Р Е Ш
Е Н И Е
№173 22.05.2019
год. гр. Стара
Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски административен съд,
шести състав на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета година в открито съдебно заседание, в състав
Председател: Михаил Русев
Секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното
от съдията Михаил Русев адм. дело №636 по описа за 2018 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с § 2 от
ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба на ЕТ“Б. - Е.Т.“ със седалище и
адрес на управление гр. Стара Загора, бул.„Цар Симеон
Велики“№172, вх.А, ет.4, ап.73, представлявано от Е.Т.М.,
против Ревизионен акт №Р-16002417008129-091-001 от 18.07.2018 год., издаден от С.П.П.
на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и К. Г.Н. на длъжност главен
инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение №599/15.10.2018
год. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ –
Пловдив, в частта, с който на ЕТ“Б. - Е.Т.“ са установени следните задължения:
- допълнително установен за м.04.2017 год. ДДС в размер
на 38 147.78 лв., с прилежаща лихва
5 520.32 лв. /на стр. първа от решението, докато на страница пета
от решението лихвата е 4 055.18 лв., а в диспозитива на решението лихвата
е 5 069.85 лв./, вследствие на непризнат брак на стоки на стойност
169 363.92 лв.;
- отказан данъчен кредит в общ размер 1 403.99 лв.,
с прилежащи лихви 450.47 лв., за стоки и
услуги, които не са използвани за икономическата дейност на ЕТ;
- допълнително
установен данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2015 год. и 2016 год., съответно в размер
на 2 505.50 лв. и лихви 563.13 лв. и в размер на 5 126.50 лв. и лихви
632.32 лв..
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
оспорения ревизионен акт, по съображения за издаването му в нарушение и при
неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят оспорва като
неправилен, необоснован и незаконосъобразен направения в ревизионния акт /РА/ и
в потвърждаващото го решение на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив извод,
че са налице предпоставките на чл.177 от ЗДДС за ангажиране на отговорноста на ЕТ“Б. - Е.Т.“ за задължения за данък върху
добавената стойност на посоченото в ревизионният акт основание. Възразява срещу
непризнаването на данъчен кредит за извършеното бракуване на стоките през месец
април 2017 год. Налице са всички документи, доказващи по безспорен начин
извършеният брак на стоки, които са били закупени преди 2011 год., минали са
модните им тенденции, поради което и се е наложило тяхното бракуване.
Наличността на тези стоки се установява от представените инвентаризационно
описи изготвени към края на всяка една от отчетните години. От същите може да
се установи движението на всяка една стока от момента на нейното закупуване до
момента на нейния брак. Не е съгласен и с непризнаването на данъчен кредит по
фактурите, според които са закупени стоки, които не са били ползвани за
осъществяваната търговска дейност на търговеца, издадени през периода 2013-2016
год. Същите са били използвани за аранжиране на витрините на магазина и на
самия магазин, като след това са били изхвърлени. Не е съгласен с определеният
размер на данъка по ЗДДФЛ за календарните 2015 и 2016 год., като оспорва
приетите от ревизиращите органи начални и крайни салда на сметките, като не е
отчетено начислените лихви от банката. По така изложените съображения, е
направено искане Ревизионен акт №Р-16002417008129-091-001 от 18.07.2018 год.,
потвърден с Решение №599 от 15.10.2018 год. на Директора на Дирекция
"ОДОП" – Пловдив, да бъде отменен в оспорената част, като
незаконосъобразен или намален.
В представената по делото писмена защита, са изложени
същите съображения, изменени съгласно установената в хода на съдебното
производство фактическа обстановка, въз основа на заключението на вещото лице и
ново представените от тяхна страна писмени доказателства, за получено дарение
от майката на Е.М..
Ответникът - Директор на Дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" – Пловдив, чрез процесуалния си
представител по делото, в представеното писмено становище оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваният РА №Р-16002417008129-091-001/18.07.2018
год. в оспорената му част, е правилен и законосъобразен по съображенията,
изложени в Решение №599/15.10.2018 год. на Директора на Дирекция
"ОДОП" – Пловдив.
В представената по делото писмена защита, изразява
допълнително становище за неоснователност на жалбата. От заключението на вещото
лице не може да са направи извод, че е налице синхронизирано водене на
счетоводството на жалбоподателката по хронологичен и
аналитичен ред. Не е доказано, че всички бракувани стоки са закупени преди 2011
год., тъй като и след този период са закупувани подобни стоки. Що се отнася до
допълнително начисления данък ДДС в размер на 4 275.00 лв. и лихви в
размер на 1 014.67 лв., то в хода на ревизията е безспорно установено, че
е налице отдаването под наем на недвижими имоти, които са собственост на
едноличният търговец, а презумпцията на чл.67, ал.2 от ЗДДС, предвижда че
данъкът е включен в договорената наемна цена. Непризнатият данъчен кредит в
размер на 1 403.99 лв. с лихви в размер на 450.47 лв., е вследствие на
закупуването на стоки, които не са били използвани за икономическата дейност на
търговеца, като това обстоятелство не е оборено в хода на съдебното
производство. Правилно е било начислено и допълнително данък по ЗДДФЛ в
посоченият в оспореното решение размер, тъй като не следва да се зачита
дадените показания от страна на майката на Е.М., тъй като същата е
заинтересована от изхода на делото, а от друга страна не са представени
доказателства за реалното притежаване и отдаване под наем на земеделските земи,
като същата не е могла да посочи и точната сума която получава всяка година.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по
административно-правния спор:
Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №Р-16002417008129-020-001
от 22.11.2017 год., издадена от С. П.П.на длъжност
Началник сектор /л.525 по делото/, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е
възложено извършването на ревизия на ЕТ“Б. - Е.Т.“***, установяване на
отговорността му за задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за
периода 01.01.2013 год. - 31.12.2016 год., данък върху годишната данъчна основа
по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2013 год. - 31.12.2016 год., данък върху
добавената стойност за периода 01.01.2013 год. - 30.09.2017 год., данък
обществено осигуряване са самоосигуряващи се лица за
периода 01.01.2013 год. - 31.12.2016 год., здравно осигуряване за самосигуряващи се за периода 01.01.2013 год. - 31.12.2016
год. и универсален пенсионен фонд за самоосигурявящи
се за периода 01.01.2016 год. - 31.12.2016 год. Извършването на ревизията е
възложено на К. Г.Н. - главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/
и Г.С.З. – старши инспектор по приходите. Определено е ревизията да бъде
извършена в срок от три месеца от връчване на ЗВР. Заповед
за възлагане на ревизия №Р-16002417008129-020-001 от 22.11.2017 год. е връчена
на ЕТ“Б. Е.Т.“ по електронен път на 13.01.2018 год. /лист 519/. На 07.03.2018 год.
е издадена Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизия №Р-16002417008129-020-002/07.03.2018
год., с която на основание чл.112, ал.2, т.1, чл.113, ал.3 и чл.114, ал.2 от ДОПК е определено, че ревизията следва да завърши до 07.05.2018 год., която
заповед е връчена по електронен път на 12.03.2018 год. /лист 518/. Заповедта за
възлагане на ревизия и заповедите за изменение на ЗВР са издадени в електронен
вид и подписани с квалифициран електронен подпис на С.П.П. в посоченото му
длъжностно качество - Началник сектор в отдел "Ревизии" в ТД на НАП -
Пловдив, валиден в периода 14.06.2017-14.06.2018 год. /при направената справка
от представеният електронен носител от страна на ответника/.
Въз основа на извършената ревизия и на основание чл.117,
ал. 1 от ДОПК, от определения със ЗВР ревизиращ екип - К. Г.Н. - главен
инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и Г.С.З. – старши инспектор
по приходите, е съставен Ревизионен доклад /РД/ №Р-16002417008129-092-001 от 21.05.2018
год., с който по отношение на ревизираното лице ЕТ“Б. - Е.Т.“ се предлага на
основание чл.177 от ЗДДС да бъдат установени задължения както следва:
допълнително установен за м.04.2017 год. ДДС в размер на 33 872.78 лв., с
прилежаща лихва 4 055.18 лв.,
вследствие на непризнат брак на стоки на стойност 169 363.92 лв.;
допълнително начислен данък в общ размер 4 275,00 лв. с прилежащи лихви 1
014,67 лв.; отказан данъчен кредит в общ размер 1 403,99 лв., с прилежащи лихви
450.47 лв., за стоки и услуги, които не
са използвани за икономическата дейност на ЕТ и допълнително установен данък върху годишна данъчна основа
по чл.17 от ЗДДФЛ за 2015 год. и 2016 год.,
съответно в размер на 2 505.50 лв. и лихви 563.13 лв. и в размер на
5 126.50 лв. и лихви 632.32 лв. Ревизионният доклад е връчен на 28.05.2018
год. по електронен път /лист 835/ и е подписан от К. Г. ., с електронен подпис валиден в периода 08.08.2017 –
08.08.2018 год. /при направената справка от представеният електронен носител от
страна на ответника/ и Г.С., с електронен подпис валиден в периода 08.08.2017 –
08.08.2018 год. /при направената справка от представеният електронен носител от
страна на ответника/. Срещу така съставеният
ревизионен доклад са депозирани възражения от данъчно задълженото лице от
12.07.2018 год., които са приети за неоснователни, поради което и е издаден
ревизионен акт, в който размера на публичните задължения е същият. Ревизионният
акт е връчен по електронен път на жалбоподателя на 25.07.2018 год. /лист 87/ и е
подписан от С.П.П. в качеството му на Началник сектор в отдел
"Ревизии" в ТД на НАП - Пловдив, с електронен подпис валиден в
периода 03.05.2017-03.05.2018 год. и от 23.04.2018 год. до 23.04.2019 год. /при
направената справка от представеният електронен носител от страна на ответника/
и от К. Г.Н. в качеството й на ръководител ревизия, с електронен подпис валиден
в периода 08.08.2017 – 08.08.2018 год. /при направената справка от
представеният електронен носител от страна на ответника/. Срещу ревизионният
акт е подадена жалба на 09.08.2018 год., от ЕТ“Б - Е.Т.“, по повод на която е
постановено и решение №599 от 15.10.2018 год. на Директора на Д“ОДОП“ гр.
