О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 19.03.2020г.
Апелативен специализиран наказателен съд, първи въззивен състав , в закрито заседание на деветнадесети
март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ УШЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЯН ТОНЕВ
НИКОЛАЙ ДИМИТРОВ
разгледа докладваното от съдия Димитров в.н.ч.д № 129 по описа за 2020 година и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 345 НПК.
Постъпил е частен протест от прокурори в СпП, против определение от 18.02.2020г.
по н.о.х.д 4704/2019г. по описа на СНС, 23-ти
състав. Определението е постановено в разпоредително заседание, като
съдът е приел, че са налице основанията чл.251 ал.1от НПК за спиране на наказателното
производство. Също така при обсъждане на въпросите по чл. 248, ал.1, т. 6 от НПК
в разпоредителното заседание първата инстанция е изменила мерките за
процесуална принуда спрямо подсъдимите М.Л.А. и В.В.А., като за останалите
подсъдими мерките за неотклонение са били потвърдени.
С частния протест се моли да бъде отменено
определението, постановено в разпоредителното заседание при обсъждане на
въпросите по чл. 248 ал.1,т.2, пр.2 от НПК,
където е намерено, че са налице основанията чл.251 ал.1, вр. чл.25, ал.2 от НПК, като неправилно и
незаконосъобразно. Оспорват се изводите на съда, че са налице основанията за
спиране на наказателното производство като се твърди, че съдебните актове на
испанските съдилища, с които е предаден на българските власти подсъдимия В. К. А.
са ясни и същите не се нуждаят от тълкуване. Относно определенията, с което са били
изменени мерките за процесуална принуда спрямо подсъдимите М.Л.А. и В.В.А., се
претендира, че същите са незаконосъобразни и се иска отмяната им. Излагат се
доводи, че все още опасностите от укриване и извършване на престъпление по
отношение на подсъдимата М.Л.А., могат да бъдат преодолени единствено с МН
„Задържане под стража“. По отношение на намаления размер на паричната гаранция
на подсъдимия В.В.А. се твърди, че не са налице основания за това и че
определения размер на гаранцията от 500000лв. би обезпечил срочното провеждане
на наказателното производство.
Апелативният специализиран наказателен съд след като се запозна с жалбата,
и провери изцяло съдебния акт намери за установено следното:
Определението на специализирания съд, с което
е спряно наказателното производство на основание чл.251 ал.1, вр. чл.25, ал.2
от НПК, е неправилно и незаконосъобразно.
Въззивната инстанция не намира формалните
основания за спиране на наказателното производство визирани в чл.25, ал.2 от НПК, на които се е позовал СпНС. Визираният текст от наказателно- процесуалния
кодекс изисква наличие на изпратена молба за правна помощ, такава в случая не е
изготвена или изпратена по надлежния ред. Решаващият съд е приел, че е
необходимо изпращане на запитване до Централен следствен съд Кралство Испания,
относно това, за кои престъпления е бил предаден на българските власти и коя
ЕЗА е била обект на внимание на испанския съд-тази от 30.08.2018г. или тази от
18.01.2019г., но не и че е необходимо изготвяне на молба за правна помощ. Безспорно е, че това запитване няма характера
на молба за прана помощ, което е констатирано дори и от първоинстанционния съд,
който е посочил; „Предвид необходимостта
от време за получаване на отговорна питанията, въпреки че запитването не
представлява молба за правна помощ по смисъла на чл.25, ал.2 от НК, съдът
счита, че са налице предпоставките на тази норма и делото следва да бъде
спряно.“ АпСНС следва да посочи, че основанията за спиране на наказателното
производство са изчерпателно посочени в нормите на НПК и разширителното
тълкуване и прилагането им е недупостимо. Също така тези норми не следва да се
прилагат, без да са налице предпоставките за това, с цел постигане евентуална
целесъобразност, както е подходил проверявания съд. Още повече, че в случая
СпНС като е изпратил въпросното запитване, е целял да установи налице ли са
процесуални нарушения от категорията на съществените, без да отчете
обстоятелството, че дори да се приеме, че такива са налице, същите могат да
бъдат отстранени и в хода на съдебното производство.
Гореизложените обстоятелства мотивират
въззивната инстанция да приеме, че определението, с което е спряно
наказателното производство е
незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
Относно протоколното определение с което е
изменена мярката за неотклонение на подсъдимата М.Л.А. от „Задържане под
стража“ в „Домашен арест“, съдът констатира, че на лицето са повдигнати обвинения
по чл. 321, ал. 3, пр.2 и 3, т.2, вр. ал.2 от НК; по чл.255, ал.3, вр.ал.1,
т.2, т.6 и т.7, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 20 ал.3, ал.1 от НК; по чл.255, ал.3,
вр.ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр. чл. 20 ал.3, ал.1 от НК; по чл.256,
ал.2,вр.ал.1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл.
20 ал.3, ал.1 от НК и по чл.253, ал.4,вр.ал.2, пр.1 и 3, вр. ал.1, вр. чл. 20 ал.2, ал.1 от НК.
Първоинстанционният съд е приел, че мярката за неотклонение „Домашен арест“
ведно с мярката за процесуална принуда „Забраната да напуска пределите на
Р.България“ в достатъчна степен ще обезпечи разглеждането на наказателното
производство, съобразявайки и предходното си произнасяне за спиране на
наказателното производство. СпНС не е посочил други конкретни мотиви за
изменение на мярката за неотклонение на подсъдимата М.Л.А..
Настоящият въззъвен
състав се въздържа от оценка и анализ на достоверността и достатъчността на
доказателсвените материали правна квалификация, авторство и вина, доколкото
това са въпроси по същество и са извън предмета на настоящото произнасяне. Единствено следва да се посочи,
че след първоначален прочит на доказателствата по делото може да се направи
обосновано предположение за евентуалната съпричастност към престъпната
деятелност, за която са повдигнати обвинения на подсъдимата М.Л.А..
Въззивения
състав следва да изследва и наличието на останалите предвидени в закона предпоставки,
за да прецени налице ли са основания за изменения на мярката за неотклонение на
подсъдимата. От материалите по делото се установява. че и към настоящия момент
е налице реална опасност от укриване. Този извод се базира на предходно
поведение на подсъдимата насочено към укриване от разследващите органи в хода
на досъдебното производство в един продължителен период от време надвишаващ
шест месеца, наложило обявяването на същата за местно и международно издирване,
а в последствие и предаване на лицето от страна на Кралство Испания във връзка
с издадена ЕЗА. Също така според АпСНС е налице и реален риск от извършване на
престъпление. Тази опасност се извежда от характера и спецификите на престъпната деятелност, за която
е повдигнато обвинение на лицето. Твърди се в обвинителният акт, че престъпното
сдружение по чл. 321, ал. 3, пр.2 и 3, т.2, вр. ал.2 от НК е функционирало при разширен
персонален състав и за продължителен времеви период. Също така на подсъдимата М.Л.А. са повдигнати и още четири отделни
обвинения за престъпления по чл.255, 256 и 253 от НК. Не е за пренебрегване и опасността от противоправно
въздействие върху свидетелите от страна на подсъдимата, с оглед
конкретиката на случая и събраните за това данни.
Времетраенето на наказателния процес срещу подсъдимата М.Л.А. и задържането й до момента, отговарят на
критериите за разумност предвид фактическата и правна сложността на казуса,
свързан със значителен брой подсъдими лица, големия брой обвинения срещу
тях, включително и за организирана престъпна група.
АСпНС обсъди и наличната медицинска документация относно М.Л.А.. От
същата може да се приеме, че с установените заболявания на подсъдимата, не са
несъвместими с условията на ареста. Установяват се провежданите прегледи и
изследвания във външни лечебни заведения за констатираните заболявания и
регулярни грижи за здравословното й състояние в СБАЛЛС-София, във връзка с
което не може да се направи извод, че продължаването на задържането под стража
на подсъдимата застрашава нейния живот и здраве.
Предвид и изложените по-горе аргументи, че
спирането на наказателното производство следва да бъде отменено, въззивният съд
приема, че към настоящия момент липсват каквито и да е основание за изменение
на мярката за неотклонение на подсъдимата М.Л.А. от „Задържане под стража“ в по-лека. В тази
връзка, проверяваното определение следва да бъде отменено.
Относно протоколното определение с което е
изменена мярката за неотклонение на подсъдимия В.В.А. от „Парична гаранция“ в размер на 500000 лв. в „Парична гаранция“ в размер на 250000 лв., съдът
констатира, че на лицето е повдигнато обвинение по чл.253, ал.4, вр.
ал.2, пр.2 и 3, вр. ал.1, вр. чл. 20
ал.2, ал.1 от НК. СпНС е приел, че мярката за неотклонение е съответна по вид,
но не и по размер, доколкото първоначалния размер се явявал необосновано
завишен и същата би се явила неоправдана репресия към момента на съдебната фаза
на наказателното производство. Първата инстанция и тук не е засегнала въпроса
с наличието на обосновано предположение за престъплението, в
чието извършване е обвинен подсъдимият. Според настоящият състав е налице
основания да се приеме, при първоначалния преглед на
доказателствата по делото, наличието на изискуемото от закона обосновано
предположение. Относно останалите предпоставки, съгласно редакцията на чл. 56, ал. 3 НПК, на първо
място при определяне на подходящата мярка за процесуална принуда законодателят
е посочил обществената опасност на деянието, за което лицето е привлечено към
наказателна отговорност.
Поради което от значение, за така действащата мярка за неотклонение, е естеството на
внесеното обвинение, в случая такова по чл.253, ал.4, вр. ал.2, пр.2 и
3, вр. ал.1, вр. чл. 20 ал.2, ал.1 от НК- с предмет на престъплението
имущество в левова равностойност на 5437402.98 лв. Респективно същото се явява
и тежко умишлено такова съгласно разпоредбата на чл.93,т.7 от НК. Действително,
съгласно чл.61, ал.2 НПК, следва да се
вземе предвид и имущественото положение на привлеченото към наказателна
отговорност лице, но с оглед данните по делото, не може да се приеме, че внесената гаранция и
продължаващото й прилагане се свързва с непосилни за подсъдимия ограничения,
с оглед имуществения му статус и конкретните установени обстоятелства по делото
свързани с него. Следва също така да се отбележи, че именно тази мярка за неотклонение, по вид и размер, може да изпълни поставените
й от чл. 57 от НПК цели с оглед обезпечаване участието на подсъдимия В.В.А. в хода на производството по делото на
фона на конкретното тежко наказателно обвинение срещу него.
Предвид това АпСНС, приема, че липсват основания за изменението на
размера на мярката за неотклонение „Парична гаранция“ от 500000 лв.определена
на подсъдимия В.В.А., като в тази връзка определението в
този смисъл на първоинстанционния съд следва да бъде отменено.
Воден от горното и на
основание чл.341 ал.2 и чл.345 НПК, АпСНС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 18.02.2020г. по н.о.х.д 4704/2019г. по описа на СпНС, 23-ти състав, с което съдът е спрял на основание чл.251, ал.1
във вр. чл.25, ал.2 от НПК наказателното производство и протоколните
определения от същата дата, с които са изменени мерките за неотклонение на подсъдимата
М.Л.А. от
„Задържане под стража“ в „Домашен арест“ и на подсъдимия В.В.А. от „Парична гаранция“ в размер на 500000 лв., в
„Парична гаранция“ в размер на 250000 лв.,като вместо това
Оставя без уважение искането за
изменение на мярката за неотклонение на подсъдимата М.Л.А. от „Задържане под стража“
в
по-лека такава.
Оставя без уважение искането за
изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия В.В.А. от „Парична гаранция“ в размер на 500000 лв. в
по-лека такава.
ВРЪЩА делото на
същия съд и състав, за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.