Определение по дело №43/2021 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: 2
Дата: 16 март 2021 г. (в сила от 16 март 2021 г.)
Съдия: Павел Александров Ханджиев
Дело: 20212001000043
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 10 март 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2
гр. Бургас , 15.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на петнадесети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел А. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова

Христина З. Марева
като разгледа докладваното от Павел А. Ханджиев Въззивно търговско дело
№ 20212001000043 по описа за 2021 година
Делото е образувано по повод въззивната жалба на О. П. против решение №
433 от 30.11.2020 г., постановено по т.д. № 70/2020 г. на Окръжен съд -
Бургас, с което общината е осъдена да заплати на “Р.” ООД сумата 30 870 лв.,
представляваща неустойка за забавено плащане по договор $ Д-610 от
02.12.2016 г., ведно със законната лихва от 13.02.2020 г. до изплащането,
както и разноските по делото.
Въззивникът е останал недоволен от решението, което било
неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални
нарушения.
Неправилно съдът приел, че в договора между страните има уговорена
неустойка. В текста на чл. 15 от договора не бил използван термина
“неустойка” или “обезщетение”. Изрично било посочено, че при забава се
дължи “лихва за забава”. След като не била уговорена неустойка, искът за
заплащане на такава бил неоснователен и следвало да се отхвърли.
Дори да се приеме, че страните са уговорили неустойка, съдът
неправилно оставил без уважение възражението на ответника за нищожност
на тази клауза поради противоречие с добрите нрави. В настоящия случай
уговореният размер на неустойката очевидно излизал извън характерните
обезщетителна и санкционна функция. Съдът не взел предвид вида и размера
на обезщетението, което неустойката обезпечава, нито съотношението между
размера на същата и очакваните от кредитора евентуални вреди от
неизпълнението на парично задължение. Още при сключването на договора
договорената неустойка била в размер многократно надвишаващ мораторната
лихва за забава и въпреки формалното ограничение до 20 % от стойността
на договора била очевидна аморалната несъразмерност. При месечните
задължения за общината било възможно неустойката да достигне до размер,
1
надвишаващ размера на дължимото по съответната фактура плащане.
Дори да се приеме, че уговорката за неустойка не е нищожна, съдът
необосновано и неправилно оставил без разглеждане искането на общината
размерът на неустойката да бъде намален до размера на законната лихва за
периода, тъй като общината била изпълнила задължението си и въпреки
забавата ищецът не претърпял никакви вреди. В случая били налице и двете
условия за намаляване на неустойката: тя била прекомерно голяма в
сравнение с претърпените вреди и задължението било изпълнено.
Отправя се искане да бъде отменено изцяло обжалваното решение и
делото да бъде върнато за произнасяне по възражението с правно основание
чл. 92, ал. 2 ЗЗД, а ако се приеме, че не са налице основания за връщане - да
бъде постановено решение за отхвърляне на предявения иск. Претендират се
разноските по делото.
Въззиваемият “Р.” ООД е представил отговор на въззивната жалба, с
който я оспорва и иска обжалваното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Излага подробни правни доводи за
неоснователност на оплакванията на въззивника.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с въззивната жалба
констатира, че тя е подадена от надлежна страна, която има правен интерес от
обжалване на решението, в законния срок, и срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 267 ГПК Бургаският
апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивната жалба на О. П. срещу решение №
433 от 30.11.2020 г., постановено по т.д. № 70/2020 г. по описа на Окръжен
съд - Бургас.
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание с призоваване на страните
на 22.04.2021 г. от 9,45 часа.
УКАЗВА на страните възможността да посочат електронен адрес, на
който да им се изпращат книжата по делото и постановените съдебни актове,
съгласно чл. 44, ал. 3 ГПК, както и да посочат телефонен номер, на който да
получават съобщения по делото, по реда на чл. 44, ал. 2 ГПК.
Определението не може да се обжалва.
Да се призоват страните, като им се изпрати и препис от настоящото
определение.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3