Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 05.02.2021 год. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на деветнадесети януари през
две хиляди двадесет и първа година в състав
СЪДИЯ:
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретар
Зорница Делчева с участието на прокурор като разгледа докладваното от
съдия М. Русев административно дело №710
по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК,
образувано по жалбата на „Стройкомплект - МД“ ООД, представлявано от управителя
Д.Х.Д. против Ревизионен акт №16002419003069-091-001/17.09.2019 год., издаден
от началник сектор З.Д.В. – възложил ревизията и Ф.Г.К. на длъжност главен
инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение №143/11.03.2019
год. на Директор дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив.
В жалбата са изложени съображения, че по-голямата
и основна част от брутните приходи от продажби са формирани от търговия на
едро. Дружеството осъществява търговската си дейност чрез път търговски обекта
на територията на страната, като от този обекти се осъществява основно продажби
на едро по предварително сключени договори. Установено е, че дружеството
разполага с пет броя леки автомобила и шест броя товарни такива, като всичките
са придоби по договори за лизинг, заведени са в счетоводството на дружеството
като дълготрайни активи и са със 100% набрано изхабяване, поради което за тях
през проверяваният период не са отчитани амортизации. Дружеството е отчитало
единствено разходи за горива, за части, за ремонти и за технически прегледи
през 2016 и 2017 год., като всички автомобили са и с рекламни надписи на
дружеството. Същите са използвани за основната икономическа дейност на
дружеството, но не са ползвани за личните нужди на съдружници, на членове на
семейството на управителя и на служителите. Изложени са подробни съображения,
че необосновано е прието, че автомобилите се ползват от членовете на
семейството на управителя и на служителите /продавач-консултанти/ за техни
лични нужди. Не е взето в предвид, че всеки един от тях е служител на
дружеството и получава възнаграждение за това. Без каквито и да е било доводи е
прието, че чрез процесните автомобили е невъзможно да се превозват мебели, а
осветителните тела се превозвали от самите клиенти. Осветителните тела са само
част от предлаганата номенклатура на дружеството, като се търгува и със
всякакъв вид осветителна техника, различни видове ел. кабели, както и със
всички видове електроматериали. Стоките се превозват от магазините до
магазините на другите търговци, до строителни обекти, а често се налага и
превоз на стоки от един търговски обект на дружеството до друг такъв. В
подкрепа на това е и представена справка относно движението на стоки между
обектите на дружеството. Дистрибуцията на големи търговски марки предполага
мащабна реклама, разнасяне на рекламни материали, като в замяна на това се
получават и съответните бонуси, изразяващи се в отстъпка цената на доставената
стока, като това се отразява и в съответните фактури, които също са представени
на проверяващите /приложени са кредитни известия/. Не е доказано за
осъществяването на търговската дейност да се ползват други автомобили.
Необоснован е извода, че съдържанието на пътните листи е твърде общо, като в
подкрепа на това са представени 38 договори за продажба франко склад на
купувача, които дружеството изпълнява на територията на гр. Стара Загора и гр.
София. Безспорно е че пътните листи са разпечатани на принтер, понеже
дружеството разполага с такава програма, а водачите са вписани предварително,
той като организацията на търговската дейност предполага трайно разпределение
на автомобилите между служителите. За автомобила управляван от Р.Х. /Фолскваген
Туаран с рег. ***/е констатирано несъответствие между изразходваното гориво и
изминатите километри за седем дни през месец февруари 2016 год., като от това е
направен извод, че този автомобил е използван за лични нужди през цялата 2016
год. За лек автомобил Фолксваген туаран,
управляван от В.Ж. е констатирано, че на 19.07.2016 год. е вписан пробег, който
не кореспондира с този по пътен лист и има разлика от 247 км. Установено е от
отчетеният пробег за периода 01.12. до 18.12.2916 год., че е невъзможно да е
изминат с наличното гориво по документи, което е възприето като безспорно
доказателство за ползването му за лични нужди. За Фолксваген Туаран с рег.№***,
управляван от управителя на дружеството, е установено че през февруари 2016
год. автомобилът има пробег от 209 км., който не би могъл да се измине с
наличното гориво в автомобила, поради което е прието, че този автомобил е бил
използван само за личните му нужди през цялата 2016 год., поради което не са
признати за разходите за ремонт, гориво и обслужване на автомобила. По подобен
начин е направен този извод и за останалите автомобили. Счетоводството е отчело
само тези фактури, които отговорят на изискванията на Закона за счетоводството,
като останалото гориво, заредено от съответните служители и което не
документирано по надлежния начин е за сметка на служителите. От изолираните
факти се правят изводи за цели данъчни периоди и не се признават разходите на
процесните автомобили, и неправилно със сумите за гориво, части, ремонти и
технически преглед е увеличен финансовият резултат за 2016 и 2017 год. Въз
основа на това е поискано да се отмени ревизионният акт, потвърден с решението
на Директора на ОДОПР Пловдив като незаконосъобразен.
В представената по делото писмена защита, са
изложени съображения, че за 2016 год. бруто приходи от продажби са в размер на
1 847 000 лева, осъществени от доставки към други търговци, изброени в
заключението на вещото лице. Само 24% от тази сума или 452 000 лв. са
приходи от населението. За 2017 год. само 19% са приходи от населението или 370
000 лв. от 1 949 000 лв. приходи. Следователно през ревизирания период
дружеството не извършва само търговия на дребно. Търговията на едро изисква
продадените стоки да бъдат превозвани със собствен транспорт до обектите на
купувачите, а преди това доставката им е извършвана също за сметка на дружеството
с негов собствен транспорт. През 2016 год. и 2017 год. дружеството е имало
сключени договори за доставки на стоки с място на изпълнение различно от склад
или магазин на дружеството, за което е било необходимо да ползва личните си
превозни средства, някои от които са двуместни, с решетка разделяща седалките
за водача и пътника до него от голямо багажно отделение. По делото са
представени и декларации от преките доставчици, в които признават, че в цената
на продадените от тях стоки не са включени транспортни разходи, тъй като
стоките са предавани на представители на дружеството и са превозвани до склада
и магазините му с помощта на собствен транспорт. При собствени пет броя
търговски обекта, в това число и склад, който не е посочен в РА / но е посочен
в РД/, които са на разстояние един от друг, като разстоянията са установени,
посредством СИЕ, зареждането им се извършва по начина посочен от вещото лице,
проследимо и от писмените доказателства. Доставките на стоките са получавани в
склад „Глобо“ гр. Стара Загора, а до магазините в гр. Стара Загора и в град
София се разпределят и превозват със собствен транспорт. Доставките от „Шнайдер
Електрик България“ са получавани в магазин „К.“ Стара Загора и в магазин „В.“
гр. София, откъдето се превозват до другите търговски обекти в същите градове.
