Р Е Ш Е Н И Е № …..
08.10.2020 год. , гр.Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І -ви
въззивен граждански състав
На осми
септември 2020 година,
в публично
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
2. МАРТИНА КИРОВА
Секретар П. У.
като разгледа докладваното от съдия М. Кирова
възз.гр.д.№ 354 по описа на ЯОС за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на "ТЕХНОСТРОЙ
- ИНЖЕНЕРИНГ 99"АД гр.Ямбол, с ЕИК
*********,
представлявано от Изпълнителния директор инж.С.П.И., депозирана чрез
пълномощника - адв.И.Д. ***, против
Решение № 34/20.01.2020 г., постановено по гр.д.№ 3549/2019 г. по описа на РС-Ямбол.
С посоченото решение първоинстанционният съд е уважил предявените от Д.Д.Д.,*** с исковата му молба против "Технострой - инженеринг
99" АД Ямбол, с ЕИК *********, представлявано от Изпълнителния директор С.П.И.,
обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ, по чл.128 т.2 от КТ и по чл.224 ал.1 от КТ, като е
признал на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, уволнението на
Д.Д.Д., извършено на основание чл.330, ал.2, т.6 във вр. чл.190, ал.1, т.7 от КТ,
поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение" със Заповед №
365/06.08.2019 год. на изпълнителния директор на „Технострой - инженеринг
99" АД Ямбол инж. С.П., за незаконно и го отменил; възстановил е на
основание чл.344, ал.1 т.2 от КТ, Д.Д.Д. на заеманата от него до уволнението
длъжност - „заместник изпълнителен директор" в предприятието на ответника
- „Технострой - инженеринг 99" АД; осъдил е на основание чл.344,
ал.1 т.3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ „Технострой - инженеринг 99" АД да
заплати на Д.Д.Д. сумата от 9 576,00 лева, представляваща
обезщетение за оставането му без работа, вследствие на уволнението за
период от пет месеца, считано от 07.08.2019 год. до 08.01.2020 год.; осъдил
е на основание чл.128, т.2 от КТ „Технострой - инженеринг 99" АД да
заплати на Д.Д.Д. сумата от 2 032,29 лева, представляваща
нетно трудово възнаграждение за периода 01.05. - 31.05.2019 год. и 01.06. -
09.06.2019 год., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
депозиране на исковата молба - 04.10.2019 г. до окончателното й изплащане; осъдил
е на основание чл.224, т.1 от КТ „Технострой - инженеринг 99" АД да
заплати на Д.Д.Д. сумата от 1
893,44 лева, представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 29 дни, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба -
04.10.2019 г. до окончателното й изплащане. Със същото решение ЯРС е осъдил
ответното Дружество да заплати на ищеца Д.Д.Д. направените пред първата
инстанция разноски в размер на 2 000
лева, както и на основание чл.78, ал.6 от ГПК, е осъдил ответното Дружество
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ЯРС сумата от 850,07 лева, представляваща сбор от дължимите
държавни такси и разноски по водене на делото, както и 5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. С акта
си първоинстанционния ЯРС е постановил на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението в
частта му относно присъденото обезщетение за оставане без работа по чл.344,
ал.1, т.3 от КТ и присъденото трудово възнаграждение по чл.128, т.2 от КТ.
С въззивната си жалба въззивникът възвежда оплаквания, че при постановяване
на решението си, ЯРС не е извършил пълна, всестранна и съвкупна преценка на
всички събрани по делото доказателства, не е обсъдил доводите, изложени от тази
страна в производството, в следствие на което е достигнал до постановяване на
неправилен, необоснован и незаконосъобразен акт. В жалбата са изложени
съображения по същество на направените оплаквания по всеки един от предявените
с ИМ в обективно кумулативно съединяване искове - предмет на спора. По първия
иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ въззивникът изтъква, че ЯРС
неправилно е възприел в какво се изразява нарушението, което не е за
“закупуване от ищеца – въззиваем за периода 2015-2016г. на СМЦ, нетипични за
дейността на ответното дружество”, а за това, че не е установено къде се
намират закупените през този период нетипични за дружеството СМЦ и къде са
вложени. В тази насока се твърди, че въз основа на извършен одит, за което е
съставена докладна записка с вх.№ 106/ 17.06.2019г., са установени липси на материали, като с оглед
на възведеното в длъжностната характеристика на “Зам. изпълнителния директор”,
каквито тр.функции е изпълнявал към този момент ищеца-въззиваем Д., същият не е
предприел необходимото, като неизисквайки информация къде се съхраняват
липсващите материали, не е осъществил контрол както за целесъобразното
използване на материално-техническата база, така и на трудовата и технологична
дисциплина, с което самият той е допуснал нарушения на трудовата дисциплина.
Приемайки, че тези нарушения имат системен характер, тъй като са извършвани в
продължение на един не кратък период от време /през 2015г.-2016г., установени
през 2019г./, както и с оглед на обстоятелството, че същите не са били
отстранени, Изп.директор е преценил, че наложеното на ищеца-въззиваем Д.
наказание “дисциплинарно уволнение” съответства както на тежестта на
допуснатите от Д. нарушения на тр.дисциплина, така и на характера на
изпълняваната работа и възложените му тр.функции, като съотношението между
двете, е прието за пропорционално. В жалбата са изложени и доводи, с които се
оборва като неправилен изводът на ЯРС, че наложеното на ищеца-въззиваем Д. на
07.08.2019г. дисциплинарно уволнение, е за нарушение, което е извършено в
периода 2015-2016г., т.е. повече от една година от извършването му, което е в
противоречие с визираните в разпоредбата на чл.194 ал.1 от КТ преклузивни
срокове за налагане на дисциплинарно наказание. В тази насока се акцентира на
факта, че нарушението за неосъществен контрол от страна на дисциплинарно
уволнения Д. в качеството му на Зам.изпънителен директор за липса на СМЦ, е
констатирано на 17.06.2019г., а наказанието е наложено на 07.08.2019г., поради
което не е изтекъл според въззивника визираният в чл.194 ал.1 от КТ срок за
налагането му. По отношение на второто описано в Заповедта нарушение се
изтъква, че първоинстанционният съд неправилно е приел в акта си, че липсва
обосновка на това вменено на Д. нарушение, поради това, че ЯРС не е анализирал
всички приложени по делото доказателства. В тази насока се излага, че от
представеното от въззивника копие от тр.книжка /стр.6-7 от същата/ се
установява фактът, че въззиваемият е работил в “Пътно поддържане Елхово” ЕООД
за времето от 05.11.2010 г. до 11.01.2016 г. като “ръководител звено” като се
твърди, че офисът му по това време е бил в сградата на Дружеството-въззивник и
е бил наясно какви автомобили притежава едното и какви МПС-та другото
дружество, същият не е имал пълномощия да получава автомобил на “Технострой -
Инженеринг 99”АД както като физическо лице, така и в качеството си било на
“Зам.изп.директор” на АД или като “ръководител звено” на посоченото ЕООД, а още
повече като пълномощник на друго лице – собственик към момента на получаване на
МПС-то. По отношение на иска по чл.344 ал.1 т.3 от КТ се оспорва като
неправилен изводът на ЯРС, изложен в мотивите на атакуваното Решение, че
ищецът-въззиваем Д., е останал без работа, поради това, че няма регистрирани
действащи трудови договори, което според въззивника противоречи на възприетото
в приложимата разпоредба на чл.225 от КТ, която е категорична, че обезщетение
се дължи, ако незаконно уволненото лице остане без работа. В тази насока се
изтъква, че от представената от въззивника в хода на развилото се производство
пред ЯРС, справка – извлечение от ИС на ТР е видно, че Д. е Управител и
едноличен собственик на капитала на две дружества, а на други две е Управител,
което оборва приетото в мотивите на атакуваното Решение, че същият е останал
без работа, още повече, че ищецът, който носи доказателствената тежест за
установяване факта на безработица по този иск, не е представил справка от
Д”БТ”, от която да е видно, че търси работа. С жалбата се оспорва и размера на
присъденото обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ като са изложени доводи, че
неправилно е приета съгласно съдебно-икономическата експертиза /СИЕ/ като база
за определяне на обезщетение БРЗ за м.февруари 2019г. от 1936 лв., а не БРЗ за
м.май 2019г. от 1 596 лв. По този иск въззивникът възвежда и допуснато от
ЯРС процесуално нарушение по чл.313 от ГПК – приобщена по делото и кредитирана
при уважаване на иска по чл.344 ал.1 т.3 от КТ справка от НАП, представена от
ищеца Д. след изтичане на преклузивния срок за приемането й. Оспорен е и
размера на присъденото обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ, като са развити
доводи, че неправилно като база за изчисление е взет размера на БРЗ за
м.февруари 2019г. – 1 936 лв., вместо БРЗ за м.май 2019г., който съгласно
заключението на вещото лице по възложената му СИЕ възлиза на 1 596 лв. По
отношение на иска с правно основание чл.128 от КТ се оспорва изводът на
първостепенния съд за допусната от страна на работодателя – въззивник, забава в
изплащането на трудовото възнаграждение на Д. за м.май 2019г., позовавайки се
на отправената до него с писмо с изх.№161/25.06.2019г. покана за получаване на
тр.възнаграждение за посочения месец, като фактът на неявяването му прави тази
претенция неоснователна. Като неоснователна и недоказана се оспорва и
претенцията по чл.224 ал.1 от КТ, която е уважена от ЯРС според заключението на
в.лице по СИЕ в размер на 1 893,44 лева, представляваща обезщетение за
неизполван платен годишен отпуск в размер на 29 дни. В тази насока се изтъква, че неправилно
съдът е възприел посочените в Заповедта за уволнение 29 дни неизползван отпуск
/19 дни неползван отпуск за 2018г. и 10 дни за 2019г./, които са посочени и от
в.лице по СИЕ, без да е съобразено обстоятелството, че от трудовото досие на Д.
