Решение по дело №409/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 327
Дата: 15 март 2019 г. (в сила от 15 март 2019 г.)
Съдия: Таня Кунева Николова
Дело: 20193100500409
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………….………./…………….. 2019 г.

Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, проведено на четиринадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

                               ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА 

                                                  мл.с. ТАНЯ КУНЕВА                                                  

 

като разгледа докладваното от младши съдия Кунева

въззивно гр.д. № 409 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба с вх. № 00844/08.02.2019 г. на „Българска банка за развитие“ АД, ЕИК *********, предявена чрез старши юрисконсулт Христина Атанасова срещу Постановление от 22.01.2019 г. на ЧСИ Дарина Сербезова-Славова, с рег. №893, с район на действие ОС - Варна, за прекратяване на изпълнителното дело № 20178930400046, на основание чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК.

В жалбата се излага, че жалбоподателят е присъединен по делото взискател с неудовлетворено вземане, поради което съдебният изпълнител неоснователно е прекратил производството като е приел, че вземането на първоначалният взискател е погасено изцяло. Сочи, че постановлението за прекратяване не е влязло в сила, поради което неоснователно по делото са вдигнати наложените запори и възбрани. Искането е за отмяна на прекратяването на изпълнителното дело и задължаване на съдебния изпълнител да продължи изпълнителните действия. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК длъжникът „ГАЗСТРОЙ“ АД е депозирал възражение срещу жалбата с доводи, че същата процесуално недопустима евентуално неоснователна. Сочи, че към удостоверението за присъединява не отразява актуалното състояние на дълга. Взискателят по делото Община Варна не е изразил становище по жалбата.

На основание чл. 436, ал 3 от ГПК към преписката са приложени мотиви от съдебния изпълнител, в които е посочена хронологията на образуваното пред него изпълнително производство и мотивите си за прекратяване на делото.

Съдът, като взе предвид материалите по изпълнително дело № 20178930400046, изложените в жалбата оплаквания относно законосъобразността на обжалваното действие, намира за установено от фактическа страна следното:

Изпълнителното дело е образувано по молба на Община Варна /взискател/ против „ГАЗСТРОЙ“ АД, като се иска заплащане на следните суми въз основа на акт за установяване на задължения по декларация № МД-АУ-1064 от 11.02.2016 г., влязъл в сила на 01.03.2016 г.: данък върху недвижими имоти в размер на 1030,34 лева, лихва по акт в размер на 201,35 лева, доначислена лихва към 28.02.2017 г. в размер на 110,09 лева, както и лихва от 02.03.2017 г. до окончателно погасяване на задължението; такса битови отпадъци в размер на 422,58 лева, лихва по акт 69,56 лева, доначислена лихва към 28.02.2017 . 45,21 лева, както и лихва от 02.03.2017 г. до окончателно изплащане на задължението.

Видно от молба от 20.04.2017 г. жалбоподателят „Българска банка за развитие“ АД е поискал да бъде присъединен по изпълнителното дело.

Съгласно удостоверение № 6789/07.04.2017 г.  по описа на ЧСИ Мария Цачева с рег. № 840 на КЧСИ по изп.д. №20148400400364, общото задължение на „ГАЗСТРОЙ“ АД към взискателя „Българска банка за развитие“ АД възлиза на сумата от 1066247,48 лева.

С разпореждане от 24.04.2017 г. съдебният изпълнител Сербезова-Славова е присъединила на основание чл. 456 от ГПК „Българска банка за развитие“ АД като взискател по делото.

Не се спори, че длъжникът е заплатил дължимите суми към взискателя Община Варна, за което последният е депозирала молба за прекратяване на изпълнителното дело на 16.01.2019 г.

С атакуваното постановление от 22.01.2019 г. съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното производство на основание чл.433, ал. 1, т. 2 от ГПК като е постановил след влизане в сила на неговия акт да бъдат вдигнати наложените запори, възбрани и други обезпечителни мерки.

