Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260218/22.04.2021 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на петнадесети март две
хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в
следния състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар: Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов
гражданско дело номер 2828 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от И.В.Т. с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК срещу „Кредит
инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД.
Ищцата твърди, че по ч. гр. д. № 3158/2011 г. по описа на РС - Хасково
бил издаден изпълнителен
лист от 12.12.2011 г., с който била осъдена да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД следните суми: 147.71 лв. за
главница по сключен между тях договор
за паричен заем, 11.29 лв. - печалба на кредитора по договора,
19.52 лв. - обезщетение за забава за периода от 16.06.2010 г. до 18.10.2011 г.,
законната лихва върху главницата, считано от 18.10.2011 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 25 лв. разноски по делото за държавна такса и 100
лв. за адвокатско възнаграждение. Въз
основа на него и по молба от кредитора срещу нея било образувано изпълнително
дело № 20138750400446 по описа на ЧСИ З.З. с район на действие района на Окръжен съд
Хасково. Поради
бездействие на взискателя по изпълнителното производство, частният съдебен изпълнител
установил, че били настъпили визираните в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК обстоятелства и на това основание прекратил
изпълнителното производство. На 02.12.2020 г. ищцата била уведомена със
съобщение по изпълнително дело № 20208750400897 по описа на ЧСИ З.З. с район на
действие Окръжен съд - Хасково, че въз основа на изпълнителния лист от 12.12.2011 г. по ч. гр. д. № 3158/2011 г. по описа на
РС - Хасково било образувано ново
изпълнително производство. Счита се че, към настоящия момент била изтекла погасителната давност по отношение на
задълженията, за които бил издаден този изпълнителен лист, което обуславяло правния й интерес да предяви иск по чл. 439 ГПК. Предвид
изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за
установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумите по
изпълнителен лист от 12.12.2011 г., издаден по ч. гр. д. № 3158/2011 г. по описа на РС - Хасково,
както следва: 147.71 лв. за главница, 11.29 лв. - печалба на кредитора по
договора, 19.52 лв. - обезщетение за забава за периода от 16.06.2010 г. до
18.10.2011 г., законната лихва върху главницата, считано от 18.10.2011 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 25 лв. разноски по делото за държавна
такса и 100 лв. за адвокатско възнаграждение, за принудителното събиране на
които е образувано изп. д. № 20208750400897 по описа на ЧСИ З.З., поради погасяването им по давност.
Ответникът счита иска за допустим, но неоснователен. Твърди, че по време на образуваното на 21.05.2013 г. изп. дело № 446/2013 г. по описа на ЧСИ З.З., а и в хода на изп. дело № 897/2020 г., по желание на взискателя и по инициатива на съдебния изпълнител били предприети изпълнителни действия, всяко от които прекъсвало погасителната давност на процесните вземания. Позовава се и на съдебна практика на ВКС, според която извършената c т. 10 от TP № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г. пораждала действие от датата на обявяването на TP, поради което до тогава важали дадените задължителни разяснения с ППВС № 3/18.11.1980 г., че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Предвид изложеното се иска предявеният иск да бъде отхвърлен и на ответника да се присъдят сторените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
От материалите, съдържащи се в приложените изп. д. № 446/2013 г. и № 897/2020 г., двете по описа на ЧСИ З.З.
с район на действие района на Окръжен съд Хасково, се установява, че действително по ч. гр. д. № 3158/2011 г. по описа на РС - Хасково е издаден изпълнителен лист от 12.12.2011 г., с който ищцата е осъдена да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД следните суми:
147.71 лв. за главница по сключен
между тях договор за паричен заем, 11.29 лв. - печалба
на кредитора по договора, 19.52 лв. - обезщетение за забава за периода от
16.06.2010 г. до 18.10.2011 г., законната лихва върху главницата, считано от
18.10.2011 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 25 лв. разноски по
делото за държавна такса и 100 лв. за адвокатско възнаграждение. По молба на дружеството-кредитор oт 21.05.2013 г., към
която е приложен горепосочения изпълнителен лист,
е образувано изпълнително дело № 446/2013 г. по описа на
ЧСИ З.З.. По него са извършени редица
действия, изразяващи се в връчване на покана за доброволно изпълнение,
изпращане на писма до взискателя, проучвания на имущественото състояние на
длъжника чрез изискване на информация и документи, наложена е възбрана върху
недвижим имот, насрочен е опис на движими вещи, наложен е запор върху банкови
сметки. С Постановление от 21.05.2019 г. ЧСИ З.З. е прекратил производството по горепосоченото изп. дело на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като е приел, че в продължение на две години не е поискал
извършването на изпълнителни действия. По молба на ответника от 2.12.2020 г. е образувано
изп. д. № 897/2020 г. по описа на ЧСИ З.З.,
като по него отново са извършени редица действия, изразяващи се в връчване на
покана за доброволно изпълнение, изпращане на писма до взискателя, проучвания
на имущественото състояние на длъжника чрез изискване на информация и други,
които ще бъдат посочени по-долу.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, който е процесуално допустим, доколкото се основава на факт, настъпил след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, а именно изтекла погасителна давност на процесните вземания.
Разгледан по същество, искът е неоснователен поради следните съображения:
Съгласно
чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо, и се прекъсва с предприемане на действия
за принудително изпълнение – чл. 116, б. “в“ от с.з.
Съгласно
т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да
тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие. Освен това е обявено за изгубило сила Постановление № 3
от 18.11.1980 г. по гр. д. № 3/1980 г. на Пленума на ВС, според което
погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането. В мотивите към т. 10 е посочено и че
давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ - насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Искането
да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар.
"перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може
само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Във всички
случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител
служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни
действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия,
изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са
придобили права (напр. купувачите от публична продан), както и редовността на
извършените от трети задължени лица плащания.
Следва да се има предвид обаче, че в периода, когато е било образувано първото изпълнително дело за принудителното събиране на процесните вземания, е действало и цитираното в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015
г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Постановление № 3 от 18.11.1980 г. по гр. д. №
3/1980 г. на Пленума на ВС. В закона не е уреден изрично момента, от който започват да действат тези тълкувателни актове или откога
отпада действието им. Разрешението на този въпрос е дадено с постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение
№ 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, ІV г. о., Решение №
51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г., на ВКС, ІV г. о. и Решение № 252/17.02.2020 г. по гр. д. № 1609/2019 г. на ВКС, ІІІ г.
о., което
настоящият съдебен състав възприема изцяло. В тях е
посочено, че когато се касае за първоначално приети тълкувателни ППВС и ТР, те
имат обратно действие и даденото от тях тълкуване важи от момента, в който
правната норма е влязла в сила, т. е. счита се, че тя още тогава е имала
съдържанието, което впоследствие е посочено в тълкувателните актове. Не така
обаче стои въпросът с т. нар. последващи тълкувателни актове. Такива
тълкувателни ППВС и ТР са онези, с които по налагащи се причини и промени се
постановява изоставянето на вече дадено тълкуване и въприемане на ново такова,
по едни и същи непроменени действащи норми. Тези тълкувателни актове се състоят
от две части. С първата се дава новото тълкуване на правната норма, а с втората
се обявява за загубил сила предшестващ тълкувателен акт и тази втора част
поражда действие от момента на постановяване на новото ТР. В тези случаи, ако
преди постановяването на новото ТР са се осъществили факти, които са от
значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили
правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на
тълкувателното ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпването
на последиците. Ето защо Постановление № 3 от 18.11.1980 г. по гр. д. № 3/1980 г. на Пленума
на ВС е преустановило действието си
на 26.06.2015
г. и дадените с него тълкувателни разрешения са задължителни за времето преди
отмяната му, а Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС ще се прилага от този момент за в бъдеще.
Във връзка с настоящия случай най-напред трябва да се отбележи, че
приложима се явява общата петгодишна давност. Това е така, защото съгласно
чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за
изпълнение формира сила на
пресъдено нещо и установява с
обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на
срока за подаване на възражение. Целта на заповедното производство е да се
провери дали вземането е спорно или безспорно, което означава, че при влязла в
сила заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото е положението
при постановено съдебно решение. Следователно, по
действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила
заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Вж. така в Определение № 214 от
15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV г. о., Определение № 633 от 07.11.2017 г. по т. д. № 1508/2017 г. на ВКС, II т. о., Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 4647/2015 г. на ВКС, IV г. о., Определение № 443 от 30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015
г. на ВКС, II т. о., Решение № 781 от 25.05.2011 г. по гр. д. №12/2010 г. на
ВКС, III г.о., Определение № 480 от 27.07.2010 г. по ч. гр. д. №
221/2010 г. на ВКС, IV г. о. и др.
С оглед липсата на други данни следва, че най-късната безспорно
установена дата, на която Заповед за
изпълнение № 1936 от 20.10.2011 г. по ч. гр. д. № 3158/2011 г.
по описа на Районен съд – Хасково е влязла в сила, е тази, на която въз основа на нея е издаден изпълнителния лист – 12.12.2011 г. Давността е била
прекъсната на 21.05.2013 г., когато дружеството-кредитор е подало молба за образуване на изпълнително производство, в която е
формулирано искане за прилагане за определен изпълнителен способ и въз основа
на която е образувано изпълнително дело № 446/2013 г. по описа на
ЧСИ З.З..
А предвид гореизложеното относно действието на двата релевантни тълкувателни акта, следва,
че в периода от 21.05.2013 г. до 26.06.2015 г. погасителната давност е спряла да тече, като няма правно значение дали
взискателят е бил пасивен или не.
След 26.06.2015 г. давностният
срок за процесните вземания е започнал отново да тече, но е прекъсван с предприемането на редица изпълнителни
действия по изпълнително дело № 446/2013 г. по описа на ЧСИ З.З., а именно – на 11.04.2016 г. е бил насрочен опис на движими вещи, находящи се на адреса на ищцата, на 15.06.2017
г. е бил наложен запор върху банковите й сметки в „ОББ“ АД, а на 29.06.2018
г. отново е бил насрочен опис на движими вещи. Това е и последното предприето
изпълнително действие, с което е прекъсната давността и е започнала да тече
нова петгодишна давност, която би изтекла през 2022 г. /при съобразяване на
периода 12.12.2011 г. - 21.05.2013 г., който е изтекъл преди спирането на давността с образуването на първото изпълнително дело, и следва да се включи в срока й/, а исковата молба, в която ищцата се позовава на същата, е подадена в Районен съд - Хасково на 02.12.2020 г.
За пълнота на изложението е уместно да се
отбележи, че е
без значение за основателността на иска по чл. 439, ал. 1 ГПК срещу конституирания в
изпълнителното производство нов кредитор /цесионер/ установяване на
надлежното уведомяване на длъжникът по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД за извършена цесия, тъй
като този факт не рефлектира върху дължимостта на вземането - то съществува и следва да
бъде удовлетворено принудително от съдебния изпълнител, като не освобождава
длъжника от отговорност за погасяването му – така и в Решение № 209 от 28.11.2018 г. по т. д. № 2530/2017 г. на
ВКС, I т. о.
Ето защо процесните вземания не са погасени по давност и И.В.Т. дължи тяхното изпълнение.
По тези съображения съдът счита, че предявеният иск се явява изцяло неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото и че ответникът е направил изрично и своевременно искане за разноски,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК единствено на същия следва да се присъдят такива, а именно
сумата от 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, определено съобразно чл. 78, ал. 8,
изр. 2 ГПК, във връзка с чл. 37 ЗПП, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, предвид конкретиката на спора и осъществената защита по него.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.В. Т., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, чрез адвокат Н. Т., срещу „Кредит инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес-център „Люлин“ №
6, ет. 2, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за установяване по отношение на „Кредит инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, че И.В. Т. не му дължи сумите по изпълнителен лист от 12.12.2011 г., издаден по ч. гр. д. № № 3158/2011
г. по описа на РС - Хасково, както следва: 147.71 лв. за главница, 11.29 лв. -
печалба на кредитора по договора, 19.52 лв. - обезщетение за забава за периода
от 16.06.2010 г. до 18.10.2011 г., законната лихва върху главницата, считано от
18.10.2011 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 25 лв. разноски по
делото за държавна такса и 100 лв. за адвокатско възнаграждение, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА И.В. Т., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, чрез
адвокат Н. Т., на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на „Кредит инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ №
21, Бизнес-център „Люлин“ № 6, ет. 2, сумата от 100 лева, представляваща
направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
/Петър
Вунов/
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.