Пловдив при ЦУ на НАП, с което ревизионният акт е потвърден. Решението е
връчено по електронен път на 18.10.2018 год. /лист 76/.
След
извършен преглед на събраните в хода на ревизията документи, търговската и
счетоводна документация, представени от ревизираното лице, както и на
присъединените по реда на ДОПК документи, директорът на ДОДОП следните
обстоятелства:
1. Относно констатациите, свързани с
допълнително начислен данък в общ размер 4 275.00 лв. с прилежащи лихви
1 014.67 лв.:
При запознаване с констатациите в РА/РД
се установил, че допълнително е начислен данък върху добавената стойност за
получени доходи от отдаване на недвижимо имущество /магазини/ под наем на
търговски дружества от Е.Т.М. и бившия й
съпруг, в режим на обща имуществена собственост. При получаването на доходите
от наем от тези търговски обекти Е.Т.М. не е начислявала ДДС. ЗЛ е отчитало
чрез ЕТ „Б.-Е.Т.“ само получените приходи от търговска дейност и същите са
облагани с ДДС. С връченото ИПДПОЗЛ изх. № Р-16002417008129-040-002/11.04.2018
год., от РЛ са изискани документи и обяснения относно обстоятелството
начисляван ли е ДДС върху наемната цена на недвижимите имоти за периода
01.01.2013 год. - 30.09.2017 год. В законоустановения срок РЛ е представило
писмено обяснение вх. №ВхР 1989/30.04.2018 год.,
според което за получавания наем не е начисляван ДДС, тъй като не е достигнат
оборот за задължителна регистрация по чл.96 от ЗДДС на физическото лице. ЕТ „Б.-Е.Т.“
е регистриран по ЗДДС с ЕИК *********, но като физическо лице Е.Т.М. няма
регистрация по ЗДДС. Органите по приходите приемат отдаването под наем на
недвижими имоти като търговска дейност по чл.1, ал.1 от ТЗ. Съгласно чл.286,
ал.2 от Търговския закон, търговски са и всички сделки по чл.1, ал.1 от ТЗ,
независимо от лицата, които ги извършват. Е.Т.М. е вписана в Търговски регистър
с ЕИК ********* и с наименование ЕТ„Б. – Е.Т.“. Считано от 11.09.1998 год. ЕТ„Б.
– Е.Т.“ е регистрирано по ЗДДС лице. По смисъла на чл.3, ал.2 от ЗДДС лицето
извършва независима икономическа дейност и съгласно чл.3, ал.1 от ЗДДС е
данъчно задължено лице. От органите по приходите е изготвена подробна таблица
на стр. 37 – 40 от РД, която отразява начина на формиране на данъчната основа
за ревизираните периоди от м.01.2013 год. до м.09.2017 год. При изчисляването
на данъчната основа за облагане с ДДС са включени договорените наеми от отдаване
на недвижими имоти на дружества, които
не попадат в хипотезата на чл.45, ал.4 от ЗДДС за освободена доставка, а са
облагаеми по смисъла на ЗДДС. При определяне на размера на данъка органите по
приходите са приложили нормата на чл.67, ал.2 от ЗДДС и са приели, че данъкът
се смята за включен в договорената цена. Лицето не е изпълнило задължението си
да начисли ДДС за извършените облагаеми доставки и от органите по приходите е
начислен ДДС на основание чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС в общ размер 4 275.00
лв., с прилежащи лихви 1 014.67 лв. В жалбата не са изложени конкретни
доводи за неоснователност относно констатациите за допълнително начислен ДДС за
получените доходи от наеми.
Приел е, че по смисъла на чл.3, ал. 1
от ЗДДС данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима
икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Легално
определение на понятието независима икономическа дейност е дадено в чл.3, ал.2
от ЗДДС, според което независима икономическа дейност е дейността на
производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на
минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия,
включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа
дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу
възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално
имущество с цел получаване на редовен доход от него. Когато се извършват
разпоредителни сделки с личното имущество (движимо или недвижимо) еднократно, а
не редовно или по занятие, тази дейност няма да има характер на независима
икономическа дейност по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗДДС. В този случай сделките
ще попадат извън обхвата на ЗДДС, няма да представляват доставки по смисъла на ЗДДС
и единствено при наличие на тази хипотеза няма да възникне задължение за
начисляване на ДДС. Когато физическо лице, в случая регистрирано по ЗДДС лице,
извършва множество подобни сделки за получаване на редовен доход е налице
упражняване на независима икономическа дейност по смисъла на ЗДДС. В конкретния
случай физическото лице Е.М., като съсобственик на ½ от отдаваните под
наем недвижими имоти, извършва нееднократно сделки за получаване на редовен
доход от отдаване под наем на обекти на дружества, които извършват стопанска
дейност, се смята, че извършва независима икономическа дейност. От гледна точка
на ЗДДС при отдаването под наем на имущество се касае за извършване на услуга,
която представлява доставка по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗДДС и е облагаема
съгласно чл.12, ал.1 от ЗДДС. Разпоредбата на чл.12, ал.1 от ЗДДС гласи, че облагаема доставка е всяка доставка
на стока или услуга, по смисъла на чл.6 и 9, когато е извършена от данъчно
задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на
страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно
задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. От
изложеното в РА/РД е видно, че предоставянето под наем на недвижими имоти е с
място на изпълнение на територията на страната, съгласно чл.21, ал.4, т.1 от ЗДДС. От органите по приходите безспорно е установено, че отдадените под наем
недвижими имоти не попадат в хипотезата на чл.45, ал.4 от ЗДДС за освободена
доставка - да са отдадени за жилище на физическо лице, което не е търговец.
Всички отдадени имоти под наем недвижими имоти - обекти са с наематели
юридически лица и са наети за извършване на търговската им дейност. Предвид
гореизложеното отдаването под наем на недвижими имоти /търговски обекти/
представлява облагаема доставка, извършена на територията на Република България
и за същата на основание чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС следва да се начислява ДДС.
Е.М. не се е съобразила с това задължение и не е начислявала ДДС за получените
наеми като физическо лице. В резултат на гореизложеното за периода от
01.01.2013 год. до 30.09.2017 год. с РА на основание чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС
във връзка с чл.67, ал.2 от ЗДДС, правомерно органите по приходите са
установили дължим ДДС в общ размер на 4 275.00 лв., заедно с прилежащи
лихви в размер на 1 014.67 лв. на основание чл. 175 от ДОПК.
2. Относно допълнително установен за
м.04.2017 год. ДДС в размер на 33 872.78 лв., с прилежаща лихва 4 055.18 лв.:
В хода на ревизионното производство
при прегледа на представените първични и вторични счетоводни документи органите
по приходите констатират, че е издадена заповед №1/30.03.2017 год., с която Е.М.
нарежда да се извърши инвентаризация на наличните към 31.03.2017 год. краткотрайни
материални активи – стоки, собственост на
ЕТ„Б. – Е.Т.“, с цел установяване на залежалите и непродаваеми стоки,
закупени преди повече от 5 години. За извършване на инвентаризацията е
назначена комисия с посочен поименен състав: председател Р.Ж.Д. – продавач –
консултант и член М.Д.С. – продавач -консултант. Преди започване на
инвентаризацията, счетоводителят следва да предостави на комисията опис на
закупените стоки преди 01.01.2011 год. и
непродадени към 31.03.2017 год. След приключване на инвентаризацията, в
срок до 03.04.2017 год., комисията да изготви доклад и становище относно
залежалите и непродаваеми стоки. Представен е доклад, в който е посочено, че
няма установени различия между заведените по счетоводни данни стоки и
фактическата им наличност към 31.03.2017 год., както и че сред наличните стоки
има такива, които са закупени преди повече от пет години и не отговарят на
модните тенденции за облекло и аксесоари, не се купуват от клиентите, а повечето
от тях са наядени от молци, с дупки и наранени покрития на кожените изделия. В
тази връзка комисията е предложила да се издаде заповед за бракуване на
негодните за продажба стоки. Приложена е счетоводна справка №1/01.04.2017 год.,
в която е записано осчетоводяване: Дебит
счет. сметка 609 Други разходи на Кредит счет. сметка 304 Стоки със сума в размер на 169 363.92
лв., съгласно протокол за брак на стоки по заповед №2/03.04.2017 год.
От РЛ е представен материален отчет на
склад 304 за периода 01.01.2011 год. -
31.03.2017 год. и инвентаризационен протокол №1/01.04.2017 год. на склад
304 Стоки - списък на бракуваните стоки в натурално изражение (количество, вид
и стойност), в които липсва документално доказана връзка между бракуваното
количество и определена партида стоки. Констатирано е, че водената счетоводна
отчетност на ЕТ„Б – Е.Т.“ не дава възможност за проследяване и контрол на
изписваните материални запаси по конкретни партиди. ЕТ„Б. – Е.Т.“ не е начислил
на основание чл.79, ал.1 от ЗДДС /изм., ДВ, бр.97 от 2016 год., в сила от
01.01.2017 год./ дължимия косвен данък, като е приел, че е налице хипотезата на
чл.80, ал.1, т.4 от същия закон, по силата на която корекции по чл.79, 79а и
79б не се извършват за различни от недвижими имоти стоки или услуги, ако са
изминали 5 години, считано от началото на годината, в която е упражнено правото
на данъчен кредит при тяхното придобиване. В тази връзка от страна на РЛ са
представени обяснения, че стоките, описани в протокола за брак, са закупувани
през годините 2007 год. - 2010 год. и в тези периоди са били изложени за
продажба в магазина на ЕТ – „Клеопатра“. В същото време модните тенденции в
облеклото се променяли всяка година. Така тези стоки, които не отговаряли на
модните тенденции, се сваляли от щанда на магазина и се съхранявали в склада на
същия.
В
хода на ревизията органите по приходите са извършили посещение на място в
търговския обект – магазин „Клеопатра“, документирано с протокол №1437525/03.04.2018
год. Констатирано е, че обектът е с приблизителна площ от 40 кв. м. и в него се
продават дамски и мъжки дрехи, ризи, панталони, костюми, елеци, чанти, колани,
шалове и др., като всички щендери и рафтове са
запълнени със стока. Обектът не разполага със складово помещение.
В констативната част на съставения
ревизионен доклад е посочено, че ЕТ „Б. – Е.Т.“ е закупувал дамски и мъжки
дрехи, ризи, панталони, костюми, елеци, чанти, колани, шалове, необходими за
търговската дейност и през периодите след 2011 год., включително и през
ревизирания период, които съвпадат по видове с описаните бракувани стоки от РЛ.
Констатирано е, че представеният от страна на задълженото лице протокол за брак
на стоки по заповед №2/03.04.2017 год. не съдържа информация за размера на
ползвания от ЕТ„Б. – Е.Т.“ данъчен кредит при покупката на всеки един от
бракуваните артикули, поради което не е доказано обстоятелството, че са
изминали повече от 5 години от годината на тяхното придобиване, за да бъде приложена
разпоредбата на чл.80, ал.1, т.4 и ал.2 от ЗДДС. На основание чл.79, ал.1 от ЗДДС, ревизиращият екип е начислил допълнително косвен данък в размер на
33 872.78 лв. /169 363.92 лв. х 20%/, установен за дължим от ЕТ „Б. – Е.Т.“
за м.04.2017 год. - периода, през който дружеството е извършило бракуването на
стоките - ризи, панталони, костюми, елеци, чанти, колани, шалове и др. Приел е,
че и в тази си част жалбата се явява неоснователна.
Съгласно текста на чл.79, ал.1 от ЗДДС,
регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на
използване за независима икономическа дейност, е приспаднало данъчен кредит за
произведена, придобита или внесена от него стока, при унищожаване, установяване
на липси или при бракуване на стоката, начислява и дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит.
Тази норма е неприложима, в случай, че бракуваните стоки попадат в хипотезата
на чл.80, ал.1, т.4 от ЗДДС, по силата на която корекция не се извършват за
стоки или услуги, ако са изминали 5 години от началото на годината, в която е
упражнено правото на данъчен кредит при тяхното придобиване. Директорът на
Д“ОДОП“ е споделил изводите на ревизиращия екип, че въз основа на представените
от страна на ЕТ„Б. – Е.Т.“ документи не може да бъде установено кога и как е
упражнено правото на данъчен кредит по документи, с които са придобити всички
посочени в протокола за брак стоки от ЕТ„Б. – Е.Т.“. Този извод се налага от
обстоятелството, че както в хода на ревизията, така и по време на настоящото
административно обжалване не може да бъде установено по безспорен начин, че
предмет на извършеното на 03.04.2017 год. бракуване са били именно закупени
преди 2011 год. стоки /ризи, панталони,
костюми, елеци, чанти, колани, шалове и др./. Както по повод извършената
ревизия, така и в подадената жалба, от страна на ЕТ„Б. – Е.Т.“ не е направена обвръзка, която да индивидуализира по вид и количество
бракуваните стоки с конкретно издаден първичен счетоводен документ /с посочен
номер и дата/, с който са доставени, за да бъде направен безспорния извод, че
са изтекли повече от 5 години от датата на придобиването им. Правилото на ЗДДС
е, че при бракуване на стоки се начислява косвен данък, а корекция не се прави
само по изключение - ако са изминали 5 години от началото на годината, в която
е упражнено правото на данъчен кредит при тяхното придобиване. В тази връзка
следва да бъде посочено, че в тежест на Е.
М. с ЕТ „Б. – Е.Т.“ е да докаже изтичането на този 5 годишен срок, като
това я освобождава от корекция, което реално в конкретния случай не е
направено. При извършена проверка на данните, съдържащи се в подадените от ЕТ„Б.
– Е.Т.“ дневници за покупки за данъчни периоди след 2011 год. е установено, че
РЛ е декларирало покупки на стоки,
идентични с бракуваните, постоянно и ритмично през целия ревизиран период, за
които е упражнило право на приспадане на пълен данъчен кредит. Това налага
извода, че във връзка с придобиването на стоките – описани в протокола за брак
по заповед №2/03.04.2017 год., РЛ е приспаднало пълен данъчен кредит в
периодите след 2011 год. От приложения към административната преписка протокол
за брак на стоки по заповед №2/03.04.2017 год. е видно, че са бракувани 1 857
броя ризи, 811 броя панталони, 1 243 броя чанти, 562 броя сака, 1501 броя
костюми, 27 985 броя колани, 4 254 броя блузи, 816 броя вратовръзки, т.е.
стоките са в особено големи количества - десетки хиляди бройки, което от своя
страна означава, че собственикът на ЕТ„Б. – Е.Т.“ не е положил грижата на добър
стопанин като не е предприел съответните адекватни действия по съхранение на
тези дрехи и аксесоари в подходящи помещения. Не се доказват никакви опити от
страна на жалбоподателя така бракуваните стоки, преди това да бъдат продадени с
по-висок процент отстъпка, на половин цена или да бъдат предоставени на
социални заведения /болници, домове за сираци, домове за стари хора/.
Приел е също така, че по преписката
няма данни за съставени от страна на ЕТ„Б. – Е.Т.“ документи, удостоверяващи
извършени последващи разпоредителни действия с бракуваните стоки. Липсват
доказателства за издадени документи
/фактури и/или протоколи/, удостоверяващи извършено от страна на жалбоподателя
изхвърляне на бракуваните стоки на регламентираното сметище на гр. Стара Загора, в присъствие на цялата
комисия. Липсват данни как на практика бракуваните стоки /десетки хиляди
бройки/ са превозени и унищожени. Ако това е станало чрез изхвърляне, липсва
посочване на мястото, където това е станало, и доколко това унищожаване е
съобразено с нормативната уредба, регламентираща унищожаване на стоките, не са
представени квитанции за платени такси за унищожаване на стоките на сметище, издадени протоколи за унищожаване или други
документи. В текста на чл.10 от глава Трета от Закона за управление на
отпадъците, във връзка с третиране и транспортиране на отпадъците, е записано,
че „Отпадъците, в зависимост от техните свойства, състав и други
характеристики, се третират и транспортират по начин, който няма да
възпрепятства тяхното следващо рационално оползотворяване...“. В закона са предвидени и задълженията на
лицата, извършили дейност, свързана с отпадъци, т.е. законодателят изисква
установяването на предпоставките за бракуване да почиват на обективни критерии:
нормативен акт или фирмен стандарт. Законите дават възможност при липса на
нормативен акт, данъчните субекти да прилагат фирмен стандарт, изготвен по
надлежния ред, в който да бъдат детайлизирани допустимите норми на брак, в
който е посочен срокът на годност за всяка една партида/или всеки един отделен
вид стоково-материален запас. В представеният протокол за брак по заповед №2/03.04.2017
год. липсва информация за конкретните
дати на придобиване на всеки един артикул и доказана необходимост от бракуване
на всяка една конкретна стока. Тази липса от своя страна не позволява да се
направи обвързаност на съответния вид бракувани стоки с конкретни партиди.
Лицето не е спазило изискванията на закона, като не е завело отчетност, даваща
възможност да се проследят датите на доставяне на стоките и съответно
доказателства за безспорната необходимост от брак на същите. Едновременно с
това важно обстоятелство е, че описите на стоката към сертификатите съдържа
само вид стока и количество и няма разграничение конкретен вид стока по каква
причина е негодна за употреба, предвид факта, че са посочени три причини за
негодност на стоките - наядени от молци, с дупки и наранени покрития на
кожените изделия. Гореизложени съображения, разгледани и преценени в тяхната
съвкупност, обосновават преценката на настоящия решаващ административен орган
за правилност и законосъобразност на издадения от органа по приходите
ревизионен акт, в частта на извършеното на основание чл.79, ал.3 от ЗДДС допълнително
начисляване на косвен данък в размер на 33 872.78 лв., установен за дължим
от ЕТ„Б.а – Е.Т.“
за период м.04.2017 год., ведно с
прилежаща лихва от 4 055.18 лв.
