Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 402

гр. В.Търново, 04.05.2018 год.

 

В   И М Е Т О  Н А    Н А Р О Д А

 

Великотърновски районен съд, първи състав, в публично заседание на  единадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав: 

 

Председател: Явор Данаилов

 

при секретаря Анита Бижева, като разгледа докладваното от съдията Данаилов гр. дело № 524 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът Д.П.Б., чрез пълномощника си В.Р.Ш. твърди в исковата си молба, че притежавал 1/2 ид.ч. от собствеността върху описания в исковата молба недвижим имот в с. Беляковец, по наследство от родителите му ххх П.Б., а другата 1/2 ид.ч. придобил по давност. Владял имота като свой собствен в периода от 1999г. до ноември 2017г. Твърди, че в този период живял със семейството си в имота, направил в него множество ремонти и строежи. Така осъществил непрекъснато владение на имота. През есента на 2017г. поискал да са снабди с констативен нотариален акт за собственост, но получил от ответниците покана за доброволна делба на имота. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответниците, че е единствен собственик на недвижим имот в с. Беляковец представляващ УПИ парцел I-549 в кв.22 по плана на с. Беляковец с площ 1460 кв.м., заедно с построените в него къща и постройки, като 1/2 ид.ч. е придобита по наследство, а другата 1/2 ид.ч. – по давност. Претендира разноските по делото.

Ответниците П.Й.Х., Й.П.Д. и В.П.К., чрез пълномощника си адвокат В.К. оспорват иска за собственост на ответника за 1/2 ид.ч. върху имота, придобита от него по давност. Твърдят, че те притежават 1/2 ид.ч. от имота, придобита от тях по наследство. Не оспорват собствеността на 1/2 ид.ч. от имота, придобита от ищеца по наследство от родителите му, като считат за процесуално недопустим предявения установителен иск в тази му част. Оспорват твърденията на ищеца, че е  владял имота като свой след 1999г., както и това, че е придобил тяхната наследствена част по давност. Твърдят, че още през 1999г. било прекратено дело за делба на имота с участието на ищеца, по причина преговорите за доброволна делба между него и покойната му сестра. Твърдят, че ищецът нито един момент не е манифестирал пред тях, че е владелец на целия имот. Молят съда да отхвърли иска и да им присъди разноските.

 Съдът, след като изслуша становищата на страните, събра необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна и преценявайки ги в тяхната съвкупност съгласно изискванията на ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните са законни наследници на ххх и П. х Б., като ищецът Д.Б. е техен син. Дъщеря им Й.П. ххх е починала през 2002г., като нейни законни наследници са ответниците по делото – преживял съпруг и деца.

Процесният недвижим имот в с. Беляковец, представляващ УПИ парцел I-549 в кв.22 по плана на с. Беляковец с площ 1460 кв.м., заедно с построените в него къща и постройки е бил собственост на наследодателите на страните П. хх Б. и ххх.

По искова молба от 01.12.1999г. на Й.П. Хутова против Д.П.Б. е образувано гр.д.№1674/1999г. на ВТРС за делба на процесния недвижим имот. Производството по делото е спряно на 14.03.2000 г., а с влязло в сила определение от 19.12.2001 г. производството по делото е прекратено, тъй като никоя от страните не е поискала възобновяване на производството по делото в 6-месечния срок след спирането.

С писмо от 24.11.2017 г. Община Велико Търново уведомява ищеца Д.Б., че преустановява административната процедура по заверка на молба-декларацията, внесена от Д.П.Б.. С нотариална покана от 17.11.2017 г.  ответницата В.П.К. кани ищеца в седмодневен срок да я уведоми чрез адвоката й желае ли да бъдат водени преговори и да се постигне спогодба между съсобствениците, като всеки получи полагащия му се дял от имота. По делото е представено и заключение, изготвено от вещо лице инж. ххх за пазарната оценка на процесния недвижим имот, пазарна стойност на подобренията на имота, извършени от ищеца и варианти за делбата на имота със становище за поделяемостта на имота, изготвено през месец февруари 2018г.

С цел доказване на твърденията в исковата молба, са допуснати и разпитани свидетели на ищеца. Свидетелката ххх, която живее в съседство с имота – дели ги една телена ограда, посочва, че Д. се грижел непрекъснато за своите родители, като ги изпратил както подобава. При разговорите си със сестрата на Д., последната споделяла на свидетелката, че „родителите й са се определили към Д. и всичко е за него”. Свидетелката посочва, че Д. поддържал къщата, търсел майстори и ако не са били грижите му, къщата щяла да се събори. От няколко години ищецът направил къща на сина си и живеел при него, но в старата къща имал животни, за които непрекъснато се грижел и през целия ден прекарвал в старата къща. Ищецът направил и редица подобрения - направил кухня, вкарал водата, направил баня. В същият двор направил гараж и пристройка за животните. Свидетелката посочва, че преди 1992г. са били разговорите й със сестрата на ищеца Й.. Свидетелката сочи, че и до сега каквито и семейни тържества да е имал вкъщи, ищецът не е пропуснал да покани племенниците си да присъстват. Свидетелят ххх, също съсед на ищеца, потвърждава за грижите, които ищецът е полагал за родителите си и за извършените от него ремонти и подобрения в процесния имот. На погребението на брат му, свидетелят бегло чул сестра му да казва „Мите, ти си”, като свидетелят предполага, че ставало въпрос за имота. Никога не бил виждал племенниците на ищеца да се грижат за имота или да обработват земята. Ищецът имал и нова къща – направил я за сина си, където ходел. В старата къща имало и наематели, които живели малко – знае, че Д. бил пуснал наемателя, докато си намери квартира. Свидетелят хххБ., който е син на ищеца, потвърждава, че бил чувал, че процесната къща е за баща му, тъй като леля му казвала „че защо му е да прави нова къща, като тук има цяла къща”. Докато леля му била жива имало някакво дело, но тя се отказала да го води. Баща му, около 2009г., пуснал едно семейство да живее в къщата.

Свидетелят ххх Х. – приятел на ищеца, посочва, че Д. се грижел за родителите си, както и извършил много подобрения в имота – направил нова постройка, направил съвременна баня и хол, направил си и гараж. В края на 80-те години по косвен начин свидетелят разбрал, че имало дело между свидетеля и сестра му, и той ходил и разговарял със сестра му и мъжа й, като стигнали до някакво убеждение, че не бива да се води дело, тъй като ищецът си е гледал родителите и имотът трябва да остане за Д.. Оттогава не е ставало въпрос и Д. не му е споделял дали доброволно искат да си поделят  имота. Къщата и двора се обработвали от Д., като не е ставало въпрос дали племенниците му са идвали тук и са работили. Свидетелят ххх, който живее в с. Беляковец и познава ищеца, сочи, че докато работел, сутрин минавал покрай тяхната къща и се срещал с баща му, който му казвал „Д. ще ме гледа мен, няма кой друг”. Ищецът поддържал къщата, докато баща му бил жив и след това направил много подобрения. Към момента той я поддържал, като имало и квартирант, който да я пази.

С цел доказването на твърденията в отговора си, по делото са допуснати и разпитани и свидетели на ответниците. Свидетелката ххх познава страните от 2008 г., когато влезли да живеят в къщата под наем със съпруга й ххх, като живели там до 2010г., т.е. две години и два месеца. При разговорите си с хазяина – Д., той отначало казвал, че не може да реши самичък, понеже е наследствена къща и трябва да пита племенниците си. Един път го питали и за купуване на къщата, тъй като им харесала, но ищецът им казал, че трябва да се реши общо с другите роднини, които са наследници. Наемателите заплащали по 100 лв., като ищецът имал животни в двора – кокошки и овци, и идвал да ги храни. Д. им казал, че могат да насеят нещо отзад зад къщата в едно място. През това време, като идвали П. и дъщерите му, е било да нагледат имота си, като свидетелката не ги е виждала да правят нещо по него, не ги е виждала да сеят нещо. Свидетелят ххх потвърждава изложените от свидетелката Костадинова обстоятелства, като потвърждава, че когато станало въпрос да купуват къщата, ищецът им казал, че не можело да стане, понеже имало неразрешен въпрос с дяловете.

Свидетелката ххх посочва, че ищецът живеел в процесната къща до 1990г., когато си направил новата къща. Виждала е сестра му да носи храна на родителите си. Д. и сестра му били в добри отношения и докато била жива Й., ползвала място отзад в двора, там си сеела, но в къщата не се е намесвала, тъй като си имала друга къща. Д. не спи в старата къща, но постоянно ходи там, тъй като има животни. В имота пускали наематели.

Свидетелят ххх, син на ответницата Й.Д., посочва, че като малък е ходил да играе с братовчедите си в процесния имот. През миналата година, месец септември, ищецът им предложил пари, докато били на село в къщата на дядо му П.. Предложил на майка му и на леля му по 2000 лв., за да откупи техния дял и те отказали. Тогава ищецът казал, че е за съд. Свидетелката ххх, която живее на същата улица през три-четири къщи, си спомня, че веднъж когато посрещала баща си, го видяла да си говорят двамата с дядо П., който му казвал „ние с теб сме много добре, защото си имаме дъщерички и имаме кой да ни гледа; аз съм построил на малкия си син къща, помогнал съм му със средства, пари и труд.” Казал, че му дал 6000 лв. за дограмата, а къщата обещал на дъщерята. Тогава брат им Васил бил още жив. Свидетелката не е чувала от Й., че къщата ще остане за брат й. Знае, че Й. събирала документи за делба, но тя й казала, че се споразумели с Д., и че той ще й даде старата къща, успоредно по дължината север-юг и така едното за единия, другото за другия.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че предявеният иск против ответниците за собственост върху 1/2 ид.ч. от имота, придобита от ищеца по наследство е процесуално недопустим. По делото липсва оспорване от страна на ответниците на тази собственост на ищеца, поради което и за последния липсва правен интерес от установяване на собствеността си по отношение на ответниците. Ето защо и предявеният установителен иск за 1/2 ид.ч. от имота, придобита от ищеца по наследство се явява процесуално недопустим и следва да бъде оставен без разглеждане.

При така установените факти по делото съдът е мотивиран да приеме, че предявеният установителен иск за собственост върху 1/2  ид.ч. от имота на основание давност, е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.  Съображенията за това са следните:

Ангажираните от ищеца доказателства по делото не  установяват твърденията му за упражнено от него владение върху процесния недвижим имот, продължило повече от 10 години от 1999 г. и до момента. За да породи правните си последици, владението трябва да е постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно. Дори и да се приеме, че по някакъв начин е упражнявана фактическа власт върху имота от ищеца, и владението да е било спокойно, то е установено по скрит начин, който не разкрива ясно намерението на ищеца да държи имота като свой. Разпитаните по делото свидетели както на ищеца, така и на ответника потвърдиха обстоятелството, че през 2008г. в имота са заживели наематели, като на въпроса им за евентуална продажба на имота самия ищец казвал, че не може да реши самичък, понеже е наследствена къща и трябва да пита племенниците си. Или, ищецът не е упражнявал фактическа власт върху имота по начин, който ясно да разкрие намерението му да го държи като свой, поради което владението не може да се определи като явно и като такова не е годно да породи правните си последици. Поради това съдът намира, че не се доказа твърдяното от ищеца обстоятелство, че е владял имота повече от десет години, считано от 1999г.

Само по себе си упражняването на фактическа власт върху целия имот от един от законните наследници не означава, че той след изтичане на придобивната 10-годишна давност ще стане негов собственик. Постоянна и трайна е практиката на ВС  и на ВКС на РБ, че този наследник владее своята идеална част от имота, а по отношение на идеалните части на останалите сънаследници упражнява фактическата власт в качеството на държател. За да се приеме, че един от тях е владял целия имот само за себе си е необходимо да бъде установено, че е променил намерението си по отношение на идеалните части на другите сънаследници. Като елемент от придобивната давност владението трябва да е явно и несъмнено, т.е. владелецът да манифестира поведение, което да не оставя никакво съмнение, че той упражнява фактическата власт за себе си.

Същественото обаче при изменение основанието на владението е, че то следва да достигне до знанието на останалите съсобственици. Този наследник трябва да покаже открито владението на чуждите части така, че неговата воля да не остане скрита от сънаследниците. Всяко негово пасивно поведение или скрита дейност създава съмнение и неопределеност. Липсата на конкретни факти за изменение основанието на владеене на имота, както и наличието на доказателства, установяващи, че другите сънаследници не са разбрали за промененото отношение на владеещия сънаследник да упражнява фактическата власт само за себе си, безусловно води до извода, че не са налице предпоставките на уредения  от чл.79, ал.1 от ЗС фактически състав.

Нещо повече, в  решение № 239/96 г. на І г.о. - Бюлетина бр.10/96 г. стр.13 дори е застъпено становището, че  обработването на земята и плащането на данъците за имота са обикновени действия, които в никакъв случай не сочат, че претендиращият наследник за пълен собственик на имота е отблъснал владението на останалите наследници. В решение № 204 от 11.01.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 272/12 г. ІІ г.о., произнесено по реда на чл.290 от ГПК, е посочено, че установени фактически действия, като прекопаване на двора, подкастряне на дървета, засаждане и грижи за цветя, ремонт на покрива и други постройки, поставяне на телена ограда и зазимяване на имота през зимата, представляват действия на обикновено управление по поддържане на сънаследствен имот, а не са такива, сочещи на променено отношение на своене от лицата, сънаследници и по отношение на ид.ч. на останалите. Имайки предвид тази съдебна практика, съдът следва да обсъди представените от страните доказателства относно наличие или липса на придобивна давност, която е основанието на ищеца да претендира собственост на целия процесен имот.

Обясненията на страните се преценяват с оглед на всички обстоятелства по делото, съгласно чл.175 от ГПК. Така ищецът сам навежда в съдебно заседание, че сестра му не му е отстъпила доброволно имота, а със нея са имали спор за подялбата на имота в с.Беляковец – ищеца заявява, че сестра му била „побесняла”, „искаше да ме съди за имот… И аз я проклех и тя умря”. От приложените по делото експертни оценки, както и от свидетелските показания на свидетелите на ответниците се потвърждава обстоятелството, че между страните е имало преговори за доброволна делба на имота.

От свидетелските показания може да се направи извода, че през годините назад във времето ищецът е поддържал имота най-активно. Той е поддържал двора, къщата и постройките, като очевидно е влагал и лични средства за това. Имотът обаче е бил посещаван и от ответниците и това е ставало по времето, когато е текла придобивната давност. Никой от свидетелите не установи, че ищецът е демонстрирал с конкретни действия пред другите наследници и пред обществото, че се счита за единствен собственик и че отрича /отблъсква/ наследственото право на собственост на ответниците. Всички свидетели говорят за действия, представляващи действия на обикновено управление по поддържане на сънаследствен имот, а не са такива, сочещи на променено отношение на своене и по отношение на ид.ч. на останалите сънаследници.

Свидетелите на ищеца посочват, че той винаги е канил племенниците си на всички семейни тържества, но не и че ги е гонил или по друг начин демострирал своенето си на имота. Необходимо е обаче да се отбележи, че не посещаването на наследствения имот е доказателство за право на собственост. Собствеността не се губи, ако собственикът в продължение на години не посети имота си, или не го поддържа и не се грижи за него, или не заплаща дължим за имота данък. Ответниците знаят, че по силата на наследственото правоприемство са сънаследници на този имот и не е необходимо да доказват това постоянно с действия. Правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от него – чл.99 от ЗС. Ответниците не са се отказали от правото си на собственост, а в настоящото съдебно производство не се установи по безспорен и категоричен начин, че ищецът е придобил тяхната част от имота.

По изложените съображения съдът приема, че предявеният установителен иск против ответниците, че ищецът е станал собственик на 1/2  ид.ч. от описания в исковата молба недвижим имот по давност, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

            При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответниците направените от тях по делото разноски в размер на 800 лв.

            Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, да се приеме за установено по отношение на П.Й.Х. с ЕГН ********** ***, Й.П.Д. с ЕГН ********** *** и В.П.К. с ЕГН ********** ***, че Д.П.Б. с ЕГН ********** *** е собственик по наследство на ½ ид.ч. от недвижим имот в с. Беляковец представляващ УПИ парцел I-549 в кв.22 по плана на с. Беляковец с площ 1460 кв.м., заедно с построените в него къща и постройки, като процесуално недопустим.

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, да се приеме за установено по отношение на П.Й.Х. с ЕГН ********** ***, Й.П.Д. с ЕГН ********** *** и В.П.К. с ЕГН ********** ***, че Д.П.Б. с ЕГН ********** *** е собственик по давност на ½ ид.ч. от недвижим имот в с. Беляковец представляващ УПИ парцел I-549 в кв.22 по плана на с. Беляковец с площ 1460 кв.м., заедно с построените в него къща и постройки, като процесуално недопустим.

ОСЪЖДА Д.П.Б. с ЕГН ********** ***, да заплати на П.Й.Х. с ЕГН ********** ***, Й.П.Д. с ЕГН ********** *** и В.П.К. с ЕГН ********** ***, сумата 800 лв. /осемстотин лева/ разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване му на страните.

 

 

 

Районен съдия: