Р Е Ш Е Н И Е
№ 1695/22.04.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и пети март две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при участието на секретаря Ани Динкова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2916 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „Ен.
– Пр. Пр.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление
*** срещу К.Ж.С., ЕГН **********,
с адрес *** кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр.
чл.79 и чл. 86 от ЗЗД за приемане за
установено спрямо ответника съществуване на вземане за
213,84 лв. представляваща главница за незаплатена
ел.енергия за периода от 06.10.2013 г. -
06.12.2013 г., за която са издадени фактури
в периода 22.11.2013 – 13.12.2013 г., за обект находящ
се в гр. гр. В., ул. „Г.Ск.“
№ * с клиентски № * и абонатен
№ *, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед
по чл. 410 от ГПК до окончателното
ѝ изплащане, сумата от 67,20 лв. представляваща
общ размер на дължима лихва
за забава, изчислена върху всяка главница от датата на
падежа на всяка от фактурите
до 31.01.2017 г. за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.г.р.д
№ 1983/2017 г. на ВРС.
Навежда се в искова молба,
че ответникът е потребител на ел.
енергия за обект на потребление,
находящ се в гр. В., ул. „Г. Ск.“ № * с клиентски № * и абонатен № *, въз основа на сключен
договор с ищеца. Сочи се, че
ответникът не е заплатил цената за доставената му и потребена ел. енергия за
периода 06.10.2013 г. - 06.12.2013 г., съобразно изготвения редовен отчет на
СТИ. Тъй като сумата не е заплатена
в срока по чл. 32 от ОУПЕЕ, потребителят е изпаднал в забава и следователно дължи обезщетение за забава. Моли
се за уважаване
на предявените искове поради изложените
аргументи. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът К.Ж.С., чрез адв. Гр. Д. от САК, е депозирал писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете като погасени по
давност. Позовава се на TP №*1г. на ВКС. Сочи, че
липсва справка по чл. 366 от
ГПК, както и че представените фактури не съдържат всички
реквизити, изчерпателно посочени в чл. 18а във чл.26 от Общ
договор за снабдяване и разпределение на електрическа енергия. Сочи, че не е уведомяван
за начислените количества ел. енергия, не е канен
да плаща сумите по процесиите
фактури, вкл. не е консумирал ел. енергия в посочените
размери, тъй като имотът не
е негово основно жилище и не е обитаван
и/или ползван в посочения от ищеца
период. По изложените съображения моли за отхвърляне
на предявените искове и присъждане на разноски.
В съдебно страните не се явяват не се
представляват, с докладвани от съда писмени молби поддържат изразените позиции
по спора.
СЪДЪТ, преценявайки събраните доказателства по, по реда на чл.
12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предявени са положителни обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр.
чл.79 и чл. 86 от ЗЗД.
Предмет на исковата претенция са суми, представляваща неплатени главница и
лихва за забава, дължими за потребена и неплатена
ел.енергия. Правният интерес от търсената защита се извежда от развило се
предхождащо го заповедно производство по ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл.
410, ал.1 от ГПК, срещу която длъжникът е възразил в срока по чл. 414 от ГПК.
Така очертан, предметът на спора възлага в доказателствена
тежест на ищцовото дружество да установи пълно и
главно, 1) че ответникът има
качеството на потребител по договор
за продажба на ел. енергия,
2) извършването на доставка на
ел. енергия в посоченото количество и на твърдяната стойност,
3) надлежното измерване на количеството
на доставена ел.енергия посредством метрологично годно СТИ, 4) изпадането на ответника в забава. Ответната страна следва да докаже въведеният правопогасяващ факт – изтичането на тригодишна
погасителна давност.
Съдът намира за безспорно
установен по делото първия компонент от разпределената на ищеца доказателствена
тежест по иска за реално
изпълнение, доколкото страните не са спорили, че в посочения период 06.10.2013 г. - 06.12.2013 г. между тях е съществувала твърдяната договорна връзка по повод
доставка на електроенергия, регулирана от публично известни
Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия за обект в гр. В., ул. „Г.Ск.“
№ * с клиентски № * и абонатен
№ *.
Спорни обаче са всички
останали елементи от фактическия състав на исковете.
За установяването им ищецът е
представил и като доказателства по делото са приети относимите към процесния период
на потребление Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия
на „Е.О. Б. Пр.” АД, както и Решение № *г. на ДКЕВР, с които ОУ са приети и одобрени.
Ищецът е представил също и издадена от самото дружество извлечение от
сметката към 31.01.2017 г. на клиент К.Ж.С. ***0,
с клиентски № * и абонатен
№ *, в която е отразено, че към 31.01.2017 г. ответникът им
неплатени задължения по фактури № № * и * в размер на общо 213,84
лв. и лихва от 67,20 лв.
Самите фактури от дати 22.11.2013 г. и 13.12.2013 г. също са приложени към
доказателствата по делото и от тях се установява, че ищецът е фактурирал на
името на ищеца сумите от 87,97 лв., съответно 125,87 лв., за консумирана
електрическа енергия потребена в процесния
обект в размер на 496 кВТч и 757 кВТч, за периодите
06.10.2013 г. – 08.11.2013 г., респективно 09.11.2013 г. -06.12.2013 г.
Ищецът е представил и справка от дата за 09.02.2018 г. за потреблението в процесния обект през последните 12/24/36 месеца, в която е
посочено, че в периода 06.10.2013 г. – 06.12.2013 г. ответникът е потребил общо 1453 кВТч активна
енергия. Приложена е и справка за издадените фактури и плащанията по тях за клиент
К.Ж.С. с
клиентски № * и абонатен № *.
Други доказателства извън горепосочените ищецът не е представил с исковата
молба, нито са направени доказателствени искания в
проведеното о.с.з. Следователно доказателствената
съвкупност по делото съдържа единствено частни документи съставени от ищеца и
трето за делото лице (изключая неотносимото
към спорните въпроси решение на ДКЕВР), които не се ползват с обвързваща съда
материална доказателствена сила. Представените
документи не могат да бъдат противопоставени на ответника и сами по себе си не
са достатъчни пълно и главно (по несъмнен начин) да докажат правнорелвантните
за делото и възложени за доказване в тежест на ищеца факти - че СТИ в обекта е
било изправно и че в процесния период - 06.10.2013
г. - 06.12.2013 г. до процесния
обект на потребление ищецът е доставил, а ответникът е потребил
процесното количество ел.енергия. Следователно съдът
намира, че по делото не е доказано наличието на основание годно да породи
правото на ищеца да начисли и претендира процесната
сума от ответника. При това положение след като е твърдял, че е титуляр на това
право, то ищецът е и страната по делото, която следва да понесе неблагоприятните
последици от неуспешно проведеното доказване на фактите годни да го породят. В
случая правният резултат от ненадлежното начисляване на сумата от 213,84 лв. по процесните фактури се
изразява в отхвърляне на исковата претенция за потребена,
но незаплатена електроенергия, предявена срещу потребителя.
Доколкото главната претенция следва се отхвърли, неоснователна се явява и акцесорната такава за обезщетение за забава в размер на 67,20 лв.
За пълнота съдът следва да посочи, че дори по делото да
бе доказан от ищеца пълно и главно фактът на реално доставяне, съответно
потребяване от ответника на процесното количество
електроенергия в периода 06.10.2013 г. - 06.12.2013 г. на стойност 213,84 лв., то вземането на ищеца би било погасено по давност с оглед направеното в отговора по чл. 131 от ГПК изрично
възражение в този смисъл. Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГКТК на
ВКС, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни
дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги представляват
периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” от ЗЗД и за тях се прилага
тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения,
имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им
са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер. Следователно за исковия период от 06.10.2013
г. - 06.12.2013 г., вземанията на електроразпределителното
дружество са погасени с изтичане на кратката тригодишна давност, започнала да
тече от датата на падежа на всяка от издадените фактури (с посочен срок за
плащане 10.12.2013 г. съответно 10.01.2014 г.) и изтекла към датата на
предявяване на исковата молба - 14.02.2017 г.
Предвид изхода на спора сторените от
ответника разноски следва да бъдат възложени изцяло в тежест на ищеца. Техният
доказан размер възлиза на 500,00 лв. съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие (л. 61) удостоверяващ заплатено в
брой адвокатско възнаграждение на адв. Гр. Д. Ищецът своевременно
е релевирал възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на заплатеното възнаграждение, което съдът намира за основателно с
оглед действителната правна и фактическа сложност на производството и
извършения обем от процесуални действия. Делото е разгледано в едно открито
съдебно заседание, без процесуални представители, при неголям обем на доказателствената съвкупност. Поради това за справедлив
съдът намира минималния размер на адвокатско възнаграждение, който съобразно процесния материален интерес възлиза на 300,00 лв.,
изчислен по реда на Наредба № 1/09.07.2004 г., и именно тази сума следва да се
присъди на ответника, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е. – Пр. Пр.” АД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление *** срещу К.Ж.С.,
ЕГН **********, с адрес ***0, кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК от вр. чл.79 и чл. 86
от ЗЗД за приемане за установено спрямо ответника съществуване на вземане за
сумата от 213,84 лв. представляваща главница за незаплатена ел.енергия за
периода от 06.10.2013 г. - 06.12.2013 г., за която са издадени фактури в
периода 22.11.2013 – 13.12.2013 г., за обект находящ
се в гр. гр. В., ул. „Г.Ск.“
№ * с клиентски № * и абонатен № *,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед по чл. 410 от ГПК до окончателното ѝ изплащане, както и за сумата
от 67,20 лв. представляваща общ размер на дължима лихва за забава, изчислена
върху всяка главница от датата на падежа на всяка от фактурите до 31.01.2017 г.
за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.г.р.д № *
г. на ВРС.
ОСЪЖДА „Е. – Пр. Пр.” АД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на К.Ж.С., ЕГН **********, с адрес ***0
сумата от 300,00 лв., представляваща
сторени по делото съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: