Р Е Ш
Е Н И Е
№ 868
гр. Пловдив, 23.05.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ПЛОВДИВ, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНИКА СИРАКОВА
при участието на секретаря Мария Колева, като разгледа докладваното от
съдията АНД № 1624/2018 г.
по описа на ПРС, III нак. състав, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е НП № 17-1030-009083/04.01.2018 г., издадено от Началник Група към Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР-Пловдив, с което на В. Н. К., ЕГН: **********, е наложена глоба
в размер на 50.00 лева – за нарушение на чл. 104а ЗДвП и 150.00 лева и лишаване
от права да управлява МПС за срок от два месеца - за нарушение на чл. 103 ЗДвП.
Жалбоподателката, В. Н. К., представлявана от своя процесуален представител
– адв. Е.В., обжалва цитираното НП и моли за неговата отмяна. Оспорва се фактът
на извършените нарушения и начинът на установяването им. Наведени са и доводи
за незаконосъобразно определяне на наложените наказания, както и за наличието
на основания за приложението на чл. 28 ЗАНН.
Въззиваемата страна, Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Пловдив, оспорва жалбата и моли НП да
бъде потвърдено.
От фактическа страна се установява следното:
На 05.12.2017 г., около 12.35 ч., в град Пловдив, на бул. „Санкт Петербург“
до № 27, … при Сектор „Пътна полиция“, гр. Пловдив – свид. П.П., констатирал
извършено от водач на лек автомобил „Пежо 307“, с рег. № ... нарушение, който
използвал мобилен телефон по време на управление на автомобила без устройство,
позволяващо използването му без участие на ръце. При подаден от негова страна
сигнал със СТОП палка на водача, същият не спрял плавно в дясната част на
пътното платно и продължил движението си по посока кв. Южен. След преследване
на водача със светлинен и звуков сигнал, същият бил спрян на ул. „Даме Груев“
до № 64. Установено било, че негов водач е жалбоподателката К., която в
разговор с полицейския служител обяснила, че не е спряла, защото не е видяла
подадения ѝ сигнал.
За така констатираните нарушения срещу жалбоподателката В.К. бил съставен
АУАН, а въз основа на него било издадено обжалваното НП, с което същата била
санкционирана с 50.00 лева – за
нарушение на чл. 104а от ЗДвП и 150.00 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от два месеца - за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
В хода на проведеното въззивно производство като свидетел е бил разпитан
актосъставителят – ...П.П., който в своите показания изцяло е потвърдил
изложените от него в АУАН фактически констатации. Същият е посочил, че лично и
непосредствено е възприел, че жалбоподателката е използвала мобилен телефон по
време на управление на автомобила си без устройство, позволяващо използването
му без участие на ръце, като при подаден от негова страна сигнал със СТОП
палка, същата не е спряла плавно в дясната част на пътното платно, а е
продължил движението си по посока кв. Южен. В своите показания свидетелят е
посочил с категоричност, че подаденият от негова страна сигнал на жалбоподателката
е бил ясен, както и че в този момент е бил облечен в униформата си, стоял е в
непосредствена близост до служебния автомобил, който бил с характерните
отличителни белези и надписи и освен това носел светлоотразителна жилетка,
както и СТОП палка също със светлоотразителни елементи, поради което било
изключено да не бъде забелязан, тъй като жалбоподателката преминала покрай него,
а в този момент в близост до автомобила не е имало други спрени автомобили. Съдът кредитира показанията му, доколкото същите
се явяват изключително подробни, логични и последователни, а и по същество се
явяват неопровергани от наличните по делото доказателства.
Горната фактическа обстановка и събраните по делото доказателства,
обосновават следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна
и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:
На първо място следва да се посочи, че съдът изцяло възприема изложената
в АУАН и възпроизведена в НП фактическа обстановка, която се явява установена по един
несъмнен и категоричен начин въз основа на показанията на разпитания като свидетел
актосъставител, както и от съставения АУАН, чиято презумптивна сила,
регламентирана в нормата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, не само, че не се
разколебава, но дори се потвърждава от доказателствата по делото.
В конкретния случай отговорността на жалбоподателката е била ангажирана
за извършено нарушение на чл. 104а ЗДвП и чл. 103 ЗДвП.
Съгласно чл. 104а ЗДвП, на водача на моторно превозно средство е
забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното
средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без
участие на ръцете му. Съгласно чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП, наказва се с глоба 50 лева водач, който
използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен
чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете
му. В конкретния случай се установява по несъмнен начин – от показанията на
актосъставителя и приложения по преписката АУАН, че на посочените по-горе дата
и място, жалбоподателката К., като водач на лек автомобил „Пежо 307“, с рег. № ...
е използвала мобилен телефон по време на управление на автомобила без
устройство, позволяващо използването му без участие на ръце. Всъщност по
същество това нарушение не се оспорва. Ето защо настоящият съдебен състав
приема, че същото се явява доказано по несъмнен начин. Правилно и в
съответствие с предвидено в закона за така констатираното нарушение е наложена
глоба в размер на 50 лева, който размер се явява фиксиран, поради което не подлежи
на редукция. Предвид горното съдът намира, че липсват основания за ревизиране
на обжалваното НП в посочената част.
Горният извод е напълно споделим и за нарушението на чл. 103 ЗДвП. Съгласно текста на посочената разпоредба, при подаден сигнал за спиране от контролните
органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната
част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за
контрол място и да изпълнява неговите указания. Съгласно чл. 175, ал. 1, т.
4 ЗДвП, наказва се с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до
200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и
регулиране на движението. В конкретния случай се установява по несъмнен
начин – отново от показанията на актосъставителя и приложения по преписката
АУАН, че на посочените по-горе дата и място, жалбоподателката К., при подаден
от сигнал със СТОП палка от страна на полицейския служител, не е спряла плавно
в дясната част на пътното платно, а напротив - продължила е движението си по
посока кв. Южен. По делото се установява, а и този факт не се оспорва, че
същата е била спряна след преследване от страна на свид. П., който последвал
жалбоподателката със служебния автомобил със светлинен и звуков сигнал, като
същата била спряна принудително на ул. „Даме Груев“ до № 64 – няколко километра
след мястото на нарушението. Видно е от жалбата, а и от изложеното в съдебно
заседание, че това нарушение по същество се оспорва, като се твърди, че
жалбоподателката не е възприела подадения й от страна на свид. П. сигнал. По
делото, обаче се установи, че полицейският служител е бил облечен в полицейска
униформа, със светлоотразителна жилетка, държал е СТОП палка също със светлоотразителни
елементи, което наред с обстоятелството, че действието се е развивало в
светлата част на денонощието и полицейският служител се е намирал
непосредствено до служебния автомобил, брандиран в характерните полицейски
цветове и надписи, без да има други спрени за проверка в този момент МПС,
очертава твърдението на жалбоподателката като трудно споделимо. При така
установените фактически обстоятелства жалбоподателката е могла и е била длъжна
да възприеме намиращият се на мястото на нарушението полицейски служител, в
това число подадения й знак за спиране, което същата може би щеше да стори, ако
не е говорела по това време по телефона, което още веднъж потвърждава
необходимостта от подобна забрана. В този ред на мисли, дори и да се приеме
невероятната според съда теза на жалбоподателката, че въпреки всички
предпоставки за това, същата все пак не е успяла да види подадения ѝ
знак, това по никакъв начин не извлича факта на нарушението, тъй като същата е
могла и била длъжна да стори това.
Правилно в случая размерът на наказанието е бил определен около средния размер,
доколкото с поведението си жалбоподателката е дала повод за ангажирането на
значително време и усилия за констатиране на извършените от нея нарушения, като
по този начин е препятствала нормалното извършване на задълженията на свид. П.
– няколко километрово преследване, което определено отличава извършеното от нея
с по-висока степен на обществена опасност от други подобни случаи, поради което
и налагането на наказание около средния размер се явява оправдано и съответно
на извършеното.
Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намери, че правилно
и законосъобразно в случая е била ангажирана отговорността на жалбоподателката
за извършените от нея нарушения. Правилно и законосъобразно е бил определен и
видът и размерът на предвидените наказания, които се явяват съответни на
извършеното.
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Същите са съставени от лица,
действащи в кръга на тяхната компетентност и съгласно дадените им от закона
правомощия. Налице е точно, ясно и конкретно описание на фактите, така че
жалбоподателката да разбере какви нарушения се твърди да е допуснала. Не са
налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката съдът не
констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
опорочаване на производството.
Съдът не намери и основание за приложението на чл. 28 ЗАНН. Касае се за нарушения,
засягащи изключително важни обществени отношения - безопасността на движението
по пътищата.
Обществената
опасност на процесните нарушения не е по-ниска от тази на други нарушения от
същия вид, поради което и същите не биха могли да се квалифицират като “маловажен случай”.
По изложените съображения, Пловдивският районен съд, ІII н. с.
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 17-1030-009083/04.01.2018 г., издадено от Началник Група към Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР-Пловдив, с което на В. Н. К., ЕГН: **********, е наложена глоба
в размер на 50.00 /петдесет/ лева – за нарушение на чл. 104а ЗДвП и 150.00 /сто
и петдесет/ лева и лишаване от права да управлява МПС за срок от два месеца -
за нарушение на чл. 103 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на
основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала! МК