РЕШЕНИЕ
№ 430
гр. София , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело №
20201001002500 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по:
въззивна жалба от 24.06.2020 г. на ищеца „Оптимал Плюс“ ООД срещу решението от
6.12.2019 г., поправено с решение от 3.08.2020 г., по т. д. № 837/2018 г. на Софийския
градски съд, VІ-12 състав, с което: 1) са отхвърлени предявените срещу ответника „ДС
Транспорт Солюшън БГ“ ЕООД иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 7 745,09 лв.,
представляваща възнаграждение за извършена транспортна услуга по фактура №
4819/19.03.2018 г., и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 38,80 лв.,
представляваща лихва за забава за периода 13.04.2018 г. – 30.04.2018 г., както и иск по чл.
124, ал. 1 ГПК за установяване, че ищецът не дължи на ответника сумата 143 765,63 лв.,
представляваща обезщетение за вреди по чл. 17 CMR по фактура № 1637/18.04.2018 г.; 2) по
насрещен иск ищецът „Оптимал Плюс“ ООД е осъден да заплати на ответника „ДС
Транспорт Солюшън БГ“ ЕООД на осн. чл. 17 CMR сумата 143 765,63 лв., представляваща
обезщетение за вреди, за което е издадена фактура № 1637/18.04.2018 г., заедно със
законната лихва от 14.08.2018 г. до изплащане на сумата; и 3) е отхвърлен предявеният от
ищеца срещу помагача ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД обратен иск по чл. 405,
ал. 1 КЗ за заплащане на сумата 143 765,63 лв., представляваща застрахователно
1
обезщетение по застрахователна полица № 34401700200R00416;
частна жалба от 31.08.2020 г. на ответника „ДС Транспорт Солюшън БГ“ ЕООД срещу
решението от 3.08.2020 г. по т. д. № 837/2018 г. на Софийския градски съд, VІ-12 състав, в
частта, с която е допълнено решението от 23.04.2020 г. в частта за разноските, като ищецът
е осъден да заплати на ответника сумата 5 950,65 лв. – съдебни разноски.
В жалбата на ищеца се твърди, че неправилно и необосновано СГС е приел, че при процесния
международен превоз на млечни продукти от Гърция до Великобритания, извършен в периода
12.03 – 13.03.2018 г., е бил цялостно увреден товарът, както и, че увреждащото събитие се дължи
на неположена от превозвача дължима грижа. Сочи се, че не било спорно, че по време на
извършване на превоза през регламентираната почивка на водача в товарното помещение на
автомобила са проникнали нелегални мигранти, които с действията си са замърсили част от
стоката. Твърди се, че противно на приетото от съда, ищецът избрал подходящ маршрут по
автомагистрала, като автомобилът спрял за почивка на денонощно охраняем паркинг с
бензиностанция, на осветено място и в обсега на видеокамери, а товарното помещение на
автомобила е било заключено със специален тип заключване. Необосновано било прието и, че
цялата превозвана стока била замърсена и подлежаща на унищожаване, при положение, че от
приложения доклад на „Оукланд Интернешънъл“ Лимитид е установено, че от всичките 29 палети,
само 10 палета със сирене са били свалени за проверка, като проби са взети от последните два реда
от свалените палети и само върху някои от тях са установени замърсявания. Останалите палети не
били проверявани, вкл. нито един с другата превозвана стока – йогурт. Не бил взет предвид
вторият доклад, изготвен от „GWH end Co“ за извършена на 17.03.2018 г. проверка, при която са
проверени всички палети сирене и йогурт, като е заключено, че 17 палета с йогурт и част от
палетите със сирене не са били засегнати от замърсяване и нямало причина да бъдат унищожени,
но въпреки това са били унищожени по настояване на получателя. Поради това се твърди, че не
може да се говори за повреда на цялата стока, а за отказ тя да бъде приета от получателя, който е
разрешил цялостното й унищожаване и така е съпричинил вредите. Твърди се, че неправилно
съдът отхвърлил обратният иск срещу застрахователя, като неправилно е приел, че ищецът не е
изпълнил задълженията си по т. 2 и 6 от раздел ІХ от ОУ, като не бил съобразил и естеството на
процесната застраховка, която е за „Гражданска отговорност“. Твърди се, че необоснованите
изводи на съда се дължали и на допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в
отказ да бъдат събрани своевременно поискани от ищеца доказателства, поради което се прави
искане да бъдат допуснати от въззивния съд,
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да
уважи предявените първоначални искове, а да отхвърли насрещния иск или евентуално да уважи
обратния иск, както и да му присъди направените разноски.
Въззиваемата страна „ДС Транспорт Солюшън БГ“ ЕООД – ответник по първоначалните искове
и ищец по насрещния иск – в писменият отговор на процесуалните си представители оспорва
жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение, а обжалваното с нея решение –
в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Въззиваемата страна ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД – помагач на ищеца и ответник
по обратния иск – заявява становище за основателност на жалбата в частта по уважения срещу
2
ищеца насрещен иск. Оспорва жалбата в частта по отхвърления обратен иск.
В частната жалба на ответника „ДС Транспорт Солюшън БГ“ ЕООД срещу определението по
чл. 248 ГПК се твърди, че неправилно съдът не е присъдил поисканите разноски за адвокатско
възнаграждение, което било надлежно уговорено и заплатено, за което към частната жалба се
представят писмени доказателства.
Ищецът оспорва частната жалба, като твърди, че представените писмени доказателства са
преклудирани.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемите, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Оптимал Плюс“ ООД с искова молба от 30.04.2018
г., уточнена с молба от 23.05.2018 г., с която срещу „ДС Транспорт Солюшън БГ“ ЕООД са
предявени: 1) иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 7 745,09 лв., представляваща
възнаграждение за извършен превоз по фактура № 4819/19.03.2018 г., заедно със законната лихва
от подаване на исковата молба до изплащането, 2) иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата
38,80 лв., представляваща лихва за забава за периода 13.04.2018 г. – 30.04.2018 г., и 3) иск по чл.
124, ал. 1 ГПК за установяване, че ищецът не дължи на ответника сумата 143 765,63 лв.,
представляваща обезщетение за вреди по чл. 17 CMR по фактура № 1637/18.04.2018 г.
В исковата молба се твърди, че между страните съществували трайни търговски отношения, по
които ищецът е извършвал по възлагане на ответника множество международни автомобилни
превози на товари. Твърди, че през м. 02 и м. 03.2018 г. ответникът възложил, а ищецът извършил
два превоза на стоки /млечни продукти/ от Гърция до Великобритания, които имали сходна съдба.
Първият бил по заявка № 1855-18/15.02.2018 г., при извършването на който при престой на
паркинг в Белгия на 27.02.2018 г. се случил инцидент – в ремаркето се настанили нелегални
мигранти, замърсили част от стоката, която част впоследствие била изхвърлена, а останалата била
доставена на получателя. Твърди, че с втора заявка № 1930-18/6.03.2018 г. ответникът възложил на
ищеца извършването на превоз от гр. Серес – Гърция до Великобритания на стоки от двама
различни изпращачи на: 12 палета сирене „фета“, 10 985,04 кг и 17 палета с кисело мляко
/йогурт“/, 9 469 кг. По време на извършването на превоза водачът на товарния автомобил спрял на
13.03.2018 г. за регламентираната 11-часова почивка на бензиностанция с голям паркинг,
намираща се на магистрала А15 Е 42 в близост до гр. Намур, Белгия. На сутринта водачът чул шум
в задната част на ремаркето и установил, че част от група мигранти се била настанила в ремаркето,
а други се опитвали да се присъединят към тях. След като се разкрещял мигрантите се разбягали,
но някои от тях взели със себе си част от стоката. След преглед на ремаркето водачът установил
липса на скобата на брезента и катинарите на двете врати, както и смачкани опаковки и увредена
стока. Водачът съобщил веднага за случилото се на управителя на ищеца, който уведомил
ответника, а по нареждане на последния товарният автомобил бил пренасочен за инспекция към
склад на „Оукланд Интернешънъл Лимитид“, където пристигнал на 14.03.2018 г. Служители на
склада взели документите и ключовете на автомобила, а водачът не бил допуснат вътре.
Инспекцията продължила няколко дни и на 19.03.2018 г. водачът бил извикан и му било съобщено,
че цялата стока подлежи на унищожаване. Твърди се, че повредата на товара не следвало да се
3
вмени във вина на превозвача, тъй като нахлуването на емигранти било обстоятелство, което не е
могло да бъде избегнато и последиците, от които не е могъл да преодолее. Впоследствие била
извършена и проверка от „GWH end Co“ – Инспекция на международни морски товари, чийто
протокол от 27.04.2018 г. установил само частично замърсяване на стоката, като голяма част от
същата не била замърсена, но въпреки това била унищожена по искане на получателя. Дължимото
навло за превоза било в размер на 7 745,09 лв., за което ищецът издал фактура № 4819/19.03.2018 г.
Ответникът отказал да плати фактурата, поради което след настъпване на падежа /45 дни след
издаването на фактурата/ той дължал и законна лихва за забава. Твърди се, че от своя страна
ответникът претендирал от ищеца заплащане на сумата 143 765,63 лв., като обезщетение за изцяло
повредения товар, за което издал фактура № 1637/18.04.2018 г. Ищецът поддържа, че той не дължи
претендираната сума на ответника, тъй като: 1) последният не е правоимащ да търси обезщетение
за нанесените вреди – такова право имал само собственикът на стоките, 2) не били налице
предпоставките за ангажиране на отговорността на ищеца по чл. 17, ал. 2 от CMR, тъй като
увреждането се дължало на обстоятелства, които превозвачът не е могъл на избегне и
последиците, от които не е могъл на предотврати, 3) не са изпълнени изискванията на чл. 30, ал. 1
CMR, тъй като липсвал съставен протокол, подписан от водача, удостоверяващ обстоятелството,
че повредата на стоката е установена в присъствието на водача, поради което не било доказано
състоянието на стоката при нейното получаване, и 4) претендираната сума не съответствала на
размера на вредата, определен съобразно приложимите нормативни изисквания.
В отговора на исковата молба от 14.08.2018 г. ответникът, наред с другото, е направил
евентуалното възражение за прихващане с претендирано насрещно вземане в размер на 143 765,63
лв., предмет на предявения от ищеца ОУИ. Същевременно, с насрещна искова молба от 14.08.2018
г. ответникът е предявил насрещен осъдителен иск за същата сума от 143 765,63 лв., заедно със
законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането. В насрещната искова молба се
описват същите факти, но е различна правната им оценка – според ответника те сочат на
неизпълнени от ищеца задължения по договора за превоз и по CMR, поради което той носел
отговорност за причинените вреди. Същите били в размер на стойността на товара /73 506,20 евро/,
които вреди ответникът заплатил на собственика на товара „Футура Фуудс Ю Кей Лтд“, с което
встъпил в неговите права срещу ищеца на осн. чл. 74 ЗЗД.
По молба от 3.09.2018 г. на ищеца с определение от 22.01.2019 г. е конституиран като трето
лице – помагач Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД във
връзка с предявения от него първоначален ОУИ и насрещен иск за сумата 143 765,63 лв. Със
същата молба са предявени евентуални обратни искове срещу помагача за заплащане на сумите: 1)
143 765,63 лв., представляваща застрахователно обезщетение, заедно със законната лихва от
предявяването на този иск до изплащането, и 2) 920 лв., представляваща законната лихва за забава
за периода 14.08.2018 г. – 3.09.2018 г. Ищецът твърди, че между него и помагачът бил сключен
договор за застраховка „Отговорност на превозвача“ със срок на покритие 18.10.2017 г. –
17.10.2018 г., по силата на който е била застрахована отговорността на ищеца като превозвач при
процесния международен превоз. Твърди се, че на 14.05.2018 г. ищецът своевременно уведомил
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, но последният отказал заплащане на
обезщетение с писмо с изх. № Л-07276/31.05.2018 г. по съображения, че за това събитие ищецът не
отговаря по CMR. Претендира се уважаване на обратния иск при условие, че бъде уважен
насрещният иск, предявен от ответника срещу ищеца.
4
По делото е представена заявка № 1855-18/15.02.2018 г. и международна товарителница от
23.02.2018 г., с която ответникът „ДС Транспорт Солюшън БГ“ ЕООД е възложил на ищеца
„Оптимал Плюс“ ООД извършването на автомобилен превоз от Гърция – гр. Серес до
Великобритания – Бизнес Парк Хавърхил на стоки /33 евро палета с кисело мляко, 18 000 кг/, с
дата на натоварване 23.02.2018 г. и дата на разтоварване 28.02.2018 г., срещу цена от 3 200 евро. За
този превоз ищецът е издал фактура № 4780/28.02.2018 г. за сумата 6 258,66 лв. без ДДС и 7 510,39
лв. без ДДС.
С протоколно определение от 1.03.2019 г. е обявено за безспорно обстоятелството, че при
превоза по заявка № 1855-18/15.02.2018 г. на 26.02.2018 г. при престой на паркинг на
бензиностанция в Белгия мигранти са навлезли в ремаркето на автомобила.
Видно от представените заявка № 1930-18/6.03.2018 г. и 2 бр. международни товарителници от
9.03.2018 г. ответникът „ДС Транспорт Солюшън БГ“ ЕООД е възложил, а ищецът „Оптимал
Плюс“ ООД е приел да извърши международен автомобилен превоз на товар – 17 евро палета
гръцко кисело мляко с общо тегло 9 469 кг. и 12 евро палета сирене „фета“ с общо тегло 10 909 кг,
от Гърция до Великобритания, срещу заплащане на навло от 3 300 евро, при дата на товарене
9.03.2018 г. от изпращачите фирмите „KRI KRI“ SA в гр. Серес и „KOLIOS“ АЕ в гр. Поликастро,
дата на разтоварване 12.03.2018 г. и място на разтоварване „Кулина Хавърхил“ в гр. Хавърлих,
Хавърхил Бизнес Парк, с получател – „Футура Фуудс“ Лтд /Futura Foods Ltd/. Посочено е, че
превозът ще се извърши с товарен автомобил с рег. № *** и ремарке № ***. В едната
товарителница /за превоза на киселото мляко/ в графа 20 като превозвач е посочен ответникът, а в
другата – ищецът, но не е спорно, че и в двата случая е налице превъзлагане от ответника на
ищеца, след като ответникът е поел задължение за спедиция спрямо собственика на товара –
получателя. В товарителницата за превоза на кисело мляко и изпращач „KRI KRI“ SA в графа 19 е
отразено, че товарът е бил задържан от 21:20 ч. на 12.03.2018 г. до 13:20 ч. на 19.03.2018 г.
Превозваните стоки са били транспортирани във връзка с изпълнението на следните фактури за
доставка: 1) фактура № 1598/9.03.2018 г., издадена от „Колиос“ АД с получател „Футура Фуудс“
Лтд за вакумирано сирене „Фета“ от по 200 г., 50 160 бр., с единична цена 1,050 евро, на обща
стойност 52 668 евро; и 2) фактура № 8333/9.03.2018 г., издадена от „Кри Кри“ АД с получател
„Футура Фудс“ ООД за кисело мляко, различни видове и разфасовки, на обща стойност 17 144,40
евро.
За превоза по заявка № 1930-18/6.03.2018 г. ищецът е издал фактура № 4819/19.03.2018 г. с
получател ответника на стойност 6 454,24 лв. без ДДС или 7 745,09 лв. с ДДС. Фактурата не носи
подпис от името на получателя, като не се спори, че не е била заплатена от ответника.
Между страните не се спори, че на 13.03.2018г. на паркинг на бензиностанция, намираща се в
близост до гр. Намур, Белгия, поради незаконно навлизане на мигранти в ремаркето на камиона, с
който бил осъществяван превоза по заявка № 1930-18/6.03.2018 г., превозваният товар е бил
замърсен.
С протоколно определение от 3.05.2019 г. е обявено за безспорно обстоятелството, че след
извършеното проникване в ремаркето на камиона ищецът е осъществил контакт с ответника, като
по негово нареждане, дадено от собственика на товара, е транспортирал стоката до склад на
5
„Оукланд Интернешънъл“ Лтд, където са изготвени протоколи за оглед и впоследствие стоката е
била унищожена. В същото заседание за безспорно е обявено и обстоятелството, че стойността на
цялата превозвана стока е била 73 506,20 евро, която е отразена във фактурите, платени от
ответника на третото лице, собственик на стоките.
От страна на аварийния комисар „Оукланд Интернешънъл“ Лтд е бил изготвен доклад от
14.03.2018 г. /л. 81 – 91 и л. 209 – 220 от делото на СГС/. В същия е посочено, че на 12.03.2018 г.
отделът за гаранция на качеството на дружеството е получил електронно писмо от „Футура Фуудс“
Лтд относно товар със сирене и йогурт, който е замърсен от емигранти, като след пристигането на
13.03.2018 г. в Оукланд превозното средство с рег. № *** от транспортна фирма „Оптимал Плюс“
е било паркирано на охраняем паркинг на дружеството, а на 14.03.2018 г. от 9:30 ч. до 11:30 ч. е
извършена инспекция на товара. При проверката не е имало явни следи от вмешателство, при
пристигането е нямало ключалка тип „булдог“, а шофьорът заявил, че не е имало пломба на
превозното средство. Единственият белег за замърсяване, открит в превозното средство, бил
чорап. Посочено е, че са били свалени от превозното средство и инспектирани общо 10 палета със
сирене „фета“, от които са взети по 2 горни реда, като са били инспектирани за следи от
замърсяване, включващи визуална проверка, миризми, повреди, лични вещи и признаци на влага.
Горните редове на всички свалени палети били индивидуално биологично инспектирани за
удостоверяване дали отчетените показатели са над 400 RLU, като са били използвани общо 20
апликатора, а резултатите от отчитането са отразени в таблица. Върху някои от палетите било
установено наличие на фекалии, както и по страничната част на опаковката и кашоните, имало и
миризма на фекалии, поради което било взето решение да се обяви за негоден целия товар от 29
палета, съгласно процедурата на „Оукланд“ за сериозно увредени стоки. Посочено е, че към
момента камионът се намира на място в Оукланд, чакащ разрешение за унищожаване от „Футура
Фуудс“ и евентуално за проверка на товара от авариен комисар. Към доклада са приложени
снимки. Служител на отдела по качество попълнил CMR товарителницата със следния текст:
„Бракуван товар, за незабавно унищожаване“.
Представен е и документ от 16.03.2019 г., озаглавен „Business intervention – food hygiene rating
scheme“, издаден от регулаторна служба на Уорчестършир /л. 223 – 225 от делото на СГС/, който в
представения превод е наименован „Проверка на търговско дружество. Скала за оценяване
хигиената на храните“. В същия е налице позоваване и са възпроизведени констатациите и
препоръките от доклада на „Оукланд Интернешънъл Лтд“.
Представен е и доклад от 27.04.2018 г., изготвен по възлагане на ищеца и ЗАД „Бустрад Виена
Иншурънс Груп“ от „GWH end Co“ – Инспекция на международни морски товари и определяне на
щети. В същия е посочено, че след получени на 15.03.2018 г. инструкции от ищеца „Оптимал
Плюс“ ООД е била извършена инспекция на 17.03.2018 г. на процесния товар с млечни продукти,
намиращ се на паркинг на „Оукланд Интернешънъл Лтд“. На база сведения от шофьора П. Д. и
данни от документацията е установено, че не са били сложени пломби на задните врати на
ремаркето, но шофьорът е поставил ключалка испански тип. Шофьорът е обяснил, че в гр. Намур,
Белгия, на 12.03.2018 г. той се е изправил в задната част на ремаркето срещу четирима души,
които са го заплашили и след това са избягали, като забелязал, че ключалката на вратата е
липсвала. Камионът продължил към пристанището на Кале, където властите отворили вратите на
ремаркето, но не открили хора вътре. По нареждане на Ричард О’Конъл от „Футура Фуудс“ ООД
6
„Оукланд Интернешънъл Лтд“ се съгласяват да приемат камиона за инспекция на 14.03.2018 г.,
където той е пристигнал предишния ден. От получения доклад на „Оукланд“ се установило, че
тяхната проверка е извършена на 14.03.2018 г. без да са присъствали трети страни, вкл. аварийни
инспектори, а когато достигнали до 10-ия палет открили фекалии и в съответствие с техните
процедури за силно увредени товари, цялата пратка е била бракувана. На 16.03.2018 г. инспекция е
направена и от представители на отдела по опазване на околната среда в Уорчестършир, които са
потвърдили наличието на фекалии и са отбелязали, че 29 палета следва да бъдат унищожени. По-
късно от „Оукланд“ бил представен сертификат за безопасно унищожаване от 28.03.2018 г. на
всички 29 палета. При проверката от „GWH end Co“ било разтоварено ремаркето и бил
инспектиран всеки палет, като описанието е отразено в таблица с констатации. По време на
инспекцията проверяващите изразили мнение, че фекалиите са ограничени до палетите с фета
сирене, а 17-те палета с гръцки йогурт не изглеждали засегнати и в по-голямата част изглеждали
визуално добре. Изразено е мнение, че собствениците на стоките биха могли да положат повече
усилия да смекчат своите загуби. Посочено е, че би било разумно първите три палета гръцко
сирене, съдържащи следи от фекалии върху тях, да бъдат унищожени напълно, както и вероятно
всеки пакет в непосредствена близост, но няма причина за отхвърлянето на останалите палета в
тяхната цялост.
Видно от представеното удостоверение от 28.03.2018 г. товарът е бил превозен на 19.03.2018 г.
до „Lower Reule Bioenergy“ Ltd, където е бил унищожен чрез изгаряне на 21.03.2018 г. /л. 118 и л.
194 от делото на СГС/.
С писмо от 27.03.2018 г. /л. 173 от делото на СГС/ получателят „Футура Фудс“ Лтд е уведомил
ответника „ДС Транспорт Солюшън БГ“ ЕООД, че пълният размер на щетите е 73 506,20 евро, от
които 69 814,20 евро – цената на стоката и 3 692 евро – разходи по инспекция и унищожаване. За
същата сума за щетите е била издадена и фактура № 30264/18.04.2018 г. от „Футура Фуудс“ Лтд
спрямо ответника.
Между ответника „ДС Транспорт Солюшън БГ“ ЕООД и „Футура Фуудс“ Лтд е бил сключен
договор за компенсация за плащания относно настъпили щети по транспортно нареждане № 1930-
18, за което е била издадена фактура № 30264/18.04.2018 г. на стойност 73 506.20 евро. Уговорено
е, че паричните средства ще бъдат приспаднати от ответника през 3 отделни месеца по следния
начин: 1) 30 000 евро – чрез удръжки от салдото по фактурите, издадени през м. 03.2018 г., 2)
30 000 евро – чрез удръжки от салдото по фактурите, издадени през м. 04.2018 г., и 3) 13 506,20
евро – чрез удръжки от салдото по фактурите, издадени през м. 06.2018 г.
С писмо от 16.07.2018 г. „Футура Фуудс“ Лтд е потвърдило, че дружество няма претенции към
„ДС Транспорт Солюшън БГ“ ЕООД относно щетите, за които били издадени фактура № 30253 за
сумата от 10 450.90 евро и фактура № 30264 за сумата от 73 506,20 евро. Посочено е, че всички
суми са приспаднати в съответствие с уговорения план и се потвърждава, че фактурите са погасени
/л. 192 от делото на СГС/.
Представена е фактура № 1637/18.04.2018 г., издадена от „ДС Транспорт Солюшън БГ“ ЕООД,
с получател ищеца „Оптимал Плюс“ ООД, за сумата 73 506,20 евро, с равностойност 143 765,63
лв., за обезщетение за изцяло унищожен товар при процесния превоз. Същата не носи подпис за
получател.
7
С нотариална покана с рег. № 3423/25.04.2018 г. на нотариус Г. Г., с рег. № ***, ответникът „ДС
Транспорт Солюшън БГ“ ЕООД е поканил ищеца „Оптимал Плюс“ ООД да му заплати сумата
73 506,20 евро, представляваща стойността на вредите за процесния унищожен товар. Поканата е
връчена на 8.05.2018 г.
В отговор с нотариална покана с рег. № 3798/9.05.2018 г. на нотариус Г. Г., ищецът е заявил на
ответника, че не са представени доказателства, че ответникът е заплатил реално сумата на
получателя, поради което претенцията се явява преждевременна.
Представен е застрахователна полица № 3440170200R00416/13.10.2017 г. за застраховка
„Отговорност на превозвача съгласно Конвенцията за договора за международен автомобилен
превоз /CMR/”, сключен между ищеца „Оптимал Плюс“ ООД и ЗАД „Бустрад Виена Иншурънс
Груп“ със срок на покритие – от 00:00 ч. на 18.10.2017 г. до 23:59 ч. на 17.10.2018 г., при лимит на
отговорността – 8,33 SDR на 1 кг. липсващ товар или до стойността на товара съгласно фактура.
Предметът на застрахователния договор обхваща отговорността на превозвача по CMR по
основното покритие А, за превози на територията на България, Европа и Азия с изброени влекачи,
измежду които и с процесния с рег. № СВ 2093 АС, както и всички прикачени полуремаркета, вкл.
и такива с хладилна инсталация. Уговорено е и допълнително покритие по добавък 1 – хладилни
ремаркета, покриващо повреда на товар при превоз на хладилни превозни средства при следните
условия: 1) наличие на сертификат за съответствие съгласно спогодба АТР, валиден към датата на
събитието, 2) превозното средство отговаря на стандартите и изискванията за безопасен превоз на
съответния продукт и е снабден с одобрен със съответния АТР сертификат температурен логер, 3)
по време на действието на полицата превозвачът е длъжен да поддържа хладилния агрегат в
изправност, своевременно да заверява валидността на сертификата за съответствие и да се
съобразява с техническите му характеристики за осигуряване на необходимия температурен режим
за съхраняване на товара по време на превоз. Посочено е, че допълнително покритие е валидно за
повреда и загуба на товар в резултат на авария на хладилния агрегат по време на превоза, доказана
с разпечатка от специализиран сервиз, вкл. през първите 24 часа от началото на превоза. Уговорена
е застрахователна премия от 3 916,80 лв., платими на четири вноски. Застраховката е сключена при
общи условия – представени по делото.
С претенция с вх. № 2284/14.05.2018 г. ищецът „Оптимал Плюс“ ООД е заявил искане до ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ за изплащане на застрахователно обезщетение за процесното
събитие.
С писмо с изх. № 07276/31.05.2018 г. ЗАД „Бустрад Виена Иншурънс Груп“ е отказал
изплащане на обезщетение по съображения, че за процесното събитие е налице основанието по чл.
17, т. 2 CMR за освобождаване от отговорност на превозвача, тъй като вредите са причинени от
обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне и последиците от които не е могъл да
предотврати /л. 297 от делото на СГС/.
Представени са и разпечатка на данните от дигитална карта за периода 8.03 – 16.03.2018 г. за
която ищецът твърди, че касае процесния товарен автомобил; график на водача; заявки, CMR
товарителници и фактури за 3 бр. други идентични превози; извлечение от дневник за покупки и
продажби за м. 04 и м. 06.2018 г. на ответника; снимков материал от превозното средство и
ремаркето му; писмено обяснение от 24.03.2018 г. на П. А. Д. /л. 269 – 271 от делото на СГС/.
8
В производството пред СГС е разпитан свидетелят П. Д. – шофьор при процесния превоз, като
показанията му съответстват в основни линии на писменото обяснение от 24.03.2018 г. Същият
заявява, че от 1.11.2012 г. работи в ищцовото дружество, като е извършвал многократно
международни превози с хладилни камиони от Гърция до Великобритания. При процесния превоз
на 12.03.2018 г. следобед спрял на паркинг на бензиностанция в Белгия с оглед задължителната
почивка, като спирането на този паркинг било по принцип одобрено и от ръководството на
фирмата. Паркингът бил осветен и с камери, като имало паркирани и други товарни автомобили.
Свидетелят избрал този паркинг, защото знаел, че по този маршрут имало много проблеми с
мигранти, като една от камерите била насочена към вратите на ремаркето. Тези врати били
заключени отзад със скоба испански тип с оригинални ключалки за всяка врата и с катинар.
Ремаркето не било пломбирано при товаренето в Гърция, тъй като по маршрута се налагало да се
отваря при няколко гранични проверки. Свидетелят легнал да спи, а на сутринта на 13.03.2018 г.
чул шумове и тропане в задната част на ремаркето, поради което слязъл от кабината и отишъл да
провери. Видял, че вратите на ремаркето били отворени, а вътре и вън имало хора. Той се
развикал, вследствие на което хората се разбягали, но докато затварял ремаркето се върнали двама
– трима от тях и се държали агресивно, като свидетелят едвам се качил в кабината, а те започнали
да тропат по вратата, но той незабавно потеглил и веднага се обадил на неговия шеф във фирмата,
по чието указание свидетелят спрял на друг паркинг за изчакване на нови указания и за по-
спокойна проверка на ремаркето. След този инцидент катинарът липсвал. По указания на шефа
свидетелят закарал камиона на 13.03 вечерта на друго място за разтоварване, различно от
планираното, където на другия ден била направена инспекция на товара. След няколко дни му
било съобщено, че товарът ще бъде унищожен, за което той закарал камиона на указаното място.
В първоинстанционното и въззивно производство са изслушани и приети заключения на
съдебни експертизи. Според заключението от 27.11.2019 г. на съдебносчетоводната експертиза,
извършена от вещото лице С.Й., процесната фактура № 4819/19.03.2018 г. на стойност 7 745,09 лв.
с ДДС е осчетоводена при ищеца и не е осчетоводена при ответника. При ищеца не е осчетоводена
фактура № 1637/18.04.2018 г. на стойност 143 765,63 лв., издадена от ответника. Вещото лице е
установило, че фактура № 30264/18.04.2018 г. на стойност 73 506,20 евро, издадена от „Футура
Фуудс“ Лтд е осчетоводена при ответника „ДС Транспорт Солюшън БГ“ ЕООД за м. 06.2018 г.,
като плащането по нея е извършено с три прихващания на взаимни задължения по фактури от м.
04, 05 и 06.2018 г. /подробно описани/, съгласно сключения договор за компенсация на плащания.
В заключението от 5.01.2021 г. на ССЕ е изчислена стойността на 1 бр. палета от превозвания
товар на база фактурната стойност на същия: 1) за превозваното сирене – 4 516,31 евро, и 2) за
превозваното кисело мляко /йогурт/ – 1 135,80 евро. Изчислена е стойността и на база 8,33 SDR за
1 кг. бруто тегло: 1) за 1 бр. палета със сирене – 8 989,49 евро, и 2) за 1 бр. палета кисело мляко
/йогурт/ – 5 454,04 евро.
В заключението от 6.01.2021 г. на съдебната ветеринарномедицинска експертиза, извършена от
вещото лице Н. К., е извършен анализ на показанията на свидетеля Д. и на представените по делото
документи, съдържащи констатации по състоянието на товара при проверките след инцидента на
13.03.2018 г. – доклад от 14.03.2018 г. на „Оукланд Интернешънъл Лтд“, акт от 16.03.2019 г. на
регулаторна служба на Уорчестършир, удостоверение за безопасно унищожаване от 28.03.2018 г.,
доклад от 27.04.2018 г. от „GWH end Co“ – Инспекция на международни морски товари и
определяне на щети. На база тези данни според вещото лице целият товар от 29 палета млечни
9
продукти е негоден за човешка консумация по отношение на техните физични, химични,
микробиологични качества и състав, поради което представлява опасност за човешкото здраве и
крие риск по отношение защита на здравето и интересите на потребителите. Естеството на
замърсяването е наличие на фекалии, вкл. по страничната част на опаковката и кашоните.
Опаковките са били индивидуални и пакетни в кашони, които не са били напълно обезопасени за
целите на транспорта – само 12 бр. палети са били само отстрани с предпазна обвивка от стреч
/фолио/ без защита отгоре, а от показанията на свидетеля Д. относно 17 палета с йогурт – кашоните
са били смачкани от емигрантите. Установените от „GWH end Co“ палети с йогурт, които
визуално не били замърсени, не са били подложени на микробиологично изследване, което да
гарантира, че тяхното съдържание е безопасно и не крие риск за здравето, поради което цялата
стока е подлежала на унищожаване. Констатираните нива на RLU са засягали само опаковките, а
не и съдържанието, но то е следвало да се изследва, за да се установи неговата безопасност.
Крайният извод на вещото лице е, че замърсяването на товара е довело до пълна негодност за
употреба на превозваните млечни продукти от 29 палета съобразно добрите санитарни практики и
европейските стандарти /регламент /ЕО/ № 852/2004 относно хигиената на храните и регламент
/ЕО/ № 853/2004 за специфичните изисквания относно хигиената на храните/. В съдебното
заседание на 18.01.2021 г. вещото лице е допълнило, че при подобно замърсяване според
практиката ако хранителната стока е била добре обезопасена и с нужното микробиологично
изследване на продукта се установи безопасността, то тогава се разрешава за консумация. В случая
такова микробиологично изследване не било направено, а само биологично такова с
луминесцентна система и с отчитане на RLU /относителни светлинни единици/, което е открило
само външното замърсяване на опаковките.
В заключението от 21.04.2021 г. на тройната ветеринарномедицинска експертиза, извършена от
вещите лица Д.Д., Й.Г. и Г.С., са анализирани същите данни и е отговорено по частично различен
начин на същите въпроси, поставени на едноличната експертиза. Според вещите лица
установеното замърсяване е довело до частична негодност за употреба по предназначение на
товара съгласно добрите хигиенни практики в ЕС, а именно – до негодност на 3 палета сирене
„фета“ и до намиращите се в непосредствена близост до тях, като в съдебното заседание на
10.05.2021 г. е конкретизирано, че това са още 3 палета. Продуктите, при които не е налице пряка
контаминация и липсват данни за замърсяване и увреждане, е възможно да бъдат обект на
употреба. Според експертизата към тази категория следва да бъдат отнесени 17 палета с йогурт и
палети с размери 100х120 см с подредено върху тях вакуумирано сирене „фета“. Основание за този
извод дава степента и местоположението на установеното замърсяване, както и вида и начина на
опаковане на стоките – сиренето „фета“ е било в индивидуални полиетиленови вакуумирани
опаковки, наредени в кашони, като 12 палета от тях са били със странична предпазна обвивка от
стреч фолио без защита отгоре, а киселото мляко е било в индивидуални пластмасови кофички,
наредени в кашони, наредени в палетите с обвивка около палетите от стреч фолио. Посочено е, че
използвана при процесните инспекции луминесцентна система измерва RLU /относителни
светлинни единици/, като RLU не е стандартизирана мерна единица, а варира в зависимост от
електрониката и е мерна единица, която е уникална за всяка конкретна система за мониторинг на
хигиената чрез контрол на аденозин трифосфат /АТФ/. Посочено е, че АТФ тестовете не са тестове
за микроорганизми, поради което стойностите на RLU не могат да бъдат пряко свързани със
стойностите на колонообразуващи единици /CFU/ от микроорганизми по Регламент /ЕО/ №
2073/2005 във връзка с Регламент № 852/2004. Тези тестове не могат да бъдат заместител на
10
микробиологичните тестове, тъй като откриват всеки органичен материал, съдържащ АТФ.
По делото е прието и заключение от 14.06.2021 г. на тройна ветеринарномедицинска експертиза,
извършена от вещите лица Р.И., Р.П. и Н.К. – експерти по контрол на храните в Българската
агенция по безопасност на храните. Вещите лица са отговорили на последния въпрос по
предходните заключения на база на приложимия Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския
парламент и на Съвета от 28 януари 2002 година за установяване на общите принципи и
изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за
безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните. Според
експертизата предвид изискванията на чл. 14, ал. 5 и 6 от същия регламент, за да се приеме, че
процесните превозвани храни са били безопасни за консумация при установените факти по
превоза, е било необходимо тяхната безопасност да се докаже от фирмата получател чрез взети
проби за микробиологичен анализ в съответствие с микробиологичните критерии, посочени в
Регламент /ЕО/ № 2073/2005 и чл. 4, т. „а“ и „д“ от Регламент № 852/2004. Тъй като такова
изследване не е било проведено и при липса на категорични доказателства за безопасността на
храните, то цялата превозвана пратка се счита за негодна за консумация на осн. чл. 14, ал. 6 от
Регламент (ЕО) № 178/2002.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
По въззивната жалба на ищеца
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество е
частично основателна.
А) По предмета на делото и допустимостта на обжалваното решение
Предметът на настоящото въззивно производство съвпада с този на първоинстанционното –
предявени са първоначални, насрещен и обратен искове. Всички искове са фактологично свързани
с осъществения от ищеца по възлагане на ответника международен автомобилен превоз на товари
по процесната заявка № 1930-18/6.03.2018 г.
С първоначалните искове ищецът претендира от ответника заплащане на навлото за този
превоз, заедно с мораторната лихва, както и отричане на претендираното от ответника вземане за
обезщетение за вреди, причинени на товара. С насрещния иск ответникът претендира присъждане
на същото вземане за обезщетение, а с евентуалния обратен иск ищецът претендира от помагача си
заплащане на застрахователно обезщетение за същите вреди.
От горното е видно, че между предявения първоначален отрицателен установителен иск и
насрещния осъдителен иск има припокриване в предметите, доколкото предмет и на двата иска е
едно и също спорно право – претендираното от ответника вземане за обезщетение за вреди в
размер на 143 765,63 лв. В първата инстанция ищецът е възразил срещу допустимостта на
насрещния иск, което пред втората инстанция не се поддържа. Въпреки това и предвид
11
служебните си задължения по чл. 269 ГПК въззивният съд отбелязва, че и двата иска са
допустими. Правилно СГС е приел, че спрямо насрещния иск не е приложима процесуалната
пречка по чл. 126 ГПК, макар да е предявен след първоначалния ОУИ, доколкото обемът на
търсената с насрещния осъдителен иск защита е по-голям, тъй като се цели освен установителното
действие на СПН спрямо спорното вземане за обезщетение, но и изпълнителна сила с цел
снабдяване с изпълнителен титул за вземането, което ответникът – ищец по НИ не би могъл да
постигне като защитен резултат само чрез отхвърляне на първоначалния отрицателен
установителен иск, с което вземането би се установило със СПН, но не би се снабдило с
изпълнителна сила с цел принудителното му изпълнение. Следователно, защитата по ОУИ се
включва напълно в защитата по НИ, но обратното не е вярно. Тъй като обаче ОУИ е предявен
преди НИ, то пречката по чл. 126 ГПК не е налице за самия ОУИ. Същевременно, по нито един от
двата иска не е налице произнасяне с влязло в сила съдебно решение, доколкото висящността и по
двата иска е пренесена във въззивното производство, поради което за нито един от тях не е налице
и процесуалната пречка по чл. 299 ГПК на този етап. Не може да се приеме и, че правният интерес
за ищеца от ОУИ е отпаднал поради последващо предявения НИ, макар отхвърлянето на
последния да води до идентични правни последици, тъй като интересът на ищеца се свързва и със
сигурното настъпване на този резултат, а то не може да бъде сигурно, ако е в зависимост
единствено от предявен иск от другата страна, която може да десезира съда по всяко време и така
да предотврати произнасянето на съда, т.е. интересът на ищеца е свързан и с използването на
инициирано от него самостоятелно правно средство за защита. Ето защо всички искове са
допустими.
Б) По първоначалните искове по чл. 372 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Както бе посочено процесните искови претенции се основават на твърдени неизпълнени от
ответника договорни задължения за заплащане на дължимо превозно възнаграждение.
Между страните не се спори, а това се установява и от доказателствата, че: 1) по договор за
спедиция дружеството „Футура Фуудс“ Лтд е наело ответника „ДС Транспорт Солюшън БГ“
ЕООД да организира международен автомобилен превоз от Гърция до Великобритания на стоки,
закупени от доверителя от трети лица – по фактура № 1598/9.03.2018 г., издадена от „Колиос“ АД
за вакуумирано сирене „Фета“ на обща стойност 52 668 евро, и по фактура № 8333/9.03.2018 г.,
издадена от „Кри Кри“ АД за кисело мляко, различни видове и разфасовки, на обща стойност
17 144,40 евро; 2) в изпълнение на тази поръчка е бил сключен процесния неформален договор,
предмет на заявка № 1930-18/6.03.2018 г. и 2 бр. международни товарителници от 9.03.2018 г., с
който ответникът е възложил, а ищецът „Оптимал Плюс“ ООД е приел да извърши международен
автомобилен превоз на товари – 17 евро палета гръцко кисело мляко с общо тегло 9 469 кг. и 12
евро палета сирене „фета“ с общо тегло 10 909 кг, от Гърция до Великобритания, в периода 9.03 –
12.03.2018 г., с получател – „Футура Фуудс“ Лтд, срещу заплащане на навло от 7 745,09 лв. с ДДС;
3) при извършване на превоза във връзка със задължителната почивка на шофьора се наложил
престой на товарния автомобил на 12.03.2018 г. на паркинг на бензиностанция, намираща се в
близост до гр. Намур, Белгия; 4) сутринта на 13.03.2018 г. шофьорът установил, че мигранти са
навлезли незаконно в ремаркето на камиона, които се разбягали, но замърсили превозваният товар
и нарушили целостта на част от опаковките на същия; 5) след извършеното проникване в
12
ремаркето на камиона ищецът осъществил контакт с ответника, като по негово нареждане, дадено
след указания от собственика на товара, е транспортирал стоката до склад на „Оукланд
Интернешънъл“ Лтд във Великобритания, където е извършена на 14.03.2018 г. инспекция на
товара и в резултат на техни препоръки впоследствие целият товар е бил унищожен чрез изгаряне
на 21.03.2018 г. след съгласие на получателя „Футура Фуудс“ Лтд; 6) получателят „Футура Фуудс“
Лтд е отправил към ответника претенция за обезщетяване на вредите в размер на 73 506,20 евро,
от които 69 814,20 евро – цената на стоката и 3 692 евро – разходи по инспекция и унищожаване;
7) ответникът е удовлетворил тази претенция чрез поетапно прихващане с негови насрещни
вземания по фактури от м. 04, 05 и 06.2018 г., което е станало по силата на договор за компенсация
за плащания относно настъпили щети по транспортно нареждане № 1930-18; 8) ответникът не е
заплатил навлото на ищеца, предмет на издадената от последния фактура № 4819/19.03.2018 г., а
поискал от него да му заплати обезщетение за увредения товар в размер на 143 765,63 лв.
/равностойността на 73 506,20 евро/ с нотариална покана, връчена на 8.05.2018 г.
Спорният въпрос е дали при тези факти в полза на ищеца е възникнало претендираното вземане
за превозно възнаграждение /навло/, по който въззивният съд намира следното:
Преди всичко следва да се прецени кое е приложимото право с оглед обстоятелството, че
отношението е с международни елементи – процесният договор за превоз е сключен между
български търговски дружество, но за превоз от Гърция до Великобритания, с изпращачи – гръцки
търговски дружества и получател – дружество от Великобритания. Релевантните стълкновителни
норми са тези по Регламент /ЕО/ № 593/2008 г. Според чл. 5, ал. 1 от същия доколкото
приложимото право към договор за превоз на стоки не е било избрано от страните в съответствие с
чл. 3, правото, приложимо към такива договори, е правото на държавата по обичайното
местопребиваване на превозвача, при условие че мястото на предаване или мястото на доставяне,
или обичайното местопребиваване на товародателя е в същата държава, а ако тези изисквания не
са изпълнени, се прилага правото на държавата, в която се намира договореното между страните
място на доставяне. В рамките на неформалния договор за превоз, сключен между страните,
превозвач е ищецът, а товародател е ответникът /посочените в двете товарителници от 9.03.2018 г.
за изпращачи гръцки дружества, са такива в отношенията с ответника/. Както ищецът, така и
ответникът са с обичайно местопребиваване /седалище/ в България, поради което приложимо е
българското право, а и по силата на чл. 5, ал. 3 от Регламента – като държава, с която договорът е
най-тясно свързан предвид еднаквата националност и на двете страни по него.
Същевременно, за България превозните отношения са уредени в различни по степен и вид
нормативни актове – национални и международни, по които България е страна. Процесният
международен автомобилен превоз попада в приложното поле на Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки (CMR), по която страни са както България, така и
Гърция и Великобритания. Същата се прилага, когато мястото на приемане на стоката за превоз и
предвиденото място за доставянето й, така както са посочени в договора, се намират в две
различни държави, от които поне една е договаряща страна, като това е така независимо от
седалището и националността на страните – чл. 1, ал. 1 CMR. Конвенцията обаче не урежда
изчерпателно всички въпроси на договора за превоз, поради което за неуредените се прилага
българското вътрешно законодателство – общите правила за превозния договор по глава 26 от ТЗ и
специалните по глава 5 от Закона за автомобилните превози. По-специално, тя не урежда част от
13
основните задължения на страните по превозния договор – като напр. превозното възнаграждение
и др. Следователно, съчетаното прилагане на CMR, ТЗ и ЗАвП определя правния режим на
процесния договор между ищеца и ответника. В тази нормативна рамка следва да се прецени
дължимостта на претендираното от ищеца превозно възнаграждение по процесната фактура №
4819/19.03.2018 г.
Основното възражение на ответника е, че той не дължи заплащане на възнаграждението, тъй
като ищецът не бил изпълнил задълженията си по договора – да превози и предаде на получателя
превозвания товар в първоначалното му състояние, а товарът е бил напълно повреден по време на
превоза. За да се прецени основателността на това възражение следва накратко да се анализират
задълженията на превозвача по договор за превоз на товари.
Както е известно, а това следва и от разпоредбите на чл. 367, чл. 368 и чл. 373 ТЗ, основните
задължения на превозвача по този договор са следните: 1) да приеме товара, 2) да извърши превоза
до неговото местоназначение в уговорения срок, 3) да го опази по вид, количество и качество от
приемането до предаването, 4) да изпълнява едностранните нареждания на товародателя за
изменение на превоза, и 5) да предаде товара на получателя. Превозвачът носи отговорност и за
изгубването, погиването или повреждането на товара, както и при забава в превоза, освен ако те се
дължат на причини, за които не отговаря.
Срещу изпълнението на тези задължения той има право на възнаграждение, което по принцип е
дължимо предварително, но няма пречка да се уговори и друго /чл. 372 ТЗ/. Между изпълнението
на задълженията на превозвача и правото му да получи възнаграждението несъмнено съществува
обусловеност, но тя не е напълно корелативна. По тази причина не всеки вид и степен на
неизпълнение на задължение на превозвача изключва напълно правото му на възнаграждение.
Така забава в превоза по принцип не води до недължимост на навлото, а до възникване на
задължение за превозвача да обезщети вредите от забавата, освен ако тя е от такъв характер, че да
води до пълно отпадане на стопанския интерес от доставката /напр. при значителна забава или при
т.нар. фикс сделки/, но и в този случай товародателят следва да развали договора, за да се
освободи от задължението си за възнаграждението. При частична липса или частична повреда на
товара по причини, за които превозвачът отговаря, на него му се дължи по принцип
възнаграждение пропорционално на запазената и предадена на получателя част от товара – това
следва от чл. 23, ал. 4 и чл. 25, ал. 1 CMR. В тази хипотеза товародателят може да се освободи от
това си задължение, ако развали договора, което е възможно стига неизпълнената част от
задължението на превозвача да не е незначителна с оглед на интереса на кредитора /чл. 87, ал. 4
ЗЗД/. Ако частичното неизпълнение се дължи на обективни причини, то тогава товародателят
може да се освободи частично или изцяло от задължението си за заплащане на навлото, ако по
съдебен ред развали частично или изцяло договора, ако няма достатъчен интерес от частичното
изпълнение /чл. 89, изр. 2 ЗЗД/.
При пълна липса или пълна повреда на товара възнаграждение на превозвача не се дължи,
независимо от причината за това. Ако се дължи на причини, за които превозвачът не отговаря, то
тогава ще е налице пълна обективна невъзможност за изпълнение, която ще доведе до разваляне
по право на договора изцяло /чл. 89, изр. 1 ЗЗД/, а от там и до отпадане на задължението на
товародателя за заплащане на навлото /в този случай рискът се носи от кредитора на вземането –
превозвача/. Ако превозвачът отговаря за пълната липса или повреда на товара, то тогава ще е
14
налице пълно виновно неизпълнение на основния предмет на договора – да превози и достави
товара на получателя. В тази хипотеза той дължи обезщетение за причинените вреди, но не само –
противно на стопанската логика е да му се дължи навло, без значение дали товародателят е
развалил договора или не /арг. и от чл. 23, ал. 4 и чл. 25, ал. 1 CMR/. При пълно неизпълнение на
превозната услуга липсва основание за претендиране и на възнаграждение за нея, което е дължимо
именно заради насрещната престация на превозвача, липсваща при подобна ситуация.
Следователно, междинният извод е, че ищецът би имал право на уговореното за процесния
превоз пълно възнаграждение, ако: 1) фактически е доставил товара на правоимащия, 2) товарът не
е напълно повреден – независимо от причините /последните са от значение за евентуална
отговорност за вреди на превозвача/, и 3) договорът не е развален.
В конкретния казус превозваният от ищеца товар, състоящ се от млечни продукти, е следвало да
се достави на посоченото в товарителниците местоназначение в гр. Хавърлих, Хавърхил Бизнес
Парк. Не се спори, че поради описаните по-горе събития това не е станало, а товарът е превозен до
друго място – до склад на „Оукланд Интернешънъл“ Лтд във Великобритания за извършване на
инспекция, а след това е бил превозен на 19.03.2018 г. до „Lower Reule Bioenergy“ Ltd, където е
бил унищожен чрез изгаряне на 21.03.2018 г. Превозването до място, различно от
местоназначението, обаче е било извършено по нареждане на ответника, дадено след указания от
получателя „Футура Фуудс“ Лтд. В този смисъл промяната на местоназначението е извършена в
съответствие с чл. 12 и чл. 14 CMR. Следователно, фактическо извършване на превоза е налице на
мястото, посочено от получателя и товародателя, като не се спори и, че в количествено отношение
доставеният товар не се е разминавал съществено с приетия за превоз – в писменото обяснения на
шофьора от 24.03.2018 г. се сочат няколко отнети незаконно кашона със стока от нахлулите в
ремаркето емигранти, които обаче са незначителни като липси на фона на цялото количество.
Последващото изгаряне на товара е без значение с оглед изпълнението на превоза, доколкото е
извършено след предаването на товара от ищеца на лице, посочено от правоимащите – получателя
и товародателя. Ето защо е налице фактическа доставка на товара от ищеца на указаното
местоназначение, едностранно променено в хода на превоза в съответствие с чл. 12 и чл. 14 CMR.
Не е спорно и, че товарът не е доставен във вида, в който е приет за превоз. Поради
извършеното на 13.03.2018 г. незаконно нахлуване от мигранти в ремаркето след разбиване на
заключващите механизми е била нарушена целостта на част от опаковките и товарът е бил
замърсен, като са открити фекалии в ремаркето, вкл. върху част от опаковките. Спорният въпрос е
дали това е довело до пълна негодност на товара, т.е. до цялостна повреда, която по последици е
приравнена на цялостна липса, а от там – и до неосъществен в цялост облигационен резултат,
дължим по процесния договор за превоз. По делото са налице противоречиви данни в тази насока.
В представените доклад от 14.03.2018 г. на „Оукланд Интернешънъл Лтд“ и акт от 16.03.2019 г. на
регулаторна служба на Уорчестършир се съдържат констатации, че установеното замърсяване в
ремаркето е довело до пълна негодност на превозвания товар и се дава препоръка за неговото
цялостно бракуване. В доклада от 27.04.2018 г. на „GWH end Co“ е дадено мнение, че
замърсяването е засегнало само част от товара, но друга част от него /част от палетите със сирене и
всичките 17 палети с кисело мляко/ не била засегната и не е подлежала на унищожаване.
Следователно, спорът е дали се касае до пълна или до частична повреда на товара. Изясняването
на този въпрос предполага специални знания, с които съдът не разполага. Ето защо във въззивното
15
производство бяха назначени три съдебни ветеринарномедицински експертизи.
Макар на първо четене между трите заключения да има противоречия в крайните изводи
относно годността на превозваната стока, то безпротиворечиво всички експертизи приемат
следното: 1) товарът е бил изследван само за външни замърсявания в ремаркето и на опаковките на
палетите посредством луминесцентна система, измерваща RLU /относителни светлинни единици/,
като RLU не е стандартизирана мерна единица, а варира в зависимост от електрониката и е мерна
единица, която е уникална за всяка конкретна система за мониторинг на хигиената чрез контрол на
нивата на аденозин трифосфат /АТФ/; 2) товарът не е изследван чрез микробиологични тестове на
съдържанието на превозваните млечни продукти, които са единствено меродавни според
изискванията на Регламент /ЕО/ № 2073/2005 относно микробиологични критерии за храните във
връзка с Регламент /ЕО/ № 852/2004 относно хигиената на храните.
При тези безспорни данни вещите лица са разделени на две групи относно годността на товара:
1) че негодни са само 6 палета със сирене фета – 3 палета с непосредствени замърсявания на
опаковките и 3 съседни на тях палета /заключението на вещите лица Д., Г. и С./, или 2) че негоден е
целият товар /заключението на вещото лице К. и заключението на вещите лица И., П. и К./. И двата
крайни извода обаче са базирани на едни и същи обстоятелства – установеното с биологичното
изследване с RLU външно замърсяване върху част от опаковките на товара и липсващото
микробиологично изследване на съдържанието на останалата част от товара. Внимателният анализ
на двете групи заключения обаче сочи, че те изхождат от различни гледни точки. Втората група
вещи лице извежда изводите си от гледище на безопасността на хранителните стоки за крайните
потребители и завишените изисквания на законодателството на ЕС в тази област. Както правилно
сочат тези вещи лица, европейските изисквания предвиждат, че „когато дадена храна, която не е
безопасна, представлява част от серия, партида или пратка храни от една и съща категория или
с едно и също описание, се приема, че всички храни от серията, партидата или пратката
също не са безопасни, освен ако след щателна оценка не се окаже неоснователно да се счита, че
останалата част от серията, партидата или пратката не е безопасна“ – чл. 14, ал. 6 от
Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 година за
установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за
създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно
безопасността на храните. Вещото лице К. изрично е уточнила в съдебното заседание на
18.01.2021 г., че според добрата практика при установено подобно външно замърсяване на
опаковките е нужно чрез микробиологично изследване на продукта да се установи безопасността,
за да се разреши за консумация. Доколкото такова микробиологично изследване не е било
проведено, а такова е било отговорност на получателя на товара /според заключението на вещите
лица И., П. и К./, то според тази група вещи лица стоката не е доказано годна и не може да се
разреши нейната употреба за консумация. Този аспект на проблема не е в кардинално
противоречие с тезата на първата група вещи лица, доколкото изводите на последните са
направени от гледна точка на отношенията превозвач – получател – товародател, в рамките на
което не може да се вмени в тежест на превозвача извършването на нужното микробиологично
изследване на стоката, а това е отговорност на нейния собственик – получателя. Следователно,
фактът на липсващото изследване за безопасност на останалата част от товара в единия случай е
довело до извод за пълната му негодност, а в другия случай – за липсата на доказаност на тази
негодност.
16
Въззивният съд приема, че в рамките на превозното отношение презумпцията на чл. 14, ал. 6 от
Регламент (ЕО) № 178/2002 не следва да се прилага, доколкото нейното прилагане е обусловено от
бездействието на получателя на стоката, който именно черпи благоприятни последици от тази
презумпция – да счита стоката за негодна с произтичащите от това последици за пълното
неизпълнение от превозвача. Същевременно, в настоящото производство именно правата на
получателя „Футура Фуудс“ Лтд по пътя на регреса се упражняват от ответника спрямо
превозвача. По този начин неизпълнението на превозвача е поставено в зависимост от поведението
на друго лице по превозното отношение, на което не може да влияе, а не от собственото поведение
на превозвача, което не може да се приеме за справедливо. Подобно бездействие не се вмества в
дължимата от получателя грижа на добрия търговец, която го задължава да окаже на превозвача
необходимото съдействие за изпълнението на неговите задължения по договора за превоз.
Принцип в облигационното право е, че длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които
кредиторът би могъл да избегне, като положи грижи на добър стопанин /чл. 83, ал. 2 ЗЗД/, който
без съмнение се извлича и от разпоредбите на CMR. Израз на тази идея е и чл. 17, ал. 2 CMR
предвиждащ, че превозвачът се освобождава от отговорност, когато повредата се дължи на грешки
на правоимащия или на нареждане на последния, което не е резултат на грешка на превозвача. В
случая повредата на процесния товар се изразява в неговото унищожаване по нареждане на
получателя, поради приетото от същия, че целият товар е негоден без това да е установено чрез
надлежно микробиологично изследване на стоката. Отговорността да нареди такова обаче е на
самия получател, а не на превозвача, който не е притежател на стоката. В рамките на превозното
отношение превозвачът не дължи подобно изследване и чрез собствени действия не може да
отклони прилагането на презумпцията по чл. 14, ал. 6 от Регламент (ЕО) № 178/2002, а това може
да стане само чрез действия на правоимащия получател, който не е предприел такива. При липсата
на такова извършено изследване не може да се приеме за доказано спрямо превозвача, че целият
товар е бил напълно увреден вследствие на процесното събитие от 13.03.2018 г. Това
обстоятелство не може да се приеме за доказано само на база акта от 16.03.2019 г. на регулаторна
служба на Уорчестършир, доколкото постановеното унищожаване на стоката е било извършено
отново по волята на получателя, който не е пожелал да финансира извършването на
микробиологично изследване на товара, вследствие на което и съобразно презумпцията на чл. 14,
ал. 6 от Регламент (ЕО) № 178/2002 английските власти основателно са постановили унищожаване
на цялата стока. Следователно, това бездействие на получателя по същество представлява
съпричиняване на вредоносния резултат, поради което отговорността за същия не може да се
възложи изцяло върху превозвача.
Същевременно, за съда е несъмнено, че част от товара е била повредена, независимо от липсата
на микробиологично изследване и на тази част. Категоричното становище на всички вещи лица е,
че с оглед характера на превозваните стоки /хранителни/ и степента и вида на установеното
външно замърсяване на опаковките, то това води до негодност на част от товара – на 3 палета със
сирене фета с непосредствени замърсявания на опаковките, както и на 3 съседни на тях палета. В
тази част въззивният съд кредитира заключенията, чиито изводи не са необосновани и логически
неиздържани, а и същите са в синхрон със завишените изисквания към качеството и безопасността
на храните в Европейския съюз. Ето защо съдът приема за доказано, че причиненото замърсяване е
довело до частична негодност на превозвания товар, т.е. до частична повреда, досежно
посочените 6 палета със сирене фета.
17
Съобразно чл. 23, ал. 4 и чл. 25, ал. 1 CMR при частична повреда на товара по причини, за
които превозвачът отговаря, на него му се дължи възнаграждение пропорционално на запазената и
предадена на получателя част от товара. Не се твърди и установява ответникът да е развалил
процесния превозен договор поради това частично неизпълнение. Ето защо той дължи
пропорционална част от уговореното възнаграждение в общ размер на 7 745,09 лв. с ДДС. Тази
съразмерна част следва да се изчисли на база теглото на превозвания товар, което според
заключението от 5.01.2021 г. на ССЕ възлиза общо на 20 822,44 кг бруто, от които теглото на 12-те
палета със сирене фета е 10 985,04 кг. Това означава, че теглото на 6-те негодни палета сирене
възлиза на 5 492,52 кг, за които се полага част от възнаграждението в размер на 2 042,99 лв. При
това положение останалата част от възнаграждението в размер на 5 702,10 лв. се полага за
останалата неувредена и доставена на получателя част от товара и тя е дължима от ответника. Ето
защо искът за заплащане на възнаграждението е основателен за сумата 5 702,10 лв. и
неоснователен за разликата, заедно със законната лихва от подаване на исковата молба до
изплащането.
Независимо от частичното уважаване на главния иск, неоснователна се явява акцесорната
претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на законната лихва за забава за исковия период
13.04.2018 г. – 30.04.2018 г. Ищецът твърди, че ответникът е изпаднал в забава след изтичането на
45 дни от издаването на процесната фактура № 4819/19.03.2018 г. Такава уговорка обаче не се
установява да е била постигната, а фактурата не носи подпис за ответника и няма данни да е
получена от него. Липсват и данни ищецът да е поканил ответника да заплати тази сума преди
подаване на настоящата искова молба на 30.04.2018 г. Ето защо този иск е неоснователен.
В) По първоначалния иск по чл. 124, ал. 1 ГПК и по насрещния иск
Както бе посочено по-горе, предмет и на двата иска е едно и също спорно право –
претендираното от ответника спрямо ищеца вземане за обезщетение за вреди в размер на
стойността на процесния товар в размер на 143 765,63 лв.
Ответникът твърди, че същият има право на претендираното обезщетение на осн. чл. 17, ал. 1
CMR, предвиждаща, че превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса или повреда на
стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за забавата при
доставянето й. От своя страна, ищецът поддържа, че той не носи подобна отговорност на осн. чл.
17, ал. 2 CMR, а евентуално – че не носи отговорност за цялостна повреда, а само за частична по
аналогични на гореизложените съображения.
Разпоредбата на чл. 17, ал. 2 CMR предвижда, че превозвачът се освобождава от тази
отговорност, когато липсата, повредата или забавата се дължат на грешки на правоимащия, на
нареждане на последния, което не е резултат на грешка на превозвача, на присъщ недостатък на
стоката или на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, и последиците, които не
е могъл да преодолее. Спорът по делото е дали събитията, които са довели до пълното повреждане
на процесния товар, попадат под освобождаващите основания по чл. 17, ал. 2 CMR, доказването на
което е в тежест на превозвача.
18
Изяснено бе, че увреждането на процесния товар се дължи на незаконно нахлуване на мигранти
в ремаркето на камиона на 13.03.2018 г. по време, когато същият е бил в престой на паркинг на
бензиностанция в близост до гр. Намур, Белгия. Ищецът и помагачът му поддържат, че тези
събития представляват „обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, и последиците,
които не е могъл да преодолее“ по смисъла на чл. 17, ал. 2 CMR, респ. непреодолима сила по
смисъла на чл. 306, ал. 2 ТЗ – непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден
характер, възникнало след сключването на договора. Преценката дали обстоятелствата са могли
да бъдат избегнати /предвидени/ и преодолени /предотвратени/ се извършва на база абстрактния
критерий на дължимата от превозвача грижа – грижата на добрия превозвач, която е частен случай
на общата дължима грижа на добрия търговец. Превозвачът е професионалист, поради което
изискванията към неговата дейност са силно завишени.
През тази призма въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния съд, че в
конкретния случай освобождаващите основания по чл. 17, ал. 2 CMR не са налице. Не е спорно, че
ищецът – превозвач не само е бил длъжен, но е бил и реално запознат с особеностите на процесния
маршрут, вкл. и с възможните места за продължително паркиране с оглед евентуално използване за
задължителната почивка от шофьора. Не е спорно и, че той сам е избрал този маршрут и
процесния паркинг на 12 – 13.03.2018 г. От данните по делото се установява и, че при аналогичен
превоз месец по-рано по заявка № 1855-18/15.02.2018 г. между същите страни и отново на паркинг
в Белгия е настъпил сходен инцидент – незаконно нахлуване на мигранти в ремаркето на камиона.
В показанията си свидетелят Д. /шофьор при процесния превоз/ също заявява, че е бил
инструктиран от ръководителя си в ищцовото дружество за подобни опасности в този район на
Европа и за случили се в миналото подобни инциденти. Следователно, самият ищец е бил наясно,
че превозите в този район са застрашени от увреждащи събития, като процесното. По тази
причина процесното събитие от 13.03.2018 г. е било предвидимо за ищеца. Това е достатъчно за
отричането на основанието по чл. 17, ал. 2 CMR, доколкото не е налице една от двете кумулативни
предпоставки за освобождаване от отговорност – възможността за избягване /предвиждане/ на
увреждащото събитие.
Независимо от това, рискът е бил и предотвратим /преодолим/. От една страна, това следва от
самата му предвидимост – след като превозвачът е знаел за риска, то той е могъл и да го
предотврати, като избере такива опции при осъществяване на процесния превоз, които да избегнат
процесното събитие. От друга страна, доводите на ищеца, че той е направил всичко възможно, за
да предотврати процесното събитие, не се споделят от въззивния съд. Всички изтъкнати от него
мерки очевидно са били недостатъчни за това – нито вида на заключване на ремаркето, нито
изборът на охраняем паркинг, нито наличието на камери в него. Превозвачът е могъл както да
избере друг маршрут, друг паркинг с още по-засилена защита, така и да предприеме други
индивидуални мерки относно процесното превозно средство. Така например процесният превоз е
можело да бъде възложен не на един шофьор, а на двама /т.нар. двойна езда/, което изцяло е щяло
да елиминира нуждата от продължително паркиране на превозното средство за задължителните
почивки. При настъпил само преди месец подобен инцидент е било и належащо в самото ремарке
да се инсталира алармена инсталация, което пък изцяло е щяло да елиминира проникването и
продължителния престой на емигранти в ремаркето, тъй като е щяло да гарантира своевременната
реакция на шофьора, която в случая е била закъсняла. Всички тези мерки са могли да бъдат
предприети, но това не е било сторено от ищеца. Ето защо нито едно от освобождаващите
19
основания по чл. 17, ал. 2 CMR не е налице в случая.
При това положение ищецът носи имуществена отговорност по чл. 17, ал. 1 CMR за тези вреди
на товара, които са доказано причинени от неизпълнението на превозвача. Доколкото въззивният
съд прие, че тези вреди се изразяват в частична повреда на товара съобразно гореизложеното, то
отговорността на превозвача може да бъде ангажирана само за тези вреди – доказано негодните 6
палета със сирене фета, а не за цялостна повреда на товара. Според чл. 25, ал. 1 CMR
обезщетението при повреда на товара е в размер на обезценката в размер изчислен според
стойността на стоката, определена съгласно член 23, ал. 1, 2 и 4 CMR – стойността на мястото и по
времето, когато е прието за превоз, по борсовия курс или при липса на такъв – по текущата цена на
пазара, или при липса на такава – по обичайната стойност на стоките от същия вид и качество, но
не повече от 8,33 SDR за килограм тегло. Не е спорно, че стойността на превозваните стоки е в
размера на покупната цена, заплатена от получателя, в размер на 69 812,40 евро – по фактура №
1598/9.03.2018 г. и фактура № 8333/9.03.2018 г. Не е спорно и, че получателят „Футура Фудс“ Лтд
е заплатил разноски по инспектирането и унищожаването на товара в размер на 3 692 евро.
Получателят „Футура Фуудс“ Лтд е бил в договорни отношения с ответника в рамките на
сключения между тях спедиционен договор, по който ответникът е удовлетворил претенцията на
получателя за обезщетяване в размер на 73 506,20 евро чрез поетапно прихващане с негови
насрещни вземания по фактури от м. 04, 05 и 06.2018 г., по силата на договор за компенсация. С
плащането на тази суми ответникът е претърпял вреди и в рамките на сключения с ищеца договор
за превоз, а същевременно се е суброгирал в правата на получателя /чл. 74 ЗЗД/. Същевременно,
тези права са обхващали само тези вреди, за които може да бъде ангажирана отговорността на
ищеца по чл. 17, ал. 1 CMR, а именно – не за цялостна повреда на товара, а за частична повреда на
6 палета сирене. От заключението от 5.01.2021 г. на ССЕ се установява, че стойността на 1 бр.
палета сирене е 4 389 евро, а стойността на разходите за инспекция и унищожаване на 1 бр. палета
е 127,31 евро, т.е. общо 4 516,31 евро. Следователно, общата стойност за 6 палета възлиза на
27 097,86 евро. Левовата равностойност на тези вреди е в размер на 52 998,81 лв. Тази стойност е
под максималния размер на отговорността по CMR на база 8,33 SDR за 1 кг бруто тегло, което
според ССЕ възлиза на 8 989,49 евро за 1 палета сирене. Ето защо ответникът притежава срещу
ищеца вземане за обезщетение в този размер – 52 998,81 лв., а не 143 765,63 лв.
Предвид горното предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен за размера до
52 998,81 лв. и основателен за разликата над този размер. Предявеният от ответника насрещен
осъдителен иск е основателен за сумата 52 998,81 лв., заедно със законната лихва от подаване на
насрещната искова молба /14.08.2018 г./ до окончателното изплащане, и неоснователен за
разликата над този размер.
Г) По обратния иск
Предвид частичното сбъдване на вътрешнопроцесуалното условие, под което е предявен
/уважаването на насрещния иск до посочения размер/, следва да се разгледа и евентуалният
обратен иск, предявен от ищеца „Оптимал Плюс“ ООД срещу помагача му ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ АД. Този евентуален обратен иск е предявен за сумата 143 765,63 лв., но
доколкото условието се е сбъднало частично – за сумата 52 998,81 лв., то само за тази сума искът
20
следва да се разгледа.
Ищецът претендира от помагача заплащане на исковата сума на основание сключения между
тях договор за застраховка „Отговорност на превозвача съгласно Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз /CMR/”, обективиран в представената застрахователна полица
№ 3440170200R00416/13.10.2017 г., по който ищецът има качеството „застрахован“, а помагачът –
„застраховател“, с период на застрахователно покритие 18.10.2017 – 17.10.2018 г., при лимит на
отговорността – 8,33 SDR на 1 кг липсващ товар или до стойността на товара съгласно фактура.
Претенцията е във връзка със същото настъпило на 13.03.2018 г. застрахователно събитие, по
повод на което ищецът бе осъден по насрещния иск да заплати на ответника обезщетение в размер
на 52 998,81 лв.
Несъмнено договорът е от сферата на имущественото застраховане, но негов предмет не е
конкретно имуществено право или обект на такова, и по-специално – не се касае до застраховка на
превозвания товар от рисковете при превоза по чл. 419 от КЗ. Застраховката по чл. 419 КЗ е такава
срещу вреди на конкретен имуществен обект /товар/, който по правило принадлежи на
застрахования, а ако е чужд – може да се сключи само ако има одобрението от собственика на
имуществото /чл. 402, ал. 2 КЗ/, в противен случай договорът би бил недействителен поради
липсата на застрахователен интерес. Следователно, общото имуществено застраховане, вкл. и
срещу рисковете при превоза по чл. 419 КЗ покрива вредите върху конкретен актив от
имуществото. Възможно е обаче предмет на имущественото застраховане да бъде пасивът на
имуществото на застрахования, т.е. да покрива риска от увеличаване на този пасив поради
възникване на имуществени задължения на застрахования към трети лица. В този случай се касае
до застраховане на гражданската отговорност на застрахования, при които договори, за разлика от
другите имуществени застраховки, липсва застрахователна стойност, като при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят плаща обезщетение на третото увредено лице, равно на
паричното задължение на застрахования, но не повече от застрахователната сума, ако такава е
поставена като лимит от застрахователя. При договора за застраховка „Гражданска отговорност“
предмет на застраховане е имуществената отговорност на застрахования, която може да възникне
въз основа на непозволено увреждане или неизпълнение на договорно задължение, за причинени
от неправомерното му поведение вреди, чийто размер не може да бъде определен предварително.
Договорът за застраховка, сключен със застраховател от превозвач, с предмет на застраховката
отговорността на превозвача за вреди от липса или повреда на товара, нанесени от превозвача на
трети лица, при осъществяване на търговската му дейност по превоз на стоки по занятие, е вид
застраховка „Гражданска отговорност“, а не е застраховка по чл. 419 КЗ – отм.[1] Ето защо такъв
характер има и процесния договор от 13.10.2017 г., сключен между страните по обратния иск.
При договор за застраховка „Гражданска отговорност“ настъпването на застрахователно
събитие поражда правото на третото увредено лице пряко да претендира застрахователното
обезщетение от застрахователя /чл. 432 КЗ/. С подобно право самият застрахован не разполага, тъй
като не той е правоимащо лице по застраховката, а същевременно застрахователят има само едно
парично задължение по нея. В полза на застрахования може да се породи парично вземане срещу
застрахователя, но само при настъпването и на допълнителен факт, който не произтича и не е
свързан със застрахователния договор – ако сам е удовлетворил увреденото лице, т.е. неговото
право има субсидиарен характер спрямо прякото право на третото лице. Само в подобна хипотеза
21
застрахованият има право да получи застрахователното обезщетение, т.е. касае се до право с
регресен характер, доколкото се претендира нещо, което по принцип е дължимо от застрахователя
на друго лице /увредения/, което обаче застрахованият е удовлетворил. Това право е уредено чл.
435 КЗ. Такъв именно е и предмета на настоящия обратен иск.
Следователно, противно на приетото от първоинстанционния съд правната квалификация на
предявения иск не е по чл. 405, ал. 1 КЗ, тъй като тя е принципно неприложима за вземания,
произтичащи от застраховки „Гражданска отговорност“, а е относима само към общото
имуществено застраховане на активи. Неточната правна квалификация не води до недопустимост
на обжалваното решение, тъй като не се касае до произнасянето по непредявен иск,
индивидуализиран според фактическото си основание и вида на търсената защита, очертана в
петитума на исковата молба. Правната квалификация не е определяща за предмета на иска, а касае
правилното прилагане на закона спрямо установените по делото факти и искания за защита. При
неправилно определена с първоинстанционното решение правна квалификация на иска в
правомощията на въззивния съд е да промени същата с въззивното решение. Ето защо правилната
квалификация на иска за главницата е по чл. 435 КЗ.
Видно от разпоредбата правото по чл. 435 КЗ принадлежи само на това лице, което има
качеството “застрахован” по застраховка “Гражданска отговорност” и то само ако и доколкото
това лице е удовлетворило реално третото увредено лице.
В настоящия случай посочените предпоставки са налице. Между страните не се спори, а това се
установява и от доказателствата, че: 1) между тях е бил сключен договор за застраховка
„Отговорност на превозвача съгласно Конвенцията за договора за международен автомобилен
превоз /CMR/”, обективиран в представената застрахователна полица №
3440170200R00416/13.10.2017 г., със срок на покритие от 18.10.2017 до 17.10.2018 г., по силата на
който ответникът е застраховал отговорността на ищеца за превози, осъществявани на територията
на България, Европа и Азия с изброени МПС, измежду които процесното с рег. № ***, както и
всички прикачени полуремаркета, вкл. и такива с хладилна инсталация, като е уговорено и
допълнително покритие, покриващо повреда на товар при превоз на хладилни превозни средства;
2) по време на действието на застраховката е настъпило предвидено в него застрахователно
събитие, а именно – процесното събитие от 13.03.2018 г., подробно описано по-горе; 3) собственик
на увредения товар е получателят „Футура Фуудс“ Лтд, който е бил обезщетен от неговия
спедитор „ДС Транспорт Солюшън БГ“ ЕООД в размер на сумата 73 506,20 евро /равностойни на
143 765,63 лв./; 4) с настоящия насрещен иск ищецът е осъден да заплати на „ДС Транспорт
Солюшън БГ“ ЕООД сумата 52 998,81 лв., която към днешна дата не е заплатил; 5) с претенция с
вх. № 2284/14.05.2018 г. ищецът „Оптимал Плюс“ ООД е заявил искане до застрахователя за
изплащане на застрахователно обезщетение за процесното събитие; и 6) с писмо с изх. №
07276/31.05.2018 г. застрахователят е отказал изплащане на обезщетение по съображения, че за
процесното събитие е налице основанието по чл. 17, т. 2 CMR за освобождаване от отговорност на
превозвача.
Установеното по предходните искове обвързва и при разглеждането на обратния иск относно
общите обстоятелства – че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ищеца по
чл. 17, ал. 1 CMR, че не е налице основанието по чл. 17, т. 2 CMR за освобождаване от
отговорност на превозвача, и че стойността на вредата е в размер на 27097,86 евро /равностойни на
22
52 998,81 лв./. Тази сума е в рамките на лимита на отговорността на застрахователя, тъй като е до
размера на стойността на товара по фактура, заедно с разходите по отстраняване на вредите, но не
повече от 8,33 SDR на 1 кг. товар /видно от заключението от 5.01.2021 г. на ССЕ/.
В отговора на исковата молба застрахователят е изтъкнал и други основания за отказ: 1) че
събитието не е покрит риск по застраховката, тъй като тя покривала само вредите при авария на
хладилен агрегат при превоз с хладилни превозни средства, 2) че са налице основания за отказ на
застрахователя по т. 2.8 и 2.12 от ОУ от раздел VІ, и 3) че са налице основания за отказ по раздел
ІХ, т. 2 и 6 ОУ. По тези въпроси въззивният съд намира следното:
Твърдението, че застраховката покрива само вредите при авария на хладилен агрегат при превоз
с хладилни превозни средства не отговаря на съдържанието на застрахователната полица.
Цитираното от застрахователя покритие е само по отношение на добавък 1, но извън него е
основното покритие на застраховката по клауза А, обхващаща отговорността на превозвача по
CMR за всички вреди по конвенцията.
Клаузата на т. 2.8 от раздел VІ от ОУ от застраховката предвижда, че се изключват претенции
по нея, произтичащи от „повреда на хладилния агрегат през първите 24 часа от началото на
превоза, както и неспазване от страна на превозвача на температурен режим в хладилните
помещения и други специални изисквания в договора за превоз на стоките“. Нито едно от
установените по делото обстоятелства, не попада в обхвата на тази клаузи, т.е. същата е изцяло
неприложима в случая.
Клаузата на т. 2.12 от раздел VІ от ОУ предвижда, че се изключват претенции, произтичащи от
„умишлени действия или груба небрежност от застрахования, негови служители и на всички други
лица, до чиито услуги е прибягвал за извършване на превоза“. По делото не се установява
процесните вреди да са причинени умишлено или поради груба небрежност от служители на
ищеца, в частност – от шофьора по превоза.
Клаузите на раздел ІХ, т. 2 и 6 предвиждат, че застрахованият е длъжен: 1) да използва МПС,
които са технически изправни, годни за сигурен и безопасен превоз на съответния вид товар и
оборудвани с необходимите средства за опазването му, и 2) да заключва натовареното със стока
МПС и винаги да ги оставя на сигурни места, охраняеми паркинги или по друг начин
контролирани обекти. Предвидено е, че при неизпълнение на което е да е от изискванията по
раздел ІХ е основание застрахователя да намали или откаже изплащането на застрахователно
обезщетение. В случая нито едно не се доказва.
Според въззивния съд обаче подобни /а и други предвидени в ОУ/ основания за пълен или
частичен отказ, свързани с изпълнението на задължения на самия застрахован, противоречат на
самата същност и функция на настоящата застраховка, която е застраховка на гражданската
отговорност на ищеца и правоимащо по нея е по принцип трето увредено лице, а не е обща
имуществена застраховка и по-специално – не е застраховка на товара срещу рисковете на превоза
по чл. 419 КЗ. На третото увредено лице не могат да се противопоставят никакви неизпълнени от
застрахования договорни задължения към неговия застраховател, относими към намаляване на
риска от настъпване на застрахователно събитие или ограничаване на последиците при
настъпването му – арг. от чл. 432 КЗ. Дори и подобни неизпълнени от застрахования задължения
23
да съществуват, то застрахователят дължи изплащане на обезщетение на третото увредено лице.
Същевременно, законът предвижда хипотези на възникване на регресно право на застрахователя
спрямо самия застрахован след изплащането на застрахователното обезщетение на увреденото
лице – чл. 433 КЗ, т.е. хипотези, при които застрахователят може да иска обратно от застрахования
или цялото платено обезщетение или част от него. Тези хипотези са следните: 1) при умишлено
причиняване на вредите от застрахования, 2) за размера на договореното самоучастие – ако има
такова, 3) когато застрахованият причини вреда чрез негови действия или бездействия вследствие
на употребата на алкохол с концентрация в кръвта над допустимата по закон норма или под
въздействието на наркотично вещество или на негов аналог. Систематичното и телеологическото
тълкуване на тези хипотези в контекста на естеството на застраховката „Гражданска отговорност“
сочи, че те обосновават хипотези и на отказ за плащане на претенция на самия застрахован,
предявена на осн. чл. 435 КЗ. В подобен случай е алогично да се приеме, че застрахователят е
длъжен да заплати на застрахования, а след това да иска обратно платеното от него по реда на чл.
433 КЗ. Избягването на подобен non sens е възможно само ако се приеме, че вземането на
застрахования по чл. 435 КЗ е дължимо само при липса на основания за регрес на застрахователя
по на чл. 433 КЗ. Други основания за отказ за плащане на вземането по чл. 435 КЗ обаче са
неприложими при тази застраховка. По-специално, такива не могат да бъдат нито евентуално
проявена от застрахования груба небрежност при настъпване на събитието, нито евентуално
невземане на мерки за предотвратяване, ограничаване или намаляване на щетите, освен ако то е
било умишлено, т.е. преднамерено, целенасочено /чл. 433, т. 1 КЗ/. Това следва от целта на тази
застраховка – да покрие отговорността на самия застрахован спрямо трети лица, а основание за
подобна отговорност има само при противоправно и виновно поведение на застрахования или
наети от него лица. Ако липсва подобно поведение, то и отговорност на застрахования не
възниква, а от там и за неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“.
Застрахованият е сключил тази застраховка именно, за да покрие вредите от неговото
неправомерно поведение и по този начин да прехвърли риска на своя застраховател. Ето защо
последният не може да му противопоставя възражения, че именно поради това неправомерно
поведение няма да му удовлетвори претенцията по чл. 435 КЗ. Правомерен би бил отказът на
застрахователя само в хипотезите на чл. 433 КЗ. Противно на приетото от СГС изцяло
неприложими към тази застраховка са основанията за отказ по чл. 408 КЗ.
В настоящия казус нито едно от основанията по чл. 433 КЗ не е налице, а извън тяхното
приложно поле са цитираните от ответника по този иск основания за отказ по ОУ.
Предвид гореизложеното дължимото от застрахователя на ищеца вземане по чл. 435 КЗ е в
размер на 52 998,81 лв. Действително, към днешна дата липсва заплащане от ищеца към
увреденото лице на присъденото с насрещния иск обезщетение. Предвид характера и естеството на
обратния иск обаче не съществува пречка съдът да уважи обратния иск при условие, че ищецът
заплати реално присъдената с насрещния иск сума. Постановяването на условни съдебни
диспозитиви съответства на утвърдената съдебна практика по подобни обратни искове.
Ето защо при това условие обратният иск следва да се уважи. Ищецът е поискал и присъждане
на законната лихва за забава от датата на предявяване на насрещния иск срещу него /14.08.2018 г. /
до изплащането, като е изчислил тази лихва на 920 лв. за периода до подаване на обратния иск
/3.09.2018 г./. Въззивният съд счита, че в тази хипотеза искането за лихва не е самостоятелен иск,
24
като тя следва да се присъди от датата на присъждането й по насрещния иск. Тези лихви се
включват в застрахователното покритие на осн. чл. 429, ал. 2 КЗ, като те се дължат от
застрахователя при условията на ал. 3 – след уведомяването му за застрахователното събитие,
което в случая е станало с подадената от ищеца претенция с вх. № 2284/14.05.2018 г. , което
предхожда началната дата на претендираната по настоящото дело лихва, поради което лихвата
следва да с присъди от 14.08.2018 г.
В заключение: Предвид всичко гореизложено обжалваното решение следва: 1) да се отмени в
частта, с която е отхвърлен първоначалният иск за заплащане на превозно възнаграждение до
размера на 5 702,10 лв., който да се уважи, 2) да се отмени в частта, с която е отхвърлен
първоначалният отрицателен установителен иск за размера над 52 998,81 лв., който да се уважи, 3)
да се отмени в частта, с която е уважен насрещният иск по чл. 17, ал. 1 CMR за разликата над 52
998,81 лв., който да се отхвърли, 4) да се отмени в частта, с която е отхвърлен обратният иск по
чл. 435 КЗ до размера на 52 998,81 лв., който да се уважи, заедно със законната лихва от 14.08.2018
г., 5) да се обезсили в частта, с която обратният иск е отхвърлен за разликата над 52 998,81 лв. до
пълния предявен размер от 143 765,63 лв., доколкото за тази част от иска не се е сбъднало
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане, и 6) да се потвърди в останалата част.
ІІ. По частната жалба на ответника
Ответникът „ДС Транспорт Солюшън БГ“ ЕООД обжалва решението от 3.08.2020 г., в частта,
с която е допълнено решението от 23.04.2020 г. в частта за разноските, като ищецът е осъден да
заплати на ответника сумата 5 950,65 лв. – съдебни разноски. В тази част решението има характер
на определение и подлежи на обжалване с частна жалба – чл. 248, ал. 3 ГПК.
Жалбата е насочена срещу неприсъждането на разноски за разликата над тази сума, а именно
поисканите разноски за адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер на 5776,94 лв.
Първоинстанционният съд е приел, че макар уговарянето на това възнаграждение да е доказано
чрез представения договор за правна защита и съдействие /л. 133 – 134 от делото на СГС/, то
липсват доказателства за плащането на сумата.
Решението в тази част е правилно. Несъмнено на присъждане подлежат само разноски, чието
извършване е доказано в процеса. По-специално, разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат само, когато заплащането им е доказано чрез банков документ или чрез разписка за
плащане в брой – т. 1 от ТР № 6/6.11.2013 г. на ВКС – ОСГТК. В конкретния случай в
представения договор липсва удостоверяване за плащане в брой, като в първата инстанция не са
представени други доказателства – напр. за плащане по банков път. Такива са приложени едва към
частната жалба /фактура № 511/21.05.2018 г. и преводно нареждане от 23.05.2018 г./, но поради
късното им представяне същите са преклудирани, доколкото не се сочат обстоятелства по чл. 147
ГПК, което е дало основание на въззивния съд да откаже приемането им с определението от
9.11.2020 г. При това положение следва да се приеме, че по делото липсват доказателства за
плащането на тези разноски, поради което частната жалба се явява неоснователна.
Независимо от горното следва да бъдат коригирани разноските, присъдени на ответника с
25
необжалваната част от същото решение в размер на 5 950,65 лв., което се налага предвид
частичното изменение на основното решение от 23.04.2020 г. по съществото на исковете. Тези
разноски касаят насрещния иск: 5 750,65 лв. – за държавната такса и 200 лв. – депозит за ССЕ.
Доколкото с въззивното решение този иск се уважава само частично, то ищецът по него /ответник
по първоначалните искове/ има право на разноски съразмерно на уважената част. Тази съразмерна
част възлиза на 2 193,69 лв., за разликата над която решението от 3.08.2020 г. следва да се отмени.
ІІІ. По разноските за производството
При този изход на спора разноските по делото следва да се разпределят, отчитайки различните
процесуални роли на всяка от страните по отделните искове.
Ищецът „Оптимал Плюс“ ООД е заявил претенция за присъждане на разноски, като е доказал
следните такива в общ размер на : 1) 6 110,42 лв. – за заплатената държавна такса по
първоначалните искове, 2) 5 750,62 лв. – за заплатената държавна такса за обратния иск, 3) 400 лв.
– за депозит за ССЕ в първата инстанция, 4) 5 000 лв. – за заплатеното адвокатско възнаграждение
по договор за правна защита и съдействие от 18.06.2018 г., 5) 8 780,83 лв. – за заплатената
държавна такса по въззивната жалба, 6) 250 лв. – за заплатения депозит за едноличната
ветеринарномедицинска експертиза във въззивната инстанция, 7) 600 лв. за заплатения депозит за
първата тройна ветеринарномедицинска експертиза във въззивната инстанция, 8) 5 000 лв. – за
заплатеното адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 24.07.2020 г.
за въззивната инстанция.
Доколкото ищецът по първоначалните искове е едновременно и ответник по насрещния иск,
както и ищец по обратния иск срещу помагача си, то отделните разноски по пера следва да се
разпределят според връзката им с отделните групи искове. Несъмнено държавните такси са
свързани само с исковете, за които са дължими. Адвокатското възнаграждение за двете инстанции
и депозитите за експертизи обаче са свързани и с трите групи искове, като не е разграничено каква
част от всяко перо е относима към съответния иск. Такова разграничение е необходимо преди
всичко между разноските по исковете между първоначалните ищец и ответник, от една страна, и
разноските по обратния иск срещу помагача, от друга страна. Според въззивния съд
разграничението следва да се извърши пропорционално на база цената на отделните групи от
искове, като първоначалните и насрещния иск се считат за една обща група, доколкото са между
едни и същи страни. При положение, че общата цена на всички искове възлиза на 439 080,78 лв.,
от които 151 549,52 лв. за първоначалните искове, 143 765,63 лв. за насрещния иск и 143 765,63 лв.
за обратния иск, то горните разноски се разпределят както следва: 1) за първоначалните и
насрещния искове – 269,03 лв. за депозита за ССЕ в първа инстанция, 3 362,88 лв. – за
адвокатското възнаграждение за първата инстанция, 3 362,88 лв. – за адвокатското възнаграждение
за въззивната инстанция, 168,14 лв. – за депозита за еднолична ВМЕ, и 403,55 лв. – за депозита за
тройна ВМЕ; 2) за обратния иск – 130,97 лв. за депозита за ССЕ, 1 637,12 лв. – за адвокатското
възнаграждение за първата инстанция, 1 637,12 лв. – за адвокатското възнаграждение за въззивната
инстанция, 81,86 лв. – за депозита за еднолична ВМЕ, 196,45 лв. – за депозита за тройна ВМЕ.
Ответниците по първоначалния и обратния искове са направили възражение за прекомерност на
26
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция /подобно
възражение не е направено в първата инстанция/. Възражението обаче е неоснователно, доколкото
адвокатското възнаграждение за всяка инстанция е в размер дори под минималния по чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Общо за
първоначалните и насрещния искове този минимум възлиза на 5 436,30 лв. за една инстанция, при
уговорен – 3 362,88 лв. За обратния иск минимумът възлиза на 4 405,31 лв. за една инстанция, при
уговорен – 1 637,12 лв.
При горните изходни данни на ищеца „Оптимал Плюс“ ООД се следват разноски
пропорционално на уважената част от първоначалните искове и на отхвърлената част от
насрещния иск, които са дължими от първоначалния ответник „ДС Транспорт Солюшън БГ“
ЕООД, в общ размер на 12 431,59 лв., както следва: 1) 3 889,59 лв. – за държавната такса по
първоначалните искове, 2) 170,57 лв. – за депозита за ССЕ в първа инстанция, 3) 2 132,13 лв. – за
адвокатското възнаграждение за първата инстанция, 4) 2 132,13 лв. – за адвокатското
възнаграждение за въззивната инстанция, 5) 106,60 лв. – за депозита за еднолична ВМЕ, 6) 255,86
лв. – за депозита за тройна ВМЕ, и 7) 3 744,71 лв. – за държавната такса по въззивната жалба.
На ищеца „Оптимал Плюс“ ООД се следват разноски пропорционално на уважената част от
обратния иск, дължими от ответника по този иск ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, в
общ размер на 4 537,85 лв., както следва: 1) 2 119,95 лв. – за заплатената държавна такса за
обратния иск в първата инстанция, 2) 48,28 лв. – за депозита за ССЕ в първата инстанция, 3) 603,52
лв. – за адвокатското възнаграждение за първата инстанция, 4) 603,52 лв. – за адвокатското
възнаграждение за въззивната инстанция, 5) 30,18 лв. – за депозита за еднолична ВМЕ, 6) 72,42 лв.
– за депозита за тройна ВМЕ, 7) 1 059,98 лв. – за заплатената държавна такса за обратния иск във
въззивната инстанция.
На първоначалния ответник „ДС Транспорт Солюшън БГ“ ЕООД се следват разноски за
въззивната инстанция /за първата са присъдени с решението от 3.08.2020 г./ пропорционално на
отхвърлената част от първоначалните искове и на уважената част от насрещния иск, които са
дължими от първоначалния ищеца „Оптимал Плюс“ ООД, в общ размер на 2 049,49 лв., както
следва: 1) 439,18 лв. – за заплатения депозит за втора тройна ВМЕ за въззивната инстанция, и 2)
1 610,31 лв. – за заплатеното адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие от 15.01.2021 г. за въззивната инстанция.
Ответникът по обратния иск ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД не е заявил претенция
за разноски.
Така мотивиран Софийският апелативен съд,
[1] в този смисъл решение № 27/29.07.2016 г. по т.д. № 2415/2014 г. на ВКС, ІІ т.о.; решение № 47/30.07.2019 г. по т.д. № 1502/2018 г.
на ВКС, І т.о., и др.
РЕШИ:
27
ОТМЕНЯ решението от 23.04.2020 г., поправено с решение от 3.08.2020 г., по т. д. № 837/2018
г. на Софийския градски съд, VІ-12 състав, в частта, в която: 1) е отхвърлен предявеният от
„Оптимал Плюс“ ООД срещу „ДС Транспорт Солюшън БГ“ ЕООД иск за заплащане на сумата 5
702,10 лв., представляваща възнаграждение за извършен превоз по фактура № 4819/19.03.2018 г.,
2) е отхвърлен предявеният от „Оптимал Плюс“ ООД срещу „ДС Транспорт Солюшън БГ“ ЕООД
иск за установяване, че ищецът не дължи на ответника сумата над 52 998,81 лв. до 143 765,63 лв.,
представляваща обезщетение за вреди по чл. 17 CMR по фактура № 1637/18.04.2018 г., 3)
„Оптимал Плюс“ ООД е осъден да заплати на „ДС Транспорт Солюшън БГ“ ЕООД на осн. чл. 17
CMR сумата над 52 998,81 лв. до 143 765,63 лв., представляваща обезщетение за вреди, за което е
издадена фактура № 1637/18.04.2018 г., 4) е отхвърлен предявеният от „Оптимал Плюс“ ООД
срещу Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД обратен иск
за заплащане на сумата 52 998,81 лв., представляваща обезщетение по застрахователна полица №
3440170200R00416/13.10.2017 г., вместо което постановява:
ОСЪЖДА „ДС Транспорт Солюшън БГ“ ЕООД с ЕИК – *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, район „Лозенец“, ул. „Драгалевска“, бл. 17, вх. 1, ет. 1, ап. 1, да заплати
на „Оптимал Плюс“ ООД с ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление – гр. София,
район „Слатина“, ул. „Велчо Атанасов“ № 57, ет. 4, ап. 8, сумата 5 702,10 лв., представляваща
възнаграждение за извършен международен автомобилен превоз на товари по заявка № 1930-
18/6.03.2018 г. и фактура № 4819/19.03.2018 г., заедно със законната лихва от 30.04.2018 г. до
окончателното изплащане, както и сумата 12 431,59 лв. – съдебни разноски за производството
пред СГС и САС.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че ищецът „Оптимал Плюс“ ООД с ЕИК – *********, със
седалище и адрес на управление – гр. София, район „Слатина“, ул. „Велчо Атанасов“ № 57, ет. 4,
ап. 8, не дължи на ответника „ДС Транспорт Солюшън БГ“ ЕООД с ЕИК – *********, със
седалище и адрес на управление – гр. София, район „Лозенец“, ул. „Драгалевска“, бл. 17, вх. 1, ет.
1, ап. 1, сумата над 52 998,81 лв. до 143 765,63 лв. , представляваща обезщетение за вреди по чл.
17, ал. 1 CMR по фактура № 1637/18.04.2018 г. във връзка с договор за международен автомобилен
превоз на товари по заявка № 1930-18/6.03.2018 г. за настъпило събитие на 13.03.2018 г. в Белгия.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ДС Транспорт Солюшън БГ“ ЕООД с ЕИК – *********, със
седалище и адрес на управление – гр. София, район „Лозенец“, ул. „Драгалевска“, бл. 17, вх. 1, ет.
1, ап. 1, срещу „Оптимал Плюс“ ООД с ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление –
гр. София, район „Слатина“, ул. „Велчо Атанасов“ № 57, ет. 4, ап. 8, насрещен иск за заплащане на
сумата над 52 998,81 лв. до 143 765,63 лв. , представляваща обезщетение за вреди по чл. 17, ал. 1
CMR по фактура № 1637/18.04.2018 г. във връзка с договор за международен автомобилен превоз
на товари по заявка № 1930-18/6.03.2018 г. за настъпило събитие на 13.03.2018 г. в Белгия.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД
с ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, пл. „Позитано“ № 5, да
заплати на „Оптимал Плюс“ ООД с ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление – гр.
София, ул. „Велчо Атанасов“ № 57, ет. 4, ап. 8, на осн. чл. 435 от Кодекса за застраховането
сумата 52 998,81 лв., представляваща дължимо от ищеца обезщетение за имуществени вреди по
договор за международен автомобилен превоз на товари по заявка № 1930-18/6.03.2018 г. за
28
настъпило събитие на 13.03.2018 г. в Белгия, отговорността за което е била покрита от ответника
по застраховка „Отговорност на превозвача съгласно Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз /CMR/” по застрахователна полица № 3440170200R00416/13.10.2017 г., заедно
със законната лихва, считано от 14.08.2018 г. до окончателното изплащане, както и сумата
4 537,85 лв. – съдебни разноски за производството пред СГС и САС, ПРИ УСЛОВИЕ, че
„Оптимал Плюс“ ООД заплати на „ДС Транспорт Солюшън БГ“ ЕООД с ЕИК – ********* сумата
52 998,81 лв., представляваща обезщетение за вреди за същото събитие, за което е издадена
фактура № 1637/18.04.2018 г., заедно със законната лихва от 14.08.2018 г. до изплащане на сумата.
ОБЕЗСИЛВА решението от 23.04.2020 г., поправено с решение от 3.08.2020 г., по т. д. №
837/2018 г. на Софийския градски съд, VІ-12 състав, в частта, в която е отхвърлен предявения от
„Оптимал Плюс“ ООД с ЕИК – ********* срещу Застрахователно акционерно дружество
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД с ЕИК – *********, евентуален обратен иск за заплащане
на сумата над 52 998,81 лв. до предявения размер от 143 765,63 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението от 23.04.2020 г., поправено с решение от 3.08.2020 г., по т. д. №
837/2018 г. на Софийския градски съд, VІ-12 състав, в останалата му част.
ОТМЕНЯ решението от 3.08.2020 г. по т. д. № 837/2018 г. на Софийския градски съд, VІ-12
състав, в частта, с която „Оптимал Плюс“ ООД с ЕИК – ********* е осъден да заплати на „ДС
Транспорт Солюшън БГ“ ЕООД с ЕИК – ********* съдебни разноски за разликата над 2 193,69
лв., като ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана от ответника „ДС Транспорт
Солюшън БГ“ ЕООД част.
ОСЪЖДА „Оптимал Плюс“ ООД с ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление –
гр. София, ул. „Велчо Атанасов“ № 57, ет. 4, ап. 8, да заплати на „ДС Транспорт Солюшън БГ“
ЕООД с ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, район „Лозенец“, ул.
„Драгалевска“, бл. 17, вх. 1, ет. 1, ап. 1, сумата 2 049,49 лв. – разноски за производството пред
САС.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280
ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
29