Р Е Ш Е Н И Е
№ 149
гр.Кюстендил, 13.07.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд -
Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
при секретаря И. С. и с участието на
прокурора Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Стойчева КАНД №
120 по описа за 2020год., за да сe произнесе, взе предвид:
Производството е по реда
на чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
И.Б.Б. ***, е подал касационна жалба срещу
решение № 110 от 06.03.2020г. на Районен съд – Дупница по НАХД № 39/2020г, с
което е потвърден електронен фиш серия К, № 2479395,
издаден от ОД на МВР-Кюстендил. Изложени са доводи за неправилност на съдебния акт
поради допуснати нарушения на материалния
закон - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Оспорват се
правните изводи на въззивния съд за доказаност на административното нарушение
като се възразява срещу правната
възможност нарушенията на правилата за движение по пътищата, да се установяват и заснемат с мобилно техническо
средство, като наказанията се налагат с електронен фиш. Горното е мотивирано с
приетото в ТР № 1 от 26.02.2014г. на ВАС по т.д. № 1/2013г. Оспорва се наличието на ограничение на
скоростта в процесния участък, което не се приема за населено място по см. на §6, т.49 от ДР на ЗДвП.
Възразява се срещу процедурата по установяване на нарушението, доколкото
протоколът по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/2015г. не е съпроводен със
снимка на разположението на уреда съгласно чл.10, ал.3 от Наредбата. Прави се
искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго за отмяна
на електронния фиш.
Ответникът – ОД на МВР – Кюстендил,
не изразява становище по касационната
жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Кюстендил дава заключение за неоснователност
на касационната жалба, като счита решението на въззивната инстанция за
правилно.
Административният съд,
извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218,
ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от страна с право на
касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на
чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и
съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба се приема
за неоснователна.
Предмет на касационно
оспорване е решение на районния съд, с което е потвърден електронен фиш серия К, № 2479395, издаден от ОД на МВР-Кюстендил за налагане на
касатора на административно наказание “глоба” в размер на 400,00 лв. на осн. чл.182,
ал.1, т.4 от ЗДвП във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
От
фактическата страна на спора съдът е приел за установено, че на 24.10.2018год. в 14,38 часа с техническо средство за измерване TFR1-М с № 577, е заснето движение на лек автомобил “***“ с рег. № ***** в гр. Кочериново, кв. „***“ на ПП 1- Е79, км. 353+700, в
посока гр. С. със скорост от 85 км/ч. при ограничение на скоростта за населено място от
50км/ч.
В производството пред ДРС от наказващия орган са
представени писмени доказателства, от които се установява, че административното
нарушение е установено със мобилна система за видеоконтрол на нарушениято на
правилата за движение тип TFR1-М, която е от одобрен тип съгласно Удостоверение № 10.02.4835 на БИМ;
технически годна е за експлоатация, видно от Протокол
от проверка № 4-20-18/21.06.2018г. и е монтирана в служебен
автомобил с рег. № ****- собственост на ОД на МВР-Кюстендил, видно от протокол
за монтаж и настройка.
Към електронния фиш е приложен
клип /снимка/ от паметта на използваното техническо средство, в който се съдържат
данни за датата, мястото, регистрационния номер на МПС и стойностите на
разрешената, установената и наказуема скорост /при отчетен 3 км/ч толеранс/,
които са идентични с посочените в оспорения фиш. Нарушителят е собственик на автомобила, установен въз основа
на справка в Централната база на КАТ. Във
връзка с използването на мобилното
техническо средство е съставен Протокол рег. № 162 от 24.10.2018г. на
основание чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата /Наредбата/.
По делото съдът е приел писма на директора на ОПУ – Кюстендил с данни за това, че единственият републикански път преминаващ през гр. К., кв. „***“ е главен път I-1, като целият участък обхваща 319 метра; че процесният участък от ПП1-Е79, км. 353+700 попада в урбанизирана територия на кв. *** на гр. К.; че началото на урбанизираната територия /населеното място/ е обозначено с пътен знак Д11 при км. 358+873 в посока гр. София и съотв. при км. 353+554 в посока гр. Б.; че липсва пътен знак Д12 за край на населеното място.
При изложените фактически обстоятелства,
районният съд потвърждава електронния фиш по съображения за законосъобразност.
Приема се, че оспореният фиш е издаден при спазване на правилата по чл.189,
ал.4 от ЗДвП и Наредба № 8121з-532/2015г., има изискуемото съдържание, а
приложеният към него клип като
веществено доказателствено средство по см. на чл.189, ал.15 от ЗДвП установява по безспорен начин извършването на
релевираното нарушение, за което на собственика
на автомобила е наложено предвиденото в закона наказание. Формирани са мотиви
по изложените от нарушителя възражения, които са преценени като неоснователни.
В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2
от АПК и във връзка с релевираните от жалбоподателя касационни основания съдът
намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от
компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценката
за съответствието с материалния закон на оспореното решение, обосновава
следните изводи:
Въззивното решение
е правилно, поради което и на осн. чл.221, ал.2 от АПК следва да се остави в
сила. Правните изводи на районния съд са съобразени с доказателствата по делото
и приложимите нормативни разпоредби. Съдът е изпълнил задълженията си по чл.13,
ал.1; чл.14, ал.1 и чл.107, ал.2 от НПК
за пълно и обективно изследване на всички обстоятелства по правния спор като е
събрал относимите за тях доказателствени средства; надлежно е обсъдил и анализирал фактите от
значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло. Атакуваният съдебен акт е постановен при
спазване на съдопроизводствените правила. Поддържаните в касационната жалба
твърдения за нарушения на материалния закон, съставляващи касационни основания
по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, са неоснователни.
Обосновани от доказателствата и законосъобразни с оглед приложимия закон са
решаващите правни изводи на районния съд за съставомерност и доказаност на
релевирано деяние. От установената от районния съд фактическа обстановка по
нарушението е видно, че същото е установено и заснето с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията
на привилата за движение. Неоснователно касаторът отрича възможността при
приложения способ за установяване на деянието, АНО да издаде електронен
фиш. Релевираните в този смисъл доводи,
основаващи се на ТР №1/2014г. на ВАС, не съответстват на законодателната
промяна на относимата правна уредба в ЗДвП.
С изменението на Закона за движението по пътищата, обн. в ДВ
бр.54/05.07.2017г., се предвиди възможност за издаване на електронен фиш в
отсъствие на контролен орган и нарушител,
за налагане на административни наказания за допуснати нарушения на
правилата за движение по пътищата, установени и заснети с автоматизирано
техническо средство или система, включително мобилно. Горното произтича от
тълкуването на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП в контекста на легалната
дефиниция по §6, т.65 от ДР на ЗДвП, според която автоматизираните технически
средства или системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствия на
контролен орган и могат да бъдат: стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган
или мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган,
който поставя начало и край на работния процес. Следва, че към датата на
процесното деяние, нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се
установяват и заснемат с мобилно техническо средство, като наказанията се
налагат с електронен фиш. В този смисъл решаващите изводи на районния съд са съответни
на материалноправните норми на специалния закон в относимата към датата на
деянието редакция, както и на представените по делото доказателства.
С оглед на горното, обосновано и правилно въззивната инстанция е приела, че административното нарушение е доказано от веществените доказателствени средства по чл.189, ал.15 от ЗДвП. Приложеният
по делото клип /снимка/ № 7479 от
паметта на използваното техническо средство, съдържа
предвидените в закона реквизити, които сочат на движение в населено място със
скорост, чиято стойност надвишава разрешената
такава по чл.21, ал.1 от ЗДвП, т.е установява съставомерното
деяние по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП.
По възраженията на касатора е необходимо да се посочи следното:
С представения по делото Протокол
за използване на АТСС с рег. № 162/24.10.2018г. – приложение към чл.10, ал.1 и ал.3 от Наредбата, се установява времето на работа,
местонахождението и разположението на
системата за видеоконтрол, мястото и посоката на движение на контролираните МПС,
режима на работа на уреда. Протоколът има нормативно установеното съдържание в образец - приложение към
чл.10, ал.1 и ал.3 от Наредбата. Нарушителят не е оспорил изготвения
Протокол - приложение към чл.10 от Наредбата, поради което същият като
официален свидетелстващ документ се
полза с материална доказателствена сила и удостоверените с него
обстоятелства следва да се приемат за
доказани, вкл. местоположението на процесния пътен участък в урбанизирана
територия. Видно от писмото на директора
на ОПУ – Кюстендил, началото на населеното място е надлежно обозначено с пътен
знак Д11, каквото е изискването на цитираната от касатора правна норма на §6,
т.49 от ДР на ЗДвП, а относно разрешената скорост на движение на ППС е
приложимо правилото по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Твърденията на касатора за отсъствие на застрояване и на пътен знак
за край на населеното място, както и за
наличие на пътен знак, въвеждащ ограничение на скоростта от 50 км/ч в близост,
не водят до различни от изложените в
оспореното решение, правни изводи.
Релевантните за отговорността на нарушителя факти са движение в пътен участък, надлежно означен като населено място с поставен пътен знак, със
скорост надвишаваща разрешената от закона и същите са безспорно доказани от
събраните по делото доказателствени средства.
Неоснователно касаторът счита,
че задължително приложение към съставения протокол е снимката на разположението на уреда. Горното
тълкуване на разпоредбата на чл.10, ал. 3 от Наредбата е неправилно, без
отчитане на систематичното място и връзка на същата с предходните разпоредби на
Наредбата. Съгласно чл.9, ал.1 от Наредбата, за осъществяване на контрол с АТТС
служителят позиционира служебен автомобил или мотоциклет или временно разполага
АТТС на участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока, а съгласно
чл.10, ал.3 от Наредбата, при работа с временно разположени на участък от пътя
АТСС за контрол на скоростта, протоколът се попълва за всяко място за контрол и
се съпровожда със снимка на разположението на уреда. Анализът на цитираните
правни норми поотделно и в тяхната съвкупност, при безспорните данни, че в
случая мобилната система е монтирана в
служебен автомобил, т.е. не се касае за
временно разположено на участък от пътя АТСС,
сочи на изводи за неприложимост на изискването за съпровождане на
протокола със снимка на уреда.
С оглед на изложеното, ЕФ е законосъобразен, а оспореното решение за
потвърждаването му се приема за правилно.
Дължимо е решение на осн. чл.221,
ал.2 от АПК за оставяне в сила на обжалвания съдебен акт.
Водим от горното, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 110 от 06.03.2020г. на Районен съд – Дупница, постановено по НАХД № 39/2020год.
Решението не може да се обжалва.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от същото.
Председател: Членове: 1. 2.