Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260318 04.02.2021 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6491 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, кв. Малинова Долина, ул. „Рачо Петков- Казанджията” № 6, сграда Матрикс Тауър, ет. 4-6, представлявано от у. Р.М.- Т., чрез п. адв. А. К., е предявил против В.К.П., ЕГН: **********,***, иск за признаване на установено, че ответникът му дължи присъдените по частно гр. дело № 3042/ 2019 г. на РС- Враца, V гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1870/ 01.08.2019 г. суми, както следва: сумата в размер на 2 562, 36 лева- главница за периода 25.05.2017 г.- 25.10.2018 г., дължима по договор за потребителски кредит от ***, сключен с „Обединена Българска Банка“ АД, прехвърлена с договор за цесия от ***, сумата от 293, 34 лева- договорна лихва за периода 25.05.2016 г.- 25.10.2018 г. и сумата от 175, 68 лева- наказателна лихва за периода 25.05.2016 г.- 25.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението- 30.07.2019 г. до окончателното изплащане, както и разноските в заповедното производство.
Ищецът твърди, че с договор за потребителски кредит от 25.05.2016 г., сключен с „Обединена Българска Банка“ АД, на лицето бил отпуснат кредит в размер на 8 000 лева, който следвало да бъде издължен на 60 месечни вноски, считано от 25.05.2016 г. Всяка вноска включвала главница и лихва, като при промяна на лихвения процент се променял и размерът на вноската. В тях се включвали и застрахователни премии от 9, 76 лева месечно, като вноската ставала общо 168, 41 лева, при годишен лихвен процент от 7, 063 % и ГПР- 8, 85 %. Ответникът извършил частични плащания, след което преустановил плащанията си. С договор за цесия от *** „Обединена Българска Банка“ АД прехвърлила на ищеца вземането по договора. До длъжника било изпратено уведомление на адреса му, като пратката се върнала с отбелязване „непотърсена“. За събиране на сумите се образувало заповедно производство, по което длъжникът възразил и в тази връзка се предявявал настоящият установителен иск. В този смисъл се моли за постановяване на решение, с което да се признае за установено вземането по издадената заповед за изпълнение. Претендират се и разноски. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, но представя писмено становище по спора.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал писмен
отговор. В съдебно заседание страната не се явява, не се представлява и не
взема становище по спора.
След преценка на събраните по
делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява
следното:
Със
заповед за изпълнение на парично задължение № 1870/ 01.08.2019 г. по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 3042/ 2019 г. на РС- Враца, V гр. с-в, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: сумата в размер на 2 562, 36 лева-
главница за периода 25.05.2017 г.- 25.10.2018 г., дължима по договор за
потребителски кредит от ***, сключен с „Обединена Българска Банка“ АД,
прехвърлена с договор за цесия от ***, сумата от 293, 34 лева- договорна лихва
за периода 25.05.2016 г.- 25.10.2018 г. и сумата от 175, 68 лева- наказателна
лихва за периода 25.05.2016 г.- 25.10.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението- 30.07.2019 г. до окончателното
изплащане, както и разноските в заповедното производство в общ размер на 60, 63 лева.
Срещу така издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Искът е предявен в преклузивния срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
С договор за предоставяне на потребителски
паричен кредит от ***,
сключен с „Обединена Българска Банка“ АД, на ответника е предоставена в заем сумата от 8 000
лева, от която- 3 000 лева за рефинансиране на други кредити и остатъкът-
за негови нужди. Срокът на договора е до 25.05.2021 г., като кредитът се
издължава на 60 месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, всяка от
по 158, 65 лева, като е предвидена и застрахователна премия в общ размер на
168, 41 лева, също платима разсрочено с месечните вноски, в размер на по 9, 76
лева. Отделно от това, са дължими и такси: 120 лева- за кредитна оценка, 35
лева- за предоговаряне на условията, при ГЛП- 7, 063 % и ГПР- 8, 85, или общо
по кредита е била дължима сумата от 9 788, 83 лева.
Приложни са погасителният план по договора и салда
по сметка на клиента.
С договор за цесия от *** банката е прехвърлила на
ищеца вземането по процесния кредит, като в тази връзка са представени
потвърждение за цесията, пълномощно на цесионера, с което той да уведоми
длъжниците за прехвърлените кредити, както и извадка от приложение към цесията
с включен процесния договор.
До адреса на длъжника е изпратено уведомително писмо
за цесията и обявлението за предсрочна изискуемост, което обаче е върнато в
цялост с отбелязване, че не е потърсено.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Няма спор по делото, че
ответникът е сключил договор за банков кредит, по който е получил определена
парична сума, срещу задължението да я върне в определен срок, при съответни
условия на заема.
Вземането по този кредит в
последствие е било прехвърлено с договор за цесия на ищеца, като такава възможност изрично
е предвидена в чл. 16 от договора, според който кредиторът има право по всяко
време да прехвърли вземанията си по кредита на трето лице, за което е налице
изрично съгласие от насрещната страна, дадено с подписването на договора.
Договорът за цесия е действителен, приложението към
него е неразделна част от същия и съдържа предмета и цената на всяко
прехвърлено вземане, включително и процесното. Както вече се посочи, в чл. 16
от договора за кредит изрично е предвидена възможността банката да прехвърли
правата си по договора на трето лице, без да е необходимо изрично уведомяване
на длъжника, поради което в случая не е налице противоречие с нормата на чл. 26
от ЗПК. От една страна, предишният кредитор е изготвил уведомление до длъжника,
като това е направил и новият (ищеца). По смисъла на чл. 99 ал. 4 от ЗЗД
прехвърлянето на вземането спрямо длъжника има действие от деня, когато то му е
съобщено от предишния кредитор. Не съществува обаче законова пречка
уведомяването да се направи и от новия кредитор, когато той е изрично овластен
за това (както е станало тук- листове 55- 60), доколкото не се касае за лично и
незаместимо действие. Обстоятелството, че в закона е въведено изискване
съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено от цедента, не
означава, че то не е валидно, ако е било направено от упълномощено от този
цедент лице, действащ по негово пълномощие. По делото е представено такова
пълномощно, с което ищецът е бил овластен от банката да уведоми от името на
последния всички длъжници по договорите за кредит за това, че вземанията са
прехвърлени на друг кредитор. В този смисъл съобщението, извършено от
цесионера, действащ като пълномощник на цедента, е правно валидно и като
действително то поражда правните си последици. Действително от приложената обратна
разписка се установява, че съобщението реално не е било получено от длъжника,
но от страна на финансовата институция са били предприети необходимите действия
за уведомяване на длъжника за новия му кредитор. Писмото е изпратено до адреса
на лицето, посочен в договора за кредит, който е регистрираният му такъв по
справка и по отношение на който в чл. 26 от договора изрично е предвидено, че
уведомленията ще се считат за достигнали до адресата, след като са изпратени
точно там. Отделно от това, още с връчването на заповедта за изпълнение, а в
последствие и на исковата молба с приложенията й, за което е безспорно, че
същите са получени от длъжника по месторабота, който е подал възражение, той се
счита за уведомен за прехвърленото вземане, доколкото вече се явява
известéн, че има нов кредитор. След като законът не поставя специални
изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то
получаването на същото в рамките на съдебно (заповедно и/ или исково) производство
е напълно редовно. Няма доказателства по делото, че длъжникът е извършвал
плащания на процесните суми на стария кредитор, за да се освободи от
отговорност, като по този начин целта на закона, свързана със съобщаването за
прехвърленото вземане, е изпълнена, а длъжникът- защитен, ако евентуално е
престирал на ненадлежния кредитор. От всичко изложено дотук, в случая се налага
еднопосочният извод за това, че цесията е валидно противопоставима на ответника
и тя легитимира ищеца като надлежен кредитор на дълга по кредита, който има
правото да претендира търсените суми в качество на цесионер.
Следва да се отбележи, че макар
тук да се касае за банков кредит, по който не са плащани в срок вноските по
погасителния план и са били налице предпоставките за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, не е била издадена заповед
за незабавно
изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК въз основа на извлечение от счетоводните книги
на банката, а обикновена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, поради което
не е необходимо съдът да извършва проверка дали действително е настъпила
предсрочна изискуемост на кредита, за която длъжникът да е надлежно уведомен.
Основанието, от което се твърди,
че произтича вземането на ищеца, е сключеният договор за банков кредит и неизпълнението
на задълженията по него от длъжника. В този смисъл са и мотивите на т. 1.1 от
ТР №
8/ 2017 г. на ОСГТК на ВКС, където е посочено, че предсрочната изискуемост на
вземането не променя правното основание, от което произтича вземането, а само
изискуемостта на вноските, за които не е настъпил падеж. От това следва, че
дори и да не е налице предсрочна изискуемост, доколкото в случая не следва да
се обсъждат предпоставките за настъпването й, трябва да се вземат предвид
падежиралите, но неплатени вноски по кредита към момента на приключване на
устните състезания пред настоящата инстанция. Именно в тази връзка са и
твърденията на ищеца, който изрично заявява, че не търси цялото вземане по
кредита като предсрочно изискуем (поради невъзможността той да бъде обявен
надлежно на длъжника), а само определени вноски с настъпил падеж, за изминал
период от време, преди датата на подаване на заявлението. В този смисъл няма
пречка претенцията му да се разгледа само за вноските по кредита,
чиято изискуемост е настъпила, като се вземат предвид тези с настъпил падеж до
датата на цесията.
