Решение по дело №457/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, подадена чрез старши юрисконсулт Н. С., против Решение № 16 от 23.02.2024 год. постановено по административно-наказателно дело № 23 от 2024 год. год. по описа на Районен съд – Велинград, с което е отменено Наказателно постановление № 13-2300656 от 22.12.2023 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик за налагане на административно наказание „имуществена санкция“, на осн. чл. 275, ал. 1 от КТ, в размер на 1500,00 (хиляда и петстотин) лева на „Б. 78“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Ракитово, [улица] са присъдени разноски по делото.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на оспореното решение като постановено в нарушение на материалния закон. Излагат се аргументи, че изводите на районния съд за липса на изискванията на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН, както в АУАН, така и НП, не отговарят на приобщения доказателствен материал по делото. Моли се за отмяна на атакувания съдебен акт и вместо него съдът да потвърди обжалваното наказателно постановление. Не претендира разноски.

В открито съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. В молба с вх. № 4350 от 14.05.2024 год. поддържа касационната жалба и изразява становище за неправилност на оспорения съдебен акт. Моли за неговата отмяна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, в размер определен от съда. Прави възражение за прекомерност на заявеното от ответната страна адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – „Б. 78“ ЕООД, представлявано от управителя Г. В. Б., чрез пълномощника адв. Я., счита, че първостепенният съдебен акт е правилен. Административно-наказващия орган в АУАН и в НП не е посочил точно нарушението, като не е информирал кои са зоните, в които следва да са работниците и да има опасност от пропадане и падащи предмети. Моли съдът да го остави в сила и да присъди разноски за настоящата касационна инстанция, които са в минимален размер.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд – Пазарджик, Х-ти касационен състав, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и релевираните касационни основания, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, но разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Производството пред Районен съд – Велинград е образувано по жалба на „Б. 78“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Г. В. Б., подадена срещу Наказателно постановление № 13-2300656 от 22.12.2023 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, с което на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“, на осн. чл. 275, ал. 1 от КТ, в размер на 1500,00 (хиляда и петстотин) лева.

От фактическа страна първостепенният съд е приел, че на 24.07.2023 год. е сключен Договор за покупко – продажба на прогнозни количества стояща дървесина на корен между Община Ракитово и „Б. 78“ ЕООД, като дейността ще се извършва в отдел 312, подотдел „Г“, горска територия на Община Ракитово, със срок за продажба и транспортиране на дървесината до 30.11.2024 год., а срокът на договора е до 30.12.2024 год. Издадено е позволително за сеч № 0731306 на 24.07.2023 год. за срок от 27.07.2023 год. до 31.12.2023 год., със срок за извозване на материалите от сечището от 27.07.2023 год. до 31.12.2023 год. на същото дружество. С протокол от 27.07.2023 год. е предаден обекта на изпълнителя. На 23.08.2023 год. в горски отдел 312, подотдел „Г“, горска територия на Община Ракитово е извършена съвместна проверка от Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик, полицейски служители от ОД на МВР Пазарджик, РУ Велинград и РДГ - Пазарджик, който обект е стопанисван от „Б. 78“ ЕООД. Заварени са три лица, работещи с конска тяга и моторни резачки. Служителите от ДИТ, заедно с полицейските служители са направили обход на обекта, но никъде не видели предупредителни табели за опасност. Актосъставителят Г. е направила снимки с телефона си. Същото лице е разпитано, в качеството й на свидетел пред инстанцията по същество. Заявило е, че е имало опасна зона – там, където се извличат трупите с коне, както и че пътят е бил затрупан. Един от работниците е имало опасност да претърпи трудова злополука. Другите разпитани свидетели пред районния съд са посочили, че не са видели предупредителни табели, както и че в сечището има само един път, няма междинни пътеки. Свидетелят Т. е заявил, че в деня след издаване на позволителното за сеч, а именно на 25.07.2023 год. е поставил табели на входа и на изхода на сечището „Внимание, води се сеч. Влизането на външни лица е забранено.“ За времето, когато е посещавал обекта е имало такива табели, но след това не може да каже дали са били на местата им.

На 28.09.2023 год. е съставен АУАН за това, че „Б. 78“ ЕООД, в качеството си на работодател, не е предприел необходимите мерки за обозначаване опасните зони, прилагане средства препятстващи достъпа на неупълномощено лица, както и предприемане мерки, предпазващи упълномощените работници при влизане в опасните зони, намиращи се в обект – Дърводобив в горски отдел 312, подотдел „Г“, в землището на Община Ракитово, като не е поставил предупредителни знаци за безопасност в опасните зони, което е в противоречие с чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от Инструкция за

безопасна работа при сеч и първична обработка на дървени материали, извършено на 23.08.2023 год. Прието е, че е нарушена разпоредбата на чл. 52, ал. 2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 год. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, във вр. с чл. 275, ал. 1 от Кодекса на труда КТ). Дружеството е възразило писмено срещу така съставения АУАН, като е посочил, че при проверката на документите на 04.09.2023 год. са представени снимки, че нарушението е отстранено веднага след проверката на 23.08.2023 год. Актът е връчен на 28.09.2023 год. На 22.12.2023 год. е издадено и обжалваното Наказателно постановление № 13-2300656 от 22.12.2023 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик за налагане на административно наказание „имуществена санкция“, на осн. чл. 275, ал. 1 от КТ, в размер на 1500,00 (хиляда и петстотин) лева на „Б. 78“ ЕООД, ЕИК *********. В него нарушението е описано по идентичен начин като в АУАН и са изложени мотиви за размера на наложената имуществена санкция. Връчено е на пълномощник на жалбоподателя на 03.01.2024 год.

От правна страна съдът е извел изводи за допуснати съществени процесуални нарушения в производството по налагане на административното наказание. В АУАН липсва задължителен реквизит от категорията на посочените в чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН – не е налице описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. В НП не се съдържа пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено обстоятелствата, при които е извършено, с оглед на което е нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Липсата на факти е обоснована с описание на местата, където съществува риск от пропадане на работещия или от падащи обекти. Налице е ограничаване на правото на защита на жалбоподателя.

Решението е правилно.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на оспореното решение като се излагат аргументи за наличие на доказателства, че на 23.08.2023 год., „Б. 78“ ЕООД, ЕИК *********, не е обозначил опасните зони в обект – Дърводобив в горски отдел 312, подотдел „Г“, в землището на Община Ракитово, стопанисван от него. Изложените в този смисъл касационни оплаквания не са подкпрепени от нови доказателства, оборващи изводите на инстанцията по същество за липса на приложени мерки по чл. 52, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 7 от 1999 год. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване за обозначаване на опасните зони, прилагане на средства, препятстващи достъпа на неупълномощени лица, както и предприемане мерки, предпазващи упълномощените работници при влизане в опасните зони, намиращи се в посочения обект, като не са поставени предупредителни знаци за безопасност в опасните зони.

Първоинстанционният съд, в оспореното решение, правилно е приел, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на производствените правила, водещи до невъзможност на нарушителя да разбере за какво нарушение е привлечен към административно-наказателна отговорност. Както в АУАН, така и в процесното НП не са посочени всички факти и обстоятелства, които са констатирани от административно-наказващия орган, наложили издаването на акта. Не е описано кои са точните зони, в които има рискове от пропадане на работещия или от падащи обекти. Освен само да посочи датата и мястото на извършеното нарушение, Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик е следвало да посочи посредством използването на координатни точки местата, на които е следвало да има поставени обозначителни табели на опасните зони. Правилно съдът е приел, че при издаване на актовете липсват задължителните реквизити по чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН и тези, относими към НП – по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Местата, където съществува риск от пропадане на работещия или от падащи предмети не са индивидуализирани и в оспорения акт липсва яснота в какво точно се състои констатираното нарушението, т.е. кои са опасните зони и кои средства следва да бъдат приложени за обозначаването им. Ето защо, оплакванията на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон не са основателни, поради което решението е правилно и като такова следва да се остави в сила.

С оглед изхода от спора, основателно е искането на процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 450,00 (четиристотин и петдесет) лева, представляващи адвокатско възнаграждение във връзка с оказаните правни услуги от адв. Н. Я.. Следователно, на осн. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – София следва да бъде осъдена да заплати на „Б. 78“ ЕООД, ЕИК *********, възнаграждение в размер на 450,00 лева, (четиристотин и петдесет) лева.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд-Пазарджик, Х-ти състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 16 от 23.02.2024 год. постановено по административно-наказателно дело № 23 от 2024 год. год. по описа на Районен съд – Велинград.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – София да заплати на „Б. 78“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Ракитово, [улица], представлявано от управителя Г. В. Б., възнаграждение в размер на 450,00 лева, (четиристотин и петдесет) лева, представляващи адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.