№ 563
гр. Варна, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20223110112147 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от С. М. Д., ЕГН ********** с адрес ****
срещу „Агенция за събиране на вземания” ЕАД /частен правоприемник на „Кредибул“
АД, сега с наименование „Пейнетикс“ АД/, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт и
„Пейнетикс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
Джеймс Баучер № 76А, партер иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи изпълнение по изп. дело №
20137120400071 по описа на ЧСИ рег. № 712 Илиана Станчева с район на действие ВОС,
относно вземане по изпълнителен лист издаден по ч.гр. дело № 29236/2009г. по описа на
СРС, а именно: 1942лева главница, 112,64лева непогасена застрахователна премия по
договор за кредит CrediGo № 2012-00089647/14.10.2007г., 40лева непогасена
застрахователна премия, 1391лева главница, 147,15лева по договор за кредит CrediGo №
2012-00090339/16.10.2007г. и законна лихва от 04.06.2009г. до изплащане на вземането,
292,05лева разноски по делото, 512,75лева договорна лихва по договор за кредит от
14.10.2007г. и 147,15лева договорна лихва по договор за кредит от 16.10.2007г., поради
изтекла погасяване по давност правото на принудително изпълнение след влизане в сила на
заповедта за изпълнение.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени в обстоятелствената част на исковата молба: Въз основа на изп. лист от
26.01.2011г. и заповеди за изпълнение от 16.07.2009г. и от 04.02.2010г., ищцата е осъдена да
заплати в полза на Кредибул АД, сега с наименования „Пейнетикс“ АД процесните суми. За
събиране на задължението си, кредиторът е образувал изп.дело № 20137120400071 на ЧСИ
рег. № 712, с район на действие ОС- Варна. Получила е ПДИ на 15.01.2014г. и с изтичане
срока за подаване на възражение по чл. 414 ГПК, заповедта се е стабилизирала.
Твърди, че след образуване на изп. дело, взискателят не е предприемал действия по
събиране на вземането си обосноваващи прекъсване/спиране протичането на давностния
срок. Потвърждава, че е внасяла доброволно суми по изп. дело, но твърди, че с тях са
погасявани само задължения за лихви и разноски по изп. дело. Оспорва задължението
спрямо ответника- частен правоприемник на кредитора, да съществува и по съображения, че
1
никога не е получавала документи, от които да следва извод, че същият е носител на
вземането. Оспорва действителността на договора за цесия, ако и такъв да е бил сключван.
Искането е за уважаване исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД. Искът се оспорва като недопустим, евентуално неоснователен.
По отношение на допустимостта се излагат съображения, че изп. основание е
стабилизирано, поради което и всякакви възражения срещу съществуване на вземането по
основание и размер са преклудирани.
Срещу основателността на претенцията се излагат следните твърдения: Потвърждава,
че въз основа на издаден изп. лист е образувано изп. дело срещу ищцата под № 71/2013г. на
ЧСИ рег. № 712. Твърди, че изп. дело е образувано по негова молба, към която е бил
приложен и договор за цесия от 25.10.2012г., въз основа на който се е легитимирал като
кредитор на вземането, ведно с уведомление до длъжника за извършената цесия.
На 15.01.2014г. длъжникът е получил ПДИ, ведно с тези приложения, като на
05.02.2014г. ищцата се е явила лично в кантората на ЧСИ и е извършила доброволно
плащане по делото. Следват множество плащания през 2014г., 2015г., 2016г., а на
19.07.2018г. са наложени и запори по отрити банкови сметки на длъжника. Доброволните
плащания са продължили и на 22.03.2019г., 16.09.2019г., 19.06.2020г. и 05.07.2021г.
С оглед на това, счита че не е налице бездействие от негова страна по събиране на
вземането му, поради което и правото на принудително изпълнение не е погасено по
давност. Излага правни доводи относно прекъсване на давността с извършените доброволни
плащания и искани от взискателя действия по изпълнението, и за това, че във времето, в
което е бил висящ изп. процес, давност не е текла съгласно ППВС № 3/18.11.1980г.,
доколкото изп.дело е образувано при действие на разрешенията дадени с последното.
Поради изложените съображения искането му е за отхвърляне на исковата претенция и
присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил отговор от ответника „Пейнетикс“
АД.
В съдебно заседание ищцата се представлява от процесуален представител.
Ответниците редовно призовани, в открито съдебно заседание не се представляват.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК.
Съобразно чл. 439 ГПК, длъжникът може да се оспори чрез иск изпълнението, който
може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Така очертаният
фактически състав на правото възлага в доказателствена тежест на ищеца, провеждане на
пълно и главно доказване наличието на правопогасяващи факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание и в частност наличието на предпоставките за прилагане на института на
погасителната давност- датата на настъпване на изискуемостта на задължението и изтичане
на законоустановения давностен срок. В случай, че това бъде установено, то ответникът
следва да установи собствените си правоизключващи възражения и в частност,
осъществяването на юридически факти водещи до спиране и прекъсване на давността.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следното:
По заявление на „Пейнетикс“ АД с предишно наименование „Кредибул” АД за
издаване заповед за изпълнение въз основа на документи по чл. 417 ГПК срещу ищеца, е
било образувано ч.гр.д. № 29236/2009г. по описа на СРС. Заявлението е уважено и са били
2
издадени заповеди за изпълнение от 16.07.2009г. и от 04.02.2010г., а на 26.01.2011г. е
издаден и изпълнителен лист с предмет на вземането по него- 1942лева главница,
112,64лева непогасена застрахователна премия по договор за кредит CrediGo № 2012-
00089647/14.10.2007г., 40лева непогасена застрахователна премия, 1391лева главница,
147,15лева по договор за кредит CrediGo № 2012-00090339/16.10.2007г. и законна лихва от
04.06.2009г. до изплащане на вземането, 292,05лева разноски по делото, 512,75лева
договорна лихва по договор за кредит от 14.10.2007г. и 147,15лева договорна лихва по
договор за кредит от 16.10.2007г.
На 10.01.2013г. въз основа на този изпълнителен лист и по молба на ответника
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЧСИ рег. № 712 е образувал изп.дело № 71/2013г.
Ответникът се е легитимирал като частен правоприемник на заявителя въз основа на
сключен договор за цесия от 25.10.2012г., който е приложил към молбата за образуване на
изп. дело. С молбата е поискано от ЧСИ извършване на конкретни изпълнителни действия-
опис на движимо имущество, както и справки.
На същата дата ЧСИ е разпоредил изпращане на ПДИ до длъжника за извършване
опис на движимо имущество насрочен за 26.02.2013г. от 13ч., останала невръчена.
На 08.02.2013г. с постановление на ЧСИ по изп.дело е присъединена Държавата за
събиране на публично вземане.
На 23.07.2013г. взискателят е поискал от ЧСИ налагане на запор върху вземания на
длъжника като съдружник и управител на Алгара БГ ООД. На 25.07.2013г. запорното
съобщение е изпратено, но е останало невръчено поради неоткриване на търговеца на адреса
на управление. На 07.01.2014г. е връчено на длъжника по адрес на другия съдружник.
На 26.08.2013г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до Райфайзенбанк България ЕАД
относно вземания по банкови сметки на длъжника.
На 29.11.2013г. взискателят е поискал изготвяне на справка за наличие на
наследствени имоти на длъжника.
На 15.01.2014г. на длъжника е връчена ПДИ, ведно с изп.лист.
На 01.04.2014г. и 10.05.2014г. от длъжника са извършени плащания на сумите от по
100лева.
На 16.09.2014г. взискателят е поискал изготвяне на справка за притежавани от
длъжника МПС.
На 24.10.2014г. е изпратено запорно съобщение до КАТ за налагане запор върху
установени МПС собственост на длъжника.
На 12.12.2014г. взискателят е поискал извършване опис и публична продан на МПС
собственост на длъжника. Описът е насрочен от ЧСИ за 05.02.2015г. за 10-12ч., но не е
извършен, тъй като МПС не са били предоставени за опис.
По изп.дело са извършени следните плащания от длъжника- на 19.01.2015г. на сумата
от 150лева; на 19.02.2015г. на сумата от 150лева; на 21.03.2015г. на сумата от 100лева; на
17.04.2015г. на сумата от 130лева; на 19.05.2015г. на сумата от 130лева; на 19.06.2015г. на
сумата от 120лева; на 20.07.2015г. на сумата от 100лева; на 24.08.2015г. на сумата от
100лева; на 28.09.2015г. на сумата от 100лева; на 29.10.2015г. на сумата от 100лева; на
30.11.2015г. на сумата от 100лева; на 16.12.2015г. на сумата от 70лева; на 18.01.2016г. на
сумата от 80лева; на 26.02.2016г. на сумата от 80лева; на 16.03.2016г. на сумата от 80лева;
на 16.03.2016г. на сумата от 80лева и на 17.05.2016г. на сумата от 50лева.
На 16.08.2016г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до банка ДСК ЕАД. В
изпълнение на запорното съобщение, на 24.08.2016г. по изп. дело е постъпила сумата от
147,28лева.
На 12.07.2018г., по молба на взискателя от 11.07.2018г., ЧСИ е изпратил запорно
3
съобщение до банка ЦКБ АД. В отговор е посочено, че липсват средства по открита сметка.
На 24.01.2019г. ЧСИ е насрочил опис на движимо имущество на длъжника за
05.03.2019г. от 13ч.
По изп. дело са постъпили плащания от длъжника чрез адв. дружество П., както
следва: на 21.03.2019г. на сумата от 190лева; на 23.05.2019г. на сумата от 190лева; на
13.09.2019г. на сумата от 380лева; на 17.06.2020г. на сумата от 380лева; на 02.07.2021г. на
сумата от 800лева.
На 04.04.2019г. е наложена възбрана върху притежавана от длъжника 1/6ид.ч. от
недвижим имот.
На 14.01.2020г. адв. П. е изискал от ЧСИ справка за актуалния размер на дълга, с
оглед евентуалното му погасяване изцяло. Искането е уважено.
За 28.01.2020г. е бил насрочен опис на възбранения имот. Описът не е проведен, като
по нова молба на взискателя е бил насрочен отново за 04.12.2020г. Призовката за описа
отново не е била връчена длъжника, поради неоткриването му и е насрочен нов опис за
30.07.2021г., който пак не се е провел.
Постъпвалите по изп.дело суми са били регулярно разпределяни в полза на
взискателите- първоначален и присъединен по право /Държавата/, както и за такси към
ЧСИ, за което са правените съответните отбелязвания върху изп. лист и удостоверенията за
наличие на публични задължения.
На 16.06.2022г. взискателят е поискал нова справка НАП и налагане запор върху
трудово възнаграждение при установяване на действащо такова. Изготвената от ЧСИ
справка не е установила такова.
На 02.08.2022г. е отправено искане от ЧСИ за вписване на възбрана върху установен
имот на длъжника.
За 13.10.2022г. отново е бил насрочен опис на недвижим имот на длъжника. Така
насроченият опис е бил отменен от ЧСИ предвид представена му обезпечителна заповед за
спиране на изпълнението издадена по настоящото гр.дело.
Предявеният иск е допустим, тъй като същият се основава на факти настъпили след
влизане в сила на заповедта за изпълнение, а именно изтекла погасителна давност /така
решение по гр.д. № 1030/2022г. на ВКС, Четвърто ГО/. Към датата на исковата молба, за
събиране на спорното вземане е висящо изп. дело № 71/2013г. по описа на ЧСИ рег. № 712
Илиана Станчева с район на действие ВОС, взискател по което е именно ответникът. Няма
твърдения и данни изп. производство да е междувременно прекратено. Следователно,
ответникът притежава надлежна пасивна процесуална и материална легитимация.
Той е допустим и спрямо кредиторът по изп. лист. Както е прието в определение по
гр.д. № 586/2020г. на ВКС, Четвърто ГО- „интересът на длъжника обхваща и осуетяването
възможността кредиторът по заповедта за изпълнение след приключване на конкретното
изпълнително дело да поиска връщане на изпълнителния лист и образуването на друго
изпълнително дело. Изпълнителният лист удостоверява неговото право на принудително
изпълнение“.
Първо, възраженията срещу дължимостта на вземането обосновани с оспорване
качеството на кредитор на ответника „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, предвид че
ищцата не е уведомявана за цесията, не могат да бъдат споделени. С решение по т.д. №
2530/2017г. на ВКС, Първо ТО е дадено принципно тълкуване, че за основателността на иска
по чл. 439 ГПК срещу конституирания в изп. производство нов кредитор е без значение
установяване надлежното уведомяване на длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД за
извършена цесия, защото този факт не рефлектира върху дължимостта на вземането- то
съществува и следва да бъде удовлетворено принудително от съдебния изпълнител, без да
4
освобождава длъжника от отговорност за погасяването му.
Вторият въпрос касае протичането на давностния срок за събиране на вземането, вкл.
в рамките на изпълнителното производство обусловил погасяване правото на взискателя да
иска принудително събиране на вземането, респ. настъпвали ли са факти обуславящи
неговото спиране или прекъсване.
Ищецът се позовава на изтекла погасителна давност, считано от влизане в сила на
заповедта. Страните не спорят, че издадената заповед за незабавно изпълнение и изп.лист,
ведно с ПДИ са връчени на длъжника на 15.01.2014г. С изтичане на двуседмичния срок за
възражение, съобразно действалата тогава редакция на чл. 414, ал. 2 ГПК /ДВ бр. 59/2007г./,
заповедите за изпълнение са влезли в законна сила считано от 30.01.2014г. От този момент е
започнала да тече давност за събиране на вземането по тях и в рамките на търсената защита
следва да се съобразяват само факти настъпили след 30.01.2014г. Приложимият давностен
срок е този на общата погасителна давност, т.е 5години /така решение по гр.д. №
4063/2021г. на ВКС/.
От 01.04.2014г. до 17.05.2016г. по изп. дело са постъпвали плащания от длъжника,
всяко от който има прекъсващ за давността ефект и от последното е започвала да тече нова
5г. давност, в рамките на която кредиторът е могъл да събере вземането си, без риск от
противопоставяне на възражение за погасяване правото му на принудително изпълнение.
Така постъпвалите суми са били регулярно разпределяни от ЧСИ на взискателите.
Задължителното тълкуване дадено в т.10 на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. 2/2013г. на ОСГТК
на ВКС касаещо приложението на института на давността в изпълнителния процес е в
смисъл, че давността се прекъсва с образуването на изп. дело на основание чл. 116, б. „в”
ЗЗД и многократно с предприемане на всеки отделен изпълнителен способ независимо дали
изпълнителното действие е предприето по молба на взискателя или служебно по инициатива
на съдебния изпълнител. Като действия по изпълнението водещи и до прекъсване на
давността са изброени неизчерпателно- запор, възбрана, присъединяване на кредитор,
възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ,
назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан, като нямат характер на такива-
образуване на изп. дело, изпращане и връчване на ПДИ, проучване имуществото на
длъжника, изготвяне на справки, набавяне с документи, извършване на разпределение,
назначаване на експертизи и др. В рамките на изпълнителното производство давността не
спира да тече, тъй като взискателят има възможност да избере да действа или не, като
изрично е отменено разрешението дадено с ППВС 3/1980г. Поради тази причина и в случай
на негово бездействие, което състояние е продължило повече от две години изпълнителното
производство следва да се счита прекратено по право, без да има правно значение
обстоятелството дали съдебният изпълнител ще се произнесе с нарочно постановление за
това или не.
С решение по гр.д. № 1747/2020г. на ВКС и решение по гр.д. № 1722/2021г. на ВКС,
IV ГО е дадено тълкуване, че перемпцията е без правно значение за давността и че новата
давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено изпълнително
действие или признание на вземането от длъжника. И, докато давността изключва
принудителното изпълнение, без възможност длъжникът да се позове на нея пред съдебния
изпълнител, нито последният да може да я зачете, то перемпцията не го изключва и
предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, въпреки което съдебният
изпълнител е длъжен да я зачете. Затова и когато по изп. дело е направено искане за нов
способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ– той дължи подчинение на представения и намиращ се все още
у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е,
че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изп. дело, тъй
като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
5
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е
образувал ново дело. Т.е без правно значение би било бездействието на кредитора и
изтичането на срока по чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, с което изпълнителното производство се
счита за прекратено по право. В случая предприеманите действия по изп. дело в периода от
влизане в сила на заповедта до 13.10.2022г. имат характер на същински изпълнителни
действия и поради това годно са прекъсвали протичането на давността спрямо длъжника.
Такива са, както постъпвалите плащания, в т.ч. доброволно и в изпълнение на запорни
съобщения, така и насрочване опис на движими вещи на длъжника, изпращани запорни
съобщение до работодател, без значение че те реално не са довели до осребряване
имущество на длъжника, съотв. до постъпление на суми от удръжки от трудово
възнаграждение, по причини стоящи извън волята на взискателя. Всички тези действия са
надлежно прекъсвали протичането на давностния срок, а като резултат налагат извода, че
твърденията за бездействие на взискателя в определен времеви период са неоснователни.
Това обоснова неоснователност на иска.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
претендира разноски за юк. възнаграждение. На основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр.
8/24.01.2017г./ и чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя
юк. възнаграждение в полза на ответника „Агенция за събиране на вземания” ЕАД в размер
на 100лева, което следва да се възложи в тежест на ищеца.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на С. М. Д., ЕГН ********** с адрес **** срещу „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД /частен правоприемник на „Кредибул“ АД, сега с
наименование „Пейнетикс“ АД/, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт и „Пейнетикс“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Джеймс Баучер № 76А,
партер за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът не дължи
изпълнение по изп. дело № 20137120400071 по описа на ЧСИ рег. № 712 Илиана Станчева с
район на действие ВОС, относно вземания по изпълнителен лист издаден по ч.гр. дело №
29236/2009г. по описа на СРС, а именно: 1942лева главница, 112,64лева непогасена
застрахователна премия по договор за кредит CrediGo № 2012-00089647/14.10.2007г., 40лева
непогасена застрахователна премия, 1391лева главница, 147,15лева по договор за кредит
CrediGo № 2012-00090339/16.10.2007г. и законна лихва от 04.06.2009г. до изплащане на
вземането, 292,05лева разноски по делото, 512,75лева договорна лихва по договор за кредит
от 14.10.2007г. и 147,15лева договорна лихва по договор за кредит от 16.10.2007г., поради
погасяване по давност правото на принудително изпълнение, на основание чл. 439, ал.1
ГПК.
ОСЪЖДА С. М. Д., ЕГН ********** с адрес **** ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт сумата от 100лева,
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в настоящата инстанция, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6