Както
вече по- горе се посочи, няма
спор по делото за обстоятелството, че с ответника е бил сключен договор за банков
кредит, по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя определена парична
сума, при съответни условия. Редовно възникналото заемно правоотношение валидно обвързва страните и
поражда своите правни последици, като с подписване на договора ответникът се е
съгласил с всички негови клаузи, приел ги е, а и предварително още към момента
на сключването е бил наясно с крайната сума, която ще дължи по отпуснатия му
заем.
Предвид забавата в плащането, са били налице условията за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем, но в случая се търсят само вноски с настъпил падеж до
прехвърляне на вземането на ищеца. В
тежест на ответника е да докаже плащане, но същият не ангажира такива
доказателства, а от представените по делото се установява, че след изплащане на
част от вноските, изпълнението по договора е преустановено и плащания за напред
липсват.
Конкретните размери на дължимите суми се установяват от
представените с исковата молба погасителен план към договора за банков кредит, извлечение
по сметка, отразяващо плащанията, справка салда от програмата на банката за
сметка на клиента и приложението към договора за цесия, отразяващо размера на
изкупения дълг, разбит по пера. Предвид забавата в
плащанията, кредитополучателят следва да дължи съответни обезщетения, като в
случая на него са начислени договорна лихва и такава за забава. При всеки договор
за кредит възнаградителна лихва е дължима, като това представлява цената на
предоставената услуга- ползване на парични средства за даден срок. Тази лихва е
посочена в договора, кредитополучателят е запознат с нея, както и със
задължението да заплати цената по кредита, като няма нищо незаконно или
неморално в начисляването на подобни суми към месечните вноски по заема. Тези
суми биха били дължими дори и при редовно плащане, защото представляват част от
дълга, който е изначално определен. По отношение на втората лихва, посочена
като лихва за забава, следва да се посочи, че същата има санкционен
(наказателен) характер, защото се начислява само в случай на неизпълнение от
страна на длъжника, изразяващо се в забавено плащане, като законна постановка е
това, че при забава на връщане на парични средства се дължи лихва. Размерът й в
случая не е прекомерен, нито неравноправен, а още по- малко пък би създал
значително неравновесие между правата и задълженията на страните, поради което
следва да бъде присъден.
В заключение следва да се приеме, че в полза на
ищеца съществува съответното парично вземане, по отношение на което вече е била
издадена заповед за изпълнение. Вземането за разноски по заповедта също е
дължимо, но според мотивната част на точка 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на
ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен
осъдителен диспозитив, който да се отрази в настоящото решение.
Предвид изхода на делото- пълното уважаване
на исковите претенции, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ищецът има право на
разноски. Същият претендира такива и макар да няма списък за тях по чл. 80 от ГПК, се представят доказателства само за внесена държавна такса в размер на
141, 86 лева. Няма обаче писмени доказателства за платено адвокатско възнаграждение
на пълномощника на страната, поради което такова не следва да се присъжда.
По
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1870/ 01.08.2019 г., издадена по частно гр. дело № 3042/ 2019 г. на Районен съд- Враца, V гр. с-в, В.К.П., ЕГН: **********,***, ДЪЛЖИ на „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, кв. Малинова Долина, ул. „Рачо Петков- Казанджията” № 6, сграда Матрикс Тауър, ет. 4-6, представлявано от у. Р. М.- Т., следните парични суми: сумата в размер на 2 562, 36 (две хиляди петстотин шестдесет и два лева и тридесет и шест стотинки) лева- главница за периода 25.05.2017 г.- 25.10.2018 г., дължима по договор за потребителски кредит от ***, сключен с „Обединена Българска Банка“ АД, прехвърлен с договор за цесия от ***, сумата от 293, 34 (двеста деветдесет и три лева и тридесет и четири стотинки) лева- договорна лихва за периода 25.05.2016 г.- 25.10.2018 г. и сумата от 175, 68 (сто седемдесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки) лева- наказателна лихва за периода 25.05.2016 г.- 25.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението- 30.07.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА В.К.П., ЕГН: **********,***, да заплати на „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, кв. Малинова Долина, ул. „Рачо Петков- Казанджията” № 6, сграда Матрикс Тауър, ет. 4-6, представлявано от у. Р. М.- Т., разноските в заповедното производство в размер на 60, 63 (шестдесет лева и шестдесет и три стотинки) лева- за държавна такса, както и разноските по настоящото дело в размер на 141, 86 (сто четиридесет и един лева и осемдесет и шест стотинки) лева- за държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/
Вярно
с оригинала!ВГ