3. Относно отказан данъчен кредит
в общ размер 1 403.99 лв., с прилежащи лихви 450.47 лв., за стоки и услуги, които не са използвани за
икономическата дейност на ЕТ:
Констатирано
е, че през м.10, и м.11.2013 год., м.06, м.09, м.11 и м.12.2014 год., цялата
2015 год., м.06 и м.10.2016 год. от „ЕТ „Б. – Е.Т.“ е приспаднат данъчен кредит
в общ размер на 1 403.99 лв. по множество фактури за закупени стоки
/велосипед, диван, табуретка, ракла, килим, табуретка Монако, помощна маса,
холна маса Ада, стол трапезен, маса ратан, стол ратан, аванс мебели, мебел Херо,
мебел Лукс, стол, сувенири, куфар, телевизор LCD SAMSUNG UE-32H451, фотоапарат
SIGMA 70-300MM CANON, фотоапарат CANON EOS 600D+18-55MM IS IIKIT, блендер, цитрус преса, фрапе
миксер и динашейк/ и за ползвани услуги, свързани с
пренос на мебели, цветя, озеленяване, нощувки и туристически данък, монтиране, инсталиране
и използване на интернет на адрес: гр. Стара Загора, ул. „Св. Св. Кирил и
Методий“ №60, ет.5, ап.19. По отношение на така заплатените стоки и услуги от
ревизираното лице са изискани по реда на ДОПК обяснения и доказателства за
начина на използване на тези стоки и услуги. В отговор от РЛ са представени
обяснения вх. №ВхР-1989/30.04.2018 год., съгласно които част от закупените
маси, столове, цветята, диван, велосипед,
сувенири са използвани за оборудване и аранжировка на витрината на
търговския обект - магазин „Клеопатра“. Други документи и доказателства не са
представени.
На
03.04.2018 год. органите по приходите са извършили проверка на магазин „Клеопатра“, документирана с протокол №1437525/03.04.2018 год. Констатирано е, че
обектът се използва за магазин за конфекция, с приблизителна площ от 40 кв.м. Продават се дамски и мъжки дрехи, ризи, панталони,
костюми, елеци, чанти, колани, шалове и др. Всички щендери
и рафтове са заети със стока. Обектът не разполага със складово помещение,
наличната стока е изложена в магазина. Витрината на магазина представлява малко
пространство, аранжирано с манекени с дрехи, а в самия магазин, освен наличните
рафтове и щендери, е разположена единствено малка маса
на продавачката. Няма пространство, където биха могли да бъдат аранжирани закупените дивани, табуретки, маси, столове,
велосипед и др. мебели. Съгласно обясненията на РЛ с част от мебелите –
табуретки, маси, помощна маса е оборудван магазин, находящ се в гр. Стара
Загора, бул. „Руски“№32, който се отдава под наем. Не е представен договор за
наем на този търговски обект - магазин, от който да е видно за чия сметка е
оборудването на магазина. Други документи и доказателства не са представени. РЛ
твърди, че друга част от мебелите са закупени с цел оборудване на три броя
помещения, собственост на ЕТ, находящи се на адрес: гр. Стара Загора, бул.
„Руски“№32, и които се отдават под наем. Не са представени договори за отдаване
под наем или други документи, от които
да е видно за чия сметка е оборудването на тези помещения.
Относно
фактурираните нощувки РЛ представя обяснения, че същите са извършени при
пътувания в градовете София и Бургас във връзка с договаряне и закупуване на
стоки за търговската дейност на фирмата. Тези твърдения не са удостоверени с
представени командировъчни заповеди и транспортни документи, доказващи
извършване на пътуванията до София и Бургас.
РЛ
представя обяснения, че закупеният куфар е използван за съхранение на документи
на фирмата. Същевременно органите по приходите са установили, че документите на
ЕТ„Б. – Е.Т.“ се съхраняват в счетоводния офис, обслужващ РЛ, и това се доказва
при извършеното посещението на същия.
РЛ представя обяснение, че
закупеният монитор е използван за компютъра на фирмата. Същевременно е
установено, че предмет на доставката по оспорената фактура
№**********/13.09.2014 год., издадена от Технополис България ЕАД, е телевизор
LCD SAMSUNG UE-32H451 и поставка за телевизор, а не монитор за компютър.
Относно закупените фотоапарати
CANON, блендер, цитрус преса, фрапе
миксер и динашейк
от ревизираното лице не са представени никакви обяснения и доказателства
за начина на използването им за стопанската дейност на ЕТ „Б. – Е.Т.“.
Относно
фактурите, издадени от „Близу Медиа енд Броудбенд“ЕАД с предмет
монтиране, инсталиране и използване на интернет на адрес: гр. Стара
Загора, ул.„Св. Св. Кирил и Методий“№60, ет.5, ап.19
е констатирано, че на този адрес се намира жилището, в което Е.М. живее и по
нейни твърдения ползва за офис на ЕТ „Б. – Е.Т.“. При проверката на счетоводните документи
органите по приходите са констатирали, че ЕТ извършва търговска дейност в
собствен обект – магазин „Клеопатра“, находящ се в гр.Стара
Загора. Твърдението на Е.М., че на адреса, на който живее, ползва офис за ЕТ не
е удостоверено с документи. Не са представени и доказателства за прилагането на
чл.27 от ЗДДФЛ, уреждащ използването на лично имущество на физическото лице за
дейност като едноличен търговец. Адресът, на който се доставя услугата от „Близу Медиа енд Броудбенд“
ЕАД, е идентичен с посочения адрес на
ползване на интернет, вписан в издадените фактури. До приключване на ревизията
от ревизираното лице не са представени
никакви доказателства, че гореописаните стоки и услуги, за които е ползван
данъчен кредит при покупката им, са свързани с извършване на облагаеми доставки и със стопанската дейност на ЕТ„Б. – Е.Т.“.
При преглед на всички представени в
хода на ревизията документи, издадените фактури за продажби, както и заведените
счетоводни регистри, органът по приходите не установява горепосочените стоки и
услуги да са свързани с последваща реализация от ЕТ„Б. – Е.Т.“. Направен е извод, че стоките по
фактурите, с които са закупени гореизброените стоки и услуги, нямат връзка с
дейността на фирмата. По същите ЕТ „Б. – Е.Т.“
е приспаднал данъчен кредит общо в размер на 1 403.99 лв., който на
основание чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС е отказан при ревизията, предвид факта, че не
се установява така закупените стоки и услуги да са свързани с извършване на
облагаеми доставки и със стопанската
дейност на едноличния търговец.
В
жалбата се твърди, че констатациите на органа по приходите са
незаконосъобразни, предвид факта, че закупените стоки /дивани, маси,
столове, мебели, цветя, велосипед и др./
са използвани за украса и аранжиране на витрината на магазина, както и за
оборудване на три обекта, които се отдават под наем. В тази връзка е посочено,
че след като закупените стоки са използвани за промяна интериора на магазините
и оборудването им, то те са свързани с дейността на ЕТ „Б. – Е.Т.“.
Директорът
на Д“ОДОП“, е приел, че жалбата и в тази си част е неоснователна.
Предмет
на спора са били отчетените разходи за стоки и услуги свързани ли са с
извършваната стопанска дейност на ЕТ„Б. – Е.Т.“, представляваща търговия на
дребно с облекло и отдаване на собствени
обекти под наем. За да се признае правото на приспадане на данъчен кредит за
получателя, е необходимо да са изпълнени съвкупно посочените условия в чл.69 и
чл.71 от ЗДДС. Съгласно чл.69, ал.1 от ЗДДС, когато стоките или услугите се
използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки
лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът
– регистрирано по този закон лице, му е доставил. ЗДДС ясно е разграничил
случаите в които правото на приспадане на данъчен кредит не е налице,
независимо че са изпълнени условията на чл.69 или 74.
Съгласно чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС,
правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, когато стоките или
услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от
икономическата дейност на лицето. За да възникне правото на приспадане на
данъчен кредит за ЕТ„Б. – Е.Т.“, получените
доставки на мебели, сувенири, табуретки,
маси, килим, велосипед, телевизор, фотоапарати, цветя, услуги по пренос на мебели,
озеленяване, нощувки, интернет и др., трябва да бъдат използвани за
независимата икономическа дейност на РЛ и съответно да бъдат надлежно
документирани, което не се доказва от жалбоподателя в хода на ревизията и при
административното обжалнате на РА.
Следователно,
законодателят е приел за определящо при признаване правото на данъчен кредит за
дадена стока, материал или услуга, начина им на използване, т.е. важно е да се
установи, с каква цел са били закупени гореописаните стоки и услуги и как
същите се ползват. По отношение на същите в жалбата се твърди, че са ползвани
за украса на витрините и за смяна интериора на магазина, както и за оборудване
на собствени обекти, които се отдават под наем, но конкретни доказателства за
това не са представени. Наред с това следва да се посочи, че несериозно е
твърдението на жалбоподателя, че диван, ракла, килим, маси, велосипед,
телевизор, мебели и др. подобни, закупени от ЕТ„Б. – Е.Т.“, ще служат за украса
на магазин за дамски и мъжки дрехи, стопанисван от едноличния търговец. В
същото време при посещение на обекта ревизиращите органи са констатирали, че
витрината на магазина представлява малко пространство, аранжирано с манекени с
дрехи, а в самия магазин, освен наличните рафтове и щендери,
е разположена единствено малка маса на продавачката, и няма пространство,
където да бъдат аранжирани дивани, табуретки, маси, столове, велосипед и др.
мебели. Нали на витрината трябва да бъдат излагани дрехи, предлагани за
продажба в магазина, а не закупени стоки от други магазини. За всички закупени
мебели и стоки се твърди, че са ползвани са промяна интериора на магазин
„Клеопатра“ и за оборудване на три обекта, които са отдавани под наем. В същото
време от жалбоподателя не са представени доказателства за отдаване под наем на
тези обекти, не са представени договори за наем, протоколи за предаване на
оборудване или др. документи, от които да се установи оборудването за чия
сметка е. От естеството на останалите стоки и услуги е видно, че те също не са
свързани с търговската дейност на жалбоподателя.
По
силата на горното и вземайки предвид установената фактическа обстановка,
органът по приходите е направил правилния извод, че ЕТ „Б. – Е.Т.“ е закупил
гореописаните стоки, материали и услуги, но не е доказал, че те реално се
ползват от него за целите на извършваната икономическа дейност, както е
регламентирано в закона. С оглед изложеното, констатациите на органа по
приходите, свързани с отказан данъчен кредит на основание чл.69, ал.1 във
връзка с чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС в общ размер на 1 403.99 лв. за закупени
по множество фактури стоки /велосипед, диван, табуретка, ракла, килим,
табуретка Монако, маси, столове, аванс мебели, мебел Херо,
мебел Лукс, сувенири, куфар, телевизор LCD SAMSUNG, фотоапарати CANON, блендер, цитрус преса, фрапе
миксер и динашейк/ и за ползвани услуги, свързани с
пренос на мебели, цветя, озеленяване, нощувки и туристически данък, монтиране, инсталиране
и използване на интернет на адрес: гр. Стара Загора, ул. „Св. Св. Кирил и
Методий“ № 60, ет. 5, ап. 19, се приемат за правилни и законосъобразни.
Що
се отнася до установените задължения по Закона за данък върху доходите на
физически лица , ответникът е приел следното:
Ревизията
обхваща периода от 01.01.2013 год. до 31.12.2016 год. Ревизираното лице (РЛ) по
смисъла на чл.4, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ е данъчно задължено лице по ЗДДФЛ за
доходите, получени от него през периода, попадащ в обхвата на ревизията.
Задълженото лице има регистриран едноличен търговец с фирма ЕТ„Б.-Е.Т.“ и е
подавала в законоустановените срокове ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за съответните
години – 2013 год., 2014 год., 2015 год. и 2016 год., в които в приложение №2 –
доходи от дейност като ЕТ декларира получените резултати от основната дейност –
търговия на дребно с облекло, ресторантьорство и даване под наем и експлоатация
на собствени недвижими имоти, както и доходи по приложение №4 от наем на
недвижимо имущество.
При ревизията е увеличен данъчният
финансов резултат деклариран от лицето, съгласно чл.26, т.1 от ЗКПО - не се признават за данъчни цели
разходите, не свързани с дейността, по
периоди: за 2013 год. в размер на 3 199.69 лв.; за 2014 год. в
размер на 2 086.41 лв.; за 2015 год. в размер на 1 685.38 лв. и за 2016 год.
в размер на 1 232.36 лв. Тези суми представляват отразени разходи
за материали и услуги, които органите по приходите са преценили, че не са свързани с дейността на едноличния
търговец. Правилно е извършено увеличението на финансовия резултат на лицето в
качеството му на едноличен търговец. Извършената корекция на данъчния финансов
резултат не е довела до определяне на допълнителен данък върху дохода, тъй като
лицето е реализирало загуби през ревизираните години. В жалбата няма конкретни доводи по отношение на
увеличението на счетоводния/данъчния резултат.
При преглед на преписката и
материалите към нея се установи, че органите по приходите са процедирали
правилно. Сумите са участвали при формирането на финансовия резултат за 2013 год.,
2014 год., 2015 год. и 2016 год. Констатираните факти и обстоятелства са
подробно описани и изложени в частта по ЗДДС в точка I.3 от настоящото решение.
В резултат на извършения анализ на събраните доказателства е установено, че по
горепосочените фактури, осчетоводените като разходи в едноличния търговец
материали и услуги са за дейност, която не е свързана с дейността, която
извършва ЕТ „Б.-Е.Т.“ и с размера на същите следва да се коригира счетоводния
финансов резултат на фирмата в посока увеличение. От страна на жалбоподателя,
както в хода на ревизията, така и при административно производство не са
представени доказателства относно това, че въпросните разходи са свързани с
конкретната дейност на лицето. Поради изложеното и цитираните законови
разпоредби, ревизиращите органи правилно са
коригирали декларирания от лицето данъчен финансов резултат за ревизираните
периоди в посока увеличение.
По отношение на установените
задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ.
Освен гореизложеното, органът по
приходите констатира, че задълженото лице е декларирало загуба през
ревизираните периоди от дейността си
като ЕТ, като в същото време са установени разходи, които надвишават
декларираните от лицето доходи. Видно от получената информация от банките, за
ревизираните периоди Е.М. е титуляр
на банкови сметки в лева и валута и е
внасяла значителни по размер суми в тях. Направена е съпоставка на
извършените разходи и доказаните приходи
за ревизираните периоди за установяване на наличието на съответствие между тях.
Органите по приходите са приели, че РЛ е разполагало с парични средства в брой към 01.01.2013 год. в
размер на 363 871.53 лв. Началното салдо е
установено от влязъл в сила РА за предходните години. След направен
анализ на наличната документация в архива и информационната система на НАП,
събраните в хода на ревизията доказателства и получената информация от
изследваните различни източници, чрез изпратени ИПДПОЗЛ, ИПДПОТЛ, Искания до
специализирани контролни органи и други, подробно описани в РД, ревизиращият
екип е преценил, че Е.М. не e имала
декларирани и получени доходи в размери, които да покриват направените
разходи през 2015 год. в размер на 25 054.86 лв. и
2016 год. в размер на 51 264.66 лв. Ревизиращият екип приема, че
определеното при ревизията несъответствие на получените доходи и извършените
разходи за 2015 год. и за 2016 год. на Е.М.
представлява придобит доход от други източници. На основание чл.35, ал.6
от ЗДДФЛ облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити
през данъчната година от лицето от всички други източници, които не са обложени
с окончателни данъци по реда на ЗДДФЛ и ЗКПО, но не са посочени като
необлагаеми. Годишната данъчна основа за доходите от други източници се
определя, като облагаемият доход по чл.35 от ЗДДФЛ, придобит през данъчната
година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната
година за своя сметка по реда на чл.40, ал.5 от ЗЗО (чл. 36 от ЗДДФЛ). В
резултат на това е определен допълнителен данък върху доходите по чл.48, ал.1
от ЗДДФЛ и лихви за просрочие.
Жалбоподателката
твърди, че в РД/РА е допусната грешка. Ревизията правилно е установила, че
наличните й средства на 01.01.2013 год. са били 363 871.53 лв., а в края
на данъчния период - 31.12.2013 год. и в началото на 01.01.2014 год.
наличността е 365 211.53 лв. В края на 2014 год. и в началото на
01.01.2015 год. наличните й парични средства са 363 671.53 лв. В таблицата
на стр.13 и 14 в ревизионния акт са посочени приходи (постъпления) 14 460.00
лв. и разходи 21 500.00 лв. При тези данни налични в края на данъчния
период според жалбоподателката се следват налични
356 631.53 лв., а не недостиг на средства от 25 054.86 лв. На
31.03.2015 год. по нейна банкова сметка ***, които се равняват на 195 583.00
лв. и 130 000.00 лв. или общо е внесла 325 583.00 лв. При така направените
изчисления според жалбоподателката в края на данъчния
период - 31.12.2015 год. наличните й
средства следва да са 31 048.53 лв. (356 631.53 лв. –
325 583.00 лв. = 31 048.53 лв.) Ако началото на 2016 год. наличността
е 31 048.53 лв., като прибавим приходи -
14 460,00 лв., в края на данъчния период има налични парични средства от 45
508.53 лв., а не недостиг, както са установили органите по приходите.
При прегледа на ревизионния акт,
материалите към него във връзка с ревизионното производство и твърденията на
ревизираното лице, изложени в представената жалба, ответникът е установи
следното:
На основание чл.35, т.6 от ЗДДФЛ,
облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през
данъчната година от всички други източници, които не са изрично посочени в този
закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с
окончателни данъци по реда на ЗКПО. Годишната данъчна основа за доходите от
други източници се определя, като облагаемият доход по чл.35 от ЗДДФЛ, придобит
през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да
прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл.40, ал.5 от ЗЗО (чл.36
от ЗДДФЛ). На ревизираното лице е установено несъответствие на получените доходи и извършени разходи за 2015
год. и 2016 год. В хода на производството органът по приходите не е установил
доказателства относно източниците на укрития доход, послужил за покриване на
извършените разходи и задълженото лице не е предоставило доказателства относно
източника на дохода и тъй като източникът на дохода не може да бъде отнесен към
изрично изброените в закона, същият, на основание чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, следва
да бъде квалифициран като доход, придобит от всички други източници, които не
са изрично посочени в ЗДДФЛ.
В ЗДДФЛ не се съдържа определение или
легална дефиниция на понятието „доход“, като видовете доходи, в зависимост от източника
им, са изброени в чл.10 от ЗДДФЛ. Освен това в ЗДДФЛ изрично са регламентирани
доходите, които не подлежат на данъчно облагане или са освободени от облагане,
както и какво не се счита за доход (чл.13 и чл.24, ал. 2 от ЗДДФЛ). В данъчното
законодателство и в частност ЗДДФЛ, отделните източници на доходи не са
изчерпателно изброени, поради което законодателят изрично е въвел общия
принцип, според който подлежат на облагане доходите от всички източници, с
изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон (чл.12, ал.1 от ЗДДФЛ). Съгласно разпоредбата на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ във връзка с чл.10, ал.1,
т.6 от ЗДДФЛ брутната сума на доходите, придобити от задължените лица през
данъчната година от всички други източници, които не са изрично посочени в
ЗДДФЛ и не са обложени с окончателни данъци по реда на ЗДДФЛ или с окончателни
данъци по реда на ЗКПО, се третира за данъчни цели като облагаем доход. Когато
се установи, че доходът не може да бъде причислен към изброените конкретни
видове доходи, същият следва да се третира като доход от други източници по
смисъла на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ. В случая
доходът на ревизираното лице е придобит вследствие на неизяснена дейност и
това обстоятелство е относимо
за определяне на източника на дохода като такъв, който попада в категорията на
т.нар. „други източници на доходи по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, доколкото не попада в
изрично изброените източници на доходи в чл.10, ал.1 от ЗДДФЛ. Следва да се има
предвид, че в чл.35, т.6 от ЗДДФЛ попадат и доходи, чийто източник не е
установен в хода на производството, предвид посочения по-горе общ принцип на
чл.12, ал.1 от ЗДДФЛ.
