№ 569/23.09.2020г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито
съдебно заседание на двадесет и шести
август две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Секретар:
Ивелина Въжарска
Прокурор:
Елеонора Иванова
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №560 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от ЕООД
Доукан Експорт БГ – гр.Х., против Решение №31/09.03.2020г., постановено по АНД
№459/2019г. на РС Х.. Постановеният съдебен акт бил незаконосъобразен, тъй като
били допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на
процесуалните правила, а и наложеното наказание било явно несправедливо.
Контролните органи не били изискали от превозвача данни дали са извършвани
редовни проверки за спазване на разпоредбите за почивки на водачите. Само
фактът на установеното от органите неспазване на изискванията за почивки на
конкретен водач не било достатъчно, за да се ангажира
административнонаказателната отговорност на превозвача относно неосигуряване
спазване на изискванията за работно време и почивки. Действителното неспазване
на изискванията от водача за почивки било индиция за нарушение от страна
водача, но не се доказвало бездействие на превозвача. Следвало да бъде дадена
възможност за представяне на доказателства за изпълнение на задължението от
превозвача. В Закона за автомобилни превози бил въведен самостоятелен състав на
нарушение, изразяващо се общо в неосигуряване от превозвача на спазването на
разпоредбите за почивки на водачите при извършване на обществен превоз –
чл.104, ал.1 от ЗАвП. Задължението на превозвачите да извършват редовни
проверки за спазването на посочените изисквания било именно с цел да се осигури
спазването им. Неизвършването на редовните проверки представлявало
неосигуряване от превозвача на спазването на разпоредбите и изпълвало състава
на чл.104, ал.1 от ЗАвП. Имало несъблюдаване на изискването за съответствие на
словесното описание на деянието със състава на административнонаказателната
норма, както и по делето не се установило по безспорен начин извършването на
нарушение по чл.10, пар.2, изр.1 от Регламент №561/2006 във вр. с чл.78, ал.1,
т.1 от ЗАвП.
Ответникът
Областен отдел Автомобилна администрация Хасково, понастоящем след структурни
промени в ИА АА – Регионална Дирекция Автомобилна администрация – Стара Загора,
не взема становище по касационната жалба.
Окръжна
Прокуратура счита, че касационната жалба е неоснователна и обжалваното решение
следва да бъде оставено в сила.
Хасковски административен съд, след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да
обжалва съдебния акт - чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата е неоснователна.
С
атакуваното Решение №31/09.03.2020г.,
постановено по АНД №459/2019г. по описа на Районен съд Х., е потвърдено Наказателно
постановление №45-0000135 от 09.05.2019г. на Началник на
ОО АА-Хасково, с което на ЕООД Доукан Експорт БГ - Х., за нарушение на чл.10, пар.2,
изр.1 от Регламент 561/2006 във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвП е
наложено на основание чл.104, ал.1 от ЗАвП определено административно наказание
Имуществена санкция в размер на 1000,00 лева.
За
да постанови решението си, районният съд приел, че при съставяне на АУАН и
издаване на НП не били допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи
административнонаказателното производство. Районният съд е обсъдил, че
извършването на процесното административно нарушение е доказано от събраните по делото
доказателства. Приел е също, че не били налице основания за приложението на
чл.28 от ЗАНН, а административното наказание е правилно и законосъобразно
определено по вид и съобразно по размер.
Касационната
инстанция счита, че при провеждане на административнонаказателната процедура
няма допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на наказателното
постановление. АУАН, както и НП, са съставени в съответната форма, от
компетентни лица, както и съдържат необходимите по ЗАНН реквизити. Касационната
инстанция намира за неоснователни наведените възражения, че така установеното
от фактическа страна сочело на нарушение, извършено от водачите, а не от
превозвача. Съображения в тази насока са били навеждани и пред районния съд,
който обосновано е приел, че самото нарушение е описано точно и ясно, както
словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Нарушението е описано
по начин, даващ възможност на санкционираното лице да възприеме в цялост
признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита. Налице е и
пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата
разпоредба, която е била нарушена, а приложената и посочена от АНО санкционна
норма съответства на установеното нарушение. Както е приел и районният съд, деянието съставлява от
обективна страна административно нарушение по чл.10, пар.2 от Регламент
561/2006 във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвП. Транспортното
предприятие е длъжно да организира работата на водачите по такъв начин, че
водачите да са в състояние да спазват Регламент /ЕИО/ 3821/85 и глава 2 от Регламент
№561/2006г., като надлежно следва да инструктира водачите и извършва редовни
проверки за осигуряване на спазването на правните норми. В настоящия
случай няма спор по установените факти, че четирима водачи не са спазили
изискванията на глава 2 от Регламент №561/2006г., а именно: не са спазили изискването
за минимална дневна почивка. Доколкото касаторът не е ангажирал доказателства,
че са били извършвани редовни проверки за осигуряване спазването на посочените
правни разпоредби, нито има доказателства водачите да са инструктирани, то е
доказано, че превозвачът не е организирал правилно работата на водачите – така
че да спазват изискванията на чл.8, пар.2, изр.2 от Глава 2 на Регламент ЕО
№561/2006. Последното се изразява с безспорно установените по делото факти –
водачите не са ползвали намалена дневна почивка от минимум 9 последователни
часа, което е доказано с разпечатки на картите
на водачите. Правилно в НП е определена санкционната норма по чл.104, ал.1 от
ЗАвП, съгласно която
превозвач, който не осигури спазване на разпоредбите за работното време и
почивките на водачите при извършване на обществени превози на пътници и товари,
включително при превози за собствена сметка, се наказва с имуществена санкция
1000 лева. В този смисъл правилно и
законосъобразно административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на
ЕООД Атина Транс 2015 с процесното наказателно постановление.
Неоснователно
е възражението, че при така установените факти дружеството не следвало да носи
отговорност, като в тази посока настоящата инстанция споделя напълно изводите
на въззивния съд, че жалбоподателят смесва задължението на шофьора да спазва дневните почивки и
задължението на превозвача да организира графиците на своите шофьори по такъв
начин, че да се осигури законосъобразно изпълнение на постановките на посочения
Регламент. Неоснователно е и възражението за неправилно описание на нарушението
и подвеждането му под съответната административнонаказателна разпоредба, тъй
като правилното организиране на работата на водачите от превозвача е чрез
извършване на инструктаж, както и редовни проверки относно ползваните почивки,
а отговорността по чл.104, ал.1 от ЗАвП е предвидена именно за превозвач, който
не осигури спазване на разпоредбите за работното време и почивките на водачите
при извършване на обществени превози на пътници и товари.
Касационните
оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и се явяват
неоснователни. Решението на районния съд като валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран
така и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №31/09.03.2020г., постановено по
АНД №459/2019г. на РС Х..
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател:
Членове:
1.
2.