РЕШЕНИЕ
№ 3734
гр. София, 03.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20231110206320 по описа за 2023
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 58д и сл.
от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от В. И. И., ЕГН **********
срещу електронен фиш серия К № 6423788, издаден от СДВР, с който на
основание чл. 189, ал.4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 2 т. 3 от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение на чл. 21, ал. 2
вр. ал. 1 от ЗДвП.
С жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалвания
електронен фиш и се иска неговата отмяна. Твърди се, че превишението е
регистрирано извън зоната на ограничение, поради което нарушение не е
извършено. Твърди се, че в електронния фиш не е посочено кога е влязъл в
сила електронният фиш, обуславящ твърдяната повторност. Застъпва се
тезата, че атакуваният електронен фиш не съдържа посочване на законовите
разпоредби, които са били нарушени, тъй като разпоредбата на чл. 182, ал.4
ЗДвП е бланкетна, но не е била надлежно запълнена с посочване на това кое
нарушение по ал. 1 или ал. 2 е било извършено повторно. Претендира се
допуснато нарушение на процесуалните правила, изразило се в непосочване в
електронния фиш разпоредбите на чл. 189, ал. 6 и ал. 8 от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят В. И. И. редовно призован не се
1
явява и не се представлява.
Въззиваемата страна - СДВР, редовно призована, не изпраща
представител. В постъпили по делото писмени бележки от юрк. Алипиева се
аргументира законосъобразността на издадения електронен фиш и се прави
искане същият да бъде потвърден. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода
на делото писмени доказателства прие за установено следното от
фактическа страна
На 06.07.2018 г. в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, воден при Български институт по метрология под
номер В-46 била вписана видео-радарна система за наблюдение и регистрация
на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип Cordon М2 със срок на валидност до 13.06.2027 г. На
15.03.2022 г. средство за измерване от типа на горепосочения с фабричен
номер MD 1197 преминало последваща периодична проверка за техническа
изправност, за което бил съставен протокол от проверка № 09-СГ-
ИСИС/15.03.2022 г.
На 05.10.2022 г. в 11:41 часа по бул. „Европа” с посока на движение от
гр. Божурище към Околовръстния път на гр. София било управлявано
моторно превозно средство– товарен автомобил марка „Инфинити”, модел
„КХ 70” с рег. № , собственост на жалбоподателя В. И. И.. До бензиностанция
„Пит стоп” горепосоченото техническо средство - видео-радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на
регистрационни номера и комуникации тип Cordon М2 с фабричен номер MD
1197 заснела цитираното моторно превозно средство, като отчела скоростта
на движение на същото, а именно 74 км/ч., при ограничение на скоростта от
50 км/ч., въведено с пътен знак. Системата за контрол на скоростта била
позиционирана на пътното платно на бул. „Европа” до бензиностанция „Пит
стоп”, за което бил съставен протокол, като същата била в стационарен
режим на измерване и заснемала приближаващите се МПС.
След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от
техническото средство. Била извършена справка в централна база КАТ по
регистрационен номер на автомобила и бил установен неговия собственик –
В. И. И., ЕГН **********. Въз основа на горното бил издаден процесният
електронен фиш серия К № 6423788, с който на собственика на лекия
автомобил, с който било извършено нарушението – жалбоподателя В. И. И.
било наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева. В
електронния фиш било посочено, че разрешената скорост на движение била
50 км/ч., а установената скорост на автомобила - 71 км/ч., т.е. допуснато било
превишение на разрешената скорост с 21 км/ч., тъй като била отчетена
възможната техническа грешка при измерването. Електронният фиш бил
връчен на жалбоподателя на 14.04.2023 г.
Жалбоподателят В. И. И. не депозирал декларация по чл.189, ал.5 от
ЗДвП и не посочил лицето, което е управлявало гореописания автомобил на
процесните дата и час, а депозирал жалба срещу електронния фиш.
Изложената фактическа обстановка се установява от приетите по делото
2
писмени доказателства, а именно: справка за собственост на МПС,
извлечение от регистъра на БИМ за одобрените типове средства за измерване,
ведно с протокол за последваща проверка № 09-СГ-ИСИС/15.03.2022 г.,
протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на
скоростта на 05.10.2022 г., заповед за одобряване образец на електронен фиш,
справка „Картон на водача” за жалбоподателя, писмо от ОПП-СДВР, писмо
от директора на ОПУ- София, както и веществените доказателства -
фотоснимки.
Приложените по делото писмени доказателства са обективни,
достоверни и установяват релевантната по делото фактическа обстановка,
поради което съдът ги кредитира изцяло.
От представеното по делото извлечение от регистъра на БИМ за
одобрен тип средство за измерване и протокол № 09-СГ-ИСИС/15.03.2022 г.
за проверка на средството за измерване се установи, че процесната видео-
радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon М2
представлява одобрен тип средство за измерване, като конкретното
техническо средство, с което е установено нарушението /с фабричен № MD
1197/ е технически изправно, преминало е последваща проверка, като
допустимата грешка при отчитане на скоростта при полеви условия е +/- 3
км./час при измерена скорост до 100 км./час и +/- 3% при скорост над 100
км./час. Вещественото доказателство по делото – фотоснимка, приложена на
л. 6 от делото установява, че на процесната дата и място товарен автомобил
марка „Инфинити”, модел „КХ 70” с рег. № СВ0285КТ се е движил в заснетия
участък със скорост над максимално допустимата. На гърба на фотоснимката,
представяща заснетото МПС е посочено и мястото, на което е била монтирана
системата за видеоконтрол; същото се установява и от представения по
делото протокол за използване на автоматизирано техническо средство за
контрол на скоростта от 05.10.2022 г. Видно от приетата справка за
собственост към инкриминираната дата автомобилът, с който е било
извършено заснетото нарушение е бил собственост на жалбоподателят В. И.
И..
По отношение конкретно действащото ограничение на скоростта в
процесния участък по делото са налице противоречиви доказателства – в
писмото от директора на ОПУ е посочено, че ограничението на скоростта на
път I-8 в района на бензиностанция „Пит стоп” е 40 км./час, въведено с пътен
знак, в уверение на което е представена и фотоснимка на пътния знак. В
писмото обаче не е посочено към коя дата е актуално посоченото
ограничение. Същевременно в протокола за използване на автоматизирано
техническо средство за контрол на скоростта на 05.10.2022 г. е посочено, че
ограничението на скоростта в процесния участък е било 50 км./час, въведено
с пътен знак. При това противоречие съдът намира, че следва да отдаде
предпочитанието си на данните, съдържащи се в протокола, тъй като от една
страна същият отразява обстоятелствата към 05.10.2022 г., а в писмото от
ОПУ-София не е посочено дали същото ограничение е било валидно към
05.10.2022 г., а на следващо място ограничението от 50 км./час се явява в
полза на нарушителя.
Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът
3
направи следните изводи от правна страна:
Жалбата изхожда от процесуално легитимирано лице (наказаното
физическо лице), депозирана е в преклузивния срок по чл. 189, ал.8 от ЗДвП
(електронният фиш е връчен на жалбоподателя 14.04.2023 г., видно от
посоченото в писмото на ОПП-СДВР, а жалбата е подадена на 19.04.2023 г. )
и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, в който смисъл се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, но по съображения,
различни от изложените.
От събраните по делото доказателства се установи, че на
инкриминираната дата товарен автомобил марка „Инфинити”, модел „КХ 70”
с рег. № СВ0285КТ е бил управляван по бул. „Европа” с посока на движение
от гр. Божурище към Околовръстния път на гр. София със скорост от 71
км./час, което е с 21 км./час над максимално разрешената от 50 км./час, което
ограничение е било въведено с пътен знак В 26.
Възраженията на жалбоподателя досежно незапълването на бланкета по
чл. 182, ал.4 от ЗДвП са неоснователни, тъй като изрично е посочено, че
нарушението, което е извършено повторно е това по чл. 182, ал. 2 т. 3 от
ЗДвП. Не могат също така да се споделят възраженията, че правото на защита
на жалбоподателя е нарушено поради непосочване в електронния фиш на
разпоредбите на чл.189, ал. 6 и ал. 8 от ЗДвП. На първо място посочените
обстоятелства не са сред изрично визираните в разпоредбата на чл. 189, ал.4
от ЗДвП, указваща задължителните данни, които следва да съдържа
електронния фиш. Съгласно цитираната разпоредба електронният фиш
съдържа данни за териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното и заплащане.
Видно е, че законът не поставя изискване да се посочи възможността за
подаване на възражение срещу електронния фиш, нито срока и начина на
обжалването му. Впрочем очевидно е, че жалбоподателят е бил наясно с
правото си да обжалва електронния фиш, упражнил е това свое право, както
го е атакувал пред компетентния съд със срочно подадена жалба.
Съдът обаче намира, че при издаване на атакувания електронен фиш е
било допуснато съществено процесуално нарушение, което е довело до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя и представлява основание
за неговата отмяна.
В обстоятелствената част на електронния фиш, съдържаща описание на
извършеното нарушение е посочено, че заснетият автомобил е управляванс
превишена скорост в град София, по бул. „Европа” с посока на движение от
гр. Божурище към Околовръстен път и заснет до бензиностанция „Пит стоп”,
а малко по-надолу е описано, че ограничението на скоростта от 50 км./ч е
било въведено с пътен знак В-26 извън населено място и санкцията е
наложена на основание чл. 182, ал.4 вр. ал. 2, т. 4 от ЗДвП, предвиждащ
наказание за водачите, които превишат максималната скорост за движение
4
извън населено място. Изложеното представлява противоречие както във
фактическото описание на нарушението, така и противоречие между
фактическото описание на извършеното нарушение и правното основание за
налагане на наказанието, което съществено ограничава правото на защита на
жалбоподателя, понеже последният не може да разбере дали е наказан за
това, че е управлявал МПС с превишена скорост извън или в населено място.
Така направеното описание не само нарушава правото на защита на
наказаното лице, но и препятства съда да разбере, каква е била
действителната воля на наказващия орган при индивидуализацията на
мястото на извършване на нарушението – в населено място или извън
населено място. В приложения по делото протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система от 05.10.2022 г.,
длъжностното лице, съставило протокола също е отбелязало, че контролът се
е осъществявал в рамките на град София, тоест в населено място. За съда не
става ясно, защо тогава в електронния фиш, след като в началото е отбелязано
отчитане на скоростта в град София, то по-надолу се твърди деянието да е
било извършено извън рамките на населеното място и наказанието е
наложено за превишаване на скоростта извън населено място. Дори чрез
евентуално събиране на допълнителни доказателства, съдът да установи
абсолютно точно мястото на извършвания видеоконтрол, тоест дали е в
рамките на града или извън него, то това няма как да санира допуснатата в
издадения елекронен фиш неяснота, касаеща мястото на извършване на
нарушението. Дори и да се установи, че автомобилът е бил заснет извън
рамките на град София, то отново остава твърдението в електронния фиш
скоростта да е била превишена в града. Ако се установи пък, че нарушението
е било извършено в рамките на гр. София тогава пак остава второто
твърдение за превишаване на скоростта извън населеното място и наложената
санкция за превишена скорост извън населено място. Тази вътрешна
противоречивост на атакувания санкционен акт реално прави защитата
невъзможна, а допуснатото процесуално нарушение не може да бъде
отстранено в хода на съдебното производство и съставлява основание за
отмяна на атакувания електронен фиш на формално основание.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че атакуваният
електронен фиш е незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен.
При този изход на делото право на присъждане на разноски има
жалбоподателя, но доколкото такива не са претендирани, то не следва и да се
присъждат.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3 т.2 от
ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 108 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 6423788, издаден от СДВР, с
който на основание чл. 189, ал.4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 2 т. 3 от Закона за
движението по пътищата на жалбоподателя В. И. И., ЕГН ********** е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева
за нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
5
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6