№ 260088 / 4.11.2020 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 04.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети
граждански състав, в открито съдебно заседание на шести октомври две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛИН ИВАНОВ
при секретаря Елена Ефремова, като разгледа
докладваното от съдия Иванов гр.д.№ 7
по описа на РС-Монтана за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Разглеждат се обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1
от ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК,
вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.
240 от ЗЗД, чл.399 от КЗ, чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът ,,АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ‘‘ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.,,Д-р Петър Дертлиев‘‘№ 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от законен представител Димитър Бончев е предявил против Ц.М.П.,
ЕГН ********** с адрес: *** обективно съединени положителни установителни
искове, за признаване за установено спрямо ответника, че съществуват следните
вземания на дружеството-ищец към него: 3 153.91 лв. Главница по договор за заем CrediGo
№5332-00011530/28.11.2017 г., ведно със законната лихва; 788.73 лв. договорна лихва
по договор за заем за периода 30.01.2018 г. /падеж на първа неплатена вноска/
до 30.05.2019 г./падеж на последна погасителна вноска/; 2 805.00 лв. застрахователна
премия за периода 30.01.2018 година до
30.05.2019 г., дължима по застрахователна
полица за застраховка ,,Защита № МС320145332-00011530,
сключена между ЗК,,УНИКА ЖИВОТ‘‘АД/застраховател/ и Ц.М.П., ЕГН **********,
като застрахован; 396.83 лв. лихва за забава, за периода от 30.01.2018 г. до 30.09.2019 г. Претендира
разноски.
С исковата молба са
направени доказателствени искания.
В исковата молба се твърди следното:
На 10.05.2018г. е подписано Приложение № 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 16.01.2015г., сключен
на осн. чл.99 от ЗЗД между ,,АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ‘‘ООД, ЕИК:
********* и ,,МИКРО КРЕДИТ‘‘АД, ЕИК: *********, по силата на който вземането
срещу Ц.М.П., произтичащо от договор за паричен заем № 5332-00011530 е
прехвърлено/цедирано/ в полза на дружеството-кредитор с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности.
,,МИКРО КРЕДИТ‘‘АД е упълномощил ,,АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ‘‘АД, понастоящем ,,АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ‘‘ЕАД в
качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от
16.01.2015г., от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за
извършената цесия. Ответникът бил уведомен надлежно по реда на чл. 99, ал.3 от ЗЗД.
На 28.11.2017г. ,,МИКРО КРЕДИТ‘‘АД е сключило с Ц.М.П.,
договор за заем CrediGo № 5332-00011530, с който на ответника е предоставен кредит в размер от
3 300,00 лв. С подписването на договора, отв. П. е декларирал, че подробно
се е запознал с Общите условия към договора и че ги приема.
Заемателят/ответник/ се е съгласил със сключването на
договора за заем да сключи и застраховка ,,Защита‘‘ по групова полица на
ЗК,,УНИКА ЖИВОТ‘‘АД. Също с полагане на подписа се е съгласил да ползва и
допълнителна услуга, представляваща финансиране и разсрочване на
застрахователната премия по сключен договор за застраховка.
Налице е договорно неизпълнение от страна на длъжника,
като заемът е следвало да се погаси на 18 равни месечни вноски. Посочените
искови суми са останали непогасени от ответника.
Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК, като
в законния едномесечен срок от ответната страна, чрез назначеният от съда
особен процесуален представител на ответника е постъпил писмен отговор на
исковата молба. Искът се оспорва на първо място като процесуално недопустим,
поради липса на надлежна активна процесуална легитимация на ищеца за
предявяването му.
На следващо място искът се оспорва и като
неоснователен и недоказан-не била спазена разпоредбата на чл. 99, ал.3 от ЗЗД
за съобщаване на цесията на длъжника, няма доказателства и че именно
задължението на Ц.П. е било прехвърлено/цедирано/ в полза на ,,АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ‘‘ЕАД. На следващо място нямало по делото доказателства, че
ответникът е получил така договорената сума.
