Р Е Ш Е Н И Е
№ 1717
гр. Пловдив, 09
август 2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд-
Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на осемнадесети юни, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Диана Караиванова, като разгледа
административно дело №614 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл.156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
“****” ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Н.К.” №49, ет.6, ап.31, ЕИК ****,
представлявано от адвокат К.Т.- пълномощник, обжалва Ревизионен акт (РА) с №Р-16001616005924-091-001 от 27.11.2018г., издаден
от Г.П.Й.- началник на сектор в Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната
агенция за приходите (НАП), възложила ревизията; и Г.Д.С.- главен инспектор по
приходите в ТД- Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, потвърден с Решение №95
от 15.02.2019г. на директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” (Д”ОДОП”), гр. Пловдив, при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който на
жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит по Закона за
данък върху добавената стойност (ЗДДС) в общ размер от 4 203,21 лв. и са
начислени законни лихви върху тази сума в общ размер от 2 187,96 лв.; допълнително
е установен данък по ЗДДС в общ размер от 7 314,78 лв. и са начислени законни
лихви върху тази сума в общ размер от 2 040,08 лв.; допълнително е
установен корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане
(ЗКПО) за 2014г. в размер от 35 164,83 лв. и са начислени законни лихви
върху тази сума в размер от 13 066,99 лв.
Претендира се отмяна
изцяло на акта поради незаконосъобразност. В писмени бележки с Вх.№10620 от 31.05.2019г.
(листи 3292-3293) е заявено искане за присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът- директор на
Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, гр. Пловдив, при ЦУ на
НАП, чрез юрисконсулт С.К.- пълномощник, изразява становище за неоснователност
на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за
възможността да встъпи в процеса, не се представлява и не изразява становище по
жалбата.
Жалбата е подадена при наличието на правен
интерес, след като е упражнено правото за обжалване на ревизионния акт по
административен, и в предвидения процесуален срок, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна
Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) с №Р-16001616005924-020-001
от 29.08.2016г. (листи 2952-2955) на П.И.Л.- началник на сектор в ТД- Пловдив
на НАП, е възложена ревизия на жалбоподателя относно задължения за корпоративен
данък по ЗКПО за периода 01.01.2012г. – 31.12.2015г., както и за задължения за
данък по данък по ЗДДС за периода 01.01.2012г. – 31.07.2016г. За ревизиращи органи
са определени Г.Д.С.- старши инспектор по приходите (ръководител на ревизията),
и П.З.К.- старши инспектор по приходите. Според нарочна разписка (лист 2953),
заповедта е връчена електронно на 31.08.2016г.
Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия
(ЗИЗВР) с №Р-16001616005924-020-002 от 28.11.2016г. (листи 2949-2950) на П.И.Л.-
началник на сектор при ТД- Пловдив на НАП, срокът на ревизията е продължен до
31.01.2017г., като ревизорите, ревизираните периоди и задължения не са променени.
Доказателствата по делото не позволяват формирането на извод за датата, на
която заповедта е получена от жалбоподателя.
Със ЗИЗВР с №Р-16001616005924-020-003 от 12.01.2017г.
(листи 2945-2948) на Б.С.П.- старши инспектор по приходите при ТД- Пловдив на
НАП, срокът на ревизията е продължен до 31.01.2017г., като ревизорите,
ревизираните периоди и задължения не са променени. Доказателствата по делото не
позволяват формирането на извод за датата, на която заповедта е получена от
жалбоподателя.
Със Заповед №Р-16001616005924-023-001 от
17.01.2017г. (лист 2943) на Б.С.П.- старши инспектор по приходите при ТД-
Пловдив на НАП, производството по извършване на ревизията е спряно. Доказателствата
по делото не позволяват формирането на извод за датата, на която заповедта е получена
от жалбоподателя.
Със Заповед с №Р-16001616005924-143-001 от 19.09.2017г. (листи
2940-2942) на Г.П.Й.- началник на сектор при ТД- Пловдив на НАП, ревизионното
производство е възобновено и за приключването му е определен срок до
29.09.2017г. Доказателствата по делото не позволяват формирането на извод за
датата, на която заповедта е получена от жалбоподателя.
Със ЗИЗВР с №Р-16001616005924-020-004 от 25.09.2017г.
(листи 2935-2937) на Г.П.Й.- началник на сектор при ТД- Пловдив на НАП, срокът
на ревизията е продължен до 29.03.2018г., като ревизорите, ревизираните периоди
и задължения не са променени. Доказателствата по делото не позволяват
формирането на извод за датата, на която заповедта е получена от жалбоподателя.
Според посочената заповед, същата се издава въз основа на Заповед за удължаване
на срока (ЗУС) с №Р-16001616005924-ЗИД-001 от 21.09.2017г. на изпълнителния
директор на НАП (неприложена по делото, но налична като електронен файл,
записан върху оптичен диск (CD, лист 19)).
Със ЗИЗВР с №Р-16001616005924-020-005 от 26.03.2018г.
(листи 2933-2934) на Г.П.Й.- началник на сектор при ТД- Пловдив на НАП, срокът
на ревизията е продължен до 28.09.2018г., като ревизорите, ревизираните периоди
и задължения не са променени. Доказателствата по делото не позволяват
формирането на извод за датата, на която заповедта е получена от жалбоподателя.
Според посочената заповед, същата се издава въз основа на ЗУС с
№Р-16001616005924-ЗИД-002 от 26.03.2018г. на изпълнителния директор на НАП
(неприложена по делото, но налична като електронен файл, записан върху оптичен
диск (CD, лист 19)).
Ревизионният доклад (РД) с
№Р-16001616005924-092-001 (листи 939-961) е изготвен на 12.10.2018г.,
респективно в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, и получен по електронна поща от
жалбоподателя на 15.10.2018г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по
електронен път в ИС “Контрол” (листи 934-937).
Против изготвения РД
постъпва възражение с Вх.№29266 от 13.11.2018г. (листи 441-448), както и
допълнително възражение с Вх.№30658 от 28.11.2018г. (листи 389-393), според
което допълнително възражение към същото се прилагат “нови доказателства”
(вероятно листи 393-439).
Ревизионният акт (листи 369-386), предмет на
настоящето производство, е издаден на 27.11.2018г. и получен по електронна поща
от жалбоподателя на 28.11.2018г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по
електронен път в ИС “Контрол” (лист 368).
По делото са приети върху оптичен носител (CD,
лист 19), файлове от програмен продукт, удостоверяващи валидността на
притежаваните електронни подписи от Г.П.Д., М.К.К., П.З.К.,
Г.Д.С., Г.П.Й., Б.С.П. и П.И.Л.;
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира ревизионното производство за проведено при липсата на съществени
нарушения на процесуалните правила.
По делото са приети заверени копия на Заповед
№РД-09-456 от 04.04.2016г. (листи 20-22), на Заповед №РД-09-1 от 03.01.2017г.
(листи 23-25), на Заповед №РД-09-21 от 10.01.2017г. (лист 26), на Заповед
№РД-09-1223 от 10.07.2017г. (лист 27), на Заповед №РД-09-363 от 01.03.2018г.
(листи 59-60), както и на Заповед №РД-09-1215 от 29.06.2018г. (листи 57-58) на териториалния
директор на ТД- Пловдив на НАП, според които заповеди на П.И.Л. и на
заместващата го при отсъствие С.А.Г.(и обратно), е делегирано правомощието да
издава заповеди за възлагане на ревизии; Б.С.П. е определена за издател на
заповеди за възлагане на ревизии на мястото на П.И.Л., а Г.П.Й. е определена да
приключи ревизионните производства, които е следвало да приключи Б.С.П.. Посочените
делегиране на правомощия, определяне на заместващ орган и определяне на орган
по приключване на ревизионни производства съдът намира за надлежно направени,
поради което процесният РА се явява издаден от компетентни
за целта органи.
В тази връзка следва да се посочи, че според
Тълкувателно решение (ТР) №5 от 13.12.2016г. по Тълкувателно дело №10/2016г. на
Върховния административен съд на Република България - ОСС от I и II колегия,
Ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013г. редакция на чл.119,
ал.2 от ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата
по чл.118, ал.2 от ДОПК, във връзка с чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП (Закон за
Националната агенция за приходите), не е нищожен.
На първо място, предмет на спора е допълнително
установен корпоративен данък по ЗКПО за 2014г. в размер от 35 164,83 лв. и
начислените законни лихви върху тази сума в размер от 13 066,99 лв.
В рамките на ревизията е установено, че за
отчетната 2014г. жалбоподателят подава годишна данъчна декларация (ГДД) по
чл.92 от ЗКПО, със счетоводен финансов резултат (СФР) положителен (печалба) в
размер от 22 668,16 лв.; всичко увеличения на СФР– 72,76 лв.; всичко
намаления на СФР- 7 543,18 лв.; данъчен финансов резултат (ДФР) положителен
(печалба) в размер от 15 197,74 лв.; деклариран корпоративен данък–
1 519,77 лв. (10%). Декларираният данък за внасяне (1 519,77 лв.) е
внесен изцяло на 24.03.2015г.
Основната икономическа дейност на дружеството жалбоподател
е търговия на едро с внесени от Република ** стоки– обувки, дрехи, спортни
стоки чанти и др. Закупената от ** стока преминава през митница * на
територията на Република **, след което се транспортира до Република България и
се продава на клиенти на жалбоподателя. Вносът се оформя на територията на **,
а впоследствие се извършват вътреобщностни доставки (ВОД)
към България, документирани с протоколи по чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС.
В рамките на ревизията жалбоподателят представя заверени
копия на инвойс фактури за покупката на стоки от *контрагент
(ДММТ ЕLEKTRONIK DIS TICARET INSAAT GIDA ITHALAT IHRACAT SANAYI VE TICARET LTD
SIRKETI) за периода от 01.01.2014г. до 31.05.2014г., придружени с разходни
касови ордери (РКО), с посочване в ордерите на данни за инвойс
фактура и нейната стойност в български лева. Представени са декларации от
турското дружество със следното съдържание: “с настоящото декларирам, че вашите задължения към нас за закупени през
2014г. стоки, формирани във фактури според следната декларация, вече са платени
към тази дата”.
За транспортирането на стоките са представени
заверени копия на турска и гръцка митническа декларация и международна
товарителница (ЧМР) за периода от 01.01.2014г. до 31.05.2014г., както и фактури
за извършен транспорт от превозвач “В.“ ООД, ЕИК ****. При извършен анализ на
съдържанието на съпътстващите доставките документи е прието за установено, че
са представени само първите страници на ЕАД (единен административен документ,
митническа декларация), издадени от *митническа администрация за износа на
стоките към Република **; в товарителницата като изпращач е посочен гръцкият
пълномощник на жалбоподателя и като получател “Т.Е.“ ЕООД с българския ДДС
номер, в инвойс фактурите, издадени от турския доставчик,
са посочени гръцки и български ДДС номер на “Т.Е.“ ЕООД.
Извършена е насрещна проверка на превозвача “В.“
ООД, в рамките на която е прието за установено, че са извършвани транспортни
курсове с маршрути: гр. И., ** – гр. С., ** – Република България, документирани
с по две ЧМР и по две фактури за двата етапа от транспорта. За първата отсечка
от транспорта – от ** до ** транспортът е за сметка на турската фирма и се заплаща
в брой, а от ** до България– за сметка на българското дружество и също се заплаща
в брой. Депозирани са писмени обяснения със съдържание, че понякога шофьорите,
назначени по трудови правоотношения във “В.“ ООД, са “пренасяли“ през границата
с ** парични суми в евро до разрешения максимум от 10 000,00 евро, които
били предназначени за разплащане на закупената стока от българското дружество
към турския му доставчик. Превозвачът не разполага с информация за лицата,
които участват в натоварването и разтоварването на стоките, тъй като стоките не
са придружавани от представител на българското дружество.
На основание чл.25 от Спогодба между Република България и Република **
за избягване на двойното данъчно облагане с данъци на доходите (СИДДО-**, ратифицирана със закон, приет от 37-о Народно
събрание на 21.09.1995г. - ДВ, бр.89 от 6.10.1995г. Издадена от Министерството
на финансите, обн., ДВ, бр.123 от 22.12.1997г., в
сила от 17.09.1997г.) до компетентните данъчни органи на ** са отправени запитвания
за извършване на проверка на турските контрагенти на “Т.Е.“ ЕООД, в частност ДММТ
ELEKTRONIK DIS TICARET INSAAT GIDA ITHALAT IHRACAT SANAYI VE TICARET LTD
SIRKETI. Първоначално е получен частичен отговор от данъчната администрация на **
с Вх.№04-01-2202#3 от 17.02.2017г. със следното съдържание: “В хода на извършваната в ** проверка е
установено, че турското дружество е учредено и започва да развива стопанска
дейност на 07.06.2012г. в гр. М., **. След като прехвърля данъчната си
регистрация в гр. К. на 18.03.2013г. дружеството продължава своята дейност до
30.07.2015г., когато данъчната му регистрация е прекратена от данъчната служба
в този град. Данъчните органи са приключили проверката на дружеството за
периода 2012г. – 2013г., но за периода 2014г. – 2015г. все още продължава и
след получаване на окончателния доклад по случая ще уведомят българските данъчни
власти“.
По-късно е получен окончателен отговор от данъчната
администрация на ** с Вх.№04-01-1860#3 от 18.09.2017г. със следното съдържание:
“... Турските данъчни власти са извършили проверка на счетоводни регистри и
друга търговска документация на дружеството, при която е установено, че турското
дружество фактически не е продало декларираните стоки на българското дружество “Т.Е.“
ЕООД и в тази връзка издадените счетоводни документи и направените декларации
от това дружество не отговарят на истината. Турската данъчна администрация не е
установила постъпили суми от българското дружество по сметките на турското дружество.
Данъчната регистрация на ДММТ е прекратена на 30.07.2015г. и турското дружество
не е извършвало дейност през 2016г. и не са извършени продажби към “Т.Е.“ ЕООД“.
С цел установяване реалността на доставката, от
българското дружество е изискано представянето на документи и писмени
обяснения, изчерпателно описани в искане за представяне на документи и писмени
обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) с Изх.№Р-16001616005924-040-004 от 08.05.2018г.,
посочено в РД (лист 944). Съгласно представените първични счетоводни документи
(инвойси), изчерпателно изброени в нарочна таблица в
РД (листи 944а-945), българското дружество е закупило от турския си контрагент
стоки на обща стойност от 351 648,25 лв. по общо 22 бр. инвойси, издадени в периода от 09.01.2014г. до 12.05.2014г.
На отделен ред във всеки инвойс са посочени
доставените артикули по количество и стойност- бебешки дрехи, колани от изкуствена
кожа, блузи, халат за баня, покривки за легло, панталони, рокли, якета плат, трико,
клин трикотажен, гащи, пластмасови закачалки, портмонета, спално бельо, ризи,
обувки, елеци, чехли, плат синтетика, шивашки материали, хавлиени кърпи и др.
Съгласно данните в представения дневник на сметка “304-Стоки”, закупените по инвойсите стоки са намерили отражение по дебита на сметката
за 2014г., като същата е с начално и крайно салдо от 0,00 лв., което означава,
че цялата закупена стока е реализирана към български клиенти в рамките на
годината.
За разплащанията по
доставките жалбоподателят представя копия на РКО, в които е посочено, че
дружеството е предоставило на лицата А.С.Ш., Т. А., И.Д.И.и Р.С.А. парични суми
в евро и левова равностойност, с уточнение по отношение на кой инвойс се извършва плащането. Не се представят доказателства
кой е получил плащането от името на турския доставчик, тъй като не са представени
съответните квитанции към РКО. Съгласно представената оборотна ведомост за
2014г., “Т.Е.“ ЕООД не води сметка каса в евро, а само каса в лева, поради
което може да се предположи, че паричните суми на лицата по РКО са предоставени
в български лева, но липсват доказателства за обменянето им в евро.
Ревизиращият екип формира извод, че в представените от турското дружество
декларации липсват данни кое лице и на коя дата е предоставило сумата,
съответно кое лице и на коя дата я е приело от името на доставчика, за да бъдат
кредитирани като квитанции за извършени разплащания в брой.
След извършен анализ на
всички събрани в рамките на ревизията доказателства, ревизорите приемат за
установено, че не може да се установи по несъмнен начин, че българското
дружество е придобило стоките именно по издадените инвойси
от турския си контрагент ДММТ, тъй като, съгласно отговора на турските данъчни
власти, това дружество не е продало стоките на българското ревизирано лице,
съответно българският контрагент се ползва от първични счетоводни документи с
невярно съдържание. Не са представени документи за извършени разплащания по
доставките, въз основа на които да бъде взета счетоводната операция дебит
сметка “401-Доставчици” срещу кредит сметка “501-Каса”, тъй като представените
декларации от турското дружество не са кредитирани като такива с достоверни
данни, а в РКО липсват доказателства за предаване на сумите от посочените в тях
физически лица на представители на доставчика. Част от разплащанията, по
твърденията на превозвача, са извършвани от негови шофьори, но отново липсват
доказателства за постъпването им при представител на доставчика.
Прието е за установено и наличието на непълноти и
несъответствия по отношение на извършваните транспортни курсове от гр. И. до
гр. С., тъй като не са представени данни турският доставчик да разполага с
търговски обект в гр. И., доколкото извършва дейността си в други населени
места – гр. М. и гр. К..
След извършен анализ на данните
по събраните в рамките на ревизията доказателства, е прието за установено, че
се касае за безвъзмездно придобити материални запаси (стоки), тъй като се
оспорва придобиването им именно от турското дружество, издало процесните инвойси. Съответно,
материалните запаси са придобити безвъзмездно и е налице извънреден приход,
който подлежи на облагане по реда на ЗКПО. Според счетоводните изисквания,
придобитите материални запаси следва да бъдат отразени като извънреден приход,
който да се обложи по реда на ЗКПО като част от нетната печалба за разглеждания
период (2014г.). Предвид приетото за установено от фактическа страна, на
основание чл.78 от ЗКПО се преобразува декларираният от жалбоподателя СФР за
годината, като същият се увеличава със сумата от общо 351 648,25 лв. Определен
е ДФР в размер от 366 845,99 лв. (351 648,25 лв. + 15 197,74
лв.), представляващ данъчна основа за облагане с корпоративен данък. Следващият
се корпоративен данък върху посочената данъчна основа е в размер от
36 684,60 лв. (10%). Тъй като за 2014г. е внесен корпоративен данък в
размер от 1 519,77 лв., то с оспорения РА на жалбоподателя допълнително е
начислен корпоративен данък в размер от 35 164,83 лв., върху която сума са
начислени законни лихви в размер от 13 066,99 лв. за периода 01.04.2015г.
– 27.11.2018г.
На второ място, предмет на
спора е отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в общ размер от
4 203,21 лв. по общо 6 броя данъчни фактури (листи 1082-1087), издадени от
“ЕЕШ” ЕООД, ЕИК ****, в периода 04.07.2012г. – 06.02.2013г.; с данъчна основа
(ДО) в общ размер от 21 016,10 лв. и предмет на доставките- различни
видове и количества дрехи, обувки, плат, шивашки материали, както следва: с
№712 от 04.07.2012г. (лист 1082, 1214), с №787 от 30.08.2012г. (лист 1084,
1215), с №1280 от 03.10.2013г. (лист 1085, 1209), с №1318 от 25.10.2013г. (лист
1083, 1210), с №1376 от 13.11.2013г. (лист 1086, 1202) и с №1421 от 06.12.2013г.
(лист 1087, 1194). Плащането по фактурите е извършено в брой, за което са
представени заверени копия на фискални бонове към копията на фактурите,
представени от жалбоподателя (листи 1194, 1202, 1209, 1210, 1214, 1215).
На прекия доставчик е
извършена насрещна проверка, за което е съставен Протокол за извършена насрещна
проверка (ПИНП) с №П-22221016056047-141-001 от 19.05.2016г. (листи 1061-1063). В
отговор на ИПДПОЗЛ с №П-22221016056047-040-002 от 05.04.2016г. (листи 1067-1068),
като приложение към писмени обяснения с Вх№10-53-03-1410
от 04.05.2016г. (лист 1080) на Г. Д.- управител на “ЕЕШ” ЕООД, са представени
заверени копия на процесните фактури, главна книга и
оборотна ведомост за 2012г. и 2013г., хронологични регистри на счетоводни
сметки, касова книга (аналитична за клиента), дневници за продажби за съответните
данъчни периоди, документи за ползване на склад под наем.
Извършена е повторна насрещна проверка на прекия доставчик,
за което е съставен ПИНП с №П-22221016170859-141-001 от 14.11.2016г. (листи
1005-1006). За нуждите на насрещната проверка е изготвено ИПДПОЗЛ с №
П-22221016170859-040-001 от 27.09.2016г. (листи 1009-1011), връчено по реда на
чл.32 от ДОПК, но от страна на прекия доставчик няма представен отговор.
За установяване реалността на доставките от жалбоподателя
също са изискани документи и писмени обяснения. В отговор на ИПДПОЗЛ с №П-16001615135197-040-001
(Изх.№70-00-8469) от 27.08.2015г. (листи 1126-1129), като приложение към писмо
с Вх.№70-00-8469 от 10.09.2015г. (лист 1131) от страна на Т. А.- управител на “Т.Е.”
ЕООД, по преписката постъпват писмени обяснения (лист 1130), както и множество
документи, описани в придружителното писмо (листи 1132-1215),
между които- копия на процесните фактури и извлечения
от счетоводните записвания на дружеството жалбоподател.
Според писмените обяснения на А., “Транспортът на стоките по сделките с “ЕЕШ“
ЕООД и “Т.Е.“ ЕООД е извършен с транспорт на клиентите на “Т.Е.” ЕООД, които са
получили стоката директно от складовата база на доставчика на “Т.Е.“ ЕООД “ЕЕШ”
ЕООД”.
Извършена е допълнителна проверка в
информационната система на НАП, при която е установено, че за част от периода
на процесните доставки (месец декември 2012г. – месец
септември 2013г.) прекият доставчик разполага с персонал от 16 лица, наети по
трудови правоотношения, на длъжности технически секретар, фактурист,
склададжия, чистач, носач, технически сътрудник и началник склад. Трудовите
правоотношения с всички наети лица са прекратени към 01.10.2013г. За 2012г. и
2013г. са подадени ГДД по ЗКПО за осъществяваната дейност- “търговия на едро с
облекла и обувки“, като регистрацията по ЗДДС е прекратена, считано от
11.07.2014г. През периода на доставките “ЕЕШ“ ЕООД не разполага със собствени
недвижими имоти и МПС. Същевременно, дружеството е въвело в експлоатация касов
апарат с № на фискалното устройство (ФУ) DT 414088 за “обект за търговия на
едро с други стоки, некласифицирани другаде“ в гр. С., ул. ЕП№ 22 на
19.01.2012г., като първоначално същото фискално устройство е регистрирано в “обект
за търговия на едро с текстил, облекла обувки (склад) в гр. Пловдив, ул. “КС“ №
34. Считано от 26.09.2013г. посоченото ФУ е регистрирано в обект склад на едро
в гр. С., ул. “В.Л.“ № 35а, който е и адрес на управление, считано от
17.09.2013г.
Прието е за установено, според справка в
Търговския регистър (ТР), че считано от 11.09.2013г. лицето А.Е.Л.продава
дружествените си дялове в “ЕЕШ“ ЕООД на Г.Й.Д., като е вписана и промяна в
седалището и адреса на управление на дружеството- от гр. Пловдив, ул. “Х.Т.“
№13 на гр. С., ул. “В.Л.“ №35а. При преглед на данните, отразени в процесните фактури, представени от страните по сделката, се
установяват различия, състоящи се в това, че във фактури с №712 от 04.07.2012г.
(лист 1082) и с №787 от 30.08.2012г. (лист 1084), представени от прекия
доставчик, като адрес на управление и МОЛ са посочени тези след вписване на
промяната на обстоятелствата в ТР, а в екземпляра, представен от получателя (листи
1214, 1215) са посочени адресът на управление и МОЛ преди вписването на
промяната на обстоятелствата в ТР.
Съгласно депозираните от жалбоподателя писмени
обяснения, транспортът на стоките, закупени по фактура с №1421 от
Въз основа на събраните в рамките на ревизията
доказателства е прието за установено, че липсват доказателства за направено приемо–предаването на стоките, както и техният транспорт от
склада на доставчика до жалбоподателя, съответно към неговите клиенти.
Предвид приетото за установено от фактическа
страна, на основание чл.70, ал.5, във връзка с чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1,
т.1, както и чл.6, ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя се отказва право на приспадане
на данъчен кредит по процесните 6 броя фактури в общ
размер от 4 203,21 лв.
На трето място, предмет на спора е допълнително
начислен ДДС за периода 01.01.2016г. – 28.02.2016г. в общ размер от
7 314,78 лв. на основание чл.86 от ЗДДС, предвид отразената в РД и РА констатация:
през ревизирания период дружеството внася стока от ** през митница Х. в **, на
територията на която е регистрирано за целите на ЗДДС с VIN EL998247681, след
което за своя сметка транспортира стоката до България и я продава на
територията на страната. Това означава, че за ревизираното лице е налице вътреобщностно придобиване (ВОП) по смисъла на чл.13, ал.3
от ЗДДС, според която норма, за възмездно ВОП се смята и получаването на стоки
на територията на страната от данъчно задължено лице, които ще се използват за
целите на неговата икономическа дейност, когато стоките са изпратени или
транспортирани от или за негова сметка от територията на друга държава членка,
в която лицето е регистрирано за целите на ДДС и където стоките са произведени,
извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени от него в рамките на
неговата икономическа дейност. Във връзка с това дружеството издава протоколи
по чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС и отразява получената стока в дневниците по чл.124
от закона като ВОП. За периода 01.01.2016г. – 28.02.2016г. са констатирани
несъответствия между декларираните ВОП на стоки от страна на “Т.Е.“ ЕООД и декларираните
данни от контрагента **** EOOD ** в размер на 18 700,00 евро (с левова
равностойност от 36 574,01 лв. при фиксиран курс лев/евро от 1,95583).
Установените различия произтичат от това, че в 11 броя от гръцките износни
декларации, изчерпателно посочени в таблица 2 от РД (лист 951), са включени и
разходи за транспорт, възлизащи на по 1 700,00 евро (с левова равностойност
от 3 324,91 лв.) за всяка доставка, с което е увеличена стойността на фактурите
за покупка на стоки от **. От страна на ревизираното лице посочената сума не е
включена в издадените протоколи по чл.117 от ЗДДС (изчерпателно изброени в нарочна
таблица в РД (листи 950а-951).
Транспортирането на стоките от натоварването им в
страната на износа- ** до територията на България е направено с едно превозно
средство, с превозвач “К.“ ООД, с междинно претоварване на територията на **
при условията на доставка FOB (Free On Board = франко борд. Тук продавачът поема
разноските по застраховането, превоза на стоката до отправното
пристанище/летище, където трябва да натовари стоката на борда на превозното
средство и да плати разноските във връзка с износа по освобождаването на
стоката за износ. Останалите разноски до местоназначението в държавата на
купувача се поемат от самия него.)
Транспортните разходи от територията на ** до
територията на ** не са включени в договорената цена на стоката, а
транспортните разходи от територията на ** до територията на България са за сметка
на жалбоподателя.
Ревизорите приемат за установено, че при
извършването на ВОП следва да бъде приложена разпоредбата на чл.64, ал.2 от ЗДДС, съгласно която данъчната основа при ВОП по чл.13, ал.3 е равна на данъчната
основа, формирана за целите на ВОД в държавата членка, от която стоките се
изпращат или транспортират. Това означава, че данъчната основа при процесните ВОП следва да се завиши със стойността на
транспортните разходи от по 1 700,00 евро на доставка. Така, за данъчен
период м. 01.2016г. са извършени 6 броя ВОП с разходи за транспорт на обща
стойност от 10 200,00 евро (с левова равностойност 19 949,46 лв.), а
за данъчен период м. 02.2016г. – 5 броя ВОП с разходи за транспорт на обща
стойност от 8 500,00 евро (с левова равностойност 16 624,55лв.).
Върху данъчната основа в общ размер на 36 574,01 лв. (19 949,46лв. +
16 624,55лв.) се начислява ДДС в общ размер от 7 314,78 лв.,
съответно в размер от 3 989,88 лв. за м. 01.2016г. и в размер от
3 324,90лв. за м. 02.2016г.
Като приложение към възражението против РД с Вх.№29266
от 13.11.2018г. (листи 441–449) повторно са представени представените при
ревизията инвойс фактури на турския доставчик ДММТ
ELEKTRONIK DIS TICARET INSAAT GIDA ITHALAT IHRACAT SANAYI VE TICARET LTD
SIRKETI, митническите декларации за износа на стоките от Република ** в
Република **, РКО за предоставени суми на различни физически лица за плащане на
стоки към турското дружество, фактури за извършена транспортна услуга от
превозвача “В.“ ООД от територията на ** до територията на България, декларации
за заплатени задължения от българския контрагент към турския доставчик (на
английски език, без надлежен превод на български език). Заедно с тези документи
е представена декларация от управителя на ДММТ ELEKTRONIK DIS TICARET INSAAT
GIDA ITHALAT IHRACAT SANAYI VE TICARET LTD SIRKETI Митхат
Демир на английски език, в превод на български език (листи 452-455), съгласно
съдържанието на която турската фирма е осъществявала през 2014г. търговия с
българската фирма “Т.Е.“ ЕООД, с ЕИК ****. Закупените стоки са платени чрез разсрочено
плащане и клиентът няма задължения към доставчика. Митническите процедури по
обмитяване на стоките са извършени в И. Х., И. ** – **, ** С., изходна митница **
и входна митница България.
Като приложение към “допълнителното възражение”
против РД с Вх.№30658 от 28.11.2018г. (листи 389–393) са представени
допълнително следните писмени доказателства: списък на клиенти със затруднени
плащания– данъчна служба за турското дружество доставчик ДММТ ELEKTRONIK DIS
TICARET INSAAT GIDA ITHALAT IHRACAT SANAYI VE TICARET LTD SIRKETI на турски
език, с надлежен превод на български език (листи 394–395), договори за продажба
на стоки на английски език, без надлежен превод на български език, със страни *фирма
и фирма “Т.Е.“, идентифицирана с гръцки и български VIN номер, както следва: с №01
от 07.01.2014г. (лист 396), с №03 от 14.01.2014г. (лист 400), с №04 от 04.02.2014г.
(лист 402), с №05 от 04.03.2014г. (лист 404), с №06 от 05.03.2014г. (лист 406),
с №07 от 11.03.2014г. (лист 408), с №08 от 15.03.2014г. (лист 410), с №09 от 18.03.2014г.
(лист 412), с №10 от 24.03.2014г. (лист 414), с №11 от 25.03.2014г. (лист 416),
с №12 от 01.04.2014г. (лист 418), с №13 от 05.04.2014г. (лист 420), с №14 от 08.04.2014г.
(лист 422), с №15 от 10.04.2014г. (лист 424), с №16 от 15.04.2014г. (лист 426),
с №17 от 19.04.2014г. (лист 428), с №18 от 24.04.2014г. (лист 430), с №19 от 30.04.2014г.
(лист 432), с №20 от 03.05.2014г. (лист 434), с №21 от 6.05.2014г. (лист 436) и
с №22 от 10.05.2014г. (лист 438).
Като приложение към жалбата против РА (листи
39-54), адресирана до ответника в производството, са представени отново
документите, представени с двете възражения против констатациите в РД, сред които
са налице такива на турски език, без надлежен превод на български език и на
английски език, без надлежен превод на български език. Допълнително е
представен документ от Главна дирекция по приходите в Република ** на турски
език, в надлежен превод на български език №2018/1241 от дата 26.11.2018г., съгласно
съдържанието на който ДММТ ELEKTRONIK DIS TICARET INSAAT GIDA ITHALAT IHRACAT
SANAYI VE TICARET LTD SIRKETI е регистриран в данъчна служба К – А с данъчен
идентификационен номер **** и действа като активен данъкоплатец в периода от
19.01.2010г. до 25.08.2016г. (листи 55-56).
В хода на съдебното производство са приети
следните писмени доказателства, в хронологичен ред: заверени копия на документи
във връзка с извършен обмен на информация с данъчната администрация на **
№ER-32/11437/15, описани в придружително писмо с Изх.№24-15-964#5/19 от
12.04.2019г. по описа на ЦУ на НАП (листи 2985-3039); счетоводни документи на “Т.Е.“
ЕООД, описани в молба с Вх.№9960 от 22.05.2019г. по описа на Административен
съд- Пловдив (листи 3096–3269), както и допълнително представени и неописани в
молбата: удостоверение Рег.№312р-9527 от 16.05.2019г., издадено от ОД на “МВР”-
Пазарджик за пътуванията извън пределите на Република България на Р.С.А. (листи
3270-3271); РКО с поредни номера от 17 до 24 за предоставени парични суми в
брой на лицето Р.С.А. от “Т.Е.“ ЕООД (листи 3272–3279); молба за обмен на информация
в съответствие с чл.25 от СИДДО-** с Изх.№ER-32/11437/15 от 19.02.2016г. на
английски език, с превод на български език (листи 3301-3305); молба за обмен на
информация в съответствие с чл.25 от СИДДО-** с Изх.№ER-32/11437/15 от
11.01.2017г. на английски език, с превод на български език (листи 3306-3308);
частичен отговор по молба за обмен на информация №ER-32/11437/15 от
19.02.2016г. на английски език, с превод на български език (листи 3309-3311).
За нуждите на съдебното производство по делото е
назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) с вещо лице А.Ж.С. и въпроси, подробно
формулирани в нарочна молба от процесуалния представител на жалбоподателя
(листи 2973-2975).
Също така, по делото са приети множество писмени
доказателства, представени от жалбоподателя и неоспорени от процесуалния
представител на ответника в проведеното по делото съдебно заседание на
27.05.2019г., въз основа на които е изготвено заключението по назначената ССЕ.
Според заключението на вещото лице С. (листи 3047-
090), прието неоспорено от страните и което съдът кредитира, като
безпристрастно и компетентно изготвено и съответстващо на останалите по делото
доказателства, са дадени следните отговори на поставените задачи:
- по задачи 1 – 4: всички процесни
инвойс фактури са осчетоводени, като съставените
счетоводни записвания са идентични – дебит сметка 304 Стоки срещу кредит сметка
401 Доставчици. Със закупените процесни стоки са
извършени последващи продажби, по тях е отразен приход, като са взети
счетоводни операции дебит сметка 411 Клиенти срещу кредит сметка 702 Приходи от
продажба на стоки. Последващите клиенти на “Т.Е.“
ЕООД са изчерпателно изброени в таблица на стр.16-18 от заключението (листи
3062-3064) Изписана е отчетната стойност на продадените стоки, което по
същество представлява разход по видове артикули и количества в таблица на стр.
18 – 32 от заключението (л. 3064 – 3078). При отписването на стоките като продадени
на съответната дата, са съставени счетоводни записвания по дебита на сметка 702
Приходи от продажба на стоки срещу кредита на сметка 304 Стоки със съответната
аналитична партида на стоката. По отношение стоките, закупени от доставчика “ЕЕШ“
ЕООД, по които на “Т.Е.“ ЕООД не е признато право на приспадане на данъчен
кредит също е констатирана последваща реализация. Последващите продажби с фактури
на клиентите са посочени в таблица на стр.33-34 от заключението (листи 3079-3080).
- по задача 5: Разплащанията по инвойс фактурите, издадени от турския доставчик са
извършени в брой, документирани с РКО, издадени на лицата А.С.Ш., Н.И.А., Т. А.,
И.Д.И.и Р.С.А. (таблица на стр.35 от заключението, лист 3081). По отношение на обвръзката на плащанията с транспортните документи вещото
лице е констатирало, че плащанията са извършвани на други дати, различни от
момента на закупуване на стоката. Плащанията по фактурите са извършвани на
по-късен етап от доставката. Моментът на изпращане на парични суми по описаните
в таблицата физически лица е възможно да няма връзка с конкретни доставки на “Т.Е.“
ЕООД от ** към България, а в този момент посочените в РКО лица да са пътували в
посока България – **. По делото са представени справки само за пътуванията на лицето
А.Ш.за периода от 01.01.2014г. до 31.05.2014г.
(таблица на стр.36 от заключението, лист 3082).
- по задачи 6 - 7: Вещото лице е изготвило таблица
с подневно салдо на паричните средства на „Т.Е.“ ЕООД
по сметка 501 Каса за цялата година (стр.36-42 от заключението, листи 3082-3088).
Съгласно движението на парични средства, на датите на плащанията към турския
доставчик в касата на българския контрагент е имало налични парични средства.
Изброените в задача 5 РКО са осчетоводени във вторичните счетоводни регистри на
жалбоподателя като са взети счетоводни операции дебит сметка 401 Доставчици срещу
кредит сметка 501 Каса в лева със съответни парични суми (таблица на стр.43, лист
3089).
- по задача 8: При проверката на документите по
делото и в счетоводството на жалбоподателя вещото лице е констатирало, че са
заведени необходимите хронологични и аналитични регистри, необходими за
установяване на съставени счетоводни статии по отношение на проверените
доставки. Създадени са аналитични регистри и са заведени стоките по видове,
количества и единични цени. Осчетоводените документи отговарят на първичните
документи с техните реквизити. Процесните сделки са
заведени в регистрите на дружеството, по последващите продажби е отразен
приход, съответно е отразен разход за отчетна стойност на продадените стоки. По
отношение на проверените сделки счетоводството на “Т.Е.“ ЕООД е водено редовно.
В съдебното заседание на 27.05.2019г. са
депозирани показанията на свидетелите Т.П.А., управител на “Т.Е.“ ЕООД, които
представляват по съществото си обяснения от страната за обстоятелства по делото
по смисъла на чл.176, ал.1 и чл.177, ал.1, т.2 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК), във връзка с §2 от ДР на ДОПК и Р.С.А., работил в предприятието
на “Т.Е.“ ЕООД през 2014г. – 2015г.
Според обясненията на Т. А. (листи 3290а-3201): “Аз
съм управител на дружеството “Т.Е.“ ЕООД. Фирма “****“ ЕООД от 2014 се занимава
с внос на стоки и карго товари от **. Начинът на
работа е следният: клиенти от България, които имат магазини, пътуват за **, където
поръчват стока на турски фирми, която харесват. С турските фирми има български
фирми, които имат договорни отношения, както в случая с мен. Имат складове в И.
по паркинги. Това са над 100 склада с различни турски фирми и български
представители като мен. При товарене на стоката за България, която клиентите
поръчват, наши работници също присъстват и преглеждат стоката по вид, брой,
търговска марка и количество. Тирът, след като се напълни от турската фирма, се
извършва износ на вътрешна турска митница. Документите на представителите на
българската фирма са наблюдавани от вътрешна митница, където се пломбира К..
Представят се определени документи за споразумение между ** и България, ** и **,
за признаване на АТР документ да не се плаща мито, които се представят на всяка
митница. Тирът тръгва с ТИР карнет, който да гарантира товара. Оттам тирът
минава през 6 митници през **. В ** в гр. С. се извършва митнически контрол на
митницата от страна на митницата по режим 4200, който митнически режим ни
задължава ДДС да бъде платен в България. След като тирът пристигне в България,
оттук го продаваме на клиентите, които са поръчали стока. Издаваме им фактури
след като си вземат стоката и те правят плащане. След като са събрани парите,
се изпращат от нашата фирма на турската фирма. Парите се пращат по работници
или по шофьори. За сумата се издава фактура или касов ордер. От ** като са събрани
4-6 тира българската фирма получава декларация от турска страна, че са платени
тировете със стоката. Това е начинът на работа. През 2014г. и средата на 2015г.
с фирма “ДММТ“ имахме отношения. Към фирмата всичко е платено. Представени са
декларации, има ги както в счетоводството, така и по делото”.
Според обясненията на свидетеляА.
(лист 3291): “В “Т.Е.“ през 2014-2015г. съм работил като общ работник.
Работата ми е да проверявам стоката в ** - дали има съответната марка, дали в
бройката и килограми има съответствие. Всяка седмица в ** пътувам с тировете.
През този период съм носил в ** суми в лева, на границата ги обръщаме във
валута. На ** ги даваме, на човек с име А., и в една книга се подписвам за
сумата. Шофьорите носят също такива пари и в книгата се подписват. През
2014г.-2015г. бях общ работник в дружество “Т.Е.“ ЕООД, като част от трудовите
ми задължения е да пътувам периодично в **. Турската фирма има склад там. Стоката
е на турската фирма. Стоката за клиентите - аз броя стоката, гледам марката на
марковите стоки, меря на кантар. На паркинга, където е складът е моето работно
място – това е в И., “Е.П.“, там ми е работното място. Всяка седмица по 2-3
дена съм там. С тировете пътувах, за да отида да работя в И.. Постоянно е така
– в неделя вечерта тръгваме от Пловдив и отивам в **. Там моята работа е да
преброя стоката, да установя марката на марковите стоки, да я претегля и опаковам.
Това е за сметка на фирма “Т.Е.“. След това обратно се връщам с автобуса. Парите
само понякога ги носех аз. След като платя на ръка, турският бизнесмен не ми
даваше фактура, а се подписвах в книга, че съм дал парите”.
При така установеното от фактическа страна,
настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:
І. По отношение преобразуването на декларирания
СФР за 2014г. на основание чл.78 от ЗКПО със сумата в размер на 351 648,25
лв. и допълнително установения корпоративен данък в размер от 35 164,83
лв.
Според разпоредбата на чл.78 от ЗКПО, при определяне на ДФР счетоводният
финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е
следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен
акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице. Когато впоследствие във
връзка със стопанска операция по изречение първо бъдат отчетени счетоводни
приходи и разходи, последните не се признават за данъчни цели.
Жалбоподателят
обосновава защитната си теза с обстоятелството, че на територията на България
са постъпили стоки, закупени от **, първоначално предмет на износ към ** по
гръцки VIN номер на “Т.Е.“ ЕООД, след това – на ВОД към България, където са
продадени на последващи клиенти. Сделките с турския контрагент са придружавани
от инвойс фактури, в които са посочени количествата
стоки и единичните им цени. Не е възможно да липсват закупени стоки, тъй като
същите са натоварени на транспортни средства на превозвача “В.“ ООД в гр. И.,
транспортирани са до гр. С. и при това транспортното средство е преминало през
изходна митница в ** и входна митница в **, където е извършена проверка на
придружаващите стоката документи, включително ЧМР. След пристигането на стоката
в България същата е продадена на български клиенти, като при продажбата е
отчетен приход, а отчетната стойност на стоките е изписана като разход. Липсва
логика да бъде признат веднъж приходът от продажба на стоките, след това
повторно да бъде увеличен СФР със сумата на отчетната стойност, тъй като липсата
на доставка от определен доставчик е предмет на облагане само с косвен данък.
Настоящият съдебен
състав намира изложените твърдения на жалбоподателя за неоснователни. Правилно
ревизиращият екип и горестоящият административен орган приемат, че от страна на
жалбоподателя не е доказано, че придобива стоката именно от турския си
контрагент, издател на фактурите, през периода месец януари – месец май 2014г.
включително, тъй като съгласно отговора на турските компетентни власти при
проверка на търговска и друга документация на дружеството ДММТ не са осъществени
сделки с българското дружество “Т.Е.“ ЕООД, съответно по сметките не са
постъпили заплатени суми. В случая, отговорът на турската данъчна администрация
от 18.09.2017г. (наименован “окончателен“) има характер на официален документ,
тъй като е получен при надлежно проведен обмен на информация, съгласно чл.25 от
СИДДО-**. Жалбоподателят излага твърдения, че е извършен неточен превод от
английски език на български език, като представя декларация от турското дружество,
съгласно съдържанието на която оспорените сделки са извършени през 2014г., когато
между двете дружества са съществували търговски взаимоотношения. Представени са
и документи от турската данъчна администрация, съгласно съдържанието на които ДММТ
е регистриран през 2010г. и е активен данъкоплатец до 2016г., т.е. след извършване
на сделките и е включен в списък на клиенти
със затруднени плащания. Според съдържанието на тези документи, сделките между
двете дружества са извършени именно по описания начин – чрез осъществен контакт
на паркинг в гр. И. (“Е.П.“ съгласно обясненията на свидетеляА.),
където турското дружество имало склад и откъдето стоката е натоварена на
транспортно средство на превозвач и транспортирана първоначално до **, след
това до България.
При анализ на събраните по делото доказателства
съдът намира, че не е доказано твърдението, че сделките са осъществени именно
по начина, описан в обясненията на управителя на “Т.Е.“ ЕООД Т. А. и на свидетеляА.. Съгласно същите обяснения, обикновено на
мястото на извършване на дейност от турските дружества (обикновено склад на
паркинг в гр. И.) има “представителство“ и нейната фирма, която действа по
поръчка на български клиенти и извършва проучвания относно турска фирма, която
предлага стоки на определени марки, на цени изгодни на клиента. След “намирането“
на “поръчаните“ стоки се сключва договор между “Т.Е.“ ЕООД и в случая ** ДММТ за всяка доставка и
се издава инвойс, в който се посочват на отделни
редове закупените стоки като вид и количество. След това стоката се предава на
превозвача “В.“ ООД, за което се съставя ЧМР за превоз от ** до ** и второ ЧМР
за превоз от ** до България. Разплащането се извършва разсрочено, като най-напред
се посочват дължимите суми от турското дружество, след това се издава РКО от
нейната фирма и обикновено парите “се носят“ в брой от представител/служител на
българското дружество или шофьор на превозвач, обменят се в евро на границата и
се предават на турския продавач. Обикновено разплащанията не се извършват на
датите на издаване на инвойсите, тъй като най-напред
се “чака“ разплащане от българския клиент, след това се извършва плащане към
турския контрагент и плащането се извършва при пътуване на служител на българското
дружество или шофьор към **. При предаване на парите българското физическо лице,
на името на което е издаден РКО, се подписва “в някаква книга“, предоставена му
от турския доставчик, който издава и декларация, че българското дружество няма
задължение към него.
Съдът намира, че между
страните по делото не е спорно обстоятелството, че стоките по процесните инвойси са намерили
отражение по дебита на счетоводна сметка 304 и в последствие са предмет на
последваща реализация към клиенти. Това се потвърждава и от началните и крайни
нулеви салда на материалната сметка, което означава, че цялата закупена през
годината стока е реализирана на вътрешния пазар. Същевременно обаче, не са
ангажирани несъмнени доказателства относно покупката на стоките с отчетна стойност
именно от турския контрагент, както и разплащането на доставките. В този
смисъл, жалбоподателят ангажира доказателства от турската данъчна администрация
само за обстоятелствата, че турското дружество ДММТ има непрекратена данъчна
регистрация до 2016г. и е включено в списъка с просрочени задължения.
Представен е и образец от подписа на управителя му, както и документи на
английски език и на турски език, без надлежен превод на български език, от
съдържанието на които не може да се направи извод за регулярна търговска
дейност между българското и турското дружество през първото полугодие на 2014г.
Неподкрепени с каквито и
да било доказателства са и твърденията за извършени плащания към турския
контрагент в брой, документирани с РКО и декларации за изплатени задължения. В
случая, това са частни документи, които се ползват само с формална
доказателствена сила и следва да бъдат обсъдени заедно с останалите събрани по
делото доказателства. Съгласно заключението на вещото лице, на датите, на които
са издадени РКО “Т.Е.“ ЕООД разполага с достатъчно парични средства по сметка
501 Каса, но това обстоятелство не е спорно по делото и е в съответствие с
обясненията на управителката А., съгласно съдържанието на които плащанията по
доставките са разсрочени, т.е. следват датите на издаване на инвойсите, тъй като са последващи плащанията на българските
клиенти. Същевременно обаче, РКО не са придружени от квитанции и други съпътстващи
документи, които да носят подпис на турския контрагент, за да бъде прието, че
плащанията са получени от негов представител. Не са подкрепени от други
доказателства по делото и обясненията на свидетеляА.,
че при предаване на парите предаващото ги лице “се подписва в книга, предоставена
от турското дружество“. При наличие на отговор от турските компетентни органи,
че в търговската и друга документация на ДММТ липсват данни за осъществени
сделки с българското дружество “Т.Е.“ ЕООД свидетелските обяснения са изолирани
и не кореспондират с останалия доказателствен материал и следва да бъдат
преценени и с оглед обстоятелството, че произхождат от лице, пряко заинтересовано
от изхода на делото. Правилни са констатациите в процесните
РД и РА, както и в решението на ответника по делото, че съгласно данните в РКО
са предоставени парични средства в брой от касата на “Т.Е.“ ЕООД на различни физически
лица, за които не е ясно в какво качество са ги получили– командировани ли са в
**, във връзка с извършваната от тях работа, или са подотчетни лица, т.е.
получили са парични суми за определени разплащания, за които впоследствие
следва да представят отчет. Според обясненията на свидетеляА.,
служебните му задължения са свързани с непрекъснати пътувания до ** за
преглеждане и премерване на стока и натоварването й на транспортни средства, но
от страна на дружеството не е представено нито една командировъчна заповед във
връзка с изпълнение на служебни задължения извън обичайното място на работа.
Наред с това, се посочва, че доставките се извършват “на множество паркинги в
гр. И., на които турските фирми имат складови бази“, което отново не е подкрепено
с доказателства. Налице е отговор от компетентните турски органи за мястото на
регистрация на турското дружество, което е различно от гр. И., съответно не са
представени доказателства, че същото има база на паркинг “Е.П.“. Съгласно
констатациите в заключението на вещото лице, на датите на издаване на част от
РКО– 21.03.2014г., 17.04.2014г., 30.04.2014г., 16.05.2014г. и 23.05.2014г. са
отразени пътувания само на лицето А.Ш., което е преминало през ГКПП **** с автомобил
марка В., с Рег.№****, като за свидетеляА. не са
представени доказателства за пътувания в ** на дати на издаване на РКО. Това дава
основание на вещото лице да направи предположение, че на определено лице, в
някакво качество, от “Т.Е.“ ЕООД се предоставят определени парични суми (посочени
са в български лева и евро), които са предназначени за заплащане на стока,
закупена от турската фирма ДММТ. Налице са само и единствено неподкрепени с
други доказателства твърдения на свидетеляА., че
парите се предоставят на лице с малко име М. (най-вероятно се има предвид представителят
на турския контрагент), като при предоставянето им само лицето по РКО се подписва
“в книга“. Правилно е прието, че след като на определени физически лица се
предоставят парични средства в значителни размери (но винаги по минималния размер
от 10 000,00 евро, които да подлежат на деклариране), най-малкото е необходимо
да бъде представен отчет за тези парични средства, включително под формата на
двустранно подписан документ. В настоящия случай, българско физическо лице
пренася през границата с ** значителни парични средства, въз основа на РКО, който
е първичен документ за изплащането им от касата на платеца, като паричните
средства са в български лева, тъй като “Т.Е.“ ЕООД няма заведена счетоводна
сметка на парични средства в чуждестранна валута. Не са представени и документи
за закупуването на евро в България, като съгласно обяснението на свидетеля това
се извършва на границата с **, за което отново не се представят доказателства.
Впоследствие, представител на турското дружество издава декларация, в която
твърди изгодни за себе си обстоятелства– получено плащане за продадена стока,
която отново е изолиран от останалите събрани по делото документ и която не е
подкрепена най-малкото с извлечение от т.нар. “книга“, в която се подписват
предалите от името на българското дружество парични средства лица.
Правилно е прието, че
съгласно представените документи, в това число и РКО, с непопълнени реквизити и
декларативни твърдения не може да се докаже, че стоката, която е заведена по
материална сметка на жалбоподателя през 2014г. е закупена именно от турския му
контрагент. В случая, фактурата за придобиване на стоките може да обоснове извод
за липса на документална обоснованост при осчетоводяване на покупната цена на
стоките, но не и при отписване на балансовата стойност им стойност при
последващата им продажба. Твърденията, че ненамирането на доставчик и непредставянето
на изискани от него доказателства за фактическо извършване на доставка имат
отношение само към облагането с косвен данък са неоснователни, доколкото в счетоводството
на жалбоподателя е отчетен едновременно приход от продажбата на стоки и разход
под формата на отписване на отчетната стойност на закупените стоки по фактури,
които не документират коректни и действителни стопански операции. За целите на
облагането с пряк данък следва за данъчни цели да бъдат елиминирани изцяло
резултатите от такива сделки, при които са използвани документи за закупуване
на стоки от конкретен доставчик, който фактически не ги и осъществил.
На следващо място,
правилно е прието от ревизиращите органи по приходите и горестоящия административен
орган, че не се оспорва наличието на закупена от жалбоподателя стока, която в
последствие е продадена на негови клиенти, а дали тази стока е закупена именно
от турското дружество, издател на процесните инвойси. Доколкото при установен по надлежен ред факт чрез
официален документ, че стоките не са придобити именно от турския контрагент ДММТ,
жалбоподателят не разполага с първични счетоводни документи, въз основа на
които да извърши счетоводните записвания по придобиването на стоките по материална
сметка “304-Стоки”, от която в последствие да отпише на разход отчетната им
стойност, въз основа на фактура за продажба на последващ клиент. В този смисъл,
констатациите в заключението на вещото лице за отразени приходи от продажба на
стоки към клиенти на жалбоподателя, изчерпателно посочени в таблица на листи 3062-3064,
което означава, че следва да бъде отписана на разход и отчетната стойност на
закупените стоки, предвид принципа на съпоставимост на приходите и разходите,
са принципно правилни, но не са съобразени със спецификата на настоящия случай.
В конкретния случай, при условие, че жалбоподателят не разполага с първичен
счетоводен документ с достоверни данни и други доказателства за осъществена
между него и неговия турски контрагент доставка на стоки, включително доказано
разплащане по нея, не може да се приеме, че в материалната сметка 304 са заприходени стоки на стойността по процесните
инвойси в общ размер от 351 648,25 лв. Това
означава, че тази стойност не е документално доказана, съответно, че стоките са
придобити безвъзмездно, т.е. са с нулева покупна стойност и представляват
извънреден приход, който не е осчетоводен в СФР за годината, макар да са налице
условията на Счетоводен стандарт (СС) 18 и Общите разпоредби от Националните
счетоводни стандарти (НСС). Съгласно легалната дефиниция “приход“ е и
нарастването на икономическата изгода на предприятието през отчетния период под
формата на активи или намаляване на пасивите, което води до нарастване на
собствения капитал, в следствие извършваната от него икономическа дейност.
Съгласно счетоводния
принцип на текущо начисляване по чл.4, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството (ЗСч,
отм., действал през процесния период) приходите и
разходите, произтичащи от сделки и събития, се начисляват към момента на
тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на
паричните средства или техните еквиваленти и се включват във финансовите отчети
за периода, за който се отнасят. От това следва, че правилно е извършено
увеличение на декларирания СФР за 2014г. на основание чл.78 от ЗКПО със сумата
в размер на 351 648,25 лв., представляваща извънреден приход от
безвъзмездно придобити материални запаси (стоки), които през същата година са
продадени на клиенти на жалбоподателя. Правилно е определен допълнително корпоративен
данък в размер от 35 164,83 лв., както и законните лихви върху тази сума.
ІІ. По отношение на
отказаното право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в общ размер от
4 203,21 лв., настоящият състав на съда намира за неоснователна жалбата и
в тази и част. Защитната теза на жалбоподателя, подобно на тази относно закупените
от турския доставчик стоки, се концентрира около обстоятелството, че доставчикът
му е разполагал с кадрова обезпеченост за извършване на доставките, тъй като е
имал назначени лица по трудови правоотношения на съответните длъжности и с материална
обезпеченост, тъй като е ползвал наети складови помещения. Съгласно счетоводната
отчетност на жалбоподателя, всички закупени от този доставчик стоки са продадени
на негови клиенти (посочени в табличен вид на листи 3079-3080 от заключението
на вещото лице) като срещу изписана отчетна стойност на продадените стоки в размер
от 19 375,10 лв. е реализиран приход на обща стойност от 22 945,22 лв.
По делото не са спорни
обстоятелствата, че жалбоподателят е продал на свои клиенти стоки от вида на
закупените от доставчика, като фактурите за покупка и фактурите за продажба са
в близки дати на издаване, с изключение на извършените продажби на стоки по процесната фактура №1421 от 06.12.2013г., които са
извършени на 18.12.2013г. Не е спорно и обстоятелството, че към датата на процесните фактури, с изключение на тези, издадени след м.
10.2013г. доставчикът разполага с персонал, назначен по трудови правоотношения
и е имал регистрирано ФУ на обекти складове в гр. Пловдив и гр. С..
Ревизиращите органи оспорват фактическото осъществяване на доставките именно от
издателя на фактурите, като са изложили аргументи за неидентичност на двата
екземпляра на процесните фактури с №712 от 04.07.2012г. и с №787 от 30.08.2012г. при
доставчика и получателя, липса на доказателства за произхода на стоките при
доставчика и липса на доказателства за приемо-предаване
на стоките между доставчика и жалбоподателя.
Съдът намира, че по делото е ангажирано
изготвянето на заключение по ССЕ, което да направи обвръзка
между покупните и продажните фактури на жалбоподателя, като отново е поддържана
защитната теза, че не могат да бъдат извършени последващи доставки на стоки,
ако жалбоподателят не ги е придобил в един по-ранен момент. В тази връзка,
следва да бъде отбелязано, че по делото са представени доказателства за кадрова
обезпеченост на доставчика за извършване доставки на стоки, но само за периода
до м. 10.2013г., когато са прекратени трудовите правоотношения на лицата. Същевременно,
предвид констатираните различия в екземплярите на процесните
фактури, издадени през данъчни периоди мм. 07 и 08.2012г. при доставчика и
получателя, не може да се приеме, че получателят разполага с данъчен документ
по чл.71, т.1 от ЗДДС, с надлежно попълнени реквизити по отношение на
доставчика. Действително е възможно да е допусната техническа неточност при
представяне от доставчика на изисканите документи, включително процесните фактури, но не се излагат никакви твърдения в
тази връзка.
На следващо място, не са представени каквито и да
било доказателства за приемо-предаване на стоките
между доставчика и получателя по доставките, както и за транспортирането им,
доколкото се касае за родово определени вещи по чл.24, ал.2 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД), тъй като не са представени каквито и да било
съпътстващи доставката документи. Не са представени и доказателства за транспортирането
на стоките, тъй като са изложени само декларативни твърдения за извършен транспорт
от последващите клиенти на жалбоподателя. В тази връзка, настоящият съдебен
състав намира, че доколкото са налице твърдения за транспортиране на стоката от
последващите клиенти на жалбоподателя от склада на неговия доставчик може да се
направи предположение, че “Т.Е.“ ЕООД само е извършвало посредническа услуга,
доколкото по поръчка на свои клиенти е “намирало“ стоки от доставчик, които да
са във вид и количество, отговарящи на поръчката на клиента. В подкрепа на това
предположение са обстоятелствата, че през времетраене на доставките от
доставчика “ЕЕШ“ ЕООД стоките са препродавани последващо на едни и същи клиенти
на “Т.Е.“ ЕООД – “КАИ“ ЕООД, “Ю.“ ЕООД, “Ю – М – Д.В.2012“ ЕООД, ЕТ “Ю. С.Р.”, в
същите количества, в които са закупувани. Действително, няма пречка цялото
количество закупена стока да бъде препродадена в последствие на последващ
клиент, но следва да бъдат представени надлежни доказателства за прехвърляне на
собствеността върху стоката по правилата на чл.24, ал.2 от ЗЗД. Съпътстващи доставката
документи не са представени нито в хода на административното, нито в хода на
съдебното обжалване, като само и единствено издаването на фактури за последваща
реализация на стоките не могат да санират този пропуск.
Налице са само и единствено декларативни твърдения за извършен транспорт на
стоките с транспорт на клиентите (не става ясно дали е извършен с притежавано
от тях МПС или с МПС на превозвач за сметка на клиента), но тези твърдения не
са подкрепени с каквито и да било доказателства, доколкото през времетраене на
доставките “ЕЕШ“ ЕООД е декларирал регистрирани ФУ в 3 броя складови помещения
– в гр. Пловдив и гр. С..
Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗДДС
доставка на стока е прехвърляне правото на собственост или друго вещно право
върху стока. За да се направи извод за фактически извършена доставка от издателя
на фактурата, следва същият да разполага със съответната материална, техническа
и кадрова обезпеченост, съобразена с предмета на доставката. В настоящия
случай, доставчикът има назначени лица по трудови правоотношения само към
датите на издаване на първите 2 броя процесни фактури
(от мм. 07 и 08.2012г.), като след 01.10.2013г. трудовите правоотношения с
наетите лица са прекратени. Не на последно място, предвид липсата на
съпътстващи доставката документи, не може да се направи извод за мястото на
натоварването им, предвид обстоятелството, че икономическата дейност се
извършва последователно в складове в гр. Пловдив, ул. “КС“ №34, гр. С., ул. ЕП№22
и отново в гр. С., ул. “В.Л.“ №35а.
Настоящият състав на съда намира, че приетите по
делото доказателства, включително заключението по назначената ССЕ не предпоставят
извод за правомерно приспадане на данъчен кредит за стоките, придобити по процесните общо 6 броя фактури, издадени към жалбоподателя
от доставчика “ЕЕШ“ ЕООД” ООД, независимо че са предмет на последващи облагаеми
доставки, изпълнени от жалбоподателя, изчерпателно посочени в заключението на
вещото лице С..
Ето защо, при установена доказателствена тежест за
жалбоподателя (чл.170, ал.2 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с §2 от ДР на ДОПК) за оборване на констатациите в
разгледаната част от оспорения РА, съдът намира същите за неопровергани.
Правилно, на основание разпоредбата на чл.70, ал.5 от ЗДДС не е признато право
на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 4 203,21 лв., поради
неизпълнение изискванията на чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС.
Жалбата е неоснователна в тази си част и следва да бъде отхвърлена.
ІІІ. По отношение на констатацията в оспорения РА за
допълнително начислен ДДС за данъчните периоди м.м. 01 и 02.2016г. в жалбата не
се сочат конкретни възражения и не се ангажират доказателства. Настоящият
съдебен състав намира за правилни и законосъобразни изводите на ревизиращите
органи по приходите, че жалбоподателят извършва ВОП на стоки по смисъла на чл.13,
ал.3 от ЗДДС от територията на **, където е регистриран с гръцки VIN номер до
територията на България. Не е спорно обстоятелството, че транспортът се
извършва от превозвач “К.“ ООД, който е издал фактури за извършената транспортна
услуга.
В конкретния случай, спор се формира относно
данъчната основа, върху която да бъде начислен ДДС и дали като компонент в нея
следва да бъде включена и стойността на извършените транспортни услуги.
Съгласно разпоредбата на чл.55 от ЗДДС в данъчната основа следва да се включат
всички разходи, свързани с вноса на стоките, известни към момента на оформяне
статута на стоките за свободно обращение и крайна
употреба. Това означава, че в данъчната основа се включват и други такси,
дължими при вноса, доколкото вече не са включени при определяне на митническата
стойност на вноса.
Съгласно данните в * митнически декларации, в тях
са включени и транспортни разходи в размер на по 1 700,00 евро за всяка
доставка, за която са представени фактури за транспортни услуги, издадени на
съответното дружество от **, от което се внасят стоките. Транспортните разходи
са декларирани в системата VIES от “Т.Е.“ ЕООД с гръцкия му VIN номер, като с
тях е увеличена стойността на фактурите за покупка на стоките от **.
Съдът намира, че правилно са приложени нормите на
материалния закон – чл.55, ал.1, т.2 от ЗДДС и §1, т.72 от ДР на ЗДДС, съгласно
съдържанието на които данъчната основа включва разходи, свързани с вноса,
направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната,
което е мястото, посочено в товарителницата или в друг документ, с който
стоките се внасят на територията на страната. Жалбата и в тази си част е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед очерталия се изход на делото, искането за
присъждане на разноски от страна на ответника е основателно.
В полза на ответната администрация следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, съобразно отхвърлената част от жалбата (63 977,85 лв.), в
минимален размер, определен по реда на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба
№1/09.07.2004г.).
Ето защо, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “****” ЕООД, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. “Н.К.” №49, ет.6, ап.31, ЕИК ****, против Ревизионен акт с №Р-16001616005924-091-001 от
27.11.2018г., издаден от Г.П.Й.- началник на сектор в ТД- Пловдив на НАП,
възложила ревизията; и Г.Д.С.- главен инспектор по приходите в ТД- Пловдив на
НАП, ръководител на ревизията, потвърден с Решение №95 от 15.02.2019г. на
директора на Д”ОДОП”- Пловдив, при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя е отказано право на приспадане
на данъчен кредит по ЗДДС в общ размер от 4 203,21 лв. и са начислени законни
лихви върху тази сума в общ размер от 2 187,96 лв.; допълнително е
установен данък по ЗДДС в общ размер от 7 314,78 лв. и са начислени
законни лихви върху тази сума в общ размер от 2 040,08 лв.; допълнително е
установен корпоративен данък по ЗКПО за 2014г. в размер от 35 164,83 лв. и
са начислени законни лихви върху тази сума в размер от 13 066,99 лв..
ОСЪЖДА “****” ЕООД, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. “Н.К.” №49, ет.6, ап.31, ЕИК ****, да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна
практика”, гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, сумата от 2 449,34 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената
част от жалбата.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Адм. съдия:.........................
/Н.Бекиров/