Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София,01.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, XII въззивен състав, в публично заседание на десети юли юли
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ЗАХАРАИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
ПАВЕЛ ПАНОВ
в
присъствието на секретаря СВЕТОСЛАВА МАТЕЕВА и прокурора СЕВДАЛИН ЦАНКОВ, като
разгледа докладваното от съдия ЗАХАРИЕВА ВНОХД №2560 по описа за 2019 година, и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С Присъда, постановена на 28.03.2019г.
по НОХД № 15445/2018 г., на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, Наказателно отделение, 96 състав,
подсъдимият С.М.Д. е признат за НЕВИНОВЕН за това, че на 11.09.2017г. около
18.00ч в гр. София, ж.к.****, на входа на метростанция “Люлин” от страната на
магазин “Била” се заканил с убийство на З. Д. К., като й казал: “Ще те утрепам!
Няма да се качваш в колата!”, хванал я и я дърпал и това заканване би могло да
възбуди у нея основателен страх за осъществяването му, поради което и на
основание 304 от НПК го оправдава по повдигнато му обвинение за извършено престъпление
по чл.144,ал.3 вр. ал.1от НК. Присъдата е подписана с особено мнение на
председателя на състава.
Срещу така постановената
първоинстанционна присъда, и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК е постъпил
бланкетен протест от прокурор при СРП с искане за отмяната й като неправилна и постановяване
на нова от въззивната инстанция, с която подсъдимият Д. да бъде признат за
виновен и осъден по повдигнатото му обвинение. След запознаване с мотивите към
атакуваната присъда, прокурорът оспорва изводите направени от състава на районния съд, че от доказателствата не се
установява подсъдимият да е отправил закана за убийство към К.. Прокурорът изцяло се съгласява с
особеното мнение на председателя на състава, като счита, че обсъдени
свидетелските показания на пострадалата З.К. и тези на И.К., приобщени по реда
на чл.281,ал.5 вр. ал.1 от НПК ведно с заключенията на вещите лица,
изготвили СППЕ и техните разяснения в
съдебно заседание, установяват отправената закана от подсъдимия Д. към З.К.,
възприемането й като действителна и такава, която би могла да възбуди основателен страх за
осъществяването й. Изложените съображения дават основание на прокурорът да иска
отмяна на присъдата като неправилна и необоснована.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, в разпоредително
заседание от 25.06.2019г, по реда на чл. 327 от НПК, е преценил, че за
изясняване на обстоятелства, от значение за предмета на доказване по делото не
се налагат разпити на подсъдимия и свидетели, както и изслушването на вещи лица
и експертизи.
Пред въззивната инстанция , в хода по същество представителят
на СГП поддържа протеста и развИ.доводи за отмяна на присъдата идентични с
изразеното особено мнение на председателя на състава при СРС. Счита, че липсата
на съответствие в показанията на З.К. и И.К. относно отправените от подсъдимия
думи, чрез които се твърди, че е осъществено инкриминираното деяние, не могат
да дискредитират показанията на посочените по-горе свидетелки. Обстоятелството,
че при подаване на сигнал за случващото се на тел.112 не е заявено от
пострадалата и другата свидетелка, че Д. отправя закана за убийство срещу З.К.,
също не разколебава обвинението. Възприемането на думите на дееца като
действителни и такива, които могат да
възбудят основателен страх за осъществяването им, прокурорът намира, че се
установява от данните за раздялата и създадените отношение между подсъдимия и
пострадалата и ескалацията на агресията на Д. по отношение на майката на децата
му през 2017г, обективирано в множеството сигнали подадени от З.К. до
полицейските органи.
Защитата на подсъдимия оспорва протеста, като посочва,
че същият възприема изцяло мотивите, изложени в особеното мнение на
председателя на състава, постановил присъдата. Счита, че възприетите от
мнозинството фактически изводи са правилно установени въз основа на събраните по делото доказателства. Липсата на
съответствие между показанията на З.К. и И.К. относно изразите, използвани от
подсъдимия, чрез които се твърди осъществяване на заканата, съдържанието на
разговорите на тел 112, поведени в часа и датата на инкриминираното деяние и на
жалбата, подадена до 09 РУ-СДВР, не позволяват да бъде направен категоричен
извод, че Д. е извършил престъпление по чл.144,ал.3 вр. ал.1 от НК. В подкрепа
на становището си, защитата посочва и обстоятелството, че межди З.К. и Д. не
съществуват проблеми относно личните контакти на подзащитния му с децата, като
пострадалата има доверие на бащата на децата си. Времето и мястото на
инкриминираното деяние също не позволяват да бъде направен извод, че З.К.
възприела като действителна заплахата. Защитата пледира за потвърждаване на
присъдата от въззивната инстанция.
Подсъдимият иска присъдата да бъде потвърдена.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите в протеста,
както и тези, изложени становища на страните в съдебно заседание, и в
съответствие с разпоредбите на чл. 313 и чл. 314 от НПК, провери изцяло
правилността на атакуваната първоинстанционна присъда, намери, че не са налице
основания за нейното изменение или отмяна, поради следните съображения:
Първоинстанционната присъда е
постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се
установява от събраните по делото доказателства. Районният съд е анализирал
последователно и задълбочено цялата доказателствена съвкупност и мотивирано е
направил своите фактически изводи. След собствена преценка на доказателствата,
настоящият съдебен състав счита , че е налице основания за промяна на
фактическата обстановка по делото, която не обосновава промяна за изменение или отмяна
на присъдата:
Подсъдимият С.М.Д. с ЕГН **********,
е роден на ***г***, българин, български гражданин, неженен, със средно
образование, неосъждан, шофьор във фирма “К.-С”, живущ ***.
З.К. и С.Д. живеели на семейни
начала без да имат сключен граждански брак около 17 години, като през месец юли
2017г. двамата се разделили, тъй като Д. упражнявал психически и физически
тормоз върху К.. Двамата имали деца – С.Д. / 16 годишен към 2017г/ и Е.Д./ 9 г.
към 2017г/.
На
11.09.2018г. ,около 18.00ч, пред сладкарница “Пчела” в ж.к.****, където била започнала работа З.К.,
подсъдимият завел дъщеря им Е. Д.. Пострадалата и подсъдимият се скарали, тъй
като последният разбрал, че З.К. има среща със братовчедката си, свидетелката И.К..
З.К. взела детето и заедно с него тръгнала в посока метростанция “Люлин”, а Д.
тръгнал след тях, продължавайки да се разправя с пострадалата, като отправял
обиди и заплахи към нея. На входа на метростанция “Люлин”, от страната на
магазин “Била”, З.К. спряла, за да изчака братовчедка си, с която имала среща.
В този момент И.К., спряла с управлявания от нея автомобил до З.К. и дъщеря й Е..
Подсъдимият, като видял, че детето и З.К. се качват в автомобила, за да им
попречи започнал да дърпа жената и й казал: “Ще те утрепам !Няма да се качваш в
колата!”. Поведението на подсъдимия уплашило детето, състоянието му притеснило
двете жени - З.К. и свидетелката И.К., които последователно в 18.25 ч и в
18.27. позвънили на тел 112, за да съобщят за случващото се и да поискат
съдействие. На място били изпратени служители на 09 РУ-СДВР, свидетелите И.И.и Н.И.,
които при пристигането си не установили подсъдимия, който междувременно се бил
отдалечил. Същият ден З.К. подала молба до началника на 09 РУ-СДВР.
Горната фактическа обстановка въззивния
съд прие установена въз основа на събраните, в хода на съдебното следствие пред
първата инстанция доказателства, които
са: обясненията на подсъдимия Д., свидетелските показания на З.К. и И.К. ,
както и приобщените по реда на чл.281 от НПК, показания на свидетелките дадени
в хода на досъдебното производство, показанията на свидетелите И.И.и Н.И.и, заключенията на
съдебнопсихиатричните и психологични експертизи, заключението на техническата
експертиза, справка за съдимост и
информация от 09 РУ-СДВР относно заведени преписки срещу подсъдимия.
Като е спазил принципа за преценка
достоверността на доказателствата, състав на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, разгледал
делото като първа инстанция, е коментирал с необходимата задълбоченост и
прецизност целия доказателствен материал. Преценявайки доказателствената
съвкупност, настоящия съдебен състав намира, че същата правилно е послужила за
фактическа основа на присъдата, като споделя част от направения доказателствения
анализ в мотивите.