По отношение на представения договор за застраховка
,,Защита‘‘, тъй като същият бил сключен между
застрахователя ЗК,,УНИКА ЖИВОТ‘‘АД и застрахованото лице-Ц.П., то
правото да получи застрахователната премия по договора възниква в патримониума
на ЗК,,УНИКА ЖИВОТ‘‘АД, а не на ищцовото дружество.
Не се дължат и т. нар. ,,Допълнителни услуги‘‘ към
заемния договор.
Във връзка с горното, намира, че исковата претенция,
като неоснователна и недоказана, следва да се остави без уважение.
Ищецът, редовно призован, не се представлява в съдебно
заседание, дава писмено становище. Ответникът, редовно призован, не се явява,
вместо него се явява назначеният му от съда особен процесуален представител,
който оспорва исковете.
Съдът, на основание чл. 235, ал.2, вр. чл.12
от ГПК, въз
основа на закона и на събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Предявените искове са допустими за
разглеждане, като предявени от и срещу надлежна страна в производството, в
установения срок.
Разгледани по същество: исковете за 3 153.91
лв. главница; 788.73 лв. договорна лихва по договор за заем за периода
30.01.2018 г. /падеж на първа неплатена вноска/ до 30.05.2019 г./падеж на
последна погасителна вноска/; 396.83 лв. лихва за забава, за
периода от 30.01.2018 г. до 30.09.2019 г./до
размер от 394,40 лв./ са основателни,
а искът за 2 805.00 лв. застрахователна премия за периода 30.01.2018 година
до 30.05.2019 г. е неоснователен.
Съображенията на Районния съд са следните:
Съгласно приложен като доказателство по
делото в заверен препис договор за заем CrediGo № 5332-00011530/28.11.2017 г., сключен между ,,МИКРО
КРЕДИТ‘‘АД, ЕИК:********* като заемодател и Ц.М.П., ЕГН **********, като
заемополучател е налице заемно правоотношение. Кредитът е изцяло усвоен.
Параметрите по процесния заемен договор са следните: чиста стойност на
заема-3 300,00 лв., брой равни месечни вноски-18 по 231,92 лв. всяка, ГПР-49,80%, фиксиран лихвен
процент-31,21 %, обща сума за погасяване- 4 174,56 лв.
Вземането на ,,МИКРО КРЕДИТ‘‘АД към ответника надлежно е прехвърлено/цедирано/
на ,,АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ‘‘ЕАД, съгласно подписано Приложение №1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 16.01.2015г. На
ответника е изпратено по реда на чл. 99, ал.3 ЗЗД уведомление за извършената
цесия от страна на дружеството-заемодател, което видно от писмо с обратна
разписка/л.26 от делото/ е получено лично от ответника. Поради изложеното,
вземането на ,,МИКРО КРЕДИТ‘‘АД е преминало в патримониума на ищеца ,,АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ‘‘ЕАД с привилегиите, обезпеченията и другите му
принадлежности, включително с изтеклите
лихви.
От горното, съдът
намира, че е установено облигационното правоотношение между страните по
процесния договор за заем.
Видно от
представено заключение по ССЧЕ, което съдът изцяло кредитира като компетентно и
безпристрастно изготвено от вещото лице: кредитът е усвоен; изскуемите
задължения на отв. П. по договор за заем CrediGo № 5332-00011530/28.11.2017 г. са: 3 153,91 лв. главница, 788,73 лв.
неплатена договорна лихва и 394,40 лв. мораторна лихва.
Заемният договор
по чл. 240 от ЗЗД е реален договор, т.е. за разлика от консенсуалните договори,
за да се счита за валидно сключен, не е достатъчно само двете договарящи страни
да са постигнали съгласие относно договора, а заемната сума следва да е реално
предадена в патримониума на заемополучателя. От доказателствата по делото се
установи, че това условие е изпълнено, поради което договорът за заем е породил
своите правни последици, а също ищецът е изправна страна по него/задължението
на заемодателя да предаде в собственост на заемателя пари/. От друга страна
отв. П. не е установил да е изпълнил своята част от задължението- да върне на
кредитора заетата сума, ведно с договорената лихва и лихвата за забава, което е
в негова доказателствена тежест съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК.
Водим от горното
съдът намира: искът за главница от 3 153, 93 лв. и за договорна лихва от
788,73 лв., като доказани по основание и размер, следва да се уважат изцяло, а
искът от 396,83 лв., следва да се уважи до посочения установен размер от 394,40
лв., а в останалата си част, като неоснователен и недоказан, подлежи на
отхвърляне.
Относно
иска от 2 805,00 лв. за вземане към ответника по застрахователна полица по застраховка ,,Защита‘‘№ МС320145332-00011530, сключена между ЗК,,УНИКА
ЖИВОТ‘‘АД/застраховател/ и Ц.М.П., ЕГН **********, като застрахован, съдът намира, че искът
следва да се отхвърли като неоснователен. Тъй катозастр. полица е
сключена между застрахователя
,,УНИКА‘‘АД и застрахованото лице-Ц.П., то правото да получи застрахователната
премия по договора възниква в патримониума на ЗК,,УНИКА ЖИВОТ‘‘АД, а не на
ищцовото дружество. Ищецът не е оправомощен да получи тази сума. Цедента
..МИКРО КРЕДИТ‘‘АД е ползващо лице съгласно застрахователната полица, при
настъпване на осигурените рискове: смърт и трайна пълна неработоспособност над
50% вследствие на злополука, но не е оправомощен от застрахователя да получи
дължимите се нему застрахователни премии.
При този изход на
делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на дружеството-ищец,
съобразно чл. 78, ал.1 от ГПК, направените деловодни разноски, реализирани
както в исковото, така и в заповедното производство, съразмерно с уважената
част от исковете.
Водим от
горното, съдът, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, чл. 422, ал.1 от ГПК, във вр.
с чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 240 от ЗЗД, чл.399 от КЗ, чл. 86, ал.1 от ЗЗД
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че съществуват вземания на ,,АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ‘‘ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:гр.София,
бул.,,Д-р Петър Дертлиев‘‘№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от Николина Т. Станчева и Мартин Деспов Деспов КЪМ Ц.М.П., ЕГН ********** с адрес: ***, дължими по договор за заем CrediGo № 5332-00011530/28.11.2017 г., сключен между ,,МИКРО
КРЕДИТ‘‘АД, ЕИК:********* като заемодател и Ц.М.П., ЕГН **********, като
заемополучател, както следва: 3 153.91
лв. главница, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 30.09.2019 година до окончателното
издължаване ; 788.73 лв.
договорна лихва по договор за заем за периода 30.01.2018 г. /падеж на първа
неплатена вноска/ до 30.05.2019 г./падеж на последна погасителна вноска/; 394,40 лв. лихва за забава, за периода от 30.01.2018 г. до
30.09.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за мораторна лихва в останалата му част, над уважения до предявения му
размер от 396,83 лв., като неоснователен
и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ,,АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ‘‘ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:гр.София,
бул.,,Д-р Петър Дертлиев‘‘№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от Николина Т. Станчева и Мартин Деспов Деспов срещу Ц.М.П., ЕГН ********** с адрес: ***
иск за признаване за установено спрямо Ц.М.П., ЕГН **********, че съществува
вземането на ,,АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ‘‘ЕАД, ЕИК: ********* към него от
2 805.00 лв. застрахователна премия за
периода 30.01.2018 година до 30.05.2019
г., дължима по застрахователна полица по застраховка
,,Защита‘‘ № МС320145332-00011530, сключена между ЗК,,УНИКА
ЖИВОТ‘‘АД/застраховател/ и Ц.М.П., ЕГН **********, като застрахован.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК Ц.М.П., ЕГН **********
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ,,АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ‘‘ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление:гр.София, бул.,,Д-р Петър
Дертлиев‘‘№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Николина Т.
Станчева и Мартин Деспов Деспов сумата от общо 812, 45 лв. деловодни разноски по гр.д.№7/2020г. по описа на
РС-Монтана, както и общо 178,66 лв.
деловодни разноски, направени по ч.гр.д.№2428/2019г. по описа на РС-Монтана,
съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: