МОТИВИ
към присъда по НОХД № 121 по
описа за 2018 г. на ШОС
Подсъдимият Р.Х.Х. с ЕГН ********** е предаден на съд по
следното обвинение:
За това, че на 10.06.2016 г. на
панорамен път „Шуменско плато“, км.8+940 м./ на 750 м. след разклона за вила
„Пазачница“ в посока към „Гроба на курсистите“, при управление на МПС –
мотоциклет марка „Хонда CBR“ с рег. № Н **** В със скорост от 102,5 км/ч,
нарушил скоростта за движение по пътищата: чл.21, ал.1 от ЗДвП „При избиране
скоростта на движение извън населено място на водачът на ППС от категория „А“ е
забранено да превишава скорост от 80 км/ч“ и по непредпазливост причинил
смъртта на Б.А.М. с ЕГН **********, кат деецът е избягал от местопроизшествието-
престъпление по чл.343, ал.3 предл.ІІІ във вр. с ал.1 б.”в”, във вр. с чл.342 ал.1 от НК
В съдебно
заседание прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение и предлага на съда,
предвид разпоредбата на чл. 373 ал.2 от НПК и наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, да
определи на подсъдимия наказание “лишаване от свобода” в размер на 4 години,
което на основание чл.58а, ал.1 от НК да бъде редуцирано на 3 години, както и да се наложи наказание „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 3 /три/ години.
Преди даване
ход на разпоредителното заседание от пострадалите Ф.И.Х., А.М.Х. и Б.С. М. са
депозирани молби с правно основание чл.76-79 от НПК с искане да бъдат
конституирани като частни обвинители по делото.
Молбите се поддържат в съдебно заседание от пострадалите лица и от
процесуалният им представител. С определение в разпоредителното заседание съдът
конституира пострадалите лица като частни обвинители. Частните обвинители и
повереникът им поддържат повдигнатото на подсъдимия обвинение и молят съда да
му определи наказания „Лишаване от свобода” и „Лишаване от право да управлява
МПС” в размера, поискан от прокурора.
Разпитан на
досъдебното производство, подсъдимият посочва, че не би предоставил мотора си
на друго лице да го управлява, като заявява, че не си спомня нищо свързано с
пътнотранспортното произшествие. В съдебно заседание изразява съжаление за
случилото се.
Процесуалният
представител на подсъдимият в съдебно заседание моли съда при определяне на
наказанията на подзащитния му да отчете наличието на смекчаващи отговорността
обстоятелства и да признае подсъдимия за виновен за деяние по чл.343 ал.1 б.”в” предл. първо във вр. с чл.342 ал.1 от НК. Защитникът излага доводи за липса на
доказателства в подкрепа на обвинението по чл.343, ал.3, пр.ІІІ от НК, като
моли съда да оправдае подсъдимия, че е избягал от местопроизшествието. Моли
наказанието „Лишаване от свобода“ да бъде определено по реда на чл.58а от НК и
изпълнението му отложено по реда на чл.66 от НК, а наказанието „Лишаване от
право да управлява МПС” да бъде определено за срок от 1 /една/ година.
Подсъдимият преди даване ход на съдебното
следствие изрази съгласие за разглеждане на делото при
условията на съкратено съдебно следствие – по чл.371 т.2 от НПК, като призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не
се събират доказателства за тези факти. Съдът след като съобрази, че направеното самопризнание
се подкрепя от доказателствата по делото, с определение обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
На основание чл.373 ал.3 от НПК съдът приема за установени от фактическа страна изложените
в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно:
Обвиняемият Р.Х. и пострадалият Б.
М. били близки приятели, както и колеги в предприятие „Алкомет“ АД гр.Шумен. На
10 юни 2016 г. имали празник, за който работодателят им осигурил храна и
напитки. Празненството било определено да бъде в близост до „Стария град“ на
Шуменското плато. Празника следвало да започне след 14,00 часа. Пострадалият и
свидетелят С. Х.отишли на празненството около 14,30 часа на посочената дата с
автомобила на пострадалия. По-късно на празненството се присъединил и
обвиняемия Х., който бил със своя мотоциклет марка „Хонда“ СВR с рег.№ Н **** В. Обвиняемият и пострадалият
били на една маса със свидетеля Ж. Ж.. Тримата консумирали храна и напитки,
както и бира. Около 16,30 часа обв. Х. станал от масата и казал, че иска да
покара мотора си. В същото време пострадалият М. също станал и поискал да се
повози на мотора. Двамата се отправили към мястото където бил паркиран
мотоциклета. В това време започнали да се разотиват и другите участници в
празненството. Свидетелят С. А., докато преминавал в близост до мястото
обособено за паркинг видял, че обв. Х. се бил качил на мотора си и точно в това
време и пострадалия сядал зад него. Видял ги като потеглили по пътя, като
обвиняемият бил с каска, а пострадалият без такава. Свидетелят А. ясно различил
двамата, като сочи, че мотора се управлявал от обв. Х., а зад него на мотора
бил и пострадалият М.. След това ги изгубил от поглед, но двамата се отправили
от „Стария град“ по панорамния път към „Гроба на курсистите“. Свидетеля И. И.около
16,30 часа бил във вила „Пазачница“ и докато чакал да го обслужат чул
оглушителен рев от мотор по пътя за паметника. Времето било ясно, пътното
платно сухо и без неравности. След отминаване на вила „Пазачница“ на прав пътен
участък и непосредствено преди ляв завой обв. Х. управлявал мотоциклета със скорост
от 102,5 км/ч. и преди завоя употребил
аварийно спирачки. При аварийното спиране обвиняемият загубил контрол над
мотоциклета, не успял да го овладее, не можал да направлява моторното превозно
средство по посока на следващия се завой. В резултат на развитата скорост моторът излязъл в дясно от
пътното платно, след което отскочил поради наличното извън пътя възвишение. При
скока от мотора изпаднали, както обвиняемия Х., така и пострадалия М.. Моторът
се ударил със задната си част в дърво и след това паднал на земята. След като пострадалия
паднал от мотора, ударил главата си, като получил черепно-мозъчна травма и
следваща се асфикция с летален изход.
Свидетелят
Иванов, малко след като чул оглушителен рев от мотор, решил да се разходи по
платото. С автомобила си се отправил в посока от вила „Пазачница“ към острия
завой. Спрял там и започнал да се преоблича в спортни дрехи. В този момент от
храстите в близост се изправил млад мъж и се насочил към него. Не отговорил на
въпросите на свидетеля, кой е и какво става. Видял, че държи в лявата си ръка
каска за мотор, а на дясната предмишница има охлузване. Свидетелят се изплашил
от поведението на непознатия, който отминал автомобила му, като мълчал и въобще не отговарял. Свидетелят И.веднага се качил в автомобила си и потеглил
в посока „Гроба на курсистите“. Не съобщил на полицията за видяното. След като
се разходил по платото и се върнал във вила „Пазачница“ казал на персонала в
заведението какво е видял.
Около 16,45
часа свидетелят М. М.– лекар в ДКЦ І гр.Шумен, докато се разхождал с
приятелката си в посока от „Гроба на курсистите“ към вила „Пазачница“, преди големия завой вижда млад мъж, който е
застанал между пътното платно и банкета. Свидетелят се приближил към него и
непознатият го помолил да се обадят на „Бърза помощ“. Младият мъж бил с една
маратонка и охлузвания. Свидетелят изминава разстояние от около 40 метра, за да
търси обхват на мобилен оператор, но не намерил такъв. По пътя си срещнал и
други негови познати, също лекари. Върнал се с тях и намерили пострадалия и мястото на
произшествието. Свидетелят М. установил, че пострадалия няма жизнени функции.
Успял да се обади на тел. 112 в 17,50
часа. Около 18,00 часа полицай Ж.-служител на ПП-КАТ при ОД МВР гр.Шумен
получава сигнал за станалото ПТП в района на панорамния път на Шуменско плато.
Посетил веднага района, тъй като се намирал в близост и на место установил,
че екипа на „Спешна помощ“ е пристигнал,
както и обвиняемия е там. Обв. Х. не отговарял на въпросите на полицай Ж.,
зададени му на место. Изпробван е с алкотест – дрегер, който не отчел наличие
на алкохол в издишания въздух. На първия проведен разпит Х. твърдял, че е пил
безалкохолна бира. Сочи, че след това се осъзнал в болницата и нищо не си
спомня около станалото ПТП.
От
проведената по време на разследването комплексна психолого- психиатрична
експертиза се установява, че осв. Р.Х.Х. не страда от психично заболяване и
неговото интелектуално развитие отговоря на възрастта му. Същия притежава
интелектуално развитие в рамките на средната норма за здраве. Не се изключва
съзнателно представена загуба за спомен като осъзнавано защитно поведение.
Видно от
заключението на СМЕ по писмени данни № 201/2016 г., подс.Р.Х. е получил
съчетана травма: гръден кош, гръбначен стълб и крайници. В епикризата била
посочена и диагноза „контузия на главата“, но в оригинала на „история на
заболяването“ № 9291/2016 г. не се установяват убедителни медицински данни в
какво се изразява тази контузия. На база клиничните наблюдения може да се
допусне, че е имал лекостепенно мозъчно сътресение. Въпреки проведените
изследвания чрез скенер на глава не са установени травматични увреждания в
областта на главата.
От
проведената съдебномедицинска експертиза за оглед и аутопсия на труп № 41/2016
г. се установява, че Б.А.М. е получил
съчетана травма на глава, шия, гръден кош и крайници.Контузия на главата:
обширно кръвонасядане и изразен травматичен оток на меките черепни обвивки в
теменната област на главата двустранно, както и в дясната слепоочна област.
Кръвоизлив под паяжиновидната мозъчна обвивка /субарахноидален/ в двете теменни
области- по-изразен в дясно. Контузия на шията: едно кръвонасядане по задната
страна на шията вдясно; счупване на бодилковия израстък и на дъгата на петия
шиен прешлен; кръвонасядане около твърдата мозъчна обвивка в същата област;
дълбоко кръвонасядане в меките тъкани и мускулатурата по задната страна на
шията около гръбнака в средната й трета. Контузия на гръдния кош: обширно
охлузване на кожата на предната гръдна и коремна стена предно странично в ляво;
ивицовидно косо разположено охлузване на кожата на гръдния кош вдясно
странично; едно охлузване и кръвонасядане в областта на гърба в дясно между
лопатката и гръбнака; едно охлузване под него между долния ъгъл на дясната лопатка
и гръбнака; ивицовидно кръвонасядане и охлузване на кожата в лявата хълбочна
област; едно охлузване на кожата в дясната хълбочно- поясна област,
косо-хоризонтално разположено; няколко по дребни кожни охлузвания и драскотини
в същата област. Контузия на крайниците: обширно петнисто охлузване на кожата
по външната страна на лявата мишница; обширно кожно охлузване по задната страна
на лявата предмишница от лакътя до китката; едно кръгловато охлузване на кожата
върху капачката на лявото коляно с разкъсноконтузна рана в центъра; едно
петнисто охлузване по предно- външната страна на лявата подбедрица – горна
трета; охлузване на кожата по предната страна на левия глезен; кожно охлузване
по предната страна на лявото ходило; едно кожно охлузване по горната страна на
дясното рамо; едно охлузване на кожата по външната страна на дясното рамо; едно
кръвонасядане по задно-външната страна на дясната мишница – горна – средна
трета; охлузване и кръвонасядане на кожата по външната страна на дясната
мишница- средна- долна; едно ивицовидно, вертикално разположено кожно охлузване
по вътрешната страна на мишницата и няколко по дребни охлузвания и драскотини;
охлузване на кожата по задната страна на дясната предмишница – горна – средна
трета; петнисто охлузване и кръвонасядане на кожата по гърба на дясната ръка в
основата на палеца. Освен посочените травматични увреждания, при огледа и
аутопсията върху трупа на Б. М. се установява: аспирация на повърнати
хранителни материи в дихателната тръба, главните и сегментарни бронхи, както и
в по-малки разклонения на бронхиалното дърво; множество точковидни и по-големи
кръвоизливи по плеврите и точковидни кръвоизливи по перикарда; остър белодробен
емфизем. Установените травматични увреждания са причинени от действието на
твърди тъпи предмети, със значителна сила по механизма на удар, притискане и
триене за охлузванията. Същите могат да бъдат получени при ПТП-мотоциклетна
травма. Непосредствената причина за смъртта се дължи на асфикция от запушване
на дихателните пътища с повърнати хранителни материали. Установената
черепно-мозъчна травма с наличие на субарахноидален кръвоизлив често причинява
повръщане и е предпоставка за хранителна аспирация у хора в безпомощно
състояние.
От
назначената допълнителна комплексна СМЕ по писмени данни № 14/2018 г. се
установява, че установената черепномозъчна травма не е пряка причина за
смъртта, но откриването на хранителни остатъци сочат на безсъзнателно
състояние, но със собствено дишане. Смъртта се дължи на усложнения, свързани с
черепномозъчната травма – повръщане и аспирация. Налице е причинно-следствена
връзка между установените травматични увреждания в областта на главата и
смъртта на пострадалия. При навременна и квалифицирана помощ на место е могло
да се избегнат последиците на леталния изход.
От
проведената автотехническа експертиза се установява, че водачът на мотоциклет „Хонда“ с рег.№ Н ****
В е управлявал със скорост - 128 км/ч, която се явява много над критичната за
движение преди навлизане в завой. При управление със скорост под 73 км/ч
водачът е могъл безпрепятствено да преодолее пътния участък. От техническа гледна точка причината за
настъпилото ПТП се явява подбраната от водача висока скорост, късното
задействане на аварийно спиране довело до невъзможност за контрол с последващо
излизане в дясно от платното за движение, непосредствено преди ляв завой.
По време на
разследването е назначена и комплексна автотехническа и медицинска експертиза,
която дава заключение, че скоростта на движение на мотоциклета „Хонда“ с рег.№
Н **** В преди настъпване на ПТП е била 28,48 м/с или 102,5 км/ч, както и че Р.Х.Х.
е управлявал мотоциклет „Хонда“ с рег.№ Н **** В към момента на произшествието.
По време на
разследването е назначена химическа експертиза № 110/21.06.2016 г. от която се
установява, че в кръвната проба иззета от Р.Х.Х. не се установява наличие на
алкохол.
По време на разследването е назначена
химическа експертиза № 113/22.06.2016 г., от която се установява, че в кръвната
проба иззета от Б.А.М. се установява наличие на алкохол, в кръвта 0,21 промила
и в урина-0,34 промила.
Изложената
фактическа обстановка се установява от събраните на досъдебното производство
гласни доказателствени средства – обясненията на подсъдимия, дадени в хода на
досъдебното производство, от показанията на свидетелите С. Б. Х., Ж. Г. Ж., С.
Х. А., М. С. М., Р.Х. М., И. А. И., С. Х. А., Йо. Ж.Ж., от заключенията на: съдебномедицинска
експертиза за оглед и аутопсия на труп,съдебномедицинска експертиза по писмени
данни, автотехническа експертиза, комплексна автотехническа и медицинска
експертиза комплексна автотехническа и медицинска експертиза, химическа
експертиза – 2 бр., от писмени материали и протоколи, приобщени по реда на
чл.283 от НПК, както и от приетите в хода на съдебното следствие писмени
доказателства.
При така
установеното съдът приема, че подсъдимия Р.Х.Х. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по с чл.343 ал.1 б.”в”, предл.
първо във вр. с чл.342 ал.1 от НК,
защото:
- обект на престъплението са обществените отношения свързани с
безопасността на движението по пътищата и обществените отношения, които
осигуряват неприкосновеността на личността и гарантират правото на живот;
- от обективна страна подсъдимия е извършил фактически действия по
"управление на мотоциклета", което съгласно константната практика на
Върховния съд е "всяка една манипулация и боравене с уредите, приборите и
механизмите му";
- безспорно се установи, че при
управлението на мотоциклета подс. Х. е нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно чл.21, ал.1 от ЗДП. Разпоредбата вменява задължение на водача при избиране скоростта на движение извън населено
място при управление на ППС от категория „А“
да не превишава скорост от 80 км/ч.
В настоящия случай подсъдимия не е изпълнил това си
задължение, тъй като не е съобразил скоростта си на движение. В пътния участък,
в който е станало пътнотранспортно произшествие, подс.Х. е управлявал
мотоциклет „Хонда CBR“ с рег. № Н **** В със скорост от 102,5 км/ч,
вместо с допустимата от закона – до 80 км/ч. Скоростта на движение на ППС не е
била съобразена от водача с релефа на местността, с обстоятелството, че
предстои навлизане в завой. Съгласно заключението на автотехническата
експертиза при
управление със скорост под 73 км/ч водачът е могъл безпрепятствено да преодолее
пътния участък.
Непосредствено преди ПТП мотоциклет „Хонда CBR“ с рег. № Н **** В се е движил
със скорост от 102,5 км/ч, като на 86,56 м. преди завоя подсъдимият е употребил
аварийно спирачки. При аварийното спиране подс.Х. загубил контрол над
мотоциклета, не успял да го овладее, не можал да направлява моторното превозно
средство по посока на следващия се завой. Мотоциклетът е навлязъл в част от пътя с настилка от чакъл, преминал е
през издадена неравност, в резултат на което е била нарушена устойчивостта на
движението му. Последвал е удар между лявата част на мотоциклета и левите страни
на подсъдимия и пътуващия зад него- пострадалия Б.А.М..
В резултат на удара постр. Б.А.М. е получил травматични увреждания: съчетана травма:
глава, шия, гръден кош, крайници;
- между претърпяното ПТП и настъпилата смърт на
пострадалия е налице пряка причинно- следствена връзка. Установената черепно-мозъчна
травма с наличие на субарахноидален кръвоизлив е причинила повръщане. Непосредствената причина за смъртта се дължи
на асфикция от запушване на дихателните пътища с повърнати хранителни материали;
- субект на престъплението е всяко наказателно отговорно лице –
подсъдимия е бил пълнолетно вменяемо лице - по време на извършване на деянието е бил в състояние да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си;
- от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия по
непредпазливост във формата на небрежност - подс.Х. не е целял и не е предвиждал настъпването на
обществено -опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи
несъобразяването и незачитането на правилата за безопасност на движението по
пътищата от страна на подсъдимия.
По отношение на квалификацията на
деянието по чл.343, ал.3, предл. ІІІ от НК по повдигнатото обвинение, съдът
намира че не са налични доказателства по
делото, които да обусловят извода, че е деецът е избягал от
местопроизшествието. Видно от гласните доказателства по делото – показанията на
свид. М. М.и И. И.се установява, че подс.Р.Х. е видян от тях на пътното платно
в непосредствена близост до мястото на произшествието. Посочените свидетели са
видели подсъдимия непосредствено след пътнотранспортното произшествие. Видно от
заключението на съдебномедицинска експертиза по писмени данни, подс.Х. е
претърпял удар и травми по тялото си в резултат на пътнотранспортното
произшествие. И двамата свидетели описват състоянието на подсъдимия, като свид.И.
И.посочва следното: “Бързо разтваряше клоните и бързо се насочи към
мен…..Момчето тръгна отстрани на колата ми в дясно. Залюля се. Нищо не каза,
през цялото време мълчеше. Според мен това момче не бе адекватно, съдейки по
действията му и погледа. Погледа му бе замаян….“ . Свид.М. заявява следното:
„…Изведнъж на големия завой /острия/ видяхме млад мъж, който бе застанал между
пътното платно и банкета……Мъжа беше разтревожен, в шок спорен мен, много
уплашен…… Приближихме се към него и той помоли да се обадим на „Бърза помощ“,
тъй като там точно няма обхват…..После момчето тръгна към действителното
произшествие……Момчето като ни заведе на мястото беше изплашено и ни молеше да
вдигнем на крака починалия мъж.“ Свид.Йо. Ж.– дежурен автоконтрольор посочва в
показанията си “…Отивайки на место заварихме екип на бърза помощ с линейка…. В
линейката се намираше Р.Х.Х., за който разбрах, че е собственик на
мотоциклета….“. Видно от събраните доказателства подсъдимият се е отдалечил от
местопроизшествието с цел да потърси помощ от минаващи хора. Произшествието е
станало в гориста местност, като към него няма видимост от пътното платно. Не без значение е и
обстоятелството, че на мястото, където е ПТП няма обхват на мобилни оператори,
за да може от там подсъдимият да повика помощ. В конкретната ситуация
отдалечаването му от местопроизшествието и излизането му на пътното платно е
напълно житейски обяснимо и логично, поради което тези му действия не следва да
се квалифицират като „бягство от местопроизшествие“. По изложените съображения
съдът го оправда по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.343, ал.3,
предл. ІІІ от НК и го призна за виновен по основния състав по чл.343 ал.1
б.”в”, предл. първо във вр. с чл.342
ал.1 от НК.
Съдът при определяне вида на
наказанието отчете обстоятелството, че за престъплението по чл. 343, ал.1, б.в,
предл. първо във вр. с чл.342 ал.1 от НК се предвижда наказание “лишаване от
свобода” от две до шест години.
Съдът на
основание чл.373 ал.2 от НПК следва при постановена осъдителна присъда да
определи наказанието на подсъдимия Р.Х.Х. при условията на чл.58а от НК.
При определяне на наказанието за
извършеното престъпление съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства – младежката възраст на подсъдимия, чистото му съдебно минало и
добрите характеристични данни. Като счекчаващо обстоятелство съдът отчете и съжалението за извършеното деяние,
изразено от подсъдимия.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът
отчете наличието на други нарушения на ЗДвП, за които подсъдимият е бил
санкциониран по административен ред.
Поради изложените по-горе
съображения съдът счете, че наказанието следва да се определи при превес на
смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, като според съда не са
налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обуславят
приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК. Гореизложените обстоятелства мотивираха
съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК могат да бъдат
постигнати като наказанието бъде определено малко над минималния размер,
предвиден в закона, а именно “лишаване от свобода” в размер на 3 /три / години.
Предвид процесуалния ред, по който е разгледано настоящото производство съдът
намира, че определеното наказание „Лишаване от свобода“ следва да се намали с
1/3 по реда на чл.58а ал.1 от НК, като на подсъдимия се наложи наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години.
Определеният размер на наложеното
наказание съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената
опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ да повлияе
поправително и превъзпитателно към спазване на законите от страна на осъдения.
Освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства
предупредително върху него, както и ще въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
По този начин и с това наказание,
съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната
превенция.
Съдът като съобрази, че
подсъдимият е бил осъждан, но е реабилитиран, като отчете младежката му възраст
и обстоятелството, че същия работи по трудов договор, намира че не е необходимо
за целите на наказанието същото да бъде изтърпяно ефективно. По изложените
съображения и на основание чл. 66 ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на
наложеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години.
На основание чл.343г от НК във
връзка с чл.37 ал.1 т.7 от НК съдът наложи на подсъдимия Р.Х.Х. наказание
„ЛИШАВАНЕ от право да управлява МПС” за срок от
2 /две/ години и 6 /шест/ месеца.
На основание чл.189 ал.3 от НПК
съдът възложи на подсъдимия да заплати
направените по делото разноски в размер на 2136,79 лв. по сметка на ОД на МВР
гр.Шумен за присъдените в полза на държавата разноски.
На
основание чл.112 от НПК съдът постанови иззетите веществени доказателства да се
пазят до приключване на наказателното производство, като след влизане на
присъдата в сила: 1 бр. предпазен шлем за мотоциклет, 2 бр. гумени черни
ръкохватки, слюда от предпазен шлем, чифт ръкавици от плат, чифт маратонки
Матстар – черни на цвят с бяла шарка с връзки №44 следва да се върнат на подсъдимия Р.Х.Х., натривка върху марля
следва да се унищожи.
Водим от горното, съдът постанови
присъдата си.
Окръжен съдия: