Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Гр. К., 14.05.2020 година

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесет и осми април  две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анна Донкова- Кутрова

 

с участието на секретаря Петя Василева, като разгледа АХД № 15 по описа на Карловски районен съд за 2020 година, докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 72 ал.4 от ЗМВР.

Производството е образувано по жалба на И.К.И., против Заповед за задържане на лице № 281зз-1/01.01.2020 г., издадена от М.Х. – полицейски инспектор към РУ-К. при ОД на МВР- П.. Оспорва законосъобразността на заповедта за задържане и моли за отмяната й. Счита, че същата е неправилна, незаконосъобразна, издадена в нарушение на приложимия материален и процесуален закон. Липсва изрично искане за разноски.

Ответникът счита жалбата изцяло за неоснователна. Счита, че с оглед фактическите обстоятелства, са били налице основанията за издаване на процесния акт. Представя се пълната преписка по издаване на оспорената заповед.

Р.п.К. взема становище за неоснователност на жалбата.

Предмет на оспорване е Заповед за задържане на лице № 281зз-1/01.01.2020, издадена от М.Х. – полицейски инспектор към РУ-К. при ОД на МВР- П.. С нея в 01.00ч. на основание чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР е разпоредено задържане за срок до 24 часа на лицето И.К.И., освободен в 23.40ч. на с.д. Като мотиви е посочено – за извършено престъпление  по чл. 131 ал. 1 т. 12 от НК, по БП 1/01.01.2020г. по описа н.Р.К. Представена е преписката по издаването й, съдържаща освен процесната заповед, декларации за разяснени права по чл. 72 ал. 5 от ЗМВР, протокол за личен обиск и разписка за дадени вещи и пари на задържано лице, отказано е от И.  извършването на медицински преглед.

От страна на оспорващия е представена епикриза от 02.01.2020г. с окончателна диагноза мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма. Представено е и  съдебномедицинско удостоверение № 11/04.01.2020г., според което при И. са установени болки в областта на окосмените части на главата и лицето, охлузване под формата на одраскване в областта на лявата половина на челото, болки в областта на врата и гръдния кош, както и сътресение на мозъка, които са му причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК. Механизма на причиняване на уврежданията е от действието на твърди тъпи или тъпоръбести предмети и отговарят на посоченото от освидетелствания в предварителните сведения.

По делото по искане на оспорващия е разпитана като свидетел О.Ш., от показанията на която се установява, че празнували посрещането на Новата 2020г. в заведение в гр. К.. След полунощ излезли пред ресторанта, за да гледат празничната заря. При прибирането им към ресторанта, следствие хвърлени пиратки, се включила аларма на автомобил, която стреснала оспорващия и той леко ударил същата, като й казал да млъкне. В този момент се появил непознат младеж, който попитал И. защо му удря колата, наричайки го смешник, след което посегнал и го ударил в главата. И., за да се предпази от по-нататъшни удари, също се присегнал към главата на непознания. В този момент около двамата се струпали непознати лица, които започнали да се бият и станал масов бой. Свидетелката успяла да издърпа оспорващия и да се приберат в заведението, малко след което при тях  пристигнали пострадалия и негов близък, който го попитал кой го е ударил, а младежът отговорил, че не знае. След това пристигнали още лица, които ги заплашили, че ако не си тръгнат, ще ги заколят. Затова си тръгнали, като докато били в автомобила още на мястото на инцидента, лицата започнали да удрят по автомобила, да се опитват да отварят вратите му и да ги заплашват със саморазправа.  Успели да тръгнат и се прибрали на адреса на майката на оспорващия в гр. К.. Малко по-късно пристигнали служители на полицията, които им казали, че ги викат като свидетели в Р.н.М.К. Доброволно се качили в полицейския автомобил, с който били откарани в полицията. Там свидетелката отишла да купи вода на И., тъй като не се чувствал добре. При завръщането си, свидетелката възприела, че е с белезници и й казал, че е задържан. Поискал на два пъти да звънне на адвокат, но му било отказано, поискал и медицинска помощ, след което на свидетелката било казано да напусне сградата, а И. останал задържан.

От показанията на свидетелите Л. и Д. се установява, че на процесната дата полагали дежурство, като били изпратени по сигнал за станало сбиване в гр. К.. От присъстващи на място лица, пострадалия и негови близки, разбрали, че е станало спречкване между оспорващия и пострадалия с размяна на обиди и удари, при което пострадалото момче получило порезна рана следствие удар с чаша от страна на И.. Отишли на адреса на който бил  оспорващия, открили го там и го завели в Р.н.М.К. заедно с приятелката му, както им било разпоредено. Още на място жалбоподателят не бил агресивен, а обяснил, че действително е станало спречкване и е ударил другото момче. Пред свидетеля Д.И. заявил, че има нараняване по ръцете, тъй като другото момче го е ухапало. След приключване на смяната писал докладна. Свидетелят П., служител в Р.н.М.К. потвърждава, че жалбоподателят е бил задържан във връзка със станало сбиване в гр. К.. Помагал при изготвяне на документацията за задържане, не помни съобщавал ли е И. за наранявания, нито забелязал ли е видими такива по него.

Според представени от РУ на МВР – К. материали по бързо производство № 1/2020г., същото е започнато на 01.01.2020г. за престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 12 вр. чл. 130 ал. 1 от НК. Бързото производство е започнато със следното действие по разследването – разпит на свидетел, извършен на 01.01.2020г. в 01.40ч.

Оспорващия не е привличан в качеството на обвиняем, а разпитан като свидетел на същата дата в 13.12ч.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Оспорването е направено от лице с правен интерес, което е адресат на заповедта, поради което оспорването е допустимо и следва да бъде разгледано по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, полицейски инспектор в Р.н.М.К. служебно известно на съда, качеството на полицейски орган на издателя на заповедта не е оспорено и от процесуалния представител на жалбоподателя и самия него, с оглед на което съдът приема, че издателят на заповедта е заемал качеството на полицейски орган и заемал посочената в заповедта длъжност към датата на издаването й.

Съгласно чл. 72 от ЗМВР в правомощието на полицейските органи е  да задържат в помещения за настаняване на задържани лица за срок до 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата, посочени в чл. 72 ал. 1 т. 1 - 7 от ЗМВР.

Задържането на основание чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, като за прилагане на нормата е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без дори да е необходимо да се уточнява характерът на престъплението.

В заповедта за задържане, съгласно изричната норма на чл. 74 ал. 2 т. 2 от ЗМВР, следва да са посочени фактическите и правни основания за задържането. В случая същата е издадена на правно основание чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, посочено в нея. Вписването в заповедта обаче единствено на правното основание за издаването й не изпълнява изискването на закона за мотивиране. В нея следва да се отрази и, че по отношение на нейния адресат към момента на задържането му са налице данни от категорията на посочените в нормата, като същите се отразят чрез описание на престъплението, фактическата обстановка на извършването му и участието на лицето в него. Това в случая не е налице - в процесната заповед не са вписани каквито и да е фактически основания за издаването, освен извършено престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 12 от НК по БП 1/01.01.2020г. по описа н.Р.н.М.К.

Констатираната липса на мотиви от фактическа страна не може да бъде запълнена с приложената по бързото производство докладна записка № УРИ 281 ЗМ1/06.01.2020г., изготвена от свидетеля Д.. Съгласно Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОС на гражданската колегия на ВС на РБ, мотивирането на административния акт задължително включва в себе си посочването на фактическите основания за издаване на акта. Чрез тях, както е посочил ВС се постигат две цели: довеждат се до знанието на страните съображенията, по които административният орган е издал или отказал да издаде искания акт и от друга страна, наличието на мотиви улеснява контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред по-горния административен орган и съда като „не съществуват пречки мотивите да бъдат изложени и допълнително, след издаването на административния акт, стига да се постигнат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране на индивидуалните административни актове и отказите за издаването на такива“. В случая дори и да се приеме, че докладна записка № УРИ 281 ЗМ- 1/06.01.2020г изпълва изискването на фактическите основания, непосочени при издаването на заповедта /макар, че същата не изхожда от издателя на акта, а и липсва препратка в заповедта към нея, разбираемо, предвид, че е съставена след издаването на заповедта/, то докладната записка не отговаря на първата от посочените от ОСГК на ВС цели – „да се доведе до знанието на страните съображенията, по които административният орган е издал или е отказал да издаде искания акт“. Докладната записка е последваща издаването на акта, не е доведена до знанието на оспорващия, а с нея се цели да бъде уведомен началника на РУ на МВР за взетото отношение по случая от полицейските служители. Тя няма за адресат задържаното лице, не е прилагана към административната преписка, нито  представена на съда като част от нея. Приобщена е шест дни след задържането към материалите по бързото производство, поради което не е станала известна на задържания нито към момента на задържането му, нито на по-късен етап, най-малко и поради качеството му на свидетел, на който не се предявяват материали от разследването, с нея същия е запознат едва след представянето й в настоящото производство. Като фактически основания за издаването на заповедта не може да се възприеме и препращането към БП № 1/01.01.2020г. и данните за образуването му, както и че се издава за целите на досъдебното производство, предвид, че същото е започнато на по-късен етап – 40 минути след издаването на заповедта с разпит на свидетел, в който дори не е посочен именно оспорващия като лицето, причинило увреждането, за което се води разследването. При това положение липсата на достатъчно описание в заповедта на фактическите основания за издаването й съставлява съществено нарушение на формата на акта, регламентирана в чл. 74 ал. 2 от ЗМВР и налага нейната отмяна(в този смисъл Решение № 12710/26.11.2015 г. по адм. д. № 15223/2014 г. на ВАС), независимо, че към момента на задържането са били събрани данни от полицейските служители за участие на оспорващия в сбиване, при което е имало пострадало лице.

На следващо място в случая не е доказано и наличие на съмнение за това, че оспорващият, ако не бъде задържан е можел да извърши престъпление, да се укрие или по друг начин да препятства или затрудни разследването, което съмнение да оправдава налагането на мярката. Участието му в скандала е било преустановено, при посещението от полицейските служители е бил спокоен, оказал им е съдействие, разказал е за станалото. Горното сочи на предприето налагане на мярката в нарушение на целта на закона и принципа за съразмерност по чл. 6 ал. 2 от АПК. Макар и в случая да се излага от полицейския орган каква е била основната цел за нейното налагане,  изясняване степента на телесната повреда на пострадалото лице, с оглед близостта на нараняването до сънната артерия и предстоящата му операция, същата не се обсъжда, предвид, че не е залегнала като мотиви в оспорвания акт.

С оглед изложеното, съдът намира, че оспореният административен акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Разноски не се претендират от оспорващия и не се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 предл. второ от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице с рег. № 281зз-1/01.01.2020 година, издадена от полицейски инспектор М.П.Х. при Районно управление *** към ОД на МВР П., с която на основание чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, е постановено задържането на И.К.И. ***, ЕГН **********, за срок до 24 часа.

Решението може да бъде обжалвано от страните с касационна жалба пред Административен съд П. в 14 - дневен срок от съобщаването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

П.В.