За да обоснове решаващите си фактически изводи относно
релевантните обстоятелства първата
инстанция е обсъдила свидетелските показания на З.К. и И.К., дадени в хода на
съдебното следствие и тези от досъдебното производство, като мнозинството от
съдебния състав е приел, че в тях са налице съществени противоречия относно
отправял ли е подсъдимият закана към пострадалата, чрез инкриминираните в
обвинителния акт изрази. В контекста на констатираните противоречия са и
техническата експертиза установяваща съдържанието на подадените сигнали от двете
свидетелки на тел 112 и жалбата на З.К. до началника на 09 РУ-СДВР. Обясненията
на подсъдимия Д. са преценени като като логични и последователни, поради което
са кредитирани от мнозинството от съдебния състав. Наличният по делото доказателствен
материал, относим към решаване на въпроса, отправил ли е подсъдимия закана към З.К.,
според съдебните заседатели не позволява формирането на безспорен и категоричен
за извършване на инкриминираното деяние от подсъдимия, поради което същият е
оправдан.
Настоящият съдебен състав, обаче, споделя
доказателствения анализ на председателя на състав, като счита, че от събраната
в хода на съдебното производство доказателствена съвкупност, по безспорен и
категоричен начин се установява, че подсъдимият Д. е отправил инкриминираните
изрази към З.К., а именно: “Ще те
утрепам. Няма да се качваш в колата!”. Правилно са възприети като разминавания
и несъответствие, а не като съдържащи противоречия показанията на свидетелките З.К.
и И.К., дадени в хода на съдебното следствие и тези от досъдебното
производство. Задълбочено и прецизно същите са изследвани, като е посочено, че
пред съда пострадалата е заявила, че през целия път от сладкарница “Пчела” до
метростанция “Люлин”, Д. е вървял след
нея и детето, като я е обиждал и заплашвал, потвърдено в части и от
свидетелката И.К., която е категорична, че подсъдимия е казал “Аз ще те
утрепам., “Аз ще те лежа”. Фактът, че пострадалата не си спомня точните думи на
подсъдимия, в момента на дърпането пред автомобила на братовчедка й, е
преодолян с приобщаване на показанията й от досъдебното производство.
Председателят на състава правилно се е ползвал при изграждане на фактическите
си изводи относно инкриминираните изрази от показанията на двете свидетелки,
дадени в хода на досъдебното производство, депозирани в по-близък до деянието
период, при по –ясен и конкретен спомен за случилото се. Логично житейски е, с
оглед данните по делото за чести скандали с идентично съдържание между подсъдимия
и пострадалата, част от които и повод за подаване на жалби до полицията, З.К. и свидетелката И.К.,
близка роднина, с която пострадалата споделя проблемите си и която е била
нееднократно свидетел на подобни, да не помнят точно конкретните думи на
подсъдимия, изречени на 11.09.2017г
около 18.00ч, а техния смисъл. Правилно е отхвърлено и възражението на защитата
при излагане на особеното мнение на председателя на състава за недостоверност
на показанията на коментираните свидетелки, с оглед ли липсата на сведения за
закана, при подадените от тях сигнали на
тел 112 и впоследствие в жалбата до началника на 09 РУ-СДВР. Безспорно е, че
ситуацията, в която се е намирала пострадалата на 11.09.2017г., действията на
подсъдимия в присъствието на детето и състоянието му, са провокирали у майката
реакция за преустановяване на скандала, с оглед успокояването на дъщеря й,
именно и поради което използваните от подсъдимия изразите не са били от
съществено значение към момента, в който свидетелките са искали съдействие и
помощ от органите на полицията. Обстоятелството, че в жалбата и в проведените
телефонни разговори със служител от Дирекция “Национална система 112”, не се
споменава за отправени закани от подсъдимия към З.К., не може да послужи за обосноваване
на извод, че инкриминираните изрази, не са казани от подсъдимия Д.. При
изложените съображения, въззивния съд приема, че не са налице основания за
дискредитиране на показанията на свидетелките З.К. и И.К., като счита, че изложеното
от тях кореспондира с обективно случилото се, поради което приема от фактическа
страна, че подсъдимият се е закани на пострадалата с посочените в обвинението
конкретни изрази.
Въззивната инстанция обаче, макар да се съгласява с основния
фактически извод на председателя на състава при СРС, че подсъдимият е отправил
закана към З.К. на 11.09.2017г , не споделя изградените върху него правни
изводи за осъществен от Д. състав на престъпление по чл.144,ал.3 вр. ал.1 от НК.
.
Престъплението по чл.144,ал.3 от НК, за
което е повдигнато обвинение на подсъдимия Д. е закана за убийство, като със
същото с оглед систематичното му място в НК, а именно в раздел V “Принуда” от глава II на
Наказателния кодекс - "Престъпления против личността" е с предмет
обществените отношение, осигуряващи лична свобода на гражданите. При това
положение с извършване на престъплението се цели промяна на поведението и
действията на заплашения противно на волята му в исканата от дееца насока. За
осъществяване на това престъпление от обективна страна се изисква обективиране
чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е
възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването
му. / ТР №53 от 18.09.1989г на ОСНК/.