Мотивите в жалбата на лицето относно
допусната грешка в РД/РА са неоснователни. Сумите, които са посочени от жалбоподателката като внесени през 2015 год. по банковите й
сметки и налични към 31.12.2015 год.: 100 000.00 евро и 130 000.00
лева, не съответстват на данните по преписката. Постъпилите суми по сметката в
евро са 109 676.34 евро, а по сметката в лева съответно 168 718.11
лв. В тази връзка посочената цифра като размер на парични средства по банковите
сметки на лицето към 31.12.2015 год. – 383 226.39 лв. е точна и е
формирана като сбор от наличните суми по двете банкови сметки на лицето в ПИБ:
109 676.34 евро по сметката в евро/левова равностойност 214 508,28 лв./ и
168 718.11 лв. по сметката в лева. Тъй като при съпоставката на
извършените разходи с получените приходи, в таблицата участват именно сумите на
наличните парични средства в началото и в края на всеки период, органите по
приходите са процедирали правилно при доказателствата събрани при ревизията. След
анализ на установената в хода на ревизията фактическа обстановка, приложените
към административната преписка писмени доказателства и направените от
ревизираното лице възражения може да се направи извод, че обжалваният РА по
отношение на определеният допълнителен данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ и лихви за
просрочие, е постановен при изяснена фактическа обстановка, мотивиран е
правилно и законосъобразно.
По делото бе назначена е съдебно икономическа експертиза,
чието заключение бе прието като доказателство по делото. Съгласно нея, бракуваните
стоки са закупени през периода 2009 – 211 год., като същите съответстват като
налични по сметка за стоки №304, съответстват на инвентаризационния опис, а
счетоводството на предприятието позволява проследяването на всяка една стока и
е водено редовно, като са заведени регистри за хронологично и синтетично
отчитане на стопанските операции. При преизчисляването на паричния поток на
ревизираното лице е установил превишение за 2015 год. в размер на
19 899.29 лв., а за 2016 год. превишение в размер на 47 270.51 лв.,
като е изчислил и съответно дължимите данъци за довнасяне. С допълнителното
заключение е преизчислил паричният поток, като е
установил превишение за 2015 год. в размер на 11 901.53 лв., а за 2016
год. – в размер на 35 368.98 лв.
По делото бяха разпитани в качеството на свидетели лицата
Р.К.М. – майка на Е.М. и Р.Ж.Д. – продавач – консултант в проверяваният магазин
и служител на ЕТ“Б. – Е.Т.“. Видно от тях, Р.М. е давала рентата си от
отдадените от нея земеделски земи, находящи се в с. Малка Кадиево, като сумата
общо е 16 хил. лева, които не са дадени еднократно, а за целия период от
отдаването им под наем /повече от 10 години/ до тази година. От продажбата на
къщата си в с. Хрищени е дала допълнително 20 хил. лева. Свидетелката Д.,
работи от 2000 год. в магазина, бракували са няколко пъти стока, а последният
брак е от 2017 год. Стоката е била съхранявана в къщата, находяща се на ул.“Сава Силов“ в две стаи, като не са проверявали всяка
една стока поединично /примерно коланите/, но костюмите са ги проверявали
поединично.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
и обосноваността на оспорения Ревизионен акт №16002417008129-091-001 от 18.07.2018
год., на основание чл.160, ал.2 от ДОПК и чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира за установено
следното:
Оспорването на РА №16002417008129-091-001
от 18.07.2018 год., потвърден с Решение №599/15.10.2018 год. на Директора на
дирекция "ОДОП" – Пловдив в оспорената част, като направено в законово
установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес
и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е
процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Ревизионното производство е
образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и ревизионният акт са
издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия.
Съгласно представената и приета като доказателство по делото Заповед
№РД-09-1/03.01.2017 год. на Директора на ТД на НАП - Пловдив, на основание чл.11,
ал.3 от ЗНАП и чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават
заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за
изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно
чл.113, ал.3 от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел "Ревизии",
с месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в
градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали /л. 72-74/. В
случая издателят на заповедта за възлагане на ревизия – С.П.П., с оглед на
заеманата длъжност /Началник сектор в отдел "Ревизии" в ТД на НАП -
Пловдив/, е сред органите, посочени в т.2 от Заповед №РД-09-1/03.01.2017 год.
на Директора на ТД на НАП – Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР
и ЗИЗВР. Следователно Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002417008129-020-001
от 22.11.2017 год.; Заповед за изменение на ЗВР №Р-16002418008129-020-002 от 07.03.2018
год. са издадени от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, като
съдържанието им отговаря на изискванията по чл.113 от ДОПК, при подписване на
заповедите с валиден към датите на издаването им квалифициран електронен подпис
на Началник сектор в отдел "Ревизии" в ТД на НАП – Пловдив – С. П. П.
Възложената за извършване ревизия на ЕТ“Белена
- Е.Т.“ е извършена от определените със ЗВР №Р-16002417008129-020-001 от 22.11.2017
год. органи по приходите - К. Г.Н. - главен инспектор по приходите /ръководител
на ревизията/ и Г.С.З. - главен инспектор по приходите, които с оглед на
заеманата длъжност и определянето им за ревизиращи органи по чл.113, ал.1, т.2
от ДОПК със ЗВР, са разполагали с необходимата материална компетентност за
провеждането на ревизията и за съставянето на Ревизионен доклад №Р-16002417008129-092-001
от 21.05.2018 год. /чл. 117, ал. 1 от ДОПК/.
Съгласно разпоредбата на чл.119, ал. 2 от ДОПК,
ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията /определен за това с
акт на директора на компетентната териториална дирекция - чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/ и от ръководителя на ревизията /определен със заповедта за възлагане на
ревизия - чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК/. Оспореният Ревизионен акт №16002417008129-091-001
от 18.07.2018 год. е издаден от С.П.П. на длъжност Началник на сектор, възложил
ревизията на ЕТ“Б. - Е.Т.“ със Заповед за възлагане на ревизия №Р-16002417008129-020-001
от 22.11.2017 год. и от К. Г.Н. на длъжност главен инспектор по приходите,
определен за ръководител на ревизията със заповедта за възлагане на ревизията.
Както Заповед за възлагане на ревизия №Р-16002417008129-020-001
от 22.11.2017 год., така и РД №16002418008129-092-001/21.05.2018 год. и издаденият
въз основа на него РА №16002417008129-091-001 от 18.07.2018 год., са издадени
чрез информационна система "Контрол" като електронни документи,
подписани с електронен подпис. Представянето на електронните документи на
хартиен носител като заверен от страната препис, е допустимо по силата на чл.184,
ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като самите
електронни документи са представени по делото и на електронен носител
/приложения с административната преписка CD-R/. Съгласно чл.13, ал.4 от Закона
за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, респ. чл.25, т.2
от Регламент (ЕС) №910/2014, квалифицираният електронен подпис има значението
на саморъчен подпис. В случая от представените електронни документи се
установява, че подписалите ги лица са имали валидни електронни подписи. С оглед
на изложеното съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от лицата,
които са посочени като техни издатели с квалифициран електронен подпис и
съответно не са налице основания да се считат за нищожни.
Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в
чл.120 от ДОПК във вр. с чл.3, ал.2 от Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма и при спазване
на изискванията за неговото съдържание, като съставеният Ревизионен доклад е
неразделна част от него.
Не се твърдят от жалбоподателя, нито са установени при
извършената служебна проверка допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила в хода на проведеното ревизионно производство. Ревизията е приключила в
срока по чл.114, ал.2 от ДОПК, а РД е съставен от ревизиращите органи в срока
по чл.117, ал.1 от ДОПК, като съдържа предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК
реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство
доказателства. Съответно спазен е и срока по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването
на ревизионния акт.
По съответствието на оспорения ревизионен акт с материалния
закон:
На първо място съдът намира, че следва да отбележи и да
приеме, че счетоводството на търговеца е водено и аналитично и синтетично. Този
извод е във връзка с оспорването от страна на ответника, че това не е възможно
практически. Основание за този извод на съда, дава както заключението на вещото
лице, така и отразеното в част трета „Счетоводство на ревизираното лице“ от
ревизионният доклад, находящ се лист 30 от делото.
По
отношение на допълнително установен за м.04.2017 год. ДДС в размер на 38 147.78
лв., с прилежаща лихва 5 520.32
лв., вследствие на непризнат брак на стоки на стойност 169 363.92 лв.:
Съдът напълно споделя мотивите на ответника, изложени в
решението за липса на реалност на извършеният брак. Не е спорно по делото, а се
установява и от заключението на вещото лице, че бракуваните стоки са придобити
преди 2011 год. Съдът не споделя изложеното от процесуалният представител на
ответника, че след датата на брака е налице снабдяване със сходни артикули,
поради което и не е налице доказаност, че същите са придоби преди 2011 год.
вещото лице, заяви, че е налице идентичност между придобитите преди 2011 год.
артикули, и тези бракувани през месец
април 2017 год. Извършена е проверка в счетоводството на жалбоподателят,
от което е установен и този факт. Следователно счетоводно е налице обвързаност
на бракуваните стоки и тези придоби с фактури преди 2011 год., т.е. налице е
документална обоснованост на извършената счетоводна операция.
Съдът обаче споделя доводите за липсата на реален брак.
На първо място, съдът не приема за доказано, че стоките са били съхранявани на
посоченият адрес в гр. Стара Загора, ул.“Сава Силов“.
Такива обстоятелства са изложени едва в съдебно заседание, но не бе представен
договор, от който да е видно, че тази помещения са били ползвани като складове
за нуждите на осъществяваната търговска дейност на търговеца. Несъмнено, ЕТ“Б.
– Е.Т.“ е собственик на ½ идеални части от ½ ид.
Части от УПИ – 470 кв.м., заедно с целия първи етаж –
131.34 кв.м., находящи с в гр. Стара Загора, ул.“Сава Силов“№39, придобит чрез нотариален акт за покупко продажба през 2001 год. Това е установено в хода на
ревизията и се съдържа и в представената справка за наличните недвижими имоти
на ЕТ /лист 643 от делото/. Наличието на съсобственост, предполага е
представянето на протокол за разпределение ползването на съсобствения имот.
Такъв не е представен, не е твърдяно нито в хода на ревизионното производство,
нито при подаването на възраженията против ревизионният доклад, макар и в
същият да се съдържат мотиви, че магазина не притежава складово помещение.
Такива не се съдържат и в жалбата срещу ревизионният акт, че стоките са били
съхранявани на този адрес. Едва в съдебното производство, се твърди, чрез
събраните свидетелски показания, че стоките са били съхранявани в тази сграда.
Съдът също така споделя доводите, че не са представени доказателства за
предаването на стоки на регламентирано сметище, поради което и не може да се
приеме за реалност на осъщественият брак. Нещо повече, видно от заключението на
вещото лице на допълнително поставените въпроси за обвързаността на бракуваните
стоки и доставените такива преди 2011 год., съдът намира явно и нелогично
несъответствие. Така например за ръкавел с
номенклатурен номер 73, за две години са доставени 188 броя, а са бракувани
170. Противно на всякаква логика е зареждането на стока, която е непродаваема
през този период и е налице като наличност в склада. Абсурдно е най – голямата
доставка от 50 броя ръкавели да е в края на отчетния период, при положение, че
имаш на склад такъв артикул от над 100 бройки. Става въпрос за артикул, чиито
модни тенденции не са променени коренно за две години, че да се приеме довода
на жалбоподателят за основанието за бракуването им. Аналогични доводи, могат да
се изложат и по отношение на други артикули: колани Константинос
артикул 85 – от закупени за периода 2009 – 2011 год. 28 527 броя колани,
се бракуват 26 776 броя. Документално е налице продажба на по-малко от
2 000.00 броя колани. Т.е. за натрупана наличност от над 20 хил. бройки
колани до края на 2010 год., залежаването на същата, звучи абсурдно да зареждаш
аналогична стока през 2011 год. в общ брой над 2 500.00 бройки. Артикул 88
– вратовръзки Анджи. За 2010 и 2011 год. са заредени общо 710 бройки, бракувани
596, т.е. продадени едва 114 бройки. Не може да се приеме за доказано, също
така, че например от заредените на 29.11.2011 год. с фактура №460, сто и
шестдесет бройки вратовръзки, нито една не е продадена и всичките са бракувани.
И отново при наличност от над 500 бройки от този артикул, същият да е залежал,
ти да купуваш 160 бройки от него.
Не може да се приеме реалност на брака и поради друго
обстоятелство. Видно от разпита на св. Д., не са преглеждали поотделно всеки
една бройка от съответния артикул. При направеното изчисление, съдът установи,
че бракуваните бройки от различните артикули са 40 191. Практически е
невъзможно извършването на реална проверка за годността на стоките, в рамките
на извършеният оглед от страна на комисията в рамките на един ден – от 10.00
часа на 31.03.2017 год. до 15 часа на 01.04.2017 год.
При извършената проверка обаче съдът констатира
разминаване в посочените като дължими суми. Така например в ревизионният акт,
като дължима сума е посочена главница от 33 872.78 лв., в който размер е
оспорен и с жалбата против ревизионният акт. Всъщност това е размера на ДДС
само за извършеният брак, но не и за други фактури. Именно този размер е и
посочен в мотивите на решението, макар, на страница първа от същото главницата
да е посочена в размер на 38 147.78 лв., който размер се съдържа и в
диспозитива на решението. Съдът намира, че се касае за явна фактическа грешка
при посочването на дължимата сума, респективно лихвата, поради което същата
следва да бъде коригирана в размера посочен в ревизионният акт, а именно
34 022.78 лв. главница и лихви в размер на 4064.16 лв.
Всичко гореизложено мотивира съдът да приеме, че макар и
документално да е оформена по надлежен ред брака, същият не е доказано по
безспорен начина да е извършен реално, поради което и е неправилно ЕТ„Б. – Е.Т.“ не е
начислил на основание чл.79, ал.1 от ЗДДС /изм., ДВ, бр.97 от 2016 год., в сила
от 01.01.2017 год./ дължимия косвен данък, при осъщественият брак на стоките. В
хода на ревизията не е оспорен размера на начисленият ДДС, което мотивира съдът
да приеме, че същият правилно е определен от страна на ревизиращият орган като
главница и лихви, така както са отразени в ревизионният акт.
По
отношение на отказан данъчен кредит в общ размер 1 403.99 лв., с прилежащи
лихви 450.47 лв., за стоки и услуги,
които не са използвани за икономическата дейност на ЕТ:
По отношение на непризнат кредит за ползван интернет на
адрес гр. Стара Загора, ул.“свети Кирил и
Методий“№60, ет.5, ап.19. Апартамента за който е платен интернет е собственост на
Е.Т., получено като дарение през 2009 год. /лист 644 от делото/. Безспорно е
обаче, че този апартамент не е посочен като седалище и адрес на управление на
търговеца, нито е доказано, че там същият осъществява търговска дейност. Ето
защо, съдът намира, че правилно е отказано правото на данъчен кредит за
заплатените суми на „Близо медиа енд Броудбенд“АД за инсталирането и ползването на техните
услуги на горепосоченият адрес. Не е доказано по никакъв начин в хода на
ревизионното производство, нито в настоящето съдебно производство, че
заплащането на услугите на Близо с данъчна основа 1214.92 лв. са за
осъществяване на икономическата дейност на търговеца.
По отношение на фактурите за закупуване на велосипед /ф-ра №**********/07.11.2013 год. на стойност 549.00 лв. – лист
455/, на куфар /ф-ра №2756/29.03.2016 год. на
стойност 149.00 лв. – лист 469/, на фотоапарати
/ф-ра №49625/20.03.2014 год. на стойност 250.00
лв. и ф-ра №49351/10.03.2014 год. на стойност 949.00
лв. – лист 471 и 472/ и на телевизор и поставка за него /ф-ра
№**********/13.09.2014 год. на стойност 662.88 лв. лист 470/, съдът намира, че
същите не са ползвани за икономическата дейност на търговеца и правилно е
отказано ползването на данъчен кредит за закупуването им. Гореописаните вещи по
никакъв начин не се връзват с осъществяваната търговска дейност на търговеца
/търговия с дрехи/, а и не е установено да се намират в магазина или офиса на
търговеца. Следва да се отбележи, че в настоящето производство не се изложиха
никакви конкретни аргументи против възприетото от ревизиращите органи. Не се
представиха доказателства и за местонахождението им и за реалното им използване
за търговската дейност на ревизираното лице.
Аналогични са и доводите за останалите закупени мебели:
диван / ф-ра №2415/05.11.2013 год. на стойност 649.00
лв. - лист 456/; пренос / ф-ра №*********/22.08.2013
год. на стойност 200.20 лв. - лист 457/; озеленяване / ф-ра
№16981/04.12.2014 год. на стойност 35.45 лв. – лист 458/; табуретка и ракла /
ф-ра №**********/13.09.2014 год. на стойност 125.10
лв. – лист 459/; табуретка, помощна маса и килим /ф-ра
№**********/13.09.2014 год. на стойност 146.52 лв. – лист 460/; холна маса,
трапезен стол, маса Ратан кръг, стол ратан, мебел Херо, мебел Лукс и
стол офис /ф-ра №**********/10.07.2015 год. на
стойност 491.00 лв., ф-ра №********** от 10.07.2015
год. на стойност 69.00 лв., ф-ра №**********/01.08.2016
год. на стойност 100.00 лв. и ф-ра №**********/12.08.2016
год. на стойност 872.00 лв. – лист 461-464/. Нелогично е килим, холна маса,
помощна маса и ракла да се използват в магазина за търговската дейност на
жалбоподателят. В действителност не е доказано, че процесните мебели са
използвани за търговските цели на ревизираното лице – не е ясно къде са
поставени, респективно в кое помещение, за да се извърши преценка дали същите в
действителност не се намират в семейното жилище на Е.Т.. Ето защо, съдът не
намира за основателни възраженията, че данъчния кредит е правомерно ползван.
Отново в настоящето производство не се събраха убедителни доказателства за това
твърдение, като такива въпроси не бяха поставени и на вещото лице, което да
провери заведените мебели къде са поставени и че действително се ползват на
икономическата дейност на търговеца. Не звучи логично и твърдението, че са били
използвани за оборудване на останалите помещения, които са били отдаване под
наем. Първо не е ясно предварително кой ще е бъдещият наемател и каква
търговска дейност ще осъществява, респективно закупените мебели дали ще му
вършат работа. От друга страна в представените договори за отдаване под наем,
се предоставя само помещението, но не е включено и съответното оборудване. От
тях също така не се установява, че заплащането на охраната със СОТ е за сметка
на наемодателя. Напротив изрично е вписано, че разходите, свързани с
обикновеното ползване на вещта /електроенергия, вода, телефон, СОТ и други/ се
заплащат от наемателя. С оглед на гореизложеното, съдът намира, за правилно
доводите на ответника по делото и споделя мотивите му за непризнаването на
данъчен кредит за горепосочените мебели.
Не се доказа, че направените разходи в размер на 254.98
лв., съгласно фактура 356/10.12.2014 год. /лист 458/ представляват сувенири,
закупени за клиенти на търговеца. Съгласно отразеното в самата фактура количество,
става въпрос за един сувенир на тази стойност, а не на няколко.
На следващо място, съдът намира за правилен извода на
Директора на Д“ОДОП“ да не признае и правото на данъчен кредит за ползваните
туристически услуги – нощувки /фактури от лист 465-468 на обща стойност 634.00
лв./. Не се доказаха твърденията, че тази нощувки са били свързани с
осъществяването на преговори и сключването на договори със съответните
контрагенти. На първо място такива договори не се представиха и не се доказа,
че в периода около ползваните нощувки са били сключени такива договори с
търговци от региона. На второ място, не звучи логично, да не се каже абсурдно,
че като разходи за търговеца да се осчетоводят само нощувките, но да не се
ползват като разходи осъществените такива за транспорт, както и липсата на
данните за командировки на търговеца.
Въз основа на всички гореизложеното, съдът намира, че
жалбата в тази си част също е неоснователна.
По
отношение на допълнително установен
данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2015 год. и 2016 год., съответно в размер
на 2 505.50 лв. и лихви 563.13 лв. и в размер на 5 126.50 лв. и лихви
632.32 лв..
Съдът намира, че не следва да кредитира представените по
делото разписки за получени суми от бившият съпруг на Е.Т. и тези получени като
дарение от майка й, по следните съображения:
На първо място разписките, находящи се на лист 1168 и
1169 от делото, по своята същност са частни документи и не може да се приеме,
че имат достоверна дата. Това мотивира съдът да приеме, че получените суми
следва да бъдат отнесени за изчисляването на паричният поток на жалбоподателката за календарните 2015 и 2016 год. От друга
страна, от представеният препис на постановеното съдебно решение №178/12.2013
год., постановено по гражд. Дело №5564/2012 год. по
описа на Районне съд Стара Загора за прекратяването
на гражданския брак между Е.Т.М. – П.Й.Т. П., е видно, че действително е осъден
бащата да плаща освен издръжката на трите деца, така и половината от дължимата
за двете деца Р.П.и Т.П. учебна такса за обучение в
ЧОУ „Елин Пелин“ гр. Стара Загора, като таксата бъде заплащане на две вноски –
в началото на учебната година и в началото на втория срок. От разписката се установява,
че е налице еднократно плащане на сумата за двете години, а не както и посочено
в съдебното решение. Не е доказано, че половината от таксата за двете деца за
учебната година – 2014/2015 год. е в размер на 9 000.00 лв. Представянето
на удостоверение от страна на частното училище, че децата са били записани в
тази учебна година в училището и посочването на размера на годишната такса, би
удостоверило по надлежен начин допълнително предоставената от страна на Й. П.
парична сума. Нещо повече и двете разписки са написани ръкописно и с еднакъв
почерк, включително и името на бащата. Не на последно място, и на двете
разписки липсва подпис на получател на сумите, т.е. Е.Т.М. не е положила подпис
за реалното получаване на сумата. Всичко това мотивира съдът да приеме, че тези
две суми не следва да бъдат отнасяни за 2015 год. от определеният от
ревизиращите органи паричен поток.
Не следва да се приеме за доказано по безспорен начин и
получаването на сумата от 16 000.00 лв. от майката на Е.М., по следните
съображения:
На първо място от приетото като доказателство по делото
удостоверение от „Кесара“ЕООД, находящо се на лист
1167 от делото, удостоверяващо получаването на сумата от 16 000.00 лв. от
страна на Р.К.М., не се установява периода на получаването на тази рента.
Единствено което се установява, по безспорен начина, че сумата е получена до
31.03.2015 год. Св. М. заяви, че е давала сумата всяка година при получаването
й от страна на арендатора, както и че тези земи ги е дала под аренда от
възстановяването им до сега. Изхождайки от горното съдът намира, че не може да
приеме за безспорно установено, че сумата от 16 000.00 лв. е получена като
рента само през ревизираният период. Не са представени договори за аренда, не
са представени документи за реалното възстановяване на земите, за да може да се
приеме, че Р.М. притежава 23 дка земеделски земи, които отдава под аренда.
Съдът намира, че за да се докаже реалното притежаванe на
недвижими имоти, следва да бъдат представени съответните документи за
собственост, а не това да става чрез свидетелски показания. Доколкото
по делото не бе доказан периода за получаването на рентата, както и реалното
притежаване на 23 дка земеделски земи от страна на Р.М., съдът намира, че
жалбата и в тази си част не е доказана.
Не може да се приеме също така, че Р.М. е дала на дъщеря
си сумата от 20 000.00 лв., които е получила от продажбата на вила в с.
Хрищени. Безспорно по делото се установи, че такава сделка е била осъществена и
получената сума от нея е в размер на 20 000.00 лв., видно от представеният
нотариален акт. Не се събраха обаче никакви други доказателства за предаването
на тези пари на Е.М.. Не се представи никакви доказателства в тази насока, като
единствено в дадените показания пред съда Р.М. заяви това обстоятелство. Съдът
намира, даряването на сумата от 20 хил. лева не може да се установи по делото
единствено и само въз основа на свидетелски показания, като в този смисъл е и
разпоредбата на чл.164, ал.1 от ГПК. Дарението предполага наличието на
волеизявлението на двете страни, респективно следва да се облече в писмена
форма. Нещо друго също така, съгласно чл.3, ал.1, т.1 от Закона за ограничаване
плащанията в брой, плащанията на територията на страната се извършват само чрез
превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или
надвишаваща 15 000 лв. /в редакцията към датата на продажбата на вилата –
10.06.2015 год., в сегашната му редакция – сумата е 10 000.00 лв./
Предвид изложеното жалбата се явява изцяло
неоснователна.
Оспореният ревизионен акт №Р-16002417008129-091-001 от 18.07.2018
год., потвърден с Решение №599/15.10.2018 год. на Директора на Дирекция
"ОДОП" – Пловдив, в частта, в която на ЕТ“Б. - Е.Т.“ са установени следните
задължения: допълнително установен за м.04.2017 год. ДДС в размер на 34 042.78
лв., с прилежаща лихва 4 064.16 лв.,
вследствие на непризнат брак на стоки на стойност 169 363.92 лв. и други
разходи, отказан данъчен кредит в общ размер 1 403.99 лв., с прилежащи
лихви 450.47 лв., за стоки и услуги,
които не са използвани за икономическата дейност на ЕТ и допълнително установен данък върху годишна данъчна основа
по чл.17 от ЗДДФЛ за 2015 год. и 2016
год., съответно в размер на 2 505.50 лв. и лихви 563.13 лв. и в размер на
5 126.50 лв. и лихви 632.32 лв., като издаден при правилно приложение на
материалния закон, при липсата на допуснати съществени процесуални нарушения
при провеждането на ревизионното производство, е правилен и законосъобразен и
следва да бъде потвърден.
По делото е направено искане от страна на жалбоподателят
и ответника за присъждане на направените разноски по делото. При този изход,
основателно е това на ответника. При
този изход на делото на данъчна администрация се дължат сторените разноски по
производството за осъществената юрисконсултска защита,
като материалният интерес се изчислява на базата на отразените суми в
оспореният ревизионен акт – 48 785.85 лв. /лист 830-834, РА е на лист 8-27
и 830-834/ . На основание чл.161, ал.1
изр. последно от ДОПК във връзка с чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004
год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, те се констатираха
в размер на 1
993.57 лева.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.160, ал.1 от ДОПК Старозагорският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на ЕТ“Б. - Е.Т.“ със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, бул. „Цар
Симеон Велики“ №172, вх.А, ет.4, ап.73,
представлявано от Е.Т.М. против Ревизионен акт №Р-16002417008129-091-001 от 18.07.2018
год., издаден от С.П. П. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и К.
Г.Н. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, в
частта, в която на ЕТ“Б. - Е.Т.“ са установени
допълнително установен за м.04.2017 год. ДДС в размер на 34 022.78
лв., с прилежаща лихва 4 064.16 лв., вследствие на непризнат брак на стоки
на стойност 169 363.92 лв.; отказан данъчен кредит в общ размер
1 403.99 лв., с прилежащи лихви 450.47 лв., за стоки и услуги, които не са използвани за
икономическата дейност на ЕТ и допълнително
установен данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2015 год. и 2016 год., съответно в размер
на 2 505.50 лв. и лихви 563.13 лв. и в размер на 5 126.50 лв. и лихви
632.32 лв., потвърден с Решение №599/15.10.2018 год. на Директора на Дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Пловдив, като неоснователна.
ОСЪЖДА ЕТ“Б.
- Е.Т.“, представлявано от Е.Т.М. да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив, при Централно
управление на Национална агенция по приходите, сумата
1 993.57 лв., представляваща сторените
разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: