РЕШЕНИЕ
№ 303
гр. Попово, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
при участието на секретаря Димитринка Г. Лефтерова
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело №
20223520100455 по описа за 2022 година
., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на П. С. П. с ЕГН: **********. с адрес:
гр. П., ж.к. Р. № , вх., ет. , ап. , чрез адвокат П. С. П. – САК срещу „ВИВА КРЕДИТ“ ООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пж. 1324. р-н Люлин, ж.к.
Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ "Силвър център", ет. 2, ап. офис 73 Г.
В исковата молба се твърди, че на 29.04.2022г. между ищцата и ответното дружество
"ВИВА КРЕДИТ" ООД бил сключен Договор за паричен заем КИД № 5816026, като по
същия са усвоени 200 лв. По силата на договора кредитополучателят е задължен да заплати
на кредитора такса за експресно разглеждане на заявката за паричен заем, чийто размер е
уговорен в чл. 1. ал. 4 от договора и възлиза на 42.56 лв. В чл. 5, ал. 1 и 2 от договора се
предвиждало и плащането на неустойка, която е разсрочена на равни части към всяка от
погасителните вноски.
Твърди се, че договорът е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал.
1 от ЗЗД, тъй като противоречал на законоустановените императивни правила, а именно:
- Процесният договор за кредит бил сключен в нарушение на правилата на чл.
10, ал. 1 от ЗПК, като същият бил с размер на шрифта по-малък от 12. Договор бил сключен
в разрез с правилата за форма на договора за кредит, тъй като в същия липсвали
волеизявленията на страните и не отговарял на изискванията на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) и Закона за потребителския кредит). Договорът не бил
сключен нито на хартия, нито на „друг траен носител“ по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗПК, като
в същия липсвали както саморъчни, така и електронни подписи. Соченото обстоятелство
водило нищожността на целия договор на основание чл. 10. ал. 1 във вр. чл. 22 от ЗПК.
- При сключването на договора за кредит били нарушени разпоредбите на чл.
10а. ал. 1, ал. 2, ал. 4 от ЗПК, тъй като изисканата „такса за експресно разглеждане“ била
свързана с усвояването на кредита. Сочената такса за експресно разглеждане, макар и
1
изискана към момента на сключване на договора и съответно включена в общата дължима
сума по кредита, не била включена при изчисляването на ГПР, което заблуждавало
кредитополучателя, че сключва договор при ГПР, ненадвишаващ 50 %, докато реалният
размер на ГПР бил многократно надвишаващ тази стойност. Липсвала и всяка разумна и
съразмерна икономическа връзка между стойността на договорената такса и
кореспондиращата им насрещна престация.
- Съдържанието на клаузите на чл. 5, ал. 1 и 2 от договора и съпоставянето им с
естеството на сключения договор за паричен заем, налагало разбирането, че по своето
същество те представляват скрито възнаграждение за кредитора, което последният е
прикрил, обозначавайки го като неустойка. Изискванията, които клаузата на чл. 5, ал. 1 и 2
от договора възвеждала за потребителя са били на практика неосъществими за него, особено
предвид сравнително ниският размер на кредита.. Кредиторът не включвал т. нар. от него
"неустойка" към договорната лихва дължима по кредита (в нарушение на чл. II, ал. 1, т. 9
ЗПК) и към годишния процент на разходите (ГПР) (в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК), като стремежът му бил по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Наред с това, се твърди, че нито изисканото поръчителство, нито банковата гаранция
съставлявали обезпечение само по себе си по смисъла на закона.
- Процесният договор за кредит бил недействителен поради нарушаване на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК във връзка с чл. 19 ЗПК, тъй като в договора,
кредиторът се е задоволил единствено с посочване като абсолютни стойности на лихвения
процент по заема и на ГПР. Липсвало ясно разписана методика на формиране на ГПР в това
число кои компоненти, точно са включени в него и как се формира посочения с договор
размер, кои са допусканията, които са използвани при изчисляването.
Отделно се твърди, че възнаградителна лихва в договора за кредит е нищожна поради
противоречие с добрите нрави, тъй като нейния размер бил изключително висок и
надвишавал трикратния размер на законовата лихва за необезпечени заеми, респективно
двукратния размер на законната лихва за обезпечени заеми. В тази връзка
недействителността на уговорката относно договорната лихва водила до нищожност и на
целия договор на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 от ЗПК.
Предвид изложеното се моли за решение, с което да бъде прогласена нищожността на
Договор за паричен заем КИД № 5816026 от 29.04.2022г. като противоречащ на
императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на
потребителите. При условията на евентуалност се иска да бъде прогласена нищожността на
клаузата на чл. 3, ал. 1 и чл. 5. ал. 1 и 2. като неравноправни и противоречащи на закона и
добрите нрави.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва
исковите претенции, като счита същите за неоснователни и следва да бъдат изцяло
отхвърлени.
Твърди се, че процесния договор отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК.
Размерът на шрифта на процесния договор е 12 pt, което абсолютно отговаряло на
изискванията на чл. 10 от ЗПК.
Освен това, подписването на договора от страна на заемателката и знанието й затова
се подкрепяло и от факта, че същата е усвоила заемната сума, с част от заемната сума била
погасила стар кредит към заемателя ( чл. 2, ал. 1 от подписания договор), заплащала е
вноски по процесния договор.
По отношение на Такса „експресно разглеждане“ на документи се твърди, че тя
нямала общо с отпускането на кредита, а с факта дали потребителят желае документите му
да бъдат разгледани, по-бързо с оглед необходимостта от получаване на бърз отговор.
2
Потребителят е имал възможност свободно и доброволно да реши, дали да се възползва или
да изчака 10 дни. От друга страна искането за ползване на посочената услуга създавала за
заемодателя допълнително задължение за бърза реакция и съответно за ангажирането на
допълнителни ресурси. Таксата за експресно разглеждане представлявала цената на
предоставяната от кредитора услуга - а именно по експресно разглеждане на документите -
и поради това той бил свободен да определи какъв да е нейният размер.
По отношение на договорената неустойка се възразява, че с изискването за
предоставяне на едно от двете посочени в Договора обезпечения по никакъв начин не се
изключват или ограничават правата на потребителя, произтичащи по закон, а твърденията,
че с поставянето на изискване за предоставяне на обезпечение се целяло заобикалянето на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК представлявали единствено субективно мнение на
ищцовата страна. Неприемливо било и твърдението, че уговорената с чл. 4, ал. 2 от Договора
неустойка представлявала скрита лихва и следвало да се включи при калкулацията на ГПР.
Оспорват се твърденията на ищеца, че процесният договор противоречи на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Оспорва се твърдението че договорът за паричен заем е нищожен на основание чл.
11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва:
Оспорва се и твърдението, че договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 11 ЗПК, тъй като погасителният план бил инкорпориран в договора, и същият не е на
отделен носител.
Моли се за отхвърляне на иска.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание, ищцата, редовно призована, не се явява. Не се явява и
процесуалният представител адв. П. – САК. Депозирано е писмено становище по хода на
делото, като се излагат доводи по същество на спора, подкрепящи исковата претенция.
Моли се за уважаването ѝ. Претендират се разноски.
Ответната страна „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, редовно призована не изпраща
процесуален представител. Депозирано е писмено становище, в което се релевират доводи за
неоснователност на иска. Моли се за отхвърлянето му. Претендират се разноски.
Поповският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори и се установява от писмените доказателства по делото, че на 29.04.2022 г.
между ищцата и ответника е сключен договор за паричен заем "Standart 14" № 5816026, по
силата на който „Вива Кредит“ ООД е предоставило в заем на ищцата сумата от 200 лева,
при фиксиран годишен лихвен процент по заема 40.32%, годишен процент на разходите –
49. 33% и срок за погасяване на заема 14 седмици.
Размерът на месечната погасителната е договорена от страните в размер на 36.45 лв.,
която включва част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане. Такса
за услуга по експресно разглеждане на документи за отпускане на заема – 42.56 лв., като
общата сума, дължима по кредита е договорена в размер на 255.15 лв.
Не е спорно между страните, че ищцата е получила сумата, предмет на процесния
договор за заем.
Изхождайки от предмета на договор за паричен заем „Standart 14“ № 5816026/
29.04.2022 г. и страните по него – физическо лице и финансова институция по смисъла на
чл. 3, ал. 1 от ЗКИ, предоставяща кредити в рамките на своята търговска дейност, съдът
приема, че процесния договор има характера на договор за потребителски кредит, чиято
3
правна уредба се съдържа в ЗПК.
Настоящият състав счита, че процесният договор за потребителски кредит нарушава
разпоредби от ЗПК, поради което е недействителен.
Това е така, понеже в договора е посочен годишен процент на разходите, като
абсолютна процентна стойност - 49.30 %. Не са посочени взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК,
ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредници за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. В договора липсва конкретизация относно начина,
по който е формиран посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в него
компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на
договора по ясен и разбираем начин (чл. 10, ал. 1 ЗПК). Действително в чл. 2, ал. 1, т. 8 е
указано, че ГПР не включва възможни разходи за събиране на вземането, лихви за забава и
неустойки за неизпълнение. При липсата на данни за наличие на други разходи по кредита,
може да се направи извод, че единственият разход за потребителя е предвидената в договора
възнаградителна лихва и при това положение, не става ясно как е формиран ГПР от 49.33%,
т. е. какво друго е включено в ГПР извън фиксирания годишен лихвен процент – 40.32%.
Неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора,
съгласно чл. 22 ЗПК.
В чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК е предвидено, че кредиторът е длъжен да включи в
съдържанието на договора за потребителски кредит условията за издължаване на кредита,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, переодичността и
датите на плащане на погасителните вноски. Т. 12 от същата норма определя какво следва
да е съдържанието на погасителния план – планът трябва да съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент и когато е приложимо допълнително разходи. В договора не се съдържа
погасителен план със законовоустановеното съдържание, като само е посочен паричен
размер на вноската, без да е ясно какво точно ще се погасява с нея и падеж на плащането им.
Ирелевантен в случая е фактът, че както лихвения процент, така и ГПР са определени като
фиксиран процент от общата сума, тъй като от тази уговорка не може да се извлече
информацията за размера на включените в месечната погасителна вноска суми.
Дори са се приеме, че кредитополучателя е изначално наясно какъв е процентът на
оскъпяване на кредита, това не освобождава кредитодателя от задължението, вменено му с
императивна правна норма от ЗПК, да информира кредитополучателя за условията за
заплащане на месечната погасителна вноска и за това каква част от главницата ще бъде
платена с всяка месечна вноска и каква част представлява т. нар. „оскъпяване“ на кредита.
Неспазването на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК също е самостоятелно
основание за нищожност на договора, съгласно чл. 22 от ЗПК.
По отношение вземането за неустойка:
За договорите за потребителски кредит на общо основание и съгласно чл. 24 от ЗПК
се прилагат правилата на чл. 143 – 148 от ЗЗП. Макар и инкорпорирани в индивидуалния
договор с ищцата, а не в общи условия към него, неустоичините клаузи не са
индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП. Касае се до еднотипни
договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе.
ЗПК вменява задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да
извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да
откаже сключването на такъв. В този смисъл клауза, като уговорената в чл. 4, ал. 2 от
договора за паричен заем, според която се дължи неустойка в размер на 28.42 лева при
4
неизпълнение на задължението по чл. 4, ал. 1 за осигуряване, в тридневен срок от датата на
усвояване на заемната сума на посочените обезпечения, противоречи на ЗПК, тъй като
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
извършване на предварителна оценка платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник и води до допълнително увеличаване размера на задълженията.
Неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени
вреди излиза извън присъщите функции и цели единствено постигането на неоснователно
обогатяване. В този смисъл т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009
г. на ВКС.
Освен това чрез, посочената неустойка се заобикаля нормата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК,
която предвижда, че при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забава. С процесната клауза за неустойка в полза на
кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно
задължение – недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Ако кредиторът
действително е имал нужда от обезпечение, то е следвало да откаже предоставянето на
кредит, в случай че вземането не бъде обезпечено по желания от него начин. Видно е обаче,
че замисълът е различен и той е договорът да породи действие, но при по-висока цена на
кредитния ресурс.
По изложените съображения, съдът счита, че Договор за паричен заем "Standart 14"
№ 5816026/ 29.04.2022 г. не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10, 11 и 12 от ЗПК с
оглед което същият е недействителен.
По изложените съображения предявеният главен иск се явява основателен и следва да
се уважи изцяло.
Поради уважаването на главния иск съдът не следва да се произнася по предявения
евентуален такъв.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 23
от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата се дължат разноски за
процесуално представителство в размер на 300.00 лв. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията
към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие 29.06.2022г./.
Размерът на така определеното от съда възнаграждение е съобразен с фактическата и
правна сложност на делото, с вида на извършените процесуални действия и с броя на
съдебните заседания.
От процесуалния представител на ищцата не е сторено повече от необходимото за
представяне на доказателства по делото и в проведено едно съдебно заседание, адвокатът на
ищцовата страна не се яви, поради което така определеното от съда възнаграждение в
минимален размер е съответно на процесуалните усилия по делото.
По делото е договорено процесуално представителство на основание чл. 38, ал. 2 от,
вр. ал. 1, т. 2 ЗА, поради което, възнаграждението следва да бъде заплатено в полза на адв.
П. П. от АК- София.
Следва да се отбележи, че договарянето на осъществяваната от адвоката правна помощ
като безплатна не се презюмира и следва да бъде установено от данните по делото, но
изявленията за наличие на основание за оказване на безплатна помощ по чл.38, ал.1 ЗА
обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
5
В този случай нарочно доказване на предпоставките за предоставяне на безплатна
адвокатска помощ в производството по делото не е необходимо да се провежда.
Ако обаче противната страна твърди, че предпоставките за предоставяне на безплатна
адвокатска помощ не са налице и, че страните по договора за адвокатска услуга са
договорили предоставяне на адвокатска помощ без насрещно заплащане по други
съображения, различни от посочените в чл. 38 ЗА, тя следва да представи доказателства в
подкрепа на това свое твърдение като опровергае наличието на поддържаното основание.
В настоящия случай такова оспорване не е направено от страна на ответника, поради
което съдът намира, че изявленията за наличие на основание за оказване на безплатна
помощ по чл.38, ал.1 ЗА са достатъчни, за да се приеме, че предоставената правна помощ е
договорена като безвъзмездна и са налице предпоставките за ангажиране отговорността на
ответника за заплащане на възнаграждение в полза на адв. П. П..
В полза на ищеца следва да бъде присъдена заплатената от него държавна такса от
50.00 лв.
С оглед изложеното съдът :
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на осн. чл. 26, ал. 1, пр.1 ЗЗД, поради противоречие със
закона, сключения между П. С. П. с ЕГН: **********. с адрес: гр. П., ж.к. Р. № , вх., ет., ап.
, чрез адвокат П. С. П. – САК и „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, пж. 1324. р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал
Неру“ № 28, бл. АТЦ "Силвър център", ет. 2, ап. офис 73 Г, Договор за паричен заем
"Standart 14" № 5816026/ /29.04.2022 г..
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 от ЗА, „ВИВА КРЕДИТ“
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пж. 1324. р-н
Люлин, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ "Силвър център", ет. 2, ап.
офис 73 Г, ДА ЗАПЛАТИ на адв. П. С. П. от АК- София, СУМАТА от 300.00 лв. лв.
/триста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ по гр. д. 455/2022г. на Районен съд Попово.
ОСЪЖДА „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, пж. 1324. р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28,
бл. АТЦ "Силвър център", ет. 2, ап. офис 73 Г, ДА ЗАПЛАТИ на П. С. П. с ЕГН:
**********. с адрес: гр. П., ж.к. Р. № , вх., ет. , ап. , СУМАТА от 50.00 лв. /петдесет лева/ -
разноски по делото за заплатена държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Търговище в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
6