Изложеното отнесено към конкретните
фактите по делото, не позволява да бъде прието от обективна страна извършване на престъпление
по чл.144,ал.3 вр. ал.1 от НК, поради следните съображения: Действително на
11.09.2017г. подсъдимият е използвал инкриминираните в обвинението думи “Ще те
утрепам! Няма да се качваш в колата!”, с което е целял пострадалата З.К. да промени решението си, а именно да се
откаже да се качи в автомобила на свидетелката И.К.. В същото време по делото
не се установява тези изрази да са възприети от пострадалата така, че същите
биха могли да се осъществят. За съставомерността на деянието въззивната
инстанция прецени конкретно установените обстоятелства-- времето ,мястото,
начина, поведението на дееца и лицето, към което е била отправена закана. В
случая се установява, че З.К. и подсъдимия Д. са живели около 17 години на
семейни начала, като същите имат две деца. Пострадалата е категорична , че след
раздялата им през юли 2017г., въпреки множеството скандали, които е имала с
бившия си партньор, същата му е имала доверие относно грижите за децата, като
никога не са имали уговорки и пререкания по повод личните му контакти с тях, в подкрепа, на което е и
обстоятелството, че на инкриминираната дата подсъдимият е бил с дъщеря им Е..
Подаването на сигнала на тел .112, съдържанието на разговора и жалбата до
началника на 09 РУ-СДВР, установяват, че поводът за тях е не посочените в
обвинението изрази, а присъствието на детето на скандала, разстройването му и
желанието на пострадалата да го предпази от
създалата се негативна ситуация между двамата родители. В нито един
момент З.К. не е възприела думите на подсъдимия като такива, които могат да
бъдат осъществени, именно поради което и не е съобщила за тях в първоначалните
си действия, предприети от нея за преустановяване на случилото се. Видно и от
разпита й пред първата инстанция, същата акцентира върху състоянието на детето
и личното й емоционално състояние, в резултат от разстройването на дъщеря й от действията на Д. по дърпане и опит да осуети
качването им автомобила, но не и не върху отправените от него думи към нея.
Отделно от това , но не без значение е и, че лицата са се намирали на публично
място , на оживен булевард в гр. София,
непосредствено до супермаркет и спирка на метростанция, в пиков час. Тези
обстоятелства преценени по време на извършване на деянието, не позволяват
формиране на извод, че отправената закана от
подсъдимия е породил основателен основателен страх за осъществяването му у пострадалата.
Наред с обективната
несъставомерност, деянието на подсъдимия Д.
е несъставомерно и от субективна страна, тъй като в случая, безспорно е установен скандал между
бивши партньори, живели като семейство, което
налага разграничение между заканата по смисъла на чл.144,ал.3 вр. ал.1
от НК и скарването. Принципно разликата е, че при скандала заплашителните
действия се предприемат спонтанно, а заканителните думи се използват
импулсивно, като носят единствено емоционален заряд и изразяват гняв и яд, но в
действителност не целят да предизвикат страх от осъществяването на заканата. В
допълнение към това следва да се вземе предвид, че за наличието или липсата на
умисъл се съди по доказаните действия на подсъдимия. Подсъдимият е реагирал
спонтанно, действията са били провокирани от незнанието и несъгласието му пострадалата да се среща и
работи заедно с И.К.,наред с
неприемането и неосъзнаването на факта, че същият е разделен с майката на
децата си. Инкриминираните действия са емоционален отговор на поведението на З.К.,
която е игнорирала мнението му, с оглед
променената ситуация /раздялата им/, засегнало подсъдимия, като същият не имал за цел да предизвика страх у
пострадалата за осъществяване на отправената закана.
Така изложеното мотивира въззивният съд да приеме, че
са налице основанията на чл.304 от НПК за оправдаване на Д. по обвинението
за извършено престъпление по чл.144,ал.3
вр. ал.1 от НК
Въз основа на извършената цялостна
проверка на атакувания първоинстанционен акт, въззивният съд не намери
допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат изменение или отмяна на присъдата, с оглед на което, и на основание чл.334‚ т.6, вр. чл.338 от НПК,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Присъда от 28.03.2019г по нохд №15445/2018г.
на СРС, НО, 96 състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1:
2: