Решение по дело №337/2023 на Административен съд - Шумен

Производството е образувано по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), с наименование към датата на издаване на атакувания акт Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), във вр. с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), по жалба от Община Шумен, с Булстат ******, представлявана от Кмета на общината проф.Х.А.Х., подадена чрез адвокат В.В.и адвокат Г.Г. ***, против Решение от 05.07.2018г., издадено от Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020г.“ (УО на ОПОС). С атакуваното Решение, издадено на основание чл.60, ал.1 и чл.62, ал.1 от ЗУСЕСИФ (понастоящем ЗУСЕФСУ) в актуалната към 05.08.2018г. редакция, във връзка с постъпило искане за окончателно плащане № 6 (пакет отчетни документи № 7), на стойност 2 627 190,92 лева по проект № BG16M1OP002-1.005-0008 „Интегриран воден цикъл на град Шумен – II етап – втора фаза“ с бенефициер Община Шумен, на основание чл.60, ал.1 и ччл.62, ал.1 от ЗУСЕСИФ (сега ЗУСЕФСУ) Управляващият орган е решил, че сумата на представеното от бенефициера искане за плащане възлиза на 2 627 190,92 лева; приложените разходооправдателни документи са на обща стойност 3 767 845,63 лева (включваща допустими разходи в размер на 3 608 465,78 лева от БФП и 159 379,85 лева от собствено финансиране), както и недопустими разходи (за ДДС и други), в размер на 333 576,84 лева. Посочено е, че във връзка с представеното плащане УО не одобрява плащането на средства в размер на 2 627 190,92 лева от БФП, а поради изложените в Решението основания от бенефициера следва да бъдат върнати средства в размер на 3 961 648,72 лева (или общо 6 588 839,64 лева), както и, че не се признават средства в размер на 291 017,99 лева от собствено финансиране. В края на Решението е посочено, че във връзка с определяне размера на одобрената/верифицирана от УО на ОПОС сума от БФП и признатата от УО на ОПОС сума от собствено финансиране, както и в резултат на изложеното в решението, размерът на неодобрената/неверифицираната от УО на ОПОС сума по проекта е 2 980 373,86 лева от БФП, респективно непризнатата сума от собствено финансиране е 131 638,14 лева. От верифицираната сума за сметка на БФП по проекта е приспаднат авансът от ДБФП на стойност 981 274,83 лева, в резултат на което бенефициерът следва да възстанови сумата от 3 961 648,69 лева (2 980 373,86 лева + 981 274,83 лева).

В жалбата се излагат доводи за нищожност на атакуваното Решение поради издаването му от некомпетентен орган и при допуснато съществено нарушение на изискванията за форма. Въз основа на същите се отправя искане за обявяване нищожността на атакувания индивидуален административен акт, както и за присъждане на сторените деловодни разноски.

В проведените открити съдебни заседания оспорващият – Община Шумен, редовно и своевременно призован, се представлява от адв.Г.Г. и адв.В.В., двамата от АК-гр.Шумен, които в хода на устните състезания и в приложени писмени бележки поддържат жалбата по изложените в нея основания. Отправят искане обжалваното Решение да бъде обявено за нищожно, а в полза на Община Шумен да се присъди внесената от последната държавна такса в размер на 1700 лева.

Ответната страна – Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020г. при Министерството на околната среда и водите (МОСВ) – гр.София, редовно призован, се представлява от главен експерт С.Т.– правоспособен юрист и главен експерт в отдел „Администриране на нередности“, Главна дирекция “Оперативна програма околна среда“ в МОСВ, който оспорва жалбата и отправя искане до съда за отхвърляне на оспорването срещу атакувания административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на МОСВ в размер на 650 лева.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

По силата на Договор № Д-34-24/30.06.2016г. за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма «Околна среда 2014-2020г.», съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд на Европейския съюз, сключен между МОСВ в качеството му на Управляващ орган и Община Шумен – бенефициер, на Община Шумен била предоставена безвъзмездна финансова помощ (БФП) за изпълнението на проект “Интегриран воден цикъл за град Шумен, II етап – втора фаза“ » (Р-л I, чл.1, ал.1 от договора), с обща стойност на проекта в размер на 13 149 478,47 лева, от които 9 812 748,29 лева максимален размер на безвъзмездната финансова помощ, която бенефициерът има право да получи, 3 336 730,18 лева максимален размер на средствата, които бенефициерът трябва да осигури под формата на собствено участие и 2 903 317,57 лева недопустими разходи (Р-л III, чл.8, ал.1, т.1-3 от договора).

С Решение от 05.07.2018г., във връзка с постъпило искане за окончателно плащане № 6 (пакет отчетни документи № 7), на стойност 2 627 190,92 лева по проект № BG16M1OP002-1.005-0008 „Интегриран воден цикъл на град Шумен – II етап – втора фаза“ с бенефициер Община Шумен, на основание чл.60, ал.1 и ччл.62, ал.1 от ЗУСЕСИФ (сега ЗУСЕФСУ) Ръководителят на УО на ОП“О.среда 2014-2020г.“, Управляващият орган е решил, че сумата на представеното от бенефициера искане за плащане възлиза на 2 627 190,92 лева; приложените разходооправдателни документи са на обща стойност 3 767 845,63 лева (включваща допустими разходи в размер на 3 608 465,78 лева от БФП и 159 379,85 лева от собствено финансиране), както и недопустими разходи (за ДДС и други), в размер на 333 576,84 лева. Приел е, че във връзка с представеното плащане не следва да се одобрява плащането на средства в размер на 2 627 190,92 лева от БФП, а от бенефициера следва да бъдат върнати средства в размер на 3 961 648,72 лева (или общо 6 588 839,64 лева), както и, че не се признават средства в размер на 291 017,99 лева от собствено финансиране. В края на Решението е посочил, че размерът на неодобрената/неверифицираната от УО на ОПОС сума по проекта е 2 980 373,86 лева от БФП, респективно непризнатата сума от собствено финансиране е 131 638,14 лева. От верифицираната сума за сметка на БФП по проекта е приспаднат авансът от ДБФП на стойност 981 274,83 лева, в резултат на което бенефициерът следва да възстанови сумата от 3 961 648,69 лева (2 980 373,86 лева + 981 274,83 лева).

Решението от 05.07.2018г. било оспорено пред Административен съд – гр.Велико Търново, който с Определение №315/03.09.2018 г. по адм. дело №570/2018 г. оставил жалбата на Община Шумен без разглеждане, като просрочена. Определението на административния съд било оставено в сила с Определение № 46/03.01.2019г. по адм.д.№ 14557/2018г. по описа на ВАС. С Решение №13537/11.10.2019 г. петчленен състав на ВАС отхвърлил молбата на Община Шумен за отмян. н.влязлото в сила Определение №46/03.01.2019 г. н.ВАС по адм. дело №14557/2018 г., като неоснователна.

В резултат на това решението от 05.07.2018г. на Р.на У.на ОП“Околна с. 2014-2020г.“, влязло в законна сила на 03.01.2019г.

С писмо изх.№ 1-005-0008-1-210/01.11.2019г. РУО на ОП“ОС 2014-2020г.“ уведомил Община Шумен, че дължи следните суми:

- по главница в размер на 259 475,73 лева по нередност № ОПОС20/16/КФ/010/03, считано от 18.05.2018г. се начисляват лихви за просрочие, като начислената лихва за периода от 01.10.2019г. до 31.10.2019г. е 2 234,55 лева;

- по главница в размер на 981 274,83 лева по нередност № ОПОС20/18/КФ/120/01 (аванс), считано от 20.07.2018г. се начисляват лихви за просрочие, като начислената лихва за периода от 01.10.2019г. до 31.10.2019г. е 8 450,54 лева;

- по главница в размер на 2 980 373,86 лева по нередност № ОПОС20/18/КФ/120/01 (неверифицирани), считано от 20.07.2018г. се начисляват лихви за просрочие, като начислената лихва за периода от 01.10.2019г. до 31.10.2019г. е 25 666,39 лева.

В писмото било посочено също, че задълженията на Община Шумен към 31.10.2019г. възлизат на 259 475,73 лева главница и 38 347,49 лева лихви по нередност ОПОС20/16/КФ/010/03; 981 274,83 лева главница и 127 848,49 лева лихви по нередност № ОПОС20/18/КФ/120/01(аванс) и 2 980 373,86 лева главница и 388 307,63 лева лихви по нередност № ОПОС20/18/КФ/120/01 (неверифицирани).

Информация за въпросните задължения на Община Шумен била изпратена от МОСВ на Министерство на финансите (МФ), в резултат на което последното предприело действия за събирането им по реда на чл.106 от ЗПФ. Във връзка с това МФ отправило запитване до УО на ОПОС 2014-2020 с писмо изх.№ 04-15-288 от 06.01.2020г. по описа на МФ, в което било посочено, че във връзка с получената информация за дължими суми от бенефициер Община Шумен по проект № BG16M1OP002-1.005-0008 „Интегриран воден цикъл на град Шумен – II етап – втора фаза“, са възникнали спорни моменти относно точната стойност на задълженията на общината по проекта, като към момента УО отчитал следните задължения по нередности: ОПОС20/16/КФ/010 с главница 259 475,73 лева и ОПОС 20/18/КФ/120 с дължима главница 3 961 648,69 лева. В тази връзка било отправено искане да бъде потвърдено, че при определяне на задълженията УО е взел предвид всички относими обстоятелства, които произтичат от приключили съдебни процедури и процеса по верификация, и сумите са безспорно установени задължения на бенефициера.

Като доказателства по делото е представена административната преписка по издаване на оспорения акт, както и материалите по АД № 570/2018г. по описа на Административен съд – Велико Търново.

Шуменският административен съд, като прецени предпоставките за допустимост и основателност на жалбата, с която е сезиран, и взе предвид доказателствата по делото и доводите на страните, както и това, че съдебният контрол по отношение на обжалваното Решение следва да се ограничи само до неговата валидност, предвид пропуснатия от Община Шумен срок за атакуване на законосъобразността му, и инвокираните основания за нищожност, приема за установено от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

По делото няма спор, а и се установява от материалите по АД № 570/2018г. по описа на АдмС – гр.Велико Търново, че Община Шумен е пропуснала срока за обжалване законосъобразността на процесното Решение по съдебен ред, в резултат на което с Определение № 315/03.09.2018г. по посоченото дело, влязло в законна сила на 03.01.2019г. (в резултат на оставянето му в сила с определение № 46/03.01.2019г. по адм.д.№ 14557/2018г. на ВАС), съдебното производство по жалбата на Община Шумен срещу Решение от 05.07.2018г. е прекратено. Именно поради това настоящото съдебно производство е образувано въз основа на жалба, съдържаща твърдения и доводи единствено за нищожност на Решението, въз основа на които е отправено искане за прогласяване на неговата нищожност, което съгласно разпоредбата на чл.149, ал.5 от АПК не е ограничено във времето. В тази връзка съдът не споделя доводите на ответника, че е налице процесуална пречка за разглеждане на настоящата жалба по същество, предвид обстоятелството, че Община Шумен е инициирала предходно съдебно производство по оспорване на процесното Решение, приключило с определение за прекратяването му поради просрочие на жалбата. От една страна, жалбата, поставила началото на другото съдебно производство, е съдържала доводи единствено за пороци, обуславящи унищожаемост на атакувания акт, респективно искане за отмяната му като такъв, т.е. не са били наведени доводи за неговата нищожност. От друга страна, разпоредбата на чл.177, ал.3 от АПК, изрично сочи, че решението, с което е отхвърлено оспорване за отмяна на административен акт, е пречка за оспорването му като нищожен, както и за оспорването му на друго основание. По аргумент за противното от цитираната разпоредба, в случаите, когато не е налице решение, отхвърлящо оспорване за отмяна на акта, не е налице пречка да се претендира неговата нищожност. Този извод се обуславя и от тежестта на сочения порок на административния акт, както и от необходимостта да се осъществи реална и ефективна защита на адресата на същия без ограничение досежно срока на обжалване, именно поради този му характер.

Нещо повече, неоснователно е твърдението, че в рамките на проведените съдебни производства по адм.дело № 518/2018г. по описа на АдмС-гр.В.Търново, адм.дело № 14557/2018г. и адм.д.№ 5882/2019г. по описа на ВАС е осъществен съдебен контрол за валидността на атакувания индивидуален административен акт, тъй като в рамките на нито едно от тези съдебни производства не е извършвана преценка на законосъобразността на акта.

С оглед изложеното, съдът намира, че жалбата, с която се иска прогласяване нищожността на оспореното Решение, като подадена и от надлежна страна, имаща правото и интереса да обжалва горепосочения административен акт, е процесуално допустима.

По основателността на жалбата:

Разгледано по същество, искането за обявяване нищожността на оспорваното Решение от 05.07.2018г., е основателно, по следните съображения:

Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, съдебната практика и теория са възприели критерия, че такива са основанията за незаконосъобразност по чл.146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени. Или, нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен, радикален и тежък порок, че изначално, от момента на издаването му, не поражда правните последици, към които е насочен. Съобразно горното и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила критерии кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост. Некомпетентност на органа да издаде акта винаги е основание за неговата нищожност. Порокът във формата е основание за нищожност само когато е толкова съществен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам на липса на волеизявление. Същото се отнася и за нарушения на административнопроизводствените правила. Тези нарушения са основания за нищожност само в случай, че са толкова съществени, че са довели до липса на волеизявление. Нарушенията на материалния закон по принцип касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен на това основание би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова опора. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание, би довело до нищожност на административен акт на посоченото основание.

В тази връзка оспорващият твърди, че атакуваното Решение е нищожно, поради постановяването му от некомпетентен административен орган и при съществено нарушение на изискванията за форма, равняващо се на липса на такава.

Съдът намира, в унисон с тезата на оспорващия, че атакуваното Решение страда от тежък порок във формата, обуславящ неговата нищожност. Същото е издадено в изискуемата от чл.59, ал.1 от АПК писмена форма, но не съдържа всички съществени реквизити по чл.59, ал.2 от с.к. и по-конкретно – този по чл.59, ал.2, т.5 от АПК, доколкото е вътрешно противоречиво и не притежава ясна разпоредителна част, позволяваща изпълнение на акта. На първо място, в Решението не е индивидуализирана по еднозначен начин неговата разпоредителна част. От друга страна, в него са посочени различни суми, за повечето от които не става ясно дали се отказва да бъдат одобрени и платени, или подлежат на възстановяване, което препятства възможността чрез тълкувмане да се установи в коя част от акта е обективирана разпоредителната му част, т.е. са посочени конкретните задължения, вменени на адресата. Видно от първата страница на Решението, в него е посочено, че бенефициерът е отправил искане за плащане на сума в размер на 2 627 190,92 лева, във връзка с което УО на ОПОС не одобрява плащането на средства от БФП в посочения в искането за плащане размер; че бенефициерът дължи връщане на средства в размер на 3 961 648,72 лева, т.е. общо 6 588 839,64 лева (сума, представляваща сборът между сумата от 2 627 190,92 лева и тази в размер на 3 961 648,72 лева); както и, че не се признава собствено финансиране в размер на 291 017,99 лева. В същото време в края на Решението отново е посочено, че размерът на неодобрената/ неверифицирана от УО на ОПОС сума по проекта е 2 980 373,86 лева от БФП, а непризнатата сума от собствено финансиране – 131 638,14 лева. Посочено е, че от верифицираната сума е приспаднат авансът от ДБФП на стойност 981 274,83 лева. Заявено е, че в резултат на изложеното бенефициерът дължи и възстановяване на сумата от 3 961 648,69 лева (2 980 373,86 лева плюс 981 274,83 лева).

Т.е. първоначално административният орган сочи, че:

- не одобрява плащането на средства в размер на 2 627 190,92 лева;

- бенефициерът следва да върне сумата от 3 961 648,72 лева;

- не признава средства в размер на 291 017,99 лева от собствено финансиране.

В същото време в края на решението заявява, че:

- размерът на неодобрената/неверифицирана от УО на ОПОС сума по проекта е 2 980 373,86 лева от БФП;

- непризнатата сума от собствено финансиране е 131 638,14 лева;

- от верифицираната сума е приспаднат авансът от 981 274,83 лева;

- бенефициерът следва да възстанови сумата от 3 961 648,69 лева (2 980 373,86 лева + 981 274,83 лева).

Видно е, че не е налице съвпадение по отношение на нито една от описаните суми в началото и в края на Решението, като единствено е налице частично съвпадение относно размера на подлежащата на връщане сума (съответно 3 961 648,72 лева и 3 961 648,69 лева). В същото време в Решението не е отразено по еднозначен начин коя част от него представлява разпоредителна част и коя – мотивационна, респективно не е ясно дали следва да се изпълнява указаното в началото на акта или посоченото в неговия край. От друга страна, в началото на Решението се обсъжда, че част от сумите, заявени от Община Шумен за плащане, не следва да се верифицират, което сочи, че тези суми не са платени на бенефициера и не следва да бъдат платени. В същото време в края на Решението се сочи, че непризнатите разходи са на стойност 2 980 373,86 лева от БФП и същите следва да бъдат възстановени от бенефициера, заедно с авансово платена сума в размер на 981 274,83 лева. Липсва обсъждане налице ли е сума и в какъв размер, чието плащане се отказва, което също обуславя съществен порок във формата, тъй като, макар и да поражда задължение за плащане, по същество препятства извършване на поискано от Община Шумен плащане, което също рефлектира неблагоприятно в правната сфера на последната. Т.е. в Решението не е посочено по ясен и непротиворечив начин каква конкретна сума се отказва да бъде платена на бенефициера, каква конкретна сума от собствено финансиране не се признава и каква конкретна сума следва да бъде възстановена от последния. Вярно е, че в самото решение подробно са посочени фактическите и правни основания за неговото издаване, но изложеното в тях е противоречиво и неясно, не може да се установи с категоричност за кои суми се отказва верифициране и плащане и кои са платени, но следва да се възстановят, а сборът от същите не съвпада с посочените в началото и края на решението, суми. Освен това в самото решение са описани и две неустойки за забава, съответно в размер на 228 453,65 лева по Договор № DIR51011116-С045-L3-S-001/17.07.2013г. с изпълнител „Консорциум ПОСВ Дивдядово 2013“ и в размер на 2 400 474,36 лева по Договор № DIR51011116-С045-L1-S-003/13.05.2013г. с изпълнител „Строително – предприемачески холдинг“ ЕООД. От Решението обаче не става ясно дали тези неустойки са включени в посочените суми за плащане, респективно, ако не са, по каква причина се обсъждат изобщо в него.

Не става ясно и по каква причина в Решението е описана финансовата корекция от 10% съгласно Решение от 30.04.2018г. на Ръководителя на ОПОС при положение, че същата е предмет на самостоятелен административен акт, който към момента на издаване на процесното Решение не е влязъл в законна сила, а и впоследствие е отменен. Освен това, от Решение № 442/22.10.2018г. по адм.д.№ 372/2018г. по описа на АдмС-гр.ВТърново се установява, че преди издаване на Решението на УО на ОПОС от 30.04.2018г., с писмо изх.№ 08-00-615/28.01.2015г. последният е наложил на Община Шумен финансова корекция в размер на 5% от стойността на договорно споразумение № DIR51011116-С045-L1-S-003/13.05.2013г., сключено между Община Шумен и „Строително-предприемачески холдинг“ ЕООД (в размер на 24 000 743,62 лева без ДДС), което е влязло в сила. Впоследствие с въпросното Решение от 30.04.2018г. УО на ОПОС е определил нови финансови корекции и е наложил обща увеличена финансова корекция в размер на 10% от стойността на засегнатите от нарушенията и признати за допустими разходи, произтичащи от договорно споразумение № DIR51011116-С045-L1-S-003/13.05.2013г., сключено между Община Шумен и „Строително-предприемачески холдинг“ ЕООД. Т.е. по същество с Решението от 30.04.2018г. наложената финансова корекция е увеличена от 5% на 10%, което означава, че по същество се определя допълнителна финансова корекция в размер на 5% (останалите 5% са определени с писмото с изх.№ 08-00-615/28.01.2015г., цитирано в решението на АдмС - В.Търново). С включването на въпросната финансова корекция и в настоящото Решение от 05.07.2018г. се поражда неподлежаща на отстраняване неяснота относно това дали наложената финансова неустойка по посочените по-горе писмо и Решение от 30.04.2018г. се налага отново, както и защо се описва в размер на 10%, при положение, че с цитираното Решение от 30.04.2018г. на практика е увеличен първоначалният размер на същата от 5 на 10%, т.е. по същество е определена нова сума в размер на 5% върху стойността по посочения по-горе договор.

В обжалваното Решение е описан и отказ да бъде верифицирана сума в размер на 22 038,14 лева финансиране от БФП по фактура № 0…8/26.02.2018г., както и не е признато собствено финансиране по нея в размер на 973,39 лева, поради наложена финансова неустойка в размер на 10% съгласно писмо с изх.№ 08-00-1943/10.09.2016г., без да става ясно дали въпросната финансова неустойка се прихваща от дължимата от УО на ОПОС сума за плащане по въпросната фактура или се отказва верификация на сумата по въпросната фактура поради недопустимост на направените разходи (с оглед и едновременното позоваване на чл.75, ал.1 от ЗУСЕСИФ (сега ЗУСЕФСУ), който в редакцията към 05.07.2018г. урежда редът за извършване на финансова корекция, и на чл.57, ал.1, т.4 от с.з., според който допустими са тези разходи, които са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство). Не на последно място, в Решението, предмет на обжалване по делото, е посочено и, че към момента на издаването му не е възстановена главница в размер на 259 475,73 лева финансиране от БФП, съгласно уведомително писмо изх.№ 1-005-0008-4-34/03.05.2018г., както и лихви за просрочие, без да може да се установи дали въпросната сума е включена в подлежащата на възстановяване такава, описана в Решение от 05.07.2018г.

Въз основа на изложеното съдът приема, че процесното Решение е издадено при допуснато съществено нарушение на изискването на чл.59, ал.2, т.5 от АПК, доколкото не притежава ясна и непротиворечива разпоредителна част, позволяваща да се установи непротиворечиво видът и размерът на задълженията, вменени на неговия адресат, който порок е толкова съществен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам на липса на волеизявление, респективно обуславя извод за нищожност на постановения индивидуален административен акт.

Що се отнася до доводите на оспорващия, че Решението страда от порок по смисъла на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, съдът приема, че неизлагането на фактически основания в обжалвания акт само по себе си води до неговата унищожаемост, но не и нищожност, а липсата или неправилното посочване на правните основания за издаването му дори само по себе си не обуславя незаконосъобразност на същия, при наличие на ясно направени фактически установявания и непротиворечива разпоредителна част. Аналогичен извод следва да се направи и относно липсата реквизит по чл.59, ал.2, т.1 от АПК (наименование на органа, издал оспорения акт) и по чл.59, ал.2, т.3 от АПК (адресат на акта). В случая Решението съдържа наименование на издателя на акта - В.Г.- заместник главен директор на ГД ОПОС, действащ „за ръководител на УО на ОПОС съгласно Заповед № РД-401/27.06.2018г.), а от същото става ясно, че негов адресат е именно Община Шумен, доколкото е посочено, че се издава "във връзка с постъпило искане за окончателно плащане № 6 по проект № BG16M1OP002-1.005-0008 „Интегриран воден цикъл на град Шумен – II етап – втора фаза“ с бенефициент Община Шумен". Дори и да бяха налице сочените пороци обаче, те биха обусловили единствено унищожаемост на акта, възможността за обсъждане на която в настоящото проиводство е преклудирана, предвид пропускане срока за обжалване на Решението от страна на Община Шумен. С оглед изчерпателност следва да се посочи и, че съдът не споделя и тезата на оспорващия за нищожност на Решението на основание чл.177, ал.2 от АПК, а именно поради противоречието му с Решение № 442/22.10.2018г. по адм.д.№ 372/2018г. по описа на АдмС-гр.Велико Търново, влязло в сила на 14.08.2019г. (след оставянето му в сила с решение № 11895 от 14.08.2019г. по адм.д.№ 15346/2018г. на ВАС). Действително с въпросното решение е отменено Решение от 30.04.2018г. на РУО на ОПОС, с което наложената на Община Шумен финансова санкция от 5% върху сумата от 24 004 743,62 лева с предходен акт е увеличена на 10%, като е доналожена такава в размер още на 5 % върху верифицираните разходи и същата е включена в обжалваното решение. Процесното Решение от 05.07.2018г. на УО на ОПОС е издадено преди влизане в сила на съдебното решение по адм.д.№ 372/2018г. на АдмС-В.Търново, поради което към момента на издаването му, релевантен за преценка на съответствието му с материалния закон (чл.142, ал.1 от АПК), същото не би могло да бъде съобразено с невлязъл в сила, респективно непородил своето действие съдебен акт, съответно този съдебен акт не би могъл да обуслови нищожност на противоречащия му ИАА на цитираното от жалбоподателя основание.

Относно тезата на ответника, че от последващите действия на оспорващия е видно, че е бил наясно какви задължения му се вменяват, след като е предприел действия за защита на своите интереси, оспорвайки атакуваното Решение, следва да се отбележи, че при издаване на административен акт, неговият издател е длъжен да се съобразява с изискванията на закона относно неговото издаване, в т.ч. да спазва разпоредбата на чл.59 от АПК досежно реквизитите, които актът следва да съдържа. Неспазването на тези изисквания от своя страна влече след себе си унищожаемост или нищожност на акта, в зависимост от вида на пропуснатия реквизит и начинът, по който рефлектира върху възможността на засегнатото от акта лице да упражни правото си на защита. От своя страна фактът, че адресатът на акта е упражнил правото си на жалба, не санира допуснатите от неговия издател пропуски при обективиране на властническото волеизявление. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че след изпращане на Решението от 05.07.2018г. за изпълнение на МФ, с писмо изх.№ 04-15-288 от 06.01.2020г. по описа на МФ е отправено искане да бъде потвърдено, че при определяне на задълженията УО на ОПОС е взел предвид всички относими обстоятелства, които произтичат от приключили съдебни процедури и процеса по верификация, и сумите представляват безспорно установени задължения на бенефициера, което е в подкрепа на направения по-горе извод, че изпълнението на Решението от 05.07.2018г. е невъзможно без да бъдат дадени допълнителни разяснения досежно вида и размера на установените с него задължения. Вярно е, че в писмото е указано да съобрази обстоятелствата, произтичащи от приключили съдебни процедури, но внимателният прочит на писмото сочи, че е налице неяснота и относно относимите факти, произтичащи от процеса на верификация. А и в самото Решение фигурират суми, чиято дължимост произтича от други актове, като една от тях е установена с Решението от 30.04.2018г., което към момента на издаване на обжалваното такова, все още е било предмет на съдебно оспорване.

На следващо място, съдът намира за неоснователни доводите за некомпетентност на издателя на оспорвания акт. Съгласно чл.33, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерство на околната среда и водите в актуалната към 05.07.2018г. редакция, Главна дирекция "Оперативна програма "Околна среда" изпълнява функциите на Управляващ орган на Оперативна програма "Околна среда" за програмните периоди на Кохезионната политика на ЕС и всички произтичащи от това задължения и отговорности съгласно регламентите на ЕС, Кохезионния фонд и Структурните фондове, в т.ч. осъществява предварителен и последващ контрол върху процедурите за обществени поръчки, финансирани напълно или частично със средства от европейските фондове на бенефициентите по ОПОС; подготвя и сключва договори с бенефициенти за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПОС; верифицира извършените разходи от бенефициентите – действително извършени и в съответствие с правилата на Общността и на страната; регистрира, отчита и докладва всички установени случаи на нередности по ОПОС. Според чл.9, ал.5 от ЗУСЕСИФ (сега ЗУСЕФСУ), Управляващите органи отговарят за цялостното програмиране, управление и изпълнение на програмата, както и за предотвратяването, откриването и коригирането на нередности, включително за извършването на финансови корекции, като ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или определено от него лице. Със Заповед № РД-ОП-13/07.02.2018г., министърът на околната среда и водите, на основание чл.25, ал.4 от Закона за администрацията, чл.9, ал.5 от ЗУСЕСИФ (сега ЗУСЕФСУ) и чл. 5 от Устройствения правилник на МОСВ е възложил на Валерия Калчева – и.д. главен директор и заместник главен директор на Главна дирекция "Оперативна програма околна среда", функциите на ръководител на Управляващ орган на ОПОС 2014-2020 г., във вид и обем, определен в нормативната уредба, с изключение на изрично изброени в заповедта функции, сред които не попадат правомощията за верифициране/отказ за верифициране на разходи и налагане на финансови неустойки. Като ръководител на администрацията по смисъла на чл.9, ал.5 от ЗУСЕСИФ (сега ЗУСЕФСУ) и по силата на цитираната разпоредба, министърът на околната среда и водите е овластен да делегира тези си правомощия на определено от него лице от структурата на същата администрация, като с издадената заповед той надлежно е овластил Валерия Калчева - и.д. главн директор и заместник директор на главна дирекция към МОСВ, съгласно Заповед № 103/06.02.2018г. и Заповед № 845/31.07.2018г., да изпълнява и функции на Управляващ орган но посочената оперативна програма. Същевременно по делото е установено, видно от приложените заверени копия от заявление за отпуск от 14.06.2018г. и заповед № 1557/14.06.2018г., че в периода 05.07.2018г. – 10.07.2018г. последната е била в отпуск и по силата на Заповед № РД-390/19.06.2018г. на министъра на околната среда и водите, изменена със Заповед № РД-401/27.06.2018г. на същия орган, за периода 02.07.-10.07.2018г. е замествана от В.М.А.– заместник главен директор на ГД ОПОС 2014-2020 съгласно Заповед № 1179/01.11.2017 г. И доколкото обжалваното Решение е издадено именно от В.Г."за Ръководител на ОПОС 2014-2020" съгласно Заповед № РД-401/27.06.2018г., същото се явява издадено от компетентния за това административен орган при валидно реализирано делегиране на правомощия от минисъра на и.д. главния директор, респективно валидно възникнало заместване на последния от страна на издателя на атакувания акт.

Неоснователно оспорващият сочи нищожност на Решението от 05.07.2018г. поради това, че заповедта за отпуск на Валерия Калчева е издадена от главния секретар на МОСВ, а не от министъра в качеството му на орган по назначаването и съобразно изискванията на чл.57, ал.3 от ЗДСл (с писмено разрешение), респективно че не е налице надлежно възникнало заместване на същата от издателя на оспорвания акт. От приложените писмени доказателства става ясно, че Валерия Калчева е подала заявление за отпуск и такъв й е бил разрешен, респективно в съответния период не е изпълнявала служебните си задължения, което е налагало да бъде замествана. От друга страна, със заповеди с № РД-390/19.06.2018г. и № РД-401/27.06.2018г. министърът на околната среда и водите е разпоредил в периода 05.07-10.07.2018г., а впоследствие в периода 02.07.-10.07.2018г., В.Г.да я замества в качеството й на и.д. главен директор на ГД ОПОС, в т.ч. като ръководител на УО на "ОПОС 2014-2020г.", от което следва, че е налице валидно издадено разрешение за отпуск и валидно осъществено заместване. Нещо повече, доколкото министърът, в качеството на ръководител на МОСВ и УО на ОПОС 2014-2020г., изрично е наредил с цитираните по-горе заповеди в съответните периоди, в т.ч. и на 05.07.2018г., функциите на УО на ОПОС 2014-2020г. да се изпълняват от В.Г.– заместник главен директор на ГД ОПОС, последният е бил надлежно овластен от компетентния съгласно чл.9, ал.5 от ЗУСЕСИФ (сега ЗУСЕФСУ) административен орган да издаде обжалваното Решение.

Съдът намира за нужно да отбележи и, че евентуално несъответствие на ИАА с материалния закон и неговата цел, както и издаването му при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, би било основание за неговата унищожаемост, чието обсъждане в случая е ненужно поради преклудиране възможността за преценка законосъобразността на същия.

Всичко това обаче съдът посочва само за пълнота, доколкото обоснованата по-горе в настоящото решение липса на ясна разпоредителна част на акта, препятстваща възможността за установяване действителната воля на неговия издател, а оттам и възможността за осъществяване на съдебен контрол, представлява съществено нарушение, което е напълно достатъчно основание за обявяване на неговата нищожност.

Мотивиран от горното, съдът намира, че оспореният административен акт страда от особено съществен порок във формата, обуславящ неговата нищожност, доколкото не притежава ясна и недвусмислена разпоредителна част, в резултат на което обективираното в него властническо волеизявление не може да бъде изпълнено и по същество се равнява на липса на такова. Поради това подадената срещу Решението от 05.07.2018г. жалба се явява основателна и следва да бъде уважена, като бъде прогласена нищожността на издадения от Ръководителя на УО на ОПОС 2014-2020г., индивидуален административен акт.

С оглед изхода на правния спор, обстоятелството, че по делото оспорващата страна е заплатила държавна такса в размер на 1700 лева и предвид изрично направеното искане за нейното присъждане, съдът намира, че в полза на Община Шумен, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 1700 лева, представляващи заплатена държавна такса, които следва да се възложат в тежест на Министерство на околната среда и водите, в чиято структура е органът, издал нищожното Решение.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение от 05.07.2018г., издадено от Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020г.“, издадено на основание чл.60, ал.1 и чл.62, ал.1 от ЗУСЕСИФ (понастоящем ЗУСЕФСУ), във връзка с постъпило искане за окончателно плащане № 6 (пакет отчетни документи № 7), на стойност 2 627 190,92 лева по проект № BG16M1OP002-1.005-0008 „Интегриран воден цикъл на град Шумен – II етап – втора фаза“ с бенефициер Община Шумен.

ОСЪЖДА Министерство на околната среда и водите - гр.София да заплати на Община Шумен, с Булстат ******, представлявана от Кмета на общината проф.Х.А.Х., направените по делото разноски в размер на 1700 (хиляда и седемстотин) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България гр. София в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл. 137 от АПК.

Съдия: