Р
Е Ш Е Н И Е
№ 3491/26.7.2019 г. , гр.Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично
заседание на 27.06.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при секретаря Й.Трендафилова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1311 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 439
ал.1 от ГПК.
Производството по
делото е образувано по повод предявен от ищеца С.Х.В. ЕГН **********, с адрес: *** срещу
ответника „О.Ф.Б." ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** отрицателни
установителни искове с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че ИЩЕЦЪТ НЕ ДЪЛЖИ НА ОТВЕТНИКА следните суми, а именно:
- сумата от 11 164.13 лв./ единадесет хиляди сто
шестдесет и четири лева и 13 ст./- представляваща главница по Договор за кредит
№ 11/8830362 от 10.07.2008 г.;
- сумата от 2 819.68 лв./две хиляди осемстотин и
деветнадесет лева и 68 ст./ - представляваща договорна лихва върху главницата
за периода от 23.1.2009 г. до 22.6.2010 г. ;
- сумата от 1 585.27лв./ хиляда петстотин осемдесет
и пет лева и 27 ст./ - представляваща лихва /такси закъснение за периода от
3.2.2009 г. до 22.6.2010 г. ,
ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
22.6.2010 г. до окончателното изплащане на вземането,
дължими съгласно
извлечение от счетоводните книги на банката към 22.6.2010 г. за размера на
дълга на длъжниците по договор за кредит
№ 11/8830362 от 10.07.2008 г. сключен между страните,
както и
сторените по делото съдебно деловодни
разноски от които сумата от 311.38 лв. /
триста и единадесет лева и 38ст./за заплатена държавна такса и сумата от 561.00 лв./ петстотин шестдесет и един лева/ за юрисконсултско
възнаграждение,
за които суми са
издадени Заповед № 5461/23.06.2010г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 9343 по описа за 2010 г. на
Варненски районен съд, VІІ състав,
поради погасено по давност право на принудително изпълнение за
вземанията , които са предмет на образувано изпълнително дело № 20107120400731
по описа за 2010 г. на ЧСИ Илиана Станчева , поради погасено по давност право
на принудително изпълнение.
Моли се за
присъждане на сторените съдебно - деловодни разноски в настоящото производство.
Ищецът основава
исковата си претенция на следните фактически твърдения: Твърди , че въз основа
на издадените Заповед № 5461 от 23.06.2010 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист
издадени по ч. гр. дело № 9343 по описа за 2010 г. на Варненски районен съд,
VII състав С.Х.В. Е ОСЪДЕНА солидарно с останалите длъжници да заплати на
„Банка ДСК" ЕАД сумата от 11 164,13 лв. - главница, 2 819,68 лв. -
договорна лихва върху главницата за периода от 23.01.2009 г. - 22.06.2010 г.,
1585,27 лв. лихва /такси закъснение за периода от 03.02.2009 г. до 22.06.2010
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението в съда - 22.06.2010 г. до окончателното
изплащане на вземането, дължими съгласно извлечение от счетоводните книги на
банката към 22.06.2010 г. за размера на дълга на длъжниците по договор за
кредит № 11/8830362 от 10.07.2008 г. сключен между страните, както и сторените
съдебно - деловодни разноски по делото от които сумата от 311,38 лв. за
заплатена държавна такса и сумата от 561,00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
По молба на „Банка
ДСК" ЕАД и с разпореждане на съдебния изпълнител от 28.12.2010 г. е
образувано изпълнително дело № 731 по описа за 2010 г. на ЧСИ Илияна Станчева.
Счита се, че
възможността на ответното дружество да събира чрез принудително изпълнение
вземането си по Заповедта за изпълнение и изпълнителния лист издадени по
ч.гр.д. № 9343 по описа за 2010 г. на Варненски районен съд, VII състав е
погасено по давност, тъй като:
На 12.07.2012 г.
съдебният изпълнител по молба на „Банка ДСК"ЕАД налага запор върху
трудовото възнаграждение получавано от ищцата, като от наложения запор не
постъпват суми.
След тази дата
липсват каквито и да било изпълнителни действия, както и липсват данни за
постъпване на суми от наложения запор върху трудовото възнаграждение на С.В..
Поради това се счита, че на 12.07.2014 г. изпълнителното дело е прекратено по
силата на закона в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Прекратяването на
изпълнителното производство поради т.нар. „перемпция" настъпва по силата
на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление
настъпилото вече прекратяване.
Съгласно TP №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно за изпълнение,
проучването на имущественото
състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др. |
Така в хипотезата
на прекратено изпълнително производство и на основание чл. 110 от ЗЗД с
изтичане на още 3 години, а именно на 12.07.2017 г. възможността на ответното
дружество да събира вземането си по принудителен ред е погасена по давност.
На 27.09.2013 г. по
изпълнителното дело постъпва молба от „О.Ф.Б." ЕАД със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от изпълнителния директор Илка Димова Мазгалева,
вписано в агенция по вписванията - Търговски регистър с ЕИК ********* с която
дружеството уведомява частния съдебен изпълнител, че въз основа на сключен
договор за цесия придобива вземането на „Банка ДСК" ЕАД по изпълнителния
лист въз основа на който е образувано изпълнителното дело. Поради това се
счита, че именно „О.Ф.“ Б." ЕАД е надлежния ответник по спора.
В правната наука
погасителната давност се разглежда като правен институт, юридически факт и
субективно право. Правните норми, които я уреждат, са императивни. Чрез
погасителната давност на кредитора се отнема възможността да иска принудително
осъществяване на своето право. Това става, след като длъжникът упражни правото
си да погаси с волеизявление пред съд правото на иск или правото на принудително
изпълнение на кредитора поради това, че то не е упражнено в определен от закона
срок от време. Тя служи за гарантиране на правната сигурност като допринася за
бързото развитие и уреждане на гражданските правоотношения, което е в интерес
на всички. Защитата на правата на кредитора, когато е безсрочна, създава
несигурност, както между страните на гражданското правоотношение, така и в
търговския оборот. След като за едно вземане не се търси защита в продължителен
период от време, то се предполага, че е отпаднал правният интерес.
Абсолютна
процесуална предпоставка за разглеждане на предявения иск с правно основание
чл.439 от ГПК, е наличие на правен интерес за ищеца за отричане с влязло в сила
решение на изпълняемото право, както и за осуетяване на образуването на
последващ изпълнителен процес. В конкретната хипотеза е налице спор между
страните относно съществуването на правото на принудително изпълнение, който
застрашава имуществената сфера на ищеца с оглед възможността за насочване на
принудителното изпълнение върху имущественото му, обосновават правния интерес
от избраната форма на защита, респ. процесуалната допустимост на иска.
Правната сфера на
длъжника се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на
кредитора изпълнителен титул. Кредиторът
продължава да се легитимира като приносител на валиден изпълнителен лист. По
тези съображения длъжникът има интерес да установи настъпилите след издаването
на изпълнителния лист правопогасяващи факти, които отричат правото на
принудително изпълнение, с оглед осуетяване възможността за иницииране на ново
изпълнително производство.
Субективното
преобразуващо право на погасителна давност може да се упражни като средство за
защита единствено по висящо исково производство, като не е налице процесуален
способ за релевирането му в изпълнителния процес.
Вследствие на
изложеното, се сезира съда с искане да постанови съдебно решение, с което да
уважи предявената искова претенция , както и с искане за присъждане на
направените съдебно-деловодни разноски, включително и адвокатско
възнаграждение.
Изразява се,че в
случай, че ищецът не се яви лично в съдебното заседание или чрез надлежно
упълномощен представител , делото да се разгледа в негово отсъствие.
Ответната страна „О.Ф.Б." ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, е депозирала отговор на исковата
молба в срока по чл.131 от ГПК, в който се излага, че
предявеният иск е недопустим , в условията на евентуалност за - основателен.
І/ На първо място, се счита, че предявеният иск с правно основание чл. 439 ГПК е недопустим и се моли производството по него да бъде прекратено,
предвид следните съображения:
Искът по чл. 439 ГПК е средство за защита при стабилизирана заповед за
изпълнение и се основава на обстоятелства, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
Искът по чл. 439 от ГПК е иск за установяване на материалната
незаконосъобразност на изпълнението, каквато в настоящия случай няма, тъй като изпълнителното
производство е прекратено по силата на закона на осн. чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.
По изпълнителното дело последно са поискани изпълнителни действия по
отношение на ищеца С.Х.В. на 12.07.2012г., както се твърди в исковата молба,
поради което не се оспорва твърдението на ищеца за настъпила перемпция по
изпълнителното дело по отношение на задълженото лице. Така на 12.07.2014 г.
изпълнителното дело се е прекратило по право по отношение на С.Х.В. на
основание чл.433, т.8 от ГПК. Това обстоятелство не се отрича, напротив, дори
се твърди в исковата молба. Перемпцията настъпва по силата на закона, като
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване (Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС).
От систематичното място на разпоредбата на чл. 439 ГПК, както и от
граматическото й тълкуване, следва, че право на такъв иск (активна процесуална
легитимация) има само правен субект, който има качеството на „длъжник по
изпълнението" в рамките на едно висящо, т.е. неприключило изпълнително
производство. Към датата на предявяване на иска от С.Х.В. не съществува
висящо изпълнително производство, обуславящо правото на иск по чл. 439 ГПК,
поради което искът се явява недопустим.
На следващо място, дори ако искът бъде квалифициран като такъв по чл. 124,
ал. 1 ГПК (отрицателен установителен иск по общия ред), то той отново би бил
недопустим, т.к. възражението за изтекла погасителна давност е средство за
защита срещу принудителното изпълнение. Отрицателен установителен иск по
чл. 124 ГПК, основаващ се на твърдения за изтекла погасителна давност е
недопустим. Изтеклата давност се релевира с възражение, не с иск. На практика
ищецът установява, че има „естествено" задължение.
Не се отрича съществуването на вземане, а се установява факт -
изтичане на погасителната давност и превръщане на вземането в „естествено"
(неподлежащо на принудително изпълнение), а такъв иск не е предвиден в чл. 124,
ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 124, ал. 4, изр. второ от ГПК, иск за установяване
съществуването или несъществуването на факт с правно значение се допуска само в
случаите, предвидени в закон. А законът не предвижда изрично възможност за
иск за установяване факта на изтичането на погасителната давност и превръщането
на вземането в „естествено".
Възражението за погасителна давност е отбранително средство за защита за
длъжника по едно облигационно отношение и не може да бъде ползвано като
основание за предявяване на иск. Обратното би следвало да се приеме като
злоупотреба с процесуални права.
Средството за защита на длъжника е възражение за изтекла
погасителна давност и той няма правен интерес от отрицателен установителен иск
за изтекла давност, защото:
Ако длъжникът подаде възражение по чл. 414 ГПК и кредиторът не подаде иск
по чл. 422 ГПК, заповедта за незабавно
изпълнение и изпълнителният лист ще бъдат обезсилени, с което отпада и
възможността за принудително изпълнение (постига се правният ефект на
погасяването по давност -кредиторът има вземане, но не може да изпълнява
принудително)
Ако длъжникът подаде възражение по чл. 414 ГПК и кредиторът подаде иск по
чл. 422 ГПК, то искът ще се счита предявен от
датата на подаване на заявлението за заповед за незабавно изпълнение. Оттогава
се счита прекъсната и погасителната давност за вземането.
Допустимостта на иска по чл. 439 от ГПК в този случай е обусловена от
надлежното излагане в исковата молба на твърдения за съществуването на факти,
настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, чието установяване би
обусловило извод за недължимост на вземането, за което е същата е издадена.
Това е така защото, защитата на длъжника в заповедното производство срещу
издадена срещу него заповед за изпълнение се осъществява чрез възражението по
чл.414, ал.1 ГПК. Оспорването от длъжника, основано на факти и обстоятелства,
относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, следва да се извърши с
възражението по чл.414 ГПК. След подаване на възражението кредиторът следва да
предяви установителен иск за съществуване на вземането по чл.422 или чл.415,
ал.1 ГПК. Неподаването на възражение по чл.414, ал.1 ГПК, оттеглянето му или
влизането в сила на съдебното решение по иска за установяване на вземането по
чл.422 или чл.415, ал.1 ГПК имат за последица създаване на стабилитет на
заповедта за изпълнение.
В настоящия случай, по и.д. № 731/2010 г. по описа на ЧСИ Илиана Станчева,
с per. № 712, с район на действие ОС -Варна, на ищеца С.Х.В. е връчена покана за
доброволно изпълнение на 30.12.2010 г., с оглед на което на 13.01.2011 г. е
изтекъл срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК.
Поради гореизложеното, се счита предявения отрицателен установителен иск за
недопустим и като такъв се моли да се остави без разглеждане като се прекрати
производството по делото.
ІІ/ В случай, че се счете предявеният иск срещу „О.Ф.Б." ЕАД за
допустим, на осн. чл. 78, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 237 от ГПК, се моли да се
приеме следното:
1.
На основание чл. 237
от ГПК се прави признание на иска.
Не се оспорва обстоятелството, че на 12.07.2017 г., както се твърди в
исковата молба, е изтекъл срокът на погасителната давност по отношение
процесното вземане срещу С.Х.В..
Счита се, че ответното дружество не е дало повод за иницииране на
настоящото производство, тъй като (както посочихме по-горе) е настъпила
перемпция по отношение на ищеца С.Х.В. по изп.дело № 731/2010 г. по описа на
ЧСИ Илиана Станчева. Настъпването на перемпция по смисъла на чл. 433, ал.1, т.8
от ГПК, е по силата на закона, и е факт, който не се нуждае от прогласяване.
Още повече, че след датата на перемиране
на изпълнителното дело, взискателят „О.Ф.Б." ЕАД не е депозирал
молби с искане за извършване на принудителни действия по отношение на ищеца.
Поради това се счита, че направените от ищеца разноски в настоящото
производство следва да останат за негова сметка.
В случай, че се прецени, че направените в производството разноски на ищеца
следва да бъдат присъдени в тежест на ответника „О.Ф.Б." ЕАД, се прави
искане по чл.78, ал.5 от ГПК за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение на ищеца в минимален размер съгласно Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Вследствие на изложеното , се сезира съда с искане, както следва:
І/ Да се остави без разглеждане предявения от С.Х.В., ЕГН **********, с
адрес: *** отрицателен установителен иск, като недопустим и да се прекрати
производството по делото.
В този случай, се моли да се присъдят на ответника направените в настоящето
производство разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение на основание
чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП във връзка с чл. 25 ал.2 от
Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 450,00 лева.
ІІ/ В случай, че се счете, че
предявеният иск срещу „О.Ф.Б."ЕАД е допустим, съобразно чл.78, ал.2
от ГПК, във вр. с чл. 237 от ГПК, се моли да се приеме следното:
1/ На основание чл.237 от ГПК се прави признание на иска.
2/ Ответното дружество не е дало повод за инициране на настоящото
производство , поради това, се счита, че направените от ищеца разноски в
настоящото производство, следва да останат за негова сметка.
III/ В случай, че се прецени, че направените в производството разноски на
ищеца следва да бъдат присъдени в тежест на ответника, „О.Ф.Б." ЕАД се
прави искане по чл. 78, ал.5 от ГПК, да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение на ищеца в минимален размер съгласно Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
СЪДЪТ, след като взе
предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно в отношенията между страните,
че по силата на
влязла в законна сила Заповед № 5461/23.06.2010г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК , издадена по ч.гр.д. №
9343 по описа за 2010 г. на Варненски районен съд, VІІ състав, е разпоредено на
ДЛЪЖНИЦИТЕ: СЛАВЧО ДИМИТРОВ ПЕТРОВ, ЕГН ********** с адрес ***; ДРАГА НЕДКОВА
ИВАНОВА, ЕГН ********** с адрес *** и С.Х.В., ЕГН ********** с адрес *** ДА
ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на КРЕДИТОРА
„БАНКА ДСК „ ЕАД , ЕИК №********* със
седалище и адрес на управление ***, представлявано и управлявано от
управителния съвет: Виолина Маринова Спасова ЕГН ********** – главен
изпълнителен директор,Николай Борисов Борисов ЕГН ********** –изпълнителен
директор, Доротея Николаева Николова ЕГН ********** – изпълнителен
директор, Диана Дечева Митева ЕГН ********** - изпълнителен директор, Мирослав
Станимиров Вичев ЕГН ********** - изпълнителен директор и Любомир Митев
Желязков ЕГН ********** - изпълнителен директор, чрез пълномощника –
юрисконсулт Владимир Тодоров Карагьозов сумата от 11 164.13 лв./ единадесет
хиляди сто шестдесет и четири лева и 13 ст./- главница; 2 819.68 лв./две хиляди
осемстотин и деветнадесет лева и 68 ст./ - договорна лихва върху главницата за
периода от 23.1.2009 г. до 22.6.2010 г. ; 1 585.27лв./ хиляда петстотин
осемдесет и пет лева и 27 ст./ - лихва /такси закъснение за периода от 3.2.2009
г. до 22.6.2010 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението в съда – 22.6.2010 г. до окончателното изплащане на вземането,
дължими съгласно извлечение от счетоводните книги на банката към 22.6.2010 г.
за размера на дълга на длъжниците по
договор за кредит № 11/8830362 от 10.07.2008 г. сключен между страните,
както и сторените по делото съдебно
деловодни разноски от които сумата от 311.38 лв. / триста и единадесет лева и
38ст./за заплатена държавна такса и
сумата от 561.00 лв./ петстотин шестдесет и един лева/ за юрисконсултско възнаграждение,
на основание чл. 418,ал.1 вр. чл. 417 , т.2
и чл.78, ал.1 вр. ал. 8 ГПК .
Съдът е изискал ч.гр.д. № 9343 по описа за 2010 г. на
Варненски районен съд, VІІ състав, но видно от извършена справка от деловодство
„Архив“ при ВРС, изисканото дело е архивирано през 2010г. и след изтичане на
законоустановения срок за съхранение е унищожено в цялост. След извършена
справка в деловодната система се установява, че с разпореждане № 25687/23.6.2010г., постановено ч.гр.д. № 9343
по описа за 2010 г. на Варненски районен съд, VІІ състав , е постановено незабавно изпълнение,на основание чл.
418,ал.1 ГПК и разпоредено да се издаде изпълнителен лист.
Не е спорно в отношенията между
страните, че въз основа на издадената Заповед № 5461/23.06.2010г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК , издадена по
ч.гр.д. № 9343 по описа за 2010 г. на Варненски районен съд, VІІ състав, на
23.06.2010г. е издаден изпълнителен лист, по силата на който е образувано
изпълнително дело № 20107120400731 по описа на ЧСИ Илиана Станчева, рег.№ 712,
с район на действие ОС – Варна.
Видно от преписката по изпълнително
дело № 20107120400731 по описа на ЧСИ Илиана Станчева, рег.№ 712, с район на
действие ОС – Варна, изпълнителното производство е образувано по молба от 28.12.2010
г. на взискателя „БАНКА ДСК“ ЕАД срещу СЛАВЧО
ДИМИТРОВ ПЕТРОВ, ЕГН ********** с адрес ***; ДРАГА НЕДКОВА ИВАНОВА, ЕГН **********
с адрес *** и С.Х.В., ЕГН ********** с адрес ***, въз основа на изпълнителния
лист, издаден по Заповед № 5461/23.06.2010г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК , издадена по ч.гр.д. №
9343 по описа за 2010 г. на Варненски районен съд, VІІ състав.
С молба
от 27.09.2012г., като взискател в производството е конституирано „О.Ф.Б.” ЕООД,
на което дружество вземанията по горния изпълнителен лист са прехвърлени от
страна на „Банка ДСК” ЕОД с договор за покупко-продажба на вземания от
03.07.2013г.
Предвид така установеното от фактическа
страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна страна:
По допустимостта на
производството по делото:
Съгласно разпоредбата на чл. 439 ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск
изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основават на факти,
настъпили след издаване на съдебния акт
Отрицателният установителен иск
по чл. 439 от ГПК е предвиден за защита на длъжника срещу материалноправната
незаконосъобразност на образувания срещу него изпълнителен процес. Предмет на
този иск е съществуването на вземането на взискателя към длъжника, което е
елемент от съдържанието на възникналото между тях материалноправно облигационно
правоотношение. При тези искове не се проверява законосъобразността на
процесуалните действия, извършвани от органа по изпълнението в хода на
образуваното изпълнително производство. След влизане в сила на съдебния акт,
обективиращ признатото в полза на кредитора изпълняемо право срещу длъжника,
дължимостта на същото може да бъде оспорено само въз основа на нововъзникнали
юридически факти след приключване на съдебното дирене при исковите произвоства,
респ. стабилизиране на заповедта за изпълнение при заповедните производства –
например поради плащане, изтичане на погасителната давност и др.
Признанието на „О.Ф.Б.“ ЕАД в
отговора на исковата молба, че образуваното изпълнително производство е
прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради
изтичането на двугодишния преклузивен срок от последното поискано или
предприето изпълнително действие на 30.12.2010 г., е без значение за
допустимостта на предявения иск от длъжника С.В., доколкото от представените доказателства, се установява, че по искане на
взискателя съдебният изпълнител е наложил запор на банковите сметки на длъжника
със запорно съобщение изх. № 884/14.01.2019г. Поради това следва да се приеме,
че е налице правен интерес за длъжника от предявяване на настоящия иск по чл.
439 от ГПК, с оглед предприетото и висящо срещу него принудително изпълнение.
Съдът намира за нужно да отбележи, че дори и при перемиране на образуваното
изпълнително дело и липса на наложен запор от 14.01.2019г., длъжникът винаги
има правен интерес от това да установи със сила на пресъдено нещо, че вече не
дължи вземането, установено в полза на кредитора, с оглед осуетяване на риска
от евентуално ново образуване на изпълнително дело по искане на „О.Ф.Б.“ ЕАД,
което може да бъде направено във всеки един момент от кредитора – в този смисъл Определение №
513/24.11.2016г.по ч.т.д.№ 1660/2016г.на ВКС. Ако се възприеме обратното,
че е нужно висящо изпълнително производство по събиране на вземането би се
допуснало кредиторът умишлено да иска прекратяване на изпълнителното
производство с единствената цел да осуети предвидената в полза на длъжника
защита по чл. 439 от ГПК и след това отново да образува ново изпълнително дело
и ако пак бъде предявен иск по чл. 439 от ГПК, отново да иска прекратяване на
изп.дело, което ще доведе до злоупотреба с процесуални права.
На следващо място, признанието на
иска от „О.Ф.Б.“ ЕАД, че срокът на погасителната давност по отношение на
процесното вземане е изтекъл на 03.12.2015г. също няма за последица липса на
правен интерес от защита по чл. 439 от ГПК. Длъжникът има интерес да бъде
постановено решение по чл. 237 от ГПК, с което да бъде признато със сила на
пресъдено нещо, че вземането не съществува, което да бъде може да бъде
противопоставено във всеки един момент срещу издадения в полза на кредитора
изпълнителен лист ( В този смисъл Определение
№ 338 по ч.гр.д. № 209/2018г. на ВКС). Още повече, че процесуалното
поведение на ответника в исковия процес, с което признава иска, противоречи на
поведението му в образуваното изпълнително дело, в което както вече се
установи, по негово искане са предприети действия по принудително събиране на
вземането чрез налагане на запор на 14.01.2019г. на банковите сметки на ищеца,
което е от значение при разпределяне на отговорността за разноските.
По горните съображения, следва да
се приеме, че за ищеца е налице правен интерес от предявяването на отрицателен
установителен иск по чл. 439 от ГПК за установяване със сила на пресъдено нещо,
че не дължи сумата, предмет на Заповед № 5461/23.06.2010г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 9343 по описа за 2010
г. на Варненски районен съд, VІІ състав, предмет на образувано изпълнително
дело № 20107120400731 по описа за 2010 г. на ЧСИ Илиана Станчева с рег. № 712
на КЧСИ.
СЪДЪТ, като
взе предвид, заявеното от ответника признание на предявената срещу него искова
претенция и релевираното от ищцовото дружество искане за постановяване на
съдебно решение при признание на иска, както и предвид наличието на
изискванията , обективирани в разпоредбата на чл.237 ал.3 , а именно: че признатото право не противоречи на закона
или на добрите нрави и че ответникът не се е
разпоредил с право, с което не може да се разпорежда, намира, че са
налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 от ГПК.
С оглед на гореизложеното, съдът
намира,че съдебното решението по
делото следва да бъде основано на признанието на иска, на основание чл. 237,
ал.1 и 2 от ГПК.
Вследствие на изложеното, съдът
намира,че са настъпили нови факти , след приключване на съдебното дирене в
заповедното производство , по което е издадено изпълнителното основание, поради
което съдът намира, че исковата претенция
е основателна и следва да бъде уважена.
При този
изход на спора и съобразно направено искане , на ищеца следва да се присъдят
разноски, предвид представения списък по чл.80 ГПК, представен по делото и
събраните по делото доказателства за реализирани такива. Съдът намира,че
релевираното от ответника възражение да не се възлагат в негова тежест
направените от ищцовата страна разноски е неоснователно, предвид на това ,че
ответникът е дал повод за завеждане на исковата претенция. Вследствие на
изложеното съдът намира, че ответникът с предприетото от него пасивно поведение
е станал повод за завеждане на делото, поради което и независимо от направеното
с отговора на исковата молба признание на исковете в негова тежест следва да
бъдат възложените сторените от ищеца разноски.
На основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата в полза на процесуалния представител на ищеца следва да
бъде определено възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в
производството, което съдът определя на 1023,24 лева, определено на основание
чл.7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед
уважаване на предявената искова претенция, ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт и следващата се държавна такса в
размер на 657,66 лева, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения,
Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между ищеца С.Х.В. ЕГН **********, с
адрес: ***, от една страна и ответника „О.Ф.Б."
ЕАД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, от друга страна, че ИЩЕЦЪТ НЕ ДЪЛЖИ НА ОТВЕТНИКА следните суми, а
именно:
- сумата от 11 164.13 лв./ единадесет хиляди сто
шестдесет и четири лева и 13 ст./- представляваща главница по Договор за кредит
№ 11/8830362 от 10.07.2008 г.;
- сумата от 2 819.68 лв./две хиляди осемстотин и
деветнадесет лева и 68 ст./ - представляваща договорна лихва върху главницата
за периода от 23.1.2009 г. до 22.6.2010 г. ;
- сумата от 1 585.27лв./ хиляда петстотин осемдесет
и пет лева и 27 ст./ - представляваща лихва /такси закъснение за периода от
3.2.2009 г. до 22.6.2010 г. ,
ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
22.6.2010 г. до окончателното изплащане на вземането,
дължими съгласно
извлечение от счетоводните книги на банката към 22.6.2010 г. за размера на
дълга на длъжниците по договор за кредит
№ 11/8830362 от 10.07.2008 г. сключен между страните,
както и
сторените по делото съдебно деловодни
разноски от които сумата от 311.38 лв. /
триста и единадесет лева и 38ст./за заплатена държавна такса и сумата от 561.00 лв./ петстотин шестдесет и един лева/ за юрисконсултско
възнаграждение,
за които суми са
издадени Заповед № 5461/23.06.2010г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 9343 по описа за 2010 г. на
Варненски районен съд, VІІ състав,
поради погасено по давност право на принудително изпълнение за
вземанията , които са предмет на образувано изпълнително дело № 20107120400731
по описа за 2010 г. на ЧСИ Илиана Станчева , рег.№ 712, с район на
действие ОС – Варна, на основание
чл.439 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „О.Ф.Б."
ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат КРЕМЕНА НИКОЛАЕВА
ТАНЕВА от Адвокатска колегия-гр.Варна , с адрес: гр.Варна ул.Петко Каравелов № 3
ет.1 офис 1 сумата
от 1023,24 лв., за осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца
С.Х.В. ЕГН **********, с
адрес: *** в настоящото производство, на
основание чл.38 от ЗА вр. чл.
78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „О.Ф.Б." ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Варненски районен съд сумата от 657,66
лева, представляваща дължима държавна такса, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със съобщението за постановяването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: