Р Е
Ш Е Н
И Е
N 79
гр.Русе, 22.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение в публичното
заседание на 28 май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН ДАМАСКИНОВ
ПАЛМА
ТАРАЛАНСКА
при секретаря ЕВА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от председателя в.т.д.
N50 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е въззивно, по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД, ЕИК203670940, представлявано от Д.
Б., чрез юрисконсулт П.Б., против решението на Районен съд-Русе, постановено по
гр.д.№323/2019г., в частта, с която са отхвърлени предявените по реда на чл.422 ГПК искове за признаване за установено по отношение на П.М.П. ***, че дължи претендираните
суми: главница-над 3000лв. до 3195лв., възнаградителна лихва-486.24лв.,
обезщетение за забава-326.95лв., по
договор за потребителски кредит. Излагат се оплаквания за неправилност на решението,
свеждащи се до нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се да бъде
отменено от въззивния съд и исковете-уважени, както и присъдени разноски.
Насрещната страна-въззиваем П.П.,
представляван от назначен от съда особен представител не е подал отговор на
въззивната жалба и не е взел становище.
След като обсъди събраните по делото
доказателства и доводите на страните, както и след проверка на допустимостта на
решението, както и на правилността му, с оглед посоченото във въззивната жалба,
Окръжният съд намира за установено следното:
Жалбата е подадена
в законния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради
което е допустима и подлежи на разглеждане.
Решението е валидно и допустимо.
С решението си първоинстанционния съд е приел,
че сключеният между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и П.П. договор за
потребителски кредит №PLUS-1495271 от
15.06.2017г. е недействителен, на няколко основания-поради нарушение на чл.10,
ал.1 ЗПК, тъй като договорът е на шрифт по-малък от 12; поради неизпълнение на
изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Прието е, че с оглед това е приложима
нормата на 23 ЗПК и кредитополучателя дължи връщане на чистата стойност на
кредита, не дължи лихви или други разходи. Искът е уважен за сумата 3000лв., за
останалата част от претендирана главница, както и за вземанията за договорна
лихва и обезщетение за забава е отхвърлен.
Жалбата е неоснователна.
По делото е безспорно, че настоящия въззивник,
в качеството на частен правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД по
силата на договор за цесия, е подал заявление по чл.410 ГПК, по което е
образувано ч.гр.д.№6093/2018г. на РРС, с
което е поискал издаване на заповед за изпълнение срещу П.М.П. *** за сумите: 3195лв.-главница,
договорна лихва от 486.24лв. за периода 20.07.17г. – 20.06.18г., обезщетение за
забава от 326.95лв. за периода 21.07.17г. до датата на подаване на заявлението,
законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането. Посочено е,
че претендираните вземания произтичат от договор за потребителски кредит № PLUS-14952716,
сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД и П. на 15.06.2017г., като вземанията
му били прехвърлени с цесия. Издадена е заповед №3334/04.09.17г., с която е
разпоредено П.П. да заплати на заявителя претендираните суми, както и разноски
и юрисконсултско възнаграждение 50лв. Заповедта е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 ГПК и на заявителя е указано да предяви иск относно
вземането. В подадената в едномесечен срок искова молба, „Агенция за събиране
на вземания“ЕАД е твърдяла, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД и ответника
сключили процесния договор за потребителски кредит, като дружеството му предоставило
сумата 3000лв., а размера на кредита представлява
сбор от заетата сума и застрахователна премия по застраховка „Защита на
плащанията“-195лв. Кредитополучателят се съгласил да заплати еднократно и такса
ангажимент-105лв., срещу която кредитора фиксира лихвения процент за срока на
договора. Общия размер на кредита е 3195лв., която кредитополучателя се
задължил да заплати на 12 броя равни части, включени в размера на всяка отделна
месечна погасителна вноска. Договорната лихва била в размер на 486.24лв., а
съгласно погасителен план дължимата сума по кредита е 3681.24лв., платима на 12
месечни вноски, всяка от по 306.77лв., с първа погасителна вноска-20.07.2017г.
Срока за плащане е изтекъл, на длъжника е начислена лихва за забава-общо 326.95лв.,
върху всяка забавена вноска. Вземанията били придобити с договор за цесия от
27.07.2017г. и Приложение №1 към него от 16.01.2018г. Изпратени били до
ответника две уведомления за цесията –върнати като непотърсени. Искал е
уведомяването за извършената цесия да бъде осъществено с исковата молба.
Ответника, чрез
назначен особен представител не е подал отговор на исковата молба. В съдебно
заседание е оспорил иска по основание и размер.
Правилно първоинстанционния съд
служебно е изследвал и констатирал, че договора за потребителски кредит е
недействителен, поради нарушение на изискването на чл.10, ал.1 ЗПК досежно
размера на шрифта на договора. Договорът
за потребителски кредит е формален, поради което, за да е валиден следва да
отговаря на изискванията на чл. 10
– чл.
15 ЗПК, да е сключен в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по
ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра –
по един за всяка от страните по договора и т.н. В конкретния случай при
представения по делото от ищеца договор със заверка „вярно с оригинала“ е
нарушена разпоредбата на чл.
10, ал. 1 и чл.
11, т. 1 от ЗПК, тъй като договора е с шрифт Garamond с размер 11, а
включеният в него погасителен план не съдържа информация за размера на всяка
погасителна вноска относно частта, касаеща главницата, т. нар. главница по
договора за застраховка, възнаградителната лихва и таксата ангажимент. В този
смисъл е налице противоречие с императивни норми, което води до нищожност на
договора на основание чл. 26,
от ЗЗД, вр. чл.
411, ал. 2, т. 2 ГПК и чл. 22
от ЗПК, за което съдът следи служебно (т. 1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013
г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Нарушение по чл.
10, ал. 1 ЗПК е налице и относно застрахователния сертификат №PLUS-14952716 по застраховка "Защита на
плащанията", както и общите условия, които са с още по-малък шрифт.
Предвид гореизложеното, съгласно нормата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. В настоящия случай размерът на потребителския кредит
е 3000 лева, като крайният срок на договора е 20.06.2018 година, т. е. всички
погасителни вноски са с настъпил падеж. Неоснователно е оплакването във
въззивната жалба относно приетото от съда за размера на шрифта. Договорът е
представен от въззивника в препис, със заверка „вярно с оригинала“, което
предполага пълнен идентитет с оригинала, вкл. и по отношение на размера на шрифта.
Ето защо и оплакванията, че вследствие сканиране се губели част от графичните
свойства на оригинала са изцяло несъстоятелни, още повече, че страната,
твърдейки това допуснато нарушение от първоинстанционния съд не е поискала техническо
изследване на договора. Разпознаването на вида и размера на шрифта на документ
не изисква специални знания извън техническите такива, които притежава всеки
магистрат с оглед характера на работата, която извършва. Сравняването на
различни по размер шрифтове на текстове, пренесени на хартиен носител е лесно
установимо посредством визуален анализ и за това не са необходими никакви специални
знания.
Ето защо, с оглед констатираната недействителност на договора за
потребителски кредит, на основание чл.23 ЗПК кредитополучателя дължи връщане само
на чистата стойност на кредита, а именно, получената сума от 3000лв. До същите
изводи е достегнал и районния съд, поради което обжалваното решение като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Останалите оплаквания,
относно приетото по отношение на ГПР, в случая са ирелевантни, тъй като е
налице общо основание за недействителност на целия договор.
Решението не подлежи на касационно обжалване, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Мотивиран така, на основание чл.271, ал.1 ГПК,
Окръжният съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1984 от 28.11.2019г., постановено по гр.д.№323/2019г. по описа на
РРС В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване.
Председател:
Членове: