Р Е Ш Е Н И Е
№ 437/27.10.2022 г., гр. Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана,
ІV-ти състав, в открито заседание на двадесет
и шести октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Административен
съдия: Мария Ницова
при секретаря Лазарова
като разгледа
докладваното от съдия Ницова
адм. дело № 347 по описа за 2022 г.
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172, ал.5 във вр. с чл.171, т.2а, б.“а“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба от „Б.е.с.“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С.А.Г., със съдебен адрес ***, офис 4, адв.Е.Й., против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22 - 4332 - 002925/21.06.2022 г. на полицейски инспектор при СДВР, отдел Пътна полиция СДВР, с която на оспорващата страна е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство /ППС/, лек автомобил „БМВ Х 5“, с рег. № М 4882 ВТ, за срок от 6 месеца.
В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяната му от съда. В с.з. пълномощникът адв.Й. поддържа жалбата, излага доводи, че административният акт е издаден в нарушение на закона, т.к. видно от събраните по делото доказателства към 19.06.2022 г. управляващият ППС, а именно управител на дружеството не е бил лишен и не е бил неправоспособен водач, въз основа на което незаконосъобразно са предприети принудителните административни мерки. Претендира разноски в производството.
Ответникът, не се явява и не изразява становище по жалбата.
Жалбата е подадена в рамките на установения за това преклузивен процесуален срок при наличието на правен интерес срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява допустима.
От фактическа страна се установява, че на 19.06.2022 г. е съставен е АУАН № 189574, в който е отразена следната фактическа обстановка: На 19.06.2022, в 01.30 часа София на АМ Струма, посока от гр.София към гр.Перник, С.А.Г. управлява л.а.БМВ Х5 с рег.№ М 4882 ВТ, собственост на“Б.е.с.“ ЕООД, като при проверка в района на тунел Мало Бучино, е установено, че водачът е с отнето СУМПС – НП 21- 0996 -000847/19.04.2021 г. и НП № 21-0996-000939/13.05.2021г., връчени на 06.01.2022 и влезли в сила на 21.01.2022 г.
Въз основа на така установеното бил издадена заповед № 22 - 4332 - 002925/21.06.2022 г. от полицейски инспектор при СДВР, отдел Пътна полиция СДВР, с която административният орган на основание чл. 171, т. 2а, б.“ а“ от ЗДвП приложил спрямо собственика на МПС „Био еко стобби“ ЕООД принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на МПС с рег. № М 4882 ВТ, за срок от 6 месеца.
В производството са представени доказателства за удостоверяване на компетентността да издаде оспорения административен акт от ответника и този факт не се оспорва.
При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
Описаните в АУАН № 189574/19.06.2022 г. фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая, спорът е дали на 19.06.2022 г. управляващият МПС С.А.Г. е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред.
Правилото на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП предвижда прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
Съгласно чл. 172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Според чл. 6, ал. 1, т. 2 вр. чл. 14 от Закона за Министерството на вътрешните работи, полицейските органи извършват охранителна дейност по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Р. България.
Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една принудително административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.
По смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.
Конкретните цели на процесната принудителна административна мярка са очертани в мотивите към Закона за изменение на Закона за движение по пътищата /виж. http: //parliament. bg/bills/43/653-19-3. pdf и http: //parliament. bg/bills/43/554-01-162. pdf/, според които законопроектът е насочен към въвеждане на мерки за подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия /ПТП/, на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Промените са съобразени с Националната стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Република България за периода 2011 - 2020 г., приета с Решение на № 946 от 22 декември 2011 г. на Министерския съвет. В частност за мярката по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, е посочено, че регистрационните табели ще бъдат отнемани при прилагане на ПАМ. Тази мярка е насочена към самия собственик на МПС и отговорността му същото да бъде управлявано от правоспособен водач, който не е употребил алкохол или друго упойващо средство.
Цитираната нормативна уредба налага извод, че фактическият състав на визираната в чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП мярка за административна принуда, при наличието на който е законосъобразно прилагането й, е наличие на някое от посочените в нормата административни нарушения, установено по съответния ред.
В случая в заповедта се сочи, че водачът С.А.Г. е лишен от право да управлява МПС по административен ред, като в приложения АУАН се сочат две НП, коти са влезли в сила на 21.01.2022 г. От представените в хода на съдебното дирене писмени доказателства се установява, че посочените НП № 21-0996-000847/19.04.2021 г. и НП № 21-0996-00939/13.05.2021 г., макар в приложената справка / справка картон на водача/ да са посочени като влезли в сила, всъщност очевидно не са надлежно връчени на лицето и едва след като е узнал за тях, именно при проверката на 19.06.2022 г., същият ги е потърсил и получил на 20.06.2022 г. и е депозирал жалби пред РС Монтана вх.№ 301000-9573/21.06.20222 г. и вх.№ 301000-9572/21.06.2022 г., което се установява и от представеното удостоверение № 996000-2755/24.10.2022, издадена от началник сектор“Пътна полиция“ ОД на МВР Монтана, от което се установява безспорно, че СУМПС е било отнето от лицето едва на 21.06.2022 г. и е върнато на 06.07.2022 г., т.к. са подадени жалби срещу НП № 21-0996-000847/19.04.2021 г. и НП № 21-0996-00939/13.05.2021 г. пред РС Монтана, т.е. същите не са влезли в сила/ л.25-29 от делото/.
Видно от доказателствата по делото процесното свидетелство за управление на водача С.А.Г. на 19.06.2022 г не е било отнето и водачът не е знаел и не е могъл да знае, че е има влезли в сила НП, поради което той е лишен от право да управлява МПС по административен ред.
Макар в заповедта да са посочени мотиви и фактически основания за налагането на административната мярка, в случая съгласно събраните в хода на производството доказателства се установява, че отразеното в справката относно водача С.А.Г. не отговоря на действително установените факти към 19.06.2022 г., към която дата същият не е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред, към тази дата не са му били връчени и съответно не са влезли в сила посочените НП, макар в справката да са посочени със статут влезли в сила/ вероятно по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН/.
Обжалваната заповед е издадена при неправилно установена фактическа обстановка, поради което неправилно е приложен материалният закон, т.к. в конкретния случая не е установено водачът Г. да е управлявала автомобила след като е лишен от това право по административен ред, още повече, че СУМПС не е било отнето/виж удостоверение № 996000-2755/24.10.2022, издадена от началник сектор“Пътна полиция“ ОД на МВР Монтана на л.29 от делото/, същата е издадена и в несъответствие с целта на закона, съгласно чл. 146, т. 4 и т.5 от АПК, поради което е незаконосъобразна, което налага нейната отмяна.
Предвид изхода на делото, основателно се явява искането за присъждане на направените в производството разноски, заявени в с.з. на 26.10.2022 г., като доказателства са приложени само за платената държавна такса в размер на 50 лева, които следва да бъдат присъдени.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 22 - 4332 - 002925/21.06.2022 г. на полицейски инспектор при СДВР, отдел Пътна полиция СДВР, с която на оспорващата страна е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство /ППС/, лек автомобил „БМВ Х 5“, с рег. № М 4882 ВТ, за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на „Б.е.с.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С.А.Г., сумата от 50/петдесет/ лева разноски в производството.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5, изр. второ от ЗДвП.
Препис от него да се изпрати на страните на основание чл. 138 от АПК.
Административен съдия: