Определение по дело №419/2019 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 декември 2019 г.
Съдия: Росица Стоянова Стоева
Дело: 20192000500419
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 27 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 647

 

09.12.2019 год.,  гр.Бургас

 

 

 

АПЕЛАТИВЕН СЪД - БУРГАС,     Гражданско  отделение

на       09        декември      2019  година

в закрито заседание в следния състав:

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МАНКОВА

                              ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА ЗЪБОВА-КОЧОВСКА

                                               РОСИЦА СТОЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия   Росица Стоева

ч.гр.дело №419/2019 г. по описа на Апелативен съд Б. ,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба на М. И. Р. , гр. С. против определение №731/01.11.2019 г. по в.гр.дело №447/2019 г. по описа на Сливенския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата му за спиране на производството по делото до изтичане на срока на мярката за защита от домашно насилие, взета с решение №85/25.01.2019 г. по гр.дело №6765/2019 г. по описа на СлРС, потвърдено с решение №39/13.03.2019 г. по в.гр.дело №116/2019 г. по описа на СлОС.

Жалбоподателя иска отмяна на определението, като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което производството по делото да бъде спряно. Твърди, че с отказа за спиране на делото и призоваването му в открито съдебно заседание съдът му вменява извършване на престъпление по чл.296 НК. Предвид влязлата в сила спрямо частния жалбоподател заповед за защита от домашно насилие и забрана за приближаване до въззиваемата по делото Р. Г. Т. , явяването му съвместно с нея в насроченото по делото открито съдебно заседание води до основание за ангажиране на наказателната му отговорност за неизпълнение на съдебното решение по гр.дело №6765/2019 г. по описа на СлРС, потвърдено с решение №39/13.03.2019 г. по в.гр.дело №116/2019 г. по описа на СлОС. Твърди, че е налице основание за преюдициално запитване до СЕС поради нарушение на чл.6 и чл.13 на ЕКПЧ, поради наличие на автоматично допускане на порок в процедурата за равнопоставеност от лица, упражняващи служебни функции. Твърди нарушение на правото му на справедлив процес, равенство на средствата, на състезателното начало и на личното му участие и публичност на производството.

Ответната страна, редовно уведомена, не изразява становище по частната жалба.

Бургаският апелативен съд, след като разгледа жалбата и делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, но против акт, неподлежащ на инстанционен контрол, поради което е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

Според действащата процесуална уредба, в частност разпоредбата на чл.274, ал.1 ГПК, е ограничен кръга на подлежащите на самостоятелно въззивно обжалване съдебни определения до две категории: 1/ преграждащите развитието на производството по делото и 2/ изрично предвидените от закона, като подлежащи на обжалване. Законосъобразността на определенията, които не подлежат на самостоятелно обжалване, подлежи на съдебен контрол при обжалване на постановеното по делото решение.

С обжалваното определение решаващия съд, при произнасяне по молба за спиране на производството по делото, я е намерил за неоснователна поради липса на предпоставките на чл.229, ал.1 ГПК. Допълнително е посочил, че опасенията на молителя за неравнопоставеност на страните са неоснователни, тъй като явяването в съда, който е обществена сграда, в която всеки може да защити своите права не би било нарушение на заповедта за защита, а освен това производството по делото не изисква задължително лично участие на страната, която може да упълномощи адвокат.

Така постановеното и обжалвано пред настоящата въззивна инстанция определение на първоинстанционния съд, с което се отказва спиране на производството, не отговаря на критериите за самостоятелно обжалване по чл.274, ал.1 ГПК, тъй като нито е преграждащо, нито обжалването му е изрично предвидено в процесуалния закон, а законосъобразността му би могла да бъде предмет на съдебен контрол при обжалване на бъдещото евентуално неблагоприятно за страната решение. Макар СлОС в определението си погрешно да е посочил, че акта му подлежи на обжалване, това не би могло да доведе до промяна на крайния извод на въззивния съд, изведен при позоваване на горе-цитираната процесуална норма.

При това положение частната жалба, като подадена срещу неподлежащ на инстанционен контрол съдебен акт е недопустима, не подлежи на разглеждане по същество, а образуваното въз основа на нея съдебно производство следва да се прекрати.

Мотивиран от изложеното, Апелативен съд - Б. :

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на М. И. Р. , гр. С., против определение №731/01.11.2019 г. по в.гр.дело № 447/2019 г. по описа на Сливенския окръжен съд.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д. №419/2019 г. по описа на БАС.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1/

 

 

2/