е видно, че същият е ползвал платен годишен отпуск за 2019г. /от 30.04.2019г.
до 03.05.2019г./ в размер на 3 дни. По тези подробно изложени съображения, въззивникът
моли за отмяна на обжалваното решение на ЯРС и за постановяване на ново решение
от окръжния съд, с което предявените в обективно съединяване искове по чл.344,
ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, по чл.128 от КТ и по чл.224 ал.1 от КТ да бъдат
отхвърлени изцяло. Претендира присъждане на направените пред двете съдебни
инстанции разноски. С жалбата си, въззивникът е направил доказателствени
искания за попълване на делото с писмени доказателства, които
не са уважени като преклудирани по смисъла на чл.266, ал.1 от ГПК, тъй като е можело да бъдат направени, респ.представени пред
първоинстанционния съд, като в същото време във връзка с приобщаването им не се твърдят по смисъла на възведеното в
чл.266 ал.2 т.1 и т.2 от ГПК както нови, така и нововъзникнали обстоятелства,
които да обосновават попълване на делото с исканите доказателства.
В срока по
чл.263 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемия Д.Д.Д., чрез пълномощника му - адв.П. С. ***, в който е заявено становище за неоснователност
на въззивната жалба, съответно за правилност, обоснованост и законосъобразност
на решението на ЯРС. По изложени подробни и аргументирани съображения и доводи,
се иска потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на сторените
разноски пред въззивната инстанция. Доказателствени
искания с отговора на въззивната жалба не са направени.
В с.з. за въззивника
"ТЕХНОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ 99"АД гр.Ямбол, редовно призован, се явява пълномощника
- адв.И.Д. ***, която поддържа изцяло жалбата
по изложените в същата съображения с възведено допълнение по отношение на
присъденото с Решението на ЯРС обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 вр.с чл.225 ал.1
от КТ като се изтъква неправилно начисление на същото за времето от датата на
уволнението – 07.08.2019г. до датата на отпадане на състоянието на временната
неработоспособност на ищеца-въззиваем поради общо заболяване - 18.08.2019г.
Пледира се за уважаването на въззивната жалба и въз основа на доразвити доводи
в представени писмени бележки, процесуалният представител на въззивника,
настоява за отмяна изцяло на решението на първата инстанция и за постановяване
на ново решение от окръжния съд, с което исковете бъдат отхвърлени, с
присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции по същество.
Въззиваемият
Д.Д.Д., редовно призован не се явява в с.з. Депозираният от него писмен отговор
по въззивната жалба на насрещната страна, се поддържа с изложените в същия
съображения и доводи и с направеното с него искане, от процесуалния му
представител - адв.П. С. ***, ред.упълномощена. От страна на адв.С. се заявява оспорване на
жалбата на Дружеството-въззивник и се пледира за постановяване на решение, с
което да бъде потвърдено решението на ЯРС като правилно и законосъобразно. Заявена
е претенция за присъждане на направените разноски пред настоящата въззивна
инстанция, съгласно представен списък по смисъла на чл.80 от ГПК.
Фактическата обстановка по делото не
е изцяло безспорна, поради което и настоящата въззивна инстанция дължи преценка
и анализ на доказателствената съвкупност, приобщена по делото.
След самостоятелна оценка на
събраните по делото писмени
доказателства /гласни не са ангажирани/, настоящата въззивна инстанция
приема за установено следното от фактическа
страна:
Производството
пред РС-Ямбол е образувано въз основа на искова молба, депозирана от Д.Д. ***,
против “Технострой - Инженеринг 99”АД, с която са предявени в обективно кумулативно
съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр.с чл.225
ал.1 от КТ - за признаване за незаконно уволнението на ищеца и за отмяна на Заповед
№ 366/06.08.2019 год. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.330,
ал.2, т.6 във вр. чл.190, ал.1, т.7 КТ, издадена от Изпълнителния директор на „Технострой
- Инженеринг 99" АД, като незаконосъобразна, за възстановяването му на
предишната работа - „заместник изпълнителен директор", за заплащане на
обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, който иск след увеличение е предявен в размер
на сумата от 9 576.00 лв., иск с правно основание чл.128 т.2 от КТ – за заплащане
след допуснато увеличение в размера на тази искова претенция на сумата от 2 032.29
лв., представляваща неизплатени месечни възнаграждения за периода 01.05.-31.05.2019
год., както и за периода 01.06.-09.06.2019 год., ведно със законната лихва,
считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, иск с
правно основание чл.224 т.1 от КТ – за заплащане след допуснато намаляване в
размера на тази искова претенция на сумата от 1 893.44 лв., представляваща обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск в размер на 29 дни, ведно със законната
лихва от датата на исковата молба до окончателното й изплащане. Ищецът е
оспорил правомерността на уволнението си, извършено със Заповед №
366/06.08.2019 год. за прекратяване на трудовото правоотношение поради наложено
наказание „дисциплинарно уволнение" на Изпълнителния директор на ответното
АД, като е поддържал, че както тази заповед, така и предходната Заповед №
365/06.08.2019 год. за налагане на наказание „дисциплинарно уволнение", са
издадени при неспазване изискването на чл.333, ал.1, т.4 от КТ, тъй като към
момента на издаването и връчването им е бил в отпуск поради временна неработоспособност
като в тях липсвало посочване да е било поискано разрешение от Инспекцията по
труда, че не е спазена процедурата по чл.193 ГПК, както и че заповедите са били
издадени в нарушение на чл.194, ал.1, чл.189 ал.1 и чл.195 от КТ, както и при
липса на каквито и да е било установени и извършени от негова страна нарушения
на трудовата дисциплина, включително такива по чл.190, ал.1, т.7 от КТ.
Ответникът е
оспорил исковете с доводи, че уволнението на ищеца е извършено законосъобразно
и не е налице нито едно от основанията по исковата молба за неговата отмяна. По отношение на претенцията за
неизплатено БТВ се оспорва размера и се заявява, че ищецът е бил поканен да
получи тр.възнаграждение за м.май 2019г.
Не е спорно
по делото, което се потвърждава и от приобщените писмени доказателства – копие
от трудова книжка №4481, серия Щ №470539 и лично трудово досие на въззиваемия - ищец Д.Д.Д., че същия е работил в Дружеството – въззивник - “Технострой -
Инженеринг 99”АД на длъжност ”Заместник изпълнителен директор“ шифър по НКПД, 11207017, в отдел
„Ръководни кадри“, по силата на трудово правоотношение, възникнало от
сключен на 11.01.2016 година, трудов договор № 6/11.01.2016 год. Трудовият
договор е бил сключен между страните като безсрочен на основание чл.67, ал.1 КТ, на пълен работен ден и с уговорено основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 1 500.00 лева. Длъжността, заемана от ищеца, съгласно длъжностната характеристика, която представлява неразделна
част от тр.договор се характеризира като ръководна и подпомагаща
главния директор в
изпълнението на неговите задължения, както и е вменено да изпълнява и неговите
функции, когато му е възложено да го замества, както и да контролира и отговаря
за спазването на трудовата и технологическата дисциплина, както и за целесъобразното
използване на материално-техническата база и др.
Със Заповед № 365 от 06.08.2019 година,
издадена от Изпълнителния
директор на „Технострой - Инженеринг 99" АД инж.С.П., на основание чл.195, ал.1, във вр. с
чл.197, ал.1, т.7 и чл.183, т.3 от КТ, при спазване изискванията на чл.189 и
чл.194 и отказ от даване на писмени обяснения по чл.193, ал.1 КТ, на Д.Д.Д., заемащ
длъжността ”Заместник
изпълнителен директор“, е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, считано от датата на
връчване на настоящата заповед и заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение. В тази Заповед като основание за налагане на посоченото
дисциплинарно наказание е посочено:
"1. За
това, че е закупил за периода 2015-2016 год. СМЦ от „АВС инженеринг Н"ООД
гр.Ямбол с много на брой фактури за голяма сума, които са платени с платежни
нареждания от „Технострой Инженеринг 99" АД с изпълнителен директор Д. Д., като при анализ на фактурите се установило, че
това са СМЦ, необичайни за дружеството - много ел. материали /лампи, изолации,
контакти, разклонителни кутии/, луксозен фаянс РОКА, шкафчета, казанчета,
тоалетни чинии, фаянс и теракот, гранитогреси, ламперии, плоскости, греди,
керемиди и др. - материали, които обикновено се влагат при строеж на къща,
нетипични за дейността на „Технострой Инженеринг 99" АД.
Отразено е,
че наказаният е отказал да даде обяснение, къде са вложени закупените чрез него
и заплатени от „Технострой Инженеринг 99" АД СМЦ.
2. За това,
че на 05.06.2019 год. Д.Д.Д. е получил, без да има правомощия за това, от
сервиз „Мото-пфое" Бургас, автомобил „Форд Рейнджър" с ДКН У 0988 АТ,
собственост на „Пътно поддържане - Елхово" с ЕИК *********, с едноличен
собственик на капитала „Технострой Инженеринг 99" АД.
Отразено е,
че въпреки нотариалната покана за предаване на автомобила, връчена на ищеца-въззиваем
на 13.06.2019 год. до момента посоченото МПС не е било предадено на дружеството
собственик. Отбелязано е, че за обсебването на това МПС от Д.Д., е сигнализирана
на 21.06.2019 год. РП-Ямбол".
На същата
дата е издадена и Заповед № 366/06.08.2019 год. на Изпълнителния директор на
„Технострой Инженеринг 99" АД инж. С.П., с която на основание чл.330,
ал.2, т.6 вр.с чл.190, ал.1, т.7 от КТ, при спазване изискванията на чл.333,
ал.1,т.4 от КТ и на основание Заповед № 365/06.08.2019 год. за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“, е било прекратено трудовото правоотношение
с ищеца-въззиваем Д.Д.Д..
В мотивировъчната част на тази Заповед е посочено,
че съгласно предходната Заповед № 365/06.08.2019 год. на работника e наложено дисциплинарно наказание „уволнение“
за нарушения, които са отразени по идентичен начин с отразените в т.1
и в т.2 от Заповед № 365/06.08.2019 год.
В заповедта за
прекратяване на ТПО е посочено, че на лицето следва да се изплати на основание
чл.224, ал.1 от КТ обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на
29 дни, както и че на основание
чл. 221, ал. 2 от КТ наказания служител дължи обезщетение в размер на БТВ за
срока на
предизвестието за 1 месец.
Други констатации, мотиви и съображения в
заповедта не са изложени.
Заповедта е подписана
освен от Изпълнителния директор, още и от главен счетоводител и началник ТРЗ.
И двете
горепосочени Заповеди са връчени на ищеца-въззиваем по пощата с
пощ.клеймо от 07.08.2019г. Към тази дата, както и към датата на издаване на
горепосочените две Заповеди, за периода от 10.06.2019г. до 18.08.2019г.
включително, без прекъсване, видно от представените в хода на
първоинстанционното производство болнични листи, ищецът-въззиваем Д.Д.Д. поради
заболяване е ползвал отпуск поради временна неработоспособност.
За начина на
констатиране на вменените на ищеца – въззиваем дисциплинарни нарушения –
предмет на издадените две процесни Заповеди и за установяването им, в хода на
първоинстанционното производство от страна на ответното Дружество-въззиваем, са
ангажирани множество писмени доказателства. Във връзка с установяване на
нарушението, визирано в т.1 на Заповед №
365 и на Заповед №366, и двете издадени на 06.08.2019 год. от Изпълнителния
директор на „Технострой Инженеринг 99" АД, е представена по делото
докладна записка с вх.№ 106/17.06.2019 год. от М. Д. С. в качеството й на Управител на „ОДИТ
БУРЕ АС" ЕООД, адресирана до Изпълнителния директор на „Технострой
Инженеринг 99" АД, с която Управителя на посоченото ЕООД уведомява
Дружеството-въззивник, че в хода на извършена в изпълнение на сключен между двете
дружества договор от 07.03.2019г. и анекс към него от 22.05.2019г., проверка, е
било установено, че за периода от м.декември 2013 год. до 2016 год. са закупени
значителни количества СМЦ с много на брой фактури, платени с платежни
нареждания от „Технострой Инженеринг 99" АД с Изпълнителен директор Д. Д.Д., като при анализа на фактурите е било
констатирано, че това са СМЦ, необичайни за дружеството, нетипични за дейността
му и не е било посочено къде са вложени, осчетоводени като разходи за основна
дейност.
С писмо с
изх.№ 167/01.07.2019 год. на Изпълнителния директор на „Технострой Инженеринг
99" АД инж. С.П., адресирано до Д.Д.Д., получено от последния на
11.07.2019 год., са били поискани обяснения от последния, за това къде са
вложени СМЦ, закупени от него от „АВС инженеринг-Н"ООД, без да има
правомощия за това, като са посочени изрично фактурите, които са издадени в
периода 21.07.2015 год. - 22.03.2016 год. В писмото не е отразено, че
обясненията се искат по повод налагане на дисциплинарно наказание за констатираното
нарушение, описано
като първо в уволнителната Заповед на Изпълнителния директор на „Технострой
Инженеринг 99" АД инж. С.П.. Ищецът-въззиваем не се е възползвал от
предоставената му възможност и не е представил пред работодателя си писмени
обяснения.
Второто от вменените
две дисциплинарни нарушения, отразено в Заповедите № 365 и №366 от 06.08.2019
год. на Изпълнителния директор на „Технострой Инженеринг 99" АД, е
установено въз основа на представена по делото докладна записка с изх.№ 89/10.06.2019
год. адресирана до Изпълнителния директор на „Технострой Инженеринг 99" АД
от М.С. П. в качеството му на Управител на „Пътно поддържане -
Елхово", в която последният твърди, че ***-въззиваем Д.Д.Д. в качеството
си на Заместник-изпълнителен директор на „Технострой Инженеринг 99" АД, е
обсебил автомобил „Форд Рейнджър" с ДКН У 0988 АТ, собственост на „Пътно
поддържане - Елхово" ЕООД. В тази насока е и приобщената в хода на
първоинстанционното производство Нотариална покана, с която „Пътно поддържане -
Елхово" ЕООД е отправило покана, получена лично от Д.Д.Д. на 13.06.2019г.,
в три дневен срок от получаването й, доброволно да върне автомобила в сервиза
на „МОТО-ПФОЕ"-Бургас.
В подкрепа
на отразеното в т.2 от Заповедта, с която е наложено дисциплинарното уволнение
на ищеца-въззиваем и е прекратено ТПО с ответното Дружество-въззивник, е представено
по делото заверено копие на писмен сигнал с вх.№2040/21.06.2019 год., с който М. С. П. в качеството му на Управител на „Пътно поддържане –
Елхово“ЕООД, е сигнализирал ЯРП за констатираното обсебване на автомобил „Форд
Рейнджър" с ДКН У0988АТ, собственост на „Пътно поддържане - Елхово"
ЕООД от Д.Д.Д..
С дадените от Д.Д.Д. в отговор на писмо-искане с изх.№202/23.07.2019г. от
ответното Дружество-въззивник, писмени обяснения, приети от
ответника на 30.07.2019 година, ищецът – въззиваем е заявил, че въпросното МПС е собственост на
трето лице - „Пътно поддържане - Елхово" ЕООД /факт, който не е спорен и се потвърждава от
представеното по делото заверено копие на свидетелство за регистрация част I на
товарен автомобил „Форд Рейнджър" с ДКН У0988АТ/, на което същият не е
служител и не е длъжен да дава обяснения за чужди вещи. Изразил е мнение, че
изложеното от Изпълнителния директор на „Технострой Инженеринг 99" АД
действие не съставлява нарушение на трудовата дисциплина.
В отговор на
адресирано до Дирекция „Инспекция по труда" гр.Ямбол от Изпълнителният директор на „Технострой
Инженеринг 99" АД по смисъла на чл.333, т.4 от КТ с изх.№ 199/22.07.2019
год. искане за предварително писмено разрешение за прекратяване на трудовия
договор с работника Д.Д.Д., поради това, че същият ползва отпуск по болест, с писмо
с изх.№ 19071038/02.08.2019 год., входирано в ответното Дружество- въззивник с
вх.№ 161/05.08.2019 год. Дирекция „Инспекция по труда" гр.Ямбол е дала
исканото предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение
по чл.330, ал.2, т.6 от КТ с Д.Д.Д., работещ на длъжност „Заместник
изпълнителен директор" в „Технострой Инженеринг 99" АД. В отправеното от работодателя искане е било посочено,
че уволнението ще бъде на основание чл.330, ал.2, т.6 във вр. с чл.190, ал.1,
т.7 от КТ /дисциплинарно уволнение/, поради това че Д.Д.Д. е извършил две тежки
нарушения на трудовата дисциплина и е злоупотребил с доверието на работодателя
си, които са описани по следния начин: - 1. Закупил
е СМЦ без необходимите правомощия за това на стойност 10 488 лева, които не са
вложени в обектите или складовете на дружеството и не дава обяснение за това
къде се намират и 2.Извършил е обсебване на автомобил „Форд Рейнджър" с
ДКН У0988АТ и отказва да го предаде на дружеството собственик, за което е сигнализирана
Районна прокуратура и автомобила е обявен за издирване.
Брутното трудово
възнаграждение на ищеца-въззиваем за месеца
предхождащ месеца на уволнението, т.е за м.юли 2019 година,
възлиза на сумата от 0.00 лева, видно от представеното по делото
Удостоверение за брутен месечен доход с изх.№ 307/15.11.2019 год., издадено от
„Технострой Инженеринг 99“АД.
С писмо с изх.№161/25.06.2019
год. от 25.06.2019 год. на „Технострой Инженеринг 99" АД, адресирано до ищеца-въззиваем
Д.Д.Д., последният е бил поканен да се яви в офиса на „Технострой Инженеринг
99" АД Ямбол, на посочен адрес, в отдел „Финансово-счетоводен", за
получаване на начисленото му трудово възнаграждение за м.май 2019 год.
В подкрепа
на твърдението си, че дължимите от ответното дружество трудови възнаграждения, са
изплащани по банков път и по банкова сметка, ищецът-въззиваем е представил в
хода на първоинстанционното производство извлечения от банковата си сметка в
ОББ за периода от 29 март 2019 год. до 30 април 2019 год. и за периода от 30
април 2019 год. до 30 май 2019 год., от които е видно, че същият е получил съответно
преводи по сметка - заплата за месец март 2019 год. в размер на 1 196,94 лева и
заплата за месец април 2019 год. в размер на 1 500,51 лева. По разчетно платежна
ведомост за месец януари 2019 год., срещу подпис Д.Д.Д. е получил сумата от 1 500,43
лева, представляваща тр.възнаграждение за посочения месец на 2019г.
Видно от
представеното по делото извлечение - справка от Търговски регистър и регистъра
на ЮЛНЦ ищецът – въззиваем Д.Д.Д. фигурира като управител и съдружник в
различни търговски дружества, а от справка за актуално състояние на действащи
трудови договори за ищеца за периода от 07.08.2019 год. до 19.11.2019 год. и от
справка за актуално състояние на всички трудови договори за Д.Д.Д. от 06.01.2020
год., и двете издадени от НАП-ТД-Бургас, се установява, че последният трудов
договор на ищеца е с ответното „Технострой Инженеринг 99" АД, като е
посочена дата на прекратяване на договора - 14.08.2019 год., и липсват посочени
данни за други действащи трудови договори.
За
изясняване на делото от фактическа страна е назначена по искане на ищцовата
страна-въззиваем, изслушана и приета като доказателство в хода на първоинстанционното
производство съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, вещото лице по която, С.Д., е направило изчисленията си
както въз основа на приложените по делото писмени доказателства, коментирани
по-горе, така и въз основа на действащата за исковия период нормативна база и
направени справки в счетоводството на ответното Дружество-въззивник. В писменото си заключение, поддържано и в хода на изслушването
му пред ЯРС, в отговор на възложените му задачи, вещото лице, аргументирайки се с писмените
доказателства и с приложимите разпоредби от КТ, както и с извършеното проучване
в счетоводството на „Технострой Инженеринг 99" АД, е посочило, че размерът на брутното трудово
възнаграждение на ищеца-въззиваем Д.Д.Д. за последния пълен отработен месец,
който е м.февруари 2019г., е в размер на общо 1 936,00 лева, формиран както
следва: основна заплата - 1500,00 лева; Доп. възнаграждение за проф. опит 6,4 %
- 96,00 лева и др.плащания - 340,00 лева. По отношение на иска по чл.128 т.2 от КТ и в отговор на изрично поставена задача, в.лице Д. е отразило в заключението
си, че общият размер на неизплатеното нетно трудово възнаграждение на ищеца за
претендирания период 01.05. - 31.05.2019 год. и 01.06. - 09.06.2019 год. е в
размер на общо 2 032,29 лева, от които: за м.май 2019 год. - 1 501,52 лева и за
месец юни 2019 год. - 530,77 лева. Според изчисленията на експертизата размерът
на дължимото от ответното дружество обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 29 дни, изчислено по реда на
чл.224, ал.2 от КТ, към датата на прекратяване на трудовото правоотношение -
07.08.2019 год., е нето - 1 893,44 лева.
Исковата молба е
заведена пред първоинстанционния съд на 04.10.2019
година.
Съдебното дирене пред
настоящата инстанция е обявено за приключило с определение, държано в открито
съдебно заседание, проведено на 08.09.2020
година.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупната преценка и анализ
на тези от събраните по делото от инстанциите доказателства, които коментира,
защото ги прецени като годни, допустими, относими и необходими
за правилното решаване на спора. Останалите събрани от първоинстанционния съд
доказателства, които не ползват произнасянето на настоящата инстанция, последната
не коментира. При формиране на фактическите си констатации и правни изводи,
касаещи основателността на исковата претенция по чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ и извършване на
дължимата проверка на обжалвания съдебен акт, настоящия съдебен състав, приложи и разпоредбата на чл. 235, ал.
3 от ГПК.
Въз основа на установената фактическа
обстановка, ЯОС прави следните правни
изводи:
Въззивната жалба, депозирана от въззивника
"ТЕХНОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ 99"АД гр.Ямбол - ответник по
първоинстанционното производство, е
процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК, от легитимирана страна при наличието на правен интерес с оглед изхода на
спора в развилото се пред ЯРС гр.д.№3549/2019г. по описа на същия съд.
Разгледана по същество въззивната жалба
на "ТЕХНОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ 99"АД гр.Ямбол е частично основателна по изложени по-долу съображения.
Предявените пред първоинстанционния съд
обективно съединени искове са такива с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2
и т.3 вр.с чл.225 ал.1 от КТ, по чл.128 т.2 от КТ и по чл.224 ал.1 от КТ, като
искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява главен иск по отношение на исковете с правно основание
чл.344, ал.1, т.2 и т.3 вр.с чл.225 ал.1 от КТ, които са акцесорни по своя
характер и от основателността на главния иск зависи основателността на
акцесорните искови претенции. Такава е и правната квалификация, дадена правилно
от ЯРС.
В съответствие с правомощията си, при
проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният съд
прецени, че последното е валидно и допустимо, но е частично неправилно в
частта му по произнасянето по заявената в обективно съединяване искова претенция
по чл.224 ал.1 от КТ.
Изложените от
въззивника във въззивната му жалба доводи, че районният съд не е извършил пълна,
всестранна и съвкупна преценка на всички събрани и приобщени в хода на
първоинстанционното производство доказателства, които са единствено писмени, тъй
като гласни не са ангажирани от страните, както и че не е обсъдил доводите на
процесуалния представител на ответното Дружество, са неоснователни. В
обжалваното решение първоинстанционния съд е обсъдил поотделно и в съвкупност
всички надлежно събрани по делото относими доказателства
и правилно въз основа на тях е приел за установени релевантни за спора факти и
обстоятелства, като в мотивите на атакувания съдебен акт се съдържа направена
от районния съд преценка и анализ на ценените писмени доказателствени източници.
Съображенията и
правните изводи на настоящата инстанция по отделните искове, с произнасянето по
които първоинстанционния съд е бил сезиран, които са предмет на
изцяло атакуваното от въззивника Решение на ЯРС, са следните:
По предявеният
главен иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ - за признаване
уволнението за незаконно и за неговата отмяна, спорът между страните е за
законосъобразността на уволнението на ищеца – въззиваем Д.Д.Д.,
извършено на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ, поради налагане на
дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“ за допуснати две нарушения на
трудовата дисциплина, квалифицирани от ответника – въззивник като тежки такива
по смисъла на чл.190 ал.1 т.7 от КТ.
За да се произнесе по
възведените в жалбата на въззивника доводи, с които се атакува тази част от
произнасянето на ЯРС в обжалвания акт, съдът изходи от това, че дисциплинарните
наказания, каквото е процесното „уволнение“, се
налагат и дисциплинарната отговорност се реализира, като се следва едно
определено дисциплинарно производство, което обхваща четири основни етапа:
установяване на факта на нарушението на трудовата дисциплина; определяне на
вида на дисциплинарното наказание; издаване на мотивирана писмена заповед за
дисциплинарно наказание, отговаряща на изискванията на чл.195 ал.1 от КТ и
връчване на тази заповед на лицето, извършило нарушението. Установяването на
факта на нарушението се извършва от работодателя. Той установява определено по
фактическия си състав нарушение на трудовата дисциплина, извършено от
работника, като е длъжен да събере необходимите за това доказателства, които го
потвърждават. В тази фаза от развитието на дисциплинарното производство,
съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ, работодателят е длъжен да
изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения. В
тежест на работодателя в процеса, е да докаже, че дисциплинарното производство
е проведено съгласно изискванията на закона, в т.ч. и обстоятелството, че са
поискани обяснения от работника.
От възприетата правилно от ЯРС фактология,
която в тази част се споделя и от настоящата въззивна инстанция, в хода на
производството са приобщени писмени доказателства, въз основа на които се
формулира извод, че ответното Дружество-въззивник за всяко от двете вменени на
ищеца нарушения на трудовата дисциплина, квалифицирани като тежки такива,
изрично и с отделни писма, формално е поискало писмените му обяснения - с писмо с изх.№ 167/01.07.2019
год. за нарушението по т.1 от Заповед №365/06.08.2019г. за налагане на
дисциплинарно наказание, получено от Д.Д. на
11.07.2019
година и с писмо с изх.№ 202/23.07.2019г. за второто нарушение, по което Д. се е
възползвал от правото си и е представил на 30.07.2019г. писмени обяснения.
Прави впечатление, че в процесния случай с две отделни
Заповеди, издадени на една и съща дата –
06.08.2019г., е наложено дисциплинарно наказание – дисциплинарно уволнение /със
Заповед № 365/06.08.2019 год. на изпълнителния директор на „Технострой -
инженеринг 99" АД Ямбол инж. С.П./ и е прекратено трудовото правоотношение
/със Заповед № 366/06.08.2019 год. на изпълнителния директор на „Технострой -
инженеринг 99" АД Ямбол инж.С.П./. Макар по своето правно естество
дисциплинарното уволнение да е едновременно дисциплинарно наказание и акт на
прекратяване на трудовото правоотношение, каквато е и константната съдебна
практика, то в случая формално са обективирани в два отделни акта на
работодателя, което не се е налагало, още повече, че Заповед № 366 от
06.08.2019г. за прекратяване на тр.правоотношение, издадена на основание чл.330, ал. 2, т. 6 от КТ,
преповтаря изцяло съдържанието на Заповед №365 от 06.08.2019г. за налагане на
дисциплинарно наказание, и включва и акта на прекратяване на ТПО.
Според чл.195, ал.1 от КТ дисциплинарното
наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват
нарушителят, нарушението, кога е извършено наказанието и законовия текст, въз
основа на който то се налага. При липса на посочено в заповедта нарушение, дадената
правна квалификация се явява лишена от съдържание. В този смисъл меродавно е дисциплинарното
нарушение, което работодателят е длъжен да посочи с обективните му признаци, а
не законовата му квалификация, т.е. водещ се явява фактът, представляващ
уволнителното основание. В конкретния случай
с цитираната уволнителна
Заповед №365/06.08.2019 год. на Изпълнителния директор на „Технострой -
инженеринг 99" АД Ямбол инж. С.П., наказанието
„дисциплинарно уволнение” е наложено на Д. за следните две нарушения на
трудовата дисциплина, квалифицирани по чл.190, ал.1, т.7 от КТ: – първото - за
това, че ищецът е закупил за периода 2015 - 2016 год. СМЦ нетипични за
дейността на ответното дружество, за които не е дал обяснения къде са вложени закупените
чрез него СМЦ и заплатени от „Технострой инженеринг 99“АД, а второто - за това,
че на 05.06.2019 год. Д.Д.Д. е получил без да има правомощие за това от сервиз
„Мото-пфое" Бургас, автомобил „Форд Рейнджър" ДКН У0988АТ, собственост
на „Пътно поддържане - Елхово" ЕИК ********* с едноличен собственик на
капитала „Технострой Инженеринг 99" АД и въпреки нотариалната покана за
предаване на автомобила, връчена му на 13.06.2019 год. не е бил предал МПС-то
на дружеството собственик. За тези именно две нарушения, са искани от
работодателя сочените по-горе писмени обяснения от ищеца-въззиваем, като на
настоящата инстанция прави впечатление, че както в уволнителната заповед, така
и в отправените от работодателя искания за даване на писмени обяснения, не е ясно посочено какви са
констатираните две нарушения, т. е. в какво
конкретно се изразява неизпълнение на служебните задължения на Д., имайки предвид
възведените с длъжностната му характеристика и присъщи за длъжността му
„Заместник-изпълнителен директор“ на ответното дружество-въззивник ръководни и
контролни функции, които той е започнал да изпълнява от момента на сключване на
ТПО с въззвника-ответник, т.е. от датата 12.01.2016г. Тази неяснота и
необоснованост на вменените две нарушения на тр.дисциплина присъства и не е
преодоляна в следващата фаза на дисциплинарното производство, а именно – при
издаване на процесните две Заповеди, цитирани по-горе.
По отношение на първото от вменените на
ищеца-въззиваем Д. нарушения на трудовата дисциплина, ЯОС намира, че правилно
районният съд е приел, че същото се явява неясно формулирано в процесните две
Заповеди на Изпълнителния директор на ответното Дружество-въззивник, които са
идентични помежду си по съдържание на т.1, в която е обективирано разглежданото
нарушение. Въпросното първо нарушение е отнесено към недостатъчно
индивидуализиран период от време – "за периода 2015-2016г.", без да е
възведена конкретика кой точно е времевия период - дали този период обхваща
периода от две години - 2015г. и 2016 год. или е от началото на 2015 год. до
началото на 2016 год. или до края на 2016г. Същественото в случая е, че както визираният
период, така и вмененото на ищеца-въззиваем действие по „закупуване на СМЦ,
нетипични за дейността на ответното дружество“, което се явява неприсъщо за
трудовите му функции на "заместник изпълнителен директор" в ответното
дружество, съгласно съдържимата се в ЛТД длъжностна характеристика, противоречат
и не отговарят преди всичко на факта, че Д.Д. е започнал работа в „Технострой
Инженеринг 99“АД, на 12.01.2016 год. и в този смисъл правилно ЯРС е заключил,
че няма как да му се вмени във вина закупуването на сочените като нетипични за
дейността на ответника СМЦ, преди възникване на трудовото правоотношение между
страните по делото. В този смисъл в отправеното с писмо с изх.№ 167/01.07.2019
год. на Изпълнителния директор „Технострой Инженеринг 99" АД инж. С.П., до
Д.Д.Д., искане за представяне на писмени обяснения, са посочени 65 броя фактури,
индивидуализирани единствено по номера, дата на издаване и стойност, по-голяма
част от които са издадени за периода от 21.07.2015 год. до 17.12.2015 год., който
предхожда възникването на ТПО между страните. Така присъстващата макар и непълна
индвидуализация на фактурите в посоченото писмо-покана за даване на писмени
обяснения, не е съдържима в издадените две процесни Заповеди за налагане на
дисциплинарно уволнение и за прекратяване на ТПО, като работодателят е сметнал
за достатъчно да отбележи, че въпросното „закупуване на СМЦ“ за
посочения период от време е извършено от ищеца – въззиваем с много на брой фактури за голяма
сума и е преценил, че не е необходимо да въведе каквато и да е конкретика за
размера на сумата и за броя на фактурите, което препятства възможността да се
извърши преценка доколко е налице идентичност между нарушението, отразено в
поисканите от Д. с писмо с изх.№ 167/01.07.2019 год. писмени обяснения и това, което му е
вменено със заповедите. С оглед на това съдът намира, че не е ясно какво е констатираното нарушение, т.е. в какво
конкретно се изразява
неизпълнение на служебните задължения на ищеца, които с оглед на длъжностната му
характеристика са свързани с ръководни и контролни функции, а не с
материално-отговорнически такива, от каквото естество е вмененото му нарушение.
Едва за първи път в настоящото въззивно производство и то напълно противно на
отразеното в т.1 от Заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение, се
конкретизира, че разглежданото вменено на ищеца-въззиваем първо нарушение се
изразява в това, че не е установено къде се намират и къде са вложени
закупените през периода 2015-2016г. СМЦ, нетипични за дейността на ответното
дружество-въззивник. Недопустимо е на този етап от съдебното производство да се
разяснява смисълът на нарушението, като му се придава формулировка, която не
кореспондира с тази, възведена в двете процесни заповеди.
Правилни
са изводите на районния съд и досежно това, че в случая това първо нарушение,
за което на ищеца-въззиваем е било наложено дисциплинарно уволнение, респ. е
било прекратено трудовото му правоотношение, се явява извършено в периода
2015-2016 год., а наказанието е наложено на 07.08.2019 год., т.е. след изтичане на преклузивния срок по чл.194, ал.1 от КТ.
Посочената разпоредба действително установява два срока за налагане на
дисциплинарните наказания, които се различават по своя начален момент и по
продължителността си. Общото между тях е тяхното естество – те са преклузивни и
тяхното пропускане погасява дисциплинарната отговорност на работника, респ.
правото на работодателя на дисциплинарно наказване /в този смисъл виж напр. Решениe № 1506 от 10.12.1999
г. на ВКС по гр. д. № 408/99 г., III г. о./. Краткият двумесечен срок тече от деня на
откриването на нарушението, а едногодишният – от деня на извършването му. Тези
срокове се намират в определено съотношение помежду си, което се изразява в
„поглъщането” на двумесечния срок от едногодишния, т.е. дисциплинарно наказание
не може да се наложи, ако е изтекъл двумесечния срок от откриването на
нарушението, макар да не е изтекъл едногодишния от неговото извършване. Или обратното
– пропускането на едногодишния срок от извършването на нарушението погасява
дисциплинарната отговорност, макар същото да е било открито по – късно и
двумесечния срок още да не е изтекъл, какъвто се явява процесния случай. В
съдебната практика и в доктрината е изяснено, че под „откриване на нарушението”
следва да се има предвид узнаването от работодателя на установеното
със съществените му признаци нарушение на трудовата дисциплина – в конкретния
случай на факта, че ищецът-въззиваем е закупил през периода 2015-2016г. СМЦ,
нетипични за ответното дружество, без да има правомощия за това. В жалбата си, въззивникът се позовава на 2-месечния
срок от узнаването на нарушението, като в тази насока се твърди, че това е
станало въз основа на извършен одит и изготвена по този повод докладна записка
с вх. № 106/17.06.2019 год. Но видно от същата, проверката е обхващала период
от м.декември 2013 год. до 2016 год., тоест период предхождащ възникването на
трудовото правоотношение с ищеца-въззиваем, като в докладната записка освен Д.Д.
като купувач на СМЦ, са посочени и още две лица, и е конкретизирана и
анализирана една единствена фактура, издадена на 22.07.2015 год., която не е
сред посочените в писмо с изх.№ 167/01.07.2019 год., с което са поискани писмени
обяснения от Д. и която фактура се явява издадена на дата, предхождаща датата
на възникване на трудовото правоотношение между страните по делото. С оглед на
това въпросната докладна записка и преди всичко датата на входирането й при
ответника - въззивник на 17.06.2019г., не се възприема от настоящия съдебен състав
като релевантния момент за узнаване от работодателя на
вмененото на Д.Д. първо нарушение, тъй като и по съдържанието й, същата се
явява несъотносима към така вмененото на ищеца-въззиваем нарушение на
тр.дисциплина. В тази връзка очевидно
е, че това дисциплинарно нарушение, за което е наложено на Д. оспореното
наказание, е станало известно на работодателя още към момента на неговото
извършване /периода 2015-2016г./, след като в посочената докладна записка се
съдържа констатация, че закупените за периода от м.12.2013г. до 2016г. СМЦ, са
били осчетоводени като разходи за основната дейност на дружеството-въззивник, а
дисциплинарното уволнение е наложено едва на 07.08.2019 г., т.е. след изтичане
на едногодишния преклузивен срок по чл.194, ал.1 от КТ от извършване на
нарушението, който срок поглъща по-краткия 2-месечен срок от откриване на
нарушението, както правилно е приел и ЯРС в решението си.
По отношение на второто от вменените във вина на ищеца-въззиваем
нарушения на трудовата дисциплина, за правилни се възприемат изводите на ЯРС за
липса на обоснованост в уволнителната заповед защо получаването от Д.Д. на
автомобил, собственост на трето на трудовото правоотношение лице, е прието от
ответника-въззивник за нарушение на трудовата дисциплина и то от степен на
тежко такова, даващо му основание като работодател да наложи най-тежкото
дисциплинарно наказание. Тази необоснованост присъства още в началния етап на
развилото се дисциплинарно производството, в отправеното до ищеца Д. искане за
представяне на писмени обяснения с писмо с изх.№202/23.07.2019г. на изпълнителния директор на ответното
дружество-въззивник, както и в уволнителната заповед. По идентичен начин в тези
документи, е налице непосочване Д.Д. да е получил процесният автомобил от
„Мото-пфое" Бургас в качеството му на "Заместник изпълнителен
директор" от името и за сметка на „Технострой Инженеринг 99" АД, като
прави впечатление, че работодателят се позовава на приобщената в хода на
първоинстанционното производство Нотариална покана за предаване на автомобила,
връчена на Д. на 13.06.2019 год. в лично качество и то на личния му адрес, и изпратена
му от трето лице-собственик на автомобила - „Пътно поддържане - Елхово"
ЕООД. Това навява на правилно формулирания от ЯРС извод, който се споделя от
настоящата въззивна инстанция, че по отношение на въпросното МПС са възникнали
правоотношения между ищеца-въззиваем в лично качество и собственика на
автомобила - „Пътно поддържане - Елхово" ЕООД, по повод на които е била
сезирана ЯРП от собственика, като обстоятелството, че едноличен собственик на
капитала на соченото ЕООД е ответното дружество-възивник, не обосновава извод
за наличие на основания последното да ангажира дисциплинарната отговорност на Д.Д.
като служител, изпълняващ тр.функции „Заместник изпълнителен директор“. И при
това второ нарушение в процесните две Заповеди липсват мотиви относно това, с
неизпълнението на кои свои конкретни трудови задължения ищеца като „зам.
изпълнителен директор“ в ответното дружество е допуснал нарушение на трудовата
дисциплина, получавайки от „Мото-пфое" Бургас автомобил, собственост на
трето лице и неизпълнявайки нотариалната покана изпратена от същото това трето
лице до ищеца-въззиваем и то в лично качество.
По изложените си съображения ЯОС намира, че Заповед
№365/06.08.2019 год. на Изпълнителния директор на „Технострой - инженеринг
99" АД Ямбол инж. С.П., с която е наложено на Д.Д. дисциплинарно наказание
– дисциплинарно уволнение и Заповед № 366/06.08.2019 год. на изпълнителния
директор на „Технострой - инженеринг 99" АД Ямбол инж.С.П., с която е
прекратено трудовото правоотношение между страните, не отговарят на изискванията
на чл. 195, ал. 1 от КТ, тъй като в тях макар да е посочена
причината за прекратяване на трудовото правоотношение, не може да се приеме, че
съдържат законоустановените реквизити, а именно изрично посочване на всяко от
двете нарушения и кога е извършено първото от тях. Атакуваните заповеди по изложените по-горе съображения се явяват недостатъчно
обосновани и мотивирани. Мотивирането е различно от наличието на
изчерпателно изброените реквизити, които уволнителната заповед трябва да
съдържа. Мотивите трябва, макар и кратки, да излагат съображенията, поради
които работодателят е решил да накаже съответния работник или служител. В
работодателската власт влиза правото на работодателя да реши свободно и
неподлежащо на съдебен контрол дали да накаже работника за извършеното
дисциплинарно нарушение и какво наказание да му наложи, но е длъжен в
заповедта да посочи тези си съображения. Мотивите
доказват, че работодателят е изпълнил задължението си по чл. 189, ал.1 от КТ,
като се е ръководил от законово определените критерии за определяне на
наложеното наказание. В случая, заповедта, с която е наложено дисциплинарното
наказание “дисциплинарно уволнение” на ищеца-въззиваем по изложените по-горе
съображения не съдържа подобно изложение, няма никакъв посочен мотив за вземане
на решението. Това нарушава правото на защита на работника и прави невъзможна
проверката на законосъобразността на заповедта за наказание. Съдът следи
служебно за наличието на задължителната форма по чл.195, ал.1 от КТ на
заповедта за дисциплинарно наказание. Предмет на заповедта е едно от основните
права на всеки човек, а именно правото на труд, и защитата му, както и общите
изисквания към всяко санкционно производство, налагат стриктно спазване на
предвидените в закона защитни норми. Тъй като по изложените по-горе съображения
се възприе, че в процесните две заповеди липсват някои от законовите реквизити
и същите не са мотивирани, съдът намира, че са незаконосъобразни, неотговарящи
на изискванията на чл.195, ал.1 от КТ, поради което наложеното със Заповед №365/06.08.2019 год. на
изпълнителния директор на „Технострой - инженеринг 99" АД Ямбол инж. С.П. наказание
“дисциплинарно уволнение” подлежи на отмяна дори само на процесуално основание,
без да се разглежда спора по същество.
Поради съвпадението на крайния правен извод, до който достигна
настоящата въззивна инстанция и този на първоинстанционния съд, решението на последния, досежно главния иск, следва да бъде
потвърдено.
Предвид основателността
на главния иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ и обстоятелството, че
преди уволнението му, ищецът-въззиваем Д.Д. е полагал труд при ответното
дружество-въззивник по трудово правоотношение с неопределен срок на действие,
като основателен правилно е уважен от ЯРС и акцесорния иск по чл.344, ал.1,
т.2 от КТ, за възстановяването на Д. на заеманата преди незаконното му
уволнение длъжност „заместник изпълнителен директор" в „Технострой - инженеринг 99" АД
Ямбол.
Акцесорната исковата претенция по чл.344, ал.1, т.3 вр.с чл.225 ал.1 КТ за
присъждане на обезщетение за оставане без работа поради уволнението, настоящия
съдебен състав, прилагащ и разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК,
приема за доказана по основание и в търсения размер, към правно релевантния
момент, а именно към
приключване на съдебното дирене пред настоящата
инстанция, станало на 08.09.2020 година. Разпоредбата на чл.225, ал.1 от КТ, ангажираща отговорността на
работодателя за заплащане на обезщетение при незаконно уволнение, предпоставя
установяване на незаконността на уволнението и отмяната му, както и причинна
връзка между незаконното уволнение и оставането без работа /вредата/. Касае се за един
осъдителен иск, с който ищецът иска да бъде осъден ответника да му заплати
обезщетение за вредите, които е претърпял от оставането си работа поради
незаконното уволнение. Тежестта на доказване по този иск е възложена на
ищеца-въззиваем, като той трябва да
докаже оставането си без работа, претърпените вреди и техния размер. Оставането на ищеца без работа за периода от 07.08.2019г. до 08.01. 2020г. - датата на
приключване на съдебното дирене по първоинстанционното производство, ЯРС
правилно е приел за установено с представеното в хода на развилото се пред
него производство надлежно заварено копие от трудовата книжка на
ищеца-въззиваем и два броя справки /последната от която е от 06.01.2020 год./ от
ИАС на НАП-ТД-Бургас за действащите трудови договори на Д., от които е видно,
че след прекратяване на трудовото му правоотношение с ответното дружество - въззивник, ищецът-въззиваем
няма регистриран действащ трудов договор. Фактът, че Д.Д. фигурира като
съдружник и управител в различни юридически лица, което се установява от
представена в хода на първоинстанционното производство справка от търговския
регистър, не обосновава сам по себе си извод, че същият е реализирал през
релевантния период трудова дейност срещу определено възнаграждение.
Установено е обаче, че в периода от 07.08.2019г. до 18.08.2019г. вкл. ищецът-въззиваем е бил временно неработоспособен и му е бил разрешен отпуск по болест поради
общо заболяване по представен болничен лист №Е 20197820494. За този период работникът/служител има право на
обезщетение по чл.162 ал.3 от КТ, но без оглед получил ли е такова,
няма право на трудово възнаграждение. Това означава, че за времето от датата на
незаконното уволнение до датата на отпадане състоянието на временна неработоспособност
-18.08.2019г. ищецът-въззиваем няма право на обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ, тъй като няма причинна връзка между противоправното поведение на
работодателя и неполученото трудово възнаграждение за този период. По същата причина не се дължи и
разликата между полученото от НОИ обезщетение и трудовото възнаграждение. В тази насока е налице постановена съдебна практика
/Решение №166/21.08.2015г. по гр.д.№4468/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о./. Или с
оглед на това ищецът има право на
обезщетение за оставане без работа за времето от 19.08.2019г. до 19.02.2020г. /за 6 месеца/. Съгласно разпоредбата на
чл. 228, ал. 1 от КТ за определяне на размера на обезщетението по чл. 225, ал.1
от КТ се взема брутното трудово възнаграждение, което работника е получил за
месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за обезщетението, в
случая – уволнението. Трайно установения принцип в Закона, възприет и в
съдебната практика, определя за правнорелевантно брутното трудово
възнаграждение за месеца, в който работникът или служителят е работил през
всички работни дни, предхождащ възникването на основанието на съответното
плащане. Такъв се явява в случая месец февруари 2019г., през който БТВ на ищеца
възлиза на сумата от 1 936.00 лв., който размер на БТВ правилно е взет предвид
от ЯРС при изчисляване на дължимото се в настоящия случай обезщетение, тъй като
през следващите месеци, видно от заключението на в.лице Д., ищецът Д. е ползвал
платен годишен отпуск, както и е бил в отпуск по болест. При месечно трудово възнаграждение, съгласно
заключението на вещото лице в размер на 1 936,00 лв., размерът
на обезщетението съгласно чл.225, ал.1 вр. с чл.228, ал.1 от КТ за периода от
19.08.2019г. до 19.02.2020г. се изчислява като възлизащ на сумата от 11 616.00 лв. Следователно и при
съобразяване /досежно периода/
на разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК,
настоящия съдебен състав на ЯОС е
мотивиран и приема,
че са налице всички условия на закона за уважаване на
иска по чл. 344 ал. 1 т. 3, във вр. с чл. 225 ал. 1 от КТ в търсения от ищеца -
въззиваем с исковата му молба, след допуснато в хода на производството пред ЯРС
изменение по чл.214 от ГПК, размер от 9576.00 лева, до
който правилно е уважен от районния съд, предвид забраната за присъждане свръх
петитум, която сума представлява обезщетение за оставането
на Д. без работа вследствие на уволнението за период от пет месеца, считано от
19.08.2019г. до 19.01.2020г.
С
оглед уважаването на исковете по чл.344, ал.1 от КТ, възстановяване на ищеца-въззиваем
на заеманата преди уволнението длъжност и осъждане на работодателя да му
заплати обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, искът за заплащане на обезщетение
по чл.224, ал.1 от КТ, се явява неоснователен, поради липсата на материално
право на вземане на работника/служител. Съгласно чл.224, ал.1 от КТ при
прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на
парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не
е погасено по давност. В конкретния случай претенцията на Д. е за общо 29
дни, от които 19 дни за 2018 г. и 10 дни за 2019 г. Дължимостта на визираното обезщетение се предпоставя
от законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение между страните,
като с признаване на уволнението за незаконно и отмяната му, основанието за
изплащането му на работника/служител отпада, а обезщетителната му функция се
замества от присъденото му обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, което е недопустимо
да се кумулира с обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ. Ето защо, по изложените
съображения, съдът намира, че искът по чл.224, ал.1 от КТ, подлежи на отхвърляне
изцяло като неоснователен. В тази част решението на ЯРС, с което тази искова
претенция на ищеца-въззиваем е била уважена в претендирания размер от 1 893,44 лева /след допуснато
изменение в размера й/,
се явява неправилно, поради което следва да се отмени и се постанови ново в гореизложения смисъл,
с което искът по чл.224 ал.1 от КТ бъде отхвърлен като неоснователен.
Касателно иска по
чл.128 от КТ за неизплатено трудово възнаграждение, съгласно цитираната
разпоредба работодателят е длъжен да
заплаща на работника уговореното трудово възнаграждение за извършената работа в
установените срокове. Въззивният съд намира, че така предявеният иск е
основателен и като такъв подлежи на уважаване, както правилно е преценил и постановил
първостепенния съд.
В конкретния случай
претенцията на ищеца по чл.128 т.2 от КТ за присъждане на неплатени трудови
възнаграждения е за периода 01.05.-31.05.2019г.
и за периода 01.06.- 09.06.2019г. По делото не е спорно, а и от приложеното ЛТД
на ищеца - въззиваем е установено, че между страните е съществувало валидно
сключено на 11.01.2016 год. трудово правоотношение, по силата на което Д.Д.,
считано от 12.01.2016г. е полагал труд в предприятието на ответното
дружество-въззивник на длъжността „Заместник изпълнителен директор" шифър
по НКПД 11207017, което е прекратено на 07.08.2019 год. със Заповед №
366/06.08.2019 год. на основание чл.330, ал.2, т.6 вр. чл. 190, ал.1, т.7 КТ. Разпоредбата на чл.245 от КТ гарантира, при добросъвестно
изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя, да бъде
изплатено трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово
възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната, а
разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ предвижда задължение за работодателя в
установените срокове да плати на работника уговореното трудово възнаграждение
за извършената работа. При тези фактически данни, съотнесени към периода, за
който ищеца-въззиваем претендира трудово възнаграждение и съобразно констатираното
от вещото лице по допуснатата в производството пред ЯРС съдебно-икономическата експертиза
за начислени и неизплатени на
ищеца трудови възнаграждения, отразени във ведомостите за месеците
май и юни на 2019г., правилно първоинстанционния съд е приел,че след като
работодателят не е изпълнил в пълнота това свое задължение, следва да бъде
осъден да заплати неизплатеното трудово възнаграждение на ищеца. Досежно
размера на това възнаграждение за процесния период, ЯРС е изходил от
заключението на назначеното по делото вещо лице, поради което и
поради липсата на доказателства в противна насока, правилни се явяват направените
изводи за дължимост на
ищеца-въззиваем на сумата от общо 2 032.29 лева, в
какъвто размер е заявена исковата претенция след допуснато по реда на чл.214
ал.1 от ГПК от районния съд изменение в размера й, като посочената общо сума
включва - неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.05.2019г. до
31.05.2019г. в размер на 1 501,52 лева - нетна
сума, начислена
по ведомост за заплати за м. 05.2019г. и неизплатено
трудово възнаграждение за периода от 01.06.2019г. до 09.06.2019г. в размер на
530,77 лева - нетна сума, начислена по ведомост за заплати за
м. 05.2019г.
Присъдената на основание чл.128 от КТ сума от 2 032.29 лв. се дължи, ведно
със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба -
04.10.2019г. до окончателното й плащане, в каквато насока правилно се е
произнесъл ЯРС. Обстоятелството, че ищецът-въззиваем е бил поканен да си получи трудовото възнаграждение
за м.май 2019 год. в брой срещу подпис във ведомостта за заплати, не
освобождава работодателя - въззивник от задължението му да престира плащане на
дължимото и начислено на работника/служител трудово възнаграждение в
установените срокове, съобразно възведеното в чл.128 ал.2 от КТ. Не е имало
пречка тази престация работодателя - въззивник да извърши по банков път, в
каквато насока се установи, че е налице възприет между страните начин на
плащане на трудовото възнаграждение за предходни месеци.
Разноски:
С оглед изхода на спора, следва
обжалваното решение да се отмени и в частта, с която са присъдени разноски на
ищеца-въззиваем /претендираните и доказани от последния разноски в
първоистанционното производство са в общ размер 2 000 лв. – заплатено адв.
възнаграждение/, а именно – за сумата от 280,47 лв., съставляваща разликата
между дължимите на основание чл.78, ал.1 от ГПК съобразно уважената част от
исковете разноски в размер на 1 719.53 лв. и присъдените с първоинстанционното
решение 2 000,00 лв. разноски, както и в частта, с която на осн. чл.78, ал.6 от ГПК са присъдени в полза на първоинстанционния съд сумарно държавни такси и
разноски, а именно - за сумата от 75,74 лв. /представляваща ДТ за отхвърления като
неоснователен иск по чл.224 ал.1 от ГПК/, която сума съставлява разликата между
дължимите съобразно уважената част от исковете сумарно такси и разноски в
размер на 774.33 лв. и присъдените с първоинстанционното решение платими по
сметка на ЯРС сумарно такси и разноски в размер на 850,07 лв.
Също предвид изхода на спора, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът дължи и следва да бъде осъден да заплати на
ответника от претендираните и направени от последния разноски от 1 475 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство,
съразмерно с отхвърлената част от предявените искове, а именно - сумата от 206.85
лв.
Въззивникът претендира и доказва разноски
по въззивното производство общо 350.03 лв. - такса за обжалване пред въззивната
инстанция, като липсват доказателства за уговорено и платено адв.
възнаграждение по въззивното производство и списък по чл. 80 от ГПК, които с
оглед резултата от обжалването му се дължат от въззиваемия в съотношение 1
893.44/13 501.73 (уважената част на въззивната жалба и целия обжалваем
интерес), или 49.09 лв.
Въззиваемият претендира и доказва разноски
по въвзивното производство в размер на 1 500.00 лв., представляващи заплатено
адв.възнаграждение за процесуално представителство, поради което с оглед
резултата от обжалването, се дължат от въззивника в съотношение 11 608.29/13
501.73 (отхвърлена част на въззивната
жалба и целия обжалваем интерес), или 1 289.64 лв.
Водим от горното, ОС-Ямбол
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 34/20.01.2020 г.,
постановено по гр.д.№ 3549/2019 г. по описа на РС-Ямбол, в ЧАСТТА, с която на основание чл.224, т.1 от КТ "ТЕХНОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ 99"АД
гр.Ямбол, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол,
ул."Обходен път запад" № 21, представлявано от
Изпълнителния директор инж.С.П.И., е осъден да заплати на Д.Д.Д., с ЕГН ********** ***,
сумата от 1 893,44 лева, представляваща обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск в размер на 29 дни, ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба - 04.10.2019
г. до окончателното й изплащане, в ЧАСТТА, с която "ТЕХНОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ 99"АД гр.Ямбол, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ул."Обходен път
запад" № 21, представлявано от Изпълнителния директор инж.С.П.И.,
е осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС – Ямбол сумарно разноски и държавна такса над сумата от 774.33 лв. до 850,07 лв.,
както и в ЧАСТТА, с която "ТЕХНОСТРОЙ
- ИНЖЕНЕРИНГ 99"АД гр.Ямбол, с ЕИК *********, е осъден да заплати на Д.Д.Д., с ЕГН ********** разноски по
делото за първата инстанция над размера от 280,47 лв. до присъдения размер от 2 000 лв., като
НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.Д.Д., с ЕГН ********** ***, против "ТЕХНОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ 99"АД гр.Ямбол, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Ямбол, ул."Обходен път запад" № 21, представлявано
от Изпълнителния директор инж.С.П.И., иск по чл.224, ал.1 от КТ за заплащане на сумата от 1 893,44 лева, представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 29 дни, ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба - 04.10.2019 г. до
окончателното й изплащане, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 34/20.01.2020
г., постановено
по гр.д.№ 3549/2019 г. по описа на РС-Ямбол, в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА Д.Д.Д., с ЕГН ********** ***, да заплати на "ТЕХНОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ 99"АД гр.Ямбол, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Ямбол, ул."Обходен път запад" № 21, представлявано
от Изпълнителния директор инж.С.П.И., сумата от 206.85 лв., представляваща съразмерна
част от направените пред първата инстанция разноски и сумата от 49.09 лв.,
представляваща съразмерна част от направените пред въззивната инстанция
разноски.
ОСЪЖДА "ТЕХНОСТРОЙ -
ИНЖЕНЕРИНГ 99"АД гр.Ямбол, с ЕИК
*********, със
седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ул."Обходен път запад" №
21, представлявано от Изпълнителния директор инж.С.П.И., да заплати на Д.Д.Д., с ЕГН ********** ***, сумата от 1
289.64 лв., представляваща съразмерна част от направените пред въззивната
инстанция разноски.
РЕШЕНИЕТО в частта относно исковете по чл.344, ал.1, т.1,
т.2 и т.3 вр.с чл.225 ал.1 от КТ подлежи на обжалване пред ВКС,
в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1
и ал.2 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО в частта относно исковете по чл.128 т.2 от КТ и
по чл.224 ал.1 от КТ е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.