
2, във вр. с ал. 1 от НК-наказание от три години “лишаване от свобода”, като на
основание чл. 58а, ал. 1 от НК намали наказанието с една трета или подсъдимият
се осъди на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. При предпоставките на чл. 61, т. 2,
във вр. с чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС, съдът постанови така определеното наказание
“лишаване от свобода” да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ РЕЖИМ, в затвор
или затворническо общежитие от закрит тип.
По отношение на престъплението по чл. 216, ал.
1, пр. 2 от НК съдът наложи на подсъдимия, при условията на чл. 54 от НК
наказание от петнадесет месеца “лишаване от свобода”, като на основание чл. 58а,
ал. 1 от НК намали наказанието с една трета, а именно с пет месеца “лишаване от
свобода” и определи наказание от ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съдът намери, че са налице предпоставките на
чл. 23, ал. 1 от НК, като определи едно общо най-тежко наказание от ДВЕ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ РЕЖИМ, в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК, съдът
приспадна от определеното общо наказание времето, през което подсъдимият И.Н. е
бил задържан по мярка за неотклонение”задържане под стража” по НОХД №
30 391/2011г. по описа на РС-гр. Монтана, считано от 20.08.2011г.
При определяне вида и размера на наказанието, за
извършеното от подсъдимия Д.И.Н. престъпление, съдът съобрази отегчаващите
вината обстоятелства, свързани с тежестта на извършеното, лошите
характеристични данни, смегчаващите вината обстоятелства свеждащи се до чистото
съдебно минало и признаване на вината, младата възраст.
Съдът призна подсъдимият Д.Н. по повдигнатото
обвинение и във връзка с чл. 54 от НК го осъди на две години “лишаване от
свобода”, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК намали така наложеното
наказание с една трета, а именно с осем месеца”лишаване от свобода” и определи
наказание от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съдът намери, че са налице предпоставките на
чл. 66, ал. 1 от НК-подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, наложеното наказание е до три години лишаване от
свобода, а и съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко
за поправянето на осъдения, не е наложително да изтърпи определеното наказание.
Ето защо, съдът отложи изпълнението на наказанието от една година и четири
месеца”лишаване от свобода”, спрямо подсъдимия Д.Н., за изпитателен срок от три
години.
Индивидуализирайки по горния начин наказания, съдът
счете, че са от вид и характер да изпълнят целите на наказанието, предвидени в
закона не само по отношение на подсъдимите, но и по отношение на останалите
граждани.
Съдът се произнесе и по приетата като
веществено доказателство тениска, собственост на свидетеля А. П. А. и разпореди,
след влизане на присъдата в сила, последната да бъде върната на собственика й.
ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ
Приет е за съвместно разглеждане с
наказателната отговорност граждански иск, предявен от Областна Дирекция на
МВР-гр. Монтана срещу подсъдимия И.И.Н., за сумата от 573.77 лв., представляваща
обезщетение за нанесени имуществени вреди от престъплението, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 20.08.2011г. до окончателното й
изплащане.
За да е осъществен състава на чл. 45 от ЗЗД, трябва
да е налице настъпила вреда, противоправно поведение и причинна връзка между
тях. В случая по един несъмнен и категоричен начин се доказа, че настъпилите
имуществени вреди за ощетеното юридическо лице в размер на претендираната сума
от 573.77 лв., които са в резултат на виновното, противоправно поведение на
подсъдимия Н. и последният следва да репарира вредите, които виновно е причинил
другиму.
С оглед на събраните по делото доказателства
на досъдебното производство и признанието на подсъдимия в съдебно заседание, съдът
намери за доказан както по основание, така и по размер предявения граждански
иск и го уважи изцяло, със законните последици.
Предвид осъдителната присъда и на основание чл.
189, ал. 3 от НПК, в тежест на подсъдимите И.Н. и Д.Н. беше присъдена и същите
се осъдиха да заплатят по сметка на ВСС разноски по делото в размер на 195 лв.,
държавна такса от 50 лв. върху уважената част на гражданският иск и 5 лв. държавна
такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
С оглед на отразения фактически и правен разбор
на доказателствата, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: