№ 240
гр. София, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20221001000183 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 261380/06.10.2021 г. по гр. дело № 1355/2020 г. СГС, VI-14
състав е отхвърлил предявените от Национална агенция за приходите против „Евробилд
София” АД искове с правно основание чл.694, ал.2, пр.1 от ТЗ за признаване за установено
съществуването на неприети в производство по несъстоятелност на „Евробилд София” АД
по т.д.№ 4260 по описа за 2016 г. на СГС, ТО VI -2 състав, публични вземания в общ размер
на 4 006.48 лв., от които главници - 3 825 лева и лихви – 181.48 лева, включени в
допълнителния списък обявен ТРРЮЛНЦ на 30.09.2020 г. и иск за установяване поредност
на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ по отношение на публични вземания в
размер на 6 071 768.06 лв., предявени от Национална агенция за приходите с молба с изх. №
24-28-973/16#34/02.07.2019 г., като обезпечени със запор, наложен с Постановление за
налагане на предварителни обезпечителни мерки № С160022-023-003191/05.10.2016 г.,
издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП - София, вписан в ЦРОЗ под №
2017031401648, включени в одобрения от съда по несъстоятелността списък на неприетите
от синдика вземания на кредитори на „Евробилд София” АД, обявен в ТРРЮЛНЦ по
партидата на дружеството под № 20190809095356, в последствие изменен с Определение от
260704/04.02.2021 г., постановено по т. д. № 4260/2016 г. по описа на Софийски градски
съд, като неоснователни.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от Национална агенция за
приходите, с която моли решението да бъде отменено и съдът да удовлетвори исканията на
жалбоподателя. Първоинстанционният съд приел, че Постановлението за налагане на
обезпечителни мерки е вписано в ЦРОЗ под № 2017031401648 след датата на решението за
откриване на производството по несъстоятелност и се позовал на разпоредбата на чл. 12 от
Закона за особените залози, като е приел, че противопоставимостта на вписания запор
настъпва с вписването му в Централния регистър на особените залози, както и че
1
процесните публични вземания не могат да се ползват с привилегията, дадена от
разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от Търговския закон, тъй като запорите, наложени с
Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № С160022-023-
7
00319105.10.2016 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП - София, са били
вписани в Централния регистър на особените залози след датата на откриване на
производството по несъстоятелност срещу длъжника. Жалбоподателят намира тези изводи
неправилни. Не оспорва, че чл. 638, ал. 4, изр. 3-то от ТЗ въвежда забрана на налагане на
обезпечителни мерки по реда на Данъчно - осигурителния процесуален кодекс върху
имуществото на длъжника след откриване на производството по несъстоятелност, но счита,
че в конкретния случай обезпечителните мерки по реда на кодекса са наложени преди датата
на Решение № 389/23.02.2017 г., постановено по т. д. № 4260/2016 г. по описа на СГС. С чл.
638, ал. 4, изр. 3-то от ТЗ не била регламентирана пречка за вписване в съответния регистър
на обезпечителна мярка, наложена преди откриването на производството по
несъстоятелност. Вписването на запорите, наложени с постановление за налагане на
обезпечителни мерки, не било елемент от фактическия състав от налагането на
обезпечителната мярка. Задължение за извършване на подобно вписване не е
регламентирано в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Разпоредбата на чл. 722, ал.
1, т. 1 от ТЗ била императивна и не подлежала на стеснително тълкуване и регламентирала
привилегията на вземания при реализация на активи именно в самото производство по
несъстоятелност. Волята на законодателя била ясна и създавала привилегия за кредитор,
чиито вземания са обезпечени със запори, вписани по реда на Закона за особените залози, да
удовлетворят предпочтително вземанията си при разпределение на суми, получени от
реализация на имуществото, върху което са наложени обезпечителните мерки. В
постановеното решение било прието, че разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ,
предвиждаща привилегия при удовлетворяване на вземания, обезпечени със запор или
възбрана, вписани по реда на ЗОЗ, се нуждае от корективно тълкуване, като вписването на
запор има за последица единствено забрана на длъжника да се разпорежда със запорираното
имущество. Вписването на запора по реда на ЗОЗ не създавало според съда привилегия за
взискателя да се удовлетвори предпочтително от имуществото, върху което е учреден
запора, поради което такова право не може да има и кредиторът с прието вземане в
производството по несъстоятелност. Жалбоподателят счита тези аргументи неправилни,
както и тълкуването на разпоредби на ГПК относно общото действие на запора, които
неправилно били отнесени към специалния ред за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от
ТЗ. Нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ била специална и изключва приложението на чл. 136
от Закона за задълженията и договорите. Неоснователно съдът приел, че със Закона за
изменение и допълнение на ЗОЗ (ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 30.12.2016 г.) не било
предвидено в Централния регистър на особените залови да се вписва запор наложен по реда
на ДОПК. Приложното поле на разпоредбата на чл.26, ал.3, т.2 от ЗОЗ било разширено и
същата продължавала да допуска вписването на запор върху обезпечено вземане, в това
число и запорите наложени по реда на ДОПК.
Жалбоподателят обжалва Решение от 29.12.2021 г., постановено по т. д. №
331/2021 г. по описа на Софийски градски съд и в частта, с която е отхвърлен предявеният
от Националната агенция за приходите установителен иск за установяване съществуването и
дължимостта на неприети в производство по несъстоятелност на „Евробилд София” АД,
установени по основание и размер, публични вземания в общ размер на 4 006.48 лв., от
които главници — 3 825 лева и лихви — 181.48 лева. Неприетите вземания били за
публични вземания за данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци, декларирани
с Декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 266/10.06.2013 г. за имот с № на партида
*********/001, дължими към Община Оряхово. Първоинстанционният съд неоснователно
счел вземанията за недължими като неустановени с акт за установяване на публични
общински задължения, издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 3 от ЗМДТ данъчните
декларации по този закон се подавали от данъчно задължените лица или от техните законни
представители по образец, одобрен от министъра на финансите, който се обнародва в
"Държавен вестник", като данъкът върху декларираните недвижими имоти се определя на
2
базата на данъчната оценка на същите към 1 януари на годината, за която се дължи и се
съобщава на данъчнозадължените лица до 1 март на същата година. Съгласно чл. 10 от
ЗМДТ данъкът върху недвижимите имоти се плащал на две равни вноски в следните
срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим. Размерът на таксата
битови отпадъци за град Оряхово и населените места от Общината се определял с решение
на Общинския съвет в срока, регламентиран в чл.69 от Закона за местните данъци и такси.
Съгласно Наредба № 6 за определянето и администрирането на местни данъци, такси и цени
на услуги на Община Оряхово, таксата битови отпадъци се внасяла в сроковете за внасяне
на данък недвижими имоти, посочени в чл.28. ал.1 от Закона за местните данъци и такси.
Аналогична била уредбата и на данъка върху превозните средства, който се плащал на две
равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е
дължим, като се определял от служител на общинската администрация въз основа на данни
от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните
работи и се съобщава на данъчно задълженото лице. Следователно срокът за плащането на
местните данъци е определен от закона и неговото започване, респ. изтичане, не е поставено
в зависимост от издаването на акт за установяване от орган по приходите или друг служител
на общинската администрация. Съгласно чл. 107, ал. 3 от ДОПК акт за установяване се
издава по инициатива на задълженото лице или служебно при установяване на
несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и
организации, след като е изчерпан редът за корекции, както и когато не е подадена
декларация или задължението не е платено в срок, поради което декларациите по ЗМДТ са
изпълнително основание за местните данъци и такси и тяхната дължимост не се
предопределя от съставянето на акт за тяхното установяване.
Въззиваемият „Евробилд София” АД /н/ не взема становище по делото.
Синдикът на „Евробилд София” АД /н./ оспорва жалбата. Относно иска за
установяване съществуването на публичноправно вземане в общ размер от 4 006.48 лева, от
които главници от 3 825 лева и лихва за забава от 181.48 лева, представляващи такса битови
отпадъци и местен данък за периода 2015г. - 2019г. за имота в гр. Оряхово поддържа, че
задълженията за данък недвижими имоти представляват публични общински вземания
/чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК/, както и задълженията за такса битови отпадъци /чл.162, ал.2, т.З
ДОПК/. Съгласно чл.166 от ДПОК, с чл.4, ал.1, вр. с чл.96 от ЗМДТ, установяването на
публичните вземания за местен данък и такса битови отпадъци се осъществява по реда на
ДОПК. Съгласно нормите на Глава XIV от ДОПК публичноправните задължения се
установяват с подавани от лицата Декларации /чл.104 и сл. от ДОПК/, чрез издаване на Акт
по чл.107 от ДОПК, или чрез издаване на Ревизионен акт /чл.108 и сл. от ДОПК/. Към
молбата за предявяване на вземания не са приложени Декларации по чл.14 от ЗМДТ, вр. с
чл.103 от ДОПК. акт по чл.107. ал.З от ДОПК или Ревизионен акт, а писмо от Кмета на
община „Оряхово“ до Началника на отдел Търговска несъстоятелност при НАП и
приложената към него справка. Следователно вземането не е установено по предвидения от
ДОПК ред и не следва да бъде прието.
Жалбоподателят счита обжалваното решение правилно и в частта по иска с
правно основание чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ, с предмет: установяване на поредност на
удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ на предявени и приети публичноправни вземания.
Приходната агенция обосновала твърдението си, че процесиите вземания се ползват с
привилегия, произтичаща от Постановление за налагане на обезпечителни мерки, изх. №
С160022-023-003191/05.10.2016 г., вписано в ЦРОЗ на 14.03.2017 г. под №2017031401648.
Но обезпечителната мярка „запор, вписан по реда на Закона за особените залози“ е отразена
в ЦРОЗ след датата на Решението за откриване на производство по несъстоятелност -
23.02.2017 г., обявено в ТРРЮЛНЦ на 27.02.2017 г. - вписване №20170227142924. Съгласно
чл.638, ал.4 от ТЗ с откриване на производството по несъстоятелност отпадала
възможността спрямо имуществото на длъжника да бъдат налагани обезпечителни мерки по
реда на ГПК и ДОПК. Недопустимо било след датата на постановяване на решението по
чл.630 от ТЗ да бъде вписан в ЦРОЗ запор, макар и актът, с който той е наложен да е издаден
3
по-рано. В този смисъл била и съдебната практика. Нормата на чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ
свързвала привилегията на вземането с вписването на запора по реда на ЗОЗ, което следвало
да е извършено преди откриване на производството по несъстоятелност, за да има действие
по отношение на останалите кредитори. Приходната агенция не можела да се ползва с
привилегията по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ и поради факта, че с измененията на 303 със ЗИЗОЗ
/ДВ. бр. 105 от 2016 г.. в сила от 30.12.2016 г./ и отмяната на чл.26. ал.З. т.11 от 303 е
отпаднала възможността да се вписва обезпечителна мярка запор в ЦРОЗ. който е наложен
по реда на ДОПК.
Допълнително жалбоподателят сочи, че разпоредбата на § 49 от ПЗР на ЗИЗОЗ
предвиждала запазване на действието само на вписаните особени залози. Следователно
всички останали вписвания не запазват действието си. Вписването по реда на ЗОЗ на
наложен запор по ДОПК, имащ характер на обезпечителна мярка, макар и преди отпадане
на законовото основание вече нямал действие. Към момента на предявяване на вземанията
през юли 2019 г. законовата предпоставка по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ липсвала и ищецът
НАП не се ползвал с привилегията на този първи ред на вземанията.
Жалбоподателят счита правилно становището на съда, че нормата на чл.722,
ал.1, т.1 от ТЗ следва да се тълкува корективно в частта, предвиждаща привилегия при
удовлетворяване на вземанията, обезпечени е възбрана и запор, вписани по реда на ЗОЗ.
Доктрината и съдебната практика приемали, че вписването на запор по реда на ЗОЗ имало
като последица противопоставимост на правата на вписалия мярката кредитор по
отношение на кредитор, в чиято полза е учреден по-късно особен залог върху запорираното
имущество /арг. от чл.12, ал.2, вр. с чл.30, ал.1 от ЗОЗ/. В тази хипотеза заложният кредитор
ще има качеството на хирографарен кредитор, а не на обезпечен. Следователно вписването
на запор по реда на ЗОЗ не давало право на взискателя да се удовлетвори предпочитателно
от имуществото върху, което е учреден залога, респ. такова право не може да има и
кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност. С вписването на запор по
реда на 303 не можело да възникне право на предпочитателно удовлетворение, а се
създавало предимство при конкуренция на различните способи на принудително изпълнение
спрямо заложеното имущество.
Третото лице помагач „София имоти мениджмънт“ ООД с ЕИК ********* не
взема становище по делото.
Въззивният съд като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционното дело е образувано по предявени от Национална агенция
за приходите против „Евробилд София” АД със синдик К.Г. Б. обективно съединени искове
с правно основание чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ и чл.124, ал.1 ГПК за установяване
съществуването и дължимостта на неприети в производство по несъстоятелност на
„Евробилд София” АД по т.д.№ 4260/2016 г. на СГС, ТО VI-2 състав, публични вземания в
общ размер на 4 006.48 лв., от които главници в размер 3 825 лева и лихви в размер 181.48
лева, включени в допълнителния списък обявен ТРРЮЛНЦ на 30.09.2020 г. и иск за
установяване поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ на публични вземания
като обезпечени със запор, наложен с Постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки № С160022-023-003191/05.10.2016 г., издадено от публичен
изпълнител при ТД на НАП - София, вписан в ЦРОЗ под № 2017031401648 - за публични
вземания в размер на 6 071 768,06 лв., предявени от Национална агенция за приходите с
молба с изх. № 24-28-973/16#34/02.07.2019 г., включени в одобрения от съда по
несъстоятелността списък на неприетите от синдика вземания на кредитори на „Евробилд
София” АД, обявен в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството под № 20190809095356,
който е изменен с Определение от 260704 от 04.02.2021 г., постановено по т. д. № 4260/2016
г. по описа на СГС. Ищецът твърди, че е доказано възникването и съществуването на
публични вземания в размер на 4 006.48 лв., от които главници – 3 825 лева и лихви —
181.48 лева за данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци, декларирани с
Декларация по чл. 14 от ЗМДТ, вх. № 266/10.06.2013 г. за имот с номер на партида
4
*********/001, дължими към Община Оряхово. Национална агенция за приходите
поддържа, че съдът по несъстоятелност следвало да предвиди поредност на удовлетворяване
по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ за предявените вземания в общ размер на 6 071 768.06 лв. Не
спори, че чл. 638, ал. 4, изр. 3 от ТЗ въвежда забрана на налагане на обезпечителни мерки по
реда на ДОПК върху имуществото на длъжника след откриване на производството по
несъстоятелност, но поддържа, че обезпечителната мярка била наложена на 05.10.2016 г. -
преди датата на Решение № 389 от 23.02.2017 г. по т. д. № 4260/2016 г. на СГС. Както в
разпоредбата на чл. 638, ал. 4, изр. 3 от ТЗ, така и в останалите разпоредби на ТЗ, не била
регламентирана пречка за вписване в съответния регистър на обезпечителна мярка,
наложена преди откриването на производството по несъстоятелност. Поради това
независимо, че вписването на запора, наложен с Постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки № С160022-023-003191/05.10.2016 г., издадено от
публичен изпълнител при ТД на НАП – София да е извършено от длъжностното лице в
ЦРОЗ след датата на откриване на производството по несъстоятелност срещу длъжника,
доколкото същият е наложен преди тази дата, съставлявал основание за посочените
публични вземания да бъде предвидена посочената поредност на удовлетворяване.
Разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ била императивна и не подлежала на стеснително
тълкуване.
Ответникът „Евробилд София” АД редовно призован на основание чл.50, ал.2
ГПК, не е подал отговор на исковата молба.
Синдикът К.Б. е дал становище за неоснователност на исковете.
„София имоти мениджмънт“ ООД в качеството на трето лице помагач, чрез
процесуалния си представител адв.С., оспорва исковете като неоснователни.
От извършена служебна справка по партидата на „Евробилд София” АД в
Търговския регисът се установява, че спрямо него с Решение № 389/23.02.2017 г. по т.д.№
4260/2016 г. на СГС е обявена неплатежоспособността на с начална дата 31.03.2014 г. и е
открито производството по несъстоятелност. Синдик на дружеството е К.Б..
С молба изх. № 24-28-973/16#51/14.09.2020 г. Националната агенция за
приходите е предявила за приемане за удовлетворяване в производството по
несъстоятелност на „Евробилд София” АД публични вземания към него в общ размер на
598 969.37 лв., от които 512 153.78 лв. - главници и 86 815.59 лв. - лихви.
На 30.09.2020 г. в ТРРЮЛНЦ по партидата на „Евробилд София” АД в
Търговския регистър е обявен списък на неприети вземания, в който са включени
предявените публични вземания.
В срока по чл. 690 от ТЗ, Националната агенция за приходите е депозирала
възражение изх. № 24-28-973/16#52/06.10.2020 г. срещу списъка на неприетите вземания.
С Определение от 260704/04.02.2021 г., постановено по т. д. № 4260/2016 г. по
описа на СГС, на основание чл. 692, ал. 2 от ТЗ, обявено в ТРРЮЛНЦ под №
20210205141843 съдът по несъстоятелността е изменил списъка на неприети вземания. Без
уважение е оставено възражението, в частта му относно публични вземания в размер на
4 006.48 лв., от които главници – 3 825 лева и лихви — 181.48 лева. Неприетите публични
вземания са за данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци, декларирани с
Декларация по чл. 14 от ЗМДТ, вх. № 266/10.06.2013 г. за имот с номер на партида
*********/001, дължими към Община Оряхово. Съдът се мотивирал, че не са ангажирани
доказателства за установяване на вземането по реда предвиден в ДОПК – ревизионен акт,
съответно акт за установяване на задължения съставен по реда на чл.107, ал.3 ДОПК, или
декларация от собственика по реда на чл.14 ЗМДТ.
В Търговския регистър по партидата на „Евробилд София” АД под №
20190809095356 е обявен списък на неприети от синдика вземания на кредитори на
дружеството в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ, в който са включени всички публични вземания,
предявени от Националната агенция за приходите с молба с изх. № 24-28-
5
973/16#34/02.07.2019 г. с основание, че същите не са предявени в срока по чл.685 и чл.688
ТЗ.
Национална агенция за приходите, в срока по чл.690 от ТЗ е депозирала
възражение изх. № 24-28-973/16#37/15.08.2019 г. срещу списъка с което е поискала
вземанията да бъдат включени в списъка на приетите вземания като обезпечени с
Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № С160022-023-
003191/05.10.2016 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП - София, вписано в
ЦРОЗ под № 2017031401648, даващо право на привилегировано удовлетворяване на
публичните вземания по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ.
С Определение от 260704/04.02.2021 г., постановено по т.д.№ 4260 по описа на
СГС за 2016 г., вписано с № 20210205141843 по партидата на длъжника в Търговския
регистър, неприетите вземания са включени в списъка на приети вземания, но с поредност
на удовлетворяване не по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ. Съдът приел, че след изменението на чл.26,
ал.3, т.11 от ЗОЗ, ДВ бр.105/2016 г., съгласно разпоредбата на ПДР на ЗИЗОЗ е предвидено
запазване действието само на вписани към този момент особени залози, поради което
вписания след откриване на производството по несъстоятелност запор наложен по реда на
ДОПК, не поражда правото на привилегирован кредитор за вземания, възникнали до датата
на постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност.
С молба на Национална агенция за приходите са предявени публични вземания
с основание за възникването им Ревизионен акт № Р-22220216003956-091- 001/20.03.2019 г.,
издаден от ТД на НАП – София.
Представени са Постановление за налагане на предварителни обезпечителни
мерки № С160022-023-003191/05.10.2016 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на
НАП - София, с което е наложен запор по реда на ДОПК и определение от 14.02.2017 г. на
АССГ по адм.д.№ 1251/2017 г., Първо отд., 14 състав за продължаване на техния срок.
Представено е удостоверение № 1076800/15.03.2017 г. издадено от ЦРОЗ,
удостоверяващо че по партида ********* на „Евробилд София“ АД, въз основа на
Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № С160022-023-
003191/05.10.2016 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП - София, е
извършено вписване № 2017031401648 на разпореждане за служебно вписване на запор на
имущество по чл.4 от ЗОЗ, с период на действие на вписването до 14.03.2022 г.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема от
правна страна следното:
Предмет на установителния иск по чл.694 от ТЗ е установяване
съществуването или несъществуването на определено вземане към длъжника в
производство по несъстоятелност, респективно наличието или не на обезпечение или
привилегия на това вземане. Следователно на установяване подлежи съществуването на
конкретно материално правоотношение между кредитор и длъжник в производството по
несъстоятелност. Материално-правната легитимация определя и страните в производството
по специалния установителен иск по чл.694 от ТЗ. Ищец по този иск може да бъде: 1.
кредитор, който е направил възражение срещу неприемане на предявеното от него вземане
/положителен установителен иск/; 2. кредитор, който е направил възражение срещу
приемане вземането на друг кредитор /отрицателен установителен иск/ и 3. длъжникът в
производство по несъстоятелност, когато оспорва прието вземане /отрицателен
установителен иск/. В зависимост от това, кой е предявил установителния иск, пасивно
процесуалноправно легитимирани по същия са съответно: в хипотезата на предявен
положителен установителен иск от кредитор - ответник е длъжникът; в хипотезата на
предявен отрицателен установителен иск от кредитор - ответници са длъжникът и
кредиторът, чието вземане е оспорено, а при отрицателен установителен иск, предявен от
длъжника - ответник е кредиторът, чието прието вземане е оспорено. Предметните предели
на установяването в процеса се определят с молбата на кредитора за предявяване на
6
вземането му пред синдика, респективно с определението на съда по разгледаното
възражение срещу списъка и е недопустимо установяването на вземане което е
индивидуализирано в исковата молба по чл.694 ТЗ с различни основание, произход, размер
и обезпечение от посочените в съставените от синдика списъци на приетите и неприетите
вземания, съответно от посочените в определението на съда по чл. 692, ал. 4 ТЗ.
В случая са предявени установителни искове с правно основание чл.694, ал.2,
т.1 от ТЗ. Същите са допустими, тъй като са налице специалните процесуални предпоставки
за това - спрямо ответника е открито производство по несъстоятелност, вземанията на
ищеца са били включени в съставен от синдика списък на неприетите вземания, а
подаденото в срок възражението на кредитора е оставено без уважение с определението по
чл. 692, ал. 4 ТЗ на съда по несъстоятелността. Исковете са предявени пред съда по
несъстоятелността в 14-дневен срок от датата на обявяване в търговския регистър на
определението на съда по чл.692, ал.4, разгледан е от друг състав на съда и при участието на
синдика, което е задължително /изм. на чл.694 от ТЗ в ДВ, бр. 105/2016 г./.
Съгласно чл. 687, ал.2 ТЗ синдикът вписва служебно в списъка на предявените
вземания и установеното с влязъл в сила акт публично вземане. Правомощието /право и
същевременно задължение/ на синдика да впише служебно тези вземания означава, че по
отношение на тях не важат правилата за предявяване и съответно не се прилагат
предвидените преклузивни срокове за предявяване на вземания по чл.685, ал.1 ТЗ и чл.688,
ал.1 ТЗ. В случай, че синдикът пропусне да впише такива вземания, кредиторът може да
иска тяхното вписване. Разпоредбата на чл.687, ал.2 от ТЗ касае вземания, възникнали
преди откриването на производството по несъстоятелност, тъй като възникналите след
откриването му задължения подлежат на изпълнение на падежа им, а при неизпълнение
съгласно чл.688, ал.3 могат да се предявят за удовлетворяване в производството безсрочно.
I./ Относно вземанията в общ размер от 4 006.48 лева, от които главници от 3
825 лева и лихва за забава от 181.48 лева, представляващи такса битови отпадъци и местен
данък за периода 2015 г. – 2019 г. за имота в гр. Оряхово:
Задълженията за данък недвижими имоти представляват публични общински
вземания /чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК/. Такива са и задълженията за такса битови отпадъци
/чл.162, ал.2, т.З ДОПК/. Съгласно чл.166 от ДПОК, с чл.4, ал.1, вр. с чл.96 от ЗМДТ,
установяването на публичните вземания за местен данък и такса битови отпадъци се
осъществява по реда на ДОПК. Нормите на Глава XIV от ДОПК определят, че публично-
правните задължения се установяват с подавани от лицата Декларации /чл.104 и сл. от
ДОПК/, чрез издаване на Акт по чл.107 от ДОПК, или чрез издаване на Ревизионен акт
/чл.108 и сл. от ДОПК/.
Към молбата за предявяване на вземания не са приложени Декларации по
чл.14 от ЗМДТ, вр. с чл.103 от ДОПК. акт по чл.107. ал.З от ДОПК или Ревизионен акт, а
писмо от Кмета на община „Оряхово“ до Началника на отдел Търговска несъстоятелност
при НАП и приложената към него справка.
При тези доказателства съдът не може да приеме вземанията за установени по
предвидения от ДОПК ред и същите не следва да бъдат приети.
II./ Относно привилегията на вземанията на въззивника:
С разпоредбата на чл.722, ал.1 от ТЗ е предвиден ред за удовлетворяване на
приети вземания в производството по несъстоятелност като съгласно чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ
първи по ред са вземанията, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана,
вписани по реда на Закона за особените залози - от получената сума при реализацията на
обезпечението.
По делото е установено, че в производството по несъстоятелност на ответника
са приети за удовлетворяване вземания на публични вземания в размер на 6 071 768.06 лв.,
7
предявени от Национална агенция за приходите с молба с изх. № 24-28-973/16#34/02.07.2019
г. Вземанията са обезпечени със запор, наложен с Постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки № С160022-023-003191/05.10.2016 г., издадено от
публичен изпълнител при ТД на НАП - София, вписан в ЦРОЗ под № 2017031401648.
Спорен е въпросът дали вземанията се ползват от привилегията по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ.
Въззивният съд намира, че привилегията по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ на приетите
процесни публични вземания, произтичаща от наложените запори по реда на ДОПК не
съществува.
Вписването на процесните обезпечителни мерки, наложени по реда на ДОПК,
е недопустимо. С разпоредбата на чл.26, ал.3, т.11 от ДОПК /ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от
19.12.2007 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2008 г./, е предвидено в ЦРОЗ да се вписва запорът,
наложен по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. С изменението на тази
норма с ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г., е отпаднала възможността за вписване
на наложените по реда на ДОПК обезпечителни запори. В случая вписването на запора е
извършено на 14.03.2017 г., към която дата ЗОЗ не предвижда такава възможност, което
обуславя и недопустимост на извършеното вписване.
Вземанията, обезпечени с имущество, върху което е наложен залог, ипотека,
запор или възбрана, както и запор, вписан по реда на ЗОЗ, се удовлетворяват
предпочтително когато се реализира продажбата на обезпеченото имущество по силата на
чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ.
Преобладаващо в правната доктрина и съдебната практика е становището за
корективно тълкуване на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ в частта, предвиждаща привилегия при
удовлетворяване на вземанията, обезпечени със запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ.
Приема се, че вписването на запор има за последица противопоставимост на правата на
обезпечения кредитор по отношение на кредитор, в чиято полза е учреден по-късно особен
залог върху запорираното имущество /чл. 12, ал. 2 и чл. 30, ал. 1 ЗОЗ/, като при
принудително изпълнение заложният кредитор ще има качеството на хирографарен, а не на
обезпечен. Вписването на запор по реда на ЗОЗ не дава право на взискателя да се
удовлетвори предпочтително от имуществото, върху което е учреден запора, като такова
право не може да има и кредиторът с прието вземане в производството по несъстоятелност.
Вписването на запора по реда на ЗОЗ, има за цел да противопостави правата на
лицето, в чиято полза е вписан на правата на кредитора, в чиято полза е учреден по-късно
особен залог върху имуществото. Залогът, вписан след запора върху същото имущество, не
може да се противопостави на правата на вписалия запора, по силата на чл. 12, ал. 2 и чл. 30,
ал. 1 от ЗОЗ. В този случай вписалият залог има качеството хирографарен кредитор.
Вписването на обезпечителните мерки, конкретно запор, по реда на ЗОЗ има за цел не право
на предпочтително удовлетворяване, а предимство при конкуренция на различните способи
на принудително реализиране на заложното право. С оглед чл.32а от ЗОЗ, вписването на
насочване на принудително изпълнение по реда на ГПК или ДОПК осуетява изпълнение от
заложния кредитор в случай, че то не е вписано от него преди това. Взискателят няма
предимство спрямо конкуриращ кредитор. Този извод се налага с оглед нормите, уреждащи
индивидуалното принудително изпълнение, чл.459, ал.1 вр. чл.457, ал. 1 и чл.460 ГПК, така
както са разяснени в т. 7 от Тълкувателно решение № 2 от 26. 06. 2015 г. по т. д. № 2/2013 г.,
на ОСГТК на ВКС и чл. 217, ал. 1 и 3 и чл. 194, ал. 5 ДОПК. В подкрепа на това е
разпоредбата на чл.638, ал.4 от ТЗ, предвиждаща непротивопоставимост на кредиторите на
несъстоятелността на наложените в изпълнителното производство запори и възбрани, както
и разпоредбата на чл.724 ТЗ, която изрично урежда реда за удовлетворяване на обезпечен
кредитор и на кредитор с право на задържане и посочва как се извършва разпределението на
продажната цена на заложена или ипотекирана вещ, съответно на вещ, върху която има
право на задържане, но не и на възбранена или запорирана вещ.
С разпоредбите на чл. 200 от ДОПК и чл.202, ал.1 и ал.3 ДОПК е определен
8
релевантният момент на налагането на запора /както на изпълнителния, така и на
обезпечителния запор/ и това е денят на получаване на запорното съобщение от банката или
от третото задължено лице. От наложения обезпечителен запор не произтича привилегия на
кредитора за предпочтително удовлетворяване на вземанията, за чието обезпечаване е
наложен запорът, от сумите по запорираните банкови сметки. Разпоредбата на чл. 722, ал. 1,
т. 1 от ТЗ регламентира, че привилегията на вземането възниква от вписването на
обезпечителния запор по реда на ЗОЗ, поради което релевантен за поредността на
удовлетворяване на вземането е не моментът на налагането на запора по реда на ДОПК /с
издаването на постановление на публичния изпълнител по чл. 200 от ДОПК и връчването на
запорните съобщения/, а датата на вписването му в Централния регистър на особените
залози по реда на ЗОЗ, съгласно чл.12, ал.2 от ЗОЗ. От този момент той става
противопоставим както на третите лица, от кръга на тези, посочени в цитираната норма -
кредитори на същия длъжник в полза на които при условията и по реда на този закон се
учредява залог върху вземане или върху продадено, отдадено на лизинг или запорирано
имущество. Вписването на запора в ЦРОЗ поражда действието занапред. Същото не е
елемент от фактическия състав на налагането му, но е от значение за неговата
противопоставимост на трети лица при конкуренция с правата на други кредитори от кръга
на тези по чл.12, ал.2 от ЗОЗ. Привилегията на вземането следва да е налице към датата на
откриване на производството по несъстоятелност, тъй като е недопустимо след тази дата
чрез действия на кредитора или на длъжника да се променя редът за удовлетворяване на
вземанията в универсалното принудително изпълнение, каквото представлява
производството по несъстоятелност. Нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ свързва
привилегията на вземането не с налагането на запора, а с вписването му по реда на ЗОЗ.
Датите на вписване на процесните запори, наложени по реда на ДОПК, в
ЦРОЗ, следват датата на откриване на производство по несъстоятелност на ответника, което
е в противоречие с разпоредбата на чл.638, ал.4 изр.3 от ТЗ, съгласно която след откриване
производство по несъстоятелност не могат да се налагат обезпечителни мерки по реда на
ДОПК или ГПК. Това обуславя извода, че за НАП не съществува привилегията, предвидена
в чл. 722, ал.1, т. 1 от ТЗ. Вписването в ЦРОЗ след откриване на производството по
несъстоятелност на запор, наложен преди откриването на производството по
несъстоятелност, не може да бъде противопоставено на останалите кредитори на
несъстоятелността.
Изложеното се подкрепя от съдебната практика, намерила израз и в
Определение № 238/10.05.2021 г. по т.д.№ 1597/2020 г. на ВКС, ТК, IIт.о.
Предвид изложеното въззивната жалба е неоснователна и обжалваното
решение следва да бъде потвърдено като законосъобразно постановено.
Воден от горното съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261380 /06.10.2021 г. по гр. дело № 1355/2020 г.
СГС, VI-14 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10