Въз основа на така установеното, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК /съобщението за постановлението за прекратяване е връчено редовно на жалбоподателя на 25.01.2019 г., като жалбата видно от отбелязването на пощенското клеймо е депозирана на 01.02.2019 г./, от процесуално легитимирана страна – присъединен в изпълнителния процес взискател, срещу акт подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК, и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.  Разгледана по същество жалбата е основателна.

По своята правна същност присъединяването на кредитор съобразно разпоредбата на чл. 456 от ГПК, представлява встъпване на кредитор на същия длъжник във висящо изпълнително производство, образувано от друг взискател, за да бъде удовлетворен присъединеният взискател от същия имуществен обект, върху който е насочено принудителното изпълнение по висящото производство. Присъединеният кредитор става страна в изпълнителното производство, която съгласно чл. 457, ал. 1 и 2 от ГПК има същите права в изпълнителното производство, каквито има първоначалният взискател, и се ползва не само от изпълнителните действия, извършени след присъединяването, но и от тези, които го предхождат.

Съобразно трайната съдебна практика при наличие на няколко взискатели по изпълнителното дело (независимо дали се касае за първоначални такива, инициирали производството, или присъединени в хода на процеса) прекратяването на принудителното изпълнение изцяло може да се извърши само със съгласието на всички кредитори (в този смисъл и Решение №1544-67-I-ГО на ВС, Решение № 85/11.05.2016 г. по гр.д. № 5643/2015 г. на ВКС, I г.о.). Искане за прекратяване на изпълнителния процес, отправено единствено от първоначалния взискател, не може да доведе до прекратяване изцяло изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК. В противен случай би се стигнало до осуетяване възможността на присъединените взискатели да получат изпълнение за удовлетворяване на вземанията си, в хипотеза при която длъжникът все още разполага с имущество и по образуваното изпълнително дело са предприети действия по осребряването му. Освен това, чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК предполага разпореждане със собственото процесуално и материално право на вземане и затова всеки взискател може да поиска прекратяване на изпълнителното производство само за своето вземане, но не и за това на останалите взискатели. Противното би довело до разпореждане с чужди права, което е допустимо само в изрично предвидените от закона случаи, какъвто настоящият не е.

По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че след като е постановил прекратяване на изпълнителното производство изцяло на посоченото основание само по искане на първоначалния взискател Община Варна, но без съгласието на присъединения по негова молба взискател „Българска банка за развитие“ АД, действията на съдебния изпълнител по прекратяване на принудителното изпълнение са незаконосъобразни и следва да се отменят по отношения на присъединилия се взискател.

С оглед изхода от делото и отправеното искане в полза на жалбоподателя  „Българска банка за развитие“ АД следва да се присъдят разноски за настоящото производство в общ размер на 125 лева, от които 100 лева за юрисконсултско възнаграждение и 25 лева, заплатена държавна такса, в тежест на длъжника.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба с вх. № 00844/08.02.2019 г. на „Българска банка за развитие“ АД, ЕИК *********, предявена чрез старши юрисконсулт Христина Атанасова, прекратяването на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК на изпълнителното производство с № 20178930400046 на ЧСИ Дарина Сербезова-Славова, с рег. № 893, с район на действие ОС - Варна, обективирано в постановление от 22.01.2019 г. по отношение на присъединения взискател „Българска банка за развитие“ АД.

ОСЪЖДА „ГАЗСТРОЙ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Възраждане“ ул. „Камен Андреев“ № 24, ДА ЗАПЛАТИ на „Българска банка за развитие“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Дякон Игнатий“ № 1,  сумата от 125 лева (сто двадесет и пет лева), представляваща сторените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не полежи на обжалване по аргумент на чл. 437, ал.4 от ГПК.

Копие от решението да се изпрати на ЧСИ Дарина Сербезова-Славова, с рег. №893, с район на действие ОС – Варна, с оглед продължаване на изпълнителното производство по отношение на присъединения взискател „Българска банка за развитие“ АД.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ: