Решение по дело №723/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от началник отдел „Оперативни дейности” Бургас, дирекция „Оперативни дейности”, ГД Фискален контрол, Ц. Н., против решение № 187 от 12.03.2024 г., постановено по АНД № 4439/2023 г. на Районен съд – Бургас.

Касационният жалбоподател, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. В жалбата твърди, че решението е неправилно. Иска да се отмени и да се потвърди наказателното постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът Е. Яни – Г. Г., редовно уведомен, се представлява от упълномощен представител, който оспорва касационната жалба. Представя писмен отговор, в който излага съображения за неоснователност на жалбата. Иска решението на районния съд да бъде оставено в сила, алтернативно – да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което наказателното постановление да бъде отменено. Иска присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба, подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С решение № 187 от 12.03.2024 г., постановено по АНД № 4439/2023 г. на Районен съд – Бургас, е изменено наказателно постановление № 725899-[рег. номер]/26.09.2023 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на ответника, за нарушение на чл.3, ал.8, т.1 от Наредба Н18/13.12.2006 г. на МФ на основание чл.185, ал.2, изр.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер]., в частта относно приложената санкционна разпоредба като съдът е преквалифицирал по чл.185, ал.2, изр.2, вр. ал.1 (ред. ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 8.03.2013 г.) от ЗДДС и е намалил размера на имуществената санкция [рег. номер]. на 500 лв.

За да постанови този съдебен акт районният съд е приел, че АУАН е съставен, а НП – издадено от компетентни органи, в обхвата на техните правомощия. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Изложени са мотиви, според които нарушението е доказано, както и, че няма пречка с един АУАН да се установят няколко нарушения, стига от неговото съдържание да става ясно за какво нарушение се ангажира отговорността на санкционираното лице. Съдът е приел, че в случая АНО неправилно е наложил санкцията по чл.185, ал.2 от ЗДДС, тъй като самият наказващ орган не е констатирал, че в следствие на установеното нарушение е настъпило неотразяване на приходи. По тази причина, според съда, правилната санкционна разпоредба е чл.185, ал.2, изр. последно, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС, действала към датата на деянието, ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 8.03.2013 г.

Н. следващо място е обсъдено, че въпреки, че в НП е отразено, че нарушението е в условията на повторност, нито в АУАН, нито в НП е посочено с кое наказателно постановление, което да е влязло в законна сила, се касае за повторност. Така било нарушено правото на защита на лицето да се защити, както срещу вменяваното му нарушение, така и за това дали е спазен срока, за да е налице признакът повторност.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията в касационната жалба са неоснователни.

Установено е, че на 03.08.2023 г. в 13,20 ч. била извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС – кафе автомат, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от Е. „Яни – Г. Г.. При проверката било установено, че наличният кафе автомат е работещ, свързан с електрическо захранване. Преди легитимирането на органите по приходите били извършени три контролни покупки – контролна покупка в 12:07:35 ч. на едно кафе еспресо, на стойност 0,70 лв., платено с по една монета от 0,50 лв. и една монета от 0,20 лв., поставени в специално обособен монетник; контролна покупка в 12:36:53 ч. на едино капучино, на стойност 0,80 лв., заплатено с монета 1 лв., поставена в специално обособен монетник; контролна покупка в 13:09:00 ч. на едно кафе със сметана, на стойност 0,80 лв., заплатено с монета 1 лв., поставен в специално обособен монетник. За извършените плащания на топли напитки на екрана на ФУВАС не се визуализирал номер на фискален бон, нито номер на фискално устройство.

Съгласно чл.3, ал.8, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. лице, което извършва продажби на стоки или услуги чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване, с изключение на услуги по обмяна на валута, е длъжно да регистрира и отчита всяка продажба чрез ФУВАС, като фискалният бон, регистриращ продажбата, се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ.

По делото не се твърди, че ответникът е изпълнил императивното изискване на посочената правна норма.

1. Правилно районният съд е приел, че въпреки, че в НП недвусмислено е посочено, че нарушението е извършено повторно, административнонаказващият орган не е ангажирал доказателства по смисъла на т.35 от ДР на ЗДДС, въз основа на които да се приеме, че нарушението е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение.

Самият касационен жалбоподател, в касационната жалба сочи, че в НП не са изложени твърдения за повторност на нарушението и не е наложена санкция, предвидена за повторност. Единствено е отбелязано, че е налице друго констатирано нарушение в предходен период, което е утежняващо обстоятелство, но наложената санкция е в минимален размер за първо нарушение.

2. Правилно районният съд е приел, че АНО неправилно е наложил санкцията по чл.185, ал.2 от ЗДДС, тъй като не е констатирал, че в следствие на установеното нарушение е настъпило неотразяване на приходи. Твърдение и доказателства в тази насока няма нито в АУАН, нито в НП. Такъв факт не е изследван и не е предявен на търговеца със съставения акт за установяване на адмиинстративно нарушение. Така е допуснато съществено процесуално нарушение, с което се ограничава правото на защита на санкционираното лице, разполагащо с гарантирано му от процесуалния закон право да разбере, като му бъдат своевременно предявени фактите, срещу които да организира защитата си. По тази причина касационният състав споделя извода на районния съд, че правилната санкционна разпоредба е чл.185, ал.2, изр. последно, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС, действала към датата на деянието, ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 8.03.2013 г.

Предвид изложеното, решението на Районен съд – Бургас е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника направи искане за присъждане на разноски за касационната инстанция, но не представи доказателства за такива. След приключване на устните състезания и след обявяване на делото за решаване е постъпила молба с вх.№ 5909/30.05.2024 г. от адв. Р., в която сочи, че пропуснала да представи договора за правна защита и съдействие, поради което го прилага с молбата.

Касационният състав намира, че на ответника не следва се присъждат разноски, поради непредставянето на доказателства за разноски до приключване на устните състезания. Така другата страна не е имала възможност да вземе становище както по основателността, така и по размера на заявените разноски.

Предвид изложеното и на основание чл.221, ал.2 АПК, А. съд – Бургас, XXVI-ти състав,

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В С. решение № 187 от 12.03.2024 г., постановено по АНД № 4439/2023 г. на Районен съд – Бургас.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски за касационната инстанция от процесуалния представител на ответника Е. Яни – Г. Г., ЕИК *********.

Решението е окончателно.