Доставките от Румъния са получавани изцяло в ТЦ „К.“ гр. Стара Загора, откъдето
се превозват със собствен на дружеството транспорт до магазин „К.“ в същия град
и до двата магазина в град София. Останалите стоки са получавани във всеки един
от обектите на дружеството и са пренасочвани към другите магазини, когато е
необходимо. За дейността на дружеството са необходими транспортни средства.
Дейността на РЛ е осъществявана с помощта на описаните превозни средства, с
които са превозвани стоки от доставчиците на дружеството до обектите на
купувачите, както са превозвани стоки от склада на дружеството до неговите
обекти и между отделните му обекти, когато е било необходимо. Следователно те
са ползвани за нуждите на дружеството, а не за лични цели на лицата, които ги
управляват. Съответно е било необходимо да се използва гориво, според разходна
норма посочена от производителя при покупката на автомобилите. За всеки
автомобил е разкрита по дебита счетоводна сметка 302 „материали“ към която са
разкрити аналитични партиди за закупеното и изписано гориво за всеки автомобил.
Горивата са изписвани въз основа на изминатите километри от всеки автомобил по
разходната норма на производител на новозакупен автомобил и сумите са отчетени
като разход по дебита на счетоводна сметка 601 „Разходи за материали“ и са
осчетоводени по дебита на счетоводна сметка 611 „Разходи за основан дейност“.
По ЗКОП спорът се свежда до въпроса ползвани ли са автомобилите за служебни
цели, за нуждите на основната икономическа дейност както и дали има
икономическа изгода от експлоатацията им. От приходните органи не са признати
разходите за експлоатация на гориво на процесните МПС на първо място разходи
несвързани с дейността и на второ като разходи, които не са документално
обосновани п смисъла на ЗКПО. Твърдение, че автомобилите не са ползвани за дейността
се опровергава от факта, че през проверяваните периоди в голямата си част
приходите на дружеството са от търговия на едно, която е осъществяване, чрез
закупуване на стоки от други търговци и производители, превозвана е до обектите
на дружеството със собствен транспорт и е препродавана на други търговци, до
чиито обекти се доставя също със собствен транспорт. На второ място не са
оспорени и са признати като резултат от дейността приходите и разходите за
покупката и продажбата на стоки, но не са признати разходите за транспорт,
посредством, който се извършва движението на същите тези стоки от продавачите
до дружеството и от дружеството до купувачите. Родствените връзки, на които се
позовава ответника не са относимо обстоятелство, а превратно тълкуване на
закона, както и на несъответствия в пробега на автомобилите в отделни дни от
месеца в пътните листи и закупеното гориво. За да бъдат признати за данъчни
цели счетоводните разходи, свързани с експлоатацията на автомобили за служебна
дейност, е необходима документална обоснованост, че изминатия пробег е изцяло
във връзка с независимата икономическа дейност. Понятието документална
обоснованост е определено в чл.10 от ЗКПО като по силата на ал.1 счетоводен разход се признава за данъчни цели,
когато е документално обоснован, чрез първичен данъчен документ по смисъла на
ЗСч, отразяващ вярно стопанска операция. Такива документи са фактурите,
доказващи закупуването на горивото, на резервни части, гуми, или услуги по
поддръжката на автомобилите, които не са оспорени от органите по приходите.
Няма конкретно изискване за други документи, които да обосновават документално
разходите. Най-често за горивото се ползват пътни листи, но при осъществяване
на контрола, пробегът и свързания с него разход на гориво се изследва при
съблюдаване на неговата обвързаност с други първични счетоводни документи,
които също го доказват. В случая в РА е направен анализ само на представените
пътни листи за всеки автомобил за отделни дни в конкретен месец като са
мотивирали извод, че пътните листи са изготвени предварително и съставени за
целите на ревизията. Направена е съпоставка с данните за км по пътни листи и с
данните за км по протоколите за ГТП на автомобилите, при което се виждат
разлики в отразените изминати километри. Крайният извод, е че тези
несъответствия обуславят недействителност на данните по пътните листи, което
следва че направените разходи не са извършени за целите на независимата
икономическа дейност, което се подкрепя и от родствените връзки между лицата,
които ги управляват и управителя на дружеството. Тези изводи са предположения,
тъй като отделни факти за отделни месечни периоди са приложени и отнесени към
двата ревизирани данъчни периода. Жалбоподателя счита, че заключението на СИЕ
опровергава тези доводи на ответника, тъй като е определен пробега на
автомобилите за транспортирането на стоките през двете години, съобразно
първичните счетоводни документи, различни от пътните листове, като по този
начин е доказана тяхната достоверност в по-голяма степен. Експертизата се е
позовала /допълнителната/ на пътно-прехвърлителни разписки, придружаващи
фактурите за доставка на стоки, осъществените прехвърляния на стоки,
посещенията в банки, институции и всички пътувания, свързани с дейността на
дружеството. Разликите може да се дължат на различни маршрути на движение,
възможности за паркиране, а вещото лице е съобразило най-краткия маршрут, който
не винаги е възможен. Видно от показанията на свидетеля, често се налагало
автомобилите да се зареждат от други бензиностанции, не само от тези на „Петрол“АД,
поради което разходите се възстановяват при представяне на фактура, а нормите
за разход на гориво, по които се осчетоводяват разходите за неговото закупуване
е различен от реалните разходни норми на амортизирани вече автомобили. Това
наложило да се преустанови практиката за попълване на пътни листи на ръка и да
се премине към подаване на информация в счетоводството за изминалите километри.
Съпоставени данните от РД и експертизата сочат, че пробега на автомобилите е
бил по-голям от отчетения по пътни листи за едни и същи месеци през 2016 год.
Във всички случаи отчетеното като разход гориво по количество е по-малко от
това, което е било необходимо в действителност за изпълнение на служебните
превози. В жалбата е посочено още, че разходи за гориво не са признавани и
изплащани по фактури, които не са приети от дружеството, именно с цел да се
дисциплинират водачите на служебните автомобили. Превозът на стоките се
осъществява със собствен транспорт, а предаването им се удостоверява с пътно
прехвърлителни разписки, които са представени като доказателства, и приложени
към всяка фактури, като са предоставени и по време на ревизията. В тези
документи са вписани и данните за извършения превоз на стоките. Водени са
аналитични отчетности за всеки автомобил по отделно. Поддържа се твърдение, че
разходите за експлоатация на горивото се доказват от фактурите за закупуване на
горива и части за тях, ведно с първичен счетоводен документ, който доказва
участието на автомобилите в независимата икономическа дейност на дружеството,
който може да бъде пътен лист, пътна книжка и всеки друг документ, съдържащ
данни за осъществена счетоводна операция. По ЗДДС се иска от съда да приеме, че
като са използвани за икономическата дейност на дружеството, то с автомобилите
не са осъществявани доставки по смисъла на чл.9 ал.3 т.1 от ЗДДС. Дружеството
ползва 8 автомобила за търговската си дейност, три от колите са обозначени с
фирмен надпис, същите са двуместни и решетка, която отделя големия багажник от
купето. Тези три автомобила могат да се ползват само за търговски цели, тъй
като тип „баничарки“. Останалите автомобили е било възможно да бъдат ползвани
както за облагаеми доставки, така и за лични нужди. Следва да се има предвид,
че автомобилите са закупени от дружеството в качеството му на ДЗЛ, заведени
като актив в счетоводството му и целта е да се ползват за икономическата
дейност. Този факт е доказан от пътните листи и стоково-прехвърлителни
разписки. Фактурите за закупено гориво сочат на количества по –малки от необходимото
за изминатия пробег, тъй като разходната норма не е определена конкретно за
всеки автомобил, а с приети средни стойности от експертизата и стойностите на
производителя за нови автомобили в счетоводството на дружеството, което
обуславя и констатираните различия. С оглед на това при ревизията неправилно е
определена данъчна основа в размер на извършените разходи за автомобилите за
2016 год. и 2017 год. и е начислен ДДС по чл.9, ал.3 т.1 от ЗДДС. Не е доказана
употребата за лични цели, поради което се иска отмяна на РА изцяло и присъждане
на разноските по делото.
Ответника – Директор дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив,
чрез редовно упълномощения си юрисконсулт Янев, иска от съда да бъде отхвърлена
жалбата с присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. В съдебно заседание се
представлява от юриск. С., която също изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Първоначално жалбата е била предмет на разглеждане
на адм. дело №240/2019 год., приключило с решение №149/19.05.2020 год. В хода
на съдебното производство е била допусната, изслушана и приета съдебно
счетоводна експертиза, съгласно която дружеството е осъществявало в рамките на
ревизираният период търговия на едро и дребно, като преобладаваща е тази на
едро. Посочените в ревизионният доклад 11 броя лица, са служители на
дружеството и са назначени с трудов договор, а същите за изпълнение на
задълженията си имат поверени за управление, при условията на взаимозаменяемост
и солидарна отговорност 11 броя МПС, посочени със съответните рег. номера. За ревизираният
период, дружеството има сключени договори за доставки на стоки на свои клиенти
с място за изпълнение, различно от склад или магазин на „Стройкомплект –
МД“ООД. Притежаваните от дружеството търговски обекти, се зареждат чрез склад
на дружеството, като движението на стоките между отделните търговски обекти са
отразява и счетоводно като към експертизата са приложени и съответните справки-
приложения. Направен е анализ на изминатите километри, респективно зареденото
гориво за всеки един автомобил, както и разходи за гориво през всеки един месец
от ревизираните години. С допълнителното заключение са отразени данни за
изменените километри на всеки един от автомобилите, както и отчетеното за тях
гориво, като заключението се базира на представените от жалбоподателят
счетоводни документи. С решението съдът е отхвърлил изцяло жалбата като
неоснователна.
С решение №14288/18.11.2020 год., постановено по
адм. дело №8032/2020 год. по описа на Върховен административен съд на Република
България, е отменено решение №149/19.05.2020 год., постановено по адм. дело №240/2019
год. по описа на Административен съд – Стара Загора, като е върнато на Административен
съд – гр. Стара Загора за ново разглеждане от друг съдебен състав при
изпълнение на указанията, дадени в горепосоченото решение.
Административен съд – Стара Загора, след като
прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Със Заповед за възлагане на ревизия №Р-160002418003069-020-001/28.05.2018
год. /стр. 288, том втори от адм. дело 240/2019 год. на АССЗ/ издадена от З.Д.В.
на длъжност началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Пловдив, е възложено
извършването на ревизия на „Стройкомплект - МД“ООД, с обхват: Данък добавена стойност за периода от
01.01.2016 год. до 31.12.2017 год., Корпоративен данък за 2016 год. и 2017
год., Данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения, ДОО
- за осигурители, Вноски за здравно осигуряване и УПФ за осигурители за 2016
год. и 2017 год. Извършването на
ревизията е възложено на екип в състав: Ф.Г.К. на длъжност Главен инспектор по
приходите /ръководител на ревизията/ и Д.В.Т. - инспектор по приходите.
Определено е ревизията да бъде извършена в срок от три месеца от връчване на
ЗВР. Заповедта е връчена по електронен път на 01.06.2018 год. /лист 290, том
втори от адм. дело №240/2019 год. на АССЗ/. Със
заповед №Р-16002418003069-020-002/21.08.2018 год., е изменена заповедта за
извършване на ревизията по отношение на състава с включване на старши инспектор
по приходите А.Д.Т., която е връчена на 21.08.2018 год. по електронен път и е
удължен срока на ревизията до 03.09.2018 год. /лист 285 от том втори от адм. дело №240/2019 год. на АССЗ/. С
последваща заповед №№Р-16002418003069-020-002/29.08.2018 год. за изменение на
Заповедта за възлагане на ревизията, компетентния орган е продължил срокът на
ревизията 01.11.2018 год., като за това
изменение РЛ е уведомено на 29.08.2018 год. по електронен път /лист 282 от том втори от адм. дело №240/2019 год. на АССЗ/. Заповедта за възлагане на ревизия и тези за
изменението й, са издадени в електронен вид и подписани с валиден към датата на
полагането им квалифициран електронен подпис от длъжностното лице, посочено
като издател в съответното длъжностно качество. По делото е представена Заповед
№РД-09-1/03.01.2017 год. на Директора на ТД на НАП Пловдив и приложението към
нея /лист 24-25, том І от адм. дело №240/2019 год. по описа на АССЗ/, която
удостоверява компетентността на издателя на заповедите.
Въз основа на извършената
ревизия и на основание чл.117 от ДОПК, от определения със ЗВР ревизиращ екип, е
съставен и подписан Ревизионен доклад №Р-16002418003069-092-001/12.11.2018 год. /лист 60-88 от дело
№240/2019 год. по описа на АССЗ/, с който по отношение на ревизираното лице „Стройкомплект
- МД“ООД се предлага установяване на задължения, както следва:
-
За корпоративен данък за
2016 год. в размер на 1 442.06 и лихва в размер на 236.76 лв.;
-
За корпоративен данък за
2017 год. в размер на 1 198.14 и лихва в размер на 75.22 лв.;
-
за ДДС за месец декември
2016 год. в размер 2 632.46 лв. и лихва в размер на 487.78 лв.;
-
за ДДС за месец декември 2017 год. в размер 2
396.28 лв. и лихва в размер на 201.04 лв.;
Констатациите по ревизионният доклад са следните:
Дружеството има за основна дейност търговия на
дребно с мебели и осветители, и с други стоки за бита. Собственост е на
съпрузите Е.В.Д. и Д.Х.Д., последният представляващ и управител. Основен
капитал - 405 000.00 лв. Регистрирано е по ЗДДС от 19.04.1994 год. За периода
2012 год. – 2017 год. са подадени ГДД с декларирани доходи от дейността. По
данни от КАТ дружеството има регистрирани 7 броя леки моторни превозни средства
и 5 броя товарни автомобили в периода от 17.01.2006 год. до момента на
ревизията. Новите автомобили леки са закупувани на 19.02.2008 год., 09.03.2007
год., 06.10.2006 год., а от товарните автомобили три са закупени нови през 2009
год., един през 2007 год., и един е придобит през 2006 год. При извършената
проверка относно използването на активи за лични цели, както и от трети лица е
констатирано следното:
По
ЗКПО за 2016 год.: С ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2016 год. ревизираното лице е
декларирало общо приходи в размер на 1 848 748.55 лв, общо разходи в размер на
1 723 028.08 лв., увеличения на финансовият резултат в размер на 80 315.03 лв.,
намаления на финансовият резултат в размер на 80 201.87лв. Данъчен финансов
резултат след преобразуване в размер на 125 833.24 лв., върху който годишния
корпоративен данък в размер на 10 % е 12 583.32 лв. Декларирани са
представителни разходи в размер на 75.00
лв. и данък 7.50 лв. Социални разходи, предоставени в натура и разходи свързани
с лично ползване на активи и/или с използване от персонал – не са декларирани
от дружеството /чл.204 ал.1 т.2 и т.4 от ЗКПО/. В писмените обяснения по
ИПДПОЗЛ от 18.06.2018 год. / стр.261, том ІІ/, се твърди търговия на дребно с
мебели, осветителни тела и други стоки за бита с код по КИД 47.59, извършвана в
четири търговски обекта – два собствени и два наети, които са съответно
ситуирани по два в град Стара Загора и два в град София. Дружеството ползва и
нает склад за осветителни тела „Глобо“, собственост на Д.Х.Д., в град Стара
Загора, където се складират осветителна тела, внос от Словакия, на които
дружеството е дистрибутор. Използваните магазини и склад са изцяло за нуждите
на икономическата дейност на дружеството. Пет броя леки автомобили и 6 броя
товарни МПС са придобити през 2005 год., 2007 год., 2008 год. и 2009 год. като
същите са с набрано изхабяване и през ревизирания период не са отчитани
амортизации за тях. За МПС се установени отчетени разходи за горива, части и
ремонти, извършени технически прегледи.
Установено е от приложените пътни листи, че лек
автомобил Фолксваген Туран с рег. *** е управляван от управителя Д.Д., лек
автомобил Фолксваген Кади с рег.№*** е управляван от Н.Ж. – зет на управителя,
лек автомобил Фолксваген Туран с рег.№*** е управляван от Р.Х. – снаха на
управителя, лек автомобил Фолксваген Туран с рег.№*** лек и управляван от В.Ж.
– дъщеря на управителя, лек автомобил Фолксваген Кади с рег.№*** е управляван
от И.Х. – син на управителя, лек автомобил Фолксваген Поло с рег.№*** –
управляван от Й.Д. – продавач, лек автомобил Фолксваген Поло с рег.№***
управляван от И.Б. – продавач, лек автомобил Фолксваген Поло с рег.№***
управляван от К.Я. – продавач, лек автомобил Фолксваген Транспортер с рег.№***
управляван от Н.Ж. и от Д.Д.. Лек автомобил Фолксваген с рег.№*** не е
използван през 2016 год. и 2017 год.. При преглед и анализ на представените
пътни листове за движението на автомобилите се установило, че същите съдържат
обобщена информация по дни за движението на МПС-ва за съответния календарен
месец. Трайно вписаните данни на компютър са отпечатани предварително относно
дата, предназначението на превоза, път на движение, километраж при тръгване и
връщане изминати километри, име на шофьора. Те са данни съставени единствено за
целите на ревизионното производство. Това е така, тъй като практически е
невъзможно на един лист хартия да се вписват последващи данни и информация за
дни, километри, шофьор, път на движение, които не би могло да се предвидят и
планират.
Въз основа на подробен анализ на събраните в хода
на ревизията документи /пътни листове, фактури за заредено гориво, счетоводните
записвания в дружеството, документи за осъществен годишен технически преглед/ е
направен извод, че процесните осем автомобила, собственост на дружеството се
използват за лични нужди на управителя и неговите служители, измежду които са
сина му, снаха му, дъщеря му и зет му и трима продавач-консултанти. Това го е
мотивирало да не признае ДДС за процесния период /2016 и 2017 год./, формиран
от направените разходи за зареждането на автомобилите, ремонт и закупуването на
резервни части за тях, осъществен годишен технически преглед/, както и да
преобразува финансовият резултат за тези две години. Ревизионният доклад е съставен
от посочените в заповедите за извършване на ревизия лица – Ф.Г.К. – ръководител
на ревизията и старши инспекторите А.Д.Т. и Д.В.Т. и е връчен по електронен път
на дата 12.11.2018 год.
Срещу така съставеният ревизионен доклад
№Р-16002418003069-092-001/12.11.2018 год. е подадено възражението с
вх.№13801/19.12.2018 год., с приложени към него писмени доказателства /лист 106
- 203 от адм. дело №240/2019 год. по описа на АССЗ/. Това възражение е прието
като неоснователно, поради което и е издаден ревизионен акт
№Р-16002418003069-091-001/20.19.2018 год. /лист 35-46 от адм. дело №240/2019
год. по описа на АССЗ/ от З.Д.В. – Началник сектор и Ф.Г.К. – главен инспектор,
ръководител на ревизията. С ревизионният акт са установени публични задължения
в общ размер на 8 750.68 лв., от които корпоративен данък за 2016 год. в размер
на 1 442.06 лв. и лихва в размер на 251.98 лв.; корпоративен данък за 2017 год.
в размер на 1 198.14 лв. и лихва в размер на 87.87 лв.; ДДС за месец декември
2016 год. в размер на 2 632.46 лв. и лихва в размер на 515.56 лв. и ДДС за
месец декември 2017 год. в размер на 2 396.28 лв. и лихва в размер на 226.33
лв. Ревизионният акт е връчен по електронен път на 20.12.2018 год. /лист 33 от
адм. дело №240/2019 год. по описа на АССЗ/. Срещу така издаденият ревизионен акт
е подадена жалба с вх.№20322/01.10.2019 год. /лист 17 – 23 от адм. дело №240/2019
год. по описа на АССЗ/. Следа разглеждане на жалбата е постановено Решение
№143/11.03.2019 год. на Директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП,
с което решение жалбата е отхвърлена като неоснователна, а издаденият
ревизионен акт е потвърден като правилен и законосъобразен.
По делото са представени и приети като
доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по
издаването и обжалването по административен ред на ревизионния акт;
доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията;
удостоверения за валидност на електронни подписи на лицата, подписали с
квалифициран електронен подпис в съответното длъжностно качество РА, РД, ЗВР и
ЗИЗВР на оптичен носител, на който се съдържат електронните документи и
файловете, генерирани при подписването им с квалифициран електронен подпис.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
и обосноваността на оспорения Ревизионен акт
№Р-16002418003069-091-001/20.12.2018 год., на основание чл.160, ал.2 от ДОПК и
чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира за
установено следното:
Оспорването на ревизионен акт №
Р-16002418003069-091-001/20.12.2018 год., издаден от З.Д.В. – Началник сектор и
Ф.Г.К. – главен инспектор, потвърден с Решение №143/20.12.2018 год. на
Директора на дирекция ОДОП – Пловдив връчено на 12.03.2019 год. /лист 50, том
първи от адм. дело №240/2019 год. по описа на АССЗ/, като направено в законово
установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес
и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е
процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е основателна:
Ревизионното производство е образувано и
проведено, съответно ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от
компетентни органи в рамките на определените им правомощия. Съгласно
представената и приета като доказателство по делото Заповед №РД-09-1/03.01.2017
год. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, на основание чл.11, ал.1, т.1 от ЗНАП
като органи, компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно
чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди
за възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, са определени началниците
на сектори в отдел „Ревизии“, с месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено
работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и
Кърджали /лист 24 – 26, 47-49 от адм. дело №240/2019 год./. В случая Заповед за
възлагане на ревизия №Р-16002418003069-020-001 от 28.05.2018и год., е издадена
от З.Д.В. на длъжност Началник сектор в отдел „Ревизии”, като издателят на
заповедта за възлагане на ревизия, с оглед на заеманата длъжност, е сред
органите, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Следователно
Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002418003069-020-001 от 29.08.2018 год. и
Заповеди за изменение на ЗВР №Р-16002418003069-020-002 от 21.08.2018 год. и
№Р-16002418003069-020-003 от 29.08.2018 год., са издадени от компетентен орган
в кръга на неговите правомощия, като съдържанието им отговаря на изискванията
по чл.113 от ДОПК, при подписване на заповедите с валиден към датите на
издаването им квалифициран електронен подпис на Началник сектор в отдел „Ревизии“
в ТД на НАП Пловдив – З.Д.В..
Възложената ревизия на „Стройкомплект - МД“ООД е
извършена от определените със ЗВР №Р-16002418003069-020-001 от 28.05.2018 год. -органи
по приходите – Ф.Г.К. на длъжност главен инспектор по приходите /ръководител на
ревизията/, Д.В.Т. – главен инспектор по приходите и определеният със заповедта
от 21.08.2018 год. А.Д.Т., които длъжностни лица с оглед на заеманата от тях
длъжност и определянето им за ревизиращи органи по чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК
със ЗВР, са разполагали с необходимата материална компетентност за провеждането
на ревизията и за съставянето на Ревизионен доклад №Р-16002418003069-092-001/12.11.2018
год. /чл.117, ал.1 от ДОПК/.
Съгласно разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК,
ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията /определен за това с
акт на директора на компетентната териториална дирекция - чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/ и от ръководителя на ревизията /определен със заповедта за възлагане на
ревизия - чл.113, ал.1, т.2 ДОПК/. Оспореният Ревизионен акт №Р-16002418003069-091-001 от 20.12.2018 год. е издаден от З.Д.В. на
длъжност Началник на сектор, възложил ревизията на „Стройкомплект - МД“ООД и от
Ф.Г.К. на длъжност главен инспектор по приходите, определен за ръководител на
ревизията със заповедта за възлагане на ревизия. Издателите на РА са
разполагали с материална компетентност и такава по степен, налице е и
териториална компетентност на същите, тъй като са част от териториалната
дирекция на НАП гр. Пловдив, която е компетентна териториална дирекция по
критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК.
Посочените по-горе, заповед за възлагане на
ревизия, заповеди за изменението й, съставения въз основа на ревизията
Ревизионен доклад №Р-16002418003069-092-001/12.11.2018 год. и ревизионен акт
№Р-16002419003069-091-001 от 20.12.2018 год., са издадени чрез информационна
система „Контрол“ като електронни документи, подписани с електронен подпис.
Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от
страната препис, е допустимо по силата на чл.184, ал.1 от ГПК във вр. с § 2 от
ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по делото. От
представените електронни документи се установява, че подписалите ги лица са
имали валидни електронни подписи. С оглед на изложеното съдът приема, че ЗВР,
ЗИЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели и
съответно не са налице основания да се считат за нищожни.
Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената
в чл.120 от ДОПК, във вр. с чл.3, ал.2 от Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на изискванията за
неговото съдържание, като съставеният Ревизионен доклад, е неразделна част от
него.
Не се твърдят от жалбоподателят, нито се
установяват при извършената служебна проверка допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила в хода на проведеното ревизионно
производство. Ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК. РД е
съставен от ревизиращите органи на 12.11.2018 год., в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК. РД съдържа предвидените в чл.117, ал.2 от ДОПК реквизити, при прилагане
на събраните в хода на ревизионното производство доказателства. В хода на
ревизията органите по приходите са попълнили преписката с необходимите
доказателства, на база на които е извършена проверка на релевантните за
облагането на жалбоподателя обстоятелства. Съответно спазен е и срока по
чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт.
При изследване на материалната законосъобразност
съдът съобрази следното:
По отношение
на непризнатите разходи за гориво, резервни части и ремонт и годишни технически
прегледи, отнасящи се до използването на посочените в ревизионният акт МПС през
2016 и 2017 год.
На първо място, не е спорно между страните, че
автомобилите са собственост на жалбоподателят, заприходени са в счетоводството
като дълготрайни материални активи, начислени са съответните им амортизации
през годините, същите са с пълно изхабяване и в ревизираните години, не са
начислявани други амортизации. Всичко това се подкрепя от представената справка
от страна на ревизираното лице, находяща се лист №260 от том втори на адм. дело
№240/2019 год. по описа на АССЗ, както и от представените копия на
свидетелствата за регистрация на МПС /лист 200-210 от том втори на адм. дело
№240/2019 год. по описа на АССЗ/. Ирелевантно за настоящето производство e цената
на която са придобити, както и размера на начисляваните амортизации, тъй като
същите не са предмет на ревизионното производство. Собствеността и годините на
придобиването на МПС не са били спорни между страните, като тези обстоятелства
са отразени и в ревизионният доклад.
За да обосноват констатацията си, че автомобилите
се използват за лични нужди, органите по приходите са приели, че представените
пътни листове съдържат обобщена информация по дни за движението на автомобилите
за съответният календарният месец от ревизираният период. Трайно вписаните
данни на компютър и отпечатани предварително на принтер относно дата,
предназначението за извършеният превоз, път на движение, километраж при
тръгване и връщане, изминати километри и име на шофьора са данни съставени
единствено за целите на ревизионното производство. В тази връзка е изтъкнато,
че e практически невъзможно на един лист хартия да се вписват последвали данни
и информация за дни, километри, шофьор, път на движение, за който не би могло
да се предвидят и планират. Всъщност такова предварително вписване не е установено
по делото. От представените доказателства е видно, че пътните листове се
разпечатват в края на месеца и се отнасят за целия месец. Дали това е в
съответствие със законовите разпоредби е отделен въпрос. Никъде в Закона за
счетоводството нито, където и да е било другаде, е посочено, че маршрутите
следва да се попълват ръкописно от водача, а не да са напечатани на компютър.
В хода на ревизията не е било спорно, а това се
установява и от приетата съдебно-счетоводна експертиза, че лицата управлявали посочените
в ревизионният акт автомобил в ревизираните години са служители на дружеството,
като са заемали различни позиции. В ревизионният акт не е направен анализ и не
са събрани други доказателства, които да докажат, че в процесните дни или
месеци, лицата посочени като водачи на МПС са били в отпуска или болничен,
което да докаже, че в тези дни същите са управлявали автомобилите за свои
собствени нужди. Няма каквито и да е било мотиви, а такова не се и твърди, че
тези автомобили са били използвани по време на отпуск, за екскурзии на
водачите, почивка или каквито и да е било лични нужди. Нещо повече, налице е
противоречие в доводите на ревизиращите, тъй като за МПС с рег. №*** и с рег.№ ***,
въпреки наличието на абсолютно същите разминавания, каквито са установени и по
отношение на останалите седем автомобила, разходите за тяхното управление са
признати като такива и не е начислено ДДС. Такова противоречие се констатира и
по отношение на посоченият като водач на тези МПС лице – Н.Ж. - зет на
управителя. За тези два автомобила е посочено само, че разходите се признават
“като се имат впредвид вида и марката автомобил“. Тези автомобили, както и
автомобила Фолксваген Кади с рег. *** се управляват от едно и също лице – Н.Ж.,
но кое е различното, което да мотивира ревизиращите за отказа за признаване на
направените разходи по отношение на последният автомобил за 2016 и 2017 год. не
става ясно. Единствено и само са посочен размера на направените разходи през
всяка една от двете ревизирани години. Не е установено да е налице дублиране на
дните, през които да са отразени пропътувани километри за този автомобил да
съвпадат с управлението на другите два автомобила. Всичко това мотивира съдът
да приеме, че по отношение на този автомобил неправилно и отказано направените
разходи по поддръжката на автомобила да се признаят като разходи на
дружеството.
По отношение на всеки един автомобил е направен
анализ на вписаните километри, съставени пътни листове и съответно констатирани
несъответствия в отразените данни. Това разминаване обаче, според настоящият
състав не е основание за направеният извод, че същите са използвани през
ревизираните години единствено и само за лични нужди на посочените като водачи
лица. Безспорно е че ако това се установи по безспорен начин, то ще е налице
облагаема доставка. Това не е доказано по безспорен начин в хода на
ревизионното производство. Дори и това да е така обаче, икономически абсурдно е
да не се признаят разходите за извършените годишни технически прегледи и
закупени резервни части и ремонт на МПС. Задължението за преминаването на всяко
едно МПС на годишен технически преглед, е задължение на собственика, както ремонта
на автомобила. Нито ремонта, нито преминаването на годишен технически преглед е
извън целите на икономическата дейност на дружеството, а още по-малко е
доставка по смисъла на закона в полза на служителите на дружеството. Както едното,
така и другото е в негов интерес, тъй като ще поддържа в изправност собствените си автомобили, макар и счетоводно
същите да са овехтели и да са с нулева стойност.
В хода на ревизията е установено безспорно, че е
налице движение на стоките между отделните търговски обекти на ревизираното
лице, както и договори, от които се установява, че доставката на продаваните от
жалбоподателят стоки е франко склада. Въпреки тези доказателства, липсват
мотиви и анализ на движението на тези стоки по дни и количества, за да се
направи обоснован извод за доставянето им единствено и само с двата автомобила
Фолксваген крафтер и Фолксваген
транспортер /за които да приети направените разходи/. Дали в тези дни
автомобилите са били управлявани въобще, дали движението е осъществявано като
се използват останалите автомобили, не е ясно.
Според съда, в конкретния казус, не се установява
възприетото в ревизионния акт обстоятелство, върху което се градят и крайните
изводи за издаването му, че в ревизирания период процесните автомобили са
ползвани изцяло /100 процента/ за лични нужди на собственика на фирмата и
неговите служители. Това обстоятелство съдът намира, че почива на необосновани
твърдения, като се има предвид и че никъде в РА или РД не е посочено за какви
точно цели, различни от икономическата дейност на търговеца приходната
администрация е установила да е ползван процесния автомобил. Не на последно
място, не би следвало въз основа на установените разминавания в километрите,
отразени в пътната книжка и тези вписани при извършването на годишният
технически преглед на автомобилите и
които разминавания са установени в рамките на един месец, да се прави
извод за целия данъчен период. Не са налице мотиви нито относно отразените
километри, нито относно разходвано гориво за останалите месеци, предхождащи и
следващи този на прегледа. Липсата на мотиви и доказателства, че такова
разминаване е установено и в останалите месеци от годината за всички автомобили
/описани от органите по приходите/, води до извода за недоказаност на
оспореният ревизионен акт в тази му част.
Съгласно т. 58 от Решение от 16 февруари 2012 г.
по дело С-118/11 на СЕС и т. 41 от Решение от 22 март 2012 г. по дело С-153/11
на СЕС „Въпросът дали данъчнозадълженото лице е придобило стоката в това си
качество, тоест за целите на своята икономическа дейност по смисъла на член 9
от Директивата за ДДС, е фактически и следва да се преценява с оглед на всички
данни по случая, сред които са естеството на дадената стока и периодът, който е
изтекъл от нейното придобиване до нейното използване за целите на
икономическата дейност на данъчнозадълженото лице (в този смисъл е Решение по
дело Bakcsi, точка 29).
В конкретния случай се установява, че макар да са
леки автомобили съгласно СРМПС, процесните
автомобили, придобити от търговското дружество се използват за икономическата
дейност на жалбоподателят. Установява се от обясненията на собственика на дружеството,
които са събрани в хода на ревизионното производство и макар да съдържат
твърдения за благоприятни за него факти, са доказателствен източник съгласно
чл.56, ал. 1 от ДОПК, че процесните автомобили са използвани за икономическата
дейност на дружеството, като лично управителят е управлявал единия автомобил,
но за осъществяваната от дружеството дейност. Остава неясно как точно е изведен
посоченият извод на приходната администрация, но на практика прави впечатление,
че обясненията на задълженото лице се коментират от органите на приходната
администрация на части, като се приемат изолирано част от твърденията му, без
да се държи сметка за взаимната им обвързаност, които обаче са извадени от
общия контекст на обясненията му, а това е недопустим подход. Следва да се има
предвид, че доколкото в обясненията по чл. 56 от ДОПК задълженото лице може да
излага различни твърдения и факти, включително и такива, които са благоприятни
за него, то в хода на ревизионното производство обаче, тези твърдения винаги
следва да подлежат на проверка от страна на контролните органи. Излагането на
обратни по смисъл насрещни твърдения, от страна на приходната администрация,
без същата да е събрала посредством способите предвидени в ДОПК конкретни данни
от търговските контрагенти на дружеството какъв е всъщност действителният обем
на поръчките по вид и количества на стоките, техен предмет, не може да е
основание за направата на крайни изводи за неверност на обясненията. Както в
РД, така и в мотивите към РА основният довод, който излага приходната
администрация е липсата на документи, представени от задълженото лице,
удостоверяващи предназначението и ползването в извършваната дейност на
търговеца на процесните автомобили, като справки, пътни книжки, пътни листи,
маршрутни листове, командировки и/или други. В случая, с оглед характера на
дейността на търговеца, респективно данните относно това как и от кого същата е
била осъществявана, както и установеното и от свидетелските показания ползване
на автомобила за достъп с него до търговски партньори, както и до различни
институции, то от използването за служебни цели, респективно за нуждите на
основната икономическа дейност на ООД логично е почерпена и икономическа изгода
отново за търговеца. В хода на ревизията са представени пътни книжки за
автомобилите, които са частни документи по характера си. Действително, това е
така и действително при сравнение например с представените протоколи за ГТП се
констатират разлики в сумата на изминатите километри, като не се установява в
пътните книжки да е било отразявано на датите на извършените технически
прегледи пътувания с автомобила във връзка със същите. В пътните книжки липсва
и пробег на автомобила, съответно начален и краен километраж. В тази насока
действително, правилен е изводът на приходната администрация, че представените
документи – пътни книжки – във връзка с ползване на автомобила за
икономическата дейност - не са неоспорими доказателства. Последващият този
извод, друг извод обаче, записан в мотивите към РА, а именно, че фактът, че
доказателствата не са неоспорими сочел, че автомобилът е използван изцяло /100/
за лични нужди се явява необоснован. И това е така, доколкото е възможен е друг
режим на разпределение на ползването за различни цели, за който отново да не са
съставяни документи. Всъщност използването на автомобилите за нуждите и за
икономическата дейност на дружеството се установява и от разпитаната в
съдебното производство свидетелка В.Х.Ж..
Отделно от посоченото, с оглед обстоятелството, че
производството не е протекло по реда на чл. 122 от ДОПК, то доказателствената
тежест за оборване на фактите, описани в представените от жалбоподателя писмени
доказателства, както и обяснения в рамките на ревизионното производство е на
приходната администрация. Не следва в тази насока да се толерира поведение на
ревизиращите, изчерпващо се само с отрицателни твърдения, така, че да се
прехвърли тежестта на доказване на положителните факти върху жалбоподателя. В
производствата по ДОПК, тежестта на доказване е тясно регламентирана.
Законодателят изрично е предвидил в кои случаи тежестта на доказване е на
жалбоподателя /по арг. от чл. 124, ал. 2 от ДОПК/, както и че когато
производството не е по този ред, то тогава следва ревизиращите да осъществят
задълженията си така, че да изяснят всички факти и обстоятелства от значение за
случая и докажат твърденията си. Всъщност, в случая не е налице хипотеза, в
която в административното производство ревизираното лице да следва да докаже,
че за него са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяно
от него материално право, а напротив, налице е твърдение от страна на
приходната администрация за наличие на данъчни задължения на лицето, което би
следвало да се докаже от нея. При това положение, за органите по приходите стои
и задължението да се съобразят с принципа на обективност, визиран в чл. 3 от ДОПК. В рамките вече на проведеното съдебно производство, както се каза вече,
жалбоподателят, съобразно с разпределената в това производство доказателствена
тежест, е ангажирал гласни доказателства във връзка с твърденията му за
незаконосъобразност на РА поради неправилно установена фактическа обстановка.
Описаните до тук данни, трябва да се
разгледат в контекста на следната нормативна регулация, посочена като основание
от органа по приходите за предприето облагане с косвен данък:
Според чл.9, ал.3, т.1 от ЗДДС, за
възмездна доставка на услуга се смята и предоставянето на услуга за личните
нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на работниците и служителите
или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно
задълженото лице, при извършването на която се използва стока, при
производството, вноса или придобиването на която е приспаднат изцяло или
частично данъчен кредит. Съответно, според чл.9, ал.3, т.2 от ЗДДС, за
възмездна доставка на услуга се смята и безвъзмездното предоставяне на услуга
за лични нужди на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на
работниците и служителите или за цели, различни от независимата икономическа
дейност на данъчно задълженото лице.
Според чл.27, ал.2 от ЗДДС, данъчната
основа на доставка на услуги по чл.9, ал.3, т.1 и 2 е сумата на направените
преки разходи, свързани с извършването й. Данъчната основа на доставка на
услуги по чл. 9, ал. 3, т. 3 е сумата от направените преки разходи за
извършването им, намалена с разходи за изхабяване предвид обичайния
икономически живот на подобрението, а ако не може да се установи сумата на
преките разходи, данъчната основа е пазарната цена и съответно според чл.27,
ал.2, изр. първо и второ от ЗДДС, из (редакция ДВ, бр. 95 от 2015 год., в сила от 1.01.2016 год.), данъчната основа на
доставка на услуги по чл.9, ал.3, т.1 и 2 е сумата на направените преки
разходи, свързани с извършването й. При определяне на сумата на направените
преки разходи на използваните стоки, които са или биха били дълготрайни активи
по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане, ако се използваха в
дейността на лицето, се взема предвид разход за изхабяването им като част от
данъчната основа, върху която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит,
изчислен за всеки данъчен период по линейния метод за период 5 години, считано
от данъчния период, през който е упражнено правото на данъчния кредит
включително за движими вещи, съответно за период от 20 години – за недвижимите
вещи. Разходът за изхабяване при учредено вещно право върху стока се определя
за периода, за който е учредено правото, но не повече от съответните години по
предходното изречение.
Съобразно тази национална уредба,
трябва да се съобразят и правилата на чл. 168, б. „а“
от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 год. относно общата система на данъка върху добавената стойност, според
който, доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите
сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава-членка, в която
извършва тези сделки да приспадне следното от дължимия данък върху добавената
стойност, който то е задължено да плати: дължимия или платен ДДС в тази
държава-членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги,
извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице.
Съответно чл.176, §1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според който, Съветът
единодушно, по предложение на Комисията определя разхода, по отношение на който
ДДС не подлежи на приспадане. В никакъв случай данъкът върху добавената
стойност не подлежи на приспадане по отношение на разход, който не представлява
стриктно разход за стопанската дейност, като луксозни стоки, забавления или
развлечения.
Нито едно от въпросните писмени и гласни
доказателства по делото не съдържа, каквито и да е данни, които да основават
извод или дори само индиция, че автомобилите са ползвани по някакъв конкретен
начин от посочените лица за цели, които са извън осъществяване на търговската
дейност на дружеството – например туризъм, ваканции или други подобни. Това не
се и твърди от органа по приходите.
Независимо от всичко изложено до тук обаче, органа
по приходите е формирал извода, че посочените в ревизионният доклад автомобили
се ползва за лични нужди от управителя на дружеството и негови служители, само
и единствено въз основа на констатацията че са налице разминавания при
отразените в пътните листи километри и тези в протокола за ГТП, в рамките на
един календарен месец.
Въз основа на тези данни и данните в приобщените
по делото документи и извършените проверки в счетоводството на дружеството,
относно реализираните приходи от продажби, в приетото заключение по назначената
съдебно счетоводна експертиза, вещото лице е констатирало, че въпросните
автомобили са заприходени в дружеството, като дълготраен материален актив,
начислени са амортизации и същите са с нулева стойност.
С оглед данните по делото, съдът намира, че
движението на процесните осем автомобила е свързано с осъществяване на
стопанската дейност на дружеството във връзка с осъществяване на изпълнението
на представените по делото договори за дистрибуция и доставки.
Крайният извод при това положение е, че съобразно
данните съдържащи се приобщените по делото доказателства следва да се приеме,
че моторните превозни средства в случая са ползвани при извършване на
независимата икономическа дейност на дружеството, поради което не е налице
основание да се приеме, че са осъществени облагаеми доставки по смисъла на
чл.9, ал.3, т.1 и т.2 от ЗДДС. С оглед на изложеното и съдът намира, че в
случая, макар да е направил коректен и подробен анализ на разпоредбите на ЗКПО,
съответно ЗДДС, на практика при така установените факти и въз основа на изводи
относно ползването на автомобила за лични нужди и то изцяло, което последно
твърдение на приходната администрация впрочем, с оглед установената дейност и
организация на работата в дружеството и наличието на назначен персонал, който е
управлявал процесните автомобили, противоречи и на житейската логика, както и
без това да е подкрепено с конкретни доказателства, ревизиращият
административен орган неправилно е приложил материалния закон. Как е установено
в хода на ревизията твърдяното предоставяне за безвъзмездно ползване на
автомобилите на посочените лица за лични нужди в крайна сметка не става ясно.
Затова и доколкото не са били налице визираните в закона основания за
извършване на корекции на счетоводния финансов резултат по чл.54, ал.1 от ЗКПО
и оттам за установяване данък за довнасяне, респективно за определяне наличието
на доставка по чл.9, ал.3, т.1 от ЗДДС и съответно определяне дължимостта на
възстановен в повече ДДС с оспорения РА, то същият като незаконосъобразен
подлежи на отмяна.
При този изход на спора, жалбоподателя следва да
бъде осъден на основание чл.161, ал.1 от ДОПК да заплати на ответника направените
разноски по делото, които се формират от заплатената държавна такса в размер на
50.00 лв., възнаграждение за вещо лице в размер на 800.00 лв. и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 840.00 лв. Що се отнася до направените разноски за производството пред ВАС, то
същите са в размер на 1 000.00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и
67.85 лв. заплатена държавна такса за касационното производство. С оглед на
гореизложеното общият размер на направените разноски от жалбоподателят до този
момент са в размер на 2 757.85
Водим от гореизложеното и на основание чл.160, ал.1
и чл.161, ал.1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба
на „Стройкомплект - МД“ООД, представлявано от управителя Д.Х.Д. Ревизионен акт
№16002419003069-091-001/20.12.2018 год., с което са определени задължения за корпоративен данък за 2016 год. в размер на
1 442.06 и лихва в размер на 236.76 лв.; корпоративен данък за 2017 год. в
размер на 1 198.14 и лихва в размер на 75.22 лв.; ДДС за месец декември
2016 год. в размер 2 632.46 лв. и лихва в размер на 487.78 лв. и ДДС за месец
декември 2017 год. в размер 2 396.28 лв. и лихва в размер на 201.04 лв., потвърден
с Решение №143/11.03.2019 год. на
Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив при ЦУ на НАП, като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА Национална
агенция по приходите, гр. София представлявана от Изпълнителния директор Галя Димитрова да заплати на „Стройкомплект
- МД“ ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Д.Х.Д. и със седалище и
адрес на управление гр. Стара Загора, Търговски център К., ул.“Калояновско
шосе“№12 сумата от 2 757.85 /две хиляди седемстотин петдесет и седем лв. и 85
стотинки/, лв. представляваща направените разноски за двете инстанции.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на
страните.
